Sidebar

Меню

По взаимно съгласие трудовото правоотношение може да бъде прекратено само ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята си за това. Волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма. Взаимното съгласие е постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съвпадане означава, че волеизявленията и на двете страни имат едно и също съдържание. Необходимо е и уведомяване на насрещната страна за даденото съгласие в преклузивния 7-дневен срок по чл. 325, т. 1 КТ.

Чл. 325, т. 1 КТ

Решение № 525 от 26.04.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о.


СГС е отменил решение от 05.07.2002 г. по гр. дело № 9805/2001 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ на А. В. Ст. срещу “Кр.”АД за отмяна на Заповед № 255/28.08.2001 г. на Изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “инвеститор ПСФ” в Дирекция “Инженерингова дейност”, комплекс “Инеженерингова дейност” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 100 лв. Въззивният съд е приел, че работодателят не е уведомил ищцата в законовия седемдневен срок за становището си по предложението за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие, поради което не е било налице основанието по чл. 325, т. 1 КТ. Само полагането на подпис под заповедта за прекратяване на правоотношението не може да се приравни на съгласие. С него се удостоверява единствено получаването на заповедта. Възражението за прихващане е неоснователно, тъй като след възстановяване на трудовото правоотношение ищцата не е длъжна да върне полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Обосновано въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено незаконно на основание чл. 325, т. 1 КТ. По взаимно съгласие трудовото правоотношение може да бъде прекратено само ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята си за това. Волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма. Взаимното съгласие е постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съвпадане означава, че волеизявленията и на двете страни имат едно и също съдържание. Безспорно е установено по делото, че в писмената молба на ищцата от 21.08.2001 г. се съдържа изрично волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Върху молбата има поставена писмена утвърдителна резолюция на работодателя от същата дата, с което предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е било прието. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е и уведомяване на насрещната страна за даденото съгласие в преклузивния 7-дневен срок по чл. 325,т. 1 КТ от получаване на съобщението. Действително няма законови пречки това уведомяване на страната да стане и с връчване на самата заповед за прекратяване на правоотношението, но в случая това е станало извън срока – на 10.09.2001 г. Към този момент вече е съществувала необорима презумпция за отказ на предложението, т. е. за липса на общо съгласие. Подписът на ищцата под заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, удостоверява единствено връчването на същата, но не и съгласие по направено ново предложение - този път от страна на работодателя. Това е така, защото в заповедта не се съдържа такова ново предложение, а единствено се констатира постигнатото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение още на 21.08.2001 г.
Неоснователен е изложеният от касатора довод относно възражението за прихващане. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не подлежи на връщане, респ. на прихващане, защото не е в зависимост от наличието на законно прекратяване на трудовото правоотношение. То се дължи при всяко прекратяване на правоотношението независимо от неговата законност.
От изложеното следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани