Меню


Намерението за увреждане на кредитора е относимо в хипотезата, когато атакуваното правно действие е било извършено преди възникване на самото вземане на увредения кредитор.

Чл. 135, ал. 1 ЗЗД
Чл. 135, ал. 3 ЗЗД

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. С. срещу Решение № 381 от 31.03.2010 г. на ПАС по в. т.д. № 998/2009 г., с което е потвърдено първоинстанционното Решение № 294/16.07.2010 г. на ОС - гр. П., по т.д. № 322/2006 г. за отхвърляне на иска на касатора срещу “Т. 2000” ЕООД - гр. С., и “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи иска като основателен.
Ответната страна в отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд. Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу двамата ответници “Т. 2000” ЕООД - гр. С., и “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че не е налице третият елемент на фактическия състав, пораждащ правото на отменителен иск, съгласно правната норма в цитираната законова разпоредба: знание от страна на приобретателя на имота “СИБ-К.” ЕООД за увреждането. Съставът преценил, че с договор за покупко-продажба с н.а. № 7, рег. № 7000, нот.д. № 392 на нотариус П. с р-н на действие - РС - гр. П., ответникът “Т. 2000” ЕООД е продал на втория ответник “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., недвижим имот, който е бил част от обект “Т. б.” - гр. П. Последният е предмет на договор за приватизационна продажба от 10.01.2000 г., по силата на който министърът на икономиката на РБ е прехвърлил собствеността на “Т. 2000” ЕООД. Този договор съдържа и клауза, с която приобретателят по приватизация се задължава да не отчуждава придобития имот или част от него, докато не е заплатил изцяло цената на продавача. Ищецът АГПСК се явява кредитор на дружеството-купувач по приватизационния договор по вземания за неустойка за забава плащането на продажната цена по приватизационната сделка съгласно влязло в сила осъдително решение. С оглед изложеното е налице качеството на ищеца на кредитор по отношение на “Т. 2000” ЕООД, сделката обективно го уврежда, но е останал недоказан фактът, че дружеството - приобретател на имота, е знаел за увреждането правата на ищеца-кредитор и е имал намерение за това.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите дали, за да е налице основание за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД относно възмездна сделка, е достатъчно третото лице - приобретател на имуществото, да е знаело за увреждането на кредитора, или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото, или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца, доколкото този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е неоснователна.
Основното оплакване в касационната жалба е за необоснованост на съдебното решение относно изводите на решаващия съдебен състав, за липсата на субективния елемент на сложния фактически състав, пораждащ потестативното право на отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. липсата на знанието от страна на приобретателя на имота “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., за увреждането. За да обоснове обратното, касаторът сочи, че видно от самия нотариален акт № 7, т. III, рег. № 7000 н.д. 392 от 2004 г. на нотариус С. П. № 326 на НК, с р-н на действие ПРС, инкорпориращ атакуваното разпоредително действие, в него са описани и следователно са били представени при изповядване на сделката приватизационният договор от 10.01.2000 г. и анексът към него от 01.03.2004 г. Прави се изводът, че на купувача по атакуваната покупко-продажба е била известна клаузата за договорена неустойка за забавено плащане на цената, което пък от своя страна означава, че същият е знаел за увреждането на кредитора и е имал намерение за това.

Настоящият състав на ВКС, II т.о. не споделя така наведените доводи в касационната жалба по следните съображения:
Дори и да се приеме, че при изповядване на сделката пред нотариуса на купувача по нея ответника “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., е станало известно съдържанието на клаузата за договорена неустойка за забавено плащане на цената, то това не води до извода, че по отношение на дружеството-приобретател е налице знание за увреждането на ищеца-кредитор. Преди всичко, за да е налице изобщо вземане за неустойка за забава, е необходимо, освен изрична уговорка за това, още и наличие на самия факт на забавата, изразяващ се в неизпълнение на падежа. Последното е правопораждащ факт, който няма как да се установи от съдържанието на самия договор и следователно не може да се направи извод, че приобретателят, като се е запознал със самия договор и анекс, е узнал за налично вземане на ищеца към “Т. 2000” ЕООД - гр. С. Същият не е бил и страна по спора по иска на АСК срещу “Т. 2000” ЕООД за присъждане на самата неустойка за забава при плащането на вноски от цената по приватизационния договор с падежи 10.01.2002, 10.01.2003 и 10.01.2004 г., предмет на т.д. № 271/2007 г. на ПОС. Следователно няма основание да се приеме, че ответникът по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД “СИБ-К.” ЕООД - гр. П., в качеството му на купувач по атакуваната възмездна сделка е знаел за увреждането на ищеца като кредитор по вземане за неустойка за забава към “Т. 2000” ЕООД, предвидена в приватизационния договор, поради което и обжалваното въззивно решение се явява правилно.
С оглед правните въпроси, по които е допусната касация, следва само да се отбележи, че вторият - за намерението за увреждане на кредитора, е съотносим към съвсем друга хипотеза на отменителния иск - тази в чл. 135, ал. 3 ЗЗД: когато атакуваното правно действие е извършено преди възникването на самото вземане на увредения кредитор и не касае настоящия правен спор.

Акценти

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...