Sidebar

Меню

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка в приватизационни и търговски договори, уговорена извън присъщите на института обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Преценката за това следва да се прави към момента на сключване на договора.

Чл. 286, ал. 1 ТЗ
Чл. 625 ТЗ
Чл. 630, ал. 1 ТЗ

Производството е по чл. 290 ГПК във връзка с чл. 633, ал. 2 и чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба на „М. Б.“ ООД, гр. С. с вх. № 5307/02.07.2009 г., подадена против Решение № 524 на САС, ТК, 6-и състав, от 25.05.2009 г., постановено по гражд. д. № 666/2009 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното Решение № 801 на СОС, ТК, от 22.12.2008 г. по гражд. д. № 708/2008 г. за отхвърлянето, като неоснователна, на молбата на това дружество с правно основание по чл. 625 относно откриване производство по несъстоятелност срещу „МБАЛ-Б.“ ЕООД - гр. Б., поради свръхзадълженост.
Оплакванията на касатора „М. Б.” ООД - гр. С., са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ - предвид наличието на свръхзадълженост на ответното ЕООД, като за начална дата на това негово състояние бъде определен последният ден на календарната 2007 г. Инвокирани са доводи, че неправилно САС бил приел, че клаузата за неустойка по чл. 6.1 от процесния договор № 63/15.01.2005 г. за изгаряне на биологични и болнични отпадъци и лекарствени продукти с изтекъл срок на годност била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор не е бил представляван, докато ответното по касация „МБАЛ-Б” ЕООД - гр. Б., инвокира чрез процесуалния си представител по пълномощие довод за просрочие на касационната жалба и отделно поддържа, че касаторът не е доказал изискуемостта на онези свои вземания, произтичащи от търговска сделка, с оглед наличието на които претендира откриване на производство по несъстоятелност. Поради това касационната жалба на „М. Б.” ООД - гр. С., следвало да бъде оставена без уважение, като на болницата-ответник се присъдят разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора, а също и изразеното в откритото съдебно заседание становище и довод на ответното по касация търговско дружество, намира следното:
По редовността (допустимостта) на касационната жалба:
Възивното решение, с което молбата на „М. Б.” ООД - гр. С., по чл. 625 ТЗ е била отхвърлена, е било съобщено на търговеца настоящ касатор на датата 04.06.2009 г., докато жалбата му е била заведена в канцеларията на САС с вх. № 5307 на 02.06.2009 г., т.е. в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, надлежно указан във финалната част от диспозитива на атакувания съдебен акт. В този смисъл констатацията, че касационната жалба не е просрочена, следва и от правилото на чл. 62, ал. 3 ГПК.
По съществото на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна, тъй като атакуваното с нея въззивно решение е било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е незаконосъобразно.
Единственият мотив на състава на САС за неоснователност на подадената от „М. Б.“ ООД - гр. С., молба с правно основание по чл. 625 ТЗ е бил този, че щом като от страна на длъжника „МБАЛ - Б.” ЕООД са били платени - макар и със забава от приблизително 1 година, главниците по двете фактури на прехвърленото с договора за цесия от 24.08.2008 г. вземане, в случая не съществувало и акцесорното вземане за неустойка в размер на 33 629,14 лв., произтичащо от процесния договор от 15.04.2005 г., понеже неустоечното съглашение по т. 6.1 от договора накърнявало добрите нрави. Начислената до датата на плащане на главниците неустойка превишавала сбора им повече от 5 пъти, а освен това тя надхвърляла „повече от 22 пъти обичайното обезщетение за забава, за каквото се приема законната лихва”.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1 на ОСТК на ВКС от 15.06.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г., не е нищожна клауза за неустойка в приватизационни и търговски договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.
В процесния случай е налице подписан между „МБАЛ - Б.“ ЕООД - гр. Б., като търговец-възложител, от една страна, и „М.“ ЕООД - гр. Т., област Л. - от друга, в качеството му на изпълнител, договор за изработка (по чл. 258 и сл. ЗЗД) от датата 15.04.2005 г. с предмет „изгаряне на биологични и болнични отпадъци и лекарствени продукти с изтекъл срок на годност“. Отчасти изискването за сключване на такава търговска - по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, сделка е произтичало директно от правилото на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Наредба № 28 от 14.12.2000 г. на Министерството на здравеопазването „За условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствата“, тъй като изпълнителят е имал качеството на „лице, получило разрешение от органите по чл. 37 ЗОВВООС“, а дейността му е била контролирана от Изпълнителната агенция по лекарствата. Клаузата на чл. 6.1 от договора за дължима в полза на „М“ ЕООД - гр. Т., неустойка „в размер на 1% дневно върху стойността на забавеното плащане“, тълкувана в систематичната й връзка с текста на чл. 6.2 от същия, че при забава на плащането повече от 10 (десет) дни изпълнителят „има право“ да развали едностранно договора, като уведоми писмено възложителя, налага извод, че към датата 15.04.2005 г. тази неустоечна клауза не е била в противоречие с добрите нрави и поради това няма основание да се счита нищожна. Тъй като предмет на процесния договор за изработка е било осъществяване на специфична дейност, за която болницата-ответник („МБАЛ-Б“. ЕООД) несъмнено е разполагала с осигурен от НЗОК бюджет, страните по сделката не случайно са приели, че забава в плащането на паричното задължение на възложителя, надхвърляща 10 дни, въобще не би следвало да се допуска. На практика забавеното с над година и половина частично изпълнение на паричните задължения на „МБАЛ - Б.“ ЕООД, свеждащо се само до главниците по процесните две данъчни фактури, е било флагрантна проява на лош мениджмънт, след като паричните вземания на изпълнителя по тях - от 30.01.2006 и от 06.04.2006 г., в размер съответно на 3156,44 лв. и на 3143,26 лв., не са били надлежно погасени дори в обичайните за т.нар. „добри търговски практики“ срокове от по 60 календарни дни, считано от датата на фактуриране, основаващи се на регламентацията по чл. 3, ал. 2 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.06.2000 г. - относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки.

Щом като процесната клауза за неустойка не е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, а същевременно е налице плащане на главниците по процесните две данъчни фактури, то като незаконосъобразен ще следва да се преценява решаващият правен извод на САС, че по делото ищцовото „М. Б.“ ООД не било провело пълно главно доказване на материалноправните предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани