Sidebar

Меню

 


Разяснение

В период на финансова криза не всички работодатели успяват да запазят “жизнеспособността” на своите предприятия. Част от тях изпадат в неплатежоспособност - невъзможност да изплащат своите изискуеми вземания, включително и трудовите възнаграждения, дължими на наетите от тях работници и служители.
В тези случаи, съгласно чл. 625 от Търговския закон, работодателят - длъжник или негов кредитор, подава молба до съда за започване на процедура по несъстоятелност. Когато съдът констатира неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на длъжника, той издава решение, с което открива производството по несъстоятелност.
Въпреки че вземанията по трудови правоотношения на работниците и служителите, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се нареждат непосредствено след обезпечените вземания и разноските по производството и се удовлетворяват с предимство от масата на несъстоятелността, често работодателят няма достатъчно активи за покриване дори и на неизплатените трудови възнаграждения.
От друга страна, процедурите в производството по несъстоятелност по осребряване и разпределение на имуществото изискват много време, а трудовото възнаграждение служи за задоволяване на ежедневните нужди на работниците и служителите и забавянето на неговото изплащане от няколко години накърнява сериозно техния социален интерес.

С цел да се преодолеят поне част от негативните ефекти на несъстоятелността на работодателя върху работниците и служителите, през 2004 г. бе приет Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС) - (обн. ДВ, бр. 37 от 2004 г., посл. изм. ДВ, бр. 32 от 2009 г.). Законът създава Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, в който работодателите - физически и юридически лица, внасят задължителни ежемесечни вноски за своите работници и служители. Последните се събират по реда за събиране на осигурителните вноски от Националната агенция за приходите, която превежда ежедневно средствата в нарочна сметка в Българската народна банка (БНБ). Размерът на вноската за 2010 г. е 0,1% и се изчислява върху изплатените или начислени брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) - 2000 лв. за 2010 г. Така събираните за сметка на работодателите средства във фонда служат за солидарно преодоляване на част от неблагоприятните последици за работниците и служителите от несъстоятелността на техните работодатели. В същото време, съгласно чл. 5 ЗГВРС, невнасянето на вноски от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантирани вземания.
Гарантирани от фонда вземания за работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори (КТД), възникнали след 31.12.2004 г. В това число се включва неизплатената основна заплата, допълнителните възнаграждения, дължими по силата на нормативен акт или предвидени в КТД, или в трудовия договор - например предвидените средства за храна, облекло и пр., както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт - например обезщетенията при командироване, трудоустрояване и т.н. В този смисъл, ако трудовият договор предвижда някакво специално обезщетение, което не е изплатено от работодателя в производство по несъстоятелност, то няма да се покрие от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите.
Не всички работници и служители с начислени, но неизплатени възнаграждения имат право да получат плащане по силата на закона. Значение има личното им участие в управлението и контрола на дружеството или участието в него на техни близки роднини. Съгласно чл. 7 ЗГВРС гарантиран размер на вземанията по закона не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, са съдружници в търговското дружество, членове на органите за управление или контрол на търговеца или са съпрузи или роднини по права линия на търговеца - физическо лице, и изброените по-горе лица. За останалите работници и служители е необходимо трудовото им правоотношение да не е прекратено към датата на обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност или да е прекратено през последните три месеца преди тази дата, независимо от срока на правоотношението и от продължителността на работното време. В този смисъл законът не гарантира вземания на работници и служители, чиито правоотношения са прекратени преди повече от 3 месеца преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като законът гарантира начислени и неизплатени вземания на работници и служители поради несъстоятелност на техния работодател, а такава не е налице до обнародване на съдебното решение за откриването й. Ако работник или служител с неизплатени вземания от работодателя е прекратил трудовото си правоотношение преди три или повече месеца преди откриване на производството, законодателят предполага, че не несъстоятелността е причина за неизплащане на възнаграждението.
Законът изисква също така и работодателят да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, посочена в решението за откриване на производството по несъстоятелност. Логиката на това изискване е да се гарантират вземания по закона само на работодатели, които са извършвали реална дейност за определен период, преди да са станали неплатежоспособни.
Гарантираните по закона вземания на работниците и служителите не покриват пълния размер на начислените, но неизплатени суми. Според чл. 22 ЗГВРС от фонда се изплащат последните три начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от последните шест месеца преди обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от 3 месеца. Същото се изплаща и на работници или служители с правоотношения, прекратени до 3 месеца от обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, стига да са работили поне 3 месеца при работодателя.
Месечната сума не може да надхвърля определения размер, а общата получена от фонда сума се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не може да бъде по-малка от две и половина минимални работни заплати. Съгласно ЗБДОО за 2010 г. определеният максимален размер е 720 лв.
По-малка е гарантираната сума за работник или служител, който е бил в трудово правоотношение по-малко от 3 месеца преди да се обнародва решението за откриване на производство по несъстоятелност и правоотношението му не е прекратено. Той има право да получи начислените му, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, които общо не надхвърлят една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението. На гарантирано вземане в такъв размер има право и работник или служител, който е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, с прекратено правоотношение в 3-месечен период до обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Когато дължимите начислени и неизплатени суми на работника или служителя с прекратено трудово правоотношение в 3-месечния срок преди датата на обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност са само за парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт или КТД, гарантираното му вземане е в размера на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, ако е бил повече от 3 месеца в правоотношение с работодателя. В този смисъл най-голямата обща сума, която може да получи работник и служител с неизплатени вземания от работодателя поради несъстоятелност, е 720 лв., а ако е работил по-малко от 3 месеца преди откриване на производството по несъстоятелност - в размер до минималната работна заплата.
Според чл. 25 ЗГВРС процедурата за изплащане на гарантираните вземания се инициира от работника или служителя с подаване на молба-декларация по образец до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя, в 30-дневен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открита несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Последният случай се отнася до работници и служители, които полагат труд на територията на страната за клон, поделение и т.н. на чужд работодател, за когото е открито производство по несъстоятелност. Процедурата по отпускане на сумите от Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” е административна, а разпореждането на директора на фонда, въз основа на което се изплаща вземането на правоимащия работник или служител, е индивидуален административен акт. То се изпраща в 3-дневен срок на работника или служителя и на териториалното поделение на НОИ - съответното районно управление социално осигуряване (РУСО). Ако не са налице предвидените в закона условия, директорът на фонда издава разпореждане за отказ. И двете разпореждания подлежат на обжалване по реда за обжалване на индивидуални административни актове, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на съответното РУСО, чрез директора на фонда. Териториалните поделения на НОИ изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за превеждане на сумата. Едновременно с изплащането, съответното РУСО превежда и дължимите осигурителни вноски върху изплатените гарантирани вземания, които са за сметка на фонда и се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Според чл. 30 ЗГВРС частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника и служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. В същото време, за изплатените на работниците и служителите гарантирани вземания от фонда в полза на последния възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяването на изплатените средства.

Цвета ПОПОВА, старши асистент по трудово и осигурително право в СУ “Св. Климент Охридски”

Книги

  • Актуални

  • Очаквани