Sidebar

Меню


От 22.11.2010 г. възникна реално едно ново задължение на нотариуса - да прави справка в Националната база данни “Население”, поддържана от Министерството на регионалната развитие и благоустройството (МРРБ) при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот. Макар че законово задължението е уредено в чл. 25, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), който влезе в сила на 01.01.2010 г., Наредбата за достъпа на нотариусите до Националната база данни “Население” бе обнародвана в ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г. и бе предвиден двумесечен отлагателен срок от влизането й в сила за прилагането й.
Въвеждането на задължението по чл. 25, ал. 3 ЗННД бе мотивирано най-вече като мярка за предотвратяване на имотните измами. Значението му обаче далеч надхвърля мястото му в общото задължение на нотариуса за опазване правата и интересите на страните и рефлектира пряко върху правилата за извършване на нотариалните производства.

1. Правна същност
По своята правна същност задължението на нотариуса да направи справката в база данни “Население” е нотариално действие, което нотариусът трябва да извърши при определени нотариални производства. То е от категорията на несъщинските нотариални действие, наричани още “проверки”, които нотариусът извършва в началото на нотариалното удостоверяване. Единственото аналогично на него задължение, уредено в ЗННД, е това за проверка на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗННД.
Характеризирайки го като особен вид проверка, можем да кажем че неговото неизвършване няма да доведе до нищожност на нотариалното удостоверяване, но при всички случаи неизвършването на справката в Националната база данни “Население” е дисциплинарно нарушение, което може да доведе до дисциплинарна отговорност на нотариуса. Той може да носи и имуществена отговорност, ако настъпят вреди, които биха могли да бъдат предотвратени, ако беше извършена справката.

2. Приложно поле
Според чл. 25, ал. 3 нотариусът е длъжен да направи справката при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот. Формулировката редакционно не е съвсем издържана, поради което по тълкувателен път, трябва да се разкрие точният й смисъл.
На първо място, говорейки за “промяна” на права върху имот, законодателят явно има предвид “прехвърляне” на вещни права върху недвижим имот. Категорично можем да кажем, че най-честият и най-важният случай, при който възниква задължението на нотариуса, е когато удостоверява правна сделка, с която се прехвърля право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот. В този смисъл промяна ще е налице както когато собственикът прехвърли изцяло или отчасти правото си на собственост, така и когато чрез правна сделка се прекратява съсобствеността върху една вещ. Що се касае до учредяването или прекратяването на права върху имот, точният смисъл на термините е изяснен в правната теория и съдебната практика и относно тях не биха възникнали практически проблеми.
Като обобщение се налага изводът, че нотариусът е длъжен да   направи справката при всички нотариални удостоверявания във връзка с прехвърляне, учредяване, изменение или прекратяване на права върху имот.
Вторият голям въпрос е какви “права върху имот” има предвид законът? Няма спор, че на първо място такива са вещните права - право на собственост, право на строеж, право на ползване. Най-вече във връзка с тях е и законодателната промяна. Остава открит въпросът относно облигационните права. Ще трябва ли нотариусът да извършва справка, когато удостоверява сключен пред него договор, с който се учредяват облигационни права върху недвижим имот. Такива са например договорите за наем, договорите за аренда и др. Смятам, че нормата трябва да се тълкува буквално в тази й част и след като законът говори за права върху имот, справките трябва да бъдат извършени както при удостоверяване на вещни, така и при удостоверяване на облигационни права, независимо дали действието може да бъде класифицирано като действие на управление, или действие на разпореждане.
От друга страна - извън приложното поле на разпоредбата остават всички случаи, в които предмет на сделката е движима вещ - например продажба на МПС и др. Много сложен е отговорът на въпроса дали трябва да се извърши проверката при удостоверяване на подпис на предварителен договор. Предварителният договор поражда единствено задължението за сключване на окончателен договор, което трудно може да бъде определено като право върху имот. От друга страна, от съображения за правна сигурност и с оглед на бъдещото трансформиране на предварителния договор в окончателен е по-добре като че ли справката да бъде извършена.

3. Извършване на справката
Задължението по чл. 25, ал. 3 ЗННД е за нотариуса. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за достъпа на нотариусите до Националната база данни “Население”, достъп до данните имат и помощник-нотариусите, вписани в Регистъра на Нотариалната камара. Не се прави разлика дали става дума за обикновени помощник-нотариуси или такива, които действат по заместване. В този смисъл можем да направим извода, че се касае за всички помощник-нотариуси. Задължението си нотариусът може да изпълни лично или може да го възложи на помощник-нотариус, като ще носи отговорност за действията, извършени от помощник-нотариуса.
Справките се извършват задължително от нотариалната кантора, чрез отдалечен достъп с потребителски интерфейс. Предоставянето на данните се извършва по защитен канал, с ползване на универсален електронен подпис.
Относно времето на извършване, както вече споменахме, задължението е част от проверките, които нотариусът извършва в нотариалното удостоверяване. За това то се извършва в деня на нотариалното удостоверяване, след проверката на самоличността и дееспособността на страните.
Извършването на справката по чл. 25, ал. 3 по никакъв начин не влияе на останалите проверки в нотариалното производство. Нотариусът трябва да провери всички представени писмени производства като удостоверение за раждане, удостоверение за смърт, удостоверение за наследници и др. Ако се установи, че е налице грешка в Националната база данни, нотариусът не спира нотариалното производство до поправяне на грешката. Той може да уведоми органа, издал акта, да направи евентуална промяна за в бъдеще с цел отстраняване на грешката.

4. Доказване на изпълнение на задължението по чл. 25, ал. 3 ЗННД
Според чл. 4, ал. 3 от наредбата, нотариусите съхраняват данни за извършените справки в Национална база данни “Население” съгласно Наредба № 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по ред, определен от Съвета на нотариусите.
Нито в закона, нито в Наредба № 32 се предвижда нов регистър или книга за справките. Няма пречка обаче, с цел доказване изпълнението на задължението, нотариусът да води специална книга или дневник за извършените справки, в която да отбелязва името и ЕГН-то на лицето, поискало справката, както и кратко описание на основанието и подпис на лицето. Така нотариусът може да установи, че справката е извършена за служебни цели в случаите когато не се е стигнало до нотариално удостоверяване. Когато се извърши нотариално производство, доказателствата се съхраняват в нотариалното дело.

5. Отговорност на нотариуса
Във връзка със задължението по чл. 25, ал. 3 нотариусът може да извърши две нарушения. За едното вече стана дума - да не извърши справка, в случаите когато тя е задължителна. По съществото си това е дисциплинарно нарушение и Съветът на нотариусите може да образува дисциплинарно производство.
Другото нарушение е нотариусът да извършва достъп в Националната база данни “Население” не за служебни цели. Във връзка с това е налице един сериозен проблем, които обуславя спешна необходимост от промяна в наредбата.
Според чл. 10, ал. 2 от наредбата, контролът за достъпа се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Член 12, ал. 1 предвижда, че при установено нарушение МРРБ е длъжно да уведоми Комисията за защита на личните данни и да преустанови достъпа на нотариуса като уведоми Съвета на нотариусите. Уведомяването на Комисията за защита на личните данни е нормална последица, тъй като тя е органът, който може да налага санкции при незаконосъобразно обработване на лични данни. В този случай тя ще извърши проверка на основание чл. 12 от Закона за защита на личните данни и може да наложи глоба на нотариуса, ако има извършено нарушение.
Възможността да се преустанови достъпът на нотариуса до Националната база данни “Население” противоречи на ЗННД. Преустановяването на достъп на нотариуса е мислимо само ако той загуби правоспособността си с влязло в сила решение на Дисциплинарната комисия или е налице някое друго основание по чл. 35 ЗННД. В противен случай, без да е лишен от правоспособност, нотариусът няма да може да извършва най-важните нотариални производства, защото няма как да прави справките по чл. 25, ал. 3 ЗННД, които са задължителни за него. Смятам, че не са необходими повече коментари за това, че разпоредбата в тази й част трябва да бъде отменена.

Красимир ДИМИТРОВ

Свързани продукти

ЕПИ Собственост ЕПИ Собственост

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани