Меню

Дайджест "Собственост и право", 2020 г., кн. 12

Според широко разпространеното схващане, процесът на инвестиционно проектиране започва с издаване на виза за проектиране. Според мен процесът на създаване на инвестиционни проекти стартира със сключване на договор за проектиране, но тази материя ще бъде предмет на друга статия. С това твърдение не искам да подценя ролята и значението на визите за проектиране, които в определени хипотези могат в голяма степен да ускорят процеса от сключване на договор с правоспособен проектант до одобряване на даден инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Визата за проектиране (ВП) бе регламентирана още в първоначалната версия на Закона за устройство на територията (ЗУТ), влязла в сила на 31.03.2001 г. В тази редакция на закона ВП бе задължително условие за започване на работа по инвестиционния проект. Чрез визата проектантът получаваше информация, необходима за създаване на проекта, както и получаваше указания с кои заинтересовани лица да съгласува параметрите на инвестиционното намерение на неговия възложител. Още в самото начало на прилагане на ЗУТ се проявиха редица недостатъци в процедурата по издаване на ВП. На първо място, масово не се спазваше 14-дневният срок за издаване на този документ и на желаещите да получат виза се налагаше често да чакат с месеци. На второ място - в голям брой случаи, органът, компетентен да издаде визата, даваше с този документ задължителни указания, разпореждания и изисквания към възложителя, които бяха незаконосъобразни и дори нямаха пряка връзка с конкретното инвестиционно намерение. По тези причини у възложителите се създаде усещане, че процедурата по издаване на ВП не създава толкова улеснения на инвестиционния процес, колкото генерира възможности за административен произвол и пречки пред желаещите да строят. Така се стигна до промените в ЗУТ от юли 2003 г. (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), по силата на които ВП от императивен се превърна във факултативен (незадължителен) документ. И до настоящия момент е важно да се отбележи, че само в една хипотеза ВП е задължителен елемент от процеса на инвестиционното проектиране. По тази причина нито един административен орган не би следвало да изисква наличие на ВП като задължително условие за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, освен в предвидените от закона случаи.

В действащата редакция на ЗУТ са регламентирани два основни вида ВП - тази по чл. 140 и тази по чл. 140а.

..........

Савин КОВАЧЕВ, консултант по устройство на територията
______________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Акценти

Купи 1 книга. Подари я за Коледа!

В тази необичайна и пълна с предизвикателства и изпитания година, ние – семейството на книгата, ви благодарим, че съхранихте книгата като ваша основна ценност.

Прочети още...

Всички предстоящи учебни семинари - само като уебинари или видеозаписи!

Така ще спазим новите изисквания, ще гарантираме здравето, както на участниците, така и на лекторите и организаторите на обучението.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...