Sidebar

Меню

В „Държавен вестник“, бр. 24 от 16.03.2018 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците (ЗИДЗМ), с чиито Преходни и заключителни разпоредби се правят изменения и допълнения в редица данъчни и финансови закони, а именно: в Кодекса за застраховането, в Закона за акцизите и данъчните складове, в Закона за данък върху добавената стойност, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и в Закона за Комисията за финансов надзор.
Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са систематизирани в следните две основни групи:
1.
Въвеждане на изисквания към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такива софтуери, в т.ч. са предвидени релевантни административнонаказателни разпоредби, и:
2. Промени, свързани с лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
С дефинирането на изискванията в закона към софтуерите, към техните производители/разпространители и потребители се цели повишаване на фискалната дисциплина и спазването на данъчно-осигурителното законодателство от лица, извършващи дейност в търговски обекти, както и намаляване на дела на „сивата“ икономика в този сектор.
В настоящото изложение ще разгледаме новите най-важни правила на ЗДДС относно новите административнонаказателни разпоредби, касаещи постановените изисквания към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, и към производителите, разпространителите и ползвателите на такива софтуери, влезли в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“.

В ЗДДС са предвидени административни наказания в случаите, при които данъчно задължените лица, респективно регистрираните по закона лица, извършват административни нарушения, не спазвайки конкретни законови разпоредби.

На физическите лица, които не са търговци, се налага глоба, изразяваща се в заплащане на определена парична сума, а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДДС са допълнени със санкции, свързани с въвежданите изисквания към използваните в търговските обекти софтуери за управление на продажбите в тях, и са насочени към лицата - производители/разпространители и потребители на такива софтуери.

Предвидена е санкция за деклариране на неверни данни от производител или разпространител на софтуер за управление на продажби в търговските обекти пред НАП

Съгласно новата разпоредба на чл. 185а, ал. 1 ЗДДС на производител/разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията по чл. 118, ал. 14 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.

Регистрираните по реда на ЗДДС производители или разпространители на софтуер за управление на продажби в търговските обекти, на основание на чл. 118, ал. 14 и следващите от ЗДДС, имат задължението да декларират надлежно релевантната информация, с цел да се предотврати и/или санкционира всяка възможност за укриване на обороти от продажби от търговските обекти. Непредставянето на определени добросъвестни сведения пред органите по приходите законодателят е квалифицирал като административно нарушение по ЗДДС. Квалифицираният състав за повторност относно нарушения по чл.185а, ал. 1 ЗДДС е предвиден в ал. 2 на същия член. По силата на ал. 2 при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв. В последния нормативен текст размерът на санкциите е увеличен в двоен размер заради режима на „повторност“ на деянието. В Мотивите на проектозакона на ЗДДС е отбелязано, че определените размери на глобите и имуществените санкции са съобразени със степента на риск за фиска от неспазване на въвежданите нормативни изисквания, включително и при несъхранение и/или манипулиране на създаваната от софтуерите информация.

Предвидена е санкция за неправомерно използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, невключен в изричния списък по чл. 118, ал. 16 ЗДДС

На основание на чл. 185б, ал. 1 ЗДДС на лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв. Квалифицираният състав за повторност относно нарушения по чл. 185б, ал. 1 ЗДДС е предвиден в ал. 2 на същия член. Квалифицираният състав за повторност относно нарушения по чл. 185а, ал. 1 ЗДДС е предвиден в ал. 2 на същия член. По силата на ал. 2 при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв. В последния нормативен текст размерът на санкциите е увеличен в двоен размер заради режима на „повторност“ на деянието.

Анализът на разпоредбите, както и систематичното и граматическото им тълкуване налагат извода, че в случаите, в които бъде установено, че са налице визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл. 185а, ал. 1 и респективно чл. 185б, ал. 1 ЗДДС конкретно нарушение да бъде прието за първоизвършено и маловажно, административнонаказващият орган следва да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази размера на налаганата санкция с много по-ниските граници, установени от основния състав на тази разпоредба. В разпоредбата на ал. 2 е регламентиран от законодателя квалифициран състав на същия вид административно нарушение, поради което следва да имаме предвид, че се касае за два различни състава на нарушение, като несъмнено първият от тях е по-леко наказуем.

Разширен е обхватът на основанията за налагане на принудителна административна мярка

Прецизирана и допълнена е разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и т. 5 ЗДДС. Съгласно нейния императив, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител и в случаите, когато лицето използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС.

С въвеждането на изискванията към софтуерите, към техните производители/разпространители и потребители, към начина на съхранение на релевантната информация от използвания софтуер, се цели да се постигне повишаване на фискалната дисциплина и спазването на данъчно-осигурителното законодателство от лицата, извършващи дейност в търговските обекти.

Милена КИРИЛОВА, юрист

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани