Sidebar

Меню

I. Уводни думи

Както е добре известно, формата е част от фактическия състав на определена категория правни сделки. Това са така наречените формални сделки, при които несъблюдаването на нормативно предписания начин за извършване на волеизявлението, съответно за постигане на съгласието (при договорите), се санкционира с нищожност – арг. от чл. 26, ал. 2, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Брачният договор също е формална сделка. Това поставя с острота проблема за нормативните изискванията относно начина на неговото сключване, доколкото тяхното нарушаване ще е изначална и непреодолима пречка да се породят правните му последици.

Тази статия има за цел да разгледа изискуемата от законодателя форма на брачния договор и да осветли някои специфични въпроси във връзка с нея, които биха могли да породят или вече пораждат спорове и затруднения в практиката.

II. Обща характеристика на формата на брачния договор

За действителност на брачния договор в чл. 39, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) законодателят е предвидил писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Така установената усложнена официална писмена форма се явява съчетание между две други, познати на българското законодателство1, официални писмени форми - писмена форма с нотариална заверка на подписите2 и писмена форма с нотариална заверка на съдържанието3.

Предписаната официална форма гарантира, че самоличността и дееспособността на страните ще бъде проверена и че по отношение на сключената сделка ще бъде осъществен известен превантивен контрол за законосъобразност4. Предварителната проверка за законосъобразност се предпоставя от установената в чл. 574 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) забрана да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки. Такава проверка е особено необходима с оглед на специфичния предмет на брачния договор и поради факта, че българското законодателство не установява изискване преди сключването на договора страните да получат независима правна консултация от адвокат, както е например в САЩ, Австралия и др.5 Опазването на техните права и интереси е възложено на нотариуса. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариусът е длъжен да упътва страните, да изяснява тяхната воля и фактическото положение и да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици на извършения акт. Принципите на европейското семейно право относно имуществените отношения между съпрузите предвиждат, че нотариусът трябва да предостави независима правна консултация на всеки от съпрузите и да се увери, че те разбират правните последици на брачния договор и го сключват доброволно6.

С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че страните лично са се явили пред него и са подписали или потвърдили вече положените върху брачния договор свои подписи.

С нотариалната заверка на съдържанието нотариусът удостоверява, че към датата на нотариалното удостоверяване брачният договор има такова съдържание, каквото има екземплярът, останал на съхранение в служебния му архив. По този начин се създават гаранции срещу последващо унищожаване, подмяна или поправки7.

III. Компетентни да извършат нотариалното удостоверяване лица

Оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачния договор е преди всичко всеки правоспособен нотариус. По нашето право това е общият удостоверителен орган8. Той притежава пълна материална компетентност, което му дава правото да извършва всички предвидени от закона нотариални действия9.

Съгласно действащото законодателство двете удостоверявания - на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус с изключение на случаите, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. Това нормативно разрешение не може да бъде споделено. Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите. Дори когато с брачния договор не се правят разпореждания с вещни права върху недвижим имот, особеното му значение за страните и техните контрагенти е основание удостоверяването на подписите и съдържанието на договора да бъде изключено от компетентността на помощник-нотариуса. Като допълнителен аргумент за това могат да бъдат посочени още сложното и разнородно съдържание на брачния договор, а също и обстоятелството, че институтът е съвсем нов за правната ни система, което само по себе си е оправдание за повече нормативни гаранции за законосъобразното му прилагане.

С оглед на изложеното, предлагам de lege ferenda в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗННД, където са предвидени действията от компетентността на нотариуса, които помощник-нотариусът няма право да извършва, да бъде създадена нова т. 5 - удостоверяване подписите и съдържанието на брачен договор.

Когато в района няма нотариус, удостоверяването на подписа и съдържанието на брачния договор е в правомощията на съдията по вписванията при районния съд. Съдията по вписванията е компетентен да извърши двете заверки и при заместване на нотариус в случаите по чл. 48 ЗННД.

Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор, съставен на български език, само доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот. Това е така, понеже брачният договор, с който се правят такива разпореждания, се вписва в имотния регистър, а съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗННД дипломатическите и консулски длъжностни лица са компетентни да удостоверяват подписа и съдържанието единствено на документи, които не подлежат на вписване“. Приема се, че законодателят визира вписването в имотния регистър, а не и това в други публични регистри, създадени по силата на специални закони10.

Следователно общото изискване за регистрация на брачните договори в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите не е основание да се отрече правото на българските дипломатически и консулски представители да заверят подписите на страните и съдържанието на договора, когато последният не подлежи на вписване в имотния регистър11.

Удостоверяването на подписите и съдържанието на брачен договор, страни по който са чужди граждани, се извършва само ако договорът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗННД).

Органите на местната администрация не са оправомощени да заверят подписите и съдържанието на брачния договор. Тяхната материална компетентност е ограничена12. Нотариалните действия, които те могат да извършват, когато в населеното място няма нотариус и районен съд, са изрично изброени в чл. 83 ЗННД. Сред тези действия е и удостоверяването на подписа и съдържанието на пълномощно за сключване на договори, за които се изисква нотариална форма. Органите на местната администрация обаче нямат правото да заверяват подписите върху договори и да удостоверяват съдържанието на други документи, освен на упълномощителните сделки по чл. 37 ЗЗД13. Що се отнася до брачния договор, това разрешение е оправдано. Брачният договор не е от сделките, за които се предполага, че е необходимо да се осигури широк достъп до услугата. Наред с това, на органите на местната администрация не би могло да се възложат допълнителните действия във връзка с проверка на собствеността, консултирането на страните и др., които са от съществено значение за защита на интересите на съпрузите и гражданския оборот.

IV. Два специфични въпроса относно извършване на нотариалното удостоверяване

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК предвижда, че брачният договор се сключва в писмена форма „…с нотариална заверка на съдържанието и на подписите“. Прави впечатление, че в други случаи - при упълномощаването за сключване на договори, за които е необходима нотариална форма, нормативно предписаната форма е писмена „…с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието“. Пита се дали различната редакция на двата текста не е умишлена и не установява ли по този начин законодателят последователността, в която следва да бъдат извършени двете удостоверявания. Иначе казано, трябва ли нотариусът първо да завери съдържанието на брачния договор и едва тогава подписите на страните?

Струва ми се, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен и че различната редакция на разпоредбите се дължи на нормотворческа непрецизност. ГПК не урежда нотариалната заверка на съдържанието и подписа и нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието като отделни производства. И двата случая се прилагат правилата на чл. 590, ал. 4 ГПК. Споделям разбирането, че всякога първо следва да се завери подписът и едва тогава съдържанието на договора, доколкото след удостоверяването на последното нотариусът е задължен да подреди предназначения за служебния му архив еднообразен екземпляр в съответната нотариална книга и да върне останалите на молителите, с което нотариалното производство приключва14.

Прави впечатление още, че при упълномощаването за сключване на договори, за които е необходима нотариална форма, е предвидено нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието да бъде извършено едновременно15. Такова изискване чл. 39, ал. 1 СК не поставя изрично16. Разпоредбата на чл. 590, ал. 4 ГПК, която, както вече посочих, се прилага и по отношение на формата на брачния договор обаче също говори за „едновременно“ удостоверяване на подписите и съдържанието. Значи ли това, че все пак и при брачния договор е необходимо двете заверки да бъдат извършени едновременно?

На поставения въпрос трудно може да се отговори еднозначно при действащата нормативна уредба.

От една страна, при определяне на изискванията за форма на брачния договор трябва да се изхожда преди всичко от чл. 39, ал. 1 СК, а там едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието не е предвидено. Същевременно разширителното тълкуване на разпоредбата принципно е недопустимо17. Поставянето на допълнителни изисквания по отношение на установената от законодателя форма ad substantiam би могло да застраши правната сигурност и стабилността на гражданския оборот.

От друга страна, обаче нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието е уредено като единно производство18, поради което заверките следва да бъдат направени в непосредствена времева последователност от един нотариус. Още повече, че механичният сбор от нотариалната заверка на подписите и нотариалната заверка на съдържанието не е равна на единното нотариално удостоверяване на подпис и съдържание19. Ако двете заверки не бъдат направени едновременно в едно производство, коментираната усложнена форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, няма да изпълни своето предназначение. Извършването на заверките разпокъсано във времето или от различни нотариуси разкрива опасността след удостоверяването на подписите, съдържанието на брачния договор да бъде подправено.

Поради това мисля, че се налага de lege ferenda законодателят изрично да предвиди, че нотариалната заверка на съдържанието и на подписите следва да се извърши едновременно.

И при действащата уредба обаче бих предпочел да се присъединя към изказаното вече становище, че двете заверки - елементи на предписаната за брачния договор усложнена нотариална форма, не могат да се наслагват една след друга във времето20. Ако това разбиране не се възприеме, в случаите когато подписът и съдържанието не са удостоверени едновременно, не би могло да има съмнение, че брачният договор ще произведе действие от датата на втората заверка, която би следвало да е на съдържанието.

V. Последици от нищожност на нотариалното удостоверяване

Брачният договор ще е недействителен, макар да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, ако нотариалното удостоверяване е нищожно. Външното спазване на формата за валидност не е достатъчно21. Нищожното нотариално удостоверяване не поражда присъщите нему правни последици и влече недействителност на извършената с него правна сделка22. Така и съдебната практика вж. например Решение № 485-2012-ВКС, с което се приема следното: „Като не се е уверил, че страните по договора разбират смисъла на извършеното действие, за да дадат и надлежно одобрение, нотариусът е извършил нищожно нотариално действие, което води до нищожност на нотариалния акт. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма.“

Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато изхожда от лице, което няма качеството на нотариален орган; когато е извършено от нотариален орган извън рамките на предоставената му от законодателя нотариална компетентност (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1 ГПК); когато нотариалният орган не е имал право да извърши нотариалното удостоверяване (чл. 574 и 575 ГПК); а също когато нотариалният орган е нарушил някое от изрично посочените в разпоредбата на чл. 576 ГПК изисквания за извършване на нотариалното удостоверяване (чл. 578, ал. 4, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 ГПК)23.

Нарушаването на изискването нотариусът да консултира страните като им разясни правните последици на сключвания брачен договор само по себе си не води до неговата недействителност24. Виновното неизпълнение на това задължение на нотариуса обаче е основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност за причинените вреди25. Нотариусът носи и дисциплинарна отговорност26.

Разглеждането на въпросите, свързани с формата за действителността на брачния договор, ще продължи в следващия брой.

Д-р Димитър ТОПУЗОВ, гл. ас. в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
__________
1 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. С., Сиела, 2013, с. 93.
2 Такава е предвидена в чл. 212, ал. 2 ЗЗД за договора за продажба на наследство в чл. 35, ал. 1 от Закона за собствеността за доброволната делба на недвижими имоти и на движими вещи на стойност над 50 лв., в чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата за прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили и в други случаи.
3 Писмена форма с нотариална заверка на съдържанието е установена с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за наследството за опрощаване на недостоен наследник.
4 Вж. Еленкова, Е. Превантивната функция на нотариуса. - Собственост и право, 2008, № 2, 59-65; В същия смисъл Станева, А. Брачният договор. С., Сиела, 2011, с. 31.
5 Вж. Morley, Jeremy D. Prenups around the world, достъпно на http://www.international-divorce.com/prenups_around_the_world.htm (посетено на 22.02.2015 г.); Нацев, С., Брачните договори в САЩ. - Адвокатски преглед, 2007, № 8, с. 16.
6 Вж. Принцип 4:13 у Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. Jantera-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens Principles of European Family Law regarding property relations between spouses. Cambridge-Antwerp-Portland: Intersentia, 2013, p. 126.
7 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012, 1268-1269; Димитров, Кр. Цит. съч., с. 91; Матеева, Е. Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 177.
8 Вж. Сталев, Ж. Нотариалният акт. С., Фенея, 2004, с. 17.
9 Вж. Стайкова, С. Нотариално право. Обща част. С., Фенея, 2012, 55-56.
10 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. …, 84-85.
11 Вж. Марков, М. - В Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция по СК от 2009 г. проф. д-р Методи Марков. Книга първа. С., Софи-Р, 2010, с. 410.
12 Вж. Стайкова, С. Нотариално право. Обща част. ..., с. 192.
13 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. …, 90-91.
14 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства…, с. 94. В същия смисъл Стайкова, С. Нотариално право. Специална част. Том I. C., Фенея, 2013, с. 273.
15 Приема се, че изискването за едновременност на нотариалната заверка на съдържанието и на подписите на упълномощителната сделка ще бъде удовлетворено, когато отделните действия, които изграждат фактическия състав на новото усложнено нотариално удостоверяване се извършат от един и същи нотариален орган в непосредствена времева последователност – наведнъж. Вж. Матеева, Е. Доброволно представителство в нотариалните производства при действието на Новия ГПК. С.: Фенея, 2008, с. 99, 239; Белазелков, Б. Автентифициране и удостоверяване на волеизявленията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот. – Съвременно право, 2007, № 3, с. 44.
16 Това се изтъква като разлика между установената от законодателя форма за брачния договор и тази, която е предвидена при упълномощаване за сключване на договори, за които се изисква нотариален акт. Вж. Тенева, Л. Актуални въпроси в нотариалната дейност или поглед от другата страна. С.: Сиела, 2009, с. 145.
17 Нормите, регламентиращи формата на правните сделки, не подлежат на разширително тълкуване и не могат да се прилагат по аналогия. Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., Софи-Р, 2001, с. 419.
18 Вж. Танев, Д. - В: Пунев, Б., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, К. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, С. Кюркчиев Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С., ИК Труд и право, 2012, с. 1280.
19 Изглежда обратно е разбирането на Чернев, С., изразено в: Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев Коментар на новия граждански процесуален кодекс. С., ИК Труд и право, 2008, с. 724.
20 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства…, 94-95.
21 Вж. Розанис, С. Недействителност на сделките. С., Фенея, 2009, 53-54.
22 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Цит. съч., с. 1272. В същия смисъл Стефанов, Г. Гражданско право…, с. 136.
23 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, пак там.
24 Такова е разрешението и в повечето европейски законодателства. Вж. Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. Jantera-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens Op. cit., 126-128.
25 За гражданската отговорност на нотариуса вж. по-подробно Димитров, К. Нотариално право. Обща част. С.: Сиела, 2009, 143-146 и Маринова, Б. Сделките с имоти - права и отговорности. С.: Сиби, 2009, с. 192 и сл.
26 За дисциплинарната отговорност на нотариуса вж. Димитров, К., пак там, 146-149.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани