Sidebar

Меню


Предварителни бележки
Всеки читател на книги, списания и вестници е забелязал означенията ISBN и ISSN върху тях. Ако е опитал да научи какво означават, е получил кратък отговор - международни номера за идентифициране на публикувани книги и периодични издания. Това е вярно, но непълно и недостатъчно, за да представи смисъла и ролята на означенията. Тази статия е опит да се даде повече и по-конкретна полезна информация за режимите и предназначението на международните означения на публикувани произведения.

Днес най-масово създаваните и най-често използваните продукти са информационните. Това е нормално и обяснимо в задъханото и преситено с информация време, в което живеем. Проблемът е как да бъде овладяна и подчинена на разумен ред информационната лавина, как да се систематизира за удобно използване и за полезно служене огромната по обем информация.
Една добра възможност за това е чрез създаването и прилагането на международни системи за означаване на публикувани произведения. По правило тези системи се изграждат и функционират на основата на стандарти, разработвани от Международната организация по стандартизация (ISO 1), и по-конкретно - от нейните работни органи - Технически комитет 46 “Информация и документация”, подкомитет 9. Те отговарят за поддържането и за развитието на стандартите.
Включването на държавите в разработените от организацията системи за стандартизация е доброволно, но самото включване поражда задължения за спазването на стандартите и за координиране на действията по прилагането им.
Системите за международно означаване на публикувани произведения, разработени от ISO, се управляват на две нива - национално (или регионално 2) и международно от нарочно създадени организации. За нормалното и непротиворечиво функциониране на системите националните организации сътрудничат с международната, която координира дейностите в международната мрежа.

1. ISBN 3 - Система

ISBN е международна система за стандартно номериране на книги, независимо от начина на тяхното възпроизвеждане и разпространение, тираж, обем и други техни характеристики. В случая понятието “книга” се използва в широк смисъл и се отнася за всякакви книги, включително монографии и брошури, издания със смесен характер, както и за некнижните им варианти, като публикации върху касети, дискети и CD, за издания на брайл, за карти, за компютърен софтуер и др.
Принципите и правилата за номериране се определят с международен стандарт ISO 2108 4. Той установява структурата, състава, формата на изписване и разполагането на номера. Стандартът организира номерирането така, че ISBN да бъде уникален идентификатор за означената с него книга.
Основните правила за даване на ISBN са:

  • на една книга се дава един ISBN;
  • новите издания на една книга получават нов ISBN;
  • книги от допълнителен тираж (допечатка) не получават нов ISBN;
  • книги, които излизат в различни формати или подвързии, получават отделен ISBN;
  • книги, които се издават на различни носители (хартиен, електронен и др.), получават отделен ISBN;
  • многотомните издания получават ISBN за изданието като цяло и ISBN за всеки том;
  • изданията на една книга на няколко езика получават толкова ISBN, на колкото езици са изданията.

ISBN не се поставя върху:

  • автореферати на дисертации;
  • учебни планове и програми;
  • периодични издания (за тях се използва друго означение);
  • рекламни издания, листовки и други подобни.

Международният стандартен номер за книга се състои от абревиатурата ISBN (независимо от езика на издаване), следвана от 10 или 13 арабски цифри 5 от 0 до 9. Последната цифра може да бъде римската цифра Х за означаване на числото 10 (с оглед запазване броя на цифрите в номера). Цифрите са организирани в групи с различно информационно предназначение. При 10-цифровия код това са:

  • национален/групов идентификатор - служи за означаване на държавата (региона) на произхода на книгата 6. Присъжда се от Международната ISBN агенция, съобразно обема на националното книгоиздаване. За България този идентификатор е “954” и се поставя в началото на цифровата част на ISBN номера;
  • издателски идентификатор - дава се от националната ISBN организация на всяко издателство, което участва в ISBN системата. Получаването на издателски идентификатор в България става по искане на издателствата с подаване на регистрационна карта по образец. Издателският идентификатор е с вариращ брой на цифрите в зависимост от обема на издателската продукция - при по-голям обем се присъжда по-кратък номер;
  • идентификатор на заглавието - това е поредният номер на книга, издадена от едно издателство. Той е с вариращ брой цифри, като броят им зависи от идентификатора на издателството. Практика у нас е издателствата с индивидуален идентификатор да определят сами идентификаторите на издаваните от тях книги;
  • контролна цифра - тя е последна в номера и служи за проверка на правилното написване на цифровата му част.

При 13-цифровия номер непосредствено след абревиатурата ISBN се поставя кодът 978 за продукта “книги” по EAN и след него посочените групи цифри на 10-цифровият номер.
ISBN номерът се поставя на гърба на заглавната страница и в библиографското каре, както и върху етикета на опаковката, дискетата, касетата, компактдиска и друг носител на книгата, при спазване по възможност на изисквания за шрифт.

2. ISSN 7 - Система

ISSN е международна система за стандартно номериране на периодични издания. Периодични (продължаващи) издания са тези, които излизат последователно през определени или неопределени периоди, имат общо заглавие и по правило са с еднакъв формат. Основни периодични издания са вестниците, списанията, годишниците, сборници с доклади на научни организации и конференции, серийните издания, трудовете на научни организации и др.
Принципите и правилата на номериране на периодични издания се определят с международния стандарт ISO 3297 8. Той установява структурата, състава, формата на изписване и разполагането на номера в изданието, процедурата за даване на номера и данни, необходими за идентифициране на изданията.
Въвеждането на международната стандартна номерация има за цел да осигури идентификацията на периодичните издания и да улесни търсенето им.
Организационно системата е изградена от Международен ISSN център в Париж, национални и регионални центрове. Националните центрове са отговорни за определянето и даването на ISSN и за регистрацията на периодичните издания, публикувани в съответните държави. Те изпращат информация в Международния център, който координира всички дейности в мрежата и публикува международен регистър на заглавия на периодични издания.
ISSN номерът се състои от осем арабски цифри от 0 до 9, разделени в две групи от по четири цифри. Последната цифра може да бъде Х (римско 10) и е контролна. ISSN се използва за означаване както на печатни, така и на електронни периодични издания. Той е уникален за заглавието и вида на изданието и има значение на негов цифров код.
ISSN кодовете се дават от националните центрове и се координират от Международния център. ISBN няма подобни на ISBN елементи за определяне страната на произхода и издателя. Единственото му предназначение е да идентифицира заглавието.
Националният център в България предоставя ISSN номер на български периодични издания при представяне на документ за идентификация на издателя и публикуван първи брой на изданието. Периодичните издания, които се издават на различни езици, имат самостоятелен номер за всяко издание на съответния език.
ISSN е съвместим с ISBN. При периодични издания, отделните части на които са самостоятелни заглавия, например отделни томове на монографични издания, ISSN на периодичното издание се съпътства от ISBN - за всеки том поотделно.
ISSN се отпечатва върху всеки екземпляр от тиража на изданието на две места:

  • за списанията, бюлетините и сборниците - на първата или на четвъртата страница на корицата (в горния десен или съответно в горния ляв ъгъл) и в редакционното каре;
  • за вестниците - в главата на вестника и в редакционното каре.

3. Национален център за предоставяне на международни номера

В България стандартите ISBN и ISSN се администрират от Центъра за национална библиография 9. Центърът е създаден през 1991 г. 10 и функционира в структурата на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Основни задачи и дейности на центъра са:

  • да определя и предоставя по заявка издателски код на българските издателства;
  • да предоставя по заявка ISBN и ISSN за издания;
  • да упражнява контрол за отпечатването на кодовете;
  • да поддържа бази данни на издателствата и периодичните издания, получили номера;
  • да поддържа контакти с международните организации и да изпраща информация за предоставени номера и други данни;
  • да подготвя или да участва в подготовката на бюлетини, годишници и други справочни издания и библиографии за публикувани издания и др.

4. Връзка на международните номера с авторското право

Такава връзка няма. Международните номера на публикувани произведения не са свързани с авторските права върху означените с тях произведения и не осигуряват защита срещу копирането им. Те са само идентификационни кодове без правно значение. Използването им не е основание за възникване на права или за предоставяне на защита на означените произведения, нито е доказателство за собственост върху тях.

5. Други международни означения

Съществуват много други системи за международно означаване на различни произведения, някои от които ще представим накратко.

ISAN 11 

ISAN е международна система за означаване, съответно - идентифициране, на аудиовизуални произведения. Основава се на стандарта ISO 15706. ISAN номерата се дават и регистрират от Международната ISAN агенция със седалище в Женева, която е под ръководството на Асоциацията за международно колективно управление на аудиовизуални произведения (AGICOA), Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC) и Международната федерация на дружествата на филмовите продуценти (FIAPF). Международната ISAN агенция е акредитирала 12 национални организации, които са отговорни за присъждането на ISAN номерата на регионално ниво.
ISAN се използва за означаване на филми, телевизионни сериали, анимации, трейлъри, видео-игри, музикални видео-клипове и други аудиовизуални формати. Представлява уникален код, съдържащ информация за заглавието, режисьора, вида, продължителността и други параметри на означеното произведение, но без национални и езикови идентификации. Тази информация е на специален режим на съхранение от ISAN организациите. Веднъж даден, ISAN номерът не може да се отмени или заличи.
ISAN е проектиран така, че да удовлетворява потребностите на всички участници в аудиовизуалната верига и да позволява различаването на всяко означено аудиовизуално произведение от всички други. Състои се от 24 знака (букви и цифри). Първите 16 символа от кода са основни и с тях се идентифицира заглавието, а следващите 8 обозначават различните версии на произведението. Към така образувания код се добавят и две букви от А до Z, които служат за проверка.
Засега ISAN-системата не е въведена в България.

ISMN 12 

ISMN е международна система за стандартно номериране на музикални издания. Регламентира се със стандарт ISO 10957. ISMN-системата се администрира от Международната ISMN агенция в Берлин и създадените към нея национални организации.
ISMN служи за означаване на музикални издания във вид на нотен текст, включително електронни и брайлови. ISMN не се поставя върху книги, посветени на музиката (за тях се използва ISBN), аудио- и видеозаписи (по-подходящ за тях е ISRC), музикални серийни издания и поредици (на тях се поставя ISSN).
ISMN представлява 13-знаков буквено-цифров код, който идентифицира продукта, издателя и изданието. По структура и съдържание на информацията е близък до ISBN и подобно на него от 01.01.2008 г. претърпя промени с увеличаването броя на знаците с оглед съгласуването му с EAN-13. ISMN се състои от четири групи цифри с различно информационно послание. Първите четири от тях винаги са 979-0, което го отличава от ISBN. Следващият елемент е издателският идентификатор, чиято дължина варира в зависимост от обема на издателската продукция, по подобие на издателския идентификатор при ISBN. ISMN номерът не определя издателите по произход или език. Третата обособена част от номера е идентификаторът на заглавието, в който броят на цифрите е обратно пропорционален на броя на цифрите на издателския идентификатор. Последната цифра е контролна и служи за проверка на изписания номер.
Изданията, за които е предназначено ISMN означението, могат алтернативно да се ползват от ISBN системата.
В България ISMN кодовете се дават от Центъра за национална библиография на основание искане, направено с регистрационна карта по образец.

ISRC 13 

ISRC е международна система за стандартно номериране на музикални аудио/видеозаписи, регламентирана със стандарт ISO 3901. Номерът се дава от Международна ISRC организация, ролята на която изпълнява IFPI 14 и от националните ISRC организации.
ISRC представлява комбинация от 12 знака (букви и цифри), организирани в групи. Първата част се състои от две букви и служи за означаване страната на произхода. Втората част е регистрационен код, който дава информация за организацията, извършваща регистрацията. Следващият елемент се състои от последните две цифри на годината, през която звукозаписите са разпространени за първи път. Последната група от пет цифри дава информация за самия запис.
ISRC определя конкретен запис, а не инкорпорираните в него произведения 15. Поради това, различните записи и ремикси на едно музикално произведение ще имат различни ISRC означения.
Засега ISRC-системата не е въведена в България.

6. Ползи от международните означения

Въвеждането на международните стандарти за означаване на публикувани произведения е доброволно и всяка държава решава дали да ги ползва. Самото включване в международните системи по прилагането на тези стандарти е акт на приобщаване към информационното общество, който способства за реализиране на информацията като универсална ценност. Стандартът осигурява свобода в движението и ползването на информацията.
В условията на глобализация и интернационализация на всички сфери на дейност, и особено на научната и културната, международните означения имат ролята на универсални идентификатори за съответните видове произведения, освободени от териториални и езикови бариери. Това позволява създаването на “световни” каталози за означените произведения, улеснява тяхното търсене и използване от потребителите.
В комбинация с други системи, например EAN, международните означения улесняват пазарната реализация на произведенията и осигуряват набирането на важна маркетингова информация.
В условията на дигитализация на информацията международните означения подпомагат библиографските системи в прехода им от изпълнение на задачите по съхраняване и опазване на информационните ресурси към решаване на задачите за тяхното по-широко разпространение и достъп.
Като цяло, международните означения съдействат за разширяване и ускоряване на международното научно и културно сътрудничество, за припознаване на активните участници и заинтересованите партньори.
В този ред на посочени ползи от международните означения е трудно да се разбере инертността на страната ни за включване в работещи и полезни системи. Защото не е достатъчно да създадеш добро произведение, важно е светът да научи за него и да му осигуриш възможност това да се случи.

Доц. д-р Виолета ЦАКОВА,
Перуника СТОЯНОВА
Университет за национално и световно стопанство
_____________
1 International Organization for Standardization. Организацията е неправителствена и създаваните от нея стандарти придобиват правна сила чрез международни споразумения и национални закони. България е член на организацията от 1955 г.
2 Регионалните организации обслужват няколко държави.
3 International Standard Book Number.
4 Стандартът е въведен в България през 2002 г. (БДС ISO 2108:2002). До въвеждането му се прилага национален стандарт БДС 15716-83 Номерация международна стандартна на книгите.
5 До 01.01.2007 г. номерът се състоеше от 10 цифри. Увеличаването на техния брой на 13 се извърши с цел повишаване на номерационния капацитет на ISBN системата, наложено главно заради включването и на електронни издания, както и за постигане на съгласуваност с European Article Number (EAN -13).
6 Към края на 2009 г. в международната ISBN система участват близо 170 държави.
7 International Standard Serial Number.
8 БДС ISO 3297:2002 Информация и документация. Международен стандартен номер за продължаващи издания.
9 www.nationallibrary.bg.struct_totom.html.
10 С ПМС № 38 от 6 март 1991 г.
11 International Standard Audiovisual Number.
12 International Standard Music Number.
13 International Standard Recording Code.
14 International Federation of the Phonographic Industry.
15 За самите музикални произведения се използва друго означение ­ ISWC ­ International Standard Musical Work Code.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани