Sidebar

Меню

В началото на май тази година бе приет на второ гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда*1, с който се предлагат промени в два законови текста - този, регламентиращ еднодневните трудови договори - чл. 114а КТ, който дава възможност за договаряне на пълно и непълно работно време, и разпоредбата на чл. 144 КТ, която регламентира полагането на извънреден труд по изключение. С нея към съществуващите групи дейности, за които по изключение може да се полага извънреден труд, се прибавя още една.

Еднодневният трудов договор - одобряван, или не, от земеделските стопани вече доказа своето право на съществуване в трудовото законодателство и запълни една ниша, създавайки правен ред, по който земеделските стопани могат да наемат работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. С всяка следваща година се наблюдава нарастване на използвания брой еднодневни договори и нарастване на броя на земеделските производители, използващи тези договори.

Началото беше поставено през лятото на 2015 г., когато с промяна в Кодекса на труда беше създаден чл. 114а, регламентиращ съществуването и реда за сключване на еднодневните трудови договори. В началото бланките за тези трудови договори се получаваха само на ръка в офисите на Инспекцията по труда, където се и заверяваха ръчно.

Впоследствие земеделските стопани поискаха от държавата облекчаване на реда за получаване на бланки на еднодневни трудови договори и през 2017 г. им се даде възможност чрез автоматизирана система да се снабдяват с образци на еднодневни трудови договори. Това вече може да става в работни и почивни дни, по всяко време на денонощието, като земеделските производители заявяват и получават образци на еднодневни трудови договори он-лайн.

Сега исканията на земеделските стопани и отговорът на държавата са насочени към предоставяне на нова възможност: страните по еднодневните трудови договори да договарят продължителността на работното време. В тази връзка се предлага промяна на чл. 114а, ал. 4 КТ, която ще даде възможност наред с пълната законоустановена продължителност на работното време, която е 8 часа, страните да договорят работа и за половината от законоустановената продължителност на работния ден - за 4 часа, като тук е моментът да се посочи, че страните, след приемане на законовата промяна, ще може да избират една от двете възможности за продължителност на работния ден -
8 или 4 часа. Те няма да могат да договарят друг, различен вид продължителност на работното време, например 3 или 6 часа. Тези две възможности за договаряне на работното време ще рефлектират и върху дължимите възнаграждения, стойността на дължимите осигурителни вноски, които ще се изчисляват въз основа на уговореното от страните работно време. Разбира се, ще се запази задължението страните да посочват в трудовия договор договорената продължителност на работното време и неговото начало и край, каквито изисквания съществуват и към настоящия момент.

Сегашният текст на чл. 114а, ал. 4, изречение второ от КТ гласи:

„Продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност.“

Предложената от народните представители редакция на разпоредбата на чл. 114а, ал. 4, изречение второ от КТ гласи:

„Нормалната продължителност на работното време е 8 часа, като страните по трудовия договор могат да уговарят работа и за половината от нея.“

Безспорно текстът предоставя свобода на страните да договорят продължителност на работното време, която обаче може да бъде избрана между двете възможности. В случай че страните не впишат работното време в образеца на трудов договор, следва да се счита, че той е сключен за 8 часа (нормалната продължителност на работното време е 8 часа), тъй като работното време от 4 часа следва да бъде уговорено и записано изрично (страните по трудовия договор могат да уговорят работа и за половин работен ден).

В случай че страните не са вписали продължителността на трудовия договор, работодателят е длъжен да внесе осигурителни вноски като за трудов договор за пълен работен ден - 8 часа.

Предложените промени ще подпомогнат земеделските стопани, които ще могат да сключват трудови договори с по-голяма или по-малка продължителност, в зависимост от работата, която ще възложат. Така ще се даде възможност на работниците за максимална мобилност в рамките на един работен ден. Изработвайки 4 часа при един работодател, те ще могат да се ангажират с нови 4 часа при друг земеделски стопанин, включително с дейности по обработка и прибиране на различни земеделски култури.

Може би тук е уместно да се отбележи, че законът няма да предвижда забрана за работа от страна на работник в един ден по два трудови договора от по 4 часа, но ще продължи да съществува ограничението на чл. 114а, ал. 2 КТ, че с един работник може да се сключват трудови договори от един или повече земеделски стопани общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Важно е да се посочи, че ограничението е върху броя на дните, за които се сключват договори - за 90 дни, без значение дали договорите са за пълно работно време и са общо 90 договора за по един ден, или са по два договора за по 4 часа в един ден, с което ще се надхвърли бройката от 90 договора, сключени в рамките на 90 дни. Няма ограничение и в броя на работодателите, които сключват трудови договори с един работник. Всъщност надхвърлянето от страна на работника на максималния брой от 90 дни за една календарна година работа на еднодневни трудови договори води до загуба на права за съответния работник.

Условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори пред Инспекцията по труда се определят с Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда. С приемането на предвижданите в чл. 114а КТ промени ще се наложат промени и в наредбата, включително и в образеца на еднодневен трудов договор, в който ще следва да се даде възможност страните да вписват продължителността на работното време - 8 или 4 часа.

Наред с посочените изменения, с предложената промяна на чл. 144 КТ се прави допълнение в изключенията, при които е допустимо полагането на извънреден труд.

Към основанията, касаещи аварийно спасителни работи, възстановителни работи за електроснабдяване, водоснабдяване, отопление и разбира се, оказване на медицинска помощ, се предлага в нова т. 2 на чл. 144 КТ да се добавят и дейности и работи, извършвани от служители на Министерството на вътрешните работи (МВР), свързани с провеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за други работи, свързани със сигурността и опазването на обществения ред.

Предлаганият законов текст на чл. 144, т. 2 е:

„2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.“

С действащата към момента разпоредба на чл. 146, ал. 3 КТ изрично е предвидено, че ограниченията в продължителността на извънредния труд през една календарна година, предвидени в чл. 146, ал. 1 и 2 КТ, не се отнасят за извършване на дейностите, посочени в чл. 144, т. 1 до 3 КТ. Тези дейности не следва и не са ограничени като продължителност във времето. Естеството им предопределя, че те имат извънреден характер и налагат за определен период от време ангажирането на голям брой работници за преодоляване или предотвратяване на аварии или на последствията от тях. Сега такива дейности са:

  • извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
  • предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
  • извършване на неотложни обществено необходими работи по:
  • възстановяване на водоснабдяването,
  • възстановяване на електроснабдяването,
  • възстановяване на отоплението,
  • възстановяване на канализацията,
  • възстановяване на транспорта и съобщителните връзки,
  • както и при оказване на медицинска помощ.

Предложеното допълнение на чл. 146, ал. 3 КТ предвижда към посочените по-горе дейности, да се допълнят и тези, включени в новата т. 2 на чл. 144 КТ, извършвани от органите на МВР.

Причините са общоразбираеми. Тези дейности също са част от мероприятията, с които органите на МВР и по-точно служителите, работещи на трудови правоотношения в структурите на МВР извършват дейности, с които гарантират сигурността и/или извършването на неотложни, обществено необходими работи, каквито са провеждане на избори, овладяване на критични ситуации, както и други работи, свързани със сигурността и опазването на обществения ред.

Предложената промяна на чл. 146, ал. 3 КТ е следната:

„В чл. 146, ал. 3 думите „т. 1-3“ се заменят с „т. 1-4“.

Аналогична промяна е направена и в чл. 147, ал. 2 КТ, където думите „т. 1-3“ се заменят с „т. 1-4“.

Теодора ДИЧЕВА, директор на Дирекция „Трудови и служебни правоотношения и правно осигуряване“ в ИА „ГИТ“
______
1* Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен за обсъждане в Народното събрание на 05.04.2018 г., бе приет на второ четене на 09.05.2018 г. и е обнародван в ДВ, бр. 42 от 22.05.2018 г. (бел. ред.).

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани