Sidebar

Меню

Солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 ТЗ, няма връзка със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който се отнася единствено до отделното управление на преминалото върху приобретателя търговско предприятие.

Чл. 15, ал. 3 ТЗ
Чл. 16а, ал. 1 ТЗ
Чл. 263к ТЗ

Решение № 148 от 5.03.2008 г. на ВКС - ТК

Производството е по реда на чл. 218б, ал. 1, б. “а” ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Х. от С. против решение № 1306/09.07.2007 г. по в. гражд. д. № 1300/2006 г. на ПОС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която К. А. Х. ЕООД - гр. П., и касаторът са осъдени солидарно да заплатят на Ц. ЕООД - гр. В., сумата 36 176,03 лв., представляваща цена по сключените договори за продажба на петролни продукти по процесиите фактури, ведно със законната лихва, сумата 6118,20 лв. обезщетение за забавено плащане, и сумата 2950 лв. разноски.
Касационната жалба е подадена от единия от ответниците на основание чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, като се инвокират оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска.
ВКС - I т.о., като обсъди доводите в касационната жалба и по тях извърши проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК, приема за установено следното:
Обжалвано е въззивно решение на ОС от надлежна страна в процеса и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което касационната жалба е допустима.
Неоснователен е доводът на касатора, че подписите в процесните осем данъчни фактури не са изпълнени от него. Съдът се е обосновал с представените в първоинстанционното производство картони, които не са оспорени, от двете бензиностанции на ищеца за водените отчетни форми при зареждане автомобили на касатора, като се е подписвал водачът на МПС. Освен това, К. Х., като ЕТ, е осчетоводил процесиите фактури във водените от него счетоводни книги още в месеца на издаването им, а по пет от тях е извършил частични плащания. Тъй като фактурите са оспорени с въззивната жалба, затова съдът, като допълнителен аргумент, е приложил и разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ е ограничена от 6 м. срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ. Солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 ТЗ, няма връзка със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който касае отделното управление на преминалото върху приобретателя търговско предприятие, като правилата на това управление са идентични с тези при сливане и вливане - чл. 263к ТЗ.
Солидарността по чл. 15, ал. 3 ТЗ е законова. Член 16а ТЗ урежда обезпечение на всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани