Sidebar

Меню


В чл. 69 от Търговския закон (ТЗ) е уредена отговорността на учредителите на търговско дружество за действия, извършени до учредяването му, т.е. до деня на вписването му в търговския регистър. Съгласно тази разпоредба, ако учредителите на дружество в процес на учредяване са извършили правни действия от името на това дружество, отговорност носят те, а след възникване на дружеството правата и задълженията преминават върху него. За да се приложи нормата на чл. 69 ТЗ и дружеството да поеме задълженията, придобити преди неговото образуване като правен субект, е необходимо да са изпълнени предвидените в нормата условия. Те касаят субектите, които могат да извършват правни действия от името на дружество в процес на учредяване и момента, от който правата и задълженията от така извършените действия преминават върху дружеството.
На първо място, нормата на чл. 69 ТЗ касае само търговските дружества, не и неперсонифицираните образувания (като гражданското дружество по чл. 357 ЗЗД) или кооперациите. На второ място, разпоредбата на чл. 69 ТЗ се отнася не само до сключване на договори, а и до извършване на всякакви правни действия. Разбира се, само такива, които могат да бъдат извършвани от търговско дружество въобще.
При воденето на преговори и сключване на договори от търговско дружество в процес на учредяване е необходимо третите лица да бъдат уведомени за това обстоятелство. В противен случай ще се ангажира единствено отговорността на учредителите или на упълномощени от тях лица, които са сключили договора. Те ще останат отговорни за изпълнението и за причинените на третите лица вреди. Тези задължения няма да преминат автоматично върху дружеството. Единствено ако дружеството потвърди действията ще настъпи поемане на задълженията.
В закона е предвидено, че отговорността за действия, извършени до учредяването на дружеството, се носи от лицата, сключили сделките. Необходимо е да се уточни кои могат да бъдат тези лица.

На първо място, това са учредителите. Учредители на търговско дружество могат да бъдат както физически, така и юридически лица, доколкото законът не забранява това. Те ще отговарят за изпълнението на сключените от тях сделки до момента на вписване на дружеството. Тяхната отговорност е солидарна и неограничена.
След вписването на дружеството в търговския регистър правата и задълженията преминават по право върху самото дружество (чл. 69, ал. 2 ТЗ). Настъпва правоприемство по силата на закона.
На второ място, правни действия могат да извършват и органи на дружеството в процес на учредяване. Необходимо е органът, който извършва действието от името на учредяващото се дружество, да е надлежно избран от учредителите. В противен случай отговорност ще носят само членовете му1. Както учредителите, така и органите действат от името на дружеството в процес на учредяване, а не от свое име.
На трето място, възможна е и хипотезата на извършване на правни действия от упълномощени от учредителите или от органа на дружеството лица. Става дума за лица, които са упълномощени за извършването на конкретна сделка или на определен вид сделки. Във всички случаи те се явяват доброволни представители, които действат от името на дружеството в процес на учредяване.

По своята същност отговорността на учредителите е договорна отговорност за изпълнение на задължения, поети от името на дружество в процес на учредяване.
След възникване на дружеството правата и задълженията, придобити от учредителите или от избрани или упълномощени от тях лица, преминават по право върху дружеството, т.е. действията от името на дружеството след учредяването му се санират с обратна сила по силата на закона. Следователно не е нужно потвърждаване от страна на дружеството на извършените действия след възникването му. Със самия факт на вписването на дружеството правата и задълженията преминават върху него. Тази норма има императивен характер и не може да се дерогира от страните по договора. Дружеството няма право на избор дали да приеме правата и задълженията или не, те преминават автоматично върху него. Дружеството не може и едностранно да измени правните последици на договори, извършени от негово име преди учредяването му.
За причинените от неизпълнението вреди е възможно да се договори освобождаване от отговорност между учредителите и третото лице. Тази възможност не е уредена изрично, но тъй като нормата (чл. 69 ТЗ) цели защита на интереса на третото лице, допустимо е да се уговори освобождаване от отговорност за вреди на учредителите. Такава уговорка ще е недопустима само ако се отнася до деяния, извършени при груба небрежност или умисъл (чл. 94, ал. 1 ЗЗД).
Правилото на чл. 69 ТЗ е отклонение от общия режим на недействителността на сделките в гражданското право, тъй като макар субектът още да не е възникнал, сделката не е нищожна. Тя ще породи действие за учредителите, а от деня на вписването на търговското дружество правата и задълженията ще преминат върху него2.
Първообразът на чл. 69 ТЗ следва да се търси в чл. 7 от Първата директива за публичността 68/151 ЕИО3, където е предвидено:

Ако бъдат извършени действия преди едно дружество да придобие качеството юридическо лице и дружеството не поеме задълженията, които произтичат от тези действия, лицата, извършили действията, носят неограничена и солидарна отговорност за тези задължения, освен ако е уговорено друго.4 

Следователно по Първата директива дружеството може и да не приеме задълженията, поети от учредителите. В този случай лицата, действали от името на дружеството преди неговото учредяване, ще продължат да бъдат солидарно и неограничено отговорни. В директивата обаче не се уточнява при наличието на какви условия дружеството е длъжно да приеме правата и задълженията и как точно ще стане това. В тази област е оставена свобода за регулиране на държавите членки5. Приема се, че интересите на третите лица са достатъчно добре защитени при наличието на отговорен субект - самото дружество или лицата, действали от негово име.
В чл. 7 от Първата директива изрично е уредена и възможността в договора между лицата, действащи от името на дружеството и третото лице, да се предвиди, че първите се освобождават от отговорност, ако дружеството не поеме задълженията.
При въвеждането на директивата в националното законодателство държавите членки възприемат различни разрешения. Например Великобритания е възприела, че след възникването си дружеството не приема автоматично правата и задълженията, поети от негово име, а е необходимо сключването на нови договори с третите лица. Дори и в този случай учредителите не се освобождават от отговорност, а продължават да бъдат солидарно и неограничено отговорни6.
Подобно на уреденото в Първата директива е и предвиденото разрешение за европейското дружество. Член 16, ал. 2 от Регламента за европейското дружество7 постановява, че за задължения, поети от името на европейско дружество преди неговото вписване, отговарят физическите и юридическите лица, които са ги поели. Тяхната отговорност е солидарна и неограничена, освен при наличието на споразумение в обратен смисъл. В регламента не се уточнява кои могат да бъдат страните по споразумението и кога може да се сключи то. Възможни са две хипотези.
Първо, страни по споразумението могат да бъдат нововъзникналото дружество и съответното трето лице, с което е сключен договорът.
Второ, възможно е лицата, които са действали от името на дружеството и третото лице по сделката, да са сключили споразумение за поемане на задълженията от дружеството. Само наличието на подобно споразумение не е достатъчно за освобождаването им отговорност. Необходимо е и потвърждаване от страна на дружеството.

Съдът на Европейските общности (сега Съдът на Европейския съюз) е имал възможност да се произнесе по разликите между случая на действие от името на дружество в процес на учредяване и действие от името на обявено за недействително дружество. Поставил се е въпросът за приложимостта на разпоредбата относно недействителността на дружеството (чл. 10-12 от Първата директива) към хипотезите на дружество в процес на учредяване (чл. 7 от Първата директива).
В решението по делото Ubbink Isolatie BV v. Dak en Wandtechniek BV8 Съдът на ЕС приема, че разпоредбите за недействителността засягат само дружество, което е съществувало и е било вписано в регистрите, при което третите лица са се доверили на регистъра. Третите лица не са в същото положение при дружество в процес на учредяване, тъй като то все още не фигурира в публичните регистри, т.е. не е възникнало като правен субект. Следователно разпоредбите за недействителността не се прилагат към извършване на действия от името на дружество в процес на учредяване9.
Дружеството в процес на учредяване трябва да се отграничава и от дружествата, които не са пререгистрирани съгласно Закона за търговския регистър10. В съответствие с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър в тригодишен срок от влизането на закона в сила е необходимо търговските дружества да се пререгистрират, като спазват разпоредбите на закона. За целта се подава заявление към съда, в чийто район е седалището на дружеството, който издава удостоверение за актуално състояние. След изтичане на срока за пререгистрация дружествата, които не са пререгистрирани, се прекратяват с ликвидация. Следователно дружествата, които не са пререгистрирани, са възникнали и съществуват като правен субект в правния мир, докато не бъдат прекратени. Те са възникнали от момента на вписването им в търговските регистри, водени от съдилищата в съответствие с отмененото законодателство.

Доц. д-р Таня ЙОСИФОВА
_______________
1 Вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга втора, С., 1994, 520-521, бел. 331.
2 Вж. Григоров, Г. Органното представителство. ­ Правна мисъл, 1997, № 1, с. 24.
3 Първа директива от 09.03.1968 за съгласуване на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Договора за създаване на ЕО, за защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (68/151 ЕИО), OJ № L 65, 14.3.1968, р. 8.
4 Цит. по Хопт, К., Т. Бузева. Европейско дружествено право. С., 1999, с. 164.
5 Вж. Van Ommeslaghe, P., La Premiиre Directive du Conseil du 9 Mars 1968 en matiиre de societйs, Cahiers de Droit europйen, 1969, Cinquiиme annйe, No 1, p. 639.
6 Вж. Edwards, V. EC Company Law. Oxford: Clarendon press, 1999, p. 32.
7 Council Regulation (EC) 2157/2001 of 8 October 2001 on the Statute for a European company, OJ 10.11.2001, L 294/1.
8 Case 136/87 [1988] ECR 4665.
9 Вж. Edwards, V. Op. cit., p. 48.
10 Обн. ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., посл. изм. и доп.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани