Меню

При спор за собственост върху недвижим имот между търговски дружества меродавен е моментът на преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие, какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване или управление и дали с акта за преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях.

Чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)
Чл. 17а ЗППДОП (отм.)

Решение № 616 от 4.07.2008 г. на ВКС, V г.о.

Производството е по чл. 218а, б. “а” ГПК.
“З.С.-ПС-Русе” АД гр. Р., източна промишлена зона, е обжалвало решението на РОС от 15.12.2006 г. по гражд. д. № 842/2006 г., с което е оставено в сила решението на РРС от 26.04.2004 г. по гражд. д. № 4692/93 г. С това решение районният съд е уважил установителния иск, предявен на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК от “М.” ЕАД - гр. С. срещу “З.С.-ПС”, като приел,че е собственик на двуетажна административна сграда, находяща се в гр. Р., източна промишлена зона, в района на ТЕЦ Р. със застроена площ 224 кв.м и разгърната площ 488, пл. № 154 по плана на града при граници на дворното място: от север - Домостроителен комбинат, от юг - ТЕЦ “И.к”, от запад - сградата на “Т.С.” и от изток - масивна сграда. В полза на “М.” ЕАД - гр. С. съдът е присъдил и направени по делото разноски в размер на 1270 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на РОС е било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до необосновани и незаконосъобразни правни изводи - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Върховният касационен съд, след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното:
В исковата си молба “М.” ЕАД гр. С. е твърдяло, че на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) се е легитимирало като собственик на административната сграда с разгърната застроена площ 488 кв.м, находяща се в гр. Р. ул. “ТЕЦ-Русе”, и се ползвала от неговото поделение “ПУЦ - М.” - гр. Р.
При изваждане на скица през 2001 г. “съгласно записване в кадастралния лист е посочен “М.” ЕАД, а съгласно направено нанасяне в кадастралната основа от 01.02.2001 г. като собственик вече е записано друго лице - “З.С.-Русе” АД. “Извършените действия от ответника “З.С.-Русе” АД “за градоустройствената промяна” обусловили правния интерес от търсената с иска защита - съдът с влязло в законна сила решение да приеме по отношение на “З.С.-Русе” АД че “М.” ЕАД - гр. С. е собственик на посочената административна сграда.
Ответникът “З.С.-Русе” АД е оспорил предявения иск. Спорът между страните е бил решаван от районния съд в гр. Р., след това се е произнесъл РОС с решение от 26.11.2004 г. по гражд. д. № 1009/2004 г. и след като ВКС с решение № 803/06 от 18.07.2006 г. по гражд. д. № 547/2005 г. на 4-Б гражд. о. е отменил решението на окръжния съд в гр. Р., РОС отново се произнесъл в друг състав с решение № 703 от 15.12.2006 г. по гражд. д. № 842/2006 г.
И пред всички съдебни състави е стоял въпросът, на кого от двете преобразувани държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество двуетажната административната сграда е била предоставена за стопанисване и управление,за да може с акта за преобразуване, собствеността й да премине към това дружество?
По делото е имало данни,че сградата е била построена от “З.С.” през 1963 г. и че е била въведена в експлоатация през 1966 г. Тогава собствеността е била държавна и оперативното управление се е предоставяло от държавата, както е разпореждал и чл. 7 от Закона за собствеността: “Държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им”.
Предоставянето и стопанисването се е извършвало съобразно Правилника за държавните имоти (Изв., бр. 59 от 1952 г.) и след отменянето му - с Наредбата за държавни имоти (ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г.) Дотогава са действали и Правилникът за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда (Изв., бр. 57 от 1952 г. и Постановление № 246 от 08.12.1958 г. на Министерския съвет и ПМС № 167/13.10.1962 г. и ПМС № 195 от 05.12.1962 г.) А в Указа за държавните предприятия (Изв., бр. 82 от 12.10.1951 г.) в чл. 17 определено е било посочено: Предаването на основни средства от едно предприятие на друго става безвъзмездно: 1. по решение на Министерския съвет - когато предприятията са от различни ведомства или едното е от общодържавно, а другото от местно значение:, 2. по нареждане на съответния министър - когато предприятията са от едно ведомство, но от различни обединения: 3. от ръководителя на обединението, когато предприятията са от едно обединение и т.н”
Подобни са и разпоредбите на чл. 15, 19, 20 от Правилника за държавните имоти.
И именно в изпълнение на нормативните изисквания е било издадена Заповед № 1827 от 31.12.1966 г. на генералния директор на ДСО “М.” - гр. С. в изпълнение на заповед № 4666/21.12.1966 г. на министъра на строежите за създаване на материална база на нова монтажна школа при ТЕЦ Русе, според която: Монтажното управление “Енергомонтаж” в срок до 10.01.1967 г. е било длъжно да освободи и да предаде първия етаж на административната сграда, състояща се от 9 стаи, на монтажната школа към същото Държавно обединение “М.” - гр. С. собственост на обединението”,както е посочено в заповедта (вж. заповед от 31.12.1966 г. приложена на л. 41 и заповед № 4686/17.11.1978 г. приложена на л. 42 по гражд. д. № 1009/2004 г. на РРС). С втора заповед длъжностно лице, вероятно зам.-министър на строителството и строителните материали - тогава - е разпоредило на ДСО “М.” да предаде на ДСО “П.С.” - СУ “З.С.” - гр. Р. столова за школата,за преустройство в кухня-майка за 1000 души и столова за 300 души смяна, считано от 01.11.1978 г. Срещу това “П.С.” е било длъжно да прехвърли безвъзмездно втория етаж на старата административна сграда на ДСО “М.”.
Следователно, както правилно е приел и РОС, на правоприемника на ищеца по надлежния ред е имало предоставяне на стопанисването върху двата етажа от административната сграда в гр. Р. и това е било така и към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) (ДВ, бр. 51 от 1994 г.). От Разпореждане № 103 от 13.10.1993 г. на Министерския съвет (вж. пр. на л. 29) е било установено,че с акта на Министерския съвет Стопанското обединение “М.” С. е било преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което е поело активите и пасивите към баланса към 30.06.1993 г. Вещото лице С. Н. е дало заключение, че административната сграда е била описана в баланса на дружеството към този момент - 30.03.1993 г. По сметка № 203 сградата с двата етажа се е водела като дълготраен актив на “М.” и към 31.08.2003 г.
Ответникът-касационен жалбоподател, като нов правен субект - търговско дружество - е бил учреден с Разпореждане на Министерския съвет № 51 от 29.06.1994 г. Дотогава е съществувала Държавната фирма “П. С.” - гр. С. и след това е преобразувано в еднолично акционерно дружество ( ЕАД) с държавно имущество - “П.С.-холдинг” ЕАД. В него е включено и дъщерното акционерно дружество с държавно имущество “З.С.-ПС-Русе” АД, което е поело активите и пасивите на дъщерна фирма “Русе-З.С.” - Р. към деня на вписване в търговския регистър - 15.09.1994 г. Счетоводната експертиза е докладвала, че административната сграда не е “съществувала” в баланса на дружеството към 31.12.1993 г., защото не е било посочено местонахождението на сградата - инв. № 5828, годината на построяването, годината на въвеждането - 1976 г. и застроената площ 594 кв.м - квадратура, различна от тази, посочена в АДС - 244 кв.м. Сградата се е водела на отчет в инвентарната книга на дружеството към 31.12.1998 г. и към 31.12.2005 г.
При така изяснената фактическа обстановка обосновано и законосъобразно РОС е приел, че ищецът се е легитимирал като собственик на двуетажната административна сграда, находяща се в гр. Р. Законосъобразен е изводът му, че с преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество предоставеното за стопанисване държавно имущество е било прехвърлено като собственост на новоучреденото “М.” ЕАД. И законовата основа за това е била именно разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм).
При постановяване на решението си той не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до необосновани и незаконосъобразни правни изводи.
Неговият съдебен акт е правилно постановен и затова следва да остане в сила.
Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.

Акценти

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...

Национални учебни семинари на море

Първи записали се за участие в националните ни учебни семинари на море през септември. Вижте поканите за участие. Включете се.

Прочети още...