Sidebar

Меню

Ако в записа на заповед (ЗЗ) липсва дата на издаване, този документ не представлява менителничен ефект по смисъла на чл. 535 ТЗ. В този случай е приложима конверсия на недействителния ЗЗ в облигационен договор по чл. 240 и сл. ЗЗД.

Чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Чл. 240 ЗЗД
Чл. 535, т. 6, предл. 1 ТЗ

Решение № 557 от 26.06.2007 г. на ВКС - ТК


Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Б. (Н.) и Г. И. Г., двамата от с. В. Л., община К., срещу решение № 2335/14.12.2006 г. по гражд. д. № 2348/2006 г. на ПОС, с което е оставено в сила решение № 106 от 19.07.2006 г. на КРС по гражд. д. № 467/2005 г. С посоченото решение Х. Б. и Г. Г. са осъдени да заплатят на И. А. Н. от гр. К., на основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240 ЗЗД сумата 8000 лева - невърнат заем по договор от 12.01.2005 г., ведно със законната лихва от 10.10.2005 г. и мораторна лихва в размер на 200 лева, както и 730 лв. - разноски по делото.
Жалбоподателите считат решението за неправилно на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК и по съображения в жалбата молят да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърдят, че са върнали взетата в заем сума, а от друга страна, че предявеният срещу тях иск е уважен въз основа на допълнен и преправен документ. Считат, че неправилно въззивната инстанция е отхвърлила искането за назначаване на съдебно-графологическа експертиза и по този начин е нарушено правото им на защита в процеса.
Ответникът по жалбата И. А. Н. от гр. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение, решаващият състав на ПОС е приел, че в представения по делото запис на заповед от 12.01. 2005 г. за сумата 8000 лева липсва дата на издаване и съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ не представлява менителничен документ. Доколкото обаче между страните няма спор относно получаване на сумата от страна на ответниците и предвид съдържанието на записа на заповед, е направен извод, че той има характер на разписка за дадена от ищеца и получена от ответниците сума, с определен срок за връщане, което доказва наличието на валиден договор за заем. Констатирано е, че ответниците, които носят тежестта на доказване в процеса, не са ангажирали надлежни доказателства за връщане на сумата. В мотивите към решението съдът е обсъдил направеното от ответницата (сега касатор) оспорване автентичността на саморъчното допълнение към договора за заем - “запис на заповед” за невъзможност за връщане на взетата сума в уговорения срок и поето задължение за връщането й към 20.06.2005 г. Счетено е, че независимо от недоказаното оспорване, то не би имало значение за изхода на спора предвид липсата на надлежни доказателства за изпълнение на поетото от заемателите задължение за връщане на сумата.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Законосъобразен и обоснован е направеният от решаващия съдебен състав извод за наличие на валидно облигационно отношение между страните по договор за заем и за неизправността на заемателите-ответници (сега касатори). В тази насока съдът се е позовал на представения по делото запис на заповед, при отчитане на неговата доказателствена сила за получена в заем сума в размер на 8000 лева. В случая, както е поддържано и в обстоятелствената част на исковата молба, липсата на дата на издаване на записа на заповед води до недействителност на ефекта. Същевременно обаче документът съдържа елементите на действителен договор за заем и правилно въззивният съд по същество е счел, че е приложима конверсия на недействителния, поради липса на предвидена в императивната разпоредба на чл. 535, т. 6, предл. 1 ТЗ форма на ефекта, в действителен облигационен договор по чл. 240 и сл. ЗЗД. Фактът на получаване на сумата от ответниците, със задължение за връщане на посочената в менителничния документ дата, не е оспорено, нито е направено възражение за неавтентичност на документа в тази част (в печатната част).
Неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за нарушено право на защита в процеса, поради отхвърляне на искането на ответниците за допускане на графическа експертиза по отношение оспорения ръкописен текст в записа на заповед. Такава експертиза е допусната още от първоинстанционния съд, но поради неизпълнение на задължението на ответниците (касатори) за внасяне на дължимия депозит за вещото лице същата е заличена. Направеното във въззивното производство ново искане за изслушване на такава експертиза е отклонено поради непредставяне на сравнителен материал, необходим за изготвянето й. Следователно недопускането на експертизата не е в резултат на пропуск на съда и не би могло да се счете, че е допуснато нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК, довело до препятстване правото на защита на касаторите в процеса, а е единствено поради процесуалното бездействие на последните. Правилно обаче решаващият съдебен състав е изградил изводите си въз основа на останалите данни по делото, като е взел предвид липсата на доказателства за погасяване на задължението по заемното правоотношение, тъй като ръкописно добавеният текст в документа е относим само към падежа, а не и към валидността на договора.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани