Sidebar

Меню

Съвременните дигитални библиотеки поставят горещи предизвикателства пред авторското право, които тепърва ще бъдат обект на публично обсъждане поради значимия им обществен интерес, касаещ науката и образованието. От друга страна те извикват на обществен дебат и въпросите относно това къде е границата между интернет пиратството и свободното ползване на дигитализирани произведения на изкуството. Както в България, така и в световен мащаб, все повече сериозни научни институти, обществени библиотеки, университети, неправителствени организации и онлайн базирани бизнеси, създават опцията на потребителите за платен или безвъзмезден дигитален достъп до значителни масиви от научна и художествена литература, произведения на изящното изкуство, фотографии, музика и видео-материали. В този процес естествено се намесват и недобросъвестни, според мен, субекти, които с комерсиална цел възпроизвеждат в интернет пространството чужди авторски литературни произведения, застъпвайки абсолютно незаконосъобразно тезата, че всеки има право на информация и че авторското право не следва да „узурпира“ дадено знание. Това може би е вярно, ако представлява функция на волеизявлението на съответния автор, който да позволява изричното свободно разпостранение на негови авторски произведения онлайн. Много често това явление се използва напоследък от писателите като ловък маркетингов трик, с цел акумулиране на потребителски интерес към дадено книжно издание или просто от волята на автора да направи своето произведение свободно в обществен интерес. От правилото за изискуемото съгласие на автора естествено има и изключения, особено когато се използват някои съвременни електронни лицензии, които дават на електронната библиотека пълни права за публикуване на авторски произведения - например тези под „Криейтив комънс“ лиценз. Другият фактически способ, използван от онлайн библиотеките, е да възпроизвеждат литературни произведения с изтекли авторски права, което като подход може би е най-чистият от юридическа гледна точка вариант, тъй като в този случай липсват основания за възникване на каквато и да е авторскоправна проблематика. В този смисъл настоящият материал има за цел да хвърли светлина върху някои детайли и да даде отговори и насоки относно препоръчителното структуриране на дигиталните библиотеки от авторскоправна гледна точка, като посочи добрите практики и съответно проблемите по темата.

1. Предистория. Практиката в САЩ
Най-старата електронна библиотека в света е т.нар „Проект Гутенберг“ (от англ. Project Gutenberg). Тя е създадена като научен проект в университета в Илинойс, САЩ, през 1971 г. от изобретателя на електронната книга Майкъл Харт. Реално библиотеката стартира с дигитализирането на „Американската декларация за независимост“. През 2000 г. с цел администриране на проекта е създадена фондацията „Проект Гутенберг“, като даренията, които постъпват към нея, са освободени от данъци от американското правителство. Чрез изобретената от дългогодишния служител на фондацията Чарлс Франкс система под името „Разпръснати редактори“ (от англ. „Distributed Proofreaders“ или „DP“), тази виртуална библиотека винаги е съществувала на базата на труда на различни доброволци, работещи безплатно за проекта чрез интернет по сканиране, архивиране и разпространение на литературни произведения от цял свят. По-голямата част от съдържанието на библиотеката са пълни текстове на книги с изтекли авторски права. Проектът има за цел да направи тези произведения максимално достъпни чрез разпространяването им в най-популярните компютърни формати като HTML, PDF, EPUB и MOBI, така че да могат да се ползват на всеки компютър или мобилно устройство. Към март 2014 г. виртуалната библиотека „Проект Гутенберг“ разполага с над 45 000 заглавия, като всяка седмица се добавят приблизително петдесет нови електронни книги.
Практически най-голямата електронна библиотека в света и в същото време може би един от най-големите нарушители на авторски права е т.нар „Гугъл букс“ (от англ. „Google books“) или още известна като „Гугъл бук сърч“ („Google book search“) или „Гугъл принт“ („Google print“). Този електронен проект е стартиран през 2004 г., като в сърцето му стои техническата опция на „Гугъл“ да открива пълния текст на сканирани книги или списания, които биват обратно конвертирани в реален текст чрез технологията „оптично разпознаване на символи“ (от англ. „Optical character recognition“ (OCR), като посфактум същите биват запаметени в дигитална база данни. Като партньори в този проект участват няколко от най-реномираните университети в света като Мичиганският университет, Харвард, Оксфорд и Станфорд, както и няколко обществени библиотеки като библиотеката на Ню Йорк, тази на университета в Корнел (САЩ), Мадрид и Барселона и т.н. През 2008 г. към инициативата се присъединява и „Майкрософт“, като в настоящия момент електронната библиотека на „Гугъл“ съдържа 30 милиона заглавия, които не са само в сферата на литературата, но също така музика, филми и т.н.
Специфичното от авторскоправна гледна точка е, че повечето от дигиталните книги, публикувани в „Гугъл букс“, вече не се издават и не са предмет на комерсиално разпостранение. Въпреки това обаче, авторскоправните искове, заведени против „Гугъл“, относно тяхната виртуална библиотека са много. През 2005 г. „Гилдията на авторите писатели“ и „Асоциацията на американските издатели“ поотделно започват да водят авторскоправни дела срещу „Гугъл букс“, позовавайки се на твърдението за „масивно нарушаване на авторското право“. От централата на „Гугъл“ контрират с процесуалния мотив, че техният проект представлява една добросъвестна употреба на авторски права и в ерата на дигиталните технологии е еквивалент на електронна картотека под ключова дума в дадена публикация, която се индексира точно на този принцип. Сочените две съдебните дела са били консолидирани и в крайна сметка е било предложено уреждане на спора чрез споразумение. Това споразумение обаче получава значителна критика поради различни причини - нарушаване на антитръстовото законодателство в САЩ, заплаха за неприкосновеността на личния живот и неадекватност на предложените обезщетения по отношение на авторите и издателите. Споразумението в крайна сметка не е подписано и „Асоциацията на американските издатели“ се оттеглят от казуса (като подписват извънсъдебно споразумение с „Гугъл“). Гилдията на авторите обаче продължава делото и го печели през 2011 г. В крайна сметка „Гугъл“ обжалва и печели спора на втора инстанция, като съдът приема за вярна процесуалната теза на ответника, а именно, че е използвал произведенията в хипотезата на т.нар „честна употреба“.
В Европа също са водени няколко дела срещу „Гугъл букс“. През 2006 г. в Германия е заведено дело за нарушаване на авторски права срещу проекта, но поради факта, че искът не е формулиран и конструиран правилно, той бива предварително отхвърлен от съда. През юни 2006 г. във Франция издателят Хърв Де Ла Мартини (от фр. Hervé de la Martinière) и издателството „Едишънс Дю Сил“ (от фр. Éditions du Seuil), обявиха намерението си да съди „Гугъл“, Франция. През 2009 г. Парижкият градски съд присъжда на ищците 300 000 евро обезщетение като осъжда „Гугъл“ да плаща по 10000 евро на ден, докато премахне книгите на издателите от своята база данни. Съдът е мотивирал решението си с виждането, че „Гугъл“ е нарушил авторскоправното законодателство чрез пълно възпроизвеждане и осигуряване на неразрешен достъп до книги, интелектуална собственост на „Едишънс Дю Сил“ и че „Гугъл“ е "извършил действия по увреждане на авторскоправни правомощия на издателите". Синдикатът на френските издатели, който се е включил като страна в процеса, е дал данни за обстоятелството, че за целите на „Гугъл букс“ (Франция) са сканирани около 100 000 френски литературни произведения, което само по себе си е едно грубо нарушение на авторските права.
През декември 2009 г. скандалната китайска писателка Миан Миан е подала в съда в Бейджинг, Китай, граждански иск за нарушени авторски права и претендирано обезщетение от 8900 долара срещу „Гугъл букс“, защото въпросната американска фирма е сканирала и възпроизвела онлайн романа й „Киселинни любовници“ („Acid lovers“). Това е първото подобно авторскоправно дело за нарушение на авторски права в интернет срещу „Гугъл“ в Китай. Госпожица Миан е една от най-издаваните китайски съвременни авторки в цял свят, тъй като нейните книги представят пороците на днешното китайско общество, свързани с мафията, наркотиците и проституцията. В обръщението си към „Гугъл“ писателката Миан заявява, че като първоначална стъпка би искала да получи извинение от компанията за поведението й, насочено умишлено към нарушаване на нейните авторски права, като едва тогава би била склонна да обсъди юридическите детайли относно евентуално споразумение. До такова така и не се стига и по-късно Миан Миан печели делото си срещу „Гугъл“ безпрекословно. През същата тази 2009 г., Китайската авторскоправна асоциация за литературни творби (от англ. China Written Works Copyright Society или „CWWCS“) започва да съди „Гугъл“ за сканиране и възпроизвеждане без разрешение на 18 000 книги от 570 китайски писатели. „Гугъл“ се съгласява на 20 ноември 2009 г. да предостави списък на всички сканирани от него китайските книги, но в същото време американската компания отказва да признае, че е нарушила законите за авторското право в Китай.
От създаването на проекта „Гугъл букс“ и до настоящия момент от компанията „Гугъл“ са заплатили 125 милиона долара обезщетения за нарушения на авторски прави, които касаят неправомерни действия, извършени именно от тази дигитална библиотека. Това поведение според мен показва единствено арогантността на една голяма онлайн компания, която въпреки негативните си практики по потъпкването на авторскоправни правомощия, очевидно продължава целенасочено да не ги коригира и да нарушава права на автори по цял свят.

2. Европейски електронни библиотеки
Най-богатата като фонд европейска дигитална библиотека е „Еуропеана“ (от англ. „Europeana“), или позната още като „Мрежа на европейските дигитални библиотеки“(от англ. „European Digital Library Network“ или накратко (EDLnet). „Еуропеана“ е водещ проект на Европейската комисия (ЕК), която още през 2000 г. започва приоритетно да работи по преобразуването в цифрова форма на всякакъв вид литературни, художествени и аудиовизуални произведения, с цел онлайн достъп до тях. Между 2000 и 2005 г. ЕК насочва усилията си към съфинансирането на множество научноизследователски проекти в тази насока и насърчава динамичното сътрудничество между държавите - членки на ЕС, които желаят да осигурят глобален онлайн достъп до своето национално културно наследство. През юни 2005 г. комисар Рединг прави европейската дигитална библиотека водещ проект в стратегията под името „i2010 за европейско информационно общество за растеж и работни места“ на Европейския съюз (ЕС), с която се цели ефект както в социалната сфера, така и в образованието на европейските граждани. Като електронна база данни и функционалност, „Еуропеана“ позволява едновременно търсене под ключова дума във всички съставени по този начин или дигитализирани постфактум колекции на европейски библиотеки, архиви и музеи, както и тяхното четене или преглеждане в реално време онлайн. Тази опция дава възможност на европейските потребители да извършват свои конкретни проучвания по определена тема, без да им се налага да посещават сайтове на различни библиотеки и да търсят определена информация в тях.
Функционирането на „Еуропеана“ се осъществява на базата на тясно техническо и логистично сътрудничество на националните библиотеки и множество други културни институции на държавите - членки на ЕС, както и с водещата подкрепа на Европейския парламент. Фактическото администриране на „Еуропеана“ става от създадената специално за тази цел „Европейска фондация за дигитална библиотека“, чиито членове са неправителствени организации от Европа - библиотеки, архиви, музеи, аудиовизуални архиви и културни институции. Хардуерната и софтуерна поддръжка, както и самото хостването на сайта се извършва от Националната библиотека на Холандия (от холандски „Koninklijke Bibliotheek“), находяща се в гр.Амстердам. Прототипът на софтуерът на „Еуропеана“ е стартиран на 20.11.2008 г., като той няколко пъти е доработван поради технически проблеми, които произхождат най-вече от огромния трафик от над 10 милиона клика на час. През февруари 2009 г. след серия от множество тестове на системата, тя е стартирана в нейната окончателна версия „EDLnet - Europeana version 1.0“, която към настоящия момент предоставя достъп до над 10 милиона заглавия, между които картината „Мона Лиза“ на Леонардо, музикалните произведения на Моцарт, милиони литературни класики и т.н. В разнообразния по своя характер фонд на „Еуропеана“ свои материали са предоставили над 1000 културни организации от цяла Европа, като сред тях са почти всички европейски музеи, включително Лувъра в Париж и Райксмузеум в Амстердам, които са депозирали изображения в дигитален формат на картини и други експонати от своите колекции. Множество държавни архиви са осигурили достъп до важни национални документи, а френският „Национален аудиовизуален институт“ е предоставил 80 000 записа на радиопредавания от ХХ век, като се започне с такива от Първата световна война.
Интересен момент от авторскоправна гледна точка е фактът, че за да може дадено произведение да бъде публикувано в „Еуропеана“, авторът или собственикът на авторските права (ако е различен от автора - например наследник на авторски права или юридическо лице, придобило собствеността или ползването върху авторските права на определено правно основание) следва да подпише т.нар. лицензионно споразумение на „Криейтив комънс“ (от англ. „Creative Commons“ или „СС“) под отворен код „Си Си нула 1.0“ (от англ. „CC0 1.0 Universal (CC0 1.0) Public Domain Dediction“). Този електронен лиценз е вид електронен договор, който закрепя правилото, че лицето, което е притежател на авторските права или на сродни на авторското право върху него, при желание да „ъплоудне“ (депозира електронно) свое произведение в „Еуропеана“, следва да се съгласи, че същото произведение ще бъде използвано публично онлайн в цял свят, като се откаже от претендирането на каквито и да е свои авторски права или сродни на авторското право върху произведението, доколкото това е позволено от закона. На базата на този електронен, двустранен, според мен, реален (даване на нещо в обществен интерес) и консенсуален договор, всеки ползвател на европейската електронна библиотека „Еуропеана“ може да копира, модифицира, разпространява и възпроизвежда произведение, включено в нея, дори и за търговски цели, без изричното разрешение на автора. Друго изключение е фактът, че когато произведението под „CC0 1.0“ лиценз се използва или има позоваване по отношение на него, субектът на този вид използване няма задължението да посочи одобрение на автора или да се позовава на името на автора като титуляр на презюмираните авторскоправни правомощия. Всичко това изключва възможността от ангажиране на каквато и да е съдебна, гражданска или наказателна отговорност по отношение на даден субект, който е използвал произведение, част от базата данни на „Еуропеана“. В този ред на мисли считам, че авторскоправната проблематика по отношение на „Еуропеана“ сочи един абсолютно модерен и гъвкав юридически подход към решаване на ключов момент в нейното структуриране - авторските права. Така възприетата практика дава възможност на субектите - притежатели на авторскоправни правомощия, сами да решат дали биха били склонни да направят дадено произведение обществено достояние без да претендират каквато и да е юридическа обремененост върху ползването на дадено достижение на науката, литературата или изящните изкуства. Тук възниква и друг съвременен въпрос - дали ползването на авторските права в обществен интерес следва да бъде свободно? Мисля че отговорът е даден точно чрез авторскоправния юридически модел на най-голямата електронна библиотека в Европа.
Повечето европейски електронни библиотеки все още работят върху остарялата според мен концепция в базата им данни да участват единствено и само произведения с изтекли авторски права. Широк фронт обаче има тенденцията към либерализиране на това схващане, чрез диалога, започнал в неправителствената сфера, относно все по-често коментираното схващане, че съществува неотложна нужда от генерално ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права в 21 век, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация в обществен интерес.

3. Национални авторскоправни аспекти на онлайн библиотеките
В момента в България действат няколко онлайн проекта в библиотечното дело. Някои от тях обслужват целите на физически библиотеки - пример за това са Столичната библиотека (http://ilib.libsofia.bg) и сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (http://www.nationallibrary.bg). Столичната библиотека предлага чрез софтуера си „EBSCO e-books“ възможност за онлайн търсене, ползване и даунлоуд на електронни книги. Услугата е активна чрез въвеждане на изрична парола само за регистрирани за читатели на Столичната библиотека, притежаващи читателска карта, която дава право на заемане на библиотечни документи за дома. Срокът за ползване на заета електронна книга е 7 дни и след изтичане на този срок правата за ползване се прекъсват. Авторите на съвременни произведения, които биха били дигатилизирани и давани под наем от съответната електронна библиотека (ако тя е общинска или държавна), не следва да получават възнаграждение за такъв вид ползване под наем на техните произведения, съгласно нормата на чл. 22а, ал. 4 ЗАПСП.
От своя страна Националната библиотека предлага дигитализираните си копия на свободен достъп чрез софтуера си „DocuWare“. Дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека, започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. сканираните изображения стават достъпни чрез нейния сайт. До началото на 2014 г. са сканирани и включени в сайта на Националната библиотека общо около
330 000 дигитализирани копия на ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив и от Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. - изображения и техните метаданни. Както може би стана ясно, така дигитализираните произведения, които могат електронно да бъдат ползвани и в двете сочени библиотеки, са с изтекли авторски права (чл. 27, ал. 1 ЗАПСП).
Друг съвременен аналог на световната практика, представляващ типична дигитална библиотека в същински вид, е виртуалната библиотека „Иван Шишманов“ (http://bglit.org). Тя представлява научен и образователен проект на фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (МОН) и е авторски разработена система, под формата на виртуална библиотека, която е създадена и компилирана като база данни в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗАПСП и авторскоправното законодателството на Република България. Тази виртуална библиотечна система е предназначена да предоставя конкретна образователна информация при условията на разрешен или забранен достъп до определено дигитално съдържание от литературни произведения в превод (на английски и немски) и оригинал (на български език). Самият сайт представлява типична електронна библиотека, като публикуваните в него произведения могат да бъдат използвани единствено и само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗАПСП - възпроизвеждане на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели. Интересното при проектът „Иван Шишманов“ като електронна библиотека е, че той предлага опцията за „контрол на достъпа до съдържание“. По този начин се ограничава ползването от случайни посетители на книги от съвременни автори, съвременни преводи на класическа литература и/или части от тези произведения и отделни техни страници, най-вече с цел опазване на авторскоправни правомощия, предоставени на сайта само с образователна цел. Поради така изтъкнатите критерии, може да се различава два вида съдържание в електронната библиотека „Иван Шишманов“ - „открито“, т.е това, което може да се вижда в интернет (обикновено това са литературни произведения в оригинал и преводи с изтекли авторски права), и „закрито“ - това съдържание, което не може да се вижда директно в интернет (обект на което са произведенията, които са с валидни авторски права).

Атанас КОСТОВ, адвокат

Тагове:

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит