Sidebar

Меню

Всеки съсобственик може свободно да продаде своята идеална част от имота на друг съсобственик.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Решение № 378 от 7.05.2007 г. на ВКС, IV г.о.

Отхвърлен е иск, предявен от Н. А. Р., против Общината в гр. П. и против лицето М. П. Д. за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на 88/311 ид. ч. от УПИ VII в кв. 69 по плана на гр. П., както и на 24/113,13 ид. ч. от жилищната сграда, построена в имота, продадени от общината на М. П. Д. с договор от 26.05.2004 г.
За да се произнесе по жалбата, подадена от ищеца, Върховният касационен съд съобрази следното:
По делото е установено, че ищецът и ответниците са съсобственици на недвижим имот, съставляващ по действащия план на гр. П. УПИ VII-960, кв. 69, като имотът представлява дворно място с къща и магазини в партерния етаж. Въззивният съд е проследил във времето придобивните сделки и разпорежданията, извършени с имота, при което е установил, че към момента на сключване на договора от 26.05.2004 г. качеството на съсобственици са имали както ищецът, така и общината, а също така и ответниците Т. Д. и М. Д. П. Това се установява от следните факти: Ищецът е получил по дарение от баща си през 1980 г. 1/2 ид. ч. от дворното място и от източната част на жилищната сграда, а през 1992 г. е придобил и два магазина в същата сграда. Общината се легитимира като съсобственик по силата на отчуждаване по реда на ЗТСУ през 1987 г. Ответниците Т. Д. и М.Д. П. черпят права от Н. И. П. - бивш съсобственик на имота, която през 2001 г. им е прехвърлила идеални части от същия. През 2003 г. и ищецът е прехвърлил на същите ответници идеални части от дворното място.
С оглед на тези данни въззивният съд е направил верния правен извод, че в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение, от което следва, че предявеният иск е неоснователен и е постановил да се отхвърли. Когато в имота има няколко съсобственици, продажбите между тях се извършват свободно и не се изисква да се поканват всички останали съсобственици. Такава покана е необходима само когато съсобственикът се разпорежда чрез продажба с частта си в полза на трето - външно за собствеността лице. В случая купувачите по договора от 26.05.2004 г. Т. Д. и М. Д. П. също имат качеството на съсобственици, поради което общината не е била длъжна да покани ищеца да изкупи продаваемата част. С продажбата на дела от един съсобственик на друг се постига целта, която законът преследва с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС, а именно уедряване на собствеността, поради което не е необходимо да се отправя покана към другите съсобственици за изкупуване. Съсобственикът решава на кого от съсобствениците да продаде своята част, без да е ограничен от становището на останалите съсобственици. В случая не става дума и за конкуренция на права и предпочитане на един съсобственик пред друг.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и няма основание за отмяна на решението му.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани