Sidebar

Меню


Разпределението на осребреното имущество между кредиторите с приети вземания е заключителен етап от производството по несъстоятелност, което се намира във фаза по осребряване на имуществото на длъжника. За разлика от индивидуалното принудително изпълнение, в което разпределение на осребреното имущество се извършва единствено в случай че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели (чл. 460 ГПК), разпределението в производството по несъстоятелност се извършва във всички случаи на осребряване, независимо от размера на събраната сума. Така разпределението се явява задължителен етап от производството по несъстоятелност във фаза по осребряване на имуществото, който подготвя неговото законосъобразно приключване. Задължителното извършване на разпределение е израз на естеството на производството по несъстоятелност и на производство по универсално принудително изпълнение срещу длъжника и обслужва крайната му цел - справедливо удовлетворяване на всички кредитори.

Законодателната уредба на разпределението на паричните суми, получени от продажбата на имуществото на длъжника по предвидения в закона ред, почива на няколко е основни принципа.

На първо място, ТЗ въвежда принципа за удовлетворяване на всички кредитори в пари. Този принцип е намерил законодателен израз в чл. 716 ТЗ, който предвижда недвижимите или движимите вещи като цяло или обособени части, вещите и другите имуществени права от масата на несъстоятелността задължително да се превръщат пари с оглед удовлетворяване на кредиторите в производството. Принципът за парично удовлетворяване на вземанията намира израз и в нормата на чл. 617, ал. 2 ТЗ, съгласно която всички непарични задължения на длъжника (които кореспондират с насрещни вземания на кредиторите) се трансформират в парични по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Законът забранява удовлетворяването на кредитор да бъде извършено в натура, например чрез прехвърляне на право на собственост върху различни вещи или имоти от масата. Изключение от това правило са единствено случаите, в които на кредитор с прието вземане е възложено имуществено право от масата в качеството му на купувач на публична продан по реда на чл. 717 ТЗ, тъй като забраната за участие в публичната продан по чл. 717г, ал. 1 ТЗ не се отнася до кредиторите с приети в производството вземания.

Вторият основен принцип, на който почива законодателната уредба на разпределението, е принципът за предимство на определени групи кредитори пред останалите. На тези кредитори, наречени “привилегировани”, предвид наличието на особено тяхно качество законът признава правото да получат удовлетворение преди всички други кредитори, за които това качество не е налице. В рамките на индивидуалното принудително изпълнение законът предвижда привилегировано положение единствено на държавата, която се счита за присъединен по право взискател за дължимите й публични вземания (чл. 458 ГПК), на кредиторите, в чиито полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, както и ипотекарния, заложния кредитор и кредитора с право на задържане (чл. 459, ал. 1 и 2 ГПК). Последната група кредитори получава привилегировано плащане преди останалите кредитори в случаите, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, заложената вещ или ипотекирания имот. Търговският закон държи сметка за многобройните и сложни отношения, в които търговецът е встъпил при упражняване на дейността си, и изхождайки от принципа за удовлетворяване на обезпечените кредитори пред хирографарните, предвижда удовлетворяване на обезпечените кредитори от стойността на обезпечението преди всички останали кредитори. Предвидено е и привилегировано удовлетворяване на вземанията за разноските, направени за водене на производството по несъстоятелност - тук законодателят е изходил както от общия принцип за предимство на публичните (фискалните) задължения пред частните, така и от необходимостта за мотивиране на синдика за успешно издирване, попълване и осребряване на масата несъстоятелността, като е предвидил предимство на неговото възнаграждение и разходите, направени за попълване и осребряване на масата. Търговският закон предвижда и предимство на работниците и служителите за вземания по трудово правоотношение, възникнали преди датата на решението за откриване на производството, както и на вземания за издръжка, дължима от длъжника - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник - чл. 722, ал. 1, т. 4 и 5. Тук законодателят изхожда от принципа на социална справедливост, като предвижда предимство за удовлетворяване на вземанията, имащи непосредствено отношение към осигуряване на задължителен екзистенц-минимум на определени социални групи - работници, непълнолетни и нетрудоспособни лица. Търговският закон предвижда и предимствено удовлетворяване на публичноправните вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Същото е предвидено в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ въз основа на общия принцип на привилегировано удовлетворяване на публично правните вземания, намерил израз в множество законови норми - чл. 628, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 78, ал. 2 и чл. 193 ДОПК.

Третият основен принцип на правната уредба на разпределението е принципът съразмерност на удовлетворяването на всички кредитори в рамките на всеки отделен клас. Същият е изрично прогласен в разпоредбата на чл. 722, ал. 3 ТЗ, която задължава синдика да пристъпи към удовлетворяване на всеки следващ клас кредитори (извън тези по чл. 722, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ) едва след пълното удовлетворяване на кредиторите от предходния клас, като при недостиг на суми за пълно удовлетворяване на вземанията от съответния клас синдикът е длъжен удовлетвори същите по съразмерност, предвиждайки за всеки отделен кредитор еднакъв процент на погасяване спрямо пълния размер на вземането му.

Четвъртият основен принцип на уредбата е принципът на преимуществено удовлетворяване на вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Принципът е закрепен в нормата на чл. 639 ТЗ, съгласно която вземанията, възникнали след откриването на производство (това винаги са вземания, които са резултат от непреустановената търговска дейност на длъжника), се заплащат на падежа, а само при липса на плащане същите получават удовлетворяване по реда на чл. 722 ТЗ. Предвид произхода им тези вземания са изключени априори от разпределението, но при липса на плащане на падежа за същите е предвидено специален ред за удовлетворяване в клас 7.

Редът за удовлетворяване на приетите в производството вземания е установен в разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ, която предвижда дванадесет отделни класа вземания.

  • Първи клас вземания - вземания, обезпечени със залог или ипотека, запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. Предимство по този клас имат кредиторите, чиито вземания са обезпечени със залог, ипотека, запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Същите получават плащане веднага от получената сума при реализацията на обезпечението, респективно от стойността на задържания имот. При недостиг на сумата кредиторът продължава своето участие в разпределението, но вече като такъв с необезпечено вземане.
  • Втори клас вземания - вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот.

Съгласно чл. 724 ТЗ кредиторът с вземане от клас 1 или клас 2 следва да получи пълно удовлетворяване от продажната цена на вещта, предмет на обезпечението. Вземането следва да бъде удовлетворено както по отношение на посочената в одобрения от съда списък главница, така и по отношение на натрупаната до момента на разпределението лихва (чл. 724, ал. 2 ТЗ). В случай че цената на продадената вещ покрива напълно този размер, вземането се погасява поради плащане и неговият титуляр загубва качеството на кредитор в производството. В случай че продажната цена на правото е по-ниска от размера на обезпеченото вземане, кредиторът продължава своето участие в разпределението, но вече като непривилегирован кредитор от клас 8, наравно с останалите необезпечени кредитори. В случай че събраната сума надвишава пълния размер на вземането на обезпечения кредитор, остатъкът от сумата се връща в масата на несъстоятелността и участва при разпределението на останалото осребрено имущество. Израз на привилегированото положение на обезпечения кредитор е и задължението на синдика да му предаде веднага сумата, получена от реализацията на обезпечението. Горното не води до отпадане задължението на синдика да изготви по законоустановения ред частична сметка за разпределение и да представи същата за обявяване в съда и в търговския регистър. В този смисъл установената от закона привилегия засяга единствено времето и начина на удовлетворяване на обезпечените кредитори, но не дерогира задължението на синдика за изготвяне и обявяване на сметка за разпределение, както и за нейното одобряване от съда. Обратното би довело до лишаване длъжника и останалите кредитори в производството, а и на самия обезпечен кредитор от правото да възразят срещу незаконосъобразното разпределение на получената при осребряването по този ред сума.
Спорен и противоречиво разрешаван е въпросът за реда и начина на удовлетворяване на вземанията на кредиторите от клас 1 за вземания, обезпечени със залог по реда на ЗОЗ, вписан по надлежния ред. Съдебната практика нееднократно си е задавала въпроса по кой ред тези кредитори следва да получат удовлетворение - по специалния ред на ЗОЗ или заложеното по реда на ЗОЗ имущество следва да бъде осребрено от синдика в рамките на производството по несъстоятелност. Затрудненията са обусловени от факта, че в случая следва да бъдат съотнесени една към друга две специални уредби - тази на ЗОЗ и на глава IV от ТЗ, които уреждат две самостоятелни и независими една от друга привилегии за едно и също лице. Съгласно на чл. 43, ал. 1 ЗОЗ откриването на производство по несъстоятелност спрямо залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 от същия закон. По аргумент за противното, в случай че към датата на откриване на производство по несъстоятелност все още не е започнало изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, осребряването на имуществото, предмет на залога, се извършва в рамките на производството по несъстоятелност. В този случай заложният кредитор получава удовлетворяване като кредитор от клас 1 от стойността на продаденото имущество. В случай че към датата на откриването на производство по несъстоятелност е налице започнало принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, синдикът е длъжен да предаде имуществото на заложния кредитор, а ако същото не се намери у залогодателя - длъжник, производството по чл. 35, ал. 2-5 ЗОЗ се развива в рамките на производството по несъстоятелност. Това разрешение е потвърдено и от съдебната практика, съгласно която специалната уредба на ЗОЗ е приложима единствено в случаите на започнало принудително изпълнение върху заложеното имущество към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.1

  • Трети клас вземания - разноски по несъстоятелността. Легалната дефиниция на понятието “разноски по несъстоятелността” е закрепена в нормата на чл. 723 ТЗ. Съгласно същата в разноските в производството включват: държавната такса производството по несъстоятелност, както и останалите разноски до влизане в сила на решението за откриване на производството. Тук се включват и всички разноски за публикуване на списъците от синдика в търговския регистър, всички разходи, направени от него за издирване и уточняване имуществото на длъжника. Разноските в производството включват и възнаграждението на синдика - текущо и окончателно, гласувани от събранието на кредиторите, както и дължимите на работниците и служителите суми, в случай че предприятието не е прекратило дейността си. Тук се включват всички вземания, произтичащи от трудови правоотношения, непрекратени с оглед продължаващата търговска дейност на длъжника - това са всички вземания по трудово правоотношение, възникнали след датата на решението за откриване на производството. Съгласно на чл. 639, ал. 1 ТЗ в тази случаи възнаграждението следва да бъде платено на падежа, но при липса на плащане кредиторът следва да получи удовлетворение по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Разноски в производството по смисъла на ТЗ са и разходите за попълване, управление и оценяване на масата - тук се включват всички възнаграждения, определени от събранието на кредиторите и заплатени от синдика на лицензираните оценители за изготвяне на оценките на отделните вещи и имоти от масата, възнагражденията на счетоводители и вещи лица, заплатени по повод управлението на масата. В този клас се включват всички разходи, направени за попълване на масата - разноски за фактическото връщане на отделни вещи във владение на длъжника, разходи по опразване на имоти, върху които се упражнява фактическа власт от трети лица (такси за образуване на изпълнителни дела), както и всички държавни такси и разноски, които длъжникът следва да заплати по предявени от него и от синдика отменителни искове, отхвърлени с влязло в сила решение. Разноски в производството са и разходите, направени за издръжка на длъжника и неговото семейство.
  • Четвърти клас вземания - вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Същите, съобразно чл. 697, ал. 1 ТЗ, подлежат на задължително служебно вписване от синдика в отделен списък, поради което за работниците и служителите не е предвидено задължение за тяхното предявяване.
  • Пети клас вземания - вземания издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица. Предвид правната природа на това задължение, същото би могло да възникне валидно единствено за длъжника - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник. Обозначението “дължима по закон” сочи недвусмислено, че лицето, в чиято полза се заплаща издръжката непременно следва да попада в кръга на лицата по Семейния кодекс, на които се дължи нейното заплащане.
  • Шести клас вземания - публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В същите се включват задължения за заплащане на държавни и местни данъци, такси, мита, акцизи, задължителни осигурителни вноски за здравно и пенсионно осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ДОПК публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. ТЗ изрично постановява, че в този клас се включват единствено публичноправните вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. За да е допустимо удовлетворяването на тези вземания в производството по несъстоятелност, имуществото на длъжника следва да не е било обект на принудително изпълнение по реда на ДОПК, започнало преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и върху него следва да не са били наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на бъдещото принудително изпълнение по ДОПК . В противен случай публичното вземане се удовлетворява от публичния изпълнител чрез реализация на имуществото, предмет на обезпечението, по реда на принудителното изпълнение, предвиден в ДОПК (чл. 193, ал. 1 ДОПК). Нормата не предвиждаше краен срок за реализация на имуществото от страна на публичния изпълнител. Това законодателно разрешение, съществувало до 2010 г., беше обект на множество критики от практикуващите юристи, тъй като приложението му съставляваше една от основните причини за забавяне на производствата по несъстоятелност. В голям брой случаи синдиците пристъпваха към бърза и адекватна продажба на имуществото на длъжника, а обезпеченото по реда на чл. 193, ал. 1 ДОПК имущество не се реализираше от публичните изпълнители по ред причини в продължение на години. Така производствата по несъстоятелност “изчакваха” единствено реализирането на имуществото от страна на държавата, което правеше невъзможно приключването им в разумни срокове. За преодоляването на това забавяне законодателят въведе нова ал. 4 на чл. 193 ДОПК (ДВ, бр. 101 от 2010 г.) - ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност публичният изпълнител не е реализирал имуществото, предмет на обезпечение, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. С приемането на това удачно изменение се създадоха предпоставки както за преодоляване забавянето на делата, така и за осребряване на имуществото като обособен комплекс от права, в рамките на едно и също производство.
  • Седми клас вземания - вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване на дейността на длъжника. За тези вземания важи общият принцип за удовлетворяване винаги на падежа - чл. 639 ТЗ, и удовлетворяване съобразно чл. 722 само при липса на плащане. Съгласно чл. 688, ал. 3 ТЗ вземанията, възникнали в периода от датата на откриване на производството до датата на решението на съда за утвърждаване на план за оздравяване, но неплатени на падежа, следва да бъдат предявени пред синдика. Законът не предвижда изрично задължение за предявяване на вземанията, възникнали след датата на откриване на производството до датата на неговото прекратяване, в случай че в производството не е приет и утвърден оздравителен план. Горното е по естеството си законодателен пропуск, който все още не е отстранен чрез изменение на закона и е отбелязан нееднократно в съдебната практика2.
  • Осми клас вземания - останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Тук следва да се включат всички вземания, независимо от техния произход, които отговарят на две кумулативни предпоставки: да са предявени от кредиторите в срока за първоначално или допълнително предявяване, и да не попадат в никоя от хипотезите на привилегировано вземане по клас 1-7, нито в тези навземания по клас 9-12.
  • Девети клас вземания - вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1 - законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
  • Десети клас вземания - вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2 - вземане, произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер. Същото по силата на закона се удовлетворява след всички останали вземания предвид обстоятелството, че от една страна, съдружникът и акционерът отговарят за задълженията на длъжника до размера на своя дал от капитала (на притежаваните от тях акции), а от друга, възможно е кредитът да е отпуснат с цел увреждане на масата на несъстоятелността.
  • Единадесети клас вземания - вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 - вземане, произтичащо от безвъзмездна сделка. Справедливо е кредиторът, който не е предоставил насрещна престация срещу вземането си, да бъде удовлетворен едва след пълното удовлетворяване на кредиторите, предоставили пари или вещи срещу техните вземания.
  • Дванадесети клас вземания - вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4 - разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б. Тук се включват разноските на кредиторите по уважени срещу длъжника установителни искове, предявени от съответния кредитор - държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и всички останали разноски, свързани с предявяването на вземанията и участието му в общи събрания на кредиторите. В този клас ще се включат и разноските по уважени отменителни искове - адвокатско възнаграждение и заплатени от кредитора възнаграждения за вещи лица, но не и държавната такса, тъй като същата подлежи на удовлетворяване в клас 3.

Фактическо получаване на сумите по вземанията на кредиторите се регламентира от специална процедура в ТЗ. Настоящата уредба предвижда изготвянето на сметка за разпределение по всяко време, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. Законът не ограничава броя на сметките за разпределение, които могат да бъдат изготвени и изпълнени в хода на производството, но и не вменява задължение на синдика да изготви сметка при определени условия или в определен срок (освен в хипотезата на чл. 733 ТЗ), което е съществен пропуск на законодателната уредба. ТЗ предвижда съставянето на два вида сметки за разпределение - частична и окончателна. Съобразно нормата на чл. 721, ал. 2 ТЗ всяка сметка за разпределение, изготвена преди момента на пълното изплащане на задълженията, респективно до цялостното осребряване на имуществото, е частична. По аргумент за противното окончателната сметка за разпределение е тази, след изготвянето на която в производството няма да бъдат извършвани нови разпределения на суми било поради изчерпване на масата (с изключение на непродаваемите вещи), било поради пълно изплащане на всички приети в производството вземания. Не по-късно от един месец от изчерпване на масата синдикът е длъжен да състави и да представи на съда доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания - чл. 733 ТЗ. Този доклад представлява своеобразно обобщение на всички изготвени до момента частични сметки и подлежи на одобряване от заключителното събрание на кредиторите - чл. 734, ал. 2 ТЗ.
Нормата на чл. 721 ТЗ задължава синдика при съставяне на сметката да спази реда за удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ТЗ. В изготвената сметка синдикът следва да посочи името и пълните идентификационни данни на кредитора, видът и размера на вземането, неговия произход, като препрати изрично към съответния одобрен списък, с който същото е прието. В сметката задължително следва да фигурира и видът на обезпечението, както и посочване на съответния клас, съобразно реда, установен в чл. 722, ал. 1 ТЗ. В сметката синдикът е длъжен да посочи размера на сумата, платена при предходни сметки за разпределение, размера на сумата, която кредиторът ще получи по конкретната сметка, като отбележи и степента на удовлетворяване на вземането, като процент от пълния размер, в който същото е прието. Синдикът следва да изпълни и задълженията си по чл. 725 и 726 ТЗ, като на отделен ред посочи в сметката размера на сумите, заделени за оспорени вземания, както и размера на сумите, заделени за вземания, приети под отлагателно или прекратително условие. В този ред следва да бъдат посочени всички вземания, предмет на производства по установителни искове, както и вземанията по чл. 164, ал. 5 ДОПК - вземания, установени с акт за публичноправно задължение, който не е влязъл в законна сила.
Разпоредбата на чл. 727 ТЗ задължава съда и синдика след изготвяне на сметката за разпределение да предприемат действия по нейното оповестяване. Същото се извършва по два кумулативни способа - чрез поставянето й на таблото в сградата на съда по несъстоятелността за срок от 14 дни и посредством обявяването й в търговския регистър. Този дуализъм в оповестяването води до неясноти относно началния момент на броене на срока за депозиране на писмено възражение срещу сметката по чл. 728 ТЗ, тъй като моментът на поставяне на сметката на таблото в съда и този на обявяването й в ТР рядко могат да съвпаднат. В тази връзка съдебната практика наложи становище, че начален момент за броене на срока по чл. 728 ТЗ е по-късната от двете дати. Обявяването на сметката има за цел да информира всички кредитори за размера на сумите, които отделните кредитори ще получат при конкретното разпределение. С оглед на това законът предвижда правото на определен кръг заинтересовани лица - длъжникът, комитетът на кредиторите, както и всеки отделен кредитор, да възразят срещу изготвената сметка за разпределение. Разпоредбата на чл. 727 ТЗ не предвижда специален срок за депозиране на възражението, но граматическото тълкуване на нормата дава основание да се приеме, че възражението следва да бъде депозирано пред съда по несъстоятелността именно в четиринадесетдневния срок за присъствие на сметката на таблото. Законът не поставя специални изисквания към възражението, освен задължението за съставянето му в писмена форма.
Съобразно чл. 729, ал. 1 ТЗ съдът одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна. Промяна в сметката може да бъде извършена както при наличието на уважено възражение, така и при служебно констатирана от съда незаконосъобразност. Горното е израз на засиленото служебно начало в производството и дава основание за определяне на възражението срещу сметката като субсидиарен способ за защита срещу незаконосъобразното разпределение. При постановяване на определението за одобряване на сметката съдът не би могъл да вземе предвид възражения, съдържащи оспорване на вида, размера, произхода и обезпечението на вече приетото вземане. По пътя на поправката на сметката не би могло да се стигне до промяна във вече одобрения размер на вземането на кредитора чрез удовлетворяване на вземане в по-голям размер от посочения в списъка3. В този смисъл съдът, респективно легитимираните лица, могат да почерпят аргументи за незаконосъобразност на сметката единствено от наличието на констатирани от тях нарушения на синдика при прилагането на нормите на чл. 722-726 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 729 ТЗ предвижда възможност за обжалване от страна на заинтересованите лица на определението на съда за одобряванe на сметката за разпределение. Това важи за всички видове сметки - частична и окончателна, но само относно извършеното с конкретната сметка разпределение. Контролът върху цялостното разпределение, извършено в рамките на производството, може да бъде осъществен както по пътя на обжалване на конкретното определение за одобряване на сметката, така и по пътя на обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на някое от основанията по чл. 735, ал. 1 ТЗ (изчерпване на масата на несъстоятелността или изплащане на всички задължения).4 Определението на съда за одобряване на сметката за разпределение се обявява в търговския регистър (чл. 729, ал. 2 ТЗ), като с факта на обявяването длъжникът и кредиторите се считат уведомени за неговото съдържание. В ал. 3 на чл. 729 е очертан кръгът на лицата, легитимирани да обжалват определението за одобряване на сметката, който съвпада напълно с кръга на лицата, легитимирани да възразят срещу сметката - длъжника, комитета на кредиторите и всеки отделен кредитор. Депозирането на възражение срещу сметката е въздигнато в предпоставка за упражняване на правото на обжалване (чл. 729, ал. 3 ТЗ, изм. ДВ, бр. 101 от 2010 г.), симетрично с правото по чл. 679 ТЗ относно предявяване на иск за установяване на вземане. Систематичното и историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 729, ал. 3 ТЗ във връзка с ал. 2 на същия текст дава основание да се приеме, че срокът за обжалване започва да тече от датата на обявяване на определението за обявяване на сметката в търговския регистър. Доколкото текстът не предвижда специален срок за депозиране на жалбата, следва да бъде приложена нормата на чл. 613а ТЗ, тъй като същата е специална процесуална норма, дерогираща приложението на общите правила на ГПК. Горното обосновава извода, че определението за одобряване на сметката за разпределение подлежи на обжалване при условията на ал. 3 на чл. 613а ТЗ - в едноседмичен срок пред компетентния апелативен съд по реда на глава ХХI от ГПК “Обжалване на определенията”.

Бистра НИКОЛОВА, съдия
____________
1 Решение № 1084 от 25.07.2002 г. на ВКС по гражд. д. № 701/2002 г., V г.о.
2 Решение № 653 от 24.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 258/2006 г., ТК.
3 Решение № 382 от 24.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 733/2004 г., I т.о.
4 Решение № 545 от 27.09.06 г. на ВКС по т. д. № 246/2006 г. ТК, I т.о.

Тагове:

Предстоящи учебни семинари

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същия ни семинар на дати  22 - 23 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същия семинар в дните 22 - 23 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец февруари и март:
1. 20 - 22 февруари 2018 г., Конферентна зала "Европа"
2. 21 - 23 март 2018 г.,
Конферентна зала "Америка"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Практически въпроси по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство

22 - 23 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Лорета Цветкова, Калина Златанова, Велин Филипов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по социално осигуряване и трудови отношения за 2018 г. Защитата на личните данни на работниците и служителите

21 - 23 март 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Катя Кашъмова, Елка Атанасова, Марио Първанов, Теодора Дичева, Доц. д-р Андрей Александров,
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по прилагане на закона за обществените поръчки. Добри и лоши практики.

28 – 30 март 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
Цена с ДДС: 318.00 лв.

Актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2018 г.

12 - 22 април 2018 г.
ВИЕТНАМ
Лектор: Валентина Василева,
Цена: 4 550.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Промени и актуални въпроси по данъка върху добавената стойност за 2018 г.

16 февруари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Валентина Василева
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

19 февруари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов, Лорета Цветкова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Социално осигуряване - 2018

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика