Меню

Дайджест "Собственост и право", 2020 г., кн. 12

Според широко разпространеното схващане, процесът на инвестиционно проектиране започва с издаване на виза за проектиране. Според мен процесът на създаване на инвестиционни проекти стартира със сключване на договор за проектиране, но тази материя ще бъде предмет на друга статия. С това твърдение не искам да подценя ролята и значението на визите за проектиране, които в определени хипотези могат в голяма степен да ускорят процеса от сключване на договор с правоспособен проектант до одобряване на даден инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Визата за проектиране (ВП) бе регламентирана още в първоначалната версия на Закона за устройство на територията (ЗУТ), влязла в сила на 31.03.2001 г. В тази редакция на закона ВП бе задължително условие за започване на работа по инвестиционния проект. Чрез визата проектантът получаваше информация, необходима за създаване на проекта, както и получаваше указания с кои заинтересовани лица да съгласува параметрите на инвестиционното намерение на неговия възложител. Още в самото начало на прилагане на ЗУТ се проявиха редица недостатъци в процедурата по издаване на ВП. На първо място, масово не се спазваше 14-дневният срок за издаване на този документ и на желаещите да получат виза се налагаше често да чакат с месеци. На второ място - в голям брой случаи, органът, компетентен да издаде визата, даваше с този документ задължителни указания, разпореждания и изисквания към възложителя, които бяха незаконосъобразни и дори нямаха пряка връзка с конкретното инвестиционно намерение. По тези причини у възложителите се създаде усещане, че процедурата по издаване на ВП не създава толкова улеснения на инвестиционния процес, колкото генерира възможности за административен произвол и пречки пред желаещите да строят. Така се стигна до промените в ЗУТ от юли 2003 г. (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), по силата на които ВП от императивен се превърна във факултативен (незадължителен) документ. И до настоящия момент е важно да се отбележи, че само в една хипотеза ВП е задължителен елемент от процеса на инвестиционното проектиране. По тази причина нито един административен орган не би следвало да изисква наличие на ВП като задължително условие за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, освен в предвидените от закона случаи.

В действащата редакция на ЗУТ са регламентирани два основни вида ВП - тази по чл. 140 и тази по чл. 140а.

..........

Савин КОВАЧЕВ, консултант по устройство на територията
______________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Акценти

Наръчник на бъдещия пенсионер, роден след 1959 година

Очаквайте през март – „Наръчник на бъдещия пенсионер, роден след 1959 година”

Прочети още...

Месечни списания – брой 3/2021 г.

Третите броеве на списанията вече пътуват към своите абонати – и като печатни, и като електронни списания.

Прочети още...

Абонамент 2021 – през цялата година

Четири месечни списания с право на избор:

Прочети още...