Sidebar

Меню

Законът за банковата несъстоятелност (ЗБН) е специален закон, уреждащ производството по несъстоятелност за банка със седалище в Република България. С настоящата статия се цели излагането на становище относно извършването на прихващане, по смисъла на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в контекста на ограниченията на ЗБН и последните изменения, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г. Въпросът за прихващането е актуален, с оглед действията на Българската народна банка по казуса „КТБ“, както и образуваните съдебни дела по същия казус. С оглед изказванията в медиите от длъжностни и други лица, може да се предположи, че са извършени голям брой прехвърляния на вземания към съответната банка, т.е. договори за цесия по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Настоящата статия няма да разглежда и анализира в детайли такива договори за цесия и техните последици.

1. Прихващането в производството по несъстоятелност
Прихващането е уредено в чл. 103 ЗЗД и фактическият му състав включва: насрещни парични вземания или вземания за еднородни/заместими вещи между две лица, изискуемост и ликвидност на двете вземания, извършване на едностранно волеизявление за прихващане. Самото извършване на прихващането може да стане с едностранно волеизявление на едно от лицата до другото лице, като двете вземания се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е било възможно - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Правната природа на прихващането показва, че прихващането е способ за погасяване на задължения. Така и е уредено от законодателя - като част от част V „Погасяване на задълженията“ от ЗЗД. Въпросите за фактическия състав и характера на прихващането може да се каже, че са изяснени както в правната теория, така и в съдебната практика.
Доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения и прихващането може да се извърши с едностранно волеизявление, при наличие на условията по чл. 103 ЗЗД, то съвсем логично е за този способ на погасяване на задължения да бъдат предвидени допълнителни ограничения при производството по несъстоятелност с цел запазване на масата на несъстоятелността и последващо справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Основен принцип и цел на производството по несъстоятелност е справедливото удовлетворение на кредиторите - чл. 607 от Търговския закон (ТЗ) и съответно чл. 2 ЗБН. Този основен принцип е намерил отражение и в редица други разпоредби, като за целта на настоящата статия следва да посочим разпоредбата на чл. 722 ТЗ и съответно чл. 94 ЗБН, които регламентират реда на вземанията при удовлетворяване на кредиторите. Следва изрично да подчертаем, че посочените разпоредби представляват императивни правни норми, като основен аргумент за това е чий интерес охраняват тези норми. Безспорно, в случая, правилата за реда на вземания за удовлетворяване на кредиторите са регламентирани от законодателя в обществен интерес, а именно справедливо удовлетворяване на всички кредитори, както и други общественозначими цели, описани в чл. 2, ал. 2 ЗБН.
Тук е мястото да посочим, че между уредбата на прихващането в производството по несъстоятелността в ТЗ и в ЗБН съществуват определени прилики, както, разбира се, и някои различия. Съпоставката между уредбата на прихващането, и най-вече на ограниченията за прихващане, в чл. 645 ТЗ и чл. 59 ЗБН (особено редакцията до 28.11.2014 г.), показва, че двете нормативни уредби са доста подобни и като условия, и като правни последици. Разликите в уредбата за прихващането са в качеството на длъжника (банка в единия случай), изискването на форма за действителност1 на изявлението за прихващане до синдика (чл. 59, ал. 2 ЗБН), както и липсата на ограничителния срок в чл. 59, ал. 5 ЗБН (стара редакция) - не по-рано от 1 година преди датата на подаване на молбата за несъстоятелност. С оглед особения правен статут на длъжника - банка, и правомощията на БНБ, налице е и една специална норма на чл. 59, ал. 4 ЗБН.
С ДВ, бр. 28 от 28.11.2014 г. в ЗБН бяха направени някои изменения и допълнение в правните норми, регламентиращи прихващането по ЗБН - чл. 59, ал. 1, ал. 5 и 6.

2. Общата разпоредба за прихващането към банката - длъжник в производството по несъстоятелност - чл. 59, ал. 1 ЗБН
В редакцията си до 28.11.2014 г. чл. 59, ал. 1 ЗБН определяше, че кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта2, съответно на еднородността. Посочената разпоредба най-общо урежда правото за извършване на прихващане за кредитора с оглед момента на възникване на фактическия състав на прихващането и решението за откриване на производство по несъстоятелност. По подобен начин са уредени същите въпроси и в чл. 645, ал. 1 ТЗ. С изменението на чл. 59, ал. 1 ЗБН от 28.11.2014 г., към първото изречение на разпоредбата се добави текстът „освен в случаите по ал. 5“. По този начин първото изречение на чл. 59, ал. 1 придоби следния израз: „Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо освен в случаите по ал. 5“.
Алинеи 3 и 5 на чл. 59 ЗБН съдържат конкретни правни последици за определени прихващания и по ефекта си имат ограничаващ ефект за прихващанията, защото приложението им води, по силата на закона или при съдебно решение, до недействителност на прихващанията по отношение на кредиторите.

3. Недействителност на прихващането по отношение на кредиторите в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН
Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН не беше засегната от промените от 28.11.2014 г. и определя, че прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. По подобен начин е уредена същата хипотеза и в чл. 645, ал. 3 ТЗ, но в чл. 59 ЗБН е налице една разлика - ал. 4.
Според чл. 59, ал. 4 ЗБН се счита, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Член 59, ал. 3 ЗБН урежда две изисквания за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите от съда3: датата на придобиване на вземането (примерно дата на договора за цесия) и недобросъвестността на кредитора към момента на придобиването на вземането.
Авторът счита, че чл. 59, ал. 4 ЗБН урежда една необорима презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, след датата на вписване на решение на БНБ за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност. Тази необорима презумпция обаче не ограничава доказването на знание за настъпила неплатежоспособност и преди датата на вписване на решението на БНБ. Няма изрична разпоредба, а и няма логика, едно лице да е знаело за настъпилата неплатежоспособност и законът да забранява доказването на този факт за знание, въпреки че няма вписано решение на БНБ за отнемане на лиценз. Да се приеме обратното, би означавало да се позволи определени кредитори недобросъвестно да се удовлетворяват и да се нарушат императивни разпоредби и основни принципи в производството по несъстоятелност.
Ако условно приемем, че кредитор е придобил вземане чрез договор за прехвърляне на вземане (договор за цесия), то чл. 59, ал. 3 ЗБН въвежда критерий кога е придобито вземането. При положение че ЗЗД или друг закон не изискват нотариална заверка на подписа по договор за цесия, то става твърде проблематично установяването и доказването пред съда на достоверната дата на сключване на договора за цесия и респективно доказването на датата на придобиване на вземането. Съществуват достатъчно правни възможности за непризнаването на вземания по договори, при които липсва достоверна дата, липсват счетоводни документи или липсват други доказателства за действителността на вземането на съответния кредитор. В случая с договора за цесия като индикатор за датата на придобиването на вземането може да служи датата на уведомяване на длъжника (банката) за извършеното прехвърляне на вземане. Аргумент за това може да бъде разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие4 за длъжника и третите лица от момента на уведомяването на длъжника от стария кредитор. Друг сериозен аргумент е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, която определя, че частният документ (какъвто е и договорът за цесия) има достоверна дата за трети лица5 от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Такъв друг факт (последната хипотеза на чл. 181, ал. 1 ГПК) може да се приеме, че е подаването с входящ номер на уведомление до банката за извършеното прехвърляне на вземане.
Другият въпрос е дали кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането? Ако става дума за обикновено търговско дружество, твърде е възможно кредиторът да не е знаел. Съвсем различно стои въпросът, ако длъжникът е търговска банка.
Какво означава кредиторът да е знаел, че длъжникът - банка е в състояние на неплатежоспособност? Легална дефиниция за „неплатежоспособност“ в ЗБН няма, но има в Търговския закон - чл. 608 ТЗ. В чл. 608, ал. 2 ТЗ е уредена и оборима презумпция - неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. Има и една специална разпоредба в Закона за кредитните институции (ЗКИ)- чл. 36, ал. 2. В чл. 36, ал. 2 ЗКИ се определя, че БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност6, когато: 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или
2. собственият й капитал е отрицателна величина.
Авторът на статията счита, че по аналогия на закона разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ следва да се прилага съответно7 и единствено8 при прилагането на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съответното прилагане по аналогия на закона на чл. 608, ал. 2 ТЗ при хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН би следвало да води до предположение, че кредиторите знаят за настъпила неплатежоспособност на банката, когато банката е спряла плащанията към вложителите, което е спиране плащане на изискуеми задължения, и това спиране продължи повече от 7 работни дни (по аргумент от чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ). Известно е, че основните банкови дейности са влогонабиране и кредитиране - чл. 2, ал. 1 ЗКИ. При положение че една търговска банка откаже да плаща влоговете на вложителите, то би трябвало да се приеме, че вложителите и кредиторите на банката имат знание за наличие на състояние на неплатежоспособност. Това е валидно в особена степен, ако БНБ е наложила мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ - спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й9.
По аргумент за противното, какво би станало, ако една банка е под особен надзор на БНБ10, назначени са квестори, банката и/или БНБ официално решат, че понастоящем банката няма да плаща на вложителите. Би ли могло да се приеме, че тази информация, която е обявена в Търговския регистър11 и се разпространява по средствата за масова информация, не води до знание за настъпила неплатежоспособност? Не представлява ли тази информация дори общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК? Да се допусне обратното, би означавало да се насърчи заобикалянето и прякото нарушаване на закона и принципите в производството по несъстоятелност от отделни кредитори на банката, под предлог че няма решение за отнемане на лиценз или че не е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.
От всичко гореизложено, съответният съд по дело за несъстоятелност на банка, би могъл на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и другите споменати разпоредби, да достигне до извод, че след спиране на изплащания на влогове, поставянето на една търговска банка под особен надзор поради опасност от неплатежоспособност и обявяването на тези факти в търговския регистър и средствата за масова информация, третите лица (включително вложители и кредитори) са получили знание, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Съответно, ако кредиторът е придобил вземането, с което прихваща, на основание на договор за цесия без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, то за достоверна дата би могло да се приеме датата на входиране в банката - длъжник на уведомлението за извършената цесия. Ако тази дата на подаване на уведомлението е след датата на спиране на изплащания на влогове и поставянето на една търговска банка под особен надзор и особено след обявяване в търговския регистър, то всеки кредитор би следвало да има право да иска прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

4. Недействителност на прихващането по отношение на кредиторите в хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
Според старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. При чл. 645, ал. 4 ТЗ е налице подобна уредба с едно важно различие - недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата12, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.
Въпросът за приложението на чл. 59, ал. 5 ЗБН (стара редакция), когато съдът е определил начална дата на неплатежоспособност и е извършено прихващане след тази дата, не би следвало да води до спор относно датата на извършване на прихващането - би следвало да се приеме датата на входиране в банката на изявлението за прихващане. Важно е да отбележим, че в хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН (стара редакция) правните последици настъпват по силата на закона и евентуалното съдебно решение, при правен спор има установително13 действие за вече възникналите по силата на закона правни последици.

С измененията от ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., които влизат в сила от деня на обнародване, разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН беше изцяло изменена и регламентира, че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон (спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й), ако тази дата предшества датата по т. 1.

Правят впечатление две съществени изменения на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Първото изменение е, че кръгът на недействителните по отношение на кредиторите прихващания се разширява, като се добавят и прихващания, извършени след датата на поставянето на банката под специален надзор и наложена мярка - спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й. Второто изменение е, че в недействителните прихващания по отношения на кредиторите са включени и тези направени от длъжника - банка, а не само извършените прихващания от кредиторите. Следва да се подчертае, че се запазва начинът на възникване на последиците на чл. 59, ал. 5 ЗБН - недействителност по отношение на кредиторите възниква по силата на закона, а не при уважаване на иск за обявяване на относителна недействителност, заведен от кредитори. В чл. 59 ЗБН е създадена и ал. 6 за отлагане на действието на прихващането по чл. 59, ал. 5 ЗБН до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, както и се регламентират случаите при продажба на банката.

5. Мотиви, последици и значение на измененията в ДВ, бр. 98 от 2014 г.
Трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса за мотивите за разширяване на действието на чл. 59, ал. 5 ЗБН с последните изменения, още по-малко може да се направи прогноза за последиците и финансовата целесъобразност на измененията. Съпоставката между старата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и новата й редакция показва, че законодателят явно се е стремил прихващанията, извършени след поставянето на една банка под особен надзор по смисъла на ЗКИ и спиране на плащанията на основание чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, да бъдат недействителни спрямо кредиторите ex lege, а не толкова да зависят от действията на съда, синдика и кредиторите. Измененията в ДВ, бр. 98 от 2014 г., до голяма степен облекчават синдика и съда, като им дават възможност да приемат за недействителни спрямо кредиторите голям брой прихващания, извършени след поставянето на банка под особен надзор и спиране на плащанията. Съдът, а и кредиторите най-вече се освобождават от редица трудности при дела за оспорване на прихващания, заведени от кредитори, като част от тези трудности бяха изброени по-горе, а именно: доказване и установяване на датата на придобиване на вземането от кредитора, доказване и установяване на знание на кредитора за наличие на неплатежоспособност при придобиване на вземането, съобразяване на разпоредби от различни закони. Съвсем отделен е въпросът за наличието на юридически и други гаранции за еднаквото прилагане на закона, в старата му редакция, при преценка на всеки случай на придобиване на вземането и последващото прихващане, за съобразяване със закона и вътрешното убеждение, при наличието на много висок материален интерес от прихващането, както и при трудно установима начална дата на неплатежоспособност.
Повдига се и въпросът за действието14 на измененията в чл. 59 ЗБН. Съгласно параграф 12 от ЗИД на ЗДБ измененията влизат в сила от деня на обнародването - 28.11.2014 г. Доколкото измененията в чл. 59 ЗБН ще се прилагат за конкретни сделки и действия и/или за заварени съдебни производства, няма да бъде предмет на анализ на настоящата статия. Само компетентният съд ще реши въпросите: кога конкретното вземане на кредитора е станало изискуемо и съответно кога съответното прихващане е било възможно да породи действие според разпоредбите на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, чл. 59, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗБН; кога кредиторът е придобил конкретното вземане и кога е извършил прихващане; дали и откога кредиторът е имал знание за конкретни обстоятелства; коя редакция на закона ще се прилага за конкретните случаи и в крайна сметка дали конкретното прихващане е недействително или ще се обяви за такова.

Антон УЗУНОВ, адвокат
Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко“
______
1 Член 59, ал. 2 ЗБН е непроменен и съдържа изискване на форма на действителност на изявлението за прихващане, адресирано до синдика, като изявлението следва да бъде подписано от кредитора с нотариална заверка на подписа, за разлика от чл. 645, ал. 2 ТЗ.
2Това изискване за изискуемост на вземането към банката се съдържа и в общите изисквания за прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗБН.
3Граматическото тълкуване на текста на чл. 59, ал. 3 ЗБН - „Прихващането може да бъде обявено за недействително…“ показва, че тази правна последици не възниква по силата на закона, а при предявен конститутивен иск в тази насока пред съда и съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗБН. Аргумент е и тълкуването на разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ, която е дадена от Конституционния съд в Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к.д. № 12/2013 г., част II, т. 2 от същото решение.
4 Твърде трудно би могло да се приеме, че по договор за цесия, без достоверна дата, е придобито вземане, а длъжникът - банка, е бил уведомен месеци или дори година по-късно за прехвърляне на вземането. Такова положение би създало твърде голям риск за цесионера, който е платил цената за закупуване на вземането и в същото време дава възможност на длъжника да плати на стария кредитор - цедент, и това плащане да бъде валидно. По такъв начин цесионерът би изпаднал в ситуация да е платил цената на вземането на цедента и да създаде риск за събирането на вземането от цедента, който е получил валидно плащане.
5 Под трети лица се имат предвид и неучаствали в съставянето на документа лица, чиито интереси биха могли да бъдат увредени - Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гражд. д. № 742/2012 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 80/17.07.2013 г.
по гражд. д. № 161/2012 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 574/09.08.2011 г. по търг. д. № 969/2010 г. на ВКС, II т.о.
6 За нуждите на настоящата статия и за въпроса дали е налице знание за неплатежоспособност в кредиторите, ще считаме, че неплатежоспособност и знание за неплатежоспособност представляват съответно: състояние, в което банката не може (не е в състояние) да извършва плащания на изискуеми парични задължения и съответно кредиторите имат знание, че е налице такова състояние на банката и съществува риск да не получат вземанията си.
7 Съответното прилагане и по аналогия на закона на чл. 608, ал. 2 ТЗ при хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН намира аргумент в чл. 46, ал. 2 ЗНА - налице е празнота в ЗБН относно доказване на знание за неплатежоспособност при кредитори, чл. 608, ал. 2 ТЗ се отнася до сродни юридически факти - спиране на плащанията, няма аргумент в тази сходна хипотеза за различните правни последици, както и не са налице противоречия с целта на нормативния акт (ЗБН) и морала. Относно съответното прилагане в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН, следва да се има предвид специалната разпоредба на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ. ВКС също приема възможността за прилагане по аналогия на закона на установени от законодателя оборими презумпции - Определение № 293 от 04.05.2011 г. по т. д. № 386/2010 г. на ВКС, а и чл. 46, ал. 3 ЗНА не урежда изрична забрана в тази насока.
8 Изрично следва да подчертаем, че изразеното мнение за прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ по аналогия на закона се отнася само за чл. 59, ал. 3 ЗБН. По аргумент за по-силното основание, ако една банка спре да изплаща влоговете към вложителите си (изискуеми вземания по влогонабирането), то има много по-силно основание да се счита, че кредитори и вложители имат знание за неплатежоспособност, отколкото в случая при спиране на плащания от страна на търговско дружество.
9 Мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, както и поставянето под особен надзор, се обявяват по партидата на банката в публичния търговски регистър, раздел „Обявени актове“, като се прилага и самото решение на БНБ. Пример за това е обявяването на Решение на БНБ от 20.06.2014 г. по партида на „Корпоративна търговска банка“ АД с дата на обявяване 23.06.2014 г.
10 Процедурата за поставяне на банка под специален надзор на БНБ е уредена в чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, като текстът гласи: постави банката под специален надзор при условията и по реда на чл. 115-121 - при опасност от неплатежоспособност. По въпроса за добросъвестността на трети лица (вложители и кредитори) - чл. 103, ал. 5 ЗКИ урежда, че БНБ има право да иска обявяване на актовете за прилагане на мерките по чл. 103, ал. 2, съответно вписване на подлежащите на вписване обстоятелства, произтичащи от налагането на тези мерки, в търговския регистър.
11 Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
12 Авторът на настоящата статия предполага, че въпросният ограничителен срок просто е пропуснат да бъде въведен в разпоредбите на чл. 59 ЗБН, след като е бил регламентиран в чл. 645, ал. 4 ТЗ с измененията в ДВ, бр. 20 от 2013 г. Трудно по друг начин би могло да се аргументира въпросната разлика в иначе доста подобните формулировки на чл. 645 ТЗ и чл. 59 ЗБН (стара редакция).
13 В Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к.д. № 12/2013 г. Конституционният съд е разгледал нищожността по чл. 646 ТЗ, като е посочил, че това е особен вид нищожност, действаща по отношение на кредиторите. В този смисъл би следвало да се приеме, че недействителността по отношение на кредиторите, регламентирана по чл. 645, ал. 4 ТЗ и чл. 59, ал. 5 ЗБН, която възниква по закон, е приравнена по характер и правни последици с този особен вид нищожност.
14 Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к.д. № 12/2013 г. на Конституционния съд разглежда искане за противоконституционност на части от параграф 14 от ЗИД на ТЗ (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) относно прилагане на изменения (включително на чл. 645, ал. 4 ТЗ) за заварени производства по несъстоятелност и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността.

Тагове:

Предстоящи учебни семинари

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същия ни семинар на дати  22 - 23 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същия семинар в дните 22 - 23 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец февруари и март:
1. 20 - 22 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"
2. 21 - 23 март 2018 г.,
Конферентна зала "Америка"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Практически въпроси по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство

22 - 23 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Лорета Цветкова, Калина Златанова, Велин Филипов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по социално осигуряване и трудови отношения за 2018 г. Защитата на личните данни на работниците и служителите

21 - 23 март 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Катя Кашъмова, Елка Атанасова, Марио Първанов, Теодора Дичева, Доц. д-р Андрей Александров,
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по прилагане на закона за обществените поръчки. Добри и лоши практики.

28 – 30 март 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
Цена с ДДС: 318.00 лв.

Актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2018 г.

12 - 22 април 2018 г.
ВИЕТНАМ
Лектор: Валентина Василева,
Цена: 4 550.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Промени и актуални въпроси по данъка върху добавената стойност за 2018 г.

16 февруари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Валентина Василева
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

19 февруари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов, Лорета Цветкова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Социално осигуряване - 2018

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика