Sidebar

Меню

При спор за собственост върху недвижим имот между търговски дружества меродавен е моментът на преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие, какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване или управление и дали с акта за преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях.

Чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)
Чл. 17а ЗППДОП (отм.)

Решение № 616 от 4.07.2008 г. на ВКС, V г.о.

Производството е по чл. 218а, б. “а” ГПК.
“З.С.-ПС-Русе” АД гр. Р., източна промишлена зона, е обжалвало решението на РОС от 15.12.2006 г. по гражд. д. № 842/2006 г., с което е оставено в сила решението на РРС от 26.04.2004 г. по гражд. д. № 4692/93 г. С това решение районният съд е уважил установителния иск, предявен на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК от “М.” ЕАД - гр. С. срещу “З.С.-ПС”, като приел,че е собственик на двуетажна административна сграда, находяща се в гр. Р., източна промишлена зона, в района на ТЕЦ Р. със застроена площ 224 кв.м и разгърната площ 488, пл. № 154 по плана на града при граници на дворното място: от север - Домостроителен комбинат, от юг - ТЕЦ “И.к”, от запад - сградата на “Т.С.” и от изток - масивна сграда. В полза на “М.” ЕАД - гр. С. съдът е присъдил и направени по делото разноски в размер на 1270 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на РОС е било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до необосновани и незаконосъобразни правни изводи - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Върховният касационен съд, след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното:
В исковата си молба “М.” ЕАД гр. С. е твърдяло, че на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) се е легитимирало като собственик на административната сграда с разгърната застроена площ 488 кв.м, находяща се в гр. Р. ул. “ТЕЦ-Русе”, и се ползвала от неговото поделение “ПУЦ - М.” - гр. Р.
При изваждане на скица през 2001 г. “съгласно записване в кадастралния лист е посочен “М.” ЕАД, а съгласно направено нанасяне в кадастралната основа от 01.02.2001 г. като собственик вече е записано друго лице - “З.С.-Русе” АД. “Извършените действия от ответника “З.С.-Русе” АД “за градоустройствената промяна” обусловили правния интерес от търсената с иска защита - съдът с влязло в законна сила решение да приеме по отношение на “З.С.-Русе” АД че “М.” ЕАД - гр. С. е собственик на посочената административна сграда.
Ответникът “З.С.-Русе” АД е оспорил предявения иск. Спорът между страните е бил решаван от районния съд в гр. Р., след това се е произнесъл РОС с решение от 26.11.2004 г. по гражд. д. № 1009/2004 г. и след като ВКС с решение № 803/06 от 18.07.2006 г. по гражд. д. № 547/2005 г. на 4-Б гражд. о. е отменил решението на окръжния съд в гр. Р., РОС отново се произнесъл в друг състав с решение № 703 от 15.12.2006 г. по гражд. д. № 842/2006 г.
И пред всички съдебни състави е стоял въпросът, на кого от двете преобразувани държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество двуетажната административната сграда е била предоставена за стопанисване и управление,за да може с акта за преобразуване, собствеността й да премине към това дружество?
По делото е имало данни,че сградата е била построена от “З.С.” през 1963 г. и че е била въведена в експлоатация през 1966 г. Тогава собствеността е била държавна и оперативното управление се е предоставяло от държавата, както е разпореждал и чл. 7 от Закона за собствеността: “Държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им”.
Предоставянето и стопанисването се е извършвало съобразно Правилника за държавните имоти (Изв., бр. 59 от 1952 г.) и след отменянето му - с Наредбата за държавни имоти (ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г.) Дотогава са действали и Правилникът за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда (Изв., бр. 57 от 1952 г. и Постановление № 246 от 08.12.1958 г. на Министерския съвет и ПМС № 167/13.10.1962 г. и ПМС № 195 от 05.12.1962 г.) А в Указа за държавните предприятия (Изв., бр. 82 от 12.10.1951 г.) в чл. 17 определено е било посочено: Предаването на основни средства от едно предприятие на друго става безвъзмездно: 1. по решение на Министерския съвет - когато предприятията са от различни ведомства или едното е от общодържавно, а другото от местно значение:, 2. по нареждане на съответния министър - когато предприятията са от едно ведомство, но от различни обединения: 3. от ръководителя на обединението, когато предприятията са от едно обединение и т.н”
Подобни са и разпоредбите на чл. 15, 19, 20 от Правилника за държавните имоти.
И именно в изпълнение на нормативните изисквания е било издадена Заповед № 1827 от 31.12.1966 г. на генералния директор на ДСО “М.” - гр. С. в изпълнение на заповед № 4666/21.12.1966 г. на министъра на строежите за създаване на материална база на нова монтажна школа при ТЕЦ Русе, според която: Монтажното управление “Енергомонтаж” в срок до 10.01.1967 г. е било длъжно да освободи и да предаде първия етаж на административната сграда, състояща се от 9 стаи, на монтажната школа към същото Държавно обединение “М.” - гр. С. собственост на обединението”,както е посочено в заповедта (вж. заповед от 31.12.1966 г. приложена на л. 41 и заповед № 4686/17.11.1978 г. приложена на л. 42 по гражд. д. № 1009/2004 г. на РРС). С втора заповед длъжностно лице, вероятно зам.-министър на строителството и строителните материали - тогава - е разпоредило на ДСО “М.” да предаде на ДСО “П.С.” - СУ “З.С.” - гр. Р. столова за школата,за преустройство в кухня-майка за 1000 души и столова за 300 души смяна, считано от 01.11.1978 г. Срещу това “П.С.” е било длъжно да прехвърли безвъзмездно втория етаж на старата административна сграда на ДСО “М.”.
Следователно, както правилно е приел и РОС, на правоприемника на ищеца по надлежния ред е имало предоставяне на стопанисването върху двата етажа от административната сграда в гр. Р. и това е било така и към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) (ДВ, бр. 51 от 1994 г.). От Разпореждане № 103 от 13.10.1993 г. на Министерския съвет (вж. пр. на л. 29) е било установено,че с акта на Министерския съвет Стопанското обединение “М.” С. е било преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което е поело активите и пасивите към баланса към 30.06.1993 г. Вещото лице С. Н. е дало заключение, че административната сграда е била описана в баланса на дружеството към този момент - 30.03.1993 г. По сметка № 203 сградата с двата етажа се е водела като дълготраен актив на “М.” и към 31.08.2003 г.
Ответникът-касационен жалбоподател, като нов правен субект - търговско дружество - е бил учреден с Разпореждане на Министерския съвет № 51 от 29.06.1994 г. Дотогава е съществувала Държавната фирма “П. С.” - гр. С. и след това е преобразувано в еднолично акционерно дружество ( ЕАД) с държавно имущество - “П.С.-холдинг” ЕАД. В него е включено и дъщерното акционерно дружество с държавно имущество “З.С.-ПС-Русе” АД, което е поело активите и пасивите на дъщерна фирма “Русе-З.С.” - Р. към деня на вписване в търговския регистър - 15.09.1994 г. Счетоводната експертиза е докладвала, че административната сграда не е “съществувала” в баланса на дружеството към 31.12.1993 г., защото не е било посочено местонахождението на сградата - инв. № 5828, годината на построяването, годината на въвеждането - 1976 г. и застроената площ 594 кв.м - квадратура, различна от тази, посочена в АДС - 244 кв.м. Сградата се е водела на отчет в инвентарната книга на дружеството към 31.12.1998 г. и към 31.12.2005 г.
При така изяснената фактическа обстановка обосновано и законосъобразно РОС е приел, че ищецът се е легитимирал като собственик на двуетажната административна сграда, находяща се в гр. Р. Законосъобразен е изводът му, че с преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество предоставеното за стопанисване държавно имущество е било прехвърлено като собственост на новоучреденото “М.” ЕАД. И законовата основа за това е била именно разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм).
При постановяване на решението си той не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до необосновани и незаконосъобразни правни изводи.
Неговият съдебен акт е правилно постановен и затова следва да остане в сила.
Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани