Sidebar

Меню


Географските означения са един от обектите на индустриална собственост и представляват знак, който се използва за маркиране на стоки със специфичен географски произход, които притежават качества или репутация, дължащи се на географското място откъдето произхождат тези стоки, или с други думи, съществува връзка между качествата на продуктите и техния географски произход. Най-често географското означение се състои от географското наименование на мястото на произхода и наименованието на съответната стока. Даден знак може да изпълнява функцията на географско означение, ако се възприема от потребителите като такова.
Най-често връзка между качествените характеристики на стоките и географското място на техния произход съществува за селскостопанската продукция. Качествените характеристики на такива стоки зависят до голяма степен от местни фактори като климатични условия, състояние и състав на почвата и др.Обхватът на закрила на географските означения може да бъде в различни области на човешката дейност като например различни видове текстилни продукти (памук, коприна, вълна), но най-често това са селскостопански стоки като сирена, вина, продукти от месо и др.като например ROQUEFORT - за сирене, произведено във Франция, КАШМИР - за вълна от Кашмир, CHAMPAGNE за вино, COGNAC и др.

Значение на географските означения
Закрилата на географските означения е особено важна, тъй като ако те не са защитени по съответен законов ред (който е регистрация), могат да се използват неправомерно от недобросъвестни търговци и да нанесат вреди както на производителите на тези продукти, така и на репутацията на самите продукти и районите, в които те се произвеждат. Предимствата от регистрацията на географските означения може да се сведе до препятстване от неоторизирано използване на регистрираните географски означения. По отношение на потребителите географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор на продукти съобразно различните му потребности. За производителите географското означение носи повишени печалби поради по-голямото търсене на продукти с гарантирано качество и съответно по-висок икономически просперитет. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на района и последващо развитие на туризъм. Географските означения оказват и косвено влияние на развитието на районите благодарение на развитието на допълнителни традиции и обичаи като развитие на специфични технологии, развитие на танцово изкуство, национални носии и аксесоари към тях, организиране на производство на специфични опаковки за продуктите, както и провеждане на карнавали, местни състезания и други мероприятия.

Съгласно българското и европейското законодателство географските означения могат да бъдат два вида:

  • Наименования за произход - наименование на страна, район или местност, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
  • Географски указания - наименование на страна, район или местност, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество или свойства и известност, които могат да се отдадат на този географски произход.

От цитираните по-горе определения става ясно, че разликата между двата обекта се състои в това, че за наименованията за произход е налице изискване и за влияние на човешки фактор върху специфичните характеристики на продукта, т.е. някакви традиции, докато при географските указания качествата на продуктите се определят от чисто природни фактори като климатични особености, състав на почвата и други.

Паралел между марка и географско означение
Предвид спецификата на обекта географско означение и честите случаи да се бърка с търговската марка ще направя кратък сравнителен анализ между двата обекта на индустриална собственост. Докато марката е знак, който служи за отличаване на еднородни стоки на различни производители и правото за използване на марката е монополно право, то географското означение указва географския произход на стоката и съответно наличието на специфични характеристики, дължащи се на този произход. Право да използват определено регистрирано географско означение имат всички производители от това географско място, които произвеждат стоки с характерните за географското означение специфични характеристики. Разлика съществува и по отношение срока на действие на тези два обекта - за марката е регламентиран 10-годишен срок на действие с възможност за многократно подновяване, докато за географските означения няма фиксиран срок и действието му се прекратява, когато се прекрати връзката между продукта и средата, в която е произведен продуктът. Именно връзката на качествата на стоката с района, в който се произвежда, определя и невъзможността за прехвърляне на правото върху географско означение на други лица.

Нивото на закрила на географските означения по отношение териториалното им действие може да бъде както следва:

1. Национално ниво - в съответствие с националното законодателство (за България това е Законът за марките и географските означения). Правната закрила на географските означения за територията на България се предоставя чрез регистрацията им в Патентното ведомство на Република България. Правото на заявяване, регламентирано в Закона за марките и географските означения - ЗМГО, принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход, се определят или установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му (чл. 63, ал. 3 ЗМГО). За описание на границите на географското място се издава удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място. При необходимост се прилага и карта на района с обозначение на границите на географското място. Правната закрила на регистрирано географско означение е безсрочна, но се прекратява, когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда. Всяко лице, което осъществява своята дейност в определения район и произвежда стока, отговаряща на установените за географското означение качества, може да се впише като пореден ползвател на вече регистрирано от друг ползвател географско означение. Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.
В България съществуват различни дълготрайни традиции в производството на специфични продукти, чиито качествени характеристики се определят от географската среда и от дългогодишни традиции. Доказателство за това са статистическите данни за продукти със специфични качества, дължащи се на географската среда, които са заявени и регистрирани и които могат да се обобщят, както следва: по национален ред са регистрирани 117 географски означения, като от тях 69 са регистрирани наименования за произход, а 48 са регистрирани географски указания. Броят на вписаните ползватели за тези 117 регистрирани географски означения обаче е само140. Оттук се налага изводът, че по-голямата част от регистрираните географски означения са само с един единствен вписан ползвател, което вероятно е следствие на недостатъчното оценяване на значението на географските означения като икономически ефект, от една страна, и на нежеланието на производителите да се сдружават и да търсят общи, колективни ползи - от друга.

2. Международно ниво - в съответствие с регионални и международни спогодби, каквато е Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход от 1958 г., към която България се и присъединила още през 1975 г. Към Спогодбата членуват и традиционно признати държави в областта на производство на стоки със специфични характеристики, дължащи се на географския район като Франция, Португалия, Италия, Чехия и др. Общият брой регистрирани международни регистрации на наименования за произход по Лисабонската спогодба е 887 броя. Интересно е да се отбележи и фактът, че България се нарежда на трето място по заявителска активност, с общо 49 броя международни регистрации.
Чрез международната регистрация по реда на Лисабонската спогодба наименованието за произход получава същия обем на правна закрила, която би се получила чрез национални заявки и последващи национални регистрации, подадени отделно в различни страни, в които е регламентирана такава закрила. Лисабонската спогодба се администрира от Световната организация за интелектуална собственост със седалище в Женева, Швейцария. Единственото условие за приемане на заявка за международна регистрация е наименованието за произход да е регистрирано в националното ведомство по индустриална собственост на страната на произхода му. Така с една единствена заявка, подадена чрез Патентното ведомство може да се осигури защита за всички 26 страни членки на Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход. Важна особеност на тази система е ограничението, че се закрилят само наименования за произход.

3. Закрила в рамките на ЕС по силата на няколко регламента за различни видове продукти (Регламент № 510/2006 от 20.03.2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски и хранителни продукти; Регламент № 509/2006 от 20.03.2006 г. относно земеделски и хранителни продукти с традиционно специфичен характер; Регламент № 110/2008 от 15.01.2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки; Регламент № 1493/1999 от 17.05.1999 г. относно общата организация на пазара на вино.
Закрилата на земеделските продукти и храни на ниво Европейски съюз се осигурява посредством Регламент № 510/2006 относно закрилата на географските указания и наименованията за произход на земеделски и хранителни продукти, който урежда процедурата за закрила на територията на Европейската общност на две групи защитени наименования: наименования за произход и географски указания на земеделски продукти и храни. Основният критерий за разграничаване между двата вида защитени наименования е степента, в която продуктът и неговото производството са свързани с географската среда, включваща природни и човешки фактори.

Процедурата по регистрация съгласно Регламент 510 включва следните основни етапи, които по принцип са същите и за продуктите, обхванати с останалите регламенти по отношение на географските означения:
1. Подаване на заявка от страна на група земеделски производители или преработватели до компетентния орган на страната членка, в рамките на която се намира географският район на производство на продукта.
2. Националният компетентен орган изпраща заявките, които отговарят на условията за предоставяне на закрила до Европейската комисия.
3. Комисията проверява получените заявки, и ако прецени, че отговарят на изискванията за регистрация, публикува резюмето на заявката в Официалния вестник на ЕС.
4. Възражения по заявката могат да се подават след тази публикация в 6-месечен срок.
5. Комисията разглежда възражението и взима решение.
6. Ако не са получени възражения или възраженията са счетени за неоснователни, наименованието се регистрира и се вписва от Комисията в Регистъра на защитените наименования за произход или Регистъра на защитените географски указания.

Пример за регистрирани наименования за произход в съответствие с Регламент 510/2006 e PARMIGIANO REGGIANO за “сирене”, а примери за регистрирани географски указания в съответствие с Регламент 510/2006 са THASSOS и OLYMPIA за “зехтин”.
За утвърждаване на спиртни напитки с географско указание, съгласно Регламент № 110/2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки, е необходимо да се подаде заявление за регистриране на географско указание до Европейската комисия, която ако прецени, че заявлението отговаря на изискванията за регистрация, публикува спецификациите на техническото досие на заявлението в Официалния вестник на ЕС. Възражения срещу регистрирането на географското указание могат да се подават след тази публикация в 6-месечен срок. Ако не са получени възражения или възраженията са счетени за неоснователни, Комисията взема решение за регистрация на географското указание, което решение се публикува в Официалния вестник на ЕС. Като примери за регистрирани географски указания на спиртните напитки в съответствие с Регламент 110/2008 могат да се посочат SCOTCH WHISKY, COGNAC, OUZO.

За разлика от националното законодателство, което позволява инициативата за регистрация на географските означения и специфичните храни да идва от един производител, към когото впоследствие могат да се присъединят и други фирми, изискването на ЕС е за задължително съдружие от най-малко две предприятия.

Икономическата значимост на едно наименование за произход може да има най-различни измерения. Нека разгледаме един пример - ШУНКАТА ПАРМА (PARMA НАM), която се произвежда от над 200 производители осигурява работни места на над 3000 работници. Към тези стойности могат да се добавят 150 кланици, милиони свински бута годишно, изнасяни в 40 държави, като всичко това осигурява оборот от 1,5 млрд. евро.
България е страна, известна със много специфични продукти, от които не може да не се спомене регистрираното наименование за произход. Българското розово масло, наричано “течното злато” на България, което е едно от най-качествените в света и съответно държи най-висока цена - над 5000 евро за килограм. Българско розово масло е регистрирано като наименование за произход още през 1976 г. по национален ред и през 1980 г. по международен ред.
Световно известен български продукт е и българското кисело мляко, което съдържа уникалната бактерия Lactobacillus Bulgaricus, която съществува само в България и придава уникалните му свойства. Българско кисело мляко е регистрирано като наименование за произход още през 1974 г. по национален ред и през 1978 г. по международен ред.
За съжаление българските производители все още недооценяват в достатъчна степен ползите от регистрацията на географските означения и най-вече вписването като ползватели към вече съществуващи такива. Това вероятно се дължи на факта, че правото върху географските означения не е изключително, а колективно и налага съвместни действия и сдружаване на производители от дадения район. Те трябва да си поделят действията за проучване на разходите и инициативите по закрилата, мерките за контрол, както, разбира се, и съответните ползи, произтичащи от регистрацията и използването на географско означение. Географското означение, за разлика от марката, не разграничава, а обединява производителите на дадени стоки, живеещи и извършващи производствената си дейност в даден географски район в определена географска среда. Правото върху наименованието за произход и географското указание е колективно право, което може да се упражнява от повече от един производител без ограничения във времето, и което не може да бъде монополизирано от един собственик. Към вече регистрирано географско означение може да се присъедини всеки производител, фирма, физическо лице, което упражнява производствената си дейност в дадения географски район, и качествата на произвежданите стоки отговарят на качествата и специфичните особености на регистрирано географско означение. Ето защо, е препоръчително всички производители, чиято продукция носи характерни за района свойства, да предприемат съответни действия по заявяване и регистрация на географски означения както на национално ниво, така и за територии извън страната - било на ниво ЕС, било чрез Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход.

В заключение може да се обобщи, че закрилата на географските означения носи висок икономически ефект за пазарната икономика на страната и голям социален и културен залог за издигане индивидуалното и уникално качество на българските продукти, дължащи се на уникалността на природата и богатия национален опит. Тези традиции в популяризирането и утвърждаването на българските географски означения стават важни в процеса на рекламиране на страната ни. Географските означения са носители на висока добавена стойност за продуктите, които означават. Тази стойност се калкулира един път в крайните цени на стоките (повишението на цената е близо с 20% спрямо аналогичен продукт, който не носи географско означение) и втори път - в допълнителната печалба, която реализират техните производители.

Д-р Добринка ДОБРЕВА

Свързани продукти

ЕПИ Собственост ЕПИ Собственост

Книги

  • Актуални

  • Очаквани