Меню

Правото на участие на акционера на общото събрание на АД

Дайджест "Търговско и облигационно право", 2023 г., кн. 01

Хипотези от практиката на ВКС

1. Правото на глас е свързано пряко с правото на участие в общото събрание на акционерите и като неотменимо право на акционера не търпи клауза в устава, която да изключва или ограничава правото на глас. Правото на глас се упражнява лично или чрез представител. Правото на глас, което се упражнява само в общото събрание, включва отделни компоненти – право да се присъства на събранието, право на въпроси и изказвания, право на гласуване при вземане на решенията[1]. Ако акционерът напусне доброволно заседанието на общото събрание на акционерите, не е налице основание за отмяна на решенията по чл. 74 от Търговския закон (ТЗ)[2].

В дейността на общото събрание не могат да вземат участие лица, които не са акционери; ако в общото събрание на акционерите е взело участие лице, което не е акционер, но представило се за акционер, притежаващ голям пакет от акции на дружеството, което обстоятелство е обосновало извод за наличие на кворум, приетите решения са опорочени поради нарушаване на процедурата по провеждане на общото събрание на акционерите и могат да бъдат отменени с иск по чл. 74 ТЗ[3]. Общото събрание е валидно проведено, ако е присъствал и само един акционер, който притежава акции, чиято номинална стойност покрива необходимия кворум[4].

2. Ако акционерът не е изплатил вноската си, няма право на глас (вж. чл. 228, ал. 1 ТЗ), а ако участва в гласуването, то приетото решение е опорочено и подлежи на отмяна по чл. 74 ТЗ[5].

Ако акциите, които съставляват повече от 50% от капитала на дружеството, са придобити със средства на самото дружество, което е изплатило на банката  кредитодател сумата по кредита, получен от акционера за закупуването им, акционерът не може да упражнява правото на глас по тях на основание чл. 187а, ал. 3 във връзка с чл. 187е, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ТЗ; ако акционерът гласува при приемане на решение на общото събрание, това води до нарушаване на изискванията за необходимия кворум и мнозинство и решението на общото събрание може да бъде атакувано с иска по чл. 74 ТЗ поради неправомерното упражняване на правото на глас от акционера[6].

Забраната за упражняване на правото на глас по чл. 149, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) не се прилага в хипотезата по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК[7].

3. ВКС приема, че при наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял[8]. При наследяване на поименни налични акции от няколко наследници, продължава ВКС, не могат да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и правата, които тя материализира[9]. С разпоредбата на чл. 177, предложение второ от ТЗ в интерес на независимото функциониране на дружеството от членствения му състав законодателят ирелевира противоречията в интересите на отделните акционери – съсобственици на акция, зачитайки гласа им само при способност за формиране на обща воля, респективно за определянето на общ пълномощник и формирането на един глас от акция. Тази обща воля, освен като резултат на единодушно решение на съсобствениците на акция, би била съобразима и като формирана воля на мнозинството – на базата на предварително постигнато и удостоверено съгласие на същите за зачитане на волята на обикновено или квалифицирано мнозинство, вкл. такова на базата на наследствените им права. Касае се за споразумение, за което не е налице ограничение в свободата на договаряне. Само така определен пълномощник е оправомощен от закона да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, а от чл. 177, предложение първо ТЗ следва, че упълномощаване на лице от част от съсобствениците на акция (упражняване на част от членственото право) е правно ирелевантно. Действително не може да се отрече правото на част от съсобствениците на акция да присъстват лично на общото събрание на акционерите, тъй като и с това си право на собственост върху идеална част от акция те се легитимират като акционери. Съгласно чл. 220, ал. 1 ТЗ общото събрание на акционерите – като орган за управление на АД – включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята му, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл. 74 ТЗ. Няма основание чл. 220, ал. 1 ТЗ да се тълкува стеснително – само досежно притежателите на привилегировани акции без право на глас съгласно чл. 182 ТЗ. След като участници в общото събрание на акционерите са само акционерите с право на глас, а самостоятелно такова не притежават само част от съсобствениците на акция съгласно чл. 177, предложение второ ТЗ, то недопускането на последните до работата на общото събрание на акционерите – лично или чрез техен, а не на всички съсобственици на акциите, пълномощник, не е от естество да обоснове нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в общото събрание на акционерите[10]. Вписването на наследниците на акционера в книгата на акционерите не дерогира изискването на чл. 177, изр. 2 ТЗ за определяне на общ пълномощник на съпритежателите на акциите[11].

4. ВКС е разгледал следната хипотеза. Акционер е упълномощил пълномощник за представителство в общото събрание на акционерите. В пълномощието е било предоставено правото на пълномощника да гласува от името на акционера с част от притежаваните от него акции. При изчисляване на кворума на самото заседание са взети предвид всички акции, притежавани от упълномощителя. Според ВКС в случая може да се приеме наличието на техническа грешка в съдържанието на пълномощното, доколкото е неустановима логика във волеизявлението за ограничаване на представителството до част от притежаваните членствени права с оглед на търсени правни последици от такова ограничаване на упълномощаването, които са различни от постижимите при гласуване с пълния брой притежавани акции, по отношение на съдържанието на гласуваните решения. По-важното обаче е, че гласуването с действително притежавания брой акции е законосъобразно спрямо останалите акционери и дружеството и в хипотезата, когато е осъществено от пълномощника в противоречие с действителната воля на упълномощителя. В тази хипотеза единствено последният би имал правния интерес да се противопостави на действията при превишаване на представителната власт (ако така би могло да се квалифицира поведението на пълномощника). Такова ограничаване е поначало правно несъстоятелно, тъй като е относимо към легитимацията на акционера – като притежаващ определен брой гласове, а не към същинското упражняване на членствените му управителни права – подкрепянето или отхвърлянето на определено решение на общото събрание на акционерите, еднакво произтичащи от всяка една от притежаваните акции – независимо от общия им брой. Затова упоменаването на притежаваните акции не е задължителен реквизит на упълномощаването и последното би било валидно и без изрично посочване на точния им брой[12].

5. Правото на глас – основно неимуществено и неотменимо право, предоставено на всеки акционер, се явява иманентна част от правото на членство и може да бъде упражнено както лично, така и чрез представител[13]. С оглед на правото на акционера да участва в дейността на общото събрание той има възможност да прецени дали да го стори лично или чрез упълномощен представител, като по въпросите, за които са направени в поканата точни и изчерпателни предложения за решения, е възможно конкретно упълномощаване за гласуване чрез представител[14].

6. В разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ТЗ е въведено ограничение на определени лица да бъдат пълномощници на акционерите на общото събрание. Целта на въведеното правило е да не се допуска възможност членове на управителните органи на акционерното дружество да въздействат върху решенията на общото събрание и по този начин управлението на дружеството да не би могло да се контролира или коригира, който контрол именно притежателите на акции от капитала са овластени да упражняват. Чрез тази норма се цели да бъдат защитени интересите на акционерите, които биха могли да се окажат несъвместими с тези на членовете на съветите на дружеството. По този начин се гарантира и спазването на изискването представителят да действа в интерес на представлявания[15]. Без значение е дали нарушението е „формално“ и дали то се отразява на процедурата по провеждане на събранието и опорочава формираната воля[16]. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 220, ал. 1 и 2 ТЗ налага категорично извода, че забраната на чл. 220, aл. 1, изр. 3 ТЗ се отнася само за упълномощаването на член на съвета на директорите, а не и за случаите, когато представителната власт произтича от самия закон, както и че не съществува законова пречка член на съвета на директорите да участва в работата на общото събрание с право на глас, когато той самият е акционер, респективно законен представител на акционер[17]. Нормата на чл. 220, ал. 1, изр. 3 ТЗ е императивна[18].

7. Ако пълномощникът на акционер превиши обема на представителната си власт и гласува за решение, за което не е бил упълномощен, това обстоятелство може да се установи в производството по чл. 74 ТЗ и е основание за отмяна на решението на общото събрание[19].

В практиката на ВКС е изразено и друго разбиране. Нередовността на пълномощно за представителство на акционер не е основание за отмяна на решението на общото събрание на акционерите, ако с оглед на броя на притежаваните от него акции това нарушение не би повлияло на взетото решение от общото събрание[20].

Първото разбиране заслужава подкрепа. При нарушаване на правилата за представителство на акционера от пълномощник в общото събрание решението може да бъде отменено по чл. 74 ТЗ. Фактическият състав на основанията за отмяна по чл. 74 ТЗ включва единствено нарушение на закона или устава, като е без значение дали това нарушение е имало решаващо значение за формиране на кворума и мнозинството или пък дали пълномощникът с поведението си е оказал решаващо въздействие върху мотивацията на присъстващите акционери или техните пълномощници относно начина на гласуване. Целта на иска по чл. 74 ТЗ е не само отстраняване на незаконосъобразните решения на общото събрание и на техните последици, но и защита на акционерните права на отделния акционер. Ако се приеме, че е необходимо нарушаването на правилата за представителство на акционера от пълномощник в общото събрание да е оказало решаващо въздействие върху формирането на кворума и мнозинството за приемане на решенията, това би означавало да поставим изискване за притежаване от акционера на определен минимален дял от капитала, за да може да въздейства по решаващ начин върху формирането на кворума и мнозинството и на тази основа да разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Така едни акционери ще разполагат с иск по чл. 74 ТЗ, а други – не. Този минимален дял от капитала като изискване за придобиване на иск по чл. 74 ТЗ би варирал при различните решения на общото събрание в зависимост от размера на кворума и мнозинството за приемане на съответното решение. Така може да се окаже, че един и същи акционер разполага с иск по чл. 74 ТЗ срещу едно решение и не разполага с такъв иск срещу друго решение. На следващо място, по принцип мнозинството за приемане на дадено решение от общото събрание на АД се изчислява на основата на представения на събранието капитал; ако се възприеме критикуваното разбиране, то активната легитимация за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ срещу решение с даден предмет би изисквала притежаване на различна квота от капитала в зависимост от представения на съответното заседание на общото събрание капитал. Законът обаче не съдържа такива ограничения – с иск по чл. 74 ТЗ разполага всеки акционер срещу всяко решение на общото събрание.

8. В устава може да се въведат утежнени изисквания за формата на пълномощното за представляване на акционер в общото събрание, но ако такива утежнени изисквания не са въведени в устава, не може те да се въведат в поканата за конкретно заседание на общото събрание (например изискване за нотариално заверено пълномощно)[21].

9. ВКС е разгледал следната хипотеза. В дружествения договор на ООД, което е акционер в АД, е предвидено, че управителят на ООД може да го представлява в общото събрание на АД, ако е изрично упълномощен за това от общото събрание на съдружниците на ООД. Управителят е представлявал ООД на конкретно заседание на общото събрание на АД, но без да е прието такова решение от общото събрание на ООД, и друг акционер е предявил иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на АД на това основание. Според ВКС в тази хипотеза не е налице основание за отмяна на приетите от общото събрание на АД решения, тъй като съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ ограничения в представителната власт на управителя на ООД нямат действие по отношение на трети лица. Освен това липсва правен интерес за ищеца по иска по чл. 74 ТЗ да оспорва представителната власт на управителя на акционера – ООД, защото самият той не е съдружник в това ООД[22].

10. Упражняването на правото на глас в общото събрание на друго акционерно дружество е свързано с управлението на имуществото – правата върху акциите, които несъстоятелният търговец притежава в друго акционерно дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 4 ТЗ с решението по чл. 710 ТЗ длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си – т.е. тези права преминават към синдика и се упражняват от него. Управлението на правата върху акциите се осъществява посредством участието в общото събрание на акционерите и чрез упражняване на правото на глас. Безспорно е, че акциите са част от масата на несъстоятелността, която във фазата по глава 45 ТЗ се превръща в имущество, управлявано от синдика. Така предоставеното от закона право на управление на масата/имуществото, част от която/което са акциите, предпоставя и упражняването на правата върху тях в целия им обем, включващ и правото на глас в общото събрание. Десезираните органи на длъжника – несъстоятелно акционерно дружество, не могат да упражняват материални права, свързани с имуществото от масата на несъстоятелността. Участието по смисъла на чл. 220, ал. 1, изр. второ ТЗ в общото събрание на друго акционерно дружество и упражняването на правата върху акциите – чл. 221 ТЗ, не може да бъде осъществено от орган (законен представител) с прекратени правомощия. Без значение е, че акцията като ценна книга материализира освен имуществени и неимуществени права. Правата и задълженията по акцията са неделими – чл. 177 ТЗ. Членственото правоотношение е комплексно и обхваща и неимуществените управителни права – право на участие в общото събрание и право на глас. Правата върху акциите се упражняват в целия им обем чрез право на участие и право на глас в общото събрание. Тези права на длъжника следва да бъдат упражнени от синдика от името на несъстоятелното търговско дружество, тъй като е невъзможно правата по неделимата акция да бъдат упражнявани едновременно от синдика и от длъжника. Синдикът ще действа от името на длъжника и ще упражнява неговите материални права по управление на имуществото на несъстоятелното дружество. Синдикът ще държи сметка за интересите на кредиторите при осъществяване на правата в акционерното дружество от страна на длъжника и по пози начин ще бъде защитен и общественият интерес. Недопускането на синдика на акционера в несъстоятелност до участие в общото събрание на акционерите и представителството на такъв акционер от лице с ограничени за извършените действия правомощия (изпълнителен директор) съставлява нарушение на правата на това дружество като акционер по чл. 220, ал. 1 ТЗ и чл. 221 ТЗ и обуславя незаконосъобразността на взетите решения от общото събрание на акционерите и отмяната им по чл. 74 ТЗ[23].

Доц. д-р Николай КОЛЕВ, Нов български университет
_____
[1] Решение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г., I т. о.
[2] Решение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г., I т. о.
[3] Решение № 786 от 15.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 51/2005 г., II о., ТК; Решение № 151 от 06.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2359/2018 г., II т. о., ТК.
[4] Решение № 947 от 24.10.2005 г. на ВКС по т. д. № 245/2005 г., TK, II о.
[5] Решение № 1270 от 21.06.1995 г. на ВС по гр. д. № 2147/1994 г., V г. о.
[6] Решение № 699 от 15.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 245/2008 г., II о., ТК.
[7] Решение № 252 от 10.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 823/2005 г., ТК, II т. о.
[8] Решение № 47 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 673/2019 г., II т. о., ТК. Вж. също Решение № 58 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 101/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 119 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1435/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 98 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2214/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 130 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2283/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 89 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 543/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 111 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 188 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1082/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 192 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2759/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 101 от 03.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1510/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 8 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2741/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 60165 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1645/2020 г., II т. о., ТК.
[9] Решение № 89 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 543/2019 г., I т. о., ТК. Вж. също Решение № 111 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 188 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1082/2019 г., II т. о., ТК.
[10] Решение № 58 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 101/2019 г., I т. о., ТК. Срв. Решение № 89 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 543/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 111 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 188 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1082/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 101 от 03.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1510/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 60165 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1645/2020 г., II т. о., ТК.
[11] Р. № 8 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2741/2019 г., II т. о., ТК.
[12] Решение № 58 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 101/2019 г., I т. о., ТК. Срв. Решение № 89 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 543/2019 г., I т. о., ТК; Решение № 111 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК.
[13] Решение № 235 от 23.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 911/2007 г., ТК, II о.; Решение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г., I т. о.
[14] Решение № 115 от 22.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 748/1999 г. (възможността на акционера за такова конкретно упълномощаване обаче не може да надделее над необходимостта да се предостави възможност на общото събрание на акционерите да приеме решение за персонално попълване на органите на дружеството с членове, които не са поименно посочени в поканата за общото събрание; това заключение на ВКС е свързано с възприетото в цитираното решение разбиране, че е достатъчно в поканата за общото събрание да се отрази, че предложеното решение е за промени в състава на съвета на директорите, без да бъде необходимо поименно посочване на лицата, които се предлагат).
[15] Решение № 19 от 31.01.2006 г. на ВКС по т. д. № 234/2005 г., ТК, I т. о.; Решение № 235 от 23.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 911/2007 г., ТК, II о.; Решение № 626 от 3.08.2007 г. на ВКС по т. д. № 296/2007 г., ТК.
[16] Решение № 19 от 31.01.2006 г. на ВКС по т. д. № 234/2005 г., ТК, I т. о. (в казуса по делото акционер с 300 акции е бил представляван от член на съвета на директорите, като на заседанието на общото събрание са били представени 5985 акции; ВКС приема, че императивното правило на чл. 220, ал. 1, изр. 3 ТЗ въвежда забрана за представляване на акционер от член на ръководния орган и нарушаването му води до незаконосъобразност на събранието, като ирелевантен в този случай е въпросът за начина на гласуване и за влиянието на тези 300 бр. акции върху мнозинството за взетите решения, защото законът не провежда разлика по формални критерии относно констатирани нарушения на императивни правила, а въвежда правилото единствено за наличието на такова нарушение).
[17] Решение № 565 от 14.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 203/2007 г., ТК; Решение от 22.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 404/2007 г., II о., ТК; Решение № 235 от 23.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 911/2007 г., ТК, II о.; Решение № 745 от 28.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 272/2006 г., II т. о. В Решение № 626 от 3.08.2007 г. на ВКС по т. д. № 296/2007 г., ТК, се приема, че решенията на общото събрание на акционерите подлежат на отмяна в хипотеза, когато ЕООД – акционер, е било представлявано на заседанието от своя управител, който е член на съвета на директорите на ответното АД.
[18] Решение № 745 от 28.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 272/2006 г., II т. о.
[19] Решение № 250 от 31.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1329/1999 г.
[20] Решение № 399 от 30.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 400/2004 г., I т. о.
[21] Решение № 6 от 09.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 536/2004 г., I о., ТК.
[22] Решение № 947 от 24.10.2005 г. на ВКС по т. д. № 245/2005 г., TK, II о.
[23] Решение № 70 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2414/2018 г., I т. о., ТК.

Акценти

Търговски представител на ИК „Труд и право“

В трудното време, в което живеем – предлагаме решение:

Прочети още...

Учебна програма „Пролет 2023“

Всички семинари до август 2023 г. на едно място!

Прочети още...

Нова година – Ново издание

"Новото данъчно законодателство през 2023 година"

Прочети още...

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...