Sidebar

Меню

Разяснение

Правото на обезщетение за неизползван платен отпуск се поражда с акта за прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието. Изчисляването на това обезщетение се подчинява на законовия текст в чл. 224 и 228 от Кодекса на труда, както и на изискванията на отделни норми от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Текстът на чл. 224, ал. 1 КТ обвързва обезщетението за неизползван платен годишен отпуск с правото на отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Прилага се и механизмът за заплащане дните на платен отпуск (чл. 177, ал. 1 КТ) с императивното изискване през предходния месец, по отношение датата на прекратяването на трудовия договор, да са отработени най-малко 10 работни дни. Така общото правило за обезщетенията, установено с чл. 228 КТ - да се ползва индивидуалното брутно трудово възнаграждение за предходния месец, се допълва с изискването през същия месец (непосредствено предходния или по ранен) ефективно да е полаган труд минимум 10 работни дни.
Елементите на брутното месечно трудово възнаграждение за този месец-база са определени конкретно в чл. 17, ал. 1 на цитираната НСОРЗ. Под т. 2 е изведено „възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда“, към което се отнасят наднорменото (месечно) възнаграждение, премиите и бонусите. За периодичните стимули (на тримесечие или за година) се взема предвид само припадащата се част за съответния месец. Нещо повече - когато стимулиращите суми са определени и предоставени на лицето след време, например след приключване на календарната година, би следвало да се извърши допълване на текущо ползваното при изчислението брутно месечно трудово възнаграждение и преизчисление на вече изплатеното обезщетение.
От останалите елементи единствено по т. 3 „допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер...“ е възможно локално (в предприятието или организацията) добавяне и на друг вид доплащания, извън тези с постоянен характер, определени с чл. 15, ал. 1 НСОРЗ - допълнителното трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Става дума за доплащане, на което е определена характеристиката с постоянен характер при съобразяване с трите изисквания на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ, и е регламентирана с конкретни текстове в колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.
Размерът на обезщетението се изчислява пряко от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца-база и от общия брой дни неизползван отпуск.
Текстът на чл. 19, ал. 2 НСОРЗ въвежда своеобразна гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване. Защитата е валидна за всяка от прилаганите системи на заплащане, както и за различни трудово-житейски казуси, като случаи на прекратяване на трудовото правоотношение след продължителен период на отсъствие на работника или служителя.
Както е известно, при обезщетение за неизползван отпуск не се прилага нормата на чл. 18, ал. 2 НСОРЗ за коригиране на базовото брутно среднодневно възнаграждение (с коефициент, отчитащ различния брой работни дни през месеца-база и този, през който се ползва отпускът). Аргументът е очевиден - при обезщетението липсва „ползване на отпуск“.
Обезщетението за неизползван отпуск се облага с данък върху дохода, но върху сумата не се дължат осигурителни вноски. Дните на неизползван отпуск - предмет на обезщетението, не се зачитат както за осигурителен, така и за трудов стаж.

Недка КОЛЕВА, експерт по заплащане на труда

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани