Меню

Експертен коментар

В „Държавен вестник“ бр. 18 от 04.03.2022 г. е обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО за 2022 г.).
Като финансов план на социално-осигурителната система за годината, законът предвижда следното:

I. По отношение на задължителните осигурителни вноски

Запазване на установените в чл. 6, ал. 1 от КСО размери на осигурителните вноски, както и на съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО, в което вноските се разделят между осигурените лица и техните осигурители, а именно:

- за фонд „Пенсии”:

Осигурени лица

Общ размер на вноската

Разпределение на вноската за лицата, родени преди 01.01.1960 г.

Разпределение на вноската за лицата, родени след 31.12.1959 г.

Работещи при III-та категория труд

19,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

14,8%-за родените след 31.12.1959 г.

11,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

8,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл.4б от КСО, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска за ДЗПО в УПФ по чл.157, ал.1,т.1 от КСО

(5 на сто);

19,8% - при III-та категория труд

22,8%- при I-ва и II-та категория труд

 

11,02% за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

14,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

Работещи при I-ва и II-та категория труд и лицата по чл. 69а от КСО

22,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

17,8%- за родените след 31.12.1959 г.

14,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

11,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл. 69 от КСО

60,8%-за родените преди 01.01.1960 г. и за родените след 31.12.1969г., направили избор по чл. 4б от КСО

55,8%- за родените след 31.12.1959 г.

изцяло за сметка на осигурителя

изцяло за сметка на осигурителя

Лицата по чл. 4в от КСО, работещи при II категория труд, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска за ДЗПО в ППФ по чл. 157, ал.1,т. 2, б. „б“ от КСО (7 на сто);

29,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

24,8%- за родените след 31.12.1959 г.

21,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

18,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл.4в от КСО, работещи при I категория труд, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска ДЗПО в ППФ по чл. 157, ал.1,т. 2, б. „а“ от КСО (12 на сто);

34,8 %-за родените преди 01.01.1960 г.

29,8%- за родените след 31.12.1959 г.

26,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

23,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

 

С оглед правилното определяне на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ следва да се има предвид регламентираното в чл. 4б и чл. 4в от КСО по отношение правото на избор за промяна в осигуряването, а именно:

- осигурените в универсален пенсионен фонд лица, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО в периода 1 януари 2022 г. – 31 декември 2025г.;

- осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2 от КСО, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

- за фонд „Общо заболяване и майчинство“:

 

Размер на вноската

За осигурителя

За осигуреното лице

3,5%

2,1%

1,4%

- за фонд „Безработица“:

Размер на вноската

За осигурителя

За осигуреното лице

1%

0,6%

0,4%

- за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – запазва се диференцирания размер на осигурителната вноска от 0,4 % до 1,1 % в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителя, както и правилото, че вноската е изцяло за негова сметка. Поради спецификата в изготвянето на бюджетния закон и същността му на цялостен финансов план на ДОО за календарната 2022 г., конкретните размери на вноската са предвидени в две приложение - Приложение № 2 към чл. 14, т.1 от ЗБДОО за 2022 г. – валидни за периода от 1 януари до 31 март 2022 г., съответно в Приложение № 2а към чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. – валидни за периода от 1 април 2022 г. до 31 декември 2022 г.

За посочените в таблицата икономически дейности е въведено увеличение/намаление на осигурителната вноска за ТЗПБ, считано от 1 април 2022 г., както следва:

Код КИД 2008

Наименование на икономическа дейност

Осигурителна вноска (%)
за периода 01.01.-31.03.2022 г.

Осигурителна вноска (%)
за периода 01.04.-31.12.2022 г.

12

Производство на тютюневи изделия

1,1

È 0,9

20

Производство на химични продукти

1,1

È 0,9

25

Производство на метални изделия, без машини и оборудване

1,1

È 0,9

30

Производство на превозни средства, без автомобили

1,1

È 0,9

01

Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности

0,9

È 0,7

37

Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води

0,9

È 0,7

35

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

0,7

Ç 0,9

92

Организиране на хазартни игри

0,7

È 0,5

93

Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих

0,7

È 0,5

59

Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика

0,5

È 0,4

29

Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета

0,5

È 0,4

• Запазват се установените в чл. 157, ал. 1 от КСО размери на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и на съотношението по чл. 157, ал. 3 и ал. 4 от КСО, в което вноските се разделят между осигурените лица и техните осигурители, а именно:

ДЗПО

Размер на вноската

За осигурителя

За

осигуреното лица

в УПФ

5%

2,8%

2,2%

В ППФ

12% - за I-ва категория труд

7% - за II -ра категория

12%

7%

-

-

• запазва се вноската за учителския пенсионен фонд в размер на 4,3 %, както и дължимостта ѝ изцяло за сметка на работодателя;

• продължава възприетото в последните години облекчение за работодателите и през 2022 г. да не внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

II. По отношение на минималния и максималния размер на осигурителния доход

Със ЗБДОО за 2022 г., считано от 1 април 2022 г., бе прието увеличение на:

• максималния месечен размер на осигурителния доход - от 3000 лв. на 3400 лв.

• минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии, чиито размери са по-ниски от 710 лв. Увеличението е в съответствие с влизащата в сила от 1 април 2022 г. промяна на минималната работна заплата в същия размер. Минималните осигурителни доходи, които са в размер по-висок от 710 лв. се запазват на нивата от 2021 г. Традиционно, минималните осигурителни доходи са посочени в приложение към чл. 9 от закона, като поради това, че увеличението не е от 1.01.2022 г., а от 1.04.2022 г., приложенията са две - Приложение № 1 към чл. 9, т. 1- за периода от 1 януари 2022 г. до 31 март 2022 г. и Приложение № 1а към чл. 9, т. 2- за периода от 1 април 2022 г. до 31 декември 2022 г. И в двете приложения като забележка е предвидено, че:

- минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.

- минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.

- осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите - приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

- минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - от 650 лв. на 710 лв.

Промяната касае лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Извън увеличението на минималния осигурителен доход, законът не въвежда промени в режима за осигуряване на тази категория лица. И през настоящата година те следва да внасят текущо осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между съответните минимални и максимални месечни размери на дохода, определени със ЗБДОО, а след изтичане на годината да внесат и окончателните осигурителни вноски, определени съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО.

• Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв.

Няма промяна в чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно която регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Припомняме ви, че съгласно дадената в §1, ал.1, т. 9 от ДР на КСО легална дефиниция „непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

С оглед приетото увеличение на минималния осигурителен доход за посочените категории лица и правната възможност по чл. 6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е необходимо да се има предвид посоченото в становище № 20-00-43/08.03.2022 г. на ЦУ на НАП: „Самоосигуряващите се лица, които по свое желание са подали еднократно декларация образец № 1 за календарната година с вписан код 22 в т. 12 на декларацията, не е необходимо да подават нова декларация във връзка с изменението на минималния размер на осигурителния доход от 01.04.2022 г. В тези случаи, когато посоченият в декларацията осигурителен доход е в размер под 710 лв. в информационната система на НАП след 1 април 2022 г. ще се отрази осигурителен доход 710 лв.“.

• Максималният месечен размер на осигурителния доход – от 3000 лв. на 3400 лв.

Припомняме ви, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен по следния ред:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;

- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

III. По отношение на размерите на паричните обезщетения и помощи от ДОО и на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

• през 2022 г. няма промяна в периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, от които 45 календарни дни преди раждането, както и в реда за определяне на размера му - 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане;

Запазва се правото на майките (осиновителките), които след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с болнични листове (135 дни),не ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.

• считано от 1 април 2022 г. се увеличава размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв.

В тази връзка и доколкото няма промяна в условията за отпускане, от същата дата този увеличен размер ще служи за изчисляване на паричното обезщетение по чл. 54 от КСО на майките (осиновителките), които няма да ползват допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко (50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете или 350 лв.).

Законът не въвежда промяна в реда за определяне на паричното обезщетение за временна неработоспособност - съответно 80 на сто при общо заболяване и 90 на сто при трудова злополука или професионална болест от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. От практическа гледна точка е важно да се подчертае, че въпреки настояването на работодателските организации в хода на бюджетната процедураи внесените от народни представители предложения при разглеждането на закона, и през 2022 г. се запазва установения в чл. 40, ал. 5 от КСО режим на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, а именно - първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.

• увеличават се минималния и максималния размер на паричното обезщетение за безработица, както следва:

Минимален и максимален размер на обезщетението за безработица

от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.

 

от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

дневен минимален размер

12 лв.

18 лв.

дневен максимален размер

74,29 лв.

85,71 лв.

Със закона не се въвеждат промени в условията за придобиване на право на парично обезщетение за безработица, както и за определяне на размера и срока за изплащането му ( от 4 до 12 месеца ), поради което дневното парично обезщетение за безработица и през 2022 г. ще се определя в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, съответно не може да бъде по-малко, съответно по-голямо от посочените в таблицата минимален и максимален дневен размер на обезщетението. В сила са и правилата на чл. 54б, ал.3 и 4 от КСО за изплащане на парично обезщетение за безработица в минимален размер в случаите на прекратяване на осигуряването по вина или със съгласието на осигуреното лице, както и при придобиване право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение.

• Съгласно чл. 13 от ЗБДОО за 2022 г. и през настоящата година размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице се запазва на нивото от 2021 г., а именно – 540 лв.

Законът не въвежда изменение в реда и условията за изплащане на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО тази помощ се изплаща на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, когато няма основания да им бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Помощта е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41 от КСО.

• Запазват се също редът и условията за правото на парична помощ по чл. 13в от КСО, като за 2022 г. се очаква програмата за профилактика и рехабилитация да стартира от началото на м. април.

По отношение на максималния размер на гарантираните вземания, който съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати и при размер на минимална работна заплата от 710 лв., считано от 1 април 2022 г., в чл. 15, ал. 2 от ЗБДОО за 2022 г. са предвидени следните стойности:

Период

Максимален размер на гарантираните вземания

от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.

1625 лв.

от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

1775 лв.

• въпреки, че не са присъщи за осигурителната система, законодателят и в този бюджетен закон регламентира възможността, средства от бюджета на НОИ да могат да се разходват за мерки, свързани със заетостта, при условия и по ред, определени от Министерския съвет 5 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. ) - като напр. добилата популярност през предходните две години мярка „60/40“, прилагана за запазване на заетостта работници и служители от предприятия, чиято дейност е засегната негативно от извънредната епидемична обстановка, обявена през 2020 г. във връзка със заболяването COVID-19.

IV. По отношение на условията за придобиване право на отделните видове пенсии и техните размери

• ЗБДОО за 2022 г. не предвижда промени в правилата за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. в установеното в чл. 68-69в КСО нарастване на възрастта и осигурителния стаж. В тази връзка следва да имате предвид, че за текущата година условията за отпускане на този вид пенсия са следните:

По чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО (пенсиониране при

III категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже

64 г. и 5 м.

39 г. и 2 мес.

жени

61 г. и 10 м.

36 г. и 2 мес.

По чл. 68, ал. 3 от КСО (пенсиониране

при недостигащ стаж)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже/

жени

66 г. и 10 м.

15 г. (действителен)

По чл. 68а от КСО (пенсиониране при по-ниска възраст)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже

63 г. и 5 м.

39 г. и 2 мес.

жени

60 г. и 10 м.

36 г. и 2 мес.

По чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 КСО (пенсиониране на военнослужещи и др.)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

(общ/специален)

мъже/

жени

53 г. и 10 м.

27 г./18 г.

По чл. чл. 69, ал. 4 и ал. 7 КСО (пенсиониране на летци, парашутисти и др.)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

(специален)

мъже/

жени

43 г. и 10 м.

15 г.

По чл. по чл. 69а КСО от КСО (пенсиониране на балерини, балетисти и танцьори)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж в културна институция

мъже/

жени

43 г. и 10 м.

25 г.

По чл. 69б, ал. 1 от КСО (пенсиониране при I категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

Точки

мъже

53г. и 10м.

10 г.

100

жени

50 г.

10 г.

94

По чл. 69б, ал. 2 от КСО (пенсиониране при II категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

Точки

мъже

58 г. и 10м.

15 г.

100

жени

55 г.

15 г.

94

По чл. 69б, ал. 3 от КСО (пенсиониране на подземни работници)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО

Точки

мъже

53 г. и 2 м.

10 г.

90

жени

48 г. и 2 м.

10 г.

90

По чл. 69б, ал. 4 от КСО (подземни работници при прекратяване на трудовия договор

по чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КТ)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО

Точки

мъже/ жени

46 г. и 2 м.

10 г.

90

По чл. 69в от КСО (учители)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж - учителски

мъже

61 г. и 5 м.

30 г. и 8 м.

жени

58 г. и 10 м.

25 г. и 8 м.

             

 

• Запазва се действието на чл. 70, ал. 1 от КСО (изм. ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) относно определянето на „тежестта на осигурителния стаж“ при изчисляване размера на пенсиите за трудова дейност, а именно:

- 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;

- 1,2 на сто за всяка година и съответната пропорционална част от този процент за всеки месец осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж, определен без превръщане.

За превръщането на стажа от първа и втора категория труд в осигурителен стаж от трета категория труд са приложими правилата на чл. 104 от КСО.

• За 2022 г. не е предвидена разпоредба, която да дерогира чл. 100 от КСО за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност по т.нар. „швейцарско правило“. В тази връзка, законът предвижда увеличение от 1 юли 2022 г. с 6,1 на сто на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. Процентът е изчислен съгласно текущите параметри на макроикономическата прогноза към разработването на проекта на ЗБДОО за 2022 г., а именно - допускане за ръст с 9,3 на сто на средния осигурителен доход (от 1 069,50 лв. през 2020 г. по отчет до 1 169,00 лв. през 2021 г. – очакван) и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г.

Запазват действието си нормите на чл. 102 от КСО, регламентиращи преизчислението на пенсиите с придобит след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход. На посоченото основание, считано от 1 април 2022 г., служебно ще бъдат преизчислени всички пенсии за трудова дейност въз основа на наличните към 1 март 2022 г. в информационната система на НОИ данни за положения от лицата до 31 декември 2021 г. осигурителен стаж (чл. 102, ал.1, т.1 от КСО).

За лицата, които вече са упражнили или през 2022 г. ще упражнят правото си по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО и са подали заявление за преизчисление на пенсиите им освен с придобития след пенсионирането им осигурителен стаж и със съответния за това време осигурителен доход преизчислението ще се извърши от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. В случай че преизчисляванетос осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на допълнително придобития осигурителния стаж

ЗБДОО не предвижда принципна промяна по отношение на „тавана“ на пенсиите. Съглесно §11, ал. 2 от ЗИДЗБДОО за 2021 г., считано от 25 декември 2021 г., максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличи от 1440 лв. на 1 500 лв., което представлява увеличение от 4,2 на сто. Съгласно §6, ал. 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. този размер се запазва и за текущата година, като през това време няма да се прилага правилото на § 6, ал.1 от предходните и заключителни разпоредби от КСО.

 

• По отношение на минималните размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и с оглед разпоредбите на чл. 70, ал. 12 , ал. 13 и ал. 15, чл. 75, ал. 4, чл. 79, ал. 4 и чл. 81, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 10 от ЗБДОО за 2022 г., е валидно следното:

 

Вид пенсия

Минимален размер
за периода от 1 януари до 30 юни 2022 г.

Минимален размер за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г.

Пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО

370 лв.

392,57 лв. ( увеличение с 6,1 на сто )

Пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.)

333,68 лв. (85 на сто от 392,57 лв.)

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване

425,50 лв. (115 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

388,50 лв. (105 на сто 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

451,45 лв. (115 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

412,20 лв. (105 на сто 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

333,68 лв. (85 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

462,50 лв. (125 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

425,50 лв. (115 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

370 лв. - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

490,71 лв. (125 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

451,45 лв. (115 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

392,57 лв. - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Наследствени пенсии

277,50 лв. (75 на сто от 370 лв.)

294,43 лв. (75 на сто от 392,57 лв.)

 

• През 2022 г., за пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, ще са валидни следните минимални размери:

 

Вид пенсия

Минимален размер

Пенсия за военна инвалидност

за редници и сержанти:

255 лв. (150 на сто от 170 лв. ) при 90 на сто трайно намалена работоспособност;

238 лв. (140 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто;

195,50 лв. (115 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто;

за офицери:

272 лв. (160 на сто от 170 лв. ) при 90 на сто трайно намалена работоспособност;

255 лв. (150 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто;

204 лв. (120 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто;

Пенсия за гражданска инвалидност

255 лв. (150 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

238 лв. (140 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

195,50 лв. (115 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Социална пенсия за инвалидност ( при съобразяване на измененията в чл. 90а, ал.2 от КСО, направени с §11, т.2 от ЗР на ЗИДЗДБРБ за 2021г., ДВ, бр. 77 от 2021 г.)

272 лв. (160 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ;

238 лв. (140 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто

221 лв. (130 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто

Същите са определени съобразно разпоредбите на чл. 86, ал.1, чл. 88, ал. 1 и чл. 90а, ал. 2 от КСО и определения на основание чл. 89а, ал. 2 от КСО с Постановление на МС № 451 от 22.12.2021 г. (обн. ДВ, бр. 110 от 2021 г.) размер на социалната пенсия за старост – 170 лв.

в ЗБДОО за 2022 г. са предвидени средства за изплащане към пенсиите и на т.нар. „ковид“ добавка от 60 лв. Допълнителната сума ще се изплаща към всички пенсии, с начална дата до 30 юни 2022 г., независимо от техния размер.

Отделно от тази сума, в § 7 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. е регламентирано и изплащане към пенсиите за м. април, май и юни 2022 г. и на допълнителна сума (индивидуална по размер за всеки пенсионер), представляваща разликата между получения през януари 2022 г. доход от пенсии с включени 60 лв. „ковид добавка“, и дохода от пенсии за декември 2021 г. с включена „ковид добавка“ от 120 лв.

Извън изложеното необходимо и да се посочат някои нормативни промени, направени със ЗБДОО за 2022 г. Това са измененията в чл. 70, ал.19 и чл. 79, ал.1 от КСО, които могат да бъдат определени изцяло като прецизиращи. Така с изменението на чл. 70, ал. 19 от КСО текстът се пояснява, като се гарантира съпоставимост на периодите с осигуряване в универсален пенсионен фонд и периода на общия осигурителен стаж на лицата, чрез прилагането на единен критерий за определяне на тяхната продължителност – и двата периода се отчитат в месеци. Промяната не води до изменения на заложения в разпоредбата принцип за определяне на съотношението между двата периода и практиката по прилагането на разпоредбата, която е в сила от 1 септември 2021 г.

С промяната в чл. 79, ал. 1 от КСО пък се отстранява неточност при определянето на приложимите разпоредби при изчисляване размера на пенсията за трудова злополука и професионална болест, тъй като разпоредбите на чл. 70, ал. 10, 11 и 19 от КСО, на основание на които осигурителният доход при определяне на индивидуалния коефициент се намалява или съответно – не се намалява, в зависимост от това дали лицето е осигурявано само във фонд „Пенсии“ на ДОО или е осигурявано и във фонд „Пенсии“, и в УПФ, са приложими само в случаите, когато се изчисляват и изплащат пенсии, отпуснати от фонд „Пенсии“, каквито са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, тъй като осигуряването, съответно липсата на осигуряване в УПФ, оказва влияние само върху размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО. Пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не се изплащат от фонд „Пенсии“, а от фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и размерът на вноската за този фонд не се влияе от това дали лицето е осигурено в УПФ, т.е. тя нито се намалява, нито се увеличава. В тази връзка липсва основание при определяне размера на този вид пенсия да се прилага т.нар. „редукция“ на осигурителния доход при определяне размера на индивидуалния коефициент и размера на пенсията.

Изменена е и разпоредбата на чл. 90а, ал. 2 от КСО, с която се регламентират нови размери на социалната пенсия за инвалидност и по нов начин се разпределят групите правоимащи лица, а именно:
- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ – 160 на сто;
- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто – 140 на сто;
- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто – 130 на сто.

От гледна точка правата на осигурените лице, внимание заслужава нормата на § 8 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г., по силата на която неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ до 90 работни дни, ползван през 2022 г., се зачита за трудов стаж, както и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Припомняме, че съгласно чл. 38, ал. 3, т. 5 от НПОС, когато лицето е работило при непълно работно време, неплатеният отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.

Снежана МАЛАКОВА, юрист

Акценти

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...

Брой No 3 на месечните списания

Брой No 3 на месечните ни списания – печатни и електронни, са вече при своите абонати.

Прочети още...