Sidebar

Меню

Обезщетението по чл. 82 ЗЗД за реално претърпяна вреда от договорно неизпълнение не се явява доставка на услуга по смисъла на чл. 6 ЗЗД, поради което не може да бъде определено като данъчна основа, на която да се начислява ДДС.

Чл. 82 ЗЗД
Чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Чл. 6-10 ЗДДС (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) (отм.)

Образувано е по касационната жалба на “БДЖ” ЕАД, гр. С., против въззивното решение на САС № 179 от 16.11.2007 г., постановено по т. д. № 1567/2007 г., в частта, с която е оставено в сила решението на СГС от 14.12.2006 г., по т. д. № 1130/2005 г. и са отхвърлени предявените от касатора срещу “К.” АД, гр. С., искови претенции: за сумата 41 616,44 лв., представляваща ДДС върху присъденото обезщетение 208 082,20 лв. и за разликата над сумата 191 782,40 лв. до пълния размер на исковата сума от 208 082,20 лв. - обезщетение по чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В хода на касационното производство, в резултат на настъпилото преобразуване на касатора, като страна в процеса по реда на чл. 120 ГПК е конституирано ТД “БДЖ-Т. П.” ЕООД, гр. С. Последното, чрез процесуалния си представител, позовавайки се на допуснатата с решение на САС № 19 от 06.03.2008 г. по т. д. № 1567/2007 г. поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалвания и посочен по-горе съдебен акт на въззивната инстанция, на основание чл. 203, ал. 1 ГПК е оттеглило подадената касационна жалба в частта и относно исковата претенция по чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата от 16 299,80 лв. и производството по делото в тази му част е прекратено.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността й.
Настоящият състав на ВК, Второ отделение,Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на настоящата касационна жалба, САС е приел, че доколкото обезщетението по чл. 82 ЗЗД за реално понесената в резултат на договорното неизпълнение на ответника вреда от ищцовото ТД не се явява доставка на услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС и с оглед правната си характеристика като престация не може да бъде приравнено на същата по смисъла на чл. 10 ЗДДС, то отсъства основание да бъде възприето като данъчна основа, на която следва да се начислява ДДС, платим от ответника като доставчик.
 
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон.
За да обоснове преценката си, че не е налице доставка на стока и услуга по смисъла на чл. 6-9 ЗДДС (ДВ, бр. 15 от 1998 г. - отм.), нито приравнена на тях престация по смисъла на чл. 10 ЗДДС (отм.), въззивният съд подробно е анализирал отношенията между страните, породени от сключения помежду им договор за експлоатация на индустриален жп клон, обслужван от гара О., и последвалото договорно неизпълнение от страна на ответника, обусловило претенцията на ищеца за обезщетение на причинените му имуществени щети.
Правилно, позовавайки се на дадените от законодателя в чл. 6 и сл. ЗДДС (отм.) дефиниции на понятията “доставка” и “услуга”, за нуждите на този закон решаващата инстанция е счела, че в случая не е налице основание за начисляване на претендирания от ищеца ДДС върху следващото му се по реда на чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД обезщетение.
Основано на закона е и разбирането, изразено в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, че доколкото осъще-ственият от ищцовото ТД ремонт е на вещи, собственост на последното и предназначени за бъдещото им ползване от собственика, а не е възложен от ответника със сключения между страните договор, нито с оглед сключването на бъдеща сделка между страните, то създадената с чл. 10 ЗДДС (отм.) фикция в случая е неприложима.
Извод в обратния смисъл не може да се направи и от съществуването на пряка причинна връзка между вредоносното поведение на ответника и подлежащата на обезщетяване вреда, оценима в пари, в каквато насока са доводите на касатора, тъй като всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка между изпълнението и вредата. Отделен в тази връзка остава въпросът, че обемът на отговорността на длъжника е определен от закона - арг. от чл. 82 ЗЗД, обстоятелство, което САС е съобразил при изграждане на крайния си правен извод.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани