Sidebar

Меню


С окончателния разделителен протокол не се придобива право на собственост за член-кооператорите (ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК). Собственик остава ЖСК. Правото на собственост от член-кооператорите за определения му от общото събрание обект се придобива с издаването на констативен нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК дори ЖСК да не е прекратена.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), действала от 03.08.1991 до 03.01.2000 г., съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация, не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна.
Член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата.
В отношенията между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост, давност не тече, докато обектите са собственост на юридическото лице ЖСК.

Чл. 35, ал. 2 ЗЖСК
Чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г.
Чл. 79 ЗС

Производството е по чл. 290 ГПК.
С Определение № 1284 от 17.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 306 от 23.02.2009 г., постановено по гражд. д. № 2000/2008 г. на ПОС, с което е отменено Решение № 11/24.02.2006 г. по гражд. д. № 236/2005 г. на АсРС в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. Х. А., че след 20.12.2004 г. В. А. П. е собственик на апартамент № 6 на III етаж от сградата, построена от ЖСК “М.” гр. Ас., ул. “Р.” № 5 с площ 91,48 кв.м, ведно с изба № 2, приземна стая № 5, таван № 6 и 15,8% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и частта, с която е отменен нот. акт № 121, т. 1/2005 г. на нотариус К. и вместо това е отхвърлен този иск.
Против това решение касационни жалби са подали и двете страни.
Ответникът Т. Х. А. обжалва решението с оплакване за недопустимост, тъй като преди предявяване на този иск е предявен иск за делба за същия обект, в производството по който ищцата може да заяви всичките си възражения, а постановеното решение в първата фаза ще има установително действие относно наличие на съсобственост и евентуално правата на страните. Излагат се и следните доводи за недопустимост на решението: 1. ищците В. П. и баща й А. П. са само държатели и не могат да предявяват установителен иск за собственост; 2. този процес е за установяване на обстоятелства, които да се използват в делбеното производство; 3. ищците имат друг път за защита, а установителният иск за собственост е само субсидиарен способ за защита.
Тази касационна жалба е недопустима, тъй като предявеният против ответника иск е отхвърлен изцяло, а той не разполага с възможност да обжалва само мотивите. Те не са част от решението, а се излагат към него (чл. 236, ал. 2 ГПК) и не създават сила на присъдено нещо (ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. т. 18). Поради това тази жалба ще се остави без разглеждане. Доводите, изложени в тази жалба, ще се обсъдят при преценка допустимостта на решението.
Ищцата В. А. П. обжалва решението с оплакване за неправилност, изразяваща се в противоречие с материалния закон - ЗЖСК, и чл. 79 ЗС и необоснованост. Касаторът счита, че няма пречка за придобиване по давност обект на ЖСК след влизане в сила на редакцията на чл. 86 ЗС от 1990 г.
Тази касационна жалба е подадена против неизгодно за касатора и поради това подлежащо на обжалване въззивно решение на П. съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, първо г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По делото е установено следното: ЖСК “М.” е регистрирана с определение от 02.11.1980 г. за изграждане на жилищна сграда с шест апартамента и гаражи върху държавна земя - парцел VII от кв. 209 по плана на Ас., за което й е отстъпено право на строеж със заповед № 534/24.11.1980 г. С протокол от 04.06.1983 г. първоначалните членове са си разпределили бъдещите обекти, за които стават членове, съгласно чл. 28, т. 5 ЗЖСК. С протокол от 09.06.1983 г. първоначалните член-кооператори са решили да бъде приет за член-кооператор и А. П., но без да се изключва Т. А., за който е разпределен апартамент № 6 - предмет на спора. Съдът е приел, че предвид забраната на чл. 11, ал. 1 ЗЖСК, явно те са имали воля да придобият апартамента в съсобственост. На 08.05.1988 г. е съставен окончателен разделителен протокол, с който апартамент № 6 е определен за Т. Х. (л. 27 от приложеното гражд. д. № 312/1996 г.). С договор от 15.10.1990 г. Т. А. “продава” на А. П. апартамента за определена сума и поемане на задължение А. П. да му купи лек автомобил с валута. Сградата е построена към края на 1984 г. и оттогава в процесното жилище № 6 живее А. П. със семейството си. С влязло в сила решение по гражд. д. № 1965/1998 г. на ПОС, потвърдено по реда на прегледа по реда на надзора с решение по гражд. д. № 1323/1999 г. на ВКС, е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от А. К. П. и съпругата му Е. Г. П. против ЖСК “М.” за признаване за установено по отношение на същата, че те са собственици на апартамент № 6 на третия етаж от сградата на основание придобивна давност. С това решение съдът е приел, че няма юридическа пречка за придобиване по давност имущество на ЮЛ, каквото е ЖСК, но предвид забраната, установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението й (ДВ, бр. 31 от 1990 г.), да се придобива социалистическа собственост, каквато бе и кооперативната, и поради това, че искът е бил предявен на 30.06.1995 г., съдът е приел, че не е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС десетгодишна давност. Производството по предявения иск по същото дело за установяване, че А. П. е собственик по давност на същия апартамент по отношение на Т. Х. А. е прекратено поради липса на правен интерес, защото и двамата са били само член-кооператори и нямат вещни права. С оглед тези мотиви, са опровергани изводите на нотариуса в нот. акт № 53, т. 1/05.02.1999 г., с който А. П. е признат за собственик по давност на апартамент № 6. Легитимирайки се с този акт обаче, той продава на дъщеря си (сега касатор) В. А. П. същия обект с нот. акт № 129, т. IV/20.12.2004 г. На това придобивно основание се позовава тя като ищец по иска - предмет на настоящия спор. С нот. акт № 121, т. I/14.02.2005 г. А. П. и Т. Х. са признати за собственици на апартамент № 6 на основание членство в ЖСК. Страните не спорят, че преди предявяване на този иск е предявен иск за делба от Т. Х. по отношение на този апартамент.
Обжалваното решение на въззивния съд е постановено при второ въззивно разглеждане на спора, след отмяна на първото такова с Решение № 1550/2006 г. на ВКС, като са дадени указания съдът да разгледа отношенията между член-кооператорите. Въззивният съд е установил, че за четири апартамента са издадени нотариални актове, а за два все още не са, поради което по аргумент от чл. 35, ал. 3 ЗЖСК е приел, че ЖСК все още не е прекратена, че между член-кооператорите й, а и по отношение на трети лица давност не може да тече, поради което праводателят на ищцата А. П. не е могъл да придобие процесния апартамент по давност, за да й го прехвърли, въпреки че е упражнявал фактическа власт върху него от построяването му.
По възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск поради това, че е предявен преди това иск за делба.
Възражението е неоснователно. Искът за делба е основан на съсобственост, възникнала в резултат на съвместно членствено правоотношение за един обект - апартамент № 6. Искът по настоящото дело цели установяване на индивидуална собственост на основание придобивна давност за праводателя на ищцата и покупко-продажба. По делото липсват доказателства между кои страни е предявен искът за делба, поради което не може да се приеме, че е налице субективен идентитет между настоящото и делбеното производство. Действително ответникът следва да наведе всичките си възражения по предявения иск за делба, но дори съдът да установи, че няма съсобственост, ще отхвърли иска за делба. С решението, с което се отхвърля искът за делба, не се създава сила на пресъдено нещо за правото на собственост на ответника, чието възражение за придобивна давност е признато за основателно. Поради това за него съществува правен интерес да предяви иск за собственост, по който със сила на пресъдено нещо да се установят правата му на предявеното от него придобивно основание.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по жалбата на В. А. П., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е може ли да се придобива по давност обект на правото на собственост, построен от ЖСК, от членовете й и от трети лица. С Решение № 1001/06.07.1998 г. по гражд. д. № 650/1997 г., Решение № 99/23.06.2008 г. по гражд. д. № 1550/2006 г. и обжалваното решение е прието, че това е невъзможно. С влязлото в сила решение по гражд. д. № 1965/1998 г. на ПОС, потвърдено в производство по преглед по реда на надзора с решението по гражд. д. № 1323/1999 г. на ВКС IV г.о., влязло в сила Решение № 1054/26.07.2008 г. по гражд. д. № 3111/2007 г. на ПОС е прието, че е възможно придобиване по давност на обект на ЖСК.
ЖСК се образува за снабдяване на членовете си с обекти на собственост - жилища, ателиета, гаражи и т.н. Тя е ЮЛ и правото на собственост възниква първоначално в нейния патримониум, а член-кооператорите имат само членствено правоотношение с нея. С окончателния разделителен протокол се определя цената на жилищата, процента от общите части и се извършва окончателното разпределение на обектите от построената от ЖСК сграда, но въз основа на този протокол не се придобива право на собственост за член-кооператорите (ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК). Собственик остава ЖСК. Докато обектът е собственост на ЖСК, този, за когото е определен от общото събрание, може да претендира единствено на основание чл. 38а ЗЖСК изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Няма пречка в това производство да бъде противопоставено от всяко трето лице възражение за придобиване по давност на обекта - собственост на ЖСК. Касае се за недвижим имот, собственост на юридическо лице, за придобиването по давност на който няма забрана, освен ако не се касае за имот - държавна, или общинска собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), действала от 03.08.1991 до 03.01.2000 г., съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация, не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна от останалите кооперации, използващи основни средства за развитие на дейността си. Именно, отчитайки спецификата в целта и средствата за постигането й, законодателят е уредил учредяването, функционирането и прекратяването на ЖСК в отделен специален закон, който дерогира приложението на ЗК.
Член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата. Това е така, защото, от една страна, в този момент вече е възникнал обектът на собственост, а от друга - целта на ЖСК е постигната. Вярно е, че членственото правоотношение не е прекратено, щом за обекта не е издаден нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, но след постигане целта на кооперацията, то е изпразнено от съдържание и ако единствено бездействието на органите на ЖСК за снабдяване на членовете й с нот. актове е причина да не възникне правото на собственост върху обектите за тези, за които са определени от общото събрание, то няма пречка тези обекти да се придобият по давност от тях, ако са доказани елементите на владението по отношение на юридическото лице ЖСК. В този случай правното очакване за придобиване на обект чрез членство в ЖСК следва да е променено в намерение за придобиване на обекта по давност, т.е. независимо и въпреки бездействието на органите на ЖСК.
В отношенията между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост, какъвто е настоящият случай, давност не тече докато обектите са собственост на юридическото лице ЖСК, защото член-кооператорите имат само неимуществени права и дори да упражняват фактическа власт върху определените за тях обекти, те са само държатели до момента, в който се издаде нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Поради това, че са член-кооператори и имат правно очакване да придобият правото на собственост от кооперацията по този ред, те не могат едновременно да формират анимус за придобиване по давност.
Правото на собственост от член-кооператорите за определения му от общото събрание обект се придобива с издаването на констативен нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК (ТР № 44/05.06.1977 г. на ОСГК). От този момент ЖСК губи правото на собственост върху обекта и той преминава в собственост на член-кооператора, независимо дали ЖСК ще се прекрати, т.е. дали всички член-кооператори ще се снабдят с документ за собственост, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК. Така от момента на издаване на нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, обекта, за който е издаден, може да се придобива по давност от членуващите за него съкооператори. Въззивният съд в противоречие с тази норма е приел, че до прекратяване на ЖСК никой от член-кооператорите не става собственик, дори да е признат за собственик на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Този извод обаче не влияе на крайния резултат по спора поради следното:
В настоящия случай праводателят на ищцата не е могъл да придобие по давност процесния обект, тъй като с влязлото в сила решение на 26.03.1999 г. по гражд. д. № 1965/1998 г. на ПОС е отхвърлен искът за придобиване по давност по отношение на ЖСК. Както вече се посочи, между член-кооператори давност не тече, докато не се издаде за този обект нот. акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Първият окончателен разделителен протокол от 1988 г. и следващият от 17.05.2004 г., които определят процента от общите части и ценообразуването, не създават право на собственост на член-кооператорите съгласно ТР № 44/05.06.1977 г. на ОСГК, а от момента на издаване на констативния нот. акт, нот. акт № 121, т. I/15.01.2005 г. по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, с който са признати и двамата член-кооператори, участвали в ЖСК за съсобственици на апартамент № 6, от който момент всеки от тях може да владее за себе си против другия до предявяване на настоящия иск за собственост на 12.03.2005 г., са изтекли само два месеца. Следователно праводателят на ищцата не е могъл да придобие по давност процесния апартамент през 2004 г., поради което не е могъл да й прехвърли правото на собственост върху него. Затова предявеният иск е неоснователен и правилно отхвърлен от въззивния съд. Съдът не присъжда разноски, тъй като касационната жалба на ищцата е неоснователна, а подадената касационна жалба на ответника е недопустима.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани