Sidebar

Меню

Данъците, задължителните осигурителни вноски и другите плащания към бюджета и публични фондове са задължения за физическите и юридическите лица. Редът за тяхното установяване, обезпечаване и събиране е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Физическите и юридическите лица обаче имат и права спрямо фиска. Затова в кодекса са създадени съответните регламенти, по които тези права могат да бъдат реализирани. Част от тези регламенти са нормите, уреждащи прихващането и възстановяването на суми по реда на чл. 128-132, чл. 170 и чл. 223 ДОПК.
Извън разпоредбите на ДОПК - в материалните данъчни закони - се съдържат текстове за прихващане или възстановяване на отделни задължения. Например в Закона за акцизите и данъчните складове е предвидена процедура за прихващане и възстановяване на акциз, която протича пред митническите органи.

1. Прихващане и възстановяване по реда на чл. 128-132 ДОПК
Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
По реда на ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Ако няма изискуемо или погасено по давност задължение за прихващане, недължимо платените или събрани суми се връщат (възстановяват) на лицето.
По принцип прихващането и възстановяването представляват право за лицето, но по изключение възстановяването може да бъде негово задължение.
На възстановяване подлежат сумите, които са били възстановени незаконосъобразно от бюджета в полза на лицето. В този случай е налице задължение за лицето. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са били възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за осигурителна вноска.
Процедурата, по която може да се извърши прихващане и/или възстановяване, е различна.
Правото на прихващане и/или възстановяване може да бъде извършено:

  • направо по подадена декларация за подоходен или местен данък или по искане за възстановяване на такъв данък;
  • по ревизионен акт;
  • по акт за прихващане или възстановяване, който се издава като последица от извършена проверка.

Актовете, с които се признава право на приспадане или връщане на внесени суми, се издават в условията на обвързана компетентност - органът по приходите не може да преценява какъв да бъде данъкът или неговият размер, а трябва да приложи законоустановените предпоставки, при които възниква правото или задължението. По това тези актове си приличат с актовете, с които се определят задължения за данъци и осигурителни вноски, а в хипотезата, когато е назначена ревизия, актът е един и същ - ревизионен акт. Това са декларативни актове. Затова правата могат да се определят с ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване, а могат да се упражнят и по подадена декларация или искане за прихващане и/или възстановяване на определени видове данъци.
В случаите, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък или местен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация или искане за възстановяване на надвнесени местни данъци, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис, в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.
Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.
Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка.
Ако е възложена проверка, тя приключва с акт за прихващане и/или възстановяване, или с отказ от прихващане и/или възстановяване на претендираната сума.
Актът за прихващане и/или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение.
Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:

  • суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;
  • незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;
  • присъдени суми, обезщетения и направените разноски.

ВАЖНО: Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите.

В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени.
Ако е направено искане за прихващане и/или възстановяване от страна на задължено лице и органът не се произнесе в срок, е налице мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.
Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.
Актовете или отказите за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

2. Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение
Прихващането може да бъде бъде извършено до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение по реда на чл. 170 ДОПК.
В чл. 170 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е предвидено, че извън случаите по чл. 128-130 ДОПК, до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на вземането орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 от кодекса. Необходимо е да са налице основания за погасяването на публичното вземане с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.
Прихващане по този ред може да поиска и длъжникът.
Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 ДОПК, в 7-дневен срок от съобщаването му.
При прихващане по реда на чл. 170 ДОПК също може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

3. Прихващане в хода на принудителното изпълнение
Съгласно чл. 223 ДОПК, когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия.
Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
Прихващането може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.
Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на глава двадесет и седма от ДОПК. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

Д-р Ганета МИНКОВА, адвокат

Книги

  • Актуални

  • Очаквани