Меню

ВЪПРОС: За времето на извънредно положение, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бяха въведени редица нормативни правила, предвиждащи изменение на съществуващия ред за упражняване на права в гражданския оборот. Във връзка с изложеното имам следните въпроси:

  • Намират ли новите правила приложение по отношение на сроковете за придобиване и изгубване на правото на собственост по давност, както и за други уредени в Закона за собствеността срокове?
  • Може ли през време на извънредното положение да се извършва принудително отчуждаване или отнемане на право на собственост в полза на държавата?
  • Допуска ли се да бъдат налагани възбрани, да се извършват описи, публични продани и въвод във владение на недвижими имоти?
  • Възможно ли е да се описват движими вещи и да бъдат изземвани от длъжника чрез съдебен изпълнител?

Р. Г., гр. С.

ОТГОВОР: Възможността при обявяване на извънредно положение в страната със закон временно да бъде ограничено упражняването на отделни права на гражданите е предвидена в чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Не могат да бъдат ограничавани единствено основни и най-изконни човешки права като правото на живот, забраната за мъчение, за жестоко, безчовечно, или унижаващо отношение, правото за свобода на съвестта, на избор на вероизповедание и др. До момента, в по-новата история на страната не бяха възниквали обстоятелства, пораждащи необходимост от обявяване на извънредно положение и от практическо приложение на конституционната норма, допускаща налагане със закон на ограничения на правата на гражданите.

  1. В ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. бе обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП)1. С него бяха уредени мерки и действия за срока на извънредното положение, прилагането на които рефлектира и върху упражняването на редица права на гражданите, установени от останалото действащо законодателство.

Според цялостния смисъл на мотивите към проекта на
ЗМДВИП, предложените действия и мерки имат както ограничителен характер под формата на забрани с цел ограничаване на разпространението на епидемията, така и правоохранителен характер, насочен към запазване на правата на лицата, чиято обичайна дейност е ограничена или затруднена с оглед на съществуващото извънредно положение в страната. Поради това, разгледани на плоскостта на съществуващите отношения в гражданския оборот, мерките по ЗМДВИП представляват правоохранителни мерки с цел запазване на правата на частноправни субекти, някои от които водят до ограничения в правата на останалите субекти на частното право.

В основната си част, те предвиждат спиране на развитието на определени граждански правоотношения за периода на извънредното положение. Спирането има за цел да предпази от увреждане субектите по правоотношенията, които за посочения период по една или друга причина не могат да упражнят своите предвидени от закона или договора права или да изпълнят задълженията си в срок. Уредените със ЗМДВИП мерки намират известно отражение и спрямо възникването, упражняването и прекратяването на вещните права, някои от аспектите на които ще бъдат разгледани в настоящото изложение.

  1. Законовата възможност за придобиване и изгубване на правото на собственост по давност не е изрично упомената като обект на мерките по ЗМДВИП. Въпреки това, тя се включва в приложното поле на по-общия термин „давностни срокове“, който е употребен от чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона. С въпросната разпоредба за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение се спират давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Общият режим за придобиване и изгубване на правото на собственост и други ограничени вещни права по давност по нашето право е уреден в Закона за собствеността (ЗС), поради което той не попада сред изрично изключените от приложното поле на разпоредбата нормативни актове.

Остава открит въпросът доколко използваната от законодателя формулировка в чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП за давностни срокове, „с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“, се припокрива по значение с действието на давностните срокове по чл. 79 и 80 ЗС. Тяхното действие, така както е формулирано в текста на двете норми, се изразява в придобиване, а не в погасяване или прекратяване на права. Въпреки това, придобиването по давност в повечето случаи е свързано с настъпване на неблагоприятни правни последици по чл. 99, предл. 1 ЗС в патримониума на предходния собственик на вещта. Макар да се касае за първични способи за придобиване на правото на собственост, които не са обвързани с праводател, актът на придобиване на собствеността по реда на чл. 79 или 80 ЗС от давностния владелец води до изгубване на правата на предходния собственик върху вещта.

За да бъде установено дали чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП спира за срока на извънредното положение предвидените в чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове, следва да бъде съпоставено конкретното предписание на нормата на ЗМДВИП с уреденото от ЗС действие на придобивната давност. ЗМДВИП съдържа специални правила, които регламентират ограничителен режим и поради това не следва да бъдат тълкувани разширително. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона спира единствено тези давностни срокове, уредени в нормативни актове, изтичането на които е обвързано от съответния нормативен акт с погасяване или прекратяване на права.

По отношение на действието на изтичане на срока на придобивната давност, чл. 84 ЗС препраща към разпоредбата на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Член 120 ЗЗД гласи, че правилата на давността не се прилагат служебно. За да черпи права от изтеклия срок на придобивната давност, давностният владелец следва да се позове на неговото действие. Фактът на изтичане на срока на придобивната давност сам по себе си не е свързан от закона с възникване на право на собственост в полза на давностния владелец или изгубване на правото на предходния собственик на вещта. С оглед на изложеното, предвидените в чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП2. Те не се спират от действието на закона и продължават да текат и през време на извънредното положение.

Член 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП може да намери приложение спрямо други, уредени в ЗС, срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. Той спира действието на сроковете по чл. 59, ал. 3 ЗС за прекратяване на правото на ползване, ако не се упражнява в продължение на 5 години от ползвателя и по чл. 67, ал. 1 ЗС за погасяване на правото да се построи сграда върху чужда земя при неупражняване в продължение на 5 години3. Тези срокове спират да текат за частноправните субекти за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение в страната4.

В числото на свързаните с правото на собственост срокове в ЗС, които спират за текат за посочения период, следва да бъде упоменат и срокът по чл. 78, ал. 2 ЗС. Той предвижда право на собственика на открадната или загубена вещ да иска нейното връщане от добросъвестния владелец в тригодишен срок от датата на кражбата или изгубването.
Член 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП е приложим в случая, тъй като изтичането на тригодишния срок е обвързано от ЗС с погасяване на правото на собственика на движимата вещ спрямо добросъвестния владелец, който я е придобил по реда на чл. 78, ал. 1 ЗС.5

Разглежданата разпоредба от ЗМДВИП обхваща в приложното си поле и шестмесечните срокове за предявяване на владелческите искове, регламентирани в чл. 75 и 76 ЗС. Те попадат в числото на посочените с чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“. С изтичане на въпросните срокове се погасява правото на иск за защита на владелеца срещу всяко нарушение на владението и правото на иск на владелеца или държателя срещу лицето, което е отнело вещта чрез насилие или по скрит начин. Шестмесечните срокове за предявяване на исковете спират да текат за частноправните субекти, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение в страната6.

В края на отговора по този поставен въпрос следва да бъде упоменато и действието на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП, по силата на който се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 ЗМДВИП, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Тази разпоредба също намира приложение спрямо уредените от ЗС срокове.

Като пример за това може да бъде посочен срокът, предвиден в разпоредбата на чл. 81 ЗС. Текстът на нормата гласи, че с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва. След изтичане на шест месеца от датата на изгубване на владението, владелецът няма да може да упражни правото си да се позове на действието на вече изтеклото в негова полза непрекъснато владение върху имота, тъй като законът обявява давностния срок за прекъснат. В случай че предвиденият шестмесечен срок по чл. 81 ЗС изтича за владелеца през време на обявеното извънредно положение, той ще се счита за удължен с един месец от датата на отмяна на извънредното положение. За този период владелецът ще може да предприеме необходимите законови действия, за да си възстанови изгубеното владение, без да бъде засегнат от действието на правилото на чл. 81 ЗС7.

  1. Член 57, ал. 3 от Конституцията предвижда при обявяване на извънредно положение в страната със закон временно да може да се ограничи упражняването на отделни права на гражданите, но не обсъжда възможността за въвеждане на подобни ограничения в правомощията на държавата и общините за периода на извънредното положение. Условията за упражняване на правомощията на държавата, съответно общините, за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно общински нужди, са уредени от чл. 17, ал. 5 от Конституцията и от текстовете на Закона за държавната собственост (ЗДС) и на Закона за общинската собственост (ЗОС). Със ЗМДВИП не се предвиждат ограничения за производства, уредени в последните два закона.

Поради това, принципната възможност за провеждане на административно или съдебно производство за принудително отчуждаване на право на собственост в полза на държавата не се засяга от действието на ЗМДВИП. Законът не урежда забрана за образуване на нови подобни производства и не спира за срока на извънредното положение провеждането на вече съществуващите такива.

В чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗМДВИП е посочено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тази разпоредба следва да намери приложение и спрямо производствата за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно общински нужди по глава трета от ЗДС, съответно глава трета от ЗОС, и да спре изпълнението на указанията на административния орган до отмяната на извънредното положение8.

Също така, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и по производства, свързани с мерки за принуда. ЗДС и ЗОС не фигурират в направеното в нормата изрично изброяване на изключени от нейното приложно поле закони и производства. Поради това, по нейното действие се спират процесуалните срокове по съдебните спорове по производства за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни или общински нужди по ЗДС и ЗОС9.

Член 4, ал. 1 ЗМДВИП предвижда удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 от закона, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и удължаването за същото време на действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича през извънредното положение. Макар цитираните правила да имат ограничено приложение спрямо административните и съдебните производства във връзка с принудителното отчуждаване на право на собственост, със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) е приета нова ал. 2 в чл. 4 ЗМДВИП, с която тяхното действие изрично е изключено по отношение на производствата по глава трета от ЗДС и по глава трета от ЗОС. Новият чл. 4, ал. 2 ЗМДВИП влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП в „Държавен вестник“.

По отношение на нормативно уредените хипотези за отнемане на частна собственост, ЗМДВИП предвижда редица правила относно производствата по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). С едно от тях, в чл. 3, ал. 1, т. 4
ЗМДВИП е посочено, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете по глава дванадесета, раздел IV ЗПКОНПИ, озаглавена „Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество“
.

Най-същественият сред уредените от въпросната глава срокове се съдържа в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тя предвижда срок от три месеца от датата на последния акт за налагане на обезпечителните мерки, в който комисията следва да предяви иск пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Спирането на този срок ползва административния орган, тъй като му предоставя допълнителен период от време, в който може да предяви пред съда иск за отнемане на имуществото. Спирането също така рефлектира негативно върху правата на засегнатите лица, защото ги препятства след изтичане на трите месеца по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ да упражнят правата си по чл. 153, ал. 4 от същия закон, като поискат от съда отмяна на наложените обезпечителни мерки върху тяхно имущество.

  1. В ЗМДВИП се съдържат редица разпоредби, които имат отношение към възможността за провеждане по време на извънредното положение на някои действия по принудително изпълнение, насочено към недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжници - физически лица. Тези мерки са въведени изцяло като правоохранителни за запазване на интересите на длъжниците през обявеното извънредно положение в страната и произтичащите от него затруднения за упражняване на правото им на защита срещу насочените към имуществото им действия. Поради това, мерките имат и характер на ограничение на възможността за извършване на визираните с тях действия по принудително изпълнение върху имуществото на длъжниците за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. В тесен кръг от хипотези, те биха могли да доведат до увреждане на интересите на кредиторите, ако с приложението им е създадена възможност за длъжника да се разпореди със свои вещи или да извърши други действия с цел да намали размера на секвестируемото си имущество.

По-конкретно, по отношение на поставения въпрос дали по време на извънредното положение се допуска налагането на възбрани, отговорът следва да бъде положителен. ЗМДВИП не ограничава по никакъв начин налагането по искане на кредитори на възбрани върху собствени на длъжника недвижими имоти. Законът с чл. 5, ал. 2 предвижда единствено забрана за налагане за срока на действие на закона на запори върху някои видове вземания - за парични наличности по открити банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения и на вземания за трудови възнаграждения и пенсии. Тези ограничения не намират приложение спрямо възбраните, които са насочени към недвижими имоти на длъжниците.

Със същия чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП е въведена забрана за извършване по време на извънредното положение на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. От съдържанието на така посоченото ограничение е видно, че то не се отнася до провеждане на описи въобще, а само до описите на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица.

Изключени от обхвата на забраната на ЗМДВИП са описите на имущество на физически лица, извършени по искане на кредитори с вземания, произтичащи от задължения за издръжка, от вреди от непозволено увреждане и на кредитори с вземания за трудови възнаграждения. Последните описи могат да бъдат извършвани и по време на действието на забраната по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП. Законът не забранява извършването на описи на недвижими имоти и движими вещи, собственост на юридически лица, независимо от основанието на вземането на кредитора. Тези описи могат да бъдат свободно провеждани и през периода на извънредното положение.

Що се отнася до извършване на публичните продани и въводи във владение от държавните и частните съдебни изпълнители, с нормата на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП е създадена известна неяснота относно това могат ли да се обявяват нови публични продани и да се насрочват въводи във владение през време на извънредното положение. Законовото правило постановява спиране на заварените към датата на влизане в сила на закона обявени публични продани и въводи във владение. Съгласно § 52 ЗМДВИП текстът на чл. 5 влиза в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“ и се прилага до отмяна на извънредното положение. С оглед на това, действието на спирането по реда на цитираната разпоредба обхваща всички обявени към 24.03.2020 г. (датата на обнародване на ЗМДВИП) публични продани и насрочени въводи във владение. След отмяна на извънредното положение те ще бъдат насрочени от държавните и частните съдебни изпълнители за нови дати, като за повторното насрочване няма да се дължат такси и разноски.

Остава открит въпросът спира ли ЗМДВИП обявяването и насрочването на публични продани и въводи във владение след 24.03.2020 г. през времето на извънредното положение. Както вече беше посочено в изложението, ЗМДВИП е специален закон, който въвежда ограничителни мерки и разпоредбите му не подлежат на разширително тълкуване. Поради това, по тълкувателен ред не следва да се извежда правило, по силата на което действието на закона да се разпростира върху отношения, които не са изрично упоменати в него.

Съдейки от общия смисъл на уредбата на ЗМДВИП, е явен стремежът на законодателя да създаде уредба за спиране на всички публични продани и въводи във владение за периода на извънредното положение. Този стремеж не е намерил прецизен езиков израз в текста на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, тъй като нормативният текст не упоменава изрично спиране на въпросните действия. Поради непълнотата в предписанието на нормата, правоприлагането също не е единно във виждането си относно приложението на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП. Някои от съдебните изпълнители са спрели, а други продължават да обявяват нови публични продани в периода след 24.03.2020 г., видно от специализирания информационен раздела за публични продани в официалния интернет сайт на Камарата на ЧСИ.

Последният поставен въпрос относно възможността за изземване на движими вещи, е коментиран в разпоредбата на чл. 6 от закона. Редакцията на текста при приемане на ЗМДВИП гласи, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат непаричните последици от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти като изземване на вещи. Поради непрецизната редакция на нормата, в нея няма яснота дали под термина „изземване на вещи“ законодателят има предвид изземването на движими вещи от съдебния изпълнител по смисъла на чл. 470, ал. 1 или чл. 473, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) или пък визира други действия по изземване. Тъй като изброените действия на съдебния изпълнител, уредени от ГПК, представляват специфични процесуални способи, насочени към постигане на цели в рамките на изпълнителното производство, те не могат да се определят като „непарични последици от забава на плащането на задължения на частноправни субекти“. С оглед на изложеното, посочените по-горе действия по изземване на движими вещи от съдебния изпълнител като процесуален способ, приложим в рамките на изпълнителния процес, не следва да попадат в приложното поле на чл. 6 ЗМДВИП10.

  1. В заключение на изложеното може да се посочи, че създадените за периода на извънредното положение правила на ЗМДВИП намират приложение спрямо възникването, упражняването и прекратяването на собствеността и останалите вещни права поради основното значение на тези права в съществуващия модел на функциониране на гражданския оборот. Възложената пред закона защитна функция за опазване на правата и законните интереси на частноправните субекти в условията на бързо променяща се социално-икономическа обстановка не може да пренебрегне в своята роля и отношенията, свързани със собствеността като един от основните стълбове на икономическото развитие на обществото. Следва също така да се има предвид обстоятелството, че ЗМДВИП е създаден, за да се реагира максимално бързо на настъпващите изменения в обществените отношения, като е насочен основно към уредбата на тези от тях, които в най-голяма степен са засегнати от промените.

От друга страна, макар ЗМДВИП да представлява по своята същност специален закон, голяма част от въведените с него норми имат по-общ характер, който поражда предпоставки за противоречивото им тълкуване или неправилното им прилагане. Приложението на закона следва да бъде съобразено с предписанията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията и мотивите на законодателя по изготвения законопроект, според които ограничителното действие на ЗМДВИП има за цел единствено да предотврати разпространението на епидемията, докато останалите норми на закона са с правоохранителен характер за запазване на правата на лицата, чиято обичайна дейност е затруднена от съществуващото извънредно положение в страната. Поради това, предвидените правоохранителните мерки следва да се провеждат основно със задачата за запазване на правата на засегнатите лица и при стремеж за допускане на минимална степен на ограничения в имуществената сфера на останалите частноправни субекти.

Александър ГЕОРГИЕВ, адвокат
_______
1 Обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. бр. 34 от 09.04.2020 г.
2 По време на подготовката на настоящия материал, на второ четене в Народното събрание бяха приети и впоследствие бяха обнародвани с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. промени в ЗМДВИП, обхващащи текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона. Промените влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Според новата редакция на нормата, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат „давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“. Тази нова редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП не се отразява на смисъла на написаното в материала по отношение на приложението на нормата спрямо уредените от чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове.
3 Теорията не е обединена около единно мнение дали сроковете по чл. 59, ал. 3 ЗС и чл. 67, ал. 1 ЗС са давностни или преклузивни. Изложеното в настоящия материал виждане относно приложимостта на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП за спиране на тези срокове е основано на виждането относно давностния им характер, което напоследък е по-широко споделено.
4 Цитираната в предходните бележки под текст приета нова редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) не променя действието на нормата за спиране на давностните срокове по чл. 59, ал. 3 и чл. 67, ал. 1 ЗС.
5 При действието на новата редакция на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМДВИП със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) отпада занапред приложението на разпоредбата по отношение на срокове, които нямат давностен характер. В правната теория има разногласие относно характера на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС, защото едни автори го определят като давностен, а други като преклузивен (вж. Венедиков, П. Ново вещно право. С, 1995, с. 205 и сл.), но преобладаващата част от авторите се обединяват около второто мнение. С оглед на изложеното, при приложението на новата редакция на нормата не се предвижда спиране на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС. Съгласно приетия нов § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП, сроковете по чл. 3, т. 2 относно „други срокове“, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
6 С приетата на второ четене от Народното събрание нова редакция на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП отпада действието на разпоредбата по отношение на срокове, които не са давностни по своя характер. С оглед на изложеното, с новата редакция отпада спирането на шестмесечните срокове за предявяване на владелческите искове, регламентирани в чл. 75 и 76 ЗС. И тук ще намери приложение новият § 13, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП, според който сроковете по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП относно „други срокове“, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, ще продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
7 Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) бяха внесени промени и в редакцията на чл. 4 от закона, като в разпоредбата бе създадена нова ал. 2. Според нея предписанията на чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП не се прилагат за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по Закона за горите, по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, по Закона за ветеринарномедицинската дейност, по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията. Промените не рефлектират върху смисъла на изложението в материала относно действието на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП по отношение удължаване на срока по чл. 81 ЗС.
8 Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 е отменена със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). Според новия § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗМДВИП, сроковете по отменения чл. 3, т. 3 ЗМДВИП, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новите разпоредби, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването им в „Държавен вестник“.
9 Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) е въведена нова редакция на нормата. Според нея, до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по изрично изброени производства и дела, сред които законодателят е включил делата по глава трета от ЗДС и глава трета от ЗОС относно принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно на общински нужди. Поради това, при действието на новата редакция на нормата, спрените срокове в цитираните съдебни производства по ЗДС и ЗОС ще продължат да текат. Съгласно § 13, ал. 1 от новия закон, сроковете по чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, спрени от обявяването на извънредното положение до влизане в сила на новите разпоредби, ще продължат да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП в „Държавен вестник“.
10 С оглед на неяснотите в текста на чл. 6 ЗМДВИП, той е редактиран изцяло със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). Новото предписание на нормата гласи, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Смисловата насоченост на тази последваща законодателна намеса потвърждава изложеното в материала виждане, че и при първоначалната редакция на нормата, приложното поле на чл. 6 ЗМДВИП не обхваща действията по изземване на движими вещи от съдебния изпълнител, регламентирани в ГПК като процесуален способ в рамките на изпълнителния процес.

Увод

Законът за мерките срещу изпирането на пари1 (ЗМИП) създаде режим, който цели недопускане на средства, придобити от престъпна дейност в икономиката на страната. Възможностите за това са различни - закупуване на недвижима собственост, депозити в банкови сметки, инвестиции в капитал на търговски дружества и др.

Конкретните способи за пране на пари определят задължените по закона лица, посочени в чл. 4, т. 1-39 ЗМИП, а също и предвидените в чл. 3, ал. 1-8 ЗМИП осем конкретни мерки2 срещу прането на пари.

В дейността си задължените по закона лица, изброени в чл. 4, т. 1-39, следва да спазват всички изисквания на ЗМИП. Задължените лица имат няколко характеристики. Режимът на ЗМИП следва да се спазва само от лицата, посочените в чл. 4 лица. Следователно задължените лица са изчерпателно определени. Непосочени в тази норма лица нямат задължения по ЗМИП. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМИП, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 94 от 29.11.2019 г., законодателят разшири кръга на задължените лица.3

Сред задължените лица са включени физически и юридически лица от публичния и частния сектор, като преобладават вторите. Нотариусите и помощник-нотариусите намират място сред задължените лица (чл. 4, т. 14), тъй като инвестирането на мръсните пари в сделки с недвижими имоти е един от най-често използваните начини за изпирането им. Това налага приложение на предвидените мерки, изготвяне на доклади, уведомяване на органите на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и всички други задължения, предвидени в ЗМИП. Този закон е административноправен. Той въвежда контролен режим, който следва да прилагат задължените лица от публичния и частния сектор. Законът използва характерни за административното право и процес термини като „проверки“, „мерки“, „контрол“ и други. Неизпълнението на задълженията по закона е административно нарушение, когато е включено в състава на някоя от административнонаказателните разпоредби по глава десета от закона.

С оглед на съдържанието им задълженията на лицата по чл. 4 могат да се разделят на два вида - във връзка с мерките по чл. 3, ал. 8 и други, сред които основно място намират приемането на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари и финансирането на тероризма, провеждането на обучения и други.

Включването на нотариусите в каталога на лицата по чл. 4 следва от голямото значение на сделките с недвижими имоти за прането на пари. Това определя и спецификата на Вътрешните правила, като в настоящата работа ще бъдат представени реда и условията за приемане на Вътрешните правила за приложението на ЗМИП и някои изисквания към съдържанието им, които нотариусите следва да утвърдят в срок до 09.07.2020 г.

1. Нормативна уредба

Нормативната уредба на материята на Вътрешните правила се съдържа в глава осма „Вътрешна организация и контрол“, раздел І „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, чл. 101-105 ЗМИП. Уредбата съдържа - изискването за утвърждаване на вътрешните правила, реквизитите на правилата (чл. 101, ал. 2, т. 1-18), изискване по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители съответните правила да приемат единни правила, които да се изпълняват от всички прилагащи съответната професия (ал. 4, специални изискванията към вътрешните правила на други категории лица по чл. 4 (ал. 5-12).

Сроковете за приемането на правилата са 4 месеца от регистрацията или издаване на съответната професия или дейност (чл. 102, ал. 1 и 2). Член 103 определя правния ефект на правилата, като постановява, че са задължителни.

В правилника за приложение на ЗМИП4 въпросите на вътрешните правила се регулират в чл. 61-66.

2. Срокове и акт за приемане на нови или привеждане на съществуващи според изискванията на ЗМИП вътрешни правилаа

Сроковете, предвидени в чл. 102, ал. 15 и ал. 26, имат текущ, оперативен характер. Това е така, защото те касаят търговци или други субекти по чл. 4, чиято дейност тепърва се регистрира или лицензира. В този случай срокът за приемането на тези правила е 4 месеца от датата на съответното регистриране или издаване на лицензията или разрешението.

В практиката особен интерес предизвика срокът, в който лица по чл. 4, които имаха задължение да прилагат мерки по отменения закон, сред които са и нотариусите, следва да приведат вътрешните си правила съобразно изискванията на законодателството. Този срок бе променян многократно. По силата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗМИП той намери определяемо разрешение, което е до 09.07.2020 г.

Това следва от съобщение, публикувано на 09.01.2020 г. на сайта на Държавна агенция „Национална сигурност“, рубрика „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма“, подрубрика „Резултати от Националната оценка на риска“, със следното съдържание: „Съгласно § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП, лицата по чл. 4 ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от този закон в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от НОР на интернет страницата на ДАНС“.

От тълкуването на нормата следва, че тези по чл. 4, които преди влизане в сила на ЗМИП са имали правила до 09.07.2020 г., следва да ги коригират според новата уредба, а тези, които нямат, в същия срок следва да приемат такива.

Според чл. 102, ал. 3, изр. първо правилата по чл. 101 се приемат, съответно тяхно изменение, с писмен акт. Това разрешение е приложимо за субектите по чл. 4, които са физически лица. Според изр. второ в случаите, в които лицата по чл. 4 са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.

Писменият акт може да бъде решение на колективен орган, заповед на едноличен и др.

3. Единни вътрешни правила по чл. 101, ал. 4, приложими от всички нотариуси, вписани в камарата

Важно е да се подчертае, че всеки отделен нотариус няма задължение да приема самостоятелно вътрешни правила в срок до 09.07.2020 г.

Член 101, ал. 4 е възложил на Нотариалната камара на Република България в същия срок да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Нормата изрично разпорежда, че тези правила се прилагат от членовете на организацията след приемането им. Идентичен е подходът на законодателя според чл. 101, ал. 4 по отношение на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Националния институт на дипломираните експерт-счетоводители. Тези случаи са изключени от правилото, че всяко лице по чл. 4, без значение дали е физическо или юридическо, следва да приеме индивидуално Вътрешни правила или съответно да адаптира създадени при действието на отменения закон към новата нормативна уредба.

Съгласно чл. 103, ал. 6 тези вътрешни правила са задължителни за прилагане от членовете на нотариалната камара на Република България. Следователно законодателят е балансирал отпадането на индивидуалното задължение за приемане на правила от всеки нотариус със задължението да се спазват единните за камарата правила.

Именно тяхното неприлагане или неправилно прилагане ще бъде предмет на оценка и съответно на търсене на отговорост от страна на компетентните органи при евентуални проверки на нотариални кантори.

4. Реквизити на Вътрешните правила

Реквизитите са изброени при условията на неизчерпателност в чл. 101, ал. 2, т. 1-18.7 Точка 18 допуска в правилата да се предвидят правила и процедури съобразно условията на дейността на лицето.

Съдържанието на правилата има за цел да адаптира нормите и задълженията, предвидени в ЗМИП и правилника за приложението му, към целите на съответното лице по чл. 4. Това включва както буквалното възпроизвеждане или препращане на норми от закона в правилата, така и отразяване на съответните специфики в дейността на задълженото лице. Ето някои общи и специални постановки, които са от значение за съдържанието на Вътрешните правила на Нотариалната камара според предвидените в чл. 101, ал. 2 реквизити:

За целите на правилата и изобщо на изпълнението на закона от нотариусите легалният термин „клиент“ означава и двете или повече страни по сделката.

При възможност е добре правилата да съдържат проекция на законните реквизити, характерна за дейността на нотариусите по всеки от предвидените реквизити. В частност е добре това да се направи по отношение на всяка от осемте мерки по чл. 3 във връзка с приложението им в нотариалната дейност.

При преценка за наличие на прага за сделка или операция по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМИП (15 000 евро или тяхната левова равностойност) и чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМИП (5000 евро или тяхната равностойност) следва да се счита не нотариалната такса, която е отчетена при нотариуса по съответната сделка/операция, а самата цена на сделката/операцията според нотариалния акт или друг документ.

Във връзка с момента на определяне на цената на сделката/операцията законът дава възможност за последващото й установяване (чл. 11, ал. 2) - това не е необходимо при дейността на нотариусите, тъй като цената винаги е ясна към момента на извършване на нотариалната дейност.

При безвъзмездните сделки с предмет прехвърляне на недвижими имоти изразяваме мнение, че независимо от нулевата цена на сделката същите също следва да останат в обхвата на приложението на закона. По тях се извършват плащания на такси, а освен това въпреки официално безвъзмездния характер на сделката винаги е възможно същата да има прикрит характер и по същество да е възмездна.

По отношение на комплексната проверка като най-често прилаганата от осемте мерки8 правилата следва да възпроизведат разграничението между разширената и опростената процедура (чл. 26 ЗМИП).

Най-често срещаният способ за задължителната идентификация на клиентите при извършване на няколко от осемте мерки е справка в търговския регистър, поради което в правилата следва да се уреди ред за регистриране и извършване на тези справки.

Въпросите за вътрешната система за контрол (т. 4) и за разпределяне на отговорностите по изпълнение на ЗМИП в нотариалната кантора са свързани - необходимо е ясно определяне на задълженията на служителите в различните процедури.

Правилата следва да съдържат, и задължително уведомяване на органите на ДАНС в предвидените в закона случаи.

5. Последващ контрол върху Вътрешните правила

Не се изисква приетите Вътрешни правила да се изпращат на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.

Законодателят е предвидил друга възможност за последващ контрол - при проверка, извършвана от органите на ДАНС. Съгласно чл. 104, ал. 3, когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че вътрешните правила на лицето по чл. 4 не съответстват на ЗМИП или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане на целите на този закон, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава на лицето по чл. 4 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Изисква се указанията да се изпълняват в срок до един месец от получаването им, за което се уведомява дирекцията. В случай че лицето не изпълни указанията, информацията за това се публикува на официалната интернет страница на ДАНС.

Това е типичен пример за последващ контрол. Повод за него е проверка на лицето по чл. 4 от органите на агенцията, която може да има планов или инцидентен характер.

Отчитането на възможно най-много и разнообразни специфики на нотариалната дейност във Вътрешните правила на Нотариалната камара е гаранция за улесненото им приложения в практиката впоследствие.

Николай НИКОЛОВ, доктор по право
_________
1 Обн. ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г., изм. бр. 94 от 13 ноември 2018 г., изм. и доп. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. бр. 34 от 23.04.2019 г., изм. бр. 37 от 07.05.2019 г., изм. и доп. бр. 42 от 28.05.2019 г., изм. и доп. бр. 94 от 29.11.2019 г., изм. и доп. бр. 18 от 28.02.2020 г.
2 Според чл. 3, т. 1-8 мерките са - комплексна проверка на клиентите
(т. 1); събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон (т. 2); съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация (т. 3); оценка на риска от изпиране на пари (т. 4); разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти (т. 5); разкриване на друга информация за целите на този закон (т. 6); контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава (т. 7); обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави (т. 8).
3 Създадени бяха нови т. 36-39, с които към кръга на задължените лица бяха добавени - лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута (т. 36); лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута (т. 37); лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (т. 38); доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (т. 39).
4 Обн. ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.
5 Член 102, ал. 1 гласи : „Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5“.
6 Член 102, ал. 2 гласи: „Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър“.
7 (2) Вътрешните правила по ал. 1 съдържат:
1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им;
4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;
5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4;
6. вътрешната система по чл. 42;
7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;
9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;
10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;
12. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризма по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;
13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;
14. правилата за обучение на останалите служители;
15. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. бр. 94 от 2019 г.) разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;
16. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. бр. 94 от 2019 г.) пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма;
17. оценката по чл. 98, ал. 4;
18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.
8 По-подробно вж. Николов, Н. Основания за комплексна проверка по Закона за мерките срещу изпирането на пари. - В: Счетоводство, данъци и право, 2019, № 8, с. 64-73.

(ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.)
Преглед на досегашната съдебна практика

I. Решението и проблемите

С „Държавен вестник“, бр. 100 от 20.12.2019 г. бяха обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс, с които в чл. 433 беше създадена нова ал. 4, гласяща, че „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“. Това изменение на процесуалния закон беше продиктувано от постановяването на тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., на ОСГТК на ВКС, с което Върховният съд реши, че възбраните след публичната продан не се вдигат. Но какви всъщност бяха проблемите?

В диспозитива на т. 3 от тълкувателното решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, беше прието, че „възбраните не се заличават след публична продан на имота, освен в изрично предвидените в закона случаи“. Това решение доведе до множество случаи в практиката, при които купувачите на недвижими имоти по публични продани се оказват в положение, в което не могат да заличат вписаните по партидата на имота възбрани, например, защото съдиите по вписванията приемаха, че същите не са процесуално легитимирани да искат подобно заличаване, както и защото съдилищата приемаха, че липсват основанията за заличаването, предвидени в закона. Повечето от проблемите на практиката и противоречията се появиха поради неразбирането на мотивите на тълкувателното решение и целта му - възбраната да запази действието, което има от налагането си, тъй като заличаването й има обратно действие1, а между вписването и заличаването е възможно да има други вписвания (вкл. искови молби, които да бъдат уважени), възможно е проданта да бъде обявена за недействителна и т.н. - все опасности, които застрашават и купувачите, и взискателите. Но същевременно наличните възбрани се възприемат като вещни тежести2, макар, че същите имат единствено действия спрямо длъжника и не касаят директно купувача3. Но това се възприе като проблем в оборота, тъй като се стигна до масови откази на банките на ипотекират имоти, придобити на публични продани, с незаличени възбрани, а това от своя страна доведе до отлив от участията в публичните продани, провеждани не само от съдебните изпълнители4.

...........

___
Иван НИКОЛАЕВ, адвокат

____

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Дайджест "Собственост и право", 2020 г., кн. 02

В Закона за управление на етажната собственост бе въведено понятието „прилежаща площ“ към такава сграда. Съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на закона прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в която е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.

Законът допуска и хипотеза, при която сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот - УПИ съгласно правилата на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и тогава към нея се определя прилежаща площ. Този въпрос е уреден в чл. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и уредбата дава възможност на кмета на общината да определи площта. Това той може да направи по негова инициатива или по искане на заинтересовани лица.

.......

Проф. д-р Венцислав СТОЯНОВ

____________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 02/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Дайджест "Собственост и право", 2019 г., кн. 12

1. Триадата на правото на собственост, известна от римското право - владение, ползване и разпореждане се запазва и в днешното модерно общество. Ако има единствена, изключителна собственост върху една вещ, собственикът има неограничена власт върху нея - може да прави с нея, каквото си иска - да я консумира, да я унищожава, да я ползва за себе си или да я предоставя за ползване на друго лице, да я продава, дарява или прехвърля по друг начин.

2. Триадата е рожба на римското право и тя не познава едно четвърто правомощие - правомощието на управление. Това няма как да стане, защото феноменът „управление“ се появява, когато се появят две или повече лица с права върху една и съща вещ с еднакво съдържание. За да се избегне натрупване на собственически искания и намерения върху вещта, се налага да се въведе ред и той се постига чрез правилата на управление на нейното владение, ползване и разпореждане.

3. Управлението като четвърто правомощие възниква за първи път със съсобствеността. Ако две или повече лица имат право на собственост върху една вещ, възниква съсобственост. Всеки има идеална част от правото на собственост и може да я владее, ползва и да се разпорежда с нея, но трябва да се съобразява с факта, че и други лица имат същите правомощия по отношение на вещта. Затова Законът за собствеността (ЗС) се намесва и ако не е уговорено друго, предвижда мнозинството да решава как ще се ползва общата вещ. Законът урежда управлението на съсобствената вещ. Според чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това правило се прилага, ако няма съгласие между съсобствениците за управлението на съсобствената вещ. Или първото правило е, че управлението се определя с единодушиe от всички съсобственици. Ако то не се постигне, управлението се определя от мнозинството. Ако няма такова мнозинство или решението му е вредно за общата вещ, влиза в сила третото правило - управлението се определя от районния съд, ако бъде сезиран от който и да е от съсобствениците. Районният съд решава въпроса, като едно от възможните решения е да назначи управител на общата вещ.

......

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА

____

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2019 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Още статии ...