Труд и право - издателски комплекс

Драги читатели,
По повод големия интерес, провокиран от издаденото в края на февруари тази година указание на Националната агенция за приходите (изх. № 24-00-7 от 25.02.2010 г.) относно дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху неначислените възнаграждения на управителите на малки фирми, в този брой публикуваме спорното указание, както и последвалото го изменително указание на НАП (изх. № 24-00-10 от 10.03.2010 г.), с което се възстановява съществувалото преди това състояние.

С писмо с изходящ номер 24-00-7 от 25.02.2010 г. на Националната агенция за приходите (НАП) бе постановено, че собствениците и съдружниците в търговски дружества дължат осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и в случаите когато нямат сключен договор с дружеството и не им е определено възнаграждение.
Като основание за това тълкуване на закона бе посочен чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който предвижда внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени месечни възнаграждения за периода след 01.01.2010 г.
След остра реакция от страна на бизнеса и последвалите я негативни коментари в пресата по повод предложения ред на осигуряване, с разпореждане на изпълнителния директор на НАП тези указания бяха допълнени с ново писмо от 10.03.2010 г., като се прие, че осигурителните вноски върху неначислени възнаграждения се дължат, само ако има сключени договори за управление от собствениците или съдружниците в търговските дружества, в които са определени възнаграждения, или определянето им е ставало в устав, или в друг писмен акт на дружеството.
В Кодекса за социално осигуряване е направено ясно разграничение между осигуряването на наети по различни правоотношения лица, което е регламентирано в чл. 4, ал. 1 и 2 КСО, и на самоосигуряващи се лица, което е уредено в чл. 4, ал. 3 от кодекса.
Собствениците на търговски дружества, съдружниците в търговски дружества и едноличните търговци са самоосигуряващи се лица съгласно чл. 5, ал. 2 КСО и на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО дължат осигурителните вноски изцяло за своя сметка, авансово върху избран осигурителен доход, определен със ЗБДОО, който за 2010 г. е 420 лв. За тези лица разпоредбите за неначислени възнаграждения могат да се прилагат само ако те са сключили договор със съответното дружеството или по друг начин в писмена форма са определили възнаграждения за дейността им като управители на дружеството.
В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд (ВАС) - например Решение № 332 от 2008 г. на VI отделение на ВАС, с което е прието, че валиден договор за управление на ООД, съответно и на ЕООД, може да има, само ако е спазена задължителната писмена форма. В случай че съдружник извършва дейност по управление на дружеството, без да има сключен договор, то той подлежи на осигуряване само като самоосигуряващо се лице - върху избран от него осигурителен доход, който не може да бъда по-малко от 420 лв. за 2010 г.

Йосиф МИЛОШЕВ, главен методолог на НОИ