Меню

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 04

Въпроси по кадастъра

ВЪПРОС: Искам да извърша изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти и административният орган да ми издаде схема на самостоятелен обект в сграда и скица на поземлен имот, като един от документите, който съм приложил, е нотариално завещание, с което доказвам, че съм носител на право на собственост върху съответните вещи. Заедно с него съм приложил акт за смърт, удостоверение за наследници и констативен нотариален акт. Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва отказ, като изисква от мен да приложа протокол за обявяване на завещанието. Следва ли да се предостави протокол за обявяване на нотариално завещание?

 ОТГОВОР: Наследяването у нас може да бъде по закон или по завещание. Законът за наследството (ЗН) урежда две форми на завещание – саморъчно завещание, което трябва да бъде изцяло написано от самия завещател и да съдържа изискуемите в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити. Саморъчните завещания се обявяват по реда на чл. 27, ал. 3 ЗН. Особеното при този вид завещание е, че то може да се пази както при нотариус, така и от всяко едно трето лице, което след смъртта на завещателя трябва да иска обявяването му от нотариус. При обявяването му се съставя протокол, който се подписва от лицето, което е предоставило завещанието, и от нотариуса.....

.............

Петя ЦУРЕВА, главен юрисконсулт в „ГИС – София“ ЕООД

____________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 04/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

 

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 03

(Параграф 12 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г.)

На 22.12.2020 г. изтече действието на временната забрана за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд - общинска собственост (т. нар. земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - ЗСПЗЗ). Забраната е въведена за срок от 5 години, считано от 22.12.2015 г., с § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазването на земеделските земи - ЗОЗЗ (обн. ДВ, бр. 100 от 18. 12. 2015 г.), по повод публично изнесените случаи за разпореждане от някои общини със земите от остатъчния поземлен фонд, след като през 2010 г. (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) отпаднаха изричните ограничения.

С § 12 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г.) се продължава за срок от 5 години ограничаването на разпореждането от общините със земите от остатъчния поземлен фонд, но същевременно от забраната за разпореждане се предвиждат и нови изключения. Уредбата влиза в сила от 23.12.2020 г.1, когато изтича срокът на действащите ограничения за разпореждане, въведени през 2015 г. с § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи.

Както първоначалното въвеждане, така и преуреждането на ограничителния режим с § 12 е пример за противоречаща на Закона за нормативните актове правна техника - с преходни и заключителни разпоредби на закони за изменение и допълнение да се урежда материя, която няма пряка връзка с предмета на закона, който се изменя и допълва.

За формирането на остатъчния поземлен фонд - законова и подзаконова уредба

Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. При наличието на посочените условия, общината придобива безвъзмездно по силата на закона имоти, които са били частна собственост на граждани и юридически лица, а не са принадлежали на общините.

...........

Стойка КУРТЕВА, юрист

____________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 03/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Дайджест "Собственост и право", 2020 г., кн. 11

1. Защита на правата на кредиторите и заветниците по реда на чл. 66 ЗН

1.1. Срок и ред за упражняване на правото по чл. 66 ЗН

Законът предоставя на кредиторите на едно наследство, както и на заветниците, възможност да поискат от районния съдия да определи реда и начина, по който наследникът, приел наследството по опис, да изплаща наследствените задължения и заветите. Срок, до изтичането на който подобно искане може да бъде отправено до районния съдия, в закона не е установен и не би могъл да бъде изведен по тълкувателен път, освен да се приеме, че с тази възможност кредиторите и заветниците разполагат до момента на изчерпване на наследствения актив, от който приелият наследството по опис е плащал на кредиторите и заветниците по реда, по който те са предявили правата си, т.е. доброволно, или в изпълнителен процес. Но подобна теза, доколкото такъв срок не е установен в ЗН, трудно би могла да бъде споделена.

Искането може да бъде отправено до районния съдия от момента на вписване на приемането на наследството по опис в специалната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, за което кредиторите и заветниците са длъжни да следят. Доколкото законът не установява задължение за призованото към наследяване лице да уведоми кредиторите на наследството и заветниците за смъртта на длъжника, за приемането на наследството и за неговото състояние, нито специална процедура, по която да стане уведомяването, с изключение на задължението на изпълнителя на завещанието да покани заветниците да присъстват при съставянето на опис на наследственото имущество (чл. 46, ал. 1 ЗН), презумира се, че на кредиторите е известна както смъртта на техния длъжник, така и обстоятелството, че наследството е прието. Ако законодателят предвиди създаване на регистър на наследствата или отбелязване в Национална база данни на извършеното по реда на чл. 61 ЗН приемане на наследството по опис, възможността на кредиторите и заветниците да се ползват от правото да искат определяне на реда и начина, по който да бъдат изплащани наследствените задължения, ще може да се реализира своевременно. Още повече, след като разполага с информация и за съдържанието на описа на наследственото имущество, всеки кредитор и заветник би могъл да прецени каква част от вземането му би била удовлетворена и без да иска отделянето.

Следва да се отбележи също така, че с оглед предстоящото въвеждане на абсолютната погасителна давност, създаването на регистър на наследствата, съдържащ информация за откритите наследства, за призованите към наследяване лица, както и данни дали и как наследството е прието, става дори наложително.

...............

Светлана КАЛИНОВА, съдия във ВКС

_____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 10/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

 

 

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 01

Предмет на настоящото изложение ще бъдат въпроси, свързани с промените в Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. Те се отнасят до оспорването на припоз­наването (чл. 65 и 66 СК) и са продължение на анализа и разсъжденията в статията ми, поместена в бр. 12 от 2020 г. на списание „Собственост и право“ – „Няколко думи за промените в института на произхода през 2020 г.“

  1. Припознаването е извънсъдебен способ за установяване на произхода на детето от майка или от баща по заявление на родителя пред длъжностното лице по гражданското състояние. Правно е уредено в чл. 64-67 от Семейния кодекс (СК).

От правната уредба можем да извлечем и основната характеристика на припознаването. То е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово. Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето. Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи. Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител („всеки родител може да припознае своето дете“). Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него. Не е необходимо да се представят доказателства, че детето произхожда от припознаващия. Поставянето на такова изискване в регламентацията би означавало пораждане на спор и на съмнения, които ще удължат периода от време, през който детето остава с неустановен произход.

Със Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. (ЗИДСК 2020) се извършват изменения в чл. 65 и 66 СК, които лишават припознаването от преимуществото на извънсъдебно, бързо производство и съставяне на акта за раждане на детето непосредствено след раждането, когато няма оспорване. Отстъпва се от убеждението, че използването му е способ безпроблемен и сигурен за трайно и безконфликтно уреждане на гражданското състояние на извънбрачното дете. Хората ще си задават въпроса не е ли по-добре, вместо да очакват неизвестно кога и от кого оспорване на припознаването да се пристъпи още след раждането на детето към предявяване на иск за установяване на произход и да се получи сигурността, която дава съдебното решение. Защото, когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път – предявяване на установителен иск по чл. 69 СК или чл. 68 СК. В това ли да търсим целта на реформата? Разбира се, следва да се има предвид, че чл. 334 ГПК разпорежда – по иск за гражданско състояние не се постановява „решение при признание на иска“.

..............

Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова

___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Дайджест "Собственост и право", 2020 г., кн. 10

От началото на 2020 г. бяха обнародвани няколко изменения и допълнения на Закона за устройство на територията (ЗУТ), част от които са приети с промени в други закони - § 133 от Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗТ), обн. ДВ, бр. 17 от 2020 г., § 53 от Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие (ЗРР), обн. ДВ, бр. 21 от 2020 г. и § 100 от Закона за изменение и допълнение Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.

В ДВ, бр. 62 от 2020 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, обединен законопроект със сигнатура 053-04-9 от 04/03/2020, изготвен на основата на приетите на първо гласуване законопроекти вх. №
054-01-6 от 23.01.2020 г. и вх. № 054-01-12 от 14.02.2020 г. По-малко от два месеца след обнародването на този ЗИД, на 25.08.2020 г. от Министерския съвет е внесен пореден Законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ със сигнатура 002-01-39/2020 г., който предстои да бъде разгледан през есенната сесия на 44-то Народно събрание.

Динамиката в законодателната дейност, приемането на промени с преходни и заключителни разпоредби на други закони, както и липсата на преходни и заключителни разпоредби относно заварените от закона случаи, затрудняват правоприлагащите органи и заинтересованите лица, тъй като административните производства в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството често са със значителна продължителност.

В следващите бележки се прави преглед на обнародваните промени в ЗУТ през първите 6 месеца на 2020 г. с кратък анализ на новите текстове и изтъкнатите за приемането им мотиви.

............

Валентина БАКАЛОВА, адвокат
______

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 10/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Още статии ...