Sidebar

Меню

 

При всички търговски сделки, с изключение на т. нар. “фикс сделки”, изтичането на срока не освобождава длъжника от неговото задължение, освен ако то не е погасено по давност или облигационната връзка не е отпаднала поради развалянето на договора.

Чл. 135 ЗЗД
Чл. 232 ТЗ

Производство по чл. 218и ГПК (отм.) във връзка с чл. 218и ГПК във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М. 1” ЕООД против решение № 229 от 08.01.2003 г. по гражд. д. № 2006/2007 г. на САС. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.).
Ответниците по касация “Г. 2003” АД, И. П. Н. и Т. Г. С., не са изразили становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С въззивното решение съставът на апелативния съд оставил в сила решение от 06.07.2006 г. по гражд. д. № 463/2006 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от “М. 1” ЕООД иск за обявяване по реда на чл. 135 ЗЗД на относителната недействителност на извършената от ответниците И. П. Н. и Т. Г. С. непарична вноска в капитала на “Г.2003” АД на недвижим имот, предмет на сключения между ищеца и физическите лица предварителен договор от 05.08.2002 г. Изложени са съображения, че след изтичане на срока за сключване на окончателния договор продавачите са свободни да оперират с имота, че срокът е изтекъл и поради това се е погасило правото на купувача за сключване на окончателен договор, след изтичането му продавачът не е лишен от възможността да отчужди имота. С изтичането на срока ищецът губел качеството на увреден кредитор по предварителния договор. Този срок задължавал и двете страни да предприемат действия по изпълнения на задълженията си, а ако не го сторят, то за изправната страна се пораждало правото да го развали и това е начинът, по който ищецът е могъл да защити интересите си, но такъв иск обаче не бил предявен. Да се претендира относителна недействителност на апорта, извършен почти две години след изтичане на уговорения по договора срок за окончателното му сключване, според съда означавало злоупотреба с право.
Касационната жалба е основателна.
Предварителният договор е сключен на 05.08.2002 г. със срок за прехвърляне на имота по нотариален ред в 30-дневен срок, считано от датата на подписването му. Продавачите, сега ответници, са поели задължение да не сключват други предварителни договори по отношение на този имот, да не го отчуждават и обременяват с тежести. Според раздел IV, т. 4.3. в случай на виновно неизпълнение на договора изправната страна има право да го развали едностранно, без да дава допълнителен срок за изпълнение.
На проведено на 09.04.2004 г. ОС акционерите на “Г. 2003” АД са приели решение за ефективно увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 825 000 лв. чрез извършване на непарична вноска от ответниците-физически лица на недвижим имот, състоящ се от четири съседни недвижими имота, между които е и този, предмет на предварителния договор.
Именно този апорт е предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, като ищецът поддържа, че сделката обективно го лишава от възможността да бъде удовлетворен и поради това се явява увреждаща по смисъла на чл. 135 ЗЗД.

Наведеният от касатора довод срещу извода на съда, че уговореният в предварителния договор едномесечен срок за сключването на окончателен изчерпва всички правни възможности за страните по него е основателен. Така уговореният срок не прави процесния договор сделка от типа “фикс сделки”, при които с настъпването на срока задължението се погасява. При всички останали сделки изтичането на определения срок не освобождава длъжника от задължението, освен ако то не е погасено по давност или облигационната връзка не е отпаднала поради развалянето на договора, които хипотези несъмнено не са налице в разглеждания случай. В нарушение на закона съдът е приел, че с изтичане на срока за обявяване на договора за окончателен правото на купувача се е погасило и че не се легитимира като кредитор, и то увреден, след като липсва спор, че договорът не е развален и за потестативното право.
Като купувач по предварителния договор касаторът е активно процесуално и материалноправно легитимиран по предявения отменителен иск. С внасянето на недвижимата вещ като непарична вноска в имуществото на третото лице “Г. 2003” АД ответниците физически лица безспорно са увредили ищеца, лишавайки го от възможността да придобие обещания му недвижим имот. Съгласно Постановление № 1/65 г. на Пленума на ВС всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Такъв е и купувачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот, както това изрично е посочено и в постановлението.
Решението за увеличаване на капитала на ответното дружество чрез внасяне на непаричната вноска е взето от управителния му орган - на проведено на 09.04.2004 г. общо събрание на акционерите. От съставения по реда на чл. 232 ТЗ протокол, представен при новото разглеждане на делото, е видно, че собственици на капитала на търговското дружество, правно и организационно обособено като АД, са трима акционери, двама от които са продавачите по предварителния договор, а третият лицето В. В. П., който според обясненията на ответницата С., дадени по реда на чл. 114 ГПК, е знаел за сключения от нея и ответника И. П. Н. предварителен договор, с който е обещана продажбата на единия от апортираните имоти.
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) е неприложима по отношение на ответника “Г. 2003” АД предвид обстоятелството, че призовките до него са връчвани чрез Т. С. в качеството й на съдружник, което е несъвместимо с процесуалното й положение на необходим другар на самото търговско дружество. От друга страна, по делото липсват доказателства каква част от капитала е притежавал всеки един от тримата акционери, което не позволява да се направи извод, че при приемане на решението за апортиране на процесния имот прехвърлителите му са могли да формират изискуемото се по закон мнозинство от 2/3, за да се счете, че управителния му орган е действал със съзнанието, че уврежда ищеца като кредитор по предварителния договор.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани