Меню

Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., Обн. ДВ. бр. 9 от 26.01.2007 г., изм. ДВ. бр. 56 от 10.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 83 от 16.10.2007 г., изм. ДВ. бр. 11 от 5.02.2008 г., изм. ДВ. бр. 10 от 6.02.2009 г., изм. ДВ. бр. 67 от 21.08.2009 г., изм. ДВ. бр. 95 от 2.12.2011 г., изм. ДВ. бр. 106 от 30.12.2011 г., изм. ДВ. бр. 21 от 13.03.2012 г., доп. ДВ. бр. 49 от 29.06.2012 г., изм. ДВ. бр. 66 от 24.07.2020 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:
1. провеждане на колективно трудово договаряне;
2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието;
3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение;
4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
(2) Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.
(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., в сила от 15.03.2012 г., нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

Глава втора.
СТРУКТУРА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Раздел I.
Брутна работна заплата

Чл. 3. Брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

Раздел II.
Основна работна заплата

Чл. 4. (1) Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.
(2) С колективен или индивидуален трудов договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.
(3) Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
(4) При оценката на работното място се отчитат:
1. сложността на труда;
2. отговорността на труда;
3. тежестта на труда;
4. параметрите на работната среда.

Чл. 5. (1) Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за организация на работната заплата на предприятието.
(2) В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности.
(3) В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт.

Раздел III.
Допълнителни трудови възнаграждения

Чл. 6. (1) Допълнителните трудови възнаграждения са:
1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително;
2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.
(2) Допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.
(3) Допълнителните трудови възнаграждения, предоставени в натура, не могат да включват спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия.

Глава трета.
ВИДОВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 7. За положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.

Чл. 9. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
(2) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
(3) При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Чл. 10. За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв.

Чл. 11. (1) За образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от:
1. петнадесет лева - за "доктор";
2. петдесет лева - за "доктор на науките".
(2) При наличие на повече от едно от основанията по ал. 1 лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер.

Чл. 12. (1) За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
(2) За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
(3) В случаите по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда при определянето на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се зачита и времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2008 г.) При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;
2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;
3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2007 г.) Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
(6) Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво.
(7) С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
(8) Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
(9) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2007 г.) Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.
(10) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2007 г.) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.

Чл. 13. (1) С колективен трудов договор, с вътрешни правила за организация на работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:
1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.
(2) С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения.

Чл. 14. С колективен трудов договор, с вътрешни правила за организация на работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата.

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) Допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Глава четвърта.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОЛАГАЩИТЕ СЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 16. (1) Месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор.
(2) При изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включват:
1. основната работна заплата;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда;
4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението за платен годишен отпуск.
(3) Изчисляването на брутната работна заплата се извършва месечно или на по-кратки периоди, уговорени в колективен или с индивидуален трудов договор или определени с вътрешен акт на работодателя.

Чл. 17. (1) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
(2) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2007 г., доп., бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
(3) При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.

Чл. 19. (1) Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Чл. 20. В брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) Когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.

Глава пета.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Чл. 22. (1) Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда.
(2) Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.
(3) Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват:
1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието;
2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата;
3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива;
4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.
(4) Във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и:
1. системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите;
2. групиране на длъжностите по длъжностни нива и квалификационно-образователни изисквания;
3. правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати;
4. правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение;
5. системи на заплащане на труда;
6. правила и процедури за определяне на индивидуалните работни заплати;
7. редът за събиране, обработване, съхраняване и използване на информация и документи, необходими за изчисляване на полагащите се брутни и нетни трудови възнаграждения;
8. редът и начинът за изплащане на работната заплата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. За работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ,
бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г., бр. 24 от 1997 г., бр. 25 от 1999 г. и бр. 2 и 68 от 2006 г.).
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
§ 3. Контрол по прилагането на наредбата осъществява Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
§ 4. Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 147 ОТ 29 ЮНИ 2007 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПРИДОБИТ ТРУДОВ СТАЖ И ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ
(Обн. - ДВ, бр. 56 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2007 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 241 ОТ 8 ОКТОМВРИ 2007 Г.
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
(Обн. - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.)

§ 4. Навсякъде в наредбата думите "вътрешните правила за организация на работната заплата" и "вътрешни правила за организация на работната заплата" се заменят съответно с "вътрешните правила за работната заплата" и "вътрешни правила за работната заплата".

§ 5. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2007 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 ОТ 25 ЯНУАРИ 2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
(Обн. - ДВ, бр. 11 от 2008 г.)

§ 2. (1) Трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава.
(2) Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).

§ 3. По смисъла на наредбата:
1. "Членове на техните семейства" са:
а) лица, които са сключили брак или имат фактическо съжителство с гражданин на държава членка;
б) низходящи на гражданин на държава членка, които не са навършили двадесет и една години или са лица на негова издръжка, или са наследници на съпруга;
в) възходящи, които са на издръжка на гражданина на държава членка или на съпруга.
2. "Държава членка" е всяка държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 314 ОТ 23 НОЕМВРИ 2011 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
(Обн. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

§ 6. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Постановлението влиза в сила от 15 март 2012 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 367 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

§ 13. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2012 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 56 ОТ 8 МАРТ 2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(Обн. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., в сила от 15.03.2012 г.)

§ 4. Постановлението влиза в сила от 15 март 2012 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 129 ОТ 26 ЮНИ 2012 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА КЛАСИФИКАТОР НА ДЛЪЖНОСТИТЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА, НА НАРЕДБА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КЛАСИФИКАТОРА НА ДЛЪЖНОСТИТЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА, НА НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, НА НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И НА НАРЕДБА ЗА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
(Обн. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

§ 18. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2012 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 156 ОТ 21 ЮЛИ 2020 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2007 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 66 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2021 г.

СРОКОВЕ
по социалноосигурителното, здравноосигурителното и трудовото законодателство

ДЕЙСТВИЯ, ЗАДЪЛЖЕНИЯ

СРОК

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

І. По Кодекса за социално осигуряване

1.1. При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.

Нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта – осма спират да текат.

Заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор. Тези документи, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.

Непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.

Чл. 3а КСО

1.2. Внасяне на осигурителните вноски на морските лица от работодателя.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 4а, ал. 7 КСО

2. издаване безплатно от осигурителя на документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.

В 14-дневен срок, по искане на осигурено лице или негов представител.

Чл. 5, ал. 7, т.2 КСО

3.1. издаване безплатно от осигурителя на документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи.

В 14-дневен срок, по искане на длъжностните лица

по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1.

Чл. 5, ал. 7, т.3 КСО

3.2. Определяне от самоосигуряващите се лица на окончателния размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и внасяне на окончателните осигурителни вноски. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

В срока за подаване на данъчна декларация

по чл. 50 ЗДДФЛ.

Чл. 6, ал. 9 КСО

4. Внасяне от осигурителите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 7, ал. 1 КСО

5. Внасяне от осигурителите на осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, върху начислени или изплатени допълнителни доходи от трудова дейност след срока по чл. 7, ал. 1.

До 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.

Чл. 7, ал. 2 КСО

6. Внасяне на осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица лично или чрез осигурителни каси.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Чл. 7, ал. 4 КСО

7. Внасяне на осигурителните вноски от осигурителя за лицата, които работят без трудово правоотношение.

До 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Чл. 7, ал. 6 КСО

8. Внасяне на осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от осигурителите.

1. До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;

2. До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;

3. До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;

4. До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

Чл. 7, ал. 12 КСО

9. Възникване на осигуряването.

От деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Чл. 10, ал. 1 КСО

10. Прекъсване на осигуряването.

През периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Чл. 10, ал.2 КСО

11. Внасяне на годишния отчет за изпълнението на бюджета на ДОО от управителя на НОИ в Народното събрание за приемане.

Едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.

Чл. 31, ал. 1 КСО

12. Националният осигурителен институт уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.

Не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1.

Чл. 33, ал.5, т.13 КСО

13. Придобиване на право от осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване (не се отнася за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст). Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 40, ал. 1 и 2 КСО

14. Работни дни от временната неработоспособност, за които се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, за сметка на осигурителите.

За първите три работни дни от временната неработоспособност.

Чл. 40, ал. 5

15. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси.

До 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило докумен­тите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

Чл.40а, т.1 КСО

16. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от самоосигуряващите се лица.

До 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.

Чл. 40а, т. 2 КСО

17. Изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест.

От първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Чл. 42, ал. 1 КСО

18. Изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, когато е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества.

За не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите, а ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Чл. 42, ал. 3 КСО

19. Изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради карантина.

За времето, през което осигуреният е под карантина.

Чл. 43 КСО

20. Изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради отстраняване от работа по предписание на здравните органи.

За времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Чл. 43 КСО

21. Изплащане на паричното обезщетение на неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение.

За целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване.

Чл. 44 КСО

22. Изплащане на парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18 - годишна възраст.

До 10 календарни дни през една календарна година на всеки осигурен.

Чл. 45, ал. 1,

т. 1 КСО

23. Изплащане на парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

До 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството.

Чл. 45, ал. 1, т. 2, ал. 5 КСО

24. Изплащане на парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

До изтичане на срока на карантината.

Чл. 45, ал. 1, т. 3, ал. 5 КСО

25. Изплащане на парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

За времето, в което осигуреният е бил в заведението.

Чл. 45, ал. 1, т. 4, ал. 5 КСО

26. Изплащане на парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Докато трае карантината.

Чл. 45, ал. 1, т. 5, ал. 5 КСО

27. Не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурени лица, които са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства или поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред.

За срок, не по-дълъг от 15 календарни дни.

Чл. 46, ал. 1, т. 3; чл. 46, ал. 1, т. 4; чл. 46, ал. 2 КСО

28. Не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурени лица, които са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

За срок, не по-дълъг от 3 календарни дни.

Чл. 46, ал. 1. т. 5; чл. 46, ал. 2 КСО

29. Изплащане на парично обезщетение при трудоустрояване, ако на новата работа се намали трудовото възнаграждение на лицето.

За времето на трудоустрояване, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 47 КСО

30. Придобиване на право от осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение за бременност и раждане.

Ако имат осигурителен стаж 12 месеца като осигурени за този риск.

Чл. 48а КСО

31. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси.

До 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило докумен­тите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

Чл. 48б КСО

32. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от самоосигуряващите се лица.

До 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 48б КСО

33. Изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на осигурената за общо заболяване и майчинство майка.

За срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждане.

Чл. 50, ал. 1 КСО

34. Изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на осигуреното за общо заболяване и майчинство лице , при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Обезщетение по чл.50,ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

Чл. 50, ал. 5 КСО

35. Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете.

В размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а.

Чл. 50, ал. 6 КСО

36. Изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетението.

До изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане

по чл. 50 КСО или при осиновяване на дете

по чл. 53в КСО. 

Чл. 52 КСО

37. Придобиване на право от осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.

Ако имат осигурителен стаж 12 месеца като осигурени за този риск.

Чл. 52а КСО

38. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси.

До 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило докумен­тите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

Чл. 52б КСО

39. Представяне на документите за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от самоосигуряващите се лица.

До 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 52б КСО

40. Придобиване на право от осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Ако имат осигурителен стаж 12 месеца като осигурени за този риск.

Чл. 53а КСО

41. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

До 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило докумен­тите за изплащане на обезщетението пред осигурителя, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 53б КСО

42. На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49.

За срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст

Чл. 53в, ал.1 КСО

43. На осигурения за общо заболяване и майчинство осиновител се изплаща парично обезщетение при осиновяване на дете в размера, определен по реда на чл. 49.

За срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 8 от Кодекса на труда.

Чл. 53в, ал.2 КСО

44. На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице се изплаща парично обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49.

След изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 2, 3 или 5 от Кодекса на труда.

Чл. 53в, ал.3 КСО

45. Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49.

Когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване:

1. не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Чл. 53г, ал.1 КСО

46. Придобиване на право на парично обезщетение за безработица от лицата, отговарящи на трите условия на чл. 54а. ал. 1, и за които са внесени или дължими осигурителните вноски за фонд “Безработица”.

Най-малко 12 месеца през последните 18 месеца.

Чл. 54а, ал. 1 КСО

47. Изплащане на паричните обезщетения за безработица ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г. (за тези с осигурителен стаж до 3 години – 4 месеца, от 3 до 7 години – 6 месеца, от 7 до 11 години – 8 месеца, от 11 до 15 години – 10 месеца и над 15 години – 12 месеца).

През месеца, следващ този, за който се дължат.

Чл. 54в, ал.1 КСО

48. Спиране на изплащането на паричното обезщетение за безработица.

За периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.

Чл. 54г, ал.1 КСО

49. Деклариране от лицето пред съответното териториално поделение на НОИ на основанията за прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица по чл. 54д, ал. 1, т. 1, 2, 3 КСО.

До 7 работни дни.

Чл. 54д КСО

50. Представяне от осигурителя в съответното териториално поделение на НОИ на копия от съдебното решение и платежните документи за изплатените обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 104, ал. 1 ЗДС, чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 254 ЗМВР и чл. 226 ЗСВ.

В 7-дневен срок от изплащане на посочените обезщетения.

Чл. 54е, ал. 2 КСО

51. Служебно преизчисляване на паричните обезщетения и помощи, изплатени на осигурените лица, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в същия срок.

До 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Чл. 54м, ал. 1 КСО

52. Служебно преизчисляване на паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в същия срок. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица.

До 30 юни на текущата година.

Чл. 54м, ал.2 КСО

53. Деклариране от осигурителя, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, пред териториалното поделение на НОИ на всяка трудова злополука.

В срок от 5 работни дни.

Чл. 57, ал. 1 КСО

54. Деклариране от пострадалия или неговите наследници пред териториалното поделение на НОИ на трудовата злополука, ако осигурителят или предприятието ползвател не я е декларирал.

В срок от една година от злополуката.

Чл. 57, ал. 2 КСО

55. Издаване на разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието по чл. 59 КСО и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7.

В 14-дневен срок от декларирането.

Чл. 60, ал. 1 КСО

56. Изготвяне и представяне на необходимите документи за професионална болест от осигурителя в териториалното поделение на НОИ.

В 30-дневен срок от поискването им.

Чл. 62, ал. 2 КСО

57. Уведомяване от осигурителя на териториалното поделение на НОИ, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

Незабавно.

Чл. 66, т. 2 КСО

58. Уведомяване на осигурителя /предприятието ползвател или негов пълномощник от осигуреното лице за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите когато това е невъзможно.

Незабавно.

Чл. 67, т. 2 КСО

59. Отпускане на пенсии и добавките към тях от датата на придобиване на правото.

Ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от придобиване на правото.

Чл. 94, ал. 1 КСО

60. Отпускане на пенсиите и добавките към тях от датата на подаване на необходимите документи.

Ако заявлението с необходимите документи е подадено след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото.

Чл. 94, ал. 1 КСО

61. Отпускане на пенсиите за инвалидност и добавка за чужда помощ.

От датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Чл. 94, ал. 3 КСО

62. Осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, с решение на надзорния съвет на НОИ.

Ежегодно от 1 юли, с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В случай че процентът е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.

Чл. 100, ал. 1 и 2 КСО

63. Погасяване по давност на вземане за пенсия.

С изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Чл. 105 КСО

64. Възлагане на ревизия от управителя на НОИ.

В 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.

Чл. 108, ал. 5 КСО

65. Правене на възражение от отговорните лица по направените актове за начет.

В 7-дневен срок от връчването на актовете за начет.

Чл. 110, ал. 2 КСО

66. Издаване на разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове.

В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 110, ал. 2 КСО.

Чл. 110, ал. 3 КСО

67. Доброволно изпълнение на разпорежданията за събиране на сумите по ревизионните актове за начет.

В 14-дневен срок от връчването на разпореждането.

Чл. 110, ал. 3 КСО

68. Връчване на разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания, в случаите, когато лицето не се е подписало лично, а документа, подлежащ на връчване е поставен на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, интернет страница на Националния осигурителен институт или в общината или кметството.

След изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Чл.110, ал.4 КСО

69. Уведомяване на териториалното поделение на НОИ от банката за причините, поради които не е изпълнен запорът, в случай че по сметката на длъжника няма достатъчно средства.

В 7-дневен срок.

Чл. 110, ал. 6 КСО

70. Погасяване на вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях.

С изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Чл. 115, ал. 1 КСО

71. Погасяване на дължимите от ДОО вземания.

С изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Чл. 115, ал. 2 КСО

72. Решения за разсрочване на дължимите суми към ДОО до 10 000 лв. се издават от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

За срока на разсрочване до 1 година, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок на разсрочване до 2 години.

Чл. 116, ал. 7, т. 1 КСО

73. Решения за разсрочване на дължимите суми към ДОО от 10 000 лв. до 100 000 лв. се издават от управителя на НОИ.

За срока на разсрочване до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок на разсрочване до 5 години.

Чл. 116, ал. 7, т. 2 КСО

74. Решения за разсрочване на дължимите суми към ДОО над 100 000 лв. се издават от надзорния съвет на НОИ.

За срока на разсрочване до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок на разсрочване до 5 години.

Чл. 116, ал. 7, т. 3 КСО

75. Обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ на разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетения за безработица; за събиране на сумите по ревизионните актове за начет; за признаване или непризнаване на злополуката за трудова; за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО; за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи; по чл. 40, ал. 4, чл. 54г, ал. 4, чл. 114, ал. 3, 4, 5; задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3.

В 14-дневен срок.

Чл. 117, ал. 2 КСО

76. Обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ на разпореждания за пенсии.

В 1-месечен срок от получаването им.

Чл. 117, ал. 2 КСО

77. Произнасяне на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по жалбите и исканията с мотивирано решение.

В 1-месечен срок от получаването им.

Чл. 117, ал. 3 КСО

78. Обжалване пред управителя на НОИ на разпореждания за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина , както и разпорежданията по чл. 98, ал. 2 за същите лица.

В 3-месечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получаването им.

Чл. 117, ал. 4 КСО

79. Изготвяне на решение на управителя на НОИ по жалбите срещу разпореждания за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, както и разпорежданията по чл. 98, ал. 2 за същите лица, с мотивирано решение.

В 1-месечен срок от получаването им.

Чл. 117, ал. 4 КСО

80. Обжалване на решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ пред административния съд.

В 14-дневен срок от получаването му.

Чл. 118, ал. 1 КСО

81. Подаване от осигурените лица на индивидуално заявление за участие в универсален пенсионен фонд до пенсионноосигурителното дружество.За лицата, неизбрали универсален пенсионен фонд в посочения срок, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове, по начин и по ред, определени от НАП и от Комисията.

В срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване.

Чл. 137, ал. 3 и 4 КСО

82. Разглеждане от съответния окръжен съд на заявлението за вписване на универсален и/или на професионален пенсионен фонд.

В 14-дневен срок от датата на подаването му.

Чл. 151 КСО

83. Представяне от пенсионно-осигурителното дружество пред Комисията за финансов надзор на заверен препис от съдебното решение за вписване.

В 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 153 КСО

84. Внасяне на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

 

В сроковете по чл.7 КСО. Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7.

Чл. 158 КСО

ІІ. По Закона за здравното осигуряване

1. Внасяне от съответното предприятие или организация на здравно-осигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в неплатен отпуск,

които не подлежат на осигуряване на друго основание.

До 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО

2. Внасяне от работодателя или ведомството на здравноосигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване.

В сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ ЗЗО

3. Внасяне на здравноосигурителни вноски от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване.

До 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят ; окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО

4. Внасяне на здравноосигурителни вноски от морските лица по чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване.

От работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 40, ал. 1, т. 2а ЗЗО

5. Внасяне на здравноосигурителни вноски а лицата, работещи без трудово правоотношение.

До 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗЗО

6. Внасяне на здравноосигурителни вноски за пенсионерите.

До 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО

7. Внасяне на здравноосигурителни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1, т.е едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО

8. Внасяне на здравноосигурителни вноски за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност.

До 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗО

9. Внасяне на здравноосигурителни вноски за лицата, които получават обезщетение за безработица.

До 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 40, ал. 1, т. 8 ЗЗО

10. Внасяне на здравноосигурителни вноски за лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.

Чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО

11. Подаване на декларация от лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по чл. 40. ал. 1, 2 и 3 ЗЗО.

До 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

Чл. 40, ал. 5, т. 2 ЗЗО

12. Алтернативна възможност за внасяне на здравноосигурителните вноски за осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2 и 5, изречение трето и по ал. 5 ЗЗО.

Авансово за избран от тях период.

Чл. 43 ЗЗО

ІІІ. По Кодекса на труда

1. Сключване на трудов договор между работника или служителя и работодателя.

Преди постъпване на работа.

Чл. 61, ал. 1 КТ

2. Изпращане на уведомление от работодателя или упълномощено от него лице до съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите при сключване или изменение на трудов договор.

В 3-дневен срок . След този срок уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

Чл. 62, ал. 3 и 4 КТ

3. Изпращане на уведомление от работодателя или упълномощено от него лице до съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите при прекратяване на трудов договор.

В 7-дневен срок.

Чл. 62, ал. 3 КТ

4. Предоставяне от работодателя на работника или служителя на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Преди постъпване на работа.

Чл. 63, ал. 1 КТ

5. Изготвяне и предоставяне от работодателя на работника или служителя по негово писмено искане на необходимите документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение.

В 14-дневен срок от искането.

Чл. 128а , ал.1 КТ

6. Предоставяне от работодателя на работника или служителя по негово писмено искане на обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

В 14-дневен срок от искането.

Чл. 128а, ал.2 КТ

7. Отчитане на положения извънреден труд през календарната година пред Инспекцията по труда.

До 31 януари на следващата календарна година.

Чл. 149, ал.2 КТ

8. Издаване от работодателя на лицето, което е стажувало, препоръка, удостоверяваща резултатите от обучението, която да му послужи при кандидатстване за работа при друг работодател.

В 14-дневен срок от прекратяването на договора за стажуване по чл. 233б КТ.

Чл. 233в КТ

ІV. По Закона за семейни помощи за деца

1. Изплащане на допълнителна еднократна помощ на майката в размер определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година , при установяване на трайни увреждания 50 и над 50 на сто на детето.

Ако установяването стане до навършване на 2-годишна възраст на детето.

Чл. 6, ал. 6 ЗСПД

2. Изплащане на месечните помощи за дете на семействата при определени условия, указани в ЗСПД и ППЗСПД.

До завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Чл. 7, ал. 1 ЗСПД

3. Писмено уведомяване от страна на лицата по чл. 7, 8, 8д и 8е, на които е отпусната помощта, на съответната дирекция „Социално подпомагане” за всички промени на условията, при които е отпусната помощта.

Не по-късно от 30 дни от настъпването на съответната промяна в условията.

Чл. 10, ал. 2 ЗСПД

4. Подновяване на заявление-декларация за месечните помощи по чл. 7, 8 и 8е.

След изтичане на 12 месеца от отпускането.

Чл. 10, ал. 3 ЗСПД

5. Погасяване на вземанията за еднократна помощ при бременност.

След определения термин за раждане, а в случай на раждане преди определения термин – три месеца след раждането.

Чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСПД

6. Погасяване на вземанията за еднократна помощ при раждане на дете.

След навършване на 3-годишна възраст на детето.

Чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗСПД

7. Погасяване на вземанията за еднократна помощ при осиновяване на дете.

След 6 месеца от влизане в сила на съдебното решение, с което е допуснато осиновяването.

Чл. 12, ал.1,т. 3 ЗСПД

8. Погасяване на вземанията за еднократна помощ за отглеждане на близнаци.

След навършване на 6-месечна възраст от децата.

Чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗСПД

9. Погасяване на вземанията за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение.

След навършване на 6-месечна възраст от детето.

Чл. 12, ал. 1, т. 5 ЗСПД

10. Погасяване на вземанията за еднократна помощ за ученици, записани в първи клас.

След 1 месец от началото на учебната година.

Чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗСПД

11. Погасяване на вземанията за еднократна помощ за безплатно пътуване за многодетни майки.

След 1 месец от осъществяване на пътуването.

Чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗСПД

12. Погасяване на вземанията за месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година.

След навършване на 1-годишна възраст на детето.

Чл. 12, ал. 1, т. 8 ЗСПД

13. Погасяване на вземанията за месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Слез завършване на средно образование от детето, но не повече от 20-годишна възраст.

Чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗСПД

14. Погасяване на вземанията за месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18 –годишна възраст и до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст.

След навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи-до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Чл. 12, ал.1,т. 10 ЗСПД

15. Погасяване на вземанията за месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител

след навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Чл. 12, ал.1,т. 11 ЗСПД

16. Погасяване на вземанията за отпуснати семейни помощи по чл. 2, ал. 2.

В срок 3 месеца, считано от края на месеца, в който заповедта за отпускането им е влязла в сила.

Чл. 12, ал. 2 ЗСПД

17. Погасяване на вземанията за отпуснати семейни помощи по чл. 2, ал. 3.

В срок 3 месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят.

Чл. 12, ал. 3 ЗСПД

V. По някои подзаконови нормативни актове, свързани с осигуряването

1. Деклариране започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност от самоосигуряващото се лице с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите , подадена до компетентната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите и подписана от самоосигуряващото се лице. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството.   

Чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧ МЛ

2. Определяне на вида на осигуряването от самоосигуряващите се лица с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите до компетентната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

В 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.

Чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧ МЛ

3. Променяне на вида на осигуряването от самоосигуряващите се лица с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция на приходите.

Подадена от 1 до 31 януари на съответната календарна година.

Чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧ МЛ

4. Внасяне на осигурителните вноски при годишно изравняване от самоосигуряващите се лица в размерите за фонд „Пенсии“, фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд (в сила от 01.01.2016 г.), и за ДЗПО.

В срока за подаване на данъчната декларация по ЗДДФЛ; когато в данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход,лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната минала година и довнася окончателната осигурителна вноска за тези доходи в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

Чл. 2, ал. 4 НООСЛБГРЧ МЛ

5. Внасяне на авансови осигурителни вноски върху осигурителния доход по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Чл. 3, ал.1 НООСЛБГРЧ МЛ

6. Внасяне по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция на приходите от изпращащата организация на осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български работодатели.

До 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

Чл. 13, ал. 2 НООСЛБГРЧ МЛ

7. Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Тези лица декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 16 НООСЛБГРЧ МЛ

8. Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Осигуряването на тези лица се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация. Лицата декларират пред съответния държавен орган датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17 НООСЛБГРЧ МЛ

9. Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба.

Тези лица декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17а НООСЛБГРЧ МЛ

10. Съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Тези лица внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Възникването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на осигуряването на тези лица се декларира от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване с декларация-образец № 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-8 от 2005 г. Осигуряването възниква или се възобновява от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена.

Чл. 17б НООСЛБГРЧ МЛ

11. Внасяне на осигурителните вноски за лицата по чл. чл. 13, 16, 17 и 17а от НООСЛБГРЧ МЛ.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл. 3, ал. 5 НООСЛБГРЧ МЛ.

Чл. 18 НООСЛБГРЧ МЛ

12. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя.

В 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 КТ.

Чл. 20, ал. 3 НООСЛБГРЧ МЛ

13. Деклариране на вида на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход от морските лица пред работодателя.

В 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 КТ.

Чл. 20, ал. 3, изречение първо НООСЛБГРЧ МЛ

14. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

До края на януари на съответната календарна година.

Чл. 20, ал. 3, изречение второ НООСЛБГРЧ МЛ

15. Внасяне на осигурителните вноски от работодателя за морските лица.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 20, ал. 4 НООСЛБГРЧ МЛ

16. Подаване на нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея, при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им.

В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата.

Чл. 5 НПОПДОО

17. Съхраняване на документите по чл.3-5 от осигурителите.

До 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им.

Чл. 6, ал. 2 НПОПДОО

18. Самоосигуряващите се лица еднократно декларират и данните относно платежната си сметка за изплащане на паричните обезщетения.

При първото представяне на удостоверение по образец съгласно Приложение № 9 или Приложение № 11.

Чл. 11, ал. 3 НПОПДОО

19. Съхраняване на доказателствата за удостоверените в документите по чл. 11, ал. 1-3 обстоятелства от самоосигуряващи се лица, осигурителни каси и дружествата, чрез които се самоосигуряват съдружниците, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества.

До 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината в която е поискано изплащането на обезщетението.

Чл. 11, ал. 5 НПОПДОО

20. Представяне на удостоверенията съгласно Приложения № 9, 10, 11 с данни относно правото на парично обезщетение, в НОИ, от осигурителите, техните клонове и поделения и от осигурителни каси.

До 10-о число на месеца, следващ месеца в който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя.

Чл. 12, т. 1 НПОПДОО

21. Представяне на удостоверенията съгласно Приложения № 9, 10, 11 с данни относно правото на парично обезщетение, в НОИ, от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се самоосигуряват съдружниците, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси.

До 10-о число на месеца, следващ месеца през който е издаден болничния лист по чл. 3, ал. 1, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащането на обезщетението.

Чл. 12, т. 2 НПОПДОО

22. Представяне на удостоверенията съгласно Приложения № 9, 10, 11 с данни относно промяна в обстоятелствата свързани с изплащането на обезщетенията, в НОИ, от осигурителите, техните клонове и поделения и от осигурителни каси.

В срок до 3 работни дни от получаването на декларация или заявление-декларация по чл. 5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства по чл. 10.

Чл. 13, т. 1 НПОПДОО

23. Представяне на удостоверенията съгласно Приложения № 9, 10, 11 с данни относно промяна в обстоятелствата свързани с изплащането на обезщетенията, в НОИ, от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се самоосигуряват съдружниците, собствениците на ЕООД и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси.

В срок до 3 работни дни от промяна обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

Чл. 13, т. 2 НПОПДОО

24. Представяне лично от Упълномощител на заявление по образец съгласно Приложение № 13 в съответното ТП на НОИ на хартиен носител за упълномощаване на друго лице, което притежава квалифициран електронен подпис, да представя по електронен път документите по чл. 14, ал. 1 от негово име.

В срок до 3 работни дни от упълномощаването.

Чл. 19, ал. 1 НПОПДОО

25. Представяне отново след коректно попълване на необходимите данни, на документи по чл. 14, ал. 1.

В срок до 3 работни дни от датата, на която е отказано приемането им.

Чл. 22, ал. 2 НПОПДОО

26. Представяне отново на годен и с коректно попълнени данни електронен носител.

В срок до 3 работни дни от връщането на негодния електронен носител.

Чл. 23 НПОПДОО

27. В случай на промяна на обстоятелствата представяне в съответното ТП на НОИ от правоимащите лица по чл. 24-27 на нови заявления-декларации на хартиен носител и съответните доказателства към тях.

В срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата.

Чл. 28 НПОПДОО

28. Уведомяване от НОИ за нередовни или липсващи документи, както и даване на необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата към лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените по чл. 19, ал. 1 лица.

В срок до 7 работни дни от представянето на документите.

Чл. 29, ал. 1 НПОПДОО

29. Подаване на коректни и пълни документи към НОИ след получаване на уведомление за некоректни и/или непълни документи.

До 7 работни дни от уведомяването.

Чл. 29, ал. 4 НПОПДОО

30. Изплащане на паричните обезщетения от ТП на НОИ на правоимащите лица - осигурените лица, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО, по лични платежни сметки съгласно данните от документите по чл. 14, ал. 1.

В срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно Приложения № 9-11.

Чл. 39, ал. 1 НПОПДОО

31. Изплащане на паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец

В срока по чл.39,ал.1 за първия месец от периода, за останалите календарни месеци - в срок до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец - в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението.

Чл. 39, ал. 2 НПОПДОО

32. Изплащане на паричните обезщетения и помощи от ТП на НОИ на правоимащите лица по чл. 24-27 по декларираните от тях в заявленията-декларации лични платежни сметки.

В срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15-18.

Чл. 39, ал. 3 НПОПДОО

33. При закрита или несъществуваща лична платежна сметка, по която се превежда парично обезщетение и/или помощ, ДПУ възстановява сумата на НОИ.

В 3-дневен срок от получаването й.

Чл. 40, ал. 3 НПОПДОО

34. Преизчисляване служебно на изплатените парични обезщетения, отнасящи се за предходната календарна година, когато след изплащането, за периода, от който е определен размерът им, са подадени и/или коригирани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и/или окончателният размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 КСО, върху който са внесени осигурителни вноски, е различен от осигурителния доход по чл. 6, ал. 8 КСО, върху който са внесени авансово осигурителни вноски.

До 30 юни на текущата година.

Чл. 42, ал. 1 НПОПДОО

35. Когато след датата на преизчисляването по чл.42,ал. 1, за периода, от който е определен размерът на изплатените парични обезщетения, са подадени и/или коригирани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и/или окончателният размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 КСО, върху който са внесени осигурителни вноски, е различен от осигурителния доход, от който е изчислено/преизчислено обезщетението, паричните обезщетения се преизчисляват служебно.

До 30 юни на следващата календарна година.

Чл. 42, ал. 2 НПОПДОО

36. Когато в резултат на преизчисляването по чл.42,ал. 1 и 2 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението разликата до по-високия размер се изплаща на лицето.

В срока по ал. 1 изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.

Чл. 42, ал. 3 НПОПДОО

37. Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ .

Когато се установи обстоятелство по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за спиране на производството по изплащането на обезщетението.

В срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно Приложения № 9-11 или на заявленията-декларации по образец съгласно Приложения № 15-18; Разпореждането по ал. 1 и 2 се връчва на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ.

Чл. 47, ал. 1,2 и 3 НПОПДОО

38. Разпореждането по чл.47, ал.1 и 2 може да се обжалва пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на чл. 117 КСО.

В 14-дневен срок от получаването му.

Чл. 47, ал. 4 НПОПДОО

39. Подаване на Декларация образец №1 от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения.

За всеки календарен месец:

-до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;

- до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО;

-само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от ЗДДФЛ; декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.

Чл. 4, ал. 1, т. 1 и 5 от Наредба № Н-13

40. Подаване на Декларация образец №1 от самоосигуряващите се лица.

В следните срокове:

- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;
- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност;

- по свое желание могат да подадат еднократно Декларация образец № 1 за всяка календарна година в случай, че са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. При попълване на декларацията в т. 12. Вид осигурен се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари.

При започване или възобновяване на трудова дейност декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

 - само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от ЗДДФЛ; декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.

Чл.4, ал. 1, т. 2 и 5; чл. 6 от

от Наредба № Н-13

41. Подаване на Декларация образец № 1 за лицата, работещи без трудови правоотношения.

До 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

- само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, данни само за здравно осигуряване, или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.

Чл. 4, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба № Н-13

42. Подаване на Декларация образец № 1 от изпращащото ведомство, компетентния български държавен орган, посредника за лицата по чл. 16, 17 и 17а от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Чл.3, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-13

43. Подаване на Декларация образец № 3.

До 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.

Чл.3, ал. 2 от
Наредба №
Н-13

44. Подаване на Декларация образец № 5.

До 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.

Чл.5, ал. 3 от
Наредба №
Н-13

45. Подаване на Декларация образец № 6 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения.

За дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Чл.3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13

46. Подаване на Декларация образец № 6 от работодателите.

В следните срокове:

- за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ – в срок от 1-о до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ;

- за данъка по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ – в срок до 25 февруари на следващата година.

Чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредба № Н-13

47. Подаване на Декларация образец № 6 от самоосигуряващите се лица.

Еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

През 2020 г. самоосигуряващите се лица, за които се прилага срокът за подаване на годишната данъчна декларация по § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., подават и декларация образец № 6 в същия срок.

Чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба

№ Н-13 ;

§ 6а от ПЗР на Наредба

№ Н-13

48. Подаване еднократно на Декларация образец № 6 от самоосигуряващите се лица след подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация, в резултат на което се променя размерът на дължимите осигурителни вноски.

В срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските; когато се намалява размерът на декларираното задължение, самоосигуряващото се лице подава Декларация образец № 6 с код за корекция на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.

Чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-13

49. Подаване на Декларация образец № 6 от лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване.

Еднократно до 30 април за внесените осигурителни вноски за предходната календарна година.

Чл.3, ал. 3, т. 4 от Наредба № Н-13

50. Подаване на Декларация образец № 7.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.

Чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-13

51. Подаване на Декларация образец № 8 за лицата по чл. 9а КСО.

Преди заплащане на осигурителните вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 3, ал. 5 от Наредба № Н-13

52. Подаване на Декларация образец № 9 за лицата, които еднократно заплащат сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

Преди внасяне на вноските за здравно осигуряване.

Чл. 3, ал. 6 от Наредба № Н-13

53. Подаване на Декларации образец № 1 и № 6 от осигурителните каси за техните членове.

В сроковете по чл. 3, ал. 1 и 3.

Чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-13

54. Подаване на Декларация образец № 3 от НОИ за пенсионери от ДОО.

До 20-о число на месеца, следващ месеца за който се отнасят тези данни; до 20-о число на месеца, следващ този на издаването на разпореждането за отпускане на пенсия.

Чл.3, ал.12 от Наредба № Н-13

55. Подаване на Декларация образец № 1 от НОИ за лицата, получаващи обезщетения за безработица или обезщетения по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 ЗОВСРБ.

До 20-о число на месеца, следващ месеца за който се отнасят тези данни ; до 20-о число на месеца, следващ този на издаването на разпореждането за отпускане на съответното обезщетение.

Чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-13

56. Подаване от Националният осигурителен институт на данни в Националната агенция за приходите за издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, включително и след срока по чл. 6, ал. 1, т. 4.

По електронен път в тридневен срок от влизане в сила на предписанието.

Чл. 3, ал. 16 от Наредба № Н-13

57. Подаване от пенсионно-осигурителните дружества в Националната агенция за приходите на Декларация образец № 3 с данни за пенсионерите от професионален пенсионен фонд, които получават срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране.

До 20-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; до 20-о число на месеца, следващ месеца на сключване на пенсионния договор по чл. 169а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с данните за периода от придобиване правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-13

58. Подаване на Декларация образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1 с код "Корекция" и данни за последния месец, през който лицето е подлежало на осигуряване при прекъсване или при прекратяване на трудовата дейност.

До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Чл. 6а, ал. 7 от Наредба № Н-13

59. Подаване на ново на декларации след попълване на съответните данни, чието приемане е отказано.

В 7-дневен срок от отказване на приемането.

Чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-13

60. Краен срок за подаване на Декларации образец № 1, 3 и 5 за коригиране и заличаване на данни.

До 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.

Чл. 6а, ал. 5 от Наредба № Н-13

61. Краен срок за коригиране на Декларации образец № 6 , подадена от лицата по чл. 3, ал. 3, т. 1 или от осигурителна каса.

До края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.

Чл.6а, ал. 9 и 11 от Наредба № Н-13

62. При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето.

В 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите.

Чл.1, ал.6 НОИПОБ

63. Когато нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

В 15-дневен срок от датата на уведомяването.

Чл.1, ал.8 НОИПОБ

64. Паричното обезщетение за безработица, придобито при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването.

Ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Чл.3, ал.1 НОИПОБ

65. Обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Когато заявлението по чл. 1 е подадено след изтичане на 3-месечния срок по ал. 1 по неуважителни причини.

Чл.3, ал.2 НОИПОБ

66. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването.

Когато заявлението по чл. 1 е подадено след изтичане на 3-месечния срок по ал. 1 по уважителни причини, удостоверени с официален документ, и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от датата на последното прекратяване на осигуряването.

Чл.3, ал.3 НОИПОБ

67. Обезщетението се изплаща от датата на регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от деня, следващ датата на изтичане на срока за регистрация в Агенцията по заетостта, до деня, предхождащ датата на регистрация, на която лицето се е регистрирало като безработно.

Ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечния срок по ал. 1, а лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта след изтичане на срока от 7 работни дни от последното прекратяване на осигуряването по неуважителни причини.

Чл.3, ал.4 НОИПОБ

68. Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при условията на чл. 54г КСО. За спиране изплащането на паричното обезщетение лицето подава декларация по образец съгласно Приложение № 5.

В срок до 7 работни дни от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

Чл.3, ал.5 НОИПОБ

69. За възобновяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица лицата подават декларация по образец съгласно Приложение № 5.

В срок до 7 работни дни от отпадане на съответното обстоятелство, довело до спиране или прекратяване на изплащането.

Чл.3, ал.9 НОИПОБ

70. Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице.

Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението или от настъпване на съответните обстоятелства.

Чл.5, ал.1 НОИПОБ

71. Длъжностното лице по чл. 54ж КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение.

В 14-дневен срок от връчването.

Чл.7, ал.3 НОИПОБ

72. При промяна на платежната сметка лицето подава декларация по образец съгласно Приложение № 5.

В срок до 7 работни дни.

Чл.11, ал.2 НОИПОБ

73. Националният осигурителен институт превежда на всеки ДПУ, с който е сключен договор по чл. 11, ал. 3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2.

На 15-о число от месеца.

Чл.12, ал.1 НОИПОБ

Съкращения:
ЗЗО – Закон за здравното осигуряване
ЗСПД – Закон за семейни помощи за деца
КСО – Кодекс за социално осигуряване
КТ – Кодекс на труда
НПОПДОО – Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
НООСЛБГРЧМЛ – Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
Наредба № Н-13 – Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
НОИПОБ – Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица

* Забележка: 
Посочените срокове в таблицата отразяват състоянието на законодателството към 15.07.2020 г.

Дата:

Изтича срокът за:

Правно основание:

ЯНУАРИ 2020 г.

10.01.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.01.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.01.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.01.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.01.

Подаване на регистърът по чл. 124, ал. 7 по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Чл.125, ал.9 ЗДДС

14.01.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.01.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел V на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходното тримесечие.

Чл.246, 247 ЗКПО

15.01.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.01.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

20.01.

Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка,) подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в ППЗДДС, за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък. Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

Чл.159б, ал.4 ЗДДС

25.01.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

30.01.

Подаване на декларация от лицата, предоставящи услугата „нощувка” в средства за подслон и места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Дължимият данък се внася ежемесечно от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

Чл. 61р, ал. 5 и чл.61с, ал.3 ЗМДТ

31.01.

Внасяне и деклариране на окончателни данъци по глава шеста  и  на авансови данъци по чл.43, чл.44 и чл.44а от ЗДДФЛ от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, а когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – от лицето, придобило дохода, за четвърто тримесечие. Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Предприятията, платци на доходи, както и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.

С тази декларация предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава членка на Европейския съюз, за предходната година. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по ал. 1 се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава членка на Европейския съюз.

Чл.56, чл.65, чл.67, чл.73а, ал.1 и 7 ЗДДФЛ

31.01.

Деклариране и внасяне на данъците при източника по чл.194 и 195 ЗКПО за четвърто тримесечие на предходната година.

С тази декларация лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3, предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 (възнаграждения по договори за управление и контрол) и т.6(доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за предходната година,за целите на автоматичния обмен.

Чл.201, чл.202 ЗКПО

31.01.

Изчисляване на годишна данъчна основа и определяне на годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения от работодатели, които към 31 декември на предходната година са работодатели по основно трудово правоотношение.

Чл.49 ЗДДФЛ

 

31.01.

Подаване на данъчна декларация по чл. 61н, ал.1 ЗМДТ за облагане с патентен данък за текущата година.

Чл.61н, ал.1 ЗМДТ

31.01.

Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за четвърто тримесечие на предходната година.

Чл.15 ЗДЗП

31.01.

Подаване на данъчна декларация от застрахователите или данъчните представители за данъка върху застрахователните премии за четвърто тримесечие на предходната година.

Чл.14 ЗДЗП

31.01.

Внасяне на патентния данък за първо тримесечие на текущата година.

Забележка: Лицата, които до 31 януари подадат декларацията по чл. 61н, ал. 1 ЗМДТ и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка от 5 на сто (чл. 61н, ал. 2). 

Чл.61п, ал.1 ЗМДТ

31.01.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са, или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства.

Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

ФЕВРУАРИ 2020 г.

10.02.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.02.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.02.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.02.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.02.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.02.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.02.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

25.02.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

25.02.

Внасяне от работодателя  по основното трудово правоотношение на данъка по чл. 49, ал. 5.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

28.02.

Подаване на справка от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО-платци на доходи , за изплатените през предходната година доходи на физически лица  и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски.

Чл.73, ал.1 ЗДДФЛ

28.02.

Подаване на справка от работодателите за изплатените през предходната година облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.

Чл.73, ал.6 ЗДДФЛ

МАРТ 2020 г.

10.03.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.03.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.03.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.03.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки , доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.03.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице

Чл.87 ЗАДС

15.03.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.03.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД,

за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

25.03.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

31.03.

Подаване на годишна данъчна декларация с годишен отчет за дейността и внасяне на дължимия корпоративен данък за предходната година по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по чл.75, ал.1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Чл.92, чл.93, чл.75, ал.3 ЗКПО

31.03.

Деклариране с годишната данъчна декларация и внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО за предходната година. Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година.

Новоучредените данъчно задължени лица декларират избора си по ал. 3 за годината на учредяването им с годишната данъчна декларация, подавана за същата година.

Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по ал. 3 с годишната данъчна декларация за текущата година.

Чл.217 ЗКПО

31.03.

Внасяне на алтернативен данък по чл. 241 ЗКПО върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта за предходната година.

Чл.241, ал.2 ЗКПО

31.03.

Подаване на годишната данъчна декларация с годишен отчет за дейността и внасяне на данъка за предходната година по ЗКПО от бюджетните предприятия.

Чл.252,чл.253 ЗКПО 

31.03.

Подаване на годишната данъчна декларация с годишен отчет за дейността и внасяне на данъка за предходната година по ЗКПО от лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, които за дейността си от опериране на кораби вместо с корпоративен данък се облагат с данък върху дейността от опериране на кораби.

Чл.259, ал.1, 260 ЗКПО 

31.03.

подаване на декларация по чл.142, ал.5 ДОПК от платците на доходи на чуждестранни лица в общ размер до 500000 лв. годишно, и приложили особения случай на удостоверяване на обстоятелствата по чл.136 ДОПК за прилагане на СИДДО. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път.

Чл.142, ал.5 ДОПК

31.03.

Лицата, които подадат годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март.

Чл.53 ЗДДФЛ

31.03.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата.

Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата.

До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. 

Наредба от № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

АПРИЛ 2020 г.

10.04.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.04.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.04.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.04.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.04.

Подаване на регистърът по чл. 124, ал. 7 по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Чл.125, ал.9 ЗДДС

14.04.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.04.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел V на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходното тримесечие.

Чл.246, 247 ЗКПО

15.04.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.04.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.04.

Месечни авансови вноски за корпоративния данък за януари, февруари, март и април по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

15.04.

Тримесечни авансови вноски за корпоративния данък по ЗКПО за първо тримесечие.

Чл.90 ЗКПО

20.04.

Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка,) подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в ППЗДДС, за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък  . Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

Чл.159б, ал.4 ЗДДС

25.04.

Внасяне от работодателя на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

30.04.

Предоставяне от работодателите пред НАП на  информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз през предходната година.

Информацията се предоставя само по електронен път по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл.73а, ал.5 ЗДДФЛ

30.04.

Подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за предходната година и внасяне на дължимият данък по годишната данъчна декларация .

Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

Подаването на  годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от самоосигуряващите се лица се извършва само по електронен път.

Чл.53, чл.67, ал.5 ЗДДФЛ 

30.04.

Внасяне и деклариране на окончателни данъци по глава шеста  и  на авансови данъци по чл.43, чл.44 и чл.44а от ЗДДФЛ от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, а когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – от лицето, придобило дохода, за първо тримесечие. Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.

Чл.56, чл.65, чл.67 ЗДДФЛ

30.04.

Деклариране и внасяне на данъците при източника по чл.194 и 195 ЗКПО за първо тримесечие.

Чл.201, чл.202 ЗКПО

30.04.

Внасяне на патентния данък за  второ тримесечие на текущата година.

Чл.61п, ал.1 ЗМДТ

30.04

На предплатилите в този срок данъка върху недвижимите имоти за цялата година , се прави отстъпка 5 на сто.

Чл.28 ЗМДТ

30.04.

На предплатилите в този срок данъка върху превозните средства за цялата година , се прави отстъпка 5 на сто.

Чл.60 ЗМДТ

30.04.

Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за първо тримесечие.

Чл.15 ЗДЗП

30.04.

Подаване на данъчна декларация от застрахователите или данъчните представители за данъка върху застрахователните премии за първо тримесечие.

Чл.14 ЗДЗП

МАЙ 2020 г.

10.05.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.05.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.05.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.05.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.05.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.05.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.05.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.05.

Месечни авансови вноски за май за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

25.05.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

31.05.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер.

Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

ЮНИ  2020 г.

10.06.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.06.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.06.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.06.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.06.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.06.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.06.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.06.

Месечни авансови вноски за юни за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

25.06.

Внасяне от работодателя на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

30.06.

Първа вноска на данъка върху недвижимите имоти  за текущата година.
 

Чл.28 ЗМДТ

30.06.

Първа вноска на данъка върху превозните средства за текущата година.

 

Чл.60 ЗМДТ

30.06.

Публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

Чл.38 ЗСч

ЮЛИ 2020 г.

10.07.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.07.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец

Чл.11 ЗСВОТС

14.07.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.07.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.07.

Подаване на регистърът по чл. 124, ал. 7 по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Чл.125, ал.9 ЗДДС

14.07.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице

Чл.87 ЗАДС

15.07.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.07.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.07.

Месечни авансови вноски за юли за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

15.07.

Тримесечни авансови вноски за корпоративния данък по ЗКПО за второ тримесечие.

Чл.90 ЗКПО

15.07.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел V на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходното тримесечие.

Чл.246, 247 ЗКПО

20.07.

Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка,) подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в ППЗДДС, за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък  . Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

Чл.159б, ал.4 ЗДДС

25.07.

Внасяне от работодателя на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

31.07.

Внасяне и деклариране на окончателни данъци по глава шеста  и  на авансови данъци по чл.43, чл.44 и чл.44а от ЗДДФЛ от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, а когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – от лицето, придобило дохода, за второ тримесечие. Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.

Чл.56, чл.65, чл.67 ЗДДФЛ

31.07.

Деклариране и внасяне на данъците при източника по чл.194 и 195 ЗКПО за второ тримесечие.

Чл.201, чл.202 ЗКПО

31.07.

Внасяне на патентния данък за трето тримесечие на текущата година.

Чл.61п, ал.1 ЗМДТ

31.07.

Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за второ тримесечие.

Чл.15 ЗДЗП

31.07.

Подаване на данъчна декларация от застрахователите или данъчните представители за данъка върху застрахователните премии за второ тримесечие.

Чл.14 ЗДЗП

АВГУСТ 2020 г.

10.08.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.08.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.08.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.08.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.08.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.08.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.08.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.08.

Месечни авансови вноски за август за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

25.08.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

СЕПТЕМВРИ 2020 г.

10.09.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.09.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.09.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.09.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки , доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.09.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.09.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15. 09.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.09.

Месечни авансови вноски за септември за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

25.09.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

30.09.

При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по чл.53, ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация по чл.50 ЗДДФЛ.

Чл.53, ал.2 ЗДДФЛ

30.09.

При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице по реда на чл.73 алинеи 1-7, след срока по чл.73, ал. 4 задължените лица имат право да правят промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията.

Чл.73, ал.8 ЗДДФЛ

30.09.

При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до

30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по чл.75, ал.1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Чл.75, ал.3 ЗКПО

ОКТОМВРИ 2020 г.

10.10.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.10.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.10.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.10.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.10.

Подаване на регистърът по чл. 124, ал. 7 по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Чл.125, ал.9 ЗДДС

14.10.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15.10.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.10.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.10.

Месечни авансови вноски за октомври за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

15.10.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел V на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходното тримесечие.

Чл.246, 247 ЗКПО

20.10.

Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка,) подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в ППЗДДС, за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък . Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

Чл.159б, ал.4 ЗДДС

25.10.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

31.10.

Втора вноска на данъка върху недвижимите имоти  за текущата година.

Чл.28 ЗМДТ

31.10.

Втора вноска на данъка върху превозните средства за текущата година.

Чл.60 ЗМДТ

31.10.

Внасяне и деклариране на окончателни данъци по глава шеста  и  на авансови данъци по чл.43, чл.44 и чл.44а от ЗДДФЛ от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, а когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – от лицето, придобило дохода, за трето тримесечие. Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.

Чл.56, чл.65, чл.67 ЗДДФЛ

31.10.

Деклариране и внасяне на данъците при източника по чл.194 и 195 ЗКПО за трето тримесечие.

Чл.201, чл.202 ЗКПО

31.10.

Внасяне на патентния данък за четвърто тримесечие на текущата година.

Чл.61п, ал.1 ЗМДТ

31.10.

Краен срок за подаване на декларация в общината по местонахождението на имота за неплащане на такса битови отпадъци през следващата календарна година за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година.

Чл.71, т.2 ЗМДТ

31.10.

Краен срок за подаване на декларация в общината по местонахождението на имота за неплащане на такса битови отпадъци през следващата календарна година за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации.

Чл.71, т.3 ЗМДТ

31.10.

Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за трето тримесечие.

Чл.15 ЗДЗП

31.10.

Подаване на данъчна декларация от застрахователите или данъчните представители за данъка върху застрахователните премии за трето тримесечие.

Чл.14 ЗДЗП

НОЕМВРИ 2020 г.

10.11.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл. 239, 240 ЗКПО

14.11.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.11.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.11.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки , доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.11.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице.

Чл.87 ЗАДС

15. 11.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15. 11.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.11.

Месечни авансови вноски за ноември за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

25.11.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

ДЕКЕМВРИ 2020 г.

10.12.

Подаване на декларация и внасяне на данъка за хазартни игри по раздел ІV на глава тридесет и втора на ЗКПО за предходния месец.

Чл.239, 240 ЗКПО

14.12.

Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС за предходния месец.

Чл.11 ЗСВОТС

14.12.

Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, и внасяне на дължимия ДДС за предходния месец. Справка- декларацията по ДДС и отчетните регистри  се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл.89, чл.125 ЗДДС

14.12.

Подаване на VIES-декларация от регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка за предходния месец. Декларацията се подава задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс  освен в случаите на чл.125, ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

Чл.125 ЗДДС

14.12.

Подаване на акцизна декларация от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗАДС лице

Чл.87 ЗАДС

15. 12.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец, както и на данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ през предходния месец.

Чл.15 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15. 12.

Подаване на данни по електронен път чрез КЕП от лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1 от наредбата.

Чл.51 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.

15.12.

Подаване на декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато данъчно задължените лица смятат, че те(авансовите вноски) ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.

Чл.88 ЗКПО

15.12.

Месечни авансови вноски за декември за корпоративния данък по ЗКПО.

Чл.90 ЗКПО

15.12.

Тримесечни авансови вноски за корпоративния данък по ЗКПО за трето тримесечие.

Чл.90 ЗКПО

25.12.

Внасяне от работодателят на данъка, който е задължен да удържа по чл. 42, за предходния месец, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Чл.65, ал.11 ЗДДФЛ

31.12.

Подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.

Чл.29а, ал.4 ЗДДФЛ

31.12.

Подаване на декларация по чл.  259, ал. 1 ЗКПО за упражняване на правото на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби.

Чл.259, ал.1 ЗКПО

31.12.

Подаване на декларация по чл. 202а, ал.4 от ЗКПО от чуждестранни юридически лица, които са избрали да преизчислят данъка, удържан при източника.

Чл.202а, ал.4 ЗКПО

31.12.

Подаване на годишна декларация за деклариране на данъка върху допълнителните разходи на народните представители и внасяне на данъка.

Чл.217д ЗКПО

                 

Забележка: Когато последният ден от срока е неприсъствен, този ден не се брои и срокът изтича в първия присъствен ден.

1 януари
(сряда)

Нова година

3 март
(вторник)

Ден на Освобождението на България от османско иго – Национален празник

17 април
(петък)

Велики петък

18 април
(събота)

Велика събота

19 и 20 април
(неделя и понеделник)

Възкресение Христово – Великден

1 май
(петък)

Ден на труда и на международната работническа солидарност

6 май
(сряда)

Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия

24 май
(неделя)

Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост

6 септември
(неделя)

Ден на Съединението

22 септември
(вторник)

Ден на Независимостта на България

1 ноември
(неделя)

Ден на народните будители  – неприсъствен ден за всички учебни заведения

24 декември
(четвъртък)

Бъдни вечер

25 и 26 декември
(петък и събота)

Рождество Христово

Официалните празници в Република България са определени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

Тримесечие

Месец

Календарни дни

Седмична почивка (събота и неделя)

Официални празници по
чл. 154,
ал. 1 КТ

Неработни дни

Работни дни

Месечна
норма
работни
часове

1

2

3

4

5

6

7 = 3-6

8 = 7 х 8 ч/д.

ПЪРВО

януари

31

8

1

9

22

176

февруари

29

9

9

20

160

март

31

9

1

9

22

176

Общо

 

91

26

2

27

64

512

ВТОРО

април

30

8

4

10*

20

160

май

31

10

3

12

19

152

юни

30

8

8

22

176

Общо

 

91

26

7

30

61

488

ТРЕТО

юли

31

8

8

23

184

август

31

10

10

21

168

септември

30

8

2

10*

20

160

Общо

 

92

26

2

28

64

512

ЧЕТВЪРТО

октомври

31

9

9

22

176

ноември

30

9

1

9**

21

168

декември

31

8

3

11

20

160

Общо

 

92

26

4

29

63

504

ОБЩО
ЗА ГОДИНАТА

 

366

104

15

114

252

2016

СРЕДНО­МЕСЕЧНО

 

 

 

 

 

21

168

* Официален празник съвпада с почивен ден.
** Официален празник, неприсъствен ден за всички учебни заведения.

Обн. ДВ. бр. 27 от 27.03.2018 г., изм. ДВ. бр. 94 от 13.11.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. ДВ. бр. 34 от 23.04.2019 г., изм. ДВ. бр. 37 от 7.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 28.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 18 от 28.02.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 69 от 4.08.2020 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Предмет, цели и обхват

Чл. 1. С този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

Чл. 2. (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон, когато е извършено умишлено, е:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) преобразуването или прехвърлянето на имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност;
3. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие или неговото прикриване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на посочените в ал. 1 дейности, могат да бъдат установени на база обективни фактически обстоятелства.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Изпиране на пари е налице и когато престъплението, от което е придобито имуществото по ал. 1, е извършено в друга държава членка, или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Чл. 3. Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Раздел II.
Задължени субекти

Чл. 4. Мерките по чл. 3, т. 1 - 6 са задължителни за:
1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
4. обменните бюра;
5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
6. лизинговите предприятия;
7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
8. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) инвестиционните посредници, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
9. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
10. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
11. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) пенсионноосигурителните дружества, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
12. регистрираните одитори;
13. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
16. лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
18. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
19. търговците на едро;
20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
21. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта;
22. органите по приватизацията;
23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
27. професионалните съюзи и съсловните организации;
28. юридическите лица с нестопанска цел;
29. професионалните спортни клубове;
30. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
31. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) централните депозитари на ценни книжа, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.);
32. политическите партии;
33. органите на Националната агенция за приходите;
34. митническите органи;
35. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.);
36. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
37. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
38. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие;
39. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги.

Чл. 5. Лицата по чл. 4 изпълняват задълженията по този закон и в случаите, когато те са обявени в несъстоятелност или в ликвидация.

Чл. 6. Мерките по чл. 3 са задължителни и за регистрираните в чужбина клонове на лицата по чл. 4, както и за регистрираните в страната клонове на чуждестранни лица, попадащи в кръга на посочените в чл. 4.

Чл. 7. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигурят ефективно прилагане на мерките по този закон и на правилника за прилагането му от своите клонове и дъщерни дружества в трети държави, включително обмен на информация за целите на чл. 57 и чл. 80, ал. 3, до степента, в която законодателството на третата държава позволява.
(2) Когато законодателството на третата държава не позволява или ограничава прилагането на мерките по този закон и на правилника за прилагането му, лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор, да предприемат допълнителни мерки в съответствие с риска, които се определят с правилника за прилагане на закона, и да следват насоките на Европейските надзорни органи по чл. 45, параграф 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2015/849". Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издава указания за предприемане и на други допълнителни мерки в съответствие с риска, включително прекратяване на делови отношения и прекратяване на дейността в третата държава.
(3) Лицата по чл. 4 осигуряват ефективно прилагане от регистрираните на територията на други държави членки свои клонове на националните разпоредби на тези държави членки, с които са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 8. (1) Когато лицата по чл. 4 не са предприели допълнителни мерки по чл. 7, ал. 2 или когато тези мерки са неефективни, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява съответния орган за надзор с оглед на прилагане на мерки от негова компетентност. Органът за надзор може да изиска от групата да не установява или да прекрати деловите взаимоотношения и да не извършва сделки, включително при необходимост да предприеме действия за ограничаване или за прекратяване на съответната дейност в третата държава. Органът за надзор уведомява директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за предприетите действия и приложените мерки.
(2) Когато няма орган за надзор върху дейността на лицето по чл. 4, действията по ал. 1 се предприемат от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Органът за надзор по ал. 1 уведомява Европейските надзорни органи в случаите по чл. 7, ал. 2.
(4) При условията на чл. 7, ал. 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор могат да предприемат извършване на допълнителни контролни действия спрямо лицето по чл. 4 в рамките на нормативно установените им правомощия и компетентност.

Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По отношение на издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, в правилника за прилагане на закона се предвиждат условия за създаване на централни звена за контакт с тези лица, като се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95 и делегирания акт, приет съгласно чл. 45, параграфи 10 и 11 от Директива (ЕС) 2015/849. Централните звена за контакт осигуряват от името на определилия ги издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги спазването на изискванията на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им и улесняват извършването на контрол от органите по чл. 108, ал. 2, съответно от Българската народна банка, включително като им предоставят документи и информация при поискване.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата по чл. 4, т. 38 и 39 се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите.
(2) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите.
(3) За вписването в регистъра по ал. 1 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Глава втора.
КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

Раздел I.
Общи правила за прилагане на мерките за комплексна проверка

Чл. 10. Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 - 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.

Чл. 11. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при:
1. установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения;
2. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
4. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) В случаите, при които поради характера на случайната операция или сделка нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е равна или надвишава:
1. левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо от начина, по който се извършва плащането, и дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
2. левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.
(4) Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не прилагат мерките за комплексна проверка, но предприемат съобразно риска подходящи мерки за наблюдение на операциите и сделките с оглед изпълнение на задълженията си по чл. 47, 72, 76 и 98 и задълженията си по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(5) Когато при условията на чл. 98, ал. 4 и 5 е установен по-висок риск, лицата по ал. 4 в допълнение към мерките по ал. 4, прилагат следните мерки, като могат да съобразят обема и степента на прилагането им с установения риск:
1. прилагат ясни вътрешен ред и процедури, включващи определяне на дейностите, вътрешни правила за отчетност, контрол и разпределение на функциите в организацията, проверка на ключови служители за наличие на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, процедури за отпускане на средства, пълен контрол върху използваните банкови сметки и финансови инструменти, наблюдение на дейността на клонове или свързани юридически лица с нестопанска цел;
2. прилагат процедури за контрол или сътрудничество с партньорски организации, като писмено документират отговорностите, получават обратна информация относно използването на средствата и ресурсите и гарантират познаване от партньорските организации на бенефициентите на тяхната дейност чрез мерките по т. 3, 4 и 5;
3. идентифицират дарителите и бенефициентите чрез събиране на възможно най-пълна информация, позволяваща еднозначна идентификация, включително по отношение на лица, упражняващи контрол, без да бъде възпрепятствана значително дейността на организацията, а при необходимост могат да използват методите и средствата за комплексната проверка;
4. съхраняват всички получени средства и отпускат средства на бенефициенти чрез използване на лица по чл. 4, т. 1 - 3 и 7 - 10, когато това не възпрепятства значително дейността на организацията;
5. проверяват дарителите и бенефициентите, партньорските юридически лица с нестопанска цел за наличието на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 лицата документират предприетите действия, като при невъзможност да бъдат приложени някои от мерките по ал. 5, т. 3 и 4, посочват причините за това и съхраняват събраната информация за срок от 5 години.
(7) Когато мерките по ал. 4 и 5 не са достатъчни за постигане на целите на този закон, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.

Чл. 12. (1) Лицата по чл. 4, т. 21 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при:
1. вписването в регистъра по чл. 74, ал. 1 от Закона за хазарта;
2. изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. покупка, обмен или осребряване на жетони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата на обща стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(2) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат към момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е равна или надвишава левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.

Чл. 13. (1) Лицата по чл. 4, т. 17 прилагат мерките за комплексна проверка при всяко провеждане на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато крайната цена на продаваемото имущество е на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали плащането е осъществено чрез една или няколко свързани операции.
(2) При условията на ал. 1 мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 се прилагат спрямо купувача по публичната продан преди влизането в сила на постановлението за възлагане по чл. 496 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) При всяко провеждане на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато крайната цена на продаваемото имущество е на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали плащането е осъществено чрез една или няколко свързани операции органите на Националната агенция за приходите прилагат мерките за комплексна проверка.
(4) При условията на ал. 3 мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 се прилагат спрямо купувача по публичната продан преди издаването на постановлението за възлагане по чл. 246, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 14. Лицата по чл. 4 са длъжни да прилагат мерките за комплексна проверка по чл. 10 при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му.

Чл. 15. (1) Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4, вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по проведена публична продан по чл. 13, ал. 2, издаването на постановление за възлагане по чл. 13, ал. 4 или сключването на застрахователен договор по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи.
(2) Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат и винаги когато възникне съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици, или когато бъде получена информация за промяна в тях.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 поддържат актуална събраната чрез прилагането на мерките за комплексна проверка информация за своите клиенти и за извършваните от тях операции и сделки, като периодично преглеждат и актуализират при необходимост поддържаните бази от данни и клиентски досиета, като прилагат мерките за комплексна проверка, включително когато на лицето по чл. 4 стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата по отношение на клиента.
(2) Базите от данни и клиентските досиета за клиентите и бизнес отношенията с потенциално по-висок риск се преглеждат и актуализират на по-кратки периоди.
(3) При необходимост актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по идентифициране и проверка на идентификацията в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му, когато:
1. е извършена операция или е сключена сделка на стойност, различна от обичайната за клиента;
2. има значителна промяна в начина, по който се използва откритата сметка, или в начина, по който се извършват определени операции или сделки;
3. на лицето по чл. 4 стане известно, че информацията, с която разполага за съществуващ клиент, е недостатъчна за целите на прилагането на мерките за комплексна проверка;
4. на лицето по чл. 4 стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата, установени чрез прилагане на мерките по чл. 10, по отношение на клиента.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по комплексна проверка в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му, когато лицето по чл. 4 има предвидено в закон задължение в рамките на съответната календарна година да се свърже с клиента с цел преглед на относимата информация, свързана с действителния собственик или собственици, или когато лицето по чл. 4 има това задължение съгласно дял втори, глава шестнадесета, раздел ІІІ "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 17. (1) В случаите, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 - 4, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, в т. ч. откриването на сметка.
(2) В случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения.
(3) В случаите, при които лицето по чл. 4, т. 5 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 19, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или сключването на застрахователния договор, а при вече установени делови взаимоотношения - да ги прекрати.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от:
1. Българската народна банка при извършване на сделки с чуждестранни валути, когато прилагането им противоречи на Закона за Българската народна банка;
2. лицата по чл. 4, т. 17, когато прилагането им противоречи на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за частните съдебни изпълнители;
3. органите на Националната агенция за приходите, когато прилагането им противоречи на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В случаите по ал. 1 - 4 лицето по чл. 4 преценява дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 72.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати, или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.

Раздел II.
Особени правила и изключения при прилагането на мерките за комплексна проверка

Чл. 19. (1) По отношение на бенефициерите по застрахователни договори съгласно раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност лицата по чл. 4, т. 5 са длъжни да прилагат и следните допълнителни мерки за комплексна проверка на клиента, непосредствено след като бенефициерите по застрахователния договор бъдат установени или посочени:
1. в случаите на бенефициери, които са установени като изрично посочени лица или други правни образувания, идентификация на бенефициерите се извършва при сключването на застрахователния договор, а проверката на идентификацията на бенефициерите се извършва по времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор;
2. в случаите на бенефициери, които са посочени по силата на определени характеристики или клас или по друг начин, се събира към момента на сключването на застрахователния договор информацията относно тези бенефициери, която е необходима, за да се осигури възможността за извършване на идентификация и проверка на идентификацията на бенефициерите по времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Кредитните институции по чл. 4, т. 1 и лицата по чл. 4, т. 3 прилагат мерките по ал. 1 към момента на извършване на изплащане по застрахователния договор, когато бенефициерите по ал. 1, т. 1 са изрично посочени лица или други правни образувания, като е взето предвид само името, съответно наименованието на лицето или в случай че бенефициерите са посочени по реда на ал. 1, т. 2, след получаване на информация по ал. 6.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При условията на ал. 1, т. 1 идентификацията на бенефициерите при сключването на застрахователния договор се извършва чрез събиране на данни за имената или наименованието и официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността. По времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор, се извършва пълна идентификация на бенефициера по реда на чл. 53 и 54 и проверка на идентификацията по реда на чл. 55.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При цялостно или частично прехвърляне на застраховка по ал. 1 на трето лице лицата по чл. 4, т. 5 идентифицират към момента на прехвърлянето лицето, което получава в своя полза стойността на прехвърлената полица, както и неговия действителен собственик.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 4 и когато са запознати, лицата по чл. 4, т. 3 и кредитните институции по чл. 4, т. 1 идентифицират лицето, което получава в своя полза стойността на прехвърлената полица, както и неговия действителен собственик.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 5, преди да наредят плащане към бенефициер по застрахователен договор, изпращат на лицата по чл. 4, т. 3 и на кредитните институции по чл. 4, т. 1 идентификационните данни на бенефициера, като изрично посочват, че плащането е по застрахователни договори по ал. 1.

Чл. 20. В случаите на бенефициери на доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания, когато бенефициерите са определени по силата на конкретни характеристики или клас, лицата по чл. 4 са длъжни да съберат към момента на встъпване в делови взаимоотношения информацията относно бенефициера, която е необходима, за да се осигури възможността за извършване на идентификация и проверка на идентификацията на бенефициера по времето на или преди извършване на изплащането на доверителната собственост или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил придобитите права.

Чл. 21. (1) Лицата по чл. 4 могат да приключат проверката на идентификацията на клиента и на действителния собственик по време на установяването на деловите взаимоотношения при наличие на следните кумулативни условия:
1. когато приключването на проверката преди установяването на делови взаимоотношения с оглед на характера на тези взаимоотношения обективно води до прекъсване на нормалното осъществяване на съответната дейност;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) когато рискът от изпиране на пари и рискът от финансиране на тероризъм в конкретния случай са ниски и са предприети мерки за ефективното им управление.
(2) В случаите по ал. 1 проверката трябва да приключи възможно най-скоро след първоначалния контакт с клиента.

Чл. 22. Кредитна институция и лице по чл. 4, т. 8 - 10, които извършват дейност на територията на Република България, могат да позволят откриването на сметка, преди да е приключила проверката на идентификацията на клиента, при следните кумулативни условия:
1. сметката да не бъде закрита до приключване на проверката на идентификацията;
2. да не се извършват никакви операции или сделки от титуляря на сметката или от негово име до приключването на проверката на идентификацията, включително преводи от сметката от името на и/или за сметка на нейния титуляр.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) (1) Член 17 не се прилага за лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, доколкото тези лица установяват правното положение на клиент при или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство.
(2) Член 17 не се прилага за лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, доколкото тези лица защитават или представляват клиент при или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Издателите на електронни пари и техните представители могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 - 3 по отношение на електронни пари, когато въз основа на оценка на риска е установен нисък риск и са изпълнени едновременно следните условия:
1. платежният инструмент не е презаредим или има максимален месечен лимит на плащанията по сделки до левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, който може да се използва само в Република България;
2. максималната електронно съхранявана сума не надхвърля левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута;
3. платежният инструмент се използва единствено за закупуване на стоки или услуги;
4. платежният инструмент не може да се захранва с анонимни електронни пари;
5. издателят на електронни пари осъществява подходящо наблюдение на сделките или деловите взаимоотношения, позволяващо разкриването на необичайни или съмнителни сделки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Изключението по ал. 1 не се прилага в случай на обратно изкупуване в брой или чрез теглене в брой на паричната стойност на електронните пари, когато сумата надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута, или в случай на платежни операции, инициирани от разстояние, по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, когато сумата на платежната операция надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 10.07.2020 г.) Задължените лица по чл. 4, т. 1 и 2, в качеството си на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 5, предложение второ от Закона за платежните услуги и платежните системи, приемат плащания с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, само когато тези карти отговарят на изисквания, еквивалентни на тези по ал. 1 и 2.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Мерки по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, включително приемането на плащания на територията на Република България, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави и отговарящи на изискванията на ал. 1 и 2, могат да се определят и в резултат на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и в резултат на насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849.
(6) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

Раздел III.
Опростена комплексна проверка

Чл. 25. (1) Лицата по чл. 4 могат да прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно глава седма мерки за опростена комплексна проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) За прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по реда на този раздел се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
(3) Опростената комплексна проверка на клиентите изисква прилагането на всички мерки за комплексна проверка при съобразяване на степента и обема на тяхното прилагане с нивото на риск чрез прилагане на една или повече от следните мерки:
1. събиране на необходимите данни за идентификация на физическото лице съгласно чл. 53, ал. 2, които са проверени по реда на чл. 55, ал. 1 (независимо дали е снето, или не копие от документа за самоличност);
2. проверка на идентификацията по време на или след установяване на делови взаимоотношения - при наличието на условия за ограничаване на риска;
3. съобразяване на честотата на извършване на идентификация и проверката на идентификацията спрямо съществуващи клиенти с нивото на риск;
4. съобразяване на честотата на текущия мониторинг с нивото на риск;
5. установяване на целта и характера на деловите взаимоотношения на базата на наличните данни за операциите на клиента и вида на взаимоотношенията с него, или ограниченията на конкретния продукт или услуга;
6. приемане на установен произхода на средствата на клиента при наличие на достатъчно косвени индикации за произхода на средствата;
7. други мерки, основани на риска, посочени в насоките на Европейските надзорни органи съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Мерките по ал. 3, т. 7 могат да се прилагат само от лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, ако не са издадени други изрични указания от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 26. Лицата по чл. 4 могат да прилагат мерките по този раздел само ако са изпълнени следните кумулативни условия:
1. прилагането на такива мерки не попада в условията на среден или висок риск, посочени в националната оценка на риска;
2. прилагането на такива мерки се основава на идентифицирани от лицето по чл. 4 области с нисък риск при прилагането на чл. 98 и 100;
3. лицето по чл. 4 е събрало достатъчно информация, която му дава достатъчно основания да смята, че конкретната операция или сделка или деловите взаимоотношения с клиента са с нисък риск;
4. конкретният случай не попада в случаите, при които е задължително прилагането на мерки за разширена комплексна проверка съгласно раздел ІV от тази глава;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) прилагането на такива мерки не пречи на извършването в достатъчна степен на текущо наблюдение на деловите взаимоотношения или на операциите и сделките с оглед на установяване на случаи на необичайни операции или сделки в съответствие с чл. 47 или на случаи, за които следва да се уведомява по реда на чл. 72;
6. в конкретния случай не е налице съмнение за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или за наличие на средства с престъпен произход;
7. лицето по чл. 4 е в състояние да покаже, че са предприети достатъчни мерки за установяване и оценка на риска и изпълнението на условията по т. 1 - 6;
8. лицето по чл. 4 е уведомило предварително дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за идентифицираните категории клиенти, продукти и услуги с по-нисък риск и за намерението да се прилагат опростени мерки за комплексна проверка спрямо тях.

Чл. 27. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е кредитна институция или лице по чл. 4, т. 5, 8 - 11 от Република България, от друга държава членка или от трета държава, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон, като се отчита нивото на риск на тези държави и прилагането на мерки за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразено с това ниво, наличието на пълния обем от подобни мерки съобразно изискванията на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и тяхното ефективно прилагане.

Чл. 28. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е държавен или местен орган на Република България.

Чл. 29. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:
1. лицето по чл. 4 е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;
2. институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;
3. институцията се отчита пред орган на Европейския съюз, пред орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.

Чл. 30. (1) По отношение на продуктите, услугите, операциите или сделките, или механизмите за доставка лицата по чл. 4 могат да преценят потенциалния риск за целите на прилагане на опростената комплексна проверка на клиента въз основа на следните допълнителни рискови фактори, обуславящи потенциално по-нисък риск:
1. застрахователни договори, при които брутният размер на периодичните премии или вноски по застрахователния договор за една година не надвишава 2 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, или премията, или вноската по застрахователния договор е еднократна и не надвишава 5 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;
2. застрахователни договори по пенсионни схеми, по които няма клауза за предварително изкупуване, и договорът не може да се използва като залог;
3. финансови продукти или услуги, които осигуряват надлежно определени и ограничени услуги за някои видове потребители, за подобряване на достъпа във връзка с финансовото приобщаване;
4. продукти, по които рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма се управлява от други фактори, като ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността.
(2) В случаите по ал. 1 лицата, които прилагат мерки по чл. 25, ал. 3, уведомяват предварително за това дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Лицата по чл. 4, т. 5 могат да прилагат и по-ниски прагове от посочените в ал. 1, т. 1, когато по реда на глава седма, раздел II е установен по-висок риск от изпиране на пари за съответния клиент, продукт или услуга.

Чл. 31. Освен посочените в чл. 30 фактори лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 могат да преценят потенциалния риск за целите на прилагане на опростената комплексна проверка въз основа на насоките по чл. 25, ал. 3, т. 7.

Чл. 32. При наличие на информация, обуславяща по-високо ниво на риск, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания на лицата по чл. 4 да:
1. приложат незабавно някоя от мерките по чл. 10;
2. преустановят прилагането на мерки за опростена комплексна проверка по отношение на дадена категория клиенти, продукти или услуги.

Чл. 33. Независимо от наличието на условията за прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по този раздел лицата по чл. 4 са длъжни да прилагат мерките по чл. 10, т. 3 и 5 за целите на глава четвърта.

Чл. 34. Лицата по чл. 4 не могат да прилагат мерките за опростена комплексна проверка по този раздел спрямо лица от високорискови трети държави по чл. 46, ал. 3.

Раздел IV.
Разширена комплексна проверка

Чл. 35. В допълнение към мерките по раздел І от тази глава лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона в следните случаи:
1. при встъпване в делови взаимоотношения с лица по чл. 36 и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка по чл. 11 - 13 с лица по чл. 36;
2. при встъпване в делови взаимоотношения и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка с физически лица, юридически лица и други правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46;
3. при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност и по отношение на които не са предвидени допълнителни мерки по този закон;
4. при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма;
5. във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма;
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) при сложни или необичайно големи сделки или операции, при сделки или операции, които се извършват по необичайни схеми, както и при операции и сделки без явна икономическа или законна цел;
7. при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава;
8. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) във всички други случаи, при които по реда на глава седма е установен по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка по отношение на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, които са видни политически личности в Република България, в друга държава членка или в трета държава, или в международни организации, както и по отношение на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, които са свързани с такива видни политически личности.
(2) Видни политически личности по смисъла на ал. 1 са физически лица, които изпълняват или на които са били поверени следните важни обществени функции:
1. държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри;
2. членове на парламенти или на други законодателни органи;
3. членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
4. членове на сметна палата;
5. членове на управителни органи на централни банки;
6. посланици и управляващи дипломатически мисии;
7. висши офицери от въоръжените сили;
8. членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик - държавата;
9. кметове и заместник-кметове на общини, кметове и заместник-кметове на райони и председатели на общински съвети;
10. членове на управителните органи на политически партии;
11. ръководители и заместник-ръководители на международни организации, членове на управителни или надзорни органи в международни организации или лица, изпълняващи еквивалентна функция в такива организации.
(3) Категориите, определени в ал. 2, т. 1 - 7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
(4) Категориите, определени в ал. 2, т. 1 - 8, не включват длъжностни лица на средно или по-ниско ниво.
(5) За целите на ал. 1 за "свързани лица" се смятат:
1. съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
2. низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които низходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
3. възходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които възходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
4. роднините по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи или лицата, с които роднините по съребрена линия от втора степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
5. всяко физическо лице, за което се знае, че е действителен собственик съвместно с лице по ал. 2 на юридическо лице или друго правно образувание или се намира в други близки търговски, професионални или други делови взаимоотношения с лице по ал. 2;
6. всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, за което се знае, че е било създадено в полза на лице по ал. 2.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции по чл. 36, ал. 2. Списъкът може да бъде оповестен публично.
(2) По искане на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" държавните и местните органи и институциите, ведомствата и политическите партии, при които се заемат длъжностите по ал. 1, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(3) По искане на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(4) Органите, институциите, ведомствата и политическите партии по ал. 2 и организациите по ал. 3 уведомяват своевременно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за настъпили промени в данните и информацията в списъка по ал. 1. В тези случаи дирекцията информира своевременно Европейската комисия за настъпилите промени, като предоставя актуализиран списък.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите, когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал. 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 - 41. Рискът се отчита и мерките се прилагат и след изтичане на едногодишния период до момента, в който основателно може да се приеме, че това лице вече не представлява риск, специфичен за видните политически личности.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

Чл. 38. (1) За встъпване на лице по чл. 4 в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са лица по чл. 36, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
(2) В случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36, продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.

Чл. 39. (1) Лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия за установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения с клиент или с действителен собственик на клиент, за когото са установили, че е лице по чл. 36.
(2) Лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия за изясняване на източника на имуществено състояние на клиент или действителен собственик на клиент, за когото са установили, че е лице по чл. 36.

Чл. 40. Лицата по чл. 4 осъществяват текущо и разширено наблюдение върху деловите си взаимоотношения с лица по чл. 36.

Чл. 41. (1) По отношение на потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, който е лице по чл. 36, се прилагат мерки за разширена комплексна проверка при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Конкретните мерки за разширена комплексна проверка, които се прилагат във всеки отделен случай, се преценяват от лицето по чл. 4 при съобразяване вида на клиента по чл. 36 и характера на деловите взаимоотношения с него.

Чл. 42. (1) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 разработват ефективни вътрешни системи, които да им позволят да установят дали потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36.
(2) Вътрешните системи по ал. 1 могат да се основават на един или повече от следните източници на информация:
1. информация, получена чрез прилагане на мерките за разширена комплексна проверка;
2. писмена декларация, изискана от клиента, с цел установяване дали лицето попада в някоя от категориите по чл. 36;
3. информация, получена чрез използването на вътрешни или външни бази от данни.

Чл. 43. (1) Лицата по чл. 4, т. 5 използват вътрешните системи по чл. 42, за да определят дали титулярите и/или бенефициерите по животозастрахователни или други застрахователни договори с инвестиционен елемент и/или действителните собственици на титулярите, и/или бенефициерите по такива договори са лица по чл. 36.
(2) В случаите, при които се установи, че бенефициерите по застрахователни договори по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането и/или действителните собственици на бенефициерите по такива договори са лица по чл. 36, се прилагат чл. 38 и 40.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 2 преди пристъпване към изплащане на суми по полицата се уведомява служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4, т. 5. В тези случаи лицето по чл. 4, т. 5 преценява дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 72.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно от кредитните институции по чл. 4, т. 1 и лицата по чл. 4, т. 3 при получаване на информация по реда на чл. 19, ал. 6.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При установяване на кореспондентски отношения, включващи плащания с институции-респонденти от трета държава, лицата по чл. 4:
1. събират достатъчно информация за институцията-респондент, позволяваща им да разберат напълно характера на дейността, както и въз основа на публично достъпна информация да определят репутацията на институцията и качеството на извършвания по отношение на същата надзор, включително дали е била обект на разследвания за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, или на надзорни мерки;
2. оценяват вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от институцията-респондент;
3. създават организация, според която установяването на нови кореспондентски отношения да се извършва само след предварително одобряване от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4;
4. определят и документират отговорностите на всяка от двете кореспондиращи си институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(2) В случаите по ал. 1, когато достъп до кореспондентската сметка на лицето по чл. 4 имат и трети лица - клиенти на институцията-респондент, лицето по чл. 4 е длъжно да се увери, че институцията-респондент е проверила идентификацията и извършва постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на лицето по чл. 4, и че при поискване институцията-респондент може незабавно да предостави на лицето по чл. 4 съответните данни от комплексната проверка на клиента.

Чл. 45. (1) Забранява се на лицата по чл. 4 да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми. В случаите на вече установени кореспондентски отношения с банки фантоми лицата по чл. 4 са длъжни да прекратят тези отношения незабавно.
(2) Забранява се на лицата по чл. 4 да установяват кореспондентски отношения с институции извън страната, които позволяват техните сметки да бъдат използвани от банки фантоми. В случаите на вече установени кореспондентски отношения с такива институции лицата по чл. 4 са длъжни да прекратят тези отношения незабавно.

Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 прилагат следните мерки за разширена комплексна проверка по отношение на деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма:
1. събират допълнителна информация относно клиентите и техните действителни собственици;
2. събират допълнителна информация относно планирания характер на деловите взаимоотношения;
3. събират информация за произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения, сделките и операциите, както и за източника на имущественото състояние на клиентите и техните действителни собственици;
4. събират информация относно основанията за планираните или извършените операции и сделки;
5. изискват одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за установяване или за продължаване на делови взаимоотношения с лица от държавите по ал. 3 и 5;
6. поставят под текущо и разширено наблюдение деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с лица от тези държави, като повишават броя и честотата на извършваните проверки и идентифицират схеми на сделки и операции, които налагат допълнително проучване;
7. други мерки по преценка от лицето по чл. 4 съобразно установения риск.
(2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма явна икономическа или законна цел, лицата по чл. 4 събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Държавите, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са определените от Европейската комисия като високорискови трети държави. Списъкът с тези държави се публикува на интернет страниците на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите. Условията и редът за прилагане на мерки, съобразени с насоките по чл. 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849, спрямо лица от тези държави се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 преценяват необходимостта от прилагане на мерките за разширена комплексна проверка от своите клонове или дъщерни предприятия, които се намират в държави от списъка по ал. 3, когато тези клонове или дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата в съответствие с този закон.
(5) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издава указания до лицата по чл. 4 за прилагането на мерки за разширена комплексна проверка и спрямо лица от държави извън списъка по ал. 3.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) При делови взаимоотношения, операции и сделки с лица от държави по чл. 46, при установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, лицата по чл. 4 изискват първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, по отношение на която се прилагат изисквания за комплексна проверка на клиента, отговарящи най-малко на изискванията на този закон и на правилника за прилагането му или покриващи тези изисквания чрез други средства.
(2) В случаите на установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, в допълнение към мерките по ал. 1 и мерките по чл. 46 лицата по чл. 4 прилагат една или повече от следните мерки по отношение на делови взаимоотношения, операции и сделки с лица от държави по чл. 46:
1. прилагане на допълнителни елементи на мерките за разширена комплексна проверка;
2. въвеждане на разширени и подходящи механизми за докладване или систематично докладване на сделки или операции;
3. ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките и операциите с лица от съответните държави по чл. 46.
(3) При установена необходимост от прилагане на мерки по ал. 2 лицата по чл. 4 уведомяват съответния орган за надзор и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". В тези случаи съответният орган за надзор уведомява незабавно Европейската комисия. Когато няма орган за надзор върху дейността на лицето по чл. 4, Европейската комисия се уведомява от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Лицата по чл. 4 прилагат мерките по ал. 2, след като бъдат информирани от съответния орган за надзор или от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", че Европейската комисия е уведомена.
(4) В случаите на установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или съответният орган за надзор прилагат една или повече от следните мерки съобразно своята компетентност:
1. отказват създаването на дъщерни предприятия, клонове или представителства на лица от съответната държава по чл. 46 или предприемат други подходящи мерки, за да отчетат факта, че съответното лице е от държава по чл. 46;
2. отказват на лицата по чл. 4 да създават клонове или представителства в съответната държава по чл. 46 или предприемат други подходящи мерки, за да отчетат по друг начин факта, че съответният клон или представителство ще бъде в държава по чл. 46;
3. дават задължителни указания за прилагане на повишени изисквания по отношение на надзора или външния одит за клонове и дъщерни предприятия на лица от съответната държава по чл. 46;
4. въвеждат повишени изисквания по отношение на външния одит на финансови конгломерати по отношение на всички техни клонове и дъщерни предприятия, установени в съответната държава по чл. 46;
5. дават задължителни указания на лицата по чл. 4 да извършат преглед и да изменят или, ако е необходимо, да прекратят кореспондентски отношения с институции - респонденти в съответната държава по чл. 46.
(5) При определянето на нивото на риска по ал. 2 и 4 се отчита относима информация от механизми за взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки от съответните международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В тези случаи се прилага чл. 51, ал. 2.
(6) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор се информират взаимно за случаите на установена необходимост от прилагане на мерки по ал. 4 и уведомяват Европейската комисия преди прилагането на такива мерки.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 поставят под текущо и разширено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки или операции, всички сделки или операции, които се извършват по необичайни схеми, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4, или не съответстват на наличната информация за клиента. В тези случаи лицата по чл. 4 осъществяват по-интензивно по степен и характер наблюдение на деловите взаимоотношения с оглед на преценка, дали сделките или операциите са съмнителни. Това наблюдение може да включва по-често и по-задълбочено наблюдение на деловите взаимоотношения съобразно риска.
(2) За целите на ал. 1 лицата по чл. 4 извършват преценка на сделките и операциите въз основа на събраната информация за техния характер, съответствието им с обичайната дейност на клиента и предмета му на дейност, стойността на операциите и сделките, тяхната честота, финансовото състояние на клиента, използваните платежни средства, както и въз основа на други показатели, характерни за съответния вид дейност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При установяване на сделки или операции по ал. 1 лицата по чл. 4 събират информация относно съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни. Лицата по чл. 4 документират своята преценка относно наличието на условия за уведомяване по чл. 72 в резултат на събраната информация.

Чл. 48. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка в случаите по чл. 35, т. 3 - 5 и 8 при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) В случаите по чл. 35, т. 4 и 5 лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия, за да идентифицират и оценят потенциалните рискове от изпиране на пари, произтичащи от въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и от използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка.
(3) Лицата по чл. 4 предприемат действията по ал. 2 преди въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка.

Чл. 49. Извън случаите по чл. 35 лицата по чл. 4 определят допълнителни случаи, при които следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиентите. Рисковите фактори, на които се основават допълнителните случаи, се определят с правилника за прилагане на закона в съответствие с Приложение III към чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 50. Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 определят риска и прилагат мерките за разширена комплексна проверка на клиентите съгласно насоките на Европейските надзорни органи по чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 51. (1) С оглед ограничаване на рискове, идентифицирани в националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и оценката на риска, извършена от лицата по чл. 4, могат да бъдат прилагани допълнителни мерки за разширена комплексна проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Допълнителните мерки по ал. 1 задължително се съобразяват със:
1. насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз съгласно изисквания, заложени в Директива (ЕС) 2015/849;
2. мерки, оценени като подходящи от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) или международни организации с компетентност за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. размера и естеството на дейността с оглед гарантиране на пропорционалност при прилагането им.

Раздел V.
Идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията

Чл. 52. Идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.

Чл. 53. (1) Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
(2) При идентифицирането на физически лица се събират данни за:
1. имената;
2. датата и мястото на раждане;
3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;
4. всяко гражданство, което лицето притежава;
5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).
(3) При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.
(4) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 може да събират допълнителни данни при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.
(5) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал. 2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях.
(6) При липса на друга възможност събирането на данните по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник.
(7) Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал. 2.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.

Чл. 54. (1) Идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване на данните по ал. 4.
(2) В случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава членка, в която е регистрирано юридическото лице, идентифицирането на юридически лица се осъществява чрез извършване на справка в търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на юридическото лице и документиране на предприетите действия по идентифицирането. Условията и редът за документиране на предприетите действия се определят с правилника за прилагане на закона. Когато данните, необходими за идентифицирането на юридическо лице, не попадат в обхвата на подлежащите на вписване в търговския регистър или в съответния публичен регистър обстоятелства, не са публично достъпни или предприетите действия не бъдат документирани, събирането им се извършва по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона.
(3) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания лицата по чл. 4 са длъжни да установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.
(4) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се събират данни за:
1. наименованието;
2. правноорганизационната форма;
3. седалището;
4. адреса на управление;
5. адреса за кореспонденция;
6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) актуалния предмет на дейност и целта и характера на деловите взаимоотношения или на случайната операция, или сделка;
7. срока на съществуване;
8. контролните органи, органите на управление и представителство;
9. вида и състава на колективния орган на управление;
10. основното място на търговска дейност.
(5) Когато в документите по ал. 1 и 2 не се съдържат данните по ал. 4, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи.
(6) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, клиентите, встъпващи в делови взаимоотношения или извършващи сделки или операции със или чрез лице по чл. 4 във връзка с тази дейност, представят заверено копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По отношение на законните представители на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се прилага чл. 53. Когато е необходимо предприемане на мерки, произтичащи от националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на разпоредби на Директива (ЕС) 2015/849 могат да се прилагат и изисквания и изключения от това правило при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато е приложимо, идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.

Чл. 55. (1) Проверката на събраните по реда на чл. 52 - 54 идентификационни данни се извършва чрез използването на един или повече от следните способи:
1. изискване на допълнителни документи;
2. потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава по чл. 27;
3. извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;
4. извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;
5. използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи;
6. установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27;
7. повторно изискване на представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в идентификационните данни - при проверка на идентификацията в хода на вече установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била извършена при встъпването в такива отношения;
8. друг способ, който дава основание на лицето по чл. 4 да приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено.
(2) При установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите по ал. 1. Условията и редът за прилагане на мерките за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Предприетите по ал. 1 и 2 действия се документират, като в документите за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.

Чл. 56. (1) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция за целите на чл. 10, т. 1 и 2, при наличие на следните кумулативни условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) седалището на извършилата идентифицирането кредитна институция е в Република България, в друга държава членка или в трета държава, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон, като се отчита нивото на риск на тези държави и прилагането на мерки за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразено с това ниво, наличието на пълния обем от подобни мерки съобразно изискванията на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и тяхното ефективно прилагане;
2. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) изискваната по чл. 53 - 55 информация е на разположение на лицето, което се позовава на предходно идентифициране, извършено от кредитната институция, и незабавно могат да бъдат получени при поискване копия на документите по чл. 53, ал. 1 и 4 - 7, чл. 54, ал. 1, 2 и 5 - 7, чл. 55, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 и събраните данни и информация по чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8;
3. при поискване кредитната институция, която е извършила предходно идентифициране, да може да предостави в срок до три дни на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите по т. 2.
(2) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 не може да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция от високорискова трета държава по чл. 46, ал. 3.
(3) Позоваването на предходно идентифициране по ал. 1 не освобождава позоваващото се лице от отговорност за неизпълнение на изискванията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 и 2.

Чл. 57. (1) (Предишен текст на чл. 57, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на чл. 10, т. 1 и 2 лицата по чл. 4 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента при прилагането на политики и процедури по чл. 104, ал. 1 в рамките на група, при наличие на следните кумулативни условия:
1. лицето по чл. 4 разчита на информация, предоставена от трето лице, което е част от същата група;
2. групата прилага мерки за комплексна проверка на клиента, правила за съхраняване на документация и програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с този закон;
3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) на равнище група се осъществява надзор от компетентен орган на държавата членка на произход или на третата държава върху ефективното прилагане на изискванията по т. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Органите по чл. 108 при упражняване на контролните си правомощия на ниво група по отношение на политиките и процедурите по чл. 104, ал. 1, както и при упражняване на контролните си правомощия по отношение на установени в Република България клонове и дъщерни дружества на дружества от други държави членки, извършват преценка дали при позоваването на предходно идентифициране на клиента при прилагането на политики и процедури по чл. 104, ал. 1 в рамките на група са спазени изискванията на ал. 1.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Случаите, в които идентифицирането или проверката на идентификацията се извършва чрез изнасяне на дейности или представителство, при които въз основа на договорна клауза изпълнителят на изнесените дейности или представителят се счита за част от лицето по чл. 4, не се считат за случаи на позоваване на предходно идентифициране по чл. 56 и 57.

Чл. 58. Когато националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и насоките на Европейски надзорни органи съгласно чл. 17 и 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 обосновават изисквания и изключения от правилата за позоваване на предходно идентифициране на клиента, те се прилагат при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Раздел VI.
Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

Чл. 59. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез събирането на следните справки и документи:
1. справка от съответния регистър по чл. 63 и документите по чл. 64;
2. документите и справките по чл. 54, ал. 1 и 2, както и други документи, от които да са видни действителният собственик, характерът и видът на собствеността или контролът съгласно § 2 от допълнителните разпоредби, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик;
3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) декларация от законния представител или от пълномощника на юридическото лице - когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е довело до противоречива информация.
(2) За всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се събират данните по чл. 53, ал. 2.
(3) Формата и редът за подаване на декларацията по ал. 1, т. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) За клиентите - юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

Чл. 60. (1) (Предишен текст на чл. 60 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или от извършването на сделки или операции с такъв вид клиент, лицата по чл. 4 предприемат действия по реда на чл. 55 за проверка на идентификацията на физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато идентифицираният действителен собственик е висшият ръководен служител съгласно § 2, ал. 5 от допълнителните разпоредби, в допълнение към мерките за проверка на идентификацията по чл. 55 лицата по чл. 4 съхраняват данни за предприетите действия за проверка на идентификацията, както и за всички констатирани при проверката трудности.

Чл. 61. (1) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за прилагането му, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, които встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно своите действителни собственици, изискуема по този закон.
(3) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 62. (1) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.
(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за прилагането му, лицата по ал. 1, които в качеството си на доверителни собственици встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно действителните собственици на доверителната собственост, изискуема по този закон.
(3) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 63. (1) Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
(2) Информацията и данните по чл. 62, ал. 1 се вписват в регистър БУЛСТАТ.
(3) За производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
(4) В съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона:
1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително:
а) имената;
б) гражданството;
в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;
г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";
д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";
2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;
3. данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;
4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата - действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.
(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица и други правни образувания или на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3 цялата информация, която е необходима за изпълнение на задълженията по ал. 1 - 6 и по чл. 61 и 62 на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3.

(8) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Пряк достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4, без да се информира лицето, за което същите се отнасят, имат:
1. дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и компетентните държавни органи по този закон;
2. лицата по чл. 4 - в рамките на извършването на комплексна проверка на клиентите в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Условията и редът за достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4 се уреждат в съответните специални закони.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията и администрациите, компетентни да осъществяват общ контрол върху лицата, за които възниква задължение за вписване по този член, обменят информация за целите на чл. 123.
(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", когато при изпълнение на задълженията си по този раздел установят данни за нарушение по ал. 1 - 5, извършено от клиент, който е лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1.

Чл. 64. Клиентите - юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.

Чл. 65. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 4 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.
(2) Когато операцията или сделката се извършва от името и/или за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по чл. 4 извършват идентифициране и проверка на идентификацията на третото лице, от името и/или за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.
(3) При съмнение, че лицето, което извършва операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 4 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 72 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Условията и редът за прилагане на мерките се определят с правилника за прилагане на закона.

Раздел VII.
Изясняване на произхода на средствата

Чл. 66. (1) Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;
2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;
4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;
5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се документира и се съхранява при условията на чл. 68.

Глава трета.
СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

Раздел I.
Съхраняване на информация

Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 съхраняват за срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в случаите на встъпване в кореспондентски отношения срокът по ал. 1 започва да тече от датата на прекратяването на отношенията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от датата на тяхното извършване.
(4) В случаите на разкриване на информация по реда на глава четвърта срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на разкриването на информацията.
(5) За документите, изготвени в изпълнение на изискванията на глава седма, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на изготвянето им.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По писмено указание на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" срокът по ал. 1 може да бъде удължен с не повече от две години, когато това е пропорционално и обосновано от необходимостта от предприемане на съответни действия за превенция или противодействие на изпирането на пари или финансирането на тероризъм.
(7) Документите, изготвени и получени по реда на глава осма, раздел I, се съхраняват през цялото време на упражняване на съответната дейност по чл. 4 и за срок една година от преустановяването й.

Чл. 68. (1) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и на правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително свързани с установяване или поддържане на делови взаимоотношения, се съхраняват така, че да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите. Същите се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал, служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от директора на дирекцията срок и формат. При определяне на срока директорът на дирекцията взема предвид обема и съдържанието на исканата информация.
(2) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация се съхраняват от лицето по чл. 4 така, че да изпълнява безпрепятствено дейността си и задълженията си по този закон и правилника за прилагането му.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) С оглед изпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 и на чл. 67, в посочените в чл. 101, ал. 2, т. 10 условия и ред за събиране, съхраняване и разкриване на информация се включват и ясни правила, които да позволяват навременно и пълно предоставяне на изисканата при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма информация, включително относно поддържането от тях към момента или през предхождащия запитването 5-годишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали, правила за нейната защита при предоставяне, както и за спазване на ограниченията на чл. 80 от този закон и на чл. 9, ал. 13 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Чл. 69. Информацията, документите и данните за отделните сделки и операции, и клиенти трябва да се съхраняват по начин, който да позволява тяхното своевременно възстановяване, в случай че същите следва да се предоставят за използване като доказателство в съдебни и досъдебни производства.

Чл. 70. (1) Документите, получавани, изготвяни и обработвани от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда и за целите на този закон и правилника за неговото прилагане, се съхраняват от дирекцията за срок 10 години, освен ако със закон е предвиден по-дълъг срок за съхранение.
(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на получаването или изготвянето на съответния документ.
(3) След изтичането на срока за съхранение по ал. 1 документите се унищожават при условия и по ред, определени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Раздел II.
Статистически данни

Чл. 71. (1) За целите на извършване на национална оценка на риска от изпиране на пари и финансирането на тероризма Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма поддържат статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и/или финансирането на тероризма.
(2) Статистическите данни по ал. 1 включват следните показатели, които са в рамките на компетентността на съответната институция, орган или служба:
1. данни, с които се измерват размерът и значението на секторите, към които принадлежат лицата по чл. 4, включително броят на юридическите и физическите лица, които извършват икономическа дейност, и икономическото значение на всеки сектор;
2. данни, с които се оценяват етапите на проверка, разследване и съдебно производство по случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, включително броят на извършените от правоохранителните органи проверки на годишна основа, броят на разследваните случаи на годишна основа, броят на лицата, срещу които са образувани наказателни производства, броят на лицата, осъдени за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, видовете предикатни престъпления, ако такава информация е налична, и стойността на имуществото, което е било запорирано или възбранено, иззето или конфискувано, калкулирано в парична равностойност в левове;
3. данни, с които се оценяват етапите на докладване на случаи на изпиране на пари и финансирането на тероризъм, включително броят на уведомленията за съмнителни сделки и операции, подавани до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", последващите действия по тези доклади, както и броят на случаите, по които е разкрита информация на прокуратурата или службите за сигурност и обществен ред, в която се включват данни или част от данни, съдържащи се в уведомленията за съмнителни сделки и операции, подавани до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност";
4. данни, с които се установяват броят и процентът на уведомленията по т. 3, водещи до последващо разследване, ако са налични;
5. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на презграничните искания за информация, които са отправени, получени, отхвърлени от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на които дирекцията е отговорила частично или изцяло, групирани по държави;
6. данни за броя на презграничните искания за информация, които са отправени, получени, отхвърлени от органите, институциите и службите по ал. 1 и на които същите са отговорили частично или изцяло;
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни, с които се установяват човешките ресурси, определени за дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за изпълнението на законоустановените й правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни, с които се установяват човешките ресурси, определени за останалите органи, институции и служби по ал. 1 за изпълнението на законоустановените им правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, доколкото тази информация е налична;
9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на извършените проверки на място от контролните органи по чл. 108, ал. 2, данни за броя на извършените проверки по документи по чл. 108, ал. 8 и данни за броя на установените при проверките нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки;
10. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на извършените проверки на място от органите за надзор по чл. 108, ал. 6 и 7, данни за броя на предприетите действия по дистанционен надзор и данни за броя на установените при тях нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10 се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на годишна база до края на месец февруари на годината, следваща годината, за която се отнасят, както и при поискване във връзка с осъществяване на мониторинг от международен орган или институция, които имат компетентност в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се публикуват на годишна база. Условията, редът и формата за предоставяне на данните по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10 и за публикуване на данните по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се предоставят на годишна база на Европейската комисия при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта.
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I.
Разкриване на информация при съмнение за изпиране на пари

Чл. 72. (1) При съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението лицата по чл. 4 посочват максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат. При узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 4 уведомяват и компетентните органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) Когато забавянето на операцията или сделката по ал. 1 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.
(3) Уведомяването на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да се извърши и от служители на лицата по чл. 4, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари. Дирекцията запазва анонимността на тези служители.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на лицето по чл. 4 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.
(5) Задължението по ал. 1 възниква и в случаите, когато операцията или сделката не са били довършени.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Информация относно уведомяването за съмнение по ал. 1 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания в срока по ал. 1.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Информация относно уведомяването за съмнение по ал. 2 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания.
(8) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, само по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато лицето по чл. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност:
1. взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма;
2. дава правната консултация по искане, което има за цел изпиране на пари или финансиране на тероризма, или
3. знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, 88 и 89, когато уведомлението е относно съмнение за изпиране на пари и/или съмнение за средства с престъпен произход, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 може да извърши операцията или сделката.
(2) След извършване на анализа по ал. 1 в срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката по ал. 1, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 72, 88 и 89.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Прокурорът може да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Искане, направено от прокурор от специализираната прокуратура, се разглежда от специализирания наказателен съд. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му.

Чл. 74. (1) При получаване на уведомление по чл. 72, 88 и 89 и при запитване по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от лицата по чл. 4, с изключение на Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти.
(2) При писмено уведомяване по чл. 72, 88 и 89 и при запитване по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти.
(3) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 информация възникне съмнение за изпиране на пари, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от лицата по чл. 4 информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Анализът на тази информация се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите по ал. 1 - 3 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска информация от държавните и общинските органи, която не може да й бъде отказана.
(5) Информацията по ал. 1 - 4 се предоставя в срок три работни дни от получаване на искането. Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да определи и друг срок за предоставяне на информацията, като взема предвид обема и съдържанието на исканата информация.
(6) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3 и 7 - 10 предоставят изисканата по ал. 1 - 3 информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" определя формата, в който се предоставя информацията.
(7) В случаите по ал. 1 и 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде указания на лицата по чл. 4 относно осъществяване на наблюдение на извършвани в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията. Решението относно срока, в който се осъществява наблюдението, и относно вида на сделките и операциите, за които се предоставя информация, за всеки конкретен случай се взема от директора на дирекцията.
(8) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получава от Българската народна банка информация, събирана по реда на Валутния закон.
(9) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" получава достъп до поддържаната от Българската народна банка електронна информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.
(10) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" получава безвъзмезден достъп до информационни масиви, изграждани и поддържани от държавни и общински органи.
(11) Предоставянето на информация по ал. 1 - 10 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.
(12) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 и 3 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, само по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение или при защитата или представителството на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато лицето по чл. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност:
1. взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма;
2. дава правната консултация по искане, което има за цел изпиране на пари или финансиране на тероризма, или
3. знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Чл. 75. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за изпиране на пари и/или свързани предикатни престъпления не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" разкрива тази информация на прокуратурата, на съответната служба за сигурност или обществен ред или на компетентна специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" съобразно тяхната компетентност, както и на дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В тези случаи дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" запазва анонимността на лицето по чл. 4 или на органа по чл. 88 и на техните служители, извършили уведомяването по чл. 72 или 88, а когато информацията е получена по чл. 89, дирекцията запазва анонимността на лицето, извършило уведомяването до съответното чуждо финансово-разузнавателно звено, и на неговите служители.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" отговаря на мотивирани искания за предоставяне на информация на съответната служба за сигурност или обществен ред, на компетентна специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" или на дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, когато тези искания са основани на съмнения за изпиране на пари или свързани предикатни престъпления.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато това е необходимо за целите на превенцията на изпирането на пари, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи възможност за извършване на търсене в регистър на лицата, за които е получено уведомление за осъществяване на съмнителни налични парични преводи и пощенски парични преводи, съдържащ данни за имената, и при наличие - дата на раждане на лицето. При поискване, когато тези искания са основани на съмнения за изпиране на пари или свързани предикатни престъпления, дирекцията предоставя пълната налична информация при спазване на условията по ал. 1. Компетентните структури, получили достъп до тази информация, поддържат подробна справка за извършваните проверки и предоставят тази информация за изготвяне на годишния доклад по чл. 132, ал. 3 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентната специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" или дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 1 - 3, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувани досъдебни производства.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

Раздел II.
Разкриване на друга информация

Чл. 76. (1) Лицата по чл. 4 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" води регистър на плащанията по ал. 1. Регистърът може да се използва само за целите на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(3) Сроковете и редът за предоставяне, ползване, съхраняване и унищожаване на информацията по ал. 1, както и заличаването й от регистъра по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 77. (1) Агенция "Митници" предоставя на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информацията за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях, събирана при условията и по реда на Валутния закон.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 78. (1) "Централен депозитар" - АД, предоставя на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информация за издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти по определени критерии.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Критериите за предоставяне на информация се определят във вътрешните правила на "Централен депозитар" - АД, по чл. 101, ал. 1 и 2.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Предоставянето на информация в случаите по чл. 72, чл. 74, чл. 76 - 78, чл. 104, ал. 2, чл. 106, ал. 5, чл. 107, ал. 4 и чл. 110, ал. 3 и 4 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Обменът на информация по реда на чл. 73, 75, 87 и 88 може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Глава пета.
ЗАЩИТА НА ИНФОРМАЦИЯТА И ЛИЦАТА

Чл. 80. (1) Лицата по чл. 4, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по чл. 68, 72, 74, 76 - 78 и 88.
(2) Забраната за разкриване на информация по ал. 1 не се отнася до съответния орган за надзор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и кредитни и финансови институции от държави членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и техните клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с чл. 104 и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на този закон.
(4) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 12, 14 и 15 от държави членки или от трети държави по чл. 27, които изпълняват професионалните си дейности независимо дали като служители, или не, в рамките на едно и също юридическо лице или по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която има обща собственост, управление или контрол по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
(5) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лицата по чл. 4, т. 1 - 5, 8 - 10, 12, 14 и 15 в случаите, отнасящи се до един и същ клиент или една и съща сделка, в която участват две или повече лица, при следните условия:
1. лицата се намират в държава членка или в трета държава по чл. 27;
2. лицата са от една и съща професионална категория;
3. лицата имат задължения за опазване на служебна, банкова или търговска тайна и за защита на личните данни, съответстващи на българското законодателство;
4. информацията може да се използва единствено за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(6) Когато лицата по чл. 4, т. 12, 14 и 15 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това не представлява разкриване на информация по смисъла на ал. 1.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Изключенията по ал. 3 - 5 не се прилагат и не се допуска разкриване на информация между лицата по чл. 4 и лица от високорискови трети държави по чл. 46, ал. 3, както и ако лицата по чл. 4 не са изпълнили задълженията си по защита на личните данни, или са издадени указания за това от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Достъпът на субектите на лични данни до обработваните за целите на превенцията на изпиране на пари и финансиране на тероризма техни лични данни от лицата и органите по ал. 1 се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по ал. 1, и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.

Чл. 81. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, съставляваща служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна информация, получена при условията и по реда на чл. 68, 72, 74 - 78, 88, 89, 90 и глава девета, само за целите на този закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже предоставяне на информация по този закон, когато това би навредило на текущи разследвания или анализи или при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или когато разкриването няма отношение към целите, за които информацията е поискана. Отказът за предоставяне на информация се мотивира.
(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на международния обмен на информация по реда на глава шеста, раздел ІІ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Компетентните органи, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на този закон, не могат да използват получената информация за цели, различни от тези, за които е предоставена.

Чл. 82. (1) Служителите на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения.
(2) Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната по ал. 1.
(3) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) По отношение на обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма от лицата по чл. 4, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679", и Законът за защита на личните данни, доколкото в този закон и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма не е предвидено друго. Събраните при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма лични данни не могат да бъдат обработвани от лицата по чл. 4, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(2) Обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма се смята за въпрос от обществен интерес съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и не може да бъде ограничено от изискванията на чл. 12 - 22 и чл. 34 от същия регламент.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 изтриват или унищожават обработваните от тях лични данни след изтичането на срока за съхранение по чл. 67, ал. 1, 6 и 7, освен ако специален закон не предвижда друго.
(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) След изтичането на срока за съхранение по чл. 70, обработваните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон лични данни по реда на този закон и по реда на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изтриват или унищожават, освен ако специален закон не предвижда друго.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Администратор на лични данни по отношение на обработваните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" лични данни е директорът на дирекцията.

Чл. 84. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" използва получената при условията и по реда на този закон информация и за извършване на стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Чл. 85. (1) Стратегическите анализи по чл. 84 се основават на налична и допълнително събрана информация и въз основа на тях се идентифицират заплахи и уязвимости от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
(2) Резултатите от анализите по ал. 1 се използват само за целите на този закон.
(3) По преценка на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дирекцията уведомява лицата по чл. 4 за резултатите от анализите по ал. 1. Решението относно обема информация, който следва да се предостави, се взема от директора на дирекцията.

Чл. 86. (1) Разкриването на информация в случаите по чл. 68, 72, 74, 76, 78, 87 - 89 и глава девета не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.
(2) В случаите по ал. 1 не се поражда отговорност и когато се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Подаването на уведомление по чл. 72 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на което са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало уведомление по чл. 72 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 осигуряват подходящи мерки за защита на своите служители и лица в сходно положение, ангажирани в тяхната дейност на друго основание, които подават вътрешни сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, по определен, независим и анонимен начин, пропорционален на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице.

Глава шеста.
СЪТРУДНИЧЕСТВО

Раздел I.
Национално сътрудничество

Чл. 87. (1) Органите за надзор са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с изпиране на пари.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Предоставената от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 2 информация, както и нейният източник, не може да се разкриват на лицата, за които се отнася информацията, или на трето лице.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Условията и редът за обмен на информация между Българската народна банка и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за създаване на централни звена за контакт от издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9, се уреждат в съвместна инструкция на управителя на Българската народна банка и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) С инструкцията по ал. 5 се утвърждава и образец за предоставяне на информацията по чл. 76 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" от лицата по чл. 4, т. 1.

Чл. 88. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за изпиране на пари освен от лицата по чл. 4 и от държавен орган.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на държавните органи по ал. 1 информация, свързана с извършеното от тях уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.

Раздел II.
Международно сътрудничество

Чл. 89. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за съмнение за изпиране на пари освен по чл. 72 и 88 и чрез международен обмен.

Чл. 90. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за изпиране на пари и за свързани предикатни престъпления със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява обмен на информация и с оглед на постигане целите на Директива (ЕС) 2015/849 за анализ на риска и еднакво прилагане на международните стандарти в рамките на Европейския съюз, както и с цел предоставяне на информация с оглед преценка на ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(3) Сроковете за осъществяване на обмена на информация се съобразяват с изрично посочените от органите по ал. 1, както и с техническите възможности за събиране и предоставяне на информация, включително, при необходимост, извършването на превод на чужд език.
(4) Във връзка с членството на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" в Егмонт груп директорът на дирекцията може да сключва, изменя и прекратява необвързващи споразумения със звената за финансово разузнаване на други държави, членуващи в Егмонт груп, които засягат единствено обмена на информация между тях и изцяло следват утвърдените от организацията изисквания. В споразуменията се уреждат:
1. условията и редът за обмен, които следват изискванията на Егмонт груп и този закон;
2. условията за ползване и защита на информацията съгласно този закон и изискванията на Егмонт груп;
3. видовете информация, които дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменя със звената за финансово разузнаване на тези държави.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Изпращаните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" искания за предоставяне на информация до други звена за финансово разузнаване съдържат най-малко описание на съответните факти, контекст, връзка със запитваната държава, мотиви за искането и начин, по който исканата информация ще бъде използвана.
(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на обмена дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на звената за финансово разузнаване на други държави всякакъв вид информация, с която разполага или до която има пряк или непряк достъп, включително за физическите и юридическите лица, имащи отношение към случая, и информация за вписаните в регистрите по чл. 63, ал. 1 и 2 обстоятелства за действителните собственици на юридически лица и други правни образувания. Обменът на информация не може да бъде отказан поради липсата на информация за предикатното престъпление.
(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не може да откаже предоставяне на информация или помощ на други звена за финансово разузнаване поради различия в определенията на данъчни престъпления или други предикатни престъпления по националното право.

Чл. 91. (1) Извън случаите по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава членка, когато полученото по реда на чл. 72 уведомление за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход се отнася до тази държава.
(2) Предоставената по реда на ал. 1 информация се използва за целите на превенцията на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
(3) Условията и редът за изпълнение на задължението по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 92. (1) При получаване на мотивирано искане на звено за финансово разузнаване на друга държава по реда на чл. 90 и когато е налице съмнение за изпиране на пари, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре операция или сделка по реда на чл. 73, ал. 1.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при спазване на условията и ограниченията, определени от звеното за финансово разузнаване на съответната държава по отношение на предоставената от него информация, и при ограниченията на чл. 75, ал. 1.
(3) Когато до изтичането на срока по чл. 73, ал. 1 не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 може да извърши операцията или сделката.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже да спре операция или сделка по ал. 1, когато:
1. мотивираното искане на звеното за финансово разузнаване на съответната държава не е придружено от съответното разрешение за използване на информацията за целите на този член, включително за предоставяне на информацията на компетентните органи, или
2. получената и наличната информация не би била достатъчно основание за спиране на операцията или сделката по чл. 73, ал. 1, както и ако спирането би навредило на текущо разследване.

Чл. 93. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да налага ограничения и условия за използването на предоставената по реда на този раздел информация.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, получена по реда на този раздел, само за целта, за която е била поискана или предоставена. Разкриването на тази информация на друг орган, институция или служба или използването на тази информация за цели, надхвърлящи първоначално одобрените, се извършва след предварително съгласие от звеното за финансово разузнаване на друга държава, предоставило информацията, и съобразно посочените от него условия за обмен и използване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена на звеното за финансово разузнаване на друга държава по реда на този раздел, на друг орган, институция или служба своевременно и във възможно най-голяма степен. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже да предостави предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена по реда на този раздел, само ако това би могло да навреди на текущо разследване или би довело до последствия, които са явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на Република България. Отказът се мотивира за всеки конкретен случай.
(4) При поискване или по собствена инициатива дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава за начина, по който е използвана предоставената от него информация. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай, се взема от директора на дирекцията.
(5) Информацията, обменяна по реда на чл. 89 - 91, се защитава по реда на този закон и не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 94. (1) Обменът на информация по реда на този раздел се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация между звената за финансово разузнаване в рамките на Европейския съюз или Егмонт груп.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" си сътрудничи със звената за финансово разузнаване на други държави членки при прилагането на усъвършенствани технологии, които позволяват анонимно съпоставяне на данни, получени по реда на чл. 72, с данни на звената за финансово разузнаване на тези държави съгласно критерии и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Прилагането на технологиите по ал. 2 се осъществява при спазване пълната защита на личните данни с цел разкриване на лицата, които представляват интерес за звената за финансово разузнаване в други държави членки и установяване на техните приходи и средства.
(4) Технологиите по ал. 2 могат да се използват и за съвместен анализ на презгранични случаи, както и за установяване на тенденции и фактори, които са от значение за оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя данни на лице за контакт във връзка с обмен на информация по реда на този раздел. В случай на промяна данните се актуализират своевременно.

Глава седма.
ОЦЕНКА НА РИСКА

Раздел I.
Национална оценка на риска

Чл. 95. (1) За установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма за целите на този закон и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изготвя национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се актуализира на всеки 2 години.
(2) При изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска по ал. 1 се съобразяват и отразяват резултатите от изготвяната от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности, като се изпълняват и препоръките на Европейската комисия към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове.

Чл. 96. (1) За целите на националната оценка на риска се създава постоянно действаща междуведомствена работна група, която:
1. изготвя и актуализира националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България;
2. изготвя доклади с резултатите от националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма и ги представя пред Министерския съвет;
3. изготвя предложения за мерките, които следва да се предприемат, както и план за действие за ограничаване на идентифицираните в националната оценка рискове от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представя за разглеждане на Министерския съвет;
4. изготвя други анализи в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които изискват сътрудничество и координация между институциите, както и изготвя доклади за резултатите от тези анализи, които се представят пред Министерския съвет;
5. изпълнява други функции, определени със закон.
(2) Работната група по ал. 1 се създава с акт на Министерския съвет.
(3) В състава на работната група по ал. 1 се включват представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и такива, които разполагат с данни и информация, необходими за изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска.
(4) За изпълнението на задачите на работната група по ал. 1 могат да бъдат привличани и представители на лицата по чл. 4 и на техните професионални и съсловни организации.
(5) Държавните органи и институциите по ал. 3 и лицата по ал. 4 са длъжни да предоставят на работната група информацията и данните, включително статистическите данни по чл. 71, които са необходими за изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1 - 4. Предоставянето на информацията и данните не може да бъде ограничено по съображения за служебна или професионална тайна.
(6) Информацията и данните по ал. 5 се използват само за целите на националната оценка на риска и може да се предоставят на трети лица или да се оповестяват само след предварителното разрешение и в обем, определен от съответния орган или институция.

Чл. 97. (1) Резултатите от националната оценка на риска служат за:
1. подобряване на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на всички области, в които лицата по чл. 4 трябва да прилагат по-строги мерки, и когато е целесъобразно - посочване на мерките, които да се предприемат;
2. установяване на сектори или области с по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
3. разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
4. гарантиране изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. осигуряване на своевременен достъп на лицата по чл. 4 до необходимата информация, за да се улесни извършването на собствените им оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) подготовка на доклад относно институционалната структура и основните процедури на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително по отношение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Националната агенция за приходите и Прокуратурата на Република България, относно наличните човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична;
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) подготовка на доклад относно националните усилия и човешките и финансовите ресурси, ангажирани в превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Резултатите от националната оценка на риска и нейните актуализации се предоставят на лицата по чл. 4 в обем, форма и по начин, определени от междуведомствената работна група по чл. 96, ал. 1. Резюме на оценката на риска, което не съдържа класифицирана информация, се публикува на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". Резюмето може да се публикува и на интернет страниците на държавните органи и институции по чл. 96, ал. 3.
(3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" представя на председателя на агенцията доклад за резултатите от националната оценка на риска.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Резултатите от националната оценка на риска и нейните актуализации се предоставят на Европейската комисия, на Европейските надзорни органи и на другите държави членки по реда на чл. 90. При получаване на допълнителна относима информация, предоставена от друга държава членка, същата се отчита от междуведомствената работна група по чл. 96, ал. 1 при изпълнението на задачите й.
(5) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Работната група по чл. 96, ал. 1 може да вземе решение по целесъобразност за предоставяне на допълнителна информация на компетентните органи на друга държава членка, когато по повод на получени резултати от оценки на риска на тази държава и техните актуализации бъде установено наличието на относима към съответната оценка или нейната актуализация информация.

Раздел II.
Изготвяне на оценка на риска от задължените субекти

Чл. 98. (1) За да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка.
(2) При изготвянето на оценките на риска по ал. 1 се съобразяват видът на лицето по чл. 4 и обемът на извършваната от него дейност.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4.
(4) Лицата по ал. 3 с годишен оборот над 20 000 лв. изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция "Национална сигурност".
(5) Лицата по ал. 3, независимо от годишния си оборот, могат да изготвят оценка на риска по ал. 4 и когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за:
1. изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма;
2. прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси;
3. отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.
(6) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се актуализират периодично. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска, както и факторите, които следва да се съобразят при изготвянето на оценката на риска по ал. 1 и 4, се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.
(8) Оценките на риска по ал. 1 и 4 са достъпни за дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и за органите за надзор.
(9) Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.

Чл. 99. (1) При изготвянето и актуализирането на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2.
(2) В случай че при изготвяне на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 лице по чл. 4 не се съобрази с резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето по чл. 4 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за решението си и мотивите за него.
(3) При уведомление по ал. 2 директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно и за оценките на риска по чл. 100, ал. 1.

Чл. 100. (1) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище.
(2) Резултатите от оценките на риска по ал. 1 се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 за целите на изготвянето на оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4.
(3) Оценките на риска по ал. 1 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.

Глава осма.
ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ

Раздел I.
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 съдържат:
1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им;
4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;
5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4;
6. вътрешната система по чл. 42;
7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;
9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;
10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;
12. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризма по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;
13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;
14. правилата за обучение на останалите служители;
15. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;
16. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма;
17. оценката по чл. 98, ал. 4;
18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.
(3) Условията и редът за приемане и представяне на вътрешните правила по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на тези организации след приемането им. Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии.
(5) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 - 29, които публикува на интернет страницата си.
(6) Лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват и с оценката по чл. 98, ал. 4.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Представителите на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 2 са длъжни да спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 вътрешни правила на доставчика на платежни услуги по чл. 4, т. 2. Застрахователните агенти изпълняват задълженията си на лица по чл. 4, т. 5, като спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 вътрешни правила на застрахователя или презастрахователя.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията, посочени в ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(10) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 9 представителите на доставчиците на платежни услуги по ал. 9, както и на застрахователи и презастрахователи по ал. 9 са длъжни да спазват и прилагат политиките и процедурите за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на доставчика на платежни услуги, когото представляват, съответно на застрахователя или презастрахователя, за когото извършват застрахователно или презастрахователно посредничество.
(11) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, както и с вътрешните правила по този член, включително провеждане на текущи програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти и към предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма.
(12) Когато лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не са приели вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.

Чл. 102. (1) Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5.
(2) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър.
(3) Правилата по чл. 101 се приемат с писмен акт на лицето по чл. 4. В случаите на лица по чл. 4, които са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.

Чл. 103. (1) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо са задължителни за прилагане от лицата по чл. 4 след приемането им.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители след приемането им от тези организации. Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на адвокатските колегии след приемането им от Висшия адвокатски съвет.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че вътрешните правила по чл. 101 не съответстват на този закон или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на този закон, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава на лицето по чл. 4 или на организациите по ал. 6 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Указанията се изпълняват в срок до един месец от получаването им, за което се уведомява дирекцията. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато лицата по чл. 4 не изпълнят указанията на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", дадени по реда и в срока по ал. 8, информация за неизпълнението се публикува на официалната интернет страница на Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 104. (1) Лицата по чл. 4, които са част от група, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които обхващат цялата група, когато тези политики и процедури съдържат най-малко изискванията, посочени в чл. 101, ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма не отговарят на изискванията на чл. 101, ал. 2, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания по отношение на тяхното съдържание и прилагането им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват съответния орган за надзор.

Чл. 105. (1) Физическо лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, както и прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, не може да е лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, доколкото в закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Обстоятелството по ал. 1 за българските граждани се проверява служебно. Лицата, които не са български граждани, представят документ от независим официален източник от съответната държава на гражданство или постоянно пребиваване или друг еквивалентен документ за липса на обстоятелството по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 15, 16 и 18 предоставят документа по изречение второ при извършване на проверки по чл. 108, ал. 8.
(3) В срок 14 дни от настъпването на промяна в обстоятелството по ал. 1 лицата по ал. 1 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата, които по занятие предоставят някоя от услугите, посочени в чл. 4, т. 16, са длъжни да посочат изрично съответните услуги в своя предмет на дейност.

Раздел II.
Специализирани служби

Чл. 106. (1) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11 с изключение на застрахователните посредници създават специализирани служби, които подготвят, предлагат за утвърждаване и изпълняват програми за обучение на служителите по прилагането на този закон, актовете по прилагането му и вътрешните правила по чл. 101, както и организират, управляват и контролират дейностите по:
1. събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за конкретните операции или сделки;
2. събиране на доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;
3. изискване на сведения за произхода на паричните средства или ценности - предмет на операциите или сделките, както и за източника на имущественото състояние, в предвидените от този закон случаи;
4. събиране на информация за клиентите и поддържане на точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон;
5. предоставяне на събраната информация по т. 1 - 4 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на чл. 72.
(2) Специализираните служби по ал. 1 се ръководят от служител на лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, заемащ висша ръководна длъжност. Ръководителят на специализираната служба отговаря за осъществяването на вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, освен в случаите, в които тези функции се изпълняват от лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, или са възложени на друг служител, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на функциите на друг служител се извършва по реда на чл. 107, ал. 3 - 5.
(3) Специализираните служби по ал. 1 се създават с писмен акт на лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11.
(4) Специализираните служби по ал. 1 се създават в 4-месечен срок от издаването на лицензията или разрешението за извършване на съответната дейност или от вписването в съответния регистър.
(5) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11 са длъжни в 7-дневен срок от определянето или смяната на служителя по ал. 2 да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за имената на служителя, както и да предоставят координати за връзка с него.

Чл. 107. (1) Лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32 създават специализирани служби при условията и по реда на чл. 106 или изпълняват лично вътрешния контрол по изпълнението на задълженията си по този закон и правилника за прилагането му.
(2) В случай че не е създадена специализирана служба, вътрешният контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му се осъществява лично от лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32, съответно от лицата, които ги управляват и представляват.
(3) В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32, съответно лицата, които ги управляват и представляват, може да определят с писмен акт служител, заемащ висша ръководна длъжност, който да осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" се уведомява за лицата, които осъществяват контрола по ал. 2, както и за служителите по ал. 3 по реда на чл. 106, ал. 5.
(5) Задълженията на служителите по ал. 3 възникват след уведомяването по ал. 4.
(6) Алинеи 1 - 5 се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.

Глава девета.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ

Чл. 108. (1) Контролът по прилагането на закона се упражнява от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията.
(3) Контролните органи по ал. 2 извършват проверки на място на лицата по чл. 4 по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Проверките по ал. 3 могат да се извършват съвместно с органите за надзор. Редът за извършване на проверките се определя със съвместни инструкции на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и ръководителите на органите за надзор.
(5) Проверките по ал. 3 се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на контролните органи по ал. 2, на които е възложено да извършат проверката.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Контрол за спазване на изискванията на чл. 7 - 9, глава втора, глава трета, раздел I, глава седма, раздел II и глава осма се упражнява чрез прилагане на основан на риска подход съгласно чл. 114, ал. 1 и съответно от:
1. Българската народна банка - по отношение на:
а) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 1, предложение второ, включително клонове на кредитни институции от трета държава, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на кредитни институции, лицензирани в други държави членки в случаите, посочени в Закона за кредитните институции;
б) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 2, включително по отношение на дейността им чрез представители на територията на Република България, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки;
2. Комисията за финансов надзор - по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 - 11, 30 и 31;
3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Националната агенция за приходите - по отношение на лицата по чл. 4, т. 21.
(изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При осъществяване на контрола Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите извършват дистанционен надзор и проверки на място.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица се извършват и от органите за надзор, извън тези по ал. 6. При констатиране на нарушение органите за надзор по изречение първо незабавно уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част и информация за предприетите мерки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Контролните органи по ал. 2 извършват и проверки по документи на лицата по чл. 4 за изпълнението на чл. 101 - 105.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списък на органите за надзор, съдържащ и данни за връзка с тях.
(2) Органите за надзор по ал. 1 предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(3) Органите за надзор по ал. 1 уведомяват своевременно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за настъпили промени в данните и информацията в списъка по ал. 1. В тези случаи дирекцията информира своевременно Европейската комисия за настъпилите промени, като предоставя актуализиран списък.
(4) Органите за надзор по ал. 1, в рамките на своите правомощия, служат като звено за контакт със съответните компетентни органи на други държави членки.
(5) Българската народна банка и Комисията за финансов надзор служат като звено за контакт с европейските надзорни органи.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При упражняване на контрола и проверките по чл. 108, ал. 3 и 6 контролните органи по чл. 108 имат право:
1. на свободен достъп в служебните помещения на проверяваното лице;
2. да изискват и събират документи, справки, извлечения и други сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача;
3. да изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;
4. да изискват писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;
5. да определят срока за представяне на документите, справките, извлеченията, сведенията и обясненията по т. 2 - 4.
(2) За целите на проверките по чл. 108, ал. 3 може да бъдат ползвани вещи лица или други експерти, както и да се изискват от трети лица сведения, документи и други данни и информация, необходими за извършването на тези проверки.

Чл. 110. (1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на контролните органи, като:
1. получава срещу подпис заповедта за извършване на проверката;
2. осигурява място за извършване на проверката и се явява при поискване в служебните помещения на Държавна агенция "Национална сигурност";
3. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на контролните органи;
4. предоставя достъп до служебните помещения;
5. предоставя в срока, определен от контролните органи, всички документи, справки, извлечения и други сведения, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата и предмета на проверката;
6. при поискване предоставя в срока, определен от контролните органи, заверени копия от документи, като заверката се извършва с полагане на надпис "Вярно с оригинала", дата и подпис от законен или упълномощен представител на проверяваното лице, както и печат на лицето по чл. 4;
7. при поискване дава в срока, определен от контролните органи, писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицата по чл. 4, по отношение на които Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите осъществяват надзор, са длъжни да оказват съдействието по ал. 1 при извършване на проверките по чл. 108, ал. 6.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Всички документи, сведения, справки, извлечения и писмени обяснения, изискани за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 и 6, се предоставят от проверяваното лице на български език. Документите, които са на чужд език, се представят заедно с превод на български език.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При извършване на проверките по документи по чл. 108, ал. 8 контролните органи по чл. 108, ал. 2 имат право да:
1. изискват и събират документи, справки и други сведения във връзка с изпълнението на изискванията на чл. 101 - 105;
2. изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;
3. изискват писмени обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;
4. определят срока за представяне на документите, справките, сведенията и обясненията по т. 1 - 3.

Чл. 111. (1) Предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.
(2) При условията на ал. 1 не се поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При осъществяването на контрол по чл. 108, ал. 6 по отношение на лица, които са част от група, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор си сътрудничат с компетентните органи за надзор в съответните държави членки, в които са установени предприятията - част от групата, съответно в които е установено предприятието майка на задължения субект.

Чл. 112. Държавните и местни органи и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при изпълнението на техните функции.

Чл. 113. За всяка извършена проверка на място по чл. 108, ал. 3 се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от контролните органи по чл. 108, ал. 2, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.

Чл. 114. (1) Контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари се извършва чрез прилагане на основан на риска подход, който се състои от:
1. идентифициране на относимите рискови фактори чрез събиране на необходимата информация, включително по отношение на рискови клиенти, продукти и услуги;
2. използване на събраната информация за оценяване и разбиране на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, на който са изложени лицата по чл. 4, както и на мерките, които са предприети от тях за намаляване и ограничаване на този риск;
3. предприемане на мерки за осъществяване на контролна дейност, пропорционални на тези рискове, и разпределяне на ресурсите в съответствие с оценката на риска, включително вземане на решения относно обхвата, задълбочеността, продължителността и честотата на проверките на място, както и относно необходимостта от човешки ресурси и експертни познания за осъществяване на контролната дейност;
4. текущо наблюдение и периодичен преглед на оценката на риска и на разпределението на ресурсите за осъществяване на контролната дейност, включително при настъпване на обстоятелства от съществено значение или промени в управлението и дейността на лицата по чл. 4, за да се гарантира, че оценката на риска и разпределението на ресурсите са актуални, приложими и относими.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За целите на ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", както и Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите по отношение на лицата по чл. 4, върху дейността на които осъществяват надзор, събират документи и сведения от лицата по чл. 4. Документите и сведенията се предоставят от лицата по чл. 4 в определения от дирекцията или органа по изречение първо срок и формат.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите определят риска за целите на извършването на проверките по чл. 108, ал. 3 или 6 при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на чл. 108, ал. 7 определянето на риска при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се извършва и от органите за надзор, извън тези по чл. 108, ал. 6.
(3) При прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За целите на чл. 114, ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор обменят статистически и други данни и информация за конкретните лица, които попадат под надзора на съответния орган при условия и по ред, определени със съвместна инструкция, която да позволи ефективно осъществяване на правомощията по ал. 1 и 2. Информацията може да включва и информация за подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали по ал. 9 за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.
(5) За целите на чл. 114, ал. 1 по отношение на лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 обменът на информация се съобразява с насоките за осъществяване на надзор, основан на риска, приети съгласно чл. 48, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При определяне на рисковете дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва и информация от компетентен надзорен орган, службите за сигурност и обществен ред, Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенция "Митници", Европейските надзорни органи, Европейската комисия, компетентен орган на друга държава, подадени от служители или представители на лицата по чл. 4, или от лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им и достоверни публични източници на информация.
(7) Обменът на данните и информацията по ал. 4, както и предоставянето на информация по чл. 114, ал. 2 не могат да бъдат отказани или ограничени по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна.
(8) Получената информация може да се използва единствено за целите на чл. 114 и не може да се предоставя на трети лица.
(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по чл. 108, ал. 6 приемат и прилагат подходящи и ефективни процедури за приемането на сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, и за предприемане на последващи действия по тях, които включват най-малко следното:
1. специален ред за приемане на сигнали и предприемане на последващи действия по тях;
2. защита на личните данни на лицето, което подава сигнал за нарушението, и на лицето, за което се сигнализира, че е извършило нарушението;
3. че сигналите са взети предвид и при необходимост са изпратени на други компетентни органи;
4. поверителност на подаваната информация, освен когато разкриването й се изисква от закона в случаите на образувано административно или наказателно производство.
(10) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 9, доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Подаването на сигнал от служител или представител на лице по чл. 4, или от лице в сходно положение, ангажирано с дейността на лицето по чл. 4 на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, не е основание за прекратяване на трудовото или служебното му правоотношение или прилагането на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.

Глава десета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 - 3, чл. 12 - 22, чл. 24 - 31, чл. 33 - 60, чл. 65 - 69, чл. 72, ал. 1 - 3 и 5 - 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 - 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За тежки или системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.

Чл. 117. (1) Глобите по чл. 116, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За тежки или системни нарушения по чл. 116, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) глоба от 5000 до 2 000 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1;
2. глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.

Чл. 118. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 - 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 500 до 5000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 1000 до 10 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(4) Лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което, след като е наказано с глоба или с имуществена санкция по ал. 1 за неизпълнение на задължение за заявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4, не заяви вписване в определения срок, се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването.
(5) Физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3, което не изпълни задълженията си по чл. 61 или 62, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 2000 лв.

Чл. 119. (1) Глобите по чл. 118, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.
(2) За системни нарушения по чл. 118, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) глоба от 2000 до 20 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1;
2. глоба от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.

Чл. 120. (1) Който не изпълни задължителни указания, издадени при условията и по реда на този закон и правилника за прилагането му, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с наказанията по чл. 118, ал. 1 и 2.
(2) Лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, което не изпълни задължителни указания по чл. 11, ал. 7 или по чл. 101, ал. 12, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв.
(3) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 2000 лв., когато това лице е извършило или допуснало нарушението по ал. 2.

Чл. 121. (1) Лица по чл. 4, регистрирани в друга държава членка или в трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, участват в административни, административнонаказателни и съдебни производства пред български административни или съдебни органи чрез упълномощения представител на клона.
(2) Действията, извършени от и спрямо упълномощения представител, се считат за извършени от и спрямо лицето по чл. 4.
(3) Документите, връчени по установения ред на адреса на управление на клона, се смятат за връчени на лицето по чл. 4.
(4) При нарушения, извършени от регистриран в Република България клон на лице по чл. 4, което е регистрирано в друга държава членка или в трета държава, предвидените в тази глава имуществени санкции за юридически лица се налагат на лицето по чл. 4, а глобите и принудителните административни мерки спрямо физически лица се налагат на упълномощения представител на клона, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези физически лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършването на нарушението.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато след оценяване на обстоятелствата по конкретния случай председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или органът за надзор по ал. 1, съответно неговият ръководител прецени, че публикуването на лични данни за физическото лице или на идентификационни данни за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство, органите по ал. 1 предприемат следните мерки:
1. отлагат публикуването на информация за наложено наказание или мярка до отпадане на основанията за непубликуването й;
2. публикуват информация за наложено наказание или мярка без лични данни - за физическото лице, или на идентификационни данни - за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, ако подобно анонимно публикуване гарантира ефективна защита на съответните данни; в този случай публикуването на тези данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се смята, че след изтичането на този срок основанията за анонимно публикуване ще отпаднат;
3. не публикуват информация за наложеното наказание или мярка, в случай че мерките по т. 1 и 2 се считат за недостатъчни, за да се гарантира, че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск или за да се гарантира пропорционалността на публикуването по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Преценката по ал. 2 се извършва въз основа на писмено становище, предоставено от съответния орган за надзор върху дейността на санкционираното лице. Становището се предоставя на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в 14-дневен срок от поискването му.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Публикуваната информация е достъпна на официалната интернет страница на Държавна агенция "Национална сигурност" или на съответния орган за надзор по ал. 1 за срок, не по-кратък от 5 години, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или съответния орган за надзор по ал. 1 информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 - 11 административни наказания за нарушения на този закон и правилника за прилагането му, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната агенция за приходите или от определените длъжностни лица на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия ръководител или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 - 7 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При образуване на административнонаказателно производство по реда на ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор по ал. 1 своевременно обменят информация за образуваните административнонаказателни производства по реда на ал. 1, установените нарушения и наложените санкции, както и наложените надзорни мерки, в случай че има такива.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При презгранични случаи по ал. 3 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор по ал. 1 си сътрудничат и координират действията си с компетентните органи за надзор в съответната държава членка.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При определянето на вида и размера на административните наказания административнонаказващият орган отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително когато е приложимо:
1. тежестта и продължителността на нарушението;
2. степента на отговорност на физическото или на юридическото лице;
3. финансовото състояние на физическото или на юридическото лице, определено според общия годишен финансов оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;
4. размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба от физическото или юридическото лице, доколкото може да се определи;
5. размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да се определи;
6. степента на съдействие, което физическото или юридическото лице оказва на административнонаказващия орган;
7. предходни нарушения на физическото или юридическото лице.

Чл. 124. (1) Лице по чл. 117, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 117, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок от една година.
(2) Лице по чл. 119, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 119, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок три месеца.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При условията на чл. 116, ал. 2 и 3 по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването - при регистрационен режим.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато лице по чл. 4 не изпълни задълженията си по чл. 102 или чл. 104, ал. 2, както и при установени нарушения по чл. 116, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им.

Чл. 127. Актовете по чл. 125 и по чл. 126 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Банка фантом" е кредитна институция или финансова институция по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група (финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор). Наличието на местен агент или изпълнителски персонал не отговаря на изискването за физическо присъствие.
2. "Група" е група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятия, свързани едно с друго по смисъла на чл. 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
3. "Делово взаимоотношение" е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.
4. "Други официални лични документи" са документите по смисъла на:
а) член 1, ал. 5, т. 2 и 3 от Закона за българските лични документи;
б) член 40, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.
5. "Друго правно образувание" е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.
6. "Държава членка" е държава, която е членка на Европейския съюз.
7. "Европейски надзорни органи" са: Европейският банков орган, създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.); Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/48 от 15 декември 2010 г.) и Европейският орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/84 от 15 декември 2010 г.).
8. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Електронни пари" са електронни пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с изключение на паричната стойност, посочена в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от същия закон.
9. "Клиент" е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.
10. "Кореспондентски отношения" са:
а) предоставянето на банкови услуги от една банка (като "кореспондент") на друга банка (като "респондент"), включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;
б) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и между кредитни институции и такива финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства.
11. "Органи за надзор" са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лице по чл. 4.
12. "Официален документ за самоличност" е документ по смисъла на:
а) член 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи;
б) параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България;
в) (изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) член 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;
г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.
Не са "официални документи за самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
13. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
14. "Свързани операции" са операциите и сделките, които отговарят на следните условия:
а) поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка, или
б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или
в) друга свързаност, установена с оглед на спецификата на операциите или сделките, основана на прилагане на мерките по този закон.
15. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година.
16. "Служби за обществен ред" са Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.
17. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) "Служби за сигурност" са Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военно разузнаване" на Министерството на отбраната и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи.
18. "Служител на висша ръководна длъжност" е длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство на лицето по чл. 4.
19. "Случайна операция или сделка" е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.
20. "Трета държава" е държава, която не е членка на Европейския съюз.
21. "Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)" е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г.
22. (нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) "Имущество" са активи от всякакъв вид, движими или недвижими, материални или нематериални, както и всякакви други оценими права върху движими или недвижими, материални или нематериални обекти, както и документи или инструменти, включително електронни или цифрови, удостоверяващи право на собственост върху или участие в такива активи.
23. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Престъпление, от което е придобито имуществото" по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство.
24. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Виртуални валути" са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
25. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Категорията лица по чл. 4, т. 19 не включва производителите, когато продават произведените от тях стоки.
§ 2. (1) "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост - физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
(3) "Контрол" е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
(4) Индикация за "непряк контрол" е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
§ 3. (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.) и изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.).
§ 4. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.).
§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).
§ 5. Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по чл. 4, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, приемат вътрешни правила по чл. 101 в срока по ал. 1.
(3) В случаите по чл. 104 лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона.
§ 7. Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да създадат служби по чл. 106 в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 8. (1) Член 79, ал. 1 и чл. 94, ал. 2 се прилагат след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 79, ал. 3 се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.
§ 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63.
(2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), които са извършили пререгистрация до 31 януари 2019 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Лицата по ал. 3, които са извършили пререгистрация след 31 януари 2019 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от извършването на пререгистрацията.
§ 10. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в 5-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 11. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 132 ал. 4 се изменя така:
"(4) В доклада по ал. 3 се включва информация относно използването на данните по чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 14 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 се създава ал. 9:
"(9) За целите на административното сътрудничество и обмена на информация по глава шестнадесета, раздели IIIа, IV, V и VI органът по приходите освен правомощията по ал. 1 има право на достъп до:
1. информацията, документите и данните, събирани по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари и съхранявани по реда на глава трета, раздел I от същия закон, включително информацията, документите и данните за отделните сделки и операции;
2. информацията, механизмите и процедурите за прилаганите мерки за комплексна проверка по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до вътрешните правила, политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари по глава осма, раздел I от същия закон;
3. информацията и данните за действителните собственици, с които разполагат лицата по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до информацията и данните по чл. 63, ал. 4 от същия закон, вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ."
2. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите "председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощени от него длъжностни лица" се заменят с "председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или други оправомощени от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица".
3. В § 2б от допълнителните разпоредби след думите "(ОВ, L 332/1 от 18 декември 2015 г.)" съюзът "и" се заменя със запетая, а накрая се добавя "и на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (ОВ, L 342/1 от 16 декември 2016 г.)".
§ 13. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Блокират се всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.";
б) алинея 4 се изменя така:
"(4) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2."
2. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
"(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6."
3. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
"(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на такива лица."
4. В чл. 9:
а) алинея 3 се изменя така:
"(3) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на глава втора, раздели V и VI от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни и да уведомят незабавно и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.";
б) алинея 5 се изменя така:
"(5) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката по ал. 3 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.";
в) създават се нови ал. 6 и 7:
"(6) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за финансиране на тероризъм освен от лицата по ал. 3 и от държавен орган или чрез международен обмен. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(7) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на лицето по ал. 3 и на органите по ал. 6 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.";
г) досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:
"(8) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по глава осма, раздел І от същия закон критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.";
д) създава се нова ал. 9:
"(9) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари информация възникне съмнение за финансиране на тероризъм, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" упражнява правомощията си по чл. 74, ал. 3 от същия закон.";
е) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
"(10) Разкриването на информация по ал. 3 и 6 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна тайна, банкова, търговска или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация, и не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.";
ж) досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите "ал. 7" се заменят с "ал. 10";
з) досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 12, 13 и 14 и се изменят така:
"(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на чл. 80, ал. 7 от същия закон.
(13) Информация относно докладването на съмнение по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания в срока по ал. 3.
(14) Информация относно докладването на съмнение по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания.";
и) създава се ал. 15:
"(15) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
5. Член 9а се изменя така:
"Чл. 9а. (1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.
(2) Органите за надзор по ал. 1 извършват и проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.
(3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на чл. 87, ал. 3 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. Създават се чл. 9б и 9в:
"Чл. 9б. (1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" упражнява правомощията си по чл. 75, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от същия закон.
(3) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност" и дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 1 и 2, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.
(4) Предоставената от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информация по ал. 1 и 2 представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон.
Чл. 9в. (1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация."
7. В чл. 11 ал. 1 се изменя така:
"(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. След извършване на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката."
8. Създава се чл. 11а:
"Чл. 11а. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" използва получената при условията и по реда на този закон информация за извършване на стратегически анализи по чл. 84 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма."
9. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
10. Създава се чл. 14а:
"Чл. 14а. Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
11. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 6, ал. 1 - 4, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 2000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 40 000 до 100 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 50 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 100 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.
(4) Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.
(5) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. глоба от 5000 до 2 000 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1;
2. глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.
(6) В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.
(7) Лице по ал. 4, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 5, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.
(8) При условията на ал. 3 по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването - при регистрационен режим.
(9) Актовете по ал. 8 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Държавна агенция "Национална сигурност" публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
12. В допълнителната разпоредба:
а) наименованието "Допълнителна разпоредба" се изменя така: "Допълнителни разпоредби";
б) в § 1:
аа) точка 3 се изменя така:
"3. "Финансиране на тероризъм" е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.";
бб) точка 4 се отменя;
вв) създава се т. 5:
"5. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон от същия вид в рамките на една година.";
в) създава се нов § 1а:
"§ 1а. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.)."
§ 14. (1) Член 9в, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 9в, ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.
§ 15. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 65а:
"Действителен собственик
Чл. 65а. (1) Дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
(2) Идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в търговския регистър."
2. В допълнителните разпоредби се създава § 1д:
"§ 1д. "Действителен собственик" е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 16. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 и 103 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 се създава т. 11:
"11. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 17. В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 41, 53 и 104 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г. и бр. 91 от 2017 г.) в чл. 3, ал. 2 се създава т. 3:
"3. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 18. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. 39 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 8 и 74 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) В регистър БУЛСТАТ се регистрират и физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.";
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
"(1) Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 7 и 10, ал. 2 и ал. 3 е 9-значен."
3. В чл. 7:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 след думите "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8" се поставя запетая и се добавя "ал. 2 и 3";
бб) създава се т. 19:
"19. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.";
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 след думите "чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11" се поставя запетая и се добавя "ал. 2 и 3";
бб) създава се т. 9:
"9. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;"
в) в ал. 4 след думите "ал. 1, т. 5 - 9" се добавя "и т. 19", а думите "ал. 2, т. 2, 4 и 5" се заменят с "ал. 2, т. 2, 4, 5 и 9".
4. В чл. 8, ал. 1 след думите "чл. 7, ал. 1, т. 1 - 17" се добавя "и т. 19".
5. В чл. 11, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2" се заменят с "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8, ал. 2 и 3";
б) създава се буква "ж":
"ж) декларация относно идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. В чл. 45 се създава ал. 3:
"(3) За неизпълнение в срок на задълженията по чл. 12 относно вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 19. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. 1 от 2014 г.; изм., бр. 22 и 102 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6:
а) алинея 3 се изменя така:
"(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 - 8, както и:
1. данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;
2. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 - 8 и данните по т. 1.";
б) в ал. 4 думите "ал. 3, т. 4" се заменят с "ал. 3, т. 2".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 и 6 се изменят така:
"5. "Контрол" е понятие по смисъла на § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
6. "Действителен собственик" е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 20:
"20. е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма."
2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 34:
"34. упражнява правомощията на орган за надзор по чл. 8, ал. 3 и чл. 71, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
3. В чл. 15, ал. 1:
а) в т. 6 думите "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и" се заменят със "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и";
б) в т. 7 думите "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и" се заменят със "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и";
в) създава се т. 20:
"20. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 8 - 10 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;".
4. В чл. 16, ал. 1:
а) в т. 18 след думите "Кодекса за застраховането" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане";
б) в т. 19 след думите "Кодекса за застраховането" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане";
в) създава се т. 26:
"26. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;".
5. В чл. 17, ал. 1:
а) в т. 11 след думите "социално осигуряване" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по неговото прилагане";
б) в т. 13 накрая се поставя запетая и се добавя "в Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете по неговото прилагане";
в) създава се т. 19:
"19. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите "Закона за здравното осигуряване" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма";
бб) в т. 6 след думите "Закона за здравното осигуряване" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма";
б) в ал. 3 след думите "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма".
7. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите "Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма".
8. В чл. 25, ал. 11 думите "чл. 3а" се заменят с "чл. 87".
§ 21. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 15 и 20 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на договорен фонд, издадено от комисията.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "уведомява комисията за вписването" се заменят с "и управляващото дружество, получило разрешение за организиране и управление на договорния фонд, уведомяват комисията за вписването по ал. 1 и 2".
2. В чл. 157:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) След влизането в сила на разрешението за прекратяване на договорния фонд комисията го изпраща на Агенцията по вписванията за заличаване от регистър БУЛСТАТ.";
б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 177 се създава ал. 8:
"(8) Агенцията по вписванията вписва национален договорен фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд, издадено от комисията."
4. В чл. 180 се създава ал. 4:
"(4) След влизането в сила на решението за отнемане на издаденото разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд комисията изпраща решението на Агенцията по вписванията за заличаване на националния договорен фонд от регистър БУЛСТАТ."
5. В чл. 197 се създава ал. 13:
"(13) Лице със седалище в Република България, което пряко или непряко управлява алтернативни инвестиционни фондове или друго предприятие за колективно инвестиране, в т.ч. фондове за рисков капитал, за социално предприемачество или за дългосрочни инвестиции, притежаващо лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове, издаден при условията на раздел II на глава двадесета, съответно регистрирано при условията на раздел IV на глава двадесета, вписва всеки управляван фонд в регистър БУЛСТАТ."
6. В чл. 273, ал. 1:
а) в т. 1 думите "чл. 197, ал. 1 и 6" се заменят с "чл. 197, ал. 1, 6 и 13";
б) в т. 8 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 17, ал. 3".
§ 22. Вписването на заварените към влизането в сила на този закон договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ по чл. 17, ал. 2, чл. 177, ал. 8 и чл. 197, ал. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се извършва в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 23. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., бр. 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) в чл. 68 ал. 5 се изменя така:
"(5) Действителен собственик (действителен бенефициер) по смисъла на ал. 4 е лице по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 24. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 105, ал. 4, т. 3 след думата "капитала" запетаята и думите "по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари" се заличават.
§ 25. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7, 15 и 20 от 2018 г.) в чл. 11, ал. 3 думите "чл. 3" се заменят с "глава втора, раздел V".
§ 26. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 17 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21б т. 8 се изменя така:
"8. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата за осъществяване на стопанския риболов."
2. В чл. 21г, ал. 2 т. 5 се изменя така:
"5. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;".
§ 27. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 46, ал. 2 т. 1 се изменя така:
"1. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;".
§ 28. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 35 от 2015 г.; изм., бр. 105 от 2016 г. и бр. 103 от 2017 г.) в чл. 81, ал. 1, т. 1 думите "чл. 11 от" се заличават.
§ 29. (В сила от 31.03.2018 г.) В Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 10 от 2018 г.) в § 4, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите "т. 4" се заменят с "т. 5".
§ 30. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 22, 54 и 95 от 2015 г., бр. 13, 74 и 105 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) в чл. 40 се създава ал. 6:
"(6) За незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 31. Законът за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г., бр. 1, 22 и 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) се отменя.
§ 32. Параграф 29 влиза в сила от 31 март 2018 г.
_____________
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 14 март 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

§ 12. Министерският съвет в срок до 31 декември 2018 г. приема правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 14. Член 15, ал. 3, 4 и 5 и чл. 18, ал. 9, т. 2 и ал. 10 влизат в сила от 1 януари 2022 г., а § 11 влиза в сила от 1 октомври 2018 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
(Обн. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

§ 50. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

§ 48. (1) В срок 5 месеца от влизането в сила на този закон органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" необходимата информация за включването й в списъка по чл. 108а, ал. 1.
(2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списъка по чл. 108а, ал. 1.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 58. В срок до 10 септември 2020 г. Българската народна банка предприема действия и създава необходимата организация във връзка с подаването от страна на банките, платежните институции и дружествата за електронни пари на необходимата допълнителна информация и въвеждането й в електронната информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.
§ 59. (1) Параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила от 10 юли 2020 г.
(2) Параграф 50 влиза в сила от 10 март 2021 г.
(3) Параграф 51, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 влиза в сила от 1 януари 2020 г.
(4) Параграф 51, т. 2, букви "б" и "ж" влизат в сила от 10 септември 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ
(Обн. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)

§ 56. Заварените при влизането в сила на този закон производства за налагане на запор или възбрана по искания, направени от прокурори от специализираната прокуратура, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
2. параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.

Обн. ДВ. бр. 1 от 4.01.2002 г., изм. ДВ. бр. 70 от 10.08.2004 г., изм. ДВ. бр. 93 от 19.10.2004 г., изм. ДВ. бр. 43 от 20.05.2005 г., изм. ДВ. бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 91 от 10.11.2006 г., изм. ДВ. бр. 57 от 13.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 42 от 5.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. ДВ. бр. 97 от 10.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. ДВ. бр. 81 от 18.10.2011 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29.12.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 15 от 15.02.2013 г., доп. ДВ. бр. 81 от 14.10.2016 г., изм. ДВ. бр. 85 от 24.10.2017 г., доп. ДВ. бр. 103 от 28.12.2017 г., изм. ДВ. бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. ДВ. бр. 93 от 26.11.2019 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679".
(2) С този закон се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
(3) Целта на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2.
(4) Този закон урежда и:
1. статута на Комисията за защита на личните данни като надзорен орган, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на лични данни в Европейския съюз;
2. правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет при осъществяването на надзор при обработването на лични данни в случаите по чл. 17;
3. средствата за правна защита;
4. акредитирането и сертифицирането в областта на защитата на личните данни;
5. особени случаи на обработване на лични данни.
(5) Този закон не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност, доколкото в специален закон не е предвидено друго.
(6) Този закон не се прилага за обработването на лични данни на починали лица, освен в случаите по чл. 25е.
(7) При обработването на лични данни по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 държавите, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария са равнопоставени на държавите - членки на Европейския съюз. Всички други държави са трети държави.
(8) При обработването на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 държавите, участващи в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, са равнопоставени на държавите - членки на Европейския съюз. Всички други държави са трети държави.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Глава втора
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък "комисията", е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г.) Комисията съдейства за провеждането на държавната политика в областта на защита на личните данни.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а нейният председател е първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 7. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Членовете на комисията и председателят й се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат. Председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове.
(3) Председателят и членовете на комисията осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на 2,5 средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 30 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията до 31 март всяка година представя годишен отчет за своята дейност пред Народното събрание.

Чл. 8. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани, които:
1. имат висше образование по информатика, по право или са магистри по информационни технологии;
2. имат трудов стаж по специалността си не по-малко от 10 години;
3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали са реабилитирани;
(2) Членове на комисията не могат:
1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) да бъдат лица, които са еднолични търговци, управители/прокуристи или членове на управителни или на контролни органи на търговски дружества, кооперации или администратори на лични данни по смисъла на този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност;
3. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да бъдат лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с друг член на комисията.
(3) За председател на комисията се избира правоспособен юрист, който отговаря на изискванията по ал. 1 и 2.
(4) Мандатът на председателя или член на комисията се прекратява предсрочно:
1. при смърт или поставяне под запрещение;
2. по решение на Народното събрание, когато:
а) е подал молба за освобождаване;
б) е извършил грубо нарушение на този закон;
в) е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;
г) е налице невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-дълъг от шест месеца;
д) (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) е налице влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) В случаите по ал. 4 Министерският съвет предлага на Народното събрание да избере нов член за срок до края на първоначалния мандат на съответния член на комисията.
(6) Времето, през което лицето е работило като председател или член на комисията, се признава и за служебен стаж по Закона за държавния служител.
(7) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват служебно от органа, който прави предложението.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При осъществяването на своята дейност комисията се подпомага от администрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията урежда в правилник своята дейност, дейността на администрацията си и реда за разглеждане на производствата пред нея и го обнародва в "Държавен вестник".
(3) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й.
(4) Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 10. (1) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) (Отм., предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Освен задачите по ал. 1, комисията:
1. анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, освен в случаите по чл. 17;
2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на личните данни;
3. осигурява прилагането на решенията на Европейската комисия в областта на защитата на личните данни и изпълнението на задължителните решения на Европейския комитет по защита на данните по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2016/679;
4. участва в международното сътрудничество с други органи по защита на личните данни и международните организации по въпросите в областта на защитата на личните данни;
5. участва в преговорите и сключването на двустранни или многостранни споразумения по въпроси от своята компетентност;
6. организира, координира и провежда обучение в областта на защитата на личните данни;
7. издава общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията й, в случаите, предвидени в закон.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Комисията издава бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения. В бюлетина се публикува и отчетът по чл. 7, ал. 6.
(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Комисията упражнява правомощията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) Комисията има и следните правомощия:
1. сезира съда за нарушаване на Регламент (ЕС) 2016/679;
2. дава указания, издава насоки, препоръки и най-добри практики във връзка със защитата на личните данни.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) На комисията може да се възлагат други задачи и правомощия само със закон.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Комисията участва в механизма за съгласуваност по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2016/679 и осъществява сътрудничество с водещия или със засегнатите надзорни органи на държавите - членки на Европейския съюз, включително като обменя информация, предоставя или иска взаимопомощ или участва в съвместни операции съгласно Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) Формите на участие в механизма за съгласуваност, предоставянето и искането на взаимопомощ и участието в съвместни операции, както и процедурите, по които те се осъществяват, се определят с правилника по чл. 9, ал. 2.

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При упражняване на задачите и правомощията си по отношение на администратори или обработващи лични данни, които са микропредприятия, малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, комисията взема предвид техните специални потребности и налични ресурси.

Чл. 11. Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията съобразно закона и решенията на комисията и отговаря за изпълнението на задълженията й;
2. представлява комисията пред трети лица;
3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори на служителите по трудови правоотношения от администрацията.
4. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) издава наказателни постановления по чл. 87, ал. 3.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията й осъществяват контрол чрез предварителни консултации, проверки и съвместни операции за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Освен в случаите по чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 предварителни консултации се извършват и когато се обработват лични данни в изпълнение на задача в обществен интерес, включително обработване във връзка със социалната закрила и общественото здраве. В този случай комисията може да разреши обработването преди изтичането на срока по чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Предварителните консултации се извършват съгласно чл. 36, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Проверки се извършват по инициатива на комисията, по жалба на заинтересовани лица или след подаден сигнал.
(5) Проверяващите лица се легитимират със служебна карта и заповед на председателя на комисията за съответната проверка.
(6) При извършване на проверки лицата по ал. 1 могат да възлагат изготвяне на експертизи по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(7) Проверката завършва с констативен акт.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административнонаказателно производство.
(9) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Независимо от административното наказание, при установяване на административно нарушение може да се приложи принудителна административна мярка по глава девета.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Условията и редът за осъществяване на контрол се определят с инструкция на комисията.
(11) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Съвместни операции с надзорни органи на други държави - членки на Европейския съюз, съгласно чл. 62 от Регламент (ЕС) 2016/679 се извършват по целесъобразност за съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение и в тях участват освен лицата по ал. 1 и членове или упълномощени представители от надзорния орган на съответната държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При поискване администраторът и обработващият лични данни оказват съдействие на комисията при изпълнение на нейните задачи и правомощия.
(2) Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви "д" и "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на администратора или обработващия лични данни за опазване на професионална тайна или друго задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, администраторът или обработващият лични данни отказва предоставяне или достъп само до информацията, защитена като тайна.
(3) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Председателят и членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разгласяват и да не се възползват за свое или чуждо облагодетелстване от информацията, представляваща защитена от закон тайна, която им е станала известна при осъществяване на тяхната дейност, до изтичане на срока за защитата й.
(2) При постъпване на работа лицата по ал. 1 подават декларация за задълженията си по ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Председателят, членовете на комисията и служителите от администрацията, назначени по трудово правоотношение, имат право ежегодно на представително облекло на стойност до две минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от бюджета на комисията. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на комисията при условия и по ред, определени с правилника по чл. 9, ал. 2.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Комисията извършва акредитация на сертифициращи органи в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 въз основа на изисквания, определени от нея или от Европейския комитет по защита на данните.
(2) Акредитацията се издава съгласно чл. 43, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 за срок 5 години и може да се поднови.
(3) Комисията отнема акредитацията на сертифициращ орган, когато не са спазени условията за акредитация или когато предприетите от сертифициращия орган действия нарушават този закон или Регламент (ЕС) 2016/679.
(4) Решенията на комисията за отнемане на акредитация по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Условията, включително изискванията по ал. 1, и редът за акредитация и отнемане на акредитацията се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в "Държавен вестник".
(6) Критериите, механизмите и процедурите за сертифициране, печати и маркировки се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Комисията одобрява проекти на кодекси за поведение по сектори и области на дейност съгласно чл. 40 от Регламент (ЕС) 2016/679. Условията, редът и критериите за одобряване на кодексите за поведение се определят с правилника по чл. 9, ал. 2.
(2) Комисията извършва акредитация на органи за наблюдение на одобрени кодекси за поведение по ал. 1 в съответствие с чл. 41 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(3) Изискванията за акредитация по ал. 2 и редът за акредитация и отнемане на акредитацията се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Комисията отнема акредитацията на орган за наблюдение на одобрени кодекси за поведение, когато не са спазени изискванията за акредитация, или когато предприетите от органа действия нарушават този закон или Регламент (ЕС) 2016/679.
(5) Решенията на комисията за отнемане на акредитация по ал. 4 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Комисията води следните публични регистри:
1. регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните;
2. регистър на акредитираните по чл. 14 сертифициращи органи;
3. регистър на кодексите за поведение по чл. 40 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) Комисията води следните регистри, които не са публични:
1. регистър на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, както и на предприетите мерки в съответствие с упражняването на правомощията по чл. 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679;
2. регистър на уведомленията за нарушения на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 67.
(3) Редът за създаване и поддържане на регистрите по ал. 1 и 2 и достъпът до тях се определят съгласно Закона за електронното управление, а съдържанието им - с правилника по чл. 9, ал. 2.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Условията и редът за провеждане на обучение по чл. 10, ал. 2, т. 6 се определят с правилника по чл. 9, ал. 2.
(2) Комисията издава сертификат на лицата, преминали обучение по ал. 1, след успешно положен изпит. Сертификатът се издава за срок три години. След изтичането на срока по изречение второ сертификат се подновява след успешно положен изпит при условия и по ред, определени с правилника по чл. 9, ал. 2.
(3) Наличието на сертификат по ал. 2 не може да бъде задължително условие за назначаване или изпълнение на функциите на длъжностно лице по защита на данните.
(4) За обучението по ал. 1 се събират такси, освен в случаите на обучение, организирано и проведено по инициатива на комисията. Таксите се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията.

Глава трета.
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, наричан по-нататък "инспектората", осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от:
1. съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, и
2. прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.
(2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1, включително за извършване на проверки и за разглеждане на производствата пред инспектората, се определя с правилника по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт.
(3) При осъществяване на надзора по ал. 1 се прилага и чл. 12а.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При осъществяване на надзора при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, освен при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 инспекторатът:
1. изпълнява задачите по чл. 57, параграф 1, букви "а" - "и", "л", "ф" и "х" и параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679;
2. упражнява правомощията по чл. 58, параграф 1, букви "а", "б", "г", "д", "е", параграф 2, букви "а" - "ж", "и" и "й" и параграф 3, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2016/679;
3. прилага съответно списъка, изготвен от комисията съгласно чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с изискването за оценка на въздействието върху защитата на данните;
4. сезира съда за нарушаване на Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) Освен задачите и правомощията по ал. 1 инспекторатът:
1. участва в международното сътрудничество с други органи по защита на личните данни и международните организации по въпросите в областта на защитата на личните данни;
2. дава указания, издава насоки, препоръки и най-добри практики във връзка със защитата на личните данни.
(3) При осъществяване на надзора при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 от съда, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт инспекторатът изпълнява задачите и упражнява правомощията по глава осма.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Инспекторатът извършва предварителни консултации:
1. в случаите по чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679;
2. при обработване на лични данни в изпълнение на задача в обществен интерес; в този случай инспекторатът може да разреши обработването преди изтичането на срока по чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) Предварителните консултации се извършват съгласно чл. 36, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При осъществяване на надзора по чл. 17, ал. 1 инспекторатът извършва проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали. За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване.
(2) Проверката се извършва от главния инспектор или от инспектор, който се подпомага от експерти, въз основа на заповед на главния инспектор.

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Проверката приключва с акт за резултати, в който се отразяват направените констатации и при необходимост се правят препоръки.
(2) Когато при проверката бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, в зависимост от характера и степента на нарушението се прилагат мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "ж" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или се налагат административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета.
(3) Мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "ж" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се прилагат с решение на инспектората по предложение на инспектора, извършил проверката.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Главният инспектор, инспекторите и съдебните служители в администрацията на инспектората са длъжни да не разгласяват и да не се възползват за свое или чуждо облагодетелстване от информацията, представляваща защитена от закон тайна, която им е станала известна при осъществяване на тяхната дейност по този закон, до изтичане на срока за защитата й.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Инспекторатът води следните регистри, които не са публични:
1. регистър на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, както и на предприетите мерки в съответствие с упражняването на правомощията по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "ж", "и" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679;
2. регистър на уведомленията за нарушения на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 67.
(2) Редът за създаване и поддържане на регистрите по ал. 1 и достъпът до тях се определят съгласно Закона за електронното управление, а съдържанието им - с правилника по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Глава четвърта.
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (ОТМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Глава четвърта "а".
ОБЩИ ПРАВИЛА ПРИ ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ (НОВА - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Когато лични данни са предоставени от субекта на данни на администратор или обработващ лични данни без правно основание по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или в противоречие с принципите по чл. 5 от същия регламент, в срок един месец от узнаването администраторът или обработващият лични данни ги връща, а ако това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия, ги изтрива или унищожава. Изтриването и унищожаването се документират.

Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администраторът и обработващият лични данни уведомяват комисията за имената, единния граждански номер или личния номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, и за данните за контакт на длъжностното лице по защита на данните, както и за последващи промени в тях. Формата и съдържанието на уведомлението и редът за подаването му се определят с правилника по чл. 9, ал. 2.

Чл. 25в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на данни на субект на данни - лице, ненавършило 14 години, въз основа на съгласие по смисъла на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително в случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за електронната търговия, е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните.

Чл. 25г. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор или обработващ лични данни може да копира документ за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство или документ за пребиваване само ако това е предвидено със закон.

Чл. 25д. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни приема и прилага правила при мащабно обработване на лични данни или при систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение, с които въвежда подходящи технически и организационни мерки за защита на правата и свободите на субектите на данни. Правилата за систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони съдържат правните основания и целите за изграждане на система за наблюдение, териториалния обхват на наблюдение и средствата за наблюдение, срока на съхранение на записите с информация и изтриването им, правото на достъп от страна на наблюдаваните лица, информиране на обществеността за осъществяваното наблюдение, както и ограничения при предоставяне на достъп до информацията на трети лица.
(2) Комисията дава насоки на администраторите и на обработващите лични данни при изпълнение на задължението им по ал. 1, които публикува на интернет страницата си.

Чл. 25е. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
(2) Администраторът осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях, на наследниците му или на други лица с правен интерес.

Чл. 25ж. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Свободен публичен достъп до информация, съдържаща единен граждански номер или личен номер на чужденец, не се допуска, освен ако закон предвижда друго.
(2) Администраторите, предоставящи услуги по електронен път, предприемат подходящи технически и организационни мерки, които не позволяват единният граждански номер или личният номер на чужденец да е единственото средство за идентификация на потребителя при предоставяне на отдалечен достъп до съответната услуга.
(3) За целите на предоставяне на административни услуги по електронен път при условията на Закона за електронното управление администраторът осигурява възможност на субекта на данни да се идентифицира по ред, предвиден със закон.

Чл. 25з. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2019 г. - ДВ, бр. 93 от 2019 г.) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:
1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;
2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.
(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място не се прилагат чл. 6, чл. 12 - 21, чл. 30 и 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 25и. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Работодател или орган по назначаването, в качеството си на администратор на лични данни, приема правила и процедури при:
1. използване на система за докладване на нарушения;
2. ограничения при използване на вътрешнофирмени ресурси;
3. въвеждане на системи за контрол на достъпа, работното време и трудовата дисциплина.
(2) Правилата и процедурите по ал. 1 съдържат информация относно обхвата, задълженията и методите за прилагането им на практика. С тях се отчитат предметът на дейност на работодателя или органа по назначаването и свързаното с него естество на работата и не може да се ограничават правата на субектите на данните по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон.
(3) Работниците и служителите се уведомяват за правилата и процедурите по ал. 1.

Чл. 25к. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Работодател или орган по назначаването, в качеството си на администратор на лични данни, определя срок за съхранение на лични данни на участници в процедури по набиране и подбор на персонала, който не може да е по-дълъг от 6 месеца, освен ако кандидатът е дал своето съгласие за съхранение за по-дълъг срок. След изтичането на този срок работодателят или органът по назначаването изтрива или унищожава съхраняваните документи с лични данни, освен ако специален закон предвижда друго.
(2) Когато в процедура по ал. 1 работодателят или органът по назначаването е изискал да се представят оригинали или нотариално заверени копия на документи, които удостоверяват физическа и психическа годност на кандидата, необходимата квалификационна степен и стаж за заеманата длъжност, той връща тези документи на субекта на данни, който не е одобрен за назначаване, в 6-месечен срок от окончателното приключване на процедурата, освен ако специален закон предвижда друго.

Чл. 25л. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд на Република България е обработване в обществен интерес. В тези случаи не се прилагат чл. 15, 16, 18, 19, 20 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 25м. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При обработването на лични данни за статистически цели не се прилагат чл. 15, 16, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 25н. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Лични данни, първоначално събрани за друга цел, може да се обработват за целите на Националния архивен фонд, за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели. В тези случаи администраторът прилага подходящи технически и организационни мерки, които гарантират правата и свободите на субекта на данни в съответствие с чл. 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 25о. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни за хуманитарни цели от публични органи или хуманитарни организации, както и обработването в случаите на бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, е законосъобразно. В този случай не се прилагат чл. 12 - 21 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Глава пета.
ПРАВА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., ОТМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Глава шеста.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ ЛИЦА (ОТМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила до 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36в. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36г. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36д. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36е. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36ж. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36з. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 36и. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.).

Глава седма.
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА СУБЕКТИТЕ НА ДАННИ. СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за:
1. националната сигурност;
2. отбраната;
3. обществения ред и сигурност;
4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност;
5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;
6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;
7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии;
8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;
9. изпълнението по гражданскоправни искове.
(2) Условията и редът за прилагане на ал. 1 се определят със закон и в съответствие с чл. 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.
(2) Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация.
(3) Заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация.

Чл. 37в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Заявлението по чл. 37б съдържа:
1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност;
2. описание на искането;
3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679;
4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.
(2) При подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.
(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането й.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета.
(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията изпраща копие от решението си и на субекта на данните.
(6) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) В случаите по ал. 1, когато се обработват лични данни за целите по чл. 42, ал. 1, решението на комисията съдържа само констатация относно законосъобразността на обработването.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Решението на комисията по ал. 3 и 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Жалбата до комисията може да се подаде с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) Не се разглеждат анонимни жалби, както и жалби, които не са подписани от подателя или от негов представител по закон или пълномощие.

Чл. 38б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.
(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 38а.

Чл. 38в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Жалбата по чл. 38б, ал. 1 се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор.
(2) При разглеждането на жалбата се събират данни, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора или обработващия лични данни.
(3) Жалбоподателят се информира за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането на инспектората.
(4) Когато жалбата е неоснователна, инспекторът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му.
(5) Когато жалбата е основателна, инспекторатът се произнася с решение по предложение на инспектора. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му.
(6) Когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, инспекторът може да я остави без разглеждане.

Чл. 38г. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Когато в производството по чл. 38в бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, в зависимост от характера и степента на нарушението, се прилагат мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "ж" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или се налагат административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета.
(2) Мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "ж" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се прилагат с решение на инспектората по предложение на инспектора, разгледал жалбата по чл. 38б, ал. 1.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Алинея 4 се прилага и при висящо производство пред инспектората.

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Когато решението по чл. 38, ал. 3 е прието в изпълнение на решение със задължителен характер на Европейския комитет по защита на данните, се прилагат съответно чл. 263 и 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.).

Глава осма.
ПРАВИЛА ЗА ЗАЩИТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ВЪВ ВРЪЗКА С ОБРАБОТВАНЕТО НА ЛИЧНИ ДАННИ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО, РАЗСЛЕДВАНЕТО, РАЗКРИВАНЕТО ИЛИ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ИЛИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ ЗАПЛАХИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТ И ТЯХНОТО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.)

Раздел I.
Общи разпоредби (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
(2) Лични данни, събрани за целите по ал. 1, не се обработват за други цели, освен ако правото на Европейския съюз или законодателството на Република България предвижда друго.
(3) Когато компетентните органи по ал. 1 обработват лични данни за цели, различни от тези по ал. 1, както и в случаите по ал. 2, се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 и съответните разпоредби от този закон, които въвеждат мерки за неговото прилагане.
(4) Компетентни органи по ал. 1 са държавните органи, които имат правомощия по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.
(5) Освен ако закон предвижда друго, администратор по смисъла на тази глава при обработването на лични данни за целите по ал. 1 е компетентен орган по ал. 4 или съответната административна структура, част от която е този орган, които самостоятелно или съвместно с други органи определят целите и средствата за обработване на лични данни.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Правилата на тази глава се прилагат за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или са предназначени да съставляват част от такъв регистър.

Чл. 44. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обменът на лични данни между компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, когато такъв обмен се изисква от правото на Европейския съюз или от законодателството на Република България, не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

Чл. 45. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При обработването на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 личните данни трябва да:
1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели;
3. са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват;
4. са точни и при необходимост да са поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват;
5. се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват;
6. се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки.
(2) Обработването на лични данни от администратор, който първоначално ги е събрал, или от друг администратор за която и да е от целите по чл. 42, ал. 1, различна от целта, за която личните данни са събрани, се разрешава, при условие че:
1. администраторът е оправомощен да обработва лични данни за такава цел в съответствие с правото на Европейския съюз или законодателството на Република България, и
2. обработването е необходимо и пропорционално на тази различна цел в съответствие с правото на Европейския съюз или със законодателството на Република България.
(3) Обработването от администратор по ал. 2 може да включва архивиране в обществен интерес, научно, статистическо или историческо използване на данните за целите по чл. 42, ал. 1 при прилагането на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните.
(4) Администраторът носи отговорност за спазването на ал. 1, 2 и 3 и трябва да е в състояние да го докаже.

Чл. 46. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора.
(2) Извършването на периодична проверка по ал. 1 се документира, а решението за продължаване на съхранението на данните се мотивира.

Чл. 47. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администраторът, когато е приложимо и доколкото е възможно, прави ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, например:
1. лица, за които има сериозни основания да се смята, че са извършили или ще извършат престъпление;
2. лица, осъдени за престъпление;
3. лица, пострадали от престъпление, или лица, по отношение на които определени факти дават основание да се смята, че може да са пострадали от престъпление, и
4. други трети лица по отношение на престъпление, например лица, които биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследване на престъпления или в наказателни производства, лица, които могат да предоставят информация за престъпления или свързани лица.

Чл. 48. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Компетентният орган, доколкото е възможно, прави разграничение между лични данни, основани на факти, и лични данни, основани на лични оценки.
(2) Компетентният орган предприема необходимите мерки лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални, да не се предават. За тази цел всеки компетентен орган, доколкото това е възможно, проверява качеството на личните данни преди тяхното предаване. Доколкото е възможно, при всяко предаване на лични данни се добавя необходимата информация, позволяваща на получаващия компетентен орган да оцени степента на точност, пълнотата и надеждността на личните данни и до каква степен те са актуални.
(3) Когато предадените лични данни са неточни или са предадени незаконосъобразно, получателят се уведомява незабавно. В този случай предаващият компетентен орган и получателят коригират, изтриват или ограничават обработването на личните данни.

Чл. 49. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват.

Чл. 50. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Когато правото на Европейския съюз или законодателството на Република България, приложимо за предаващия компетентен орган, предвижда специфични условия за обработването на лични данни, органът уведомява получателя на данните за тези условия и за задължението му да ги спазва.
(2) Предаването на лични данни на получатели в други държави - членки на Европейския съюз, или на агенции, служби и органи на Европейския съюз, създадени съгласно дял V, глави 4 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се извършва при същите условия, които се прилагат при подобно предаване в Република България.

Чл. 51. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България.
(2) Когато обработването по ал. 1 не е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България, данните по ал. 1 може да се обработват, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и:
1. обработването е за защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, или
2. ако обработването се отнася за данни, които очевидно са направени обществено достояние от субекта на данните.
(3) При обработване на данни по ал. 1 се прилагат подходящи мерки и гаранции за недопускане на дискриминация на физическите лица.

Чл. 52. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Вземането на решение, основано единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране, което поражда неблагоприятни правни последици за субекта на данните или съществено го засяга, е забранено, освен когато това е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България и са осигурени подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните, най-малко човешка намеса при вземането на съответното решение от администратора.
(2) Решенията по ал. 1 не може да се основават на категориите лични данни по чл. 51, ал. 1, освен ако са въведени подходящи мерки за защита на правата и свободите и законните интереси на субекта на данните.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 администраторът извършва оценка на въздействието по чл. 64.
(4) Забранява се профилирането, което води до дискриминация на физически лица въз основа на категориите лични данни по чл. 51, ал. 1.
(5) Субектът на данни има право да получи информация за обработването по ал. 1, да изрази своето мнение, да получи обяснение за решението по ал. 1, взето в резултат на това обработване, както и да обжалва решението.

Раздел II.
Права на субекта на данни (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът предприема необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54 и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 - 58 и 68 относно обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Администраторът предоставя информацията по начина на постъпване на искането. Когато това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия, информацията се предоставя по друг подходящ начин, включително по електронен път.
(2) Администраторът улеснява упражняването на правата на субекта на данни по чл. 52, ал. 5 и чл. 55 - 58.
(3) Администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията.
(4) Информацията по чл. 54 и кореспонденцията или действията, предприети съгласно чл. 52, ал. 5, чл. 55 - 58 и 68, са безплатни. Когато исканията от даден субект на данни са очевидно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да:
1. начисли такса в размер, съобразен с административните разходи за предоставяне на информация или за кореспонденция със субекта на данни, или за предприемане на действия по искането, или
2. откаже да предприеме действия по искането.
(5) Администраторът носи тежестта на доказване на очевидно неоснователния или прекомерен характер на искането.
(6) Когато администраторът има основателни съмнения относно самоличността на физическото лице, което подава искане по чл. 55 или 56, той може да поиска да се предостави допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните. Срокът по ал. 3 започва да тече от получаването на тази допълнителна информация.

Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът предоставя на субекта на данни най-малко следната информация:
1. данните, които идентифицират администратора, и координатите за връзка с него;
2. координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;
3. целите, за които се обработват личните данни;
4. правото на жалба до комисията, съответно до инспектората, и координатите им за връзка;
5. правото да се изиска от администратора достъп до, коригиране, допълване или изтриване на лични данни и ограничаване на обработването на лични данни, свързано със субекта на данните;
6. възможността при отказ по ал. 3, по чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 да упражни правата си чрез комисията, съответно чрез инспектората.
(2) Освен информацията по ал. 1, по искане на субекта на данни или по своя инициатива администраторът предоставя на субекта на данните, в конкретни случаи и с цел да му се даде възможност да упражни правата си, следната допълнителна информация:
1. правното основание за обработването;
2. срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно - критериите, използвани за определяне на този срок;
3. когато е приложимо, получателите или категориите получатели на личните данни, включително в трети държави или международни организации;
4. когато е необходимо, и друга допълнителна информация, по-специално в случаите, когато личните данни са събрани без знанието на субекта на данните.
(3) Администраторът може да забави или да откаже изцяло или частично предоставянето на информацията по ал. 2, когато това е необходимо, за да:
1. не се допусне възпрепятстването на служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури;
2. не се допусне неблагоприятно засягане на предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;
3. се защити общественият ред и сигурност;
4. се защити националната сигурност;
5. се защитят правата и свободите на други лица.
(4) След отпадане на обстоятелство по ал. 3 администраторът предоставя без забавяне исканата информация в срока по чл. 53, ал. 3.
(5) При вземане на решение по ал. 3 администраторът отчита основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице.

Чл. 55. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях, както и информация за:
1. обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 - 5 и ал. 2, т. 1 - 3;
2. обработваните категории лични данни;
3. личните данни, които са в процес на обработване, и всякаква налична информация за техния произход, освен ако тя е защитена от закон тайна.
(2) Администраторът предоставя информацията по ал. 1 в срока по чл. 53, ал. 3.
(3) Правото на достъп до данните и информацията по ал. 1 може да се ограничи изцяло или частично, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице в случаите по чл. 54, ал. 3. В тези случаи се прилага чл. 54, ал. 4.
(4) В случаите по ал. 3 администраторът информира писмено в срока по чл. 53, ал. 3 субекта на данните за всеки отказ за достъп или за ограничаването на достъпа и за причините за това. Тази информация може да не бъде предоставена, когато нейното предоставяне би възпрепятствало постигането на някоя от целите по чл. 54, ал. 3. Администраторът информира субекта на данните за правото му на жалба до комисията, съответно до инспектората, или за търсене на защита по съдебен ред.
(5) Администраторът документира фактическите или правните основания за решението. Тази информация се предоставя на комисията, съответно на инспектората.

Чл. 56. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Субектът на данните има право да поиска администраторът да коригира неточните лични данни, свързани с него. Като се има предвид целта на обработването, субектът на данните има право да поиска непълните лични данни да бъдат допълнени, включително чрез предоставяне на допълнително заявление.
(2) Администраторът по ал. 1 е длъжен да изтрие личните данни и субектът на данните има право да поиска администраторът да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите на чл. 45, 49 или 51 или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора.
(3) Администраторът коригира или допълва данните по ал. 1 или изтрива данните в случаите по ал. 2 в срока по чл. 53, ал. 3.
(4) Администраторът ограничава обработването на личните данни, без да ги изтрие, когато:
1. точността на личните данни се оспорва от субекта на данните и това не може да се провери, или
2. личните данни трябва да се запазят за доказателствени цели.
(5) В случаите по ал. 4, т. 1 администраторът информира субекта на данните, преди да премахне ограничаването на обработването.
(6) Коригиране, допълване, изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да се откаже, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице, в случаите по чл. 54, ал. 3. В тези случаи се прилага чл. 54, ал. 4. Администраторът информира писмено субекта на данните за отказа, както и за причините за него в срока по чл. 53, ал. 3.
(7) Администраторът може да не информира субекта на данните за отказа по ал. 6 в случаите по чл. 54, ал. 3, като се прилага съответно чл. 54, ал. 4 и 5.
(8) Администраторът информира субекта на данните за правото му на жалба до комисията, съответно д