Sidebar

Меню

ВЪПРОС: Починало лице е имало следните имущества: земеделски земи в България, апартамент в чужбина, апартамент в София, лек автомобил.
Единствен наследник е братът на починалия.
Какво подлежи на облагане и какви действия трябва да предприеме наследникът, за да изпълни задълженията си за данък върху наследствата?

ОТГОВОР: Данъчно задължено лице
След промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които са в сила от 01.01.2005 г., от кръга на данъчно задължените лица са изключени преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения - деца, внуци, родители, баба, дядо и др. Тези лица не подават данъчна декларация, тъй като не подлежат на данъчно облагане.
Данъчно задължени са братята, сестрите, племенниците и други лица.
В случая единственият наследник е брат на наследодателя и поради това попада в кръга на лицата, които трябва да подадат данъчна декларация и да платят данъка, ако такъв се дължи.

Наследствено имущество и неговото оценяване
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството. В случая в наследствената маса влизат изброените имущества: земеделски земи, апартамент в чужбина, апартамент в страната, лек автомобил. В зависимост от определени обстоятелства някои от тези имущества може да не участват във формирането на данъчната основа.

а) Относно притежаваните земеделски земи
Необходимо е да се изясни дали собствеността върху земеделските земи е възстановена на наследодателя по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), или е придобита чрез друг способ (правна сделка или давност).
Наследниците на лицата, на които собствеността върху земеделските земи е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, се освобождават от заплащане на данък върху наследствата (§ 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ). ЗСПЗЗ създава преференциален режим на облагане на земеделски земи с данък върху наследствата, който се отклонява от хипотезите на освобождаване по ЗМДТ (чл. 38). Тъй като § 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е специална разпоредба, тя се прилага, въпреки че подобна хипотеза на е предвидена в чл. 38 ЗМДТ.
Принципът, на който се основава декларацията по чл. 32, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху наследствата, е посочване на всички имущества, формиращи наследствената маса (не само тези, които влизат в облагаемата наследствена маса), след което се вписват основанията за освобождаване от данък. По силата на този принцип реституираните земеделски земи също следва да се декларират, като в края на декларацията, в т. 6 “Предвидени в закона освобождавания” се посочва задължително, че са освободени от данък, на основание § 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освобождаването от данък е еднократно за наследниците при първо наследяване.
Ако обаче земеделските земи са придобити чрез правна сделка или по давност, те освен че подлежат на деклариране, ще участват във формирането на облагаемата основа.
Като недвижими имоти земеделските земи се оценяват по данъчна оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.
Дребният земеделски инвентар, ако има такъв, предназначен за обработката на земеделските земи, е освободен от облагане на основание изричната разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗМДТ.

б) Относно апартамента в чужбина
В наследствената маса се включва и недвижим имот, намиращ се в чужбина.
В този случай е налице международен елемент и е много вероятно да се получи двойно данъчно облагане, тъй като ще се дължи данък и у нас, и в чужбина при наследяване на този имот. Затова трябва да се провери има ли сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата, в която се намира имотът. Трябва да се има предвид обаче, че не всички спогодби уреждат данъка върху наследствата. Повечето спогодби уреждат избягването на двойното данъчно облагане на доходите, но не и на имуществата при наследяване. Ако с конкретната държава има сключена спогодба и тя съдържа уредба за избягване на двойното данъчно облагане с данък върху наследствата, приложение ще намерят разпоредбите на тази спогодба. Ако такава спогодба няма или тя не съдържа правила за избягване на двойното данъчно облагане при данъка върху наследствата, правоотношенията се уреждат от вътрешното право.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗМДТ обявява за облагаеми с данък върху наследствата наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на наследодатели - български граждани. Макар че не сте посочили изрично, приемаме, че наследодателят е български гражданин, поради което имотът му в чужбина представлява облагаемо с данък имущество и се включва в наследствената маса.
Вече посочихме, че недвижимите имоти се оценяват по данъчна оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Но нормите за определяне на данъчната оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ са приложими само спрямо недвижими имоти, разположени на територията на страната. Коефициентът за местоположение, който участва във формулата за оценяване на сградите, е уреден за имотите, които се намират в страната. За недвижимите имоти, находящи се в чужбина, формулата по чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ е неприложима. Затова недвижимите имоти, намиращи се извън страната, се оценяват по пазарна стойност по аргумент от чл. 33, ал. 1, т. 5 ЗМДТ. Съгласно т. 5 от § 1 от ДР на ЗМДТ “пазарна стойност” е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.
Имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава, се освобождават от данък в България по силата на изричната разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 8 ЗМДТ. За настъпване на последиците по чл. 38, ал. 1, т. 8 ЗМДТ е необходимо да се представи официален писмен документ от данъчните власти на съответната държава, преведен на български език и легализиран, че за конкретното имущество е платен данък върху наследството в чуждата държава. Освободените от данък имущества се посочват в декларацията по чл. 32, ал. 1 ЗМДТ, като в таблица № 9 от декларацията се вписват имуществата в чужбина, за които е платен данък върху наследствата, а в т. 6 - наличието на основание за освобождаване от данък на други декларирани имущества.

в) Относно притежавания апартамент в България
Апартаментът в София, притежаван от лицето, се включва в наследствената маса и подлежи на оценяване по нормите на Приложение № 2 към ЗМДТ.
Ако във връзка с апартамента е налице хипотеза за освобождаване от данък, той ще бъде изключен от облагаемата наследствена маса.
Освободена от облагане е обикновената покъщнина. Въпреки че ЗМДТ не съдържа легално определение на това понятие, приема се, че това са вещите, които съобразно с общия стандарт на живота и бита на домакинството са били в обичайно ползване. В “обикновената покъщнина” се включват всички онези вещи, които са служили за задоволяване на ежедневните битови нужди на семейството на наследодателя. Това са движимата мебелировка на жилището, домакинските и кухненски съдове и принадлежности, радио, телевизор, пералня, хладилник и др., доколкото те не представляват предмети на лукса, не са ценни предмети, за които са инвестирани значителни средства на наследодателя. Другите движими вещи, извън обикновената покъщнина, се включват в наследствената маса.
Библиотеките не се третират от данъчния закон като обикновена покъщнина, но те са посочени отделно като освободено от облагане имущество.
Освободени от облагане са предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен. Останалите предмети на изкуството, както и всички други движими вещи, извън превозните средства, принадлежали на наследодателя като физическо лице, се оценяват по пазарна стойност (чл. 33, ал. 1, т. 5 ЗМДТ). За установяване на пазарната стойност на вещи, когато няма достатъчно информация, е необходимо да се възложи оценка на лицензиран оценител.

г) Относно лекия автомобил
Лекият автомобил е движима вещ, която се включва в облагаемата наследствена маса, ако не е налице обстоятелство по чл. 38, ал.1, т. 1 и 2 ЗМДТ.
Оценяването на лекия автомобил става по застрахователна стойност.
Съгласно т. 19 на § 1 от ДР на ЗМДТ “застрахователна стойност” на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на автомобила.
От актива на облагаемата наследствена маса се приспадат: определени задължения на наследодателя; правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините в 6-месечния срок; разноските за погребение в размер 1000 лв.; данъчните облекчения.
В случай че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до една година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до две години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до три години преди смъртта му.

Деклариране
При откриване на наследство, данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

Размер на данъка, съобщаване и заплащане
Общинският съвет определя с наредбата размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник в границите, определени от ЗМДТ.
По отношение на гр. София е приета Наредба за определяне размера на местните данъци. При наследяване от брат, ако наследодателят е имал последно местожителство в София, размерът на данъка е 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Данъкът се определя и се съобщава по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и се заплаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Д-р Ганета МИНКОВА, адвокат

Книги

  • Актуални

  • Очаквани