Меню

Всеки съсобственик може свободно да продаде своята идеална част от имота на друг съсобственик.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Решение № 378 от 7.05.2007 г. на ВКС, IV г.о.

Отхвърлен е иск, предявен от Н. А. Р., против Общината в гр. П. и против лицето М. П. Д. за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на 88/311 ид. ч. от УПИ VII в кв. 69 по плана на гр. П., както и на 24/113,13 ид. ч. от жилищната сграда, построена в имота, продадени от общината на М. П. Д. с договор от 26.05.2004 г.
За да се произнесе по жалбата, подадена от ищеца, Върховният касационен съд съобрази следното:
По делото е установено, че ищецът и ответниците са съсобственици на недвижим имот, съставляващ по действащия план на гр. П. УПИ VII-960, кв. 69, като имотът представлява дворно място с къща и магазини в партерния етаж. Въззивният съд е проследил във времето придобивните сделки и разпорежданията, извършени с имота, при което е установил, че към момента на сключване на договора от 26.05.2004 г. качеството на съсобственици са имали както ищецът, така и общината, а също така и ответниците Т. Д. и М. Д. П. Това се установява от следните факти: Ищецът е получил по дарение от баща си през 1980 г. 1/2 ид. ч. от дворното място и от източната част на жилищната сграда, а през 1992 г. е придобил и два магазина в същата сграда. Общината се легитимира като съсобственик по силата на отчуждаване по реда на ЗТСУ през 1987 г. Ответниците Т. Д. и М.Д. П. черпят права от Н. И. П. - бивш съсобственик на имота, която през 2001 г. им е прехвърлила идеални части от същия. През 2003 г. и ищецът е прехвърлил на същите ответници идеални части от дворното място.
С оглед на тези данни въззивният съд е направил верния правен извод, че в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение, от което следва, че предявеният иск е неоснователен и е постановил да се отхвърли. Когато в имота има няколко съсобственици, продажбите между тях се извършват свободно и не се изисква да се поканват всички останали съсобственици. Такава покана е необходима само когато съсобственикът се разпорежда чрез продажба с частта си в полза на трето - външно за собствеността лице. В случая купувачите по договора от 26.05.2004 г. Т. Д. и М. Д. П. също имат качеството на съсобственици, поради което общината не е била длъжна да покани ищеца да изкупи продаваемата част. С продажбата на дела от един съсобственик на друг се постига целта, която законът преследва с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС, а именно уедряване на собствеността, поради което не е необходимо да се отправя покана към другите съсобственици за изкупуване. Съсобственикът решава на кого от съсобствениците да продаде своята част, без да е ограничен от становището на останалите съсобственици. В случая не става дума и за конкуренция на права и предпочитане на един съсобственик пред друг.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и няма основание за отмяна на решението му.

Акценти

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...