Sidebar

Меню

Изискванията на чл. 232 ТЗ са неотносими към реда за приемане на решения от ОС на съдружниците на ООД и
тяхното обективиране в протоколната книга за решенията. Ето защо прилагане по аналогия на чл. 232 ТЗ за ООД е недопустимо.

Чл. 139, ал. 2 ТЗ
Чл. 137, ал. 2, 3 и 4 ТЗ
Чл. 143, ал. 1 ТЗ
Чл. 232 ТЗ

Решение № 311 от 21.06.2007 г. на ВКС - ТК


Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД “А. 99” ООД, със седалище гр. С., против въззивното решение на БОС от 31.03.2006 г. по гражд. д. № 1129/2005 г., с което е оставено в сила решението на БРС № 3725/ 28.07.2005 г., постановено по гражд. д. № 780/1999 г., в частта за отхвърляне на предявената от касатора срещу ТД “И.” ООД, гр. Б., искова претенция, основана на чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК, и за възлагане нему направените от ответното ТД деловодни разноски от 280 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалния закон - чл. 188, ал. 1, във връзка с чл. 114 ГПК, и на материалния закон - чл. 232 ТЗ, основание за касация по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Касаторът поддържа, че неправилно въззивната инстанция е обсъждала дадените от ответниците Н., С. и О. обяснения като свидетелски показания по смисъла на чл. 133 ГПК и е преценявала същите като такива в съответствие с изискването на чл. 188 ГПК, без да съобрази процесуалното качество на разпитаните, явяващи се и съдружници в ответното ТД “И.” ООД, и без спрямо тях към този момент да е било прекратено производството по делото. Същевременно според изложеното в касационната жалба, служебно задължение на въззивната инстанция е било да вземе предвид наведените с исковата молба факти, сочещи на извършено престъпление по чл. 309 НК, и с оглед правомощията си да постанови спиране на производството по делото на основание чл. 182, б. “д” ГПК, с което да охрани интересите на ищеца, поради което неспазване на соченото процесуално изискване само по себе си е достатъчно, за да се отрече правилността на крайния изход от спора.
Във връзка с твърдяната порочност на обжалвания съдебен акт е изразено и становище, че доколкото в ТЗ липсва подробна регламентация относно начина и формата на документиране на проведените от ЮЛ-търговци, правно и структурно обособени в ООД, Общи събрания, то по аргумент на чл. 46, ал. 2 ЗНА, налице е основание за прилагане по аналогия законовото правило на чл. 232 ТЗ, което обстоятелство БОС не е взел предвид при разглеждане на делото.
Ответната по касационната жалба страна - ТД “И.” ООД, гр. Б., не е взела становище по реда на чл. 218г ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е счела за недоказана твърдяната от ищеца неистинност на съставения и приложен към ф. д. № 2458/1993 г. на БОС протокол от общо събрание на съдружниците, проведеното на 31.08.1998 г., обективиращ изключването на същия като съдружник. Изложени са съображения, че доколкото от показанията на св. К. - избрана за протоколчик на процесното ОС, факт, по който не е съществувал спор между страните, е установено, че последната собственоръчно, въз основа на водените от нея бележки, е изготвила на компютър оспорвания частен свидетелстващ документ във вида, в който е представен по делото и въз основа на който са извършени съответни вписвания по партидата на ТД “И.” ООД, гр. Б., то не е налице основание да се отрече истинността му по реда на чл. 97, ал. 3, пр. 1 ГПК.
При обосноваване на горния правен извод въззивната инстанция се е позовала на събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на разпитаните свидетели и дадените по реда на чл. 114, ал. 1 ГПК обяснение на ответниците, физически лица, спрямо които производството по делото е прекратено с влязлото в сила в тази му чест решение на БРС.
Решението е правилно.
Оплакването на касатора за допуснато нарушение на процесуалния закон е неоснователно.
При постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция е извършила обстоен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, съобразявайки императивното изискване на чл. 188, ал. 1 ГПК, като въз основа на него е изградила обоснован правен извод за отсъствие на твърдяната от ищеца неистинност на съставения протокол от ОС на ТД “И.” ООД, гр. Б., проведено на 31.08.1998 г., приложен по ф. д. № 2458/1993 г. на БОС и материализиращ изключването на съдружника ТД “А. 99” ООД.
Доколкото в проведеното пред БРС съдебно заседание на 22.04.2004 г. ответниците Н., С. и О. са били разпитани по реда на чл. 114, ал. 1 ГПК, като значението на дадените от тях обяснения е съобразено с всички останали по делото обстоятелства, включително показанията на разпитаните свидетели, твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила поради неотчитане процесуалното качество на съдружниците - физически лица, на страна в процеса и неоправдано възприемане на обясненията им за достоверни се явява голословно и лишено от основание.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал разбирането, че доказателствената стойност на дадените от страните обяснения и тяхната правдивост се преценява от съда по общите правила за преценка на доказателствата, т.е. въз основа на прецизен анализ на всички други обстоятелства по делото, което в случая е изпълнено.
Обосновано за подкрепящи приетата от въззивната инстанция достоверност на дадените от ответниците - ФЛ, обяснения по реда на чл. 114, ал. 1 ГПК относно истинността на фактите, отразени в процесния протокол, са възприети показанията на св. К., разпитана в съдебно заседание от 20.09.2004 г. пред БРС. Обстоятелството, че същата е заявила изрично, че съставеният от нея и подписан в качеството й на протоколчик на проведеното на 31.08.1998 г. ОС на ответното ЮЛ протокол е изготвен единствено и само в компютърен вариант, въз основа на саморъчните й записки от същото е достатъчно, за да се отрече наличието на основание за изключване обясненията на ответниците от доказателствения материал по делото поради неправдоподобността им.
Отделен е въпросът, че и възприетото в съответствие с изискванията на чл. 157, ал. 3 ГПК заключение на графологическата експертиза, фактически потвърждава приетата от съда обективност на така дадените обяснения от ответниците, касаещи подписването на приложения по ф.д. документ, материализиращ изключването на ищцовото ТД като съдружник.
Следва да бъде споделено като законосъобразно и разбирането на БОС, че доколкото разпоредбата на чл. 232 ТЗ визира задължителни за съдържанието на протокола от ОС на само на АД реквизити, то тя е неотносима към разглежданият, съставен на ОС на ТД, обособено като ООД, и неспазването й само по себе си не е основание да се отрече действителността на така съставения частен свидетелстващ документ, истинността на който е предмет на спора.
Императивният характер на сочената правна норма и въведеното с нея изискване за валидност единствено по отношение на акта на ОС на АД, изключва разширителното й тълкуване и правоприлагането й по аналогия, съобразно чл. 46, ал. 2 ЗНА и като е съобразил горното, БОС не е допуснал соченото от касатора нарушение на материалния закон.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за отсъствие на правна възможност за прилагане в случая по аналогия нормата на чл. 232 ТЗ се явява и самият създаден от законодателя специфичен ред за вземане на решенията от ОС на ТД, правно и структурно обособено в ООД - чл. 139, ал. 2 и чл. 137, ал. 2, 3 и 4 ТЗ, както и изискването за отразяването им в протоколната книга за решенията - чл. 143, ал. 1 ТЗ, който е различен от този, предвиден за ОС на акционерите в АД.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани