Sidebar

Меню

През април и май 2019 г. има няколко официални празника и се събират повече дни за почивка.

Това е хубав повод да си припомним актуалните правила, по които се работи и почива през празничните дни, както и как ще се заплаща трудът, положен през почивните дни или на официален празник.

Според действащата правна уредба, когато има официален празник и той съвпадне със събота или неделя, следващият работен ден (на практика това е следващият понеделник и/или вторник) е почивен ден както за работещите по трудов договор, така и за държавните служители. Това правило не се прилага за Великден, защото тогава винаги се почива четири поредни дни, които по канон непременно са петък, събота, неделя и понеделник. Според чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България източноправославното вероизповедание се определя като традиционна религия в България. Конкретните дати се определят за всяка календарна година от Църквата. Така Великден всяка година е на различна дата, като петъкът в навечерието на Великден - Разпети петък, също е официален празник и понеделникът задължително е почивен.

Не отработваме добавените почивни дни

До началото на 2017 г. по традиция в края на всяка година правителството използваше законова възможност, която беше предвидена в чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), като с решение разместваше почивни и работни дни през следващата календарна година, за да се съберат около празниците повече неработни дни накуп. Разместените дни се отработваха в следващите съботни дни.

От 2017 г., след промени в Кодекса на труда, отпадна отработването на почивните дни в събота. Според актуалната разпоредба на чл. 154, ал. 2 КТ, когато официалните празници по чл. 154, ал. 1 КТ, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са обявени от закона за неприсъствени. Съответно бе направена промяна в чл. 55 от Закона за държавния служител с аналогично съдържание. Промените в чл. 154 КТ и в други специални закони (Закона за държавния служител, в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“) предвиждат в случаите, когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да са неработни. Така отпадна необходимостта Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни през годината. Отпадна и отработването на добавените почивни дни в продължителни шестдневни работни седмици.

Това законодателно решение заслужава подкрепа - то е, макар и малка, важна стъпка по посока на добрите европейски практики за увеличаване на личното време за сметка на работното. Освен това създава по-добри възможности за организация на работния процес в предприятията и защита на трудовите права на работниците и служителите. Така се гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година. Освен това се избягва отработването в събота, в резултат на което се получаваха две или три дълги и уморителни седмици само с по един почивен ден между тях. Нарушаваше се комуникацията в реално време между бизнеса, институциите и други партньори в чужбина, тъй като почивните дни по календар се разминаваха в различните държави; нарушаваше се работата на финансовите институции и се забавяха плащания; в сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес, като транспорт, здравеопазване, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др. Разходите за работна заплата се увеличаваха поради увеличеното заплащане за работа в дни, обявени за почивни, а в производството увеличените разходи за труд рефлектираха върху себестойността на продукцията. Наблюдаваше се нерегламентирано полагане на извънреден труд и се намаляваше продължителността на седмичната почивка - един вместо два дни, когато се отработва съботата, което води до по-слаба ефективност и производителност на работната сила, допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работното място.

Официални празници и почивни дни до края 2019 г.

Официалните празници в нашата страна са изрично и точно определени в Кодекса на труда. Там са разписани и правилата за полагането на труд в празничните дни и почивните дни около тях и за неговото заплащане.

Ето кои дни ще са почивни около празниците, оставащи през тази година, както и кои дни законът обявява формално за празнични и почивни до края на 2019 г. с разпоредбите на чл. 154, ал. 1 КТ:

  • Великденските празници - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник - официални празници за православна България. През 2019 г. ще празнуваме Великден от петък, 26 април, до понеделник, 29 април, включително;
  • 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност. Тъй като през 2019 г. празникът се пада в сряда, няма да има допълнителни почивни дни;
  • 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия - през 2019 г. 6 май се пада в понеделник, така че отново няма да получим допълнителен почивен ден;
  • 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост - петък - също без допълнителни почивни дни;
  • 6 септември - Ден на Съединението - петък - отново без допълнителни почивни дни;
  • 22 септември - Ден на Независимостта на България - през 2019 г. се пада в неделя, така че ще почиваме и на
    23 септември - в понеделник;
  • 1 ноември - Ден на народните будители - пада се в петък и е неприсъствен за всички учебни заведения (за останалите учреждения и предприятия е работен ден);
  • 24, 25 и 26 декември 2019 г. - Бъдни вечер и Рождество Христово - падат се вторник сряда и четвъртък, така че няма да получим допълнителни почивни дни.

Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона да обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Работа на смени

Правилата за работа на смени се прилагат и при полагане на труд по време на празниците и почивните дни.

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.

Работните смени са три вида - дневна, нощна и смесена. Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня - от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните. Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители,
и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.

Съгласно чл. 140, ал. 4 КТ нощният труд е забранен за непълнолетните. Законодателят определя кой труд е нощен за тази категория работници и служители само за да изясни в кой отрязък от денонощието за тях е забранено изобщо да полагат труд.

Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица през деня е до 40 часа, а през нощта - до 35 часа, като през деня се работи нормално до 8 часа, а през нощта - до 7 часа.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.

При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Полагане на труд в почивни и празнични дни при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да се счита за полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта работодателят утвърждава и графици за работното и свободното време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за същия период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за установения от работодателя период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Важно е да се спазват законовите норми и ограничения за продължителността на смените при сумирано изчисляване на работното време. Така според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до
1 час над намаленото им работно време.

Почивки

При полагане на труд по празниците, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа, следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване.

Съгласно чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Според чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При сумирано изчисляване на работното време законът също гарантира непрекъсната седмична почивка, макар и в по-малък размер. Непрекъснатата почивка за работник в тези случаи трябва да бъде не по-малко от 36 часа седмично. Само по изключение - при промяна на смените, и то в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и по-малко от 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Това означава, че в тези случаи работодателят не може да иска от работника да почива без прекъсване по-малко от 24 часа седмично.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят както правилата, които законът въвежда при работа на смени, така и особеностите при сумирано работно време.

Заплащане на труда, положен в почивен, неприсъствен или празничен ден

Според чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално, и при сумирано работно време.

Отделно от това положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи:

  • за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
  • за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
  • за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
  • за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
  • за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
  • за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, както и
  • за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време;
75 на сто - за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто - за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

Видно от изложеното, при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение съобразно правилата на чл. 264 КТ.

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен в ден на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор. Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина1.

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Как се заплаща извънредният труд в държавната администрация?

За служителите в държавната администрация полагането на извънреден труд на празници, почивни и неприсъствени дни, както и неговото заплащане са регламентирани в Закона за държавния служител и Наредбата за заплатите в държавната администрация.

Трудът, положен по необходимост в работни дни след изтичане на работното време, в държавната администрация не се счита за извънреден труд. Съответно държавните служители не получават възнаграждение за труда, положен извън работно време през работните дни.

Според чл. 50 ЗДСл при необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време в работни дни, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка. За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни. Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск се определят от органа по назначаването.

За труд, положен в държавната администрация в неработни - почивни, празнични и неприсъствени дни, се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Съгласно чл. 50а, ал. 1 ЗДСл извънреден е трудът, който се полага от държавния служител въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50 от същия закон (по чл. 50 ЗДСл - това са случаите, когато трудът е положен в работни дни извън установеното работно време).

Според чл. 50а, ал. 2 ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Разпоредбите на чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация детайлизират правилата и размерите на допълнителното възнаграждение на работещите в системата. За положения извънреден труд на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както следва:

  1. за работа през работните дни - 50 на сто;
  2. за работа през почивните дни - 75 на сто;
  3. за работа през дните на официални празници - 100 на сто;
  4. за работа при сумирано изчисляване на работното време - 50 на сто.

Съгласно чл. 21, ал. 2 НЗСДА за работа на служители с ненормиран работен ден над редовното работно време в работни дни не се заплаща допълнително възнаграждение.

По реда на чл. 22 НЗСДА за работа в дни на официални празници, включени в месечния график, за отработеното време на този ден служителят получава допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата.

За работа в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация служителят получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време.

Заплащане на извънредния труд при сумирано изчисляване на работното време

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата - този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение - в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време обаче за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист
____
1 Вж. Мръчков, В., Средкова, Кр., Василев, Ат., Коментар на Кодекса на труда. С.: изд. „Сиби“, 2013, с. 831-832.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани