Sidebar

Меню


Производството по несъстоятелност се характеризира с многофазност и с множество участници и е уредено от комплекс от норми на общия граждански процес и на ТЗ. Съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част четвърта на ТЗ няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на ГПК. Текстът регламентира субсидиарното приложение на ГПК и очертава съотношението между процесуалните правила по ТЗ и тези по ГПК като съотношение на специални към общи правила. Съчетанието на норми, различаващи се по систематично място и по време на въвеждане, често има като резултат усложнения в правоприлагането, които изискват законодателна намеса или усилия за уеднаквяване на практиката. Настоящото изложение има за цел да разгледа процесуалните аспекти на производството по несъстоятелност, с акцент върху измененията и допълненията в уредбата, публикувани в ДВ, бр. 101 от 2010 г.

Подсъдност
Въпросът за съда, който е родово и местно компетентен да разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е решен изрично и безпротиворечиво в ТЗ. Установена е специална родова и местна подсъдност - компетентен да разгледа молбата по чл. 625 ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца към датата на подаване на молбата. Същият е определен като съд по несъстоятелността в чл. 613 ТЗ. Промяната на седалището на длъжника в хода на процеса не води до промяна на подсъдността и не съставлява основание за прекратяване на производството и препращане към съда по новото седалище на длъжника. Норма, целяща ограничаване на възможностите за шиканиране в процеса чрез предизвикване на многократни промени в подсъдността, вече има и в новия ГПК. Според чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба фактически обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. В производството по несъстоятелност защитата е още по-засилена - установената в закона местна подсъдност не може да бъде заменяна по съгласие на участващите лица (чл. 622а, ал. 1, т. 1 ТЗ), за разлика от чл. 117 ГПК, който предвижда и хипотези на договорно определена подсъдност по граждански дела.
В отклонение от общите правила, ТЗ определя специална подсъдност по делата с правно основание чл. 663, ал. 2 и 3 ТЗ, образувани срещу синдика за реализиране на имуществената му отговорност, по отменителните искове и Павловия иск (чл. 649, ал. 3), както и по съпътстващите ги искове, които са обусловени от отменителните искове (чл. 621а, ал. 2 ТЗ). И в тези случаи компетентен е съдът по несъстоятелността. Нормите подкрепят общата идея всички въпроси, свързани с последиците от откриването на производството по несъстоятелност и съпътстващите го процедури, да бъдат концентрирани за разглеждане и решаване пред един и същи съд.

Призоваване и съобщения
Особени са правилата по ТЗ относно призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 619, ал. 1 ТЗ постановява призоваване на длъжника на неговия адрес на управление, а на кредиторите - на посочен от тях по делото адрес в страната. При промяна на последния без надлежно уведомяване на съда призовките и книжата се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. В случаите, в които кредиторът е юридическо лице, уредбата разкрива отклонение от общите правила по чл. 50 ГПК и би възникнал въпросът за това кой текст има предимство относно мястото на връчване. Препоръчително е уеднаквяването на правилата. Тъй като длъжникът е по дефиниция търговец, а в най-честия случай търговско качество притежава и кредиторът, депозирал молба за откриване на производство по несъстоятелност, основният способ за връчване на призовки и съобщения на страните би било добре да е разпоредбата на чл. 50 ГПК, визиращ вписания в регистъра адрес на управление. Засега при действащия режим, който налага тълкуване на нормите на ГПК и ТЗ и търсене на съответното на целта на закона съотношение между общи и специални правила, ако кредиторът е посочил адрес в страната, който е различен от адреса му на управление, за да е редовно призоваването, то следва да е на посочения от кредитора адрес.
В чл. 619, ал. 2 ТЗ е предвиден специален ред за призоваване на кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната. В този случай призоваването се извършва на посочен от кредитора съдебен адрес, а ако такъв не е посочен - призовката се обявява в търговския регистър, при спазване на условията по чл. 619, ал. 4 ТЗ. Уредбата бележи отклонение от общото правило на чл. 40 ГПК за призоваване на страна, която няма седалище в страната. В общия случай страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи съдебен адресат в седалището на съда, ако няма пълномощник в РБ, в противен случай всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Очевидно режимът за призоваване на кредиторите в производството по несъстоятелност е установен така, че да предостави засилена защита на правото им на участие в процеса - както по отношение местонахождението на адреса за призоваване, така и по отношение задължението на съда да оповести призовката в търговския регистър.
За пълнота следва да се посочи и особеният случай на призоваване на кредиторите за участие в събранието на кредиторите - чрез оповестяване на поканата в търговския регистър.

Такси и разноски
Налице е специално основание за предварително освобождаване от държавна такса. Съгласно чл. 620 ТЗ по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса не се внася предварително, а същата се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на осребреното имущество.
Държавна такса не се внася предварително и по дело за попълване на масата и по отменителен иск, според изричния текст на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Разрешението е повторено и в чл. 649, ал. 2 ТЗ само по отношение на държавната такса по отменителните искове, заведени от синдика. В случай на уважаване на иска таксата се възлага върху осъдената страна, а в случай на неговото отхвърляне дължимата държавна така се събира от масата на несъстоятелността (чл. 649, ал. 2 ТЗ).
Новата ал. 7 на чл. 620 ТЗ урежда изрично хипотезата, при която иск за попълване масата на несъстоятелността, предявен от синдика, е отхвърлен и ответната страна е направила разноски по делото. Тъй като синдикът е изрично овластен да води на самостоятелно основание тези искове, при липса на уредба практиката противоречиво разрешаваше въпроса за разноските, като в някои случаи синдикът биваше осъждан в лично качество да заплати разноски. Като се има предвид, че исковете по чл. 645, 646 и 647 ТЗ са в полза на масата на несъстоятелността и на кредиторите, логично е разноските по делата, в това число и присъдените в полза на ответника, да са в тежест на масата на несъстоятелността, каквото е и актуалното разрешение, установено с чл. 620, ал. 7 ТЗ. Във връзка с новата норма би могло да възникне опасение, че подобна уредба ще доведе до намаляване на прецизността в действията на синдика, доколкото същият, след като е освободен от опасността да бъде ангажиран за разноски в производствата по чл. 649 ТЗ, би водил по-необмислено такива дела и с това би увредил масата на несъстоятелността. Но следва да се има предвид, че регулация на подобно процесуално поведение на синдика има и тя се съдържа в текста на чл. 663, ал. 3 ТЗ, според който синдикът носи имуществена отговорност за вредите, които виновно е причинил на длъжника и кредиторите.

Доказване в процеса
След измененията в чл. 133 ГПК1 и по отношение на доказването в производството по несъстоятелност няма да се прилага времевото ограничение при събирането на доказателства, действало до този момент в основното производство по ГПК. Промяната в текста на ГПК има за цел да отстрани неяснотите, които практиката разкри при приложението на процесуалния закон относно поетапната преклузия на процесуалните права. От една страна, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и доказателствени искания в определението от разпоредителното заседание (чл. 140, ал. 1 ГПК). От друга страна, според чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Накрая - съгласно чл. 146, ал. 2 и 3 ГПК в доклада си съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, както и да им предостави възможност да предприемат съответните процесуални действия във връзка с доклада.
Доколкото изслушването на доклада по правило се извършва в първото съдебно заседание, абсолютизирането на идеята за преклузия на правото за събиране на доказателства, настъпваща с отговора на исковата молба, обезсмисля както задължението на съда да разпредели доказателствената тежест, така и задължението за предоставяне на възможност на страните да предприемат надлежните процесуални действия след изслушване на указанията в доклада. Понастоящем това противоречие е преодоляно с новото второ изречение на ал. 3, чл. 146 ГПК, в резултат на което преклудирането на правото да се сочат доказателства и да се правят искания за събиране на доказателства настъпва в края на първото по делото заседание.
Специално по отношение на производството по несъстоятелност обаче все още не може да се счита, че нормите, уреждащи разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, са напълно безпротиворечиви. Член 629, ал. 3 ТЗ предвижда възможност за навеждане на възражения и представяне на писмени доказателства до приключване на първото заседание по делото. В такъв случай възниква въпросът преклудират ли се правата на участниците в производството да сочат нови доказателства и по-късно. Отговорът е по-скоро не, тъй като друга норма в ТЗ, при това по-нова, изрично прогласява принципа на служебното начало. Разпоредбата чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ дава възможност на съда и по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за изясняване на обективната истина, дори и страните в производството да не са навели твърдения за тях, респективно да не са поискали събирането им. Нормата е израз на засиленото служебно начало, което е характерно и за общия граждански процес (чл. 7, ал. 1 ГПК), но тук служебният почин обхваща и събирането на доказателства. Упражняването на служебното правомощие на съда по несъстоятелността не е скрепено със срок. Следователно може да се направи извод, че в това производство са предвидени допълнителни възможности за разкриване на действителното фактическо положение и установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Моментът на преклудиране на правото на събиране на доказателства съвпада с приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция, като по отношение на страните в производството важат ограниченията по чл. 260 и 266 ГПК за сочене на нови факти и обстоятелства и нови доказателства във въззивното производство.

Отклонения във връзка с развитието на производството
В практиката често възниква въпросът как следва да процедира съдът, в случай че пред него са висящи едновременно две дела за откриване на производство по несъстоятелност - образувани по молба на двама различни кредитори срещу един и същи длъжник или образувани по молба на кредитор и на самия длъжник.

Първият въпрос е непротиворечиво разрешен както от закона, така и от съдебната практика. Между двете дела е налице връзка, произтичаща от подлежащия на установяване общ факт - неплатежоспособността, съответно - свръхзадължеността на търговеца. С оглед на това двете производства могат да бъдат съединени по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в рамките на общо производство. Когато по отношение на един търговец са постановени две противоречащи си по съдържание решения за откриване на производство по несъстоятелност, дори и да са постановени по повод молби, подадени от различни кредитори, ще бъде налице основание за отмяна на неправилното от тях по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението по чл. 630 и 632 ТЗ има действие по отношение на всички.2 
Вторият въпрос има съществено практическо значение предвид противоречивите интереси на длъжника и кредиторите относно началната дата на неплатежоспособността и другите реквизити на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С новата ал. 3 на чл. 629 ТЗ въпросът бе изрично разрешен в посока най-близка до логиката на гражданския процес - съдът спира делото, образувано по молба на длъжника, ако до датата на постановяване на решението по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност, образувано по молба на длъжника, разкрива в голяма степен белезите на охранително, едностранно производство, по което се представят изчерпателно изброени документи и по което съдът се произнася с позитивен на молителя акт, в закрито заседание. В производството не участва насрещна страна и доказателствата се събират и проверяват от съда по несъстоятелността, в т.ч. и служебно, като в последния случай делото може да се разгледа и в открито заседание (чл. 533-535 ГПК). Друго дело, образувано по молба на кредитор в хода на производството, инициирано от длъжника, съставлява специална хипотеза на основанието за спиране на охранителното производство по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК - висящо дело, което има за предмет същото правоотношение, което е предмет на установяване и по молбата на длъжника - състоянието на неплатежоспособност (свръхзадълженост) и началната дата на неплатежоспособността, както и условията, при които производството по несъстоятелност да бъде открито. Едно друго изменение в ТЗ - новото изречение в ал. 1 на чл. 629 ТЗ, осигурява достатъчно условия, за да се гарантира възможността на кредиторите да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност и с това да си осигурят процесуалната възможност да участват активно в процеса на изясняване на обстоятелствата относно неплатежоспособността и последиците от нея - молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, се обявява в търговския регистър, с което става общодостъпна, предвид електронния вид на регистъра и свободната възможност на заинтересуваните лица да правят справки в него. Обявяването става служебно от съда по несъстоятелността. Това ново разрешение ще направи публичнодостъпна информацията за затрудненията на длъжника още на един ранен етап, когато същите са заявени пред съда. В тази връзка следва да се има предвид и съществуващата ал. 5 на чл. 629 ТЗ, в която изрично е посочено, че съдът прилага предходните текстове само ако молбата за откриване на производството по несъстоятелност отговаря на изискванията на чл. 628 ТЗ. Следователно само при редовна молба същата се обявява незабавно в търговския регистър и само редовна искова молба на кредитор е основание за спиране на производството по делото, образувано по молбата на длъжника.

Действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на делата, по които длъжникът е ответник
Съгласно изричния текст на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност висящите съдебни и арбитражни производства по имуществени дела срещу длъжника се спират, с изключение на трудовите спорове по парични вземания. По този начин установяването на претенциите към длъжника, произхождащи от облигационни, граждански или търговски правоотношения, се измества от индивидуалните съдебни или арбитражни производства, в универсалното по своя характер производство по несъстоятелност. Реализацията на претенциите се осъществява чрез предявяване на вземанията пред синдика по предвидения в ТЗ ред. Така се предоставя възможност на всички кредитори на несъстоятелността да участват в колективната процедура съобразно своите права. Постига се и процесуална икономия. Спирането на висящите производства има и още един важен ефект - с него се цели предотвратяване на симулативно или недобросъвестно водене на дела, без участието на синдика. С последните изменения на ТЗ към текста на чл. 637 ТЗ е добавена нова ал. 5, която изключва ефекта на спирането по отношение на нова категория дела - делата срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Търсейки баланса между универсалния характер на производството по несъстоятелност, от една страна, и принципа на запазване на правата по обезпеченията, установен с чл. 618 ТЗ, от друга страна, законодателят е преценил, че откриването на производство по несъстоятелност не следва да препятства възможността на кредитора да се удовлетвори от обезпечението, дадено от трето, неучастващо в производството лице. Разпоредбата е в подкрепа на стабилността на търговския оборот и повишава доверието в обезпечаването на вземанията. Косвено, подобно разрешение е в интерес и на хирографарните кредитори, тъй като удовлетворяването на един кредитор чрез изпълнение върху имущество на трето лице би повишило степента, в която останалите кредитори ще получат удовлетворяване на вземанията си от масата на несъстоятелността. Същата логика е в основата и на въведената нова т. 3 на чл. 637, ал. 6 ТЗ, с която се дава възможност след откриване на производството по несъстоятелност да бъдат завеждани съдебни или арбитражни дела за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Така кредиторът ще може да се снабди с изпълнителен титул срещу третото лице, дало като обезпечение свое имущество, независимо от обстоятелството, че срещу длъжника е налице висящ процес по реда на част четвърта “Несъстоятелност” на ТЗ. И в двата случая нормата не конкретизира вида на имуществото, служещо за обезпечение, нито момента, към който обезпечението е учредено. С оглед на това от предвиденото с новите текстове ще могат да се възползват максимално широк кръг обезпечени кредитори. Следва да се има предвид, че посочените разпоредби не освобождават кредиторите от необходимостта да предявят вземанията си по реда и в сроковете, определени в ТЗ, ако желаят да предотвратят погасяването на вземания като последица по чл. 739 ТЗ.

Обжалване на решенията по чл. 630 и 632 ТЗ
Най-съществената промяна в материята на съдебната защита срещу нищожно, недопустимо или неправилно решение за откриване на производство по несъстоятелност е тази на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. С новата редакция на текста се разширява кръгът на неучаствалите в производството лица, легитимирани да обжалват решенията по чл. 630 и 632 ТЗ, като се добавят и третите лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Поначало идеята за предоставяне на право на жалба на лица, които са извън кръга на страните по делото, е породена от естеството на обявителното решение, което подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички (чл. 630, ал. 3 и чл. 634 ТЗ). Тъй като всички лица са обвързани от решението със сила на присъдено нещо относно неплатежоспособността и нейната начална дата и относно останалите задължителни реквизити на решението за откриване на производство по несъстоятелност, всяко лице, което счита, че правата му са накърнени, има интерес от обжалване. Все пак, законодателят преценява, че допускането на жалба от всяко лице би затруднило толкова съществено движението на делото по несъстоятелност, че на практика би засегнало стабилността на съдебния акт, с който производството е открито, а с това - други обществено защитими интереси, каквито са интересите на страните по делото. С оглед на това законът допуска обжалване само от ограничен кръг трети лица, за които се приема, че би била налице по-висока степен на засягане на правата. Преди промяната това бяха само кредиторите, носители на вземания, установени с влязъл в сила съдебен акт или акт за публично държавно вземане. След промяната легитимирани да обжалват са и трети лица - обезпечени кредитори.
Използваното понятие “трети лица” не следва да се възприема в неговото тясно процесуално съдържание, като трети лица-помагачи по чл. 218 и сл. ГПК, а напротив - в широкия смисъл на понятието като трети за самия процес лица, т.е. лица, неучаствали в делото до момента на постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност. Прави впечатление, че тук, за разлика от текста на чл. 637 ТЗ, законодателят е конкретизирал вида на обезпеченията - само вещни обезпечения под формата на залог или ипотека. Няма въведено ограничение обаче относно собственика на имуществото, предоставено в обезпечение, следователно - легитимирани да обжалват са заложните и ипотекарните кредитори на длъжника както когато за обезпечение служи имущество от масата на несъстоятелността, така и когато имуществото е предоставено от трето лице.
Фактическият състав на новата хипотеза по чл. 631а, ал. 2, предложение 2 ТЗ е осъществен винаги когато е налице валидно учреден залог или ипотека, независимо от това дали вземането е установено със сила на присъдено нещо, дали кредиторът е предприел или не действия за издаване на изпълнителен лист, дали в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. ГПК и дали тази заповед е оспорена или не. Но за легитимацията за обжалване е задължително залогът или ипотеката да са вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. На практика това означава, че и задължението, което се обезпечава, следва да е възникнало преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Подобно условие би имало защитен ефект срещу превратно упражняване на процесуални права, при което обезпечението се учредява с цел да осигури възможност за участие във вече инициирано производство по несъстоятелност.

В заключение следва да се отбележи и промяната в чл. 613а, ал. 3 ТЗ, който прецизира реда и условията за обжалване на актове на съда по несъстоятелността съобразно действащите правила на ГПК. Става въпрос за постановявани в производството по несъстоятелност решения и определения извън тези, изрично изброени в първата алинея на текста. Сред тях са например определението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, възлагателното постановление, определението за освобождаване на синдика и др. За разлика от предишния текст, който препращаше към реда за въззивно обжалване на решенията, новата уредба предвижда съответно приложение на условията и процесуалния ред според вида на съдебния акт. Запазена е, както и досега, двуинстанционността при тези несамостоятелни производства, развиващи се в рамките на общото производство по несъстоятелност.

Нели МАДАНСКА, главен инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието
_____________
1 ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.
2 В този смисъл Решение № 1252/99 г. на ВКС по гражд.д. № 132/1999 г., ­ Търговско право, 2000, № 1.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани