Меню

Преглед на последните промени в условията и реда за откриване на платежни сметки и изпълнение на платежни услуги

Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2022 г., кн. 11

С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн. ДВ, бр. 83 от 2022 г.), приета с Решение № 355 от 12.10.2022 г. на Управителния съвет на БНБ, която е в сила, считано от 22.10.2022 г., бяха въведени разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза и Преразгледаните насоки на Европейския банков орган (ЕБО – EBA/GL/2021/03) относно докладването на значими инциденти съгласно Втората директива за платежните услуги – PSD 2 (Насоки на ЕБО EBA/GL/2021/03). Последните замениха Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/10 като част от приложимата нормативна уредба в България по силата на § 7, § 8 и § 9 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 на БНБ.

По силата на § 5, т. 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 на БНБ, бяха отменени т. 7, 8, 9 и 10 на чл.24 от Наредба № 3, които предвиждаха спазване на изискванията на Насоките на ЕБО (EBA/GL/2015/18) относно контрола на продукти и правилата за управление на банкови продукти на дребно; Насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари и ЕБО (JC/2018/35) относно разглеждането на жалби за сектора на ценните книжа и за банковия сектор (Насоки JC/2018/35); Съвместните насоки на Европейските надзорни органи (JC/GL/2017/16) съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) 2015/847 относно мерките, които доставчиците на платежни услуги следва да предприемат за откриване на липсваща или непълна информация за платеца или получателя, и процедурите, които те следва да въведат с цел управление на преводи на средства, при които липсва изискваната информация; както и Съвместните насоки на Европейските надзорни органи (JC/2017/37) по чл.17 и чл.18, § 4 от Директива (ЕС) 2015/849 относно опростената и разширената комплексна проверка на клиента и факторите, които кредитните и финансовите институции трябва да вземат предвид при оценяване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с индивидуални делови взаимоотношения и случайни сделки.

Вместо тях, по силата на разпоредбата на чл. 24, т. 11 от Наредба № 3 на БНБ, се въведе изискването при предоставяне на платежни услуги и изпълнение на платежни операции доставчиците на платежни услуги да спазват съответно изискванията на насоките, препоръките и другите мерки, приети от ЕБО, които БНБ е оповестила, че спазва съгласночл.16, параграф 3 от Регламент № 1093/2010на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и е информирала за това доставчиците на платежни услуги, когато те са адресат на съответния акт. По този начин нормативната уредба придобива значително по-голяма гъвкавост относно момента на прилагане на такива насоки, препоръки и мерки, за които вече не се налага изричното им въвеждане, опосредствано от промяна на Наредба № 3 на БНБ.

В новата си редакция чл. 47, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ вече предвижда, че целостта, достъпността, поверителността и автентичността съобразно дефиницията на операционен или свързан със сигурността инцидент по ал. 1 на същата разпоредба, имат значението, посочено в Преразгледаните насоки на ЕБО (EBA/GL/2021/03).

В новата си редакция от тази дефиниция отпадна изискването за непрекъснатост на предоставянето на платежни операции, като под „операционен или свързан със сигурността инцидент“ вече се разбира единично събитие или поредица от свързани събития, които не са планирани от доставчика на платежни услуги и които имат или вероятно ще окажат неблагоприятно въздействие върху целостта, достъпността, поверителността и/или автентичността на предоставянето на платежни услуги (чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ).

По силата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 на БНБ, беше отменена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ, която изрично предвиждаше, че изискванията по глава четвърта, раздел III „Рамкови договори“ от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) не се прилагат, когато договорът за откриване на сметка, водена от банка, не предвижда съхраняваните по сметката средства да се използват за изпълнение на платежни операции или тези операции са свързани само с откриването и закриването й. Съгласно посочената разпоредба, за тези операции се прилагаха единствено изискванията на глава четвърта, раздел II „Еднократни платежни операции“ от ЗПУПС. Така, отмененият текст от Наредба № 3 на БНБ достатъчно ясно разграничаваше правния режим на платежните и депозитните сметки – за депозитите не се сключваха рамкови договори за платежни услуги по глава четвърта, раздел III от ЗПУПС и правилата на ЗПУПС за тях не важаха. С отмяната на разпоредбата обаче, посоченото разграничение, като че ли отпада и депозитите вече се подчиняват на същите правила, установени за платежните сметки, включително за тях следва да се сключват рамкови договори, както и да се прилагат изискванията по глава четвърта, раздел III от ЗПУПС.

„Рамковият договор за платежни услуги“ по ЗПУПС е дефиниран като договор с предмет предоставяне на платежни услуги, който урежда бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка и съдържа минимално изискуемата по закон предварителна информация (чл. 59, ал. 2 ЗПУПС). Видно от установеното в закона определение, отличителната черта на рамковия договор за платежни услуги е неговият предмет – бъдещото изпълнение на платежни операции, във връзка с откриването и воденето на платежна сметка.

По смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗПУПС „платежна сметка“ е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. Наредба № 3 на БНБ предвижда откриването на платежна сметка да се извършва след сключването на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги, който следва да съответства на изискванията на ЗПУПС.

Всички предвиждани промени в рамковия договор, отнасящи се до промени в предварителната информация, се предоставят предварително по начина, посочен в закона, от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, в срок не по-малко от два месеца преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила. Обхватът на предоставените платежни услуги може да се разширява по взаимно съгласие на страните, като посоченият срок не се прилага (чл. 62, ал. 8 ЗПУПС). ЗПУПС изрично предвижда, че разпоредбата на чл. 147б ЗЗП относно изменения в общите условия, също не се прилага по отношение на промени в рамковия договор, извършени по реда и при условията на ЗПУПС (чл. 62, ал. 9 ЗПУПС). Изключение от това правило не се допуска и за рамковите договори за платежна сметка за основни операции (арг. от чл. 121, ал. 1 ЗПУПС). Заедно с уведомлението за промяната, доставчикът на платежни услуги може да информира ползвателя, че ще смята промените в условията на рамковия договор за приети от него, освен ако бъде уведомен изрично, че не приема тези промени преди датата, на която е предвидено промените да влязат в сила. В тези случаи доставчикът на платежни услуги трябва да уведоми ползвателя, че последният има право да прекрати незабавно рамковия договор преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила, без да носи отговорност за разноски и обезщетения.

Ако рамковият договор предвижда такава възможност, промените в лихвените проценти и обменните курсове могат да се прилагат незабавно и без предварително уведомление, ако тези промени са на база референтния лихвен процент или референтния обменен курс и възможността за незабавно прилагане на тези промени е посочена в предварителната информация. В такива случаи ползвателят на платежни услуги трябва да бъде информиран за промените при първа възможност, като промените трябва да му бъдат представени на хартиен или друг дълготраен носител, освен ако между страните по договора бъде уговорен друг срок или начин, по който информацията трябва да се предостави или осигури на разположение. Когато промените в лихвените проценти или обменните курсове са по-благоприятни за ползвателя на платежни услуги, те се прилагат без предварително уведомление. При изпълнението на платежни операции доставчиците на платежни услуги прилагат и изчисляват промените в лихвения процент или в обменния курс по обективен начин, който не накърнява правата на ползвателите на платежни услуги (чл. 62, ал. 7 ЗПУПС).

Съгласно установеното в чл. 63, ал. 1 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги може по всяко време да прекрати рамковия договор, освен ако страните по договора са уговорили срок на предизвестие, който не може да е по-дълъг от един месец.

При безсрочните договори, ако е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да прекрати договора с предизвестие със срок най-малко два месеца. Предизвестието се предоставя на ползвателя на платежни услуги на хартиен или друг дълготраен носител. ЗПУПС предвижда, че при прекратяване на безсрочен рамков договор или на рамков договор, чийто срок е по-дълъг от 6 месеца, ползвателят на платежни услуги не може да бъде задължаван да заплаща такси или неустойки за прекратяването, ако са изтекли 6 месеца от сключването на рамковия договор (чл. 63, ал. 2 ЗПУПС). Извън посочените случаи таксите или неустойките за прекратяване на рамков договор трябва да са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. При прекратяването на рамков договор ползвателят на платежни услуги заплаща начисляваните периодично по договора такси за платежни услуги пропорционално на изтеклия период на действие на договора. Ако такива такси са платени авансово, те се възстановяват пропорционално на срока на прекратяването.

От своя страна, договорът за депозит представлява по своята правна същност договор за паричен влог (неправилен влог) и е уреден в чл.421 и сл. от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 421 от ТЗ, при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, при паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога, като при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни. Договорът за влог е реален договор, поради което основен елемент от фактическия състав е предоставянето на паричните средства за пазене от влогоприемателя. За да възникне задължението на банката да върне депозираната сума, то тази сума следва да е била предоставена на влог при банката по определена банкова сметка. Посочената особеност служеше за аргумент, че депозитните (влоговите) сметки не могат да бъдат приравнени на платежни сметки по смисъла на ЗПУПС и поради тази причина не би следвало разпоредбите за платежните (разплащателните) сметки да се прилагат и за влоговете. С отмяната на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ обаче, се въври в посока на уеднаквяване режима на влоговете с този на платежните сметки.

Друга значима промяна е тази в чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3 на БНБ. До влизане в сила на разглежданите промени посочената разпоредба предвиждаше, че при сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги от разстояние и съставяне на пълномощно по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата (за сметки на юридически лица); и по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата (за сметки на физически лица), когато платежната сметка е достъпна само за иницииране на електронни платежни операции от разстояние, може да се използва квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като може да не се изисква спесимен, но само от подписа на титуляря на сметката. Съгласно новата редакция на чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3 на БНБ, посоченото изключение е разширено по своя обхват, а именно – при сключване чрез средства за дистанционна комуникация на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и съставяне от разстояние на пълномощно по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата (за сметки на юридически лица) и чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата (за сметки на физически лица) може да не се изисква спесимен не само от подписа на титуляря на сметката, но и на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, ако платежната сметка е достъпна само за иницииране на електронни платежни операции.

Следователно, както и до промяна, при съставянето на пълномощно за разпореждане със средствата по платежна сметка, може да се използва квалифициран електронен подпис при кумулативното изпълнение на следните две условия:
1. рамковият договор за предоставяне на платежни услуги да е сключен от разстояние; и
2. платежната сметка да е достъпна само за иницииране на електронни платежни операции от разстояние.

Както и до промените, при неизпълнение на едното или и на двете от така посочените условия, пълномощното за разпореждане със средствата по платежна сметка, подписано с квалифициран електронен подпис, няма да бъде оформено по надлежния ред и съществува риск от оспорване на платежната операция, извършена от упълномощеното по този ред лице, както и от налагането на санкции за неспазването на императивна нормативна разпоредба. В новата си редакция обаче, Наредбата допуска спесимен да не се изисква и от лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката. Такива са например упълномощените лица. Веднъж упълномощени от разстояние, те придобиват качеството на лица, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, и също биха могли да достъпват сметката от разстояние и да инициират електронни платежни операции с квалифицирания си електронен подпис. При съставяне на пълномощно по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата (за сметки на юридически лица) и чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата (за сметки на физически лица) от разстояние се използва квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

Както и до промените на разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3 на БНБ, при желание за обслужване и разпореждане със сметката чрез иницииране на платежни операции на хартиен носител, титулярят на сметката е длъжен да предоставя документите и информацията съответно по чл. 5, ал. 1 от Наредбата (за сметки на юридически лица) или чл. 5, ал. 2 от Наредбата (за сметки на физически лица).

За юридическите лица това са ЕИК или код по регистър БУЛСТАТ; извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговото имущество; актуално удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват титуляря, и техни лични данни по официален документ за самоличност; пълномощно, ако има такова, с което лицето/лицата, което/които управлява/т и представлява/т титуляря, оправомощава/т друго лице/лица да се разпорежда/т със средствата по сметката от името на титуляря, като подписът на упълномощителя трябва да бъде положен в присъствието на лице, оправомощено за това от доставчика на платежни услуги, или да бъде заверен нотариално; и лични данни по официален документ за самоличност и спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, като отново подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на оправомощен за това служител на доставчика на платежни услуги или да са заверени нотариално. Извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговото имущество, както и актуално удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват титуляря, и техни лични данни по официален документ за самоличност, могат да не се предоставят от лица, които са вписани в търговския регистър, освен ако е договорено друго с доставчика на платежни услуги в рамковия договор (чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ).

Физическо лице, което желае обслужване и разпореждане със сметката чрез иницииране на платежни операции на хартиен носител, е длъжно да предостави на доставчика на платежни услуги лични данни на титуляря на сметката по официален документ за самоличност; пълномощно, ако има такова, с което титулярят оправомощава друго лице/лица да се разпорежда/т с парите по сметката, като подписът на упълномощителя трябва да бъде положен в присъствието на лице, оправомощено за това от доставчика на платежни услуги, или да бъде заверен нотариално; и лични данни по официален документ за самоличност и спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, като отново подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на доставчика на платежни услуги или да са заверени нотариално.

Относно изискването за разполагаема наличност за целите на изпълнение на платежна операция, в новата си редакция чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ вече изрично допуска, като такава да служи и уговорената възможност за потребителя по договора за откриване на сметка да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овърдрафт, в случай че са спазени изискванията по чл. 13 от Закона за потребителския кредит. Съгласно посочената разпоредба в договора следва да се посочва лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, всеки индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, и ако е приложимо, условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист

Акценти

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2022 година

За всички счетоводители, одитори и финансисти,

Прочети още...

Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки

По повод началото на академичната година, Ви представяме най-новото ни издание:
„Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки“

Прочети още...

Абонамент 2023

Печатни и електронни списания. Книги-годишници. Компютърни продукти ЕПИ

Прочети още...