Sidebar

Меню

В каква степен са защитени влоговете ни в банките?
Това е въпрос, който по принцип вълнува почти всеки вложител, независимо от размера на вложените от него средства.
Въпросът обаче е особено актуален сега, когато кредитните и финансовите институции са подложени на големи икономически изпитания, а някои от тях са реално застрашени от неплатежоспособност.

1. Нормативна уредба
Уредбата на системата за гарантиране на влоговете в банките се съдържа основно в Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г.), Наредба № 23 от 04.02.1999 г. за условията и реда за плащане на суми по влогове в банка с отнета лицензия до гарантирания размер (обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.1999 г.) и отчасти в Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г.). С влизане в сила на ЗГВБ българското право се хармонизира с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.
Целта на Директива 94/19/ЕО е уеднаквяване на правната уредба в областта на гарантиране на влоговете между отделните държави - членки на ЕС.
В директивата не се предписва как точно следва да бъде изградена системата за защита на влоговете. Директивата не изисква от държавите - членки, да уеднаквяват задължително прилаганите от тях системи за гарантиране на влоговете.

2. Европейски модели за гарантиране на влоговете
По времето на приемането на Директива 94/19/ЕО в ЕС съществуват два основни модела на защита на влоговете.
При “английския модел” се формира специален Фонд за защита на влоговете, както и специален орган, най-често Съвет, чиято основна задача е да управлява Фонда централизирано. Вложителите със защитени влогове получават обезщетение от фонда при неплатежоспособност на банката. Средствата на Фонда се формират от задължителни вноски, които отделните банки правят периодично и встъпителна вноска при приемане на банката в системата.
При английския модел са предвидени и допълнителни вноски, ако средствата на Фонда спаднат под определена от Съвета сума. В първите години на функциониране на системата в такъв случай на всеки вложител се изплаща сума съразмерно на защитения влог. Считано от 07.10.2008 г., обезщетението на вложителите е увеличено от 35 000 английски лири на 50 000 английски лири.
При “немския модел” не съществува централизирано гарантиране на влоговете в единна институция. Всяка група от кредитни институти, формиращи германския банков сектор, изгражда своя завършена система за защита на влоговете в рамките на съответната банкова асоциация, като например на спестовните банки, на частните търговски банки, на кооперативните банки.
Към края на 2008 г. гаранцията обхваща 100% от всички частни сметки при немски банки.
По своите характеристики възприетата от ЗГВБ система се доближава до английския модел.

3. Фонд за гарантиране на влоговете в банките
Централно място в системата за гарантиране на влоговете в банките заема Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), създаден със ЗГВБ като самостоятелно юридическо лице със седалище в гр. София (чл. 7, ал. 2 ЗГВБ).
В чл. 9 ЗГВБ е предвидено, че ФГВБ се управлява от управителен съвет. Съгласно ал. 2 на чл. 9 управителният съвет се състои от петима членове - физически лица, които се определят, както следва: 1. председателят на управителния съвет - от Министерския съвет; 2. заместник-председателят - от управителния съвет на Българската народна банка; 3. един член - от представителната организация на търговските банки; 4. двама членове - съвместно от председателя и заместник-председателя на управителния съвет. Правомощията на управителния съвет и на председателя на същия са регламентирани в ЗГВБ и ЗБН - чл. 38 и 39.
При упражняване на функциите си управителният съвет приема решения - чл. 9, ал. 5 ЗГВБ (вж. Определение № 4947 от 31.05.2005 г. по адм. д. № 3450/2005 г. на ВАС, Петчленен състав - II колегия).
В ЗГВБ не е регламентиран ред за оспорване на актовете на управителния съвет на ФГВБ и неговия председател. В чл. 39, ал. 4 и 5 ЗБН е посочено, че актовете на Фонда по ал. 1, т. 1 относно назначаването на синдик, т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 12, 14 и 15, с изключение на мерките по чл. 41, ал. 2, т. 6 не подлежат на обжалване по съдебен ред. В останалите случаи и доколкото друго не е предвидено в този закон, всяко заинтересовано лице в производството по несъстоятелност може да обжалва актовете на Фонда пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от постановяването им, по реда на глава ХIХ от ГПК. Решенията на съда по несъстоятелността по ал. 4 подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 218к ГПК.
Предвид цитираната законодателна уредба, ВАС приема, че ФГВБ е самостоятелно действащ орган, който не е йерархично подчинен на Министерския съвет и съответно председателят на Фонда не е ръководител на ведомство, което е непосредствено подчинено на Министерския съвет по смисъла на чл. 5, т. 1 ЗВАС.
Така посоченият правен статут се възприема от съдилищата като даващ достатъчно основания за признаването на Фонда за самостоятелно действащ орган, който не е йерархично подчинен на МС и съответно председателят на Фонда няма качеството на ръководител на ведомство, което е непосредствено подчинено на МС, с всички произтичащи от това правни последици (вж. например, Определение № 4947 от 31.05.2005 г. по адм. д. № 3450/2005 г. на ВАС, петчленен състав).
Според ВАС няма законова норма, по силата на която актовете на председателя на Фонда, които имат административен характер, да подлежат на обжалване пред ВАС. В специалните закони - ЗГВБ и ЗБН, липсва разпоредба, овластяваща ВАС да разглежда споровете по решенията на управителния съвет на фонда.
Фондът има за цел да осигури изплащане на компенсация/обезщетение на вложителите по гарантирани влогове, при условията и по реда на ЗГВБ чрез набрани за целта средства в случаите, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка (чл. 23, ал. 1 ЗГВБ). В този смисъл законът не изисква търговската банка да е несъстоятелна (арг. от чл. 23, ал. 3 ЗГВБ).
Членовете на Управителния съвет на ФГВБ трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит не по-малко от 5 години в областта на правото, финансите, счетоводството, търговията с ценни книжа или банковото дело, както и да отговарят на останалите установени в закона изисквания. Председателят на Управителния съвет не може да извършва друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска. Всеки от членовете на Управителния съвет може да бъде преизбиран без ограничение. Управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите функции. Правоотношенията със служителите от администрацията на Фонда се уреждат в съответствие с КТ.

4. Обхват на гаранцията
Както при действието на ЗДЗВСТБ (отм.), така и след влизане в сила на ЗГВБ обект на защита са всички влогове в национална и чуждестранна валута на физическите и юридическите лица.
ФГВБ гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 100 000 лв. (чл. 4, ал. 1 ЗГВБ).
В посочената сума на гаранцията се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията.
За сравнение, системата за гарантиране на влоговете в Австрия обхваща всички депозити на частни лица, без оглед на техния размер. В Хърватска гаранцията е до размера на 400 000 куни, или около 55 000 евро. От края на 2008 г. системата за гарантиране на влоговете в Чехия предвижда пълно компенсиране на вложителите с влогове до 50 000 евро, а не само за 90% от размера на влога. Във Франция гаранцията е до 70 000 евро, а в Италия - до 103 000 евро за всички депозити. В Холандия депозитите във всички холандски и нехоландски банки, опериращи в Холандия по силата на холандска банкова лицензия, са гарантирани до размера на 100 000 евро. В края на 2008 г. гаранцията в Испания също е увеличена от 20 000 евро на 100 000 евро. В Полша гаранцията е до 50 000 евро, какъвто е максималният гарантиран размер на влоговете в Румъния, а отскоро и в Сърбия (при 3000 евро до 2008 г.).
Гаранцията на ФГВБ обхваща влоговете на едно лице в една банка, независимо дали е физическо или юридическо лицето, както и независимо от неговата националност (чл. 4, ал. 1 ЗГВБ). При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.
ФГВБ изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, независимо на какво основание (чл. 23, ал. 1 ЗГВБ).
Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията на банката се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност, определена по курса на БНБ към началния ден на изплащане на гаранцията, оповестен по реда на ЗГВБ (чл. 6, ал. 1 ЗГВБ).
В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията се приспада размерът на задълженията (чл. 6, ал. 2 ЗГВБ). Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането на сумите с оглед определяне общия размер на задължението на банката, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението (чл. 6, ал. 6 ЗГВБ).
При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от ФГВБ има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог.
Ако за влоговете има влязъл в сила съдебен акт на орган на съдебната власт, Фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта, като имащо право да получи сумата по влога.
При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок за отделното управление по чл. 263, ал. 1 ТЗ.
В срок до 15 дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на ФГВБ писмена информация за влоговете в банката (чл. 23, ал. 3 ЗГВБ).
Съгласно чл. 4 от Наредба № 23 на БНБ в посочения от закона срок назначените квестори, ликвидатори или синдици, след като установят размера на задълженията на банката към отделния вложител и размера на гаранцията, са длъжни да предоставят на хартиен и магнитен носител на управителния съвет на ФГВБ подписана и подпечатана информация за всеки един вложител в банката.
В срок до 15 дни от получаването на информацията управителният съвет на ФГВБ е длъжен да оповести в най-малко 2 централни ежедневника деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от Фонда, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания (чл. 23, ал. 4 ЗГВБ). Изплащането на суми от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Фондът не дължи лихви по гарантираните суми (чл. 24, ал. 2 ЗГВБ).
От обявения начален ден за плащане всеки вложител може да получи в съответствие с Наредба № 23 на БНБ удостоверение за гарантирания размер по влоговете си от банката с отнета лицензия. Лице, което претендира, че притежава влог, но не му е издадено удостоверение, или оспорва данните в издаденото удостоверение, може да предяви писмените си възражения, подкрепени с доказателства за правата му, пред квесторите, ликвидаторите или синдиците на банката с отнета лицензия, които се произнасят по възраженията в 7-дневен срок от получаването им. При отказ за издаване или за коригиране на данните в удостоверението спорът се решава по установения в действащото законодателство ред.
Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез търговска банка, определена от управителния съвет. При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете. Всеки вложител може да получи плащане на гарантирания размер по влоговете си срещу представяне на удостоверението в обслужващата банка. Обслужващата банка сравнява предоставеното от вложителя удостоверение с удостоверението, получено от банката с отнета лицензия, и при идентичност на двете удостоверения изплаща по нареждане на вложителя в брой или по сметка гарантирания размер по влоговете. Двата екземпляра от удостоверенията се съхраняват от обслужващата банка. Ако удостоверенията не са идентични или при липса на втори екземпляр от удостоверението, обслужващата банка не изплаща сумите на вложителя и уведомява ФГВБ и квесторите, ликвидаторите или синдиците на банката с отнета лицензия.
ФГВБ заплаща на обслужващата банка гарантираните размери по влоговете до размера на платените от нея суми на вложителите. С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите. Управителният съвет на Фонда уведомява периодично ликвидатора или синдика за размера на платените на всеки вложител суми.
За вземанията си над полученото от Фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство (чл. 23, ал. 9 ЗГВБ).
От датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията ФГВБ встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми независимо от размера и датата, на която Фондът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от вложителите (чл. 24, ал. 1 ЗГВБ).

5. Влогове извън обхвата на системата за гарантиране
По изрична разпоредба на закона от системата за гарантиране на влогове в банките са изключени няколко категории влогове.
Системата за гарантиране на влоговете не покрива влоговете на публичните вложители - държавата и държавните институции, общините, ФГВБ, Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа и Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането (чл. 5, ал. 1, т. 12-14 ЗГВБ).
Такава е практиката и в другите европейски държави. Системата за гарантиране на влоговете има за цел да защити основно гражданите и непрофесионалните инвеститори, които нямат достатъчно възможности да защитят самостоятелно собствените си интереси.
Системата за гарантиране на влоговете не покрива влоговете и на професионалните инвеститори - банките и инвестиционните посредници, когато влоговете са направени от тяхно име и за тяхна сметка, финансовите институции по чл. 3 ЗКИ, застрахователите, инвестиционните дружества от затворен тип, колективните инвестиционни схеми и дружествата със специална инвестиционна цел, пенсионните и осигурителните фондове, с изключение на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 5, ал. 1, т. 7-11 ЗГВБ).
С последното изменение на чл. 5, ал. 1, т. 9 ЗГВБ влоговете на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване бяха изрично изключени от кръга на влоговете, които не попадат в приложното поле на гаранцията по закона. По този начин, видно и от стенограмата при приемане на промяната в закона, посочените влогове вече са гарантирани от ЗГВБ подобно на всички останали гарантирани влогове в банките, и за тях също се дължи годишна премийна вноска. Режимът им е идентичен с този на останалите гарантирани влогове.
Системата за гарантиране на влоговете не покрива влоговете на вложителите при специални условия - лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ).
В този смисъл, ако за влоговете на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване съществуват достатъчно основания да бъдат класифицирани като влогове по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ, то и към тях следва да бъдат приложени и съответните последици, а именно - изключване от покритието на системата за гарантиране на влоговете.
С оглед определяне приложното поле на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ, следва да се отчита изискването, установено в чл. 57 ЗКИ, банките да приемат пари на влог само при предварително обявени условия, които се прилагат към всички вложители. Условията трябва да съдържат предписаното от закона съдържание, в т.ч.: лихвени проценти и метод на изчисляване на лихвата; периоди на лихвени плащания, данни дали прилаганият лихвен процент е променлив и при какви условия; данни за размера, до който влоговете са гарантирани.
Банките са задължени да сведат лихвените си условия до знанието на клиентите - вложители. Спазването и правилното приложение на посочените нормативни изисквания задължително предполага в условията и тарифата си, отнасящи се до влоговете, банките ясно да дефинират конкретните параметри за различните видове влогови продукти, които ще се отнасят до вложителите - страни по договори с банката за съответния вид влогов продукт.
Именно еднаквите условия, които съответната банка прилага към вложителите си, се отнасят до тези от тях, които ползват един и същи влогов продукт, идентифициран чрез особеностите си по отношение на сегментите на вложител, сума, лихвен период, лихвени нива и т.н. В рамките на един и същи влогов продукт лихвата следва да е установена като определяема чрез метода на изчисляване и условията за промяна така, че да не създава привилегировани, съществено отклоняващи се в полза на конкретни вложители лихвени условия спрямо различните ползватели на един и същ влогов продукт при едни и същи условия. И само ако в един и същи клиентски сегмент, по отношение на едни и същи влогови продукти има допуснати отклонения по отношение на отделен клиент, то едва тогава съобразно предоставената преференция влогът може да попада в приложното поле на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ.
Системата за гарантиране на влоговете не покрива влоговете на вложителите с управителни/контролни/надзорни функции и свързаните с тях лица
- лицата, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката, членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, на прокуристите и на членовете на органите й за вътрешен контрол, физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, избрани или назначени по установения в закона ред да заверят годишния финансов отчет на банката, както и техните съпрузи и роднини по права и по съребрена линия до втора степен включително (чл. 5, ал. 1, т. 2-5 ЗГВБ).
Не се предоставя гаранция относно влогове, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи “изпиране на пари” по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
Обстоятелствата, обуславящи изключване на влога от покритието на системата, се установяват към датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията на банката (чл. 5, ал. 3 ЗГВБ).

6. Източници за изплащане на влоговете
Основен източник за изплащане на компенсациите се явяват встъпителните и годишните вноски на банките във Фонда. При неплащане в установения срок на дължимите вноски, ФГВБ начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва. Вноските се отчитат като счетоводни разходи за текущата година. Направените от банките вноски обаче не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката (чл. 17 ЗГВБ).
Неплащането на дължимите вноски не лишава правоимащите вложители на банката от компенсация.
Встъпителната вноска се внася от всяка банка еднократно в срок до 30 дни от датата на вписването й в търговския регистър и е в размер 1 на сто от регистрирания й капитал, но не по-малко от 100 хиляди лева. Встъпителната вноска на клон на чуждестранна банка е в размер 1 на сто от минимално изискуемия капитал за банка, но не по-малко от 100 хиляди лева, като се внася в същия срок.
Всяка банка прави годишна премийна вноска във ФГВБ, равна на 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа.
Влоговата база включва всички влогове, привлечени от банката, с изключение на влоговете по чл. 5, ал. 1, т. 6-14 ЗГВБ (чл. 16, ал. 2 ЗГВБ).
Следователно от влоговата база, въз основа на която се определя премийната вноска за ФГВБ, са изключени само влоговете на публичните и професионалните вложители, но не и влоговете при специални условия, нито влоговете на лица с управителни/контролни или надзорни функции. Последните на общо основание са включени при определянето на премийната вноска, макар че остават извън системата за гарантиране на влоговете. В този смисъл, законът санкционира банките при предоставяне на такива влогове. При определяне на влоговата база влоговете в чуждестранна валута на банките се преизчисляват в левове по курса на БНБ за съответния ден. Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат дължимата премийна вноска в срок до 31 март на текущата година.
Освен встъпителните и годишни вноски, източници за набиране на средствата на Фонда представляват и доходите от инвестиране на набраните във Фонда средства, получените от Фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация, както и други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други). При недостиг на средства във Фонда ЗГВБ предвижда възможност за покриването му и за сметка на държавния бюджет (чл. 18 ЗГВБ).

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист

Книги

  • Актуални

  • Очаквани