Sidebar

Меню

За да докаже забава на кредитора с последиците по чл. 95 ЗЗД, длъжникът трябва да представи доказателства, че е предприел действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на парична сума в банка и уведомяване на кредитора за това. Само предложение за изпълнение не поставя кредитора в забава.

Чл. 95, чл. 97 ЗЗД

Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса дали е налице колизия между чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, от една страна, и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. и Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС - Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:
Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищец по делото е В. И. Л. - пострадал в резултат на ПТП. Ответник по делото е застраховател по риска „Гражданска отговорност” за увреждащия лек автомобил с водач Д. И. Г. Предявените претенции за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от претърпени телесни увреждания, са в общ размер 220 000 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на деликта - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът е противопоставил възражение срещу размера на обезщетението, като се е позовал и на съпричиняване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди би следвало да е в размер на 120 000 лв., но с оглед съпричиняването на вредоносния резултат с 50%, присъдените суми възлизат общо на 60 000 лв. Застрахователното дружество е предложило изпълнение в хода на процеса за сумата 59 850 лв., подлежаща на превеждане по банков път. Ищецът е отказал да посочи банкова сметка. Поради това ответникът е поискал редуциране на периода на задължението за обезщетение за забава. Окръжният съд е счел довода за основателен, поради което е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от датата на деликта и до 02.02.2011 г.
Сезиран с въззивната жалба на ищеца в частта относно отхвърлената част на главния иск и размера и периода на обезщетението за забава, съставът на ПАС е приел, че размерът на обезщетението по главния иск е правилно определен. Отменил е решението в частта, с която е намален периодът на забава, като е приложил чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Позовал се е на възможността по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от която длъжникът не се е възползвал.
Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос произтича от следното. Пос­ледователно поддържаната от процесуалния представител на ответника теза е, че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата в банка, без получателят да има открита от титуляря банкова сметка в нея. Позоваването му е на Наредба № 3 от 16.07.2009 год. (не се сочи конкретна разпоредба) и на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМСИП), също без да се конкретизира законовата разпоредба, въвеждаща заб­раната.
Колизия между предвидената от чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД възможност и невъзможност за реализацията и при действието на Наредба № 3 от 2009 г. и ЗМСИП липсва. Наредба № 3 от 2009 г. изрично предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице - чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. Какъв е вът­решният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания (аналитична специална сметка № 214 за присъдени по съдебен ред плащания) е организационен въпрос, но не и нормативна пречка. Такава нормативна пречка (откриване на сметка в полза на трето лице) липсва и при действието на ЗМСИП, стига да не са налице ограниченията, въведени с този закон - идентификацията на страните, основанието за плащане, произхода на средствата и пр.
Плащането от български застраховател в полза на увредено лице (български гражданин), черпещо права от задължение по риска „Гражданска отговорност” в рамките на висящо между тях съдебно производство, съдържащо пълни идентификационни данни, не се вмества в ограничението на който и да било от посочените нормативни актове.
В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана с Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, І т. о. е приел, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
Представянето на доказателства в касационното производство е недопустимо освен в изрично предвидената от закона хипотеза на чл. 295, ал. 2 ГПК, но за пълнота на изложението при отговора на правния въпрос следва да се упомене, че след постановяване на въззивното решение, на 02.05.2012 г.
ответникът е открил в полза на В. Л. банкова сметка и я е заверил със сумата 78 954,45 лв.,
видно от приложеното към жалбата удостоверение.
Вярно е, че в случая е налице неправомерно поведение от страна на пострадалия, отказващ да посочи и/или открие своя банкова сметка, по която да му бъде преведено предложеното обезщетение. Доводът за правото му да не предоставя свои лични данни е несъстоятелен с оглед наличните му пълни идентификационни данни по делото. Освен това, посочването на банкова сметка, по която да му бъде преведена парична сума, претендирана от него по съдебен ред, не се обхваща от която и да било от хипотезите на ЗЗЛД. Едно от възможните обяснения е намерението за увеличаване периода на кредиторовата забава с оглед получаване на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, надхвърляща с 10 пункта основния лихвен процент - ПМС № 72 от 1994 г. Това поведение на В. Л. би могло да бъде квалифицирано като кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако длъжникът би представил доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото не са били представени, поради което правилно съставът на ПАС е преценил, че не следва да бъде прилагана редукцията на срока по чл. 84, ал. 3 ЗЗД поради прилагането на чл. 95 ЗЗД.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани