Sidebar

Меню

През 2011 г. ЕК публикува ново Съобщение относно Корпоративната социална отговорност (КСО)1, с което въвежда ново разбиране за КСО ( КСО вече не се отнася само до доброволната дейност на компаниите извън спазването на законодателството, но тя се отнася до въздействието, което компанията оказва и отговорността за това въздействие). Въздействието се простира (преди само върху обществото и околната среда), съобразно новото разбиране и върху етични, потребителски въпроси и въпроси, свързани с човешките права. С цел да засили процеса на взаимно учене, ЕК кани държавите членки да разработят (или актуализират) национални стратегии за КСО и Планове за действие, а също и да създадат системи за партньорска проверка (peer review) на публичните политики за КСО.

През 2011 г. е публикуван сборник “Корпоративната социална отговорност - Национални публични политики в Европейския съюз”. В него са разработени осем релевантни теми, открояващи тенденции и приоритети в публичните политики по КСО. Тези тенденции и приоритети са следните:
1. Подкрепяща политическа рамка - стратегии, планове за действие, други политически документи на КСО, като например закони, доклади и т.н.;
2. Социално отговорно управление на веригата за доставки, с особен акцент върху правата на човека (КСО като част от специфичен бизнес процес по веригата на доставки и извън границите на отделни компании);
3. Докладване на КСО и оповестяване (Отчитане на устойчивостта и корпоративната социална отговорност, и разкриване на нефинансова информация);
4. Потенциал на КСО в борбата с изменението на климата (въздействие на бизнеса за смекчаване на изменението на климата);
5. КСО в малки и средни предприятия (подкрепа и укрепване на позициите на КСО в МСП);
6. Социално отговорните инвестиции (СОИ) (Повишаване на информираността за СОИ);
7. КСО и образование (Интегриране на въпросите на КСО във всички нива на образованието);
8. Зелени, социални и устойчиви обществени поръчки (правителствата активно доставят зелени, социални и устойчиви стоки).

По време на проведения през 2015 г. в Брюксел Форум на заинтересованите страни относно КСО (с повече от 450 участници) са направени следните общи изводи:
1. Крайната цел на КСО трябва да бъде вграждането на социална отговорност в дейността на фирмите, което ще ги предпази от остарели нормативни изисквания.
2. ЕК трябва да продължи да играе важна роля в предоставянето на отворени платформи за обмен на диалог, най-добри практики и сътрудничество между заинтересованите страни.
3. Медиите трябва да бъдат ангажирани с КСО; те трябва да имат по-активна роля в документиране на развитието, напредъка и неуспехите.
4. Голяма част от компаниите вече са в подкрепа на ясни рамки, които дават възможност за успешното прилагане на КСО, като ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; следователно новата стратегия за КСО (на равнище ЕС) трябва да продължи да бъде в съответствие с глобалните принципи и насоки за КСО.
5. Повечето компании приветстват наднационално законодателство (насоки), които се появяват като резултат от приоритетите на предишната стратегия, тъй като те са били разглеждани като инструменти, които подпомагат създаването на равни условия; но отчитането не трябва да бъде свързано с допълнително законодателство, което да натоварва предприятията.

Според изследване в България (2014 г.)2, могат да бъдат разграничени пет основни вида инструменти за насърчаване на МСП да прилагат КСО:

  • Правни инструменти - законодателна рамка, включваща задължителни и доброволни политически инициативи, вкл. закони, наредби, директиви.
  • Икономически и финансови инструменти - финансови стимули, под формата на данъчни облекчения, субсидии и награди.
  • Информационни инструменти - разяснителни кампании, събития и други;
  • Партньорски инструменти - доброволното сътрудничество между правителство, бизнес, НПО под формата на форуми на заинтересованите страни, споделяне на опит и знания, за съвместна дейност.
  • Хибридни инструменти - при които се съчетават няколко инструменти.

В България, според авторите на изследването (2014), най-широко се използват информационните инструменти като кръгли маси, форуми, обучения, а като слабост авторите посочват липсата на правни и икономически инструменти за насърчаване на прилагането на КСО от МСП.

В друго значимо изследване3 се правят следните изводи:
1. За прилагането на КСО дейности имат положително и значимо влияние изискванията на заинтересованите страни, внедрените системи за управление и партньорството при извършването им.
2. КСО дейностите имат доказано положително и значимо влияние върху конкурентоспособността на МСП.
3. Интересът на заинтересованите страни, регулаторните стимули (безвъзмездна финансова помощ и безплатно консултиране) и пречките за осъществяване на КСО (липса на финансови средства, липса на подкрепа от собствениците и клиентите) не оказват значимо влияние върху извършването на КСО дейности.
4. Съществува положително и значимо пряко влияние на изискванията на заинтересованите страни върху конкурентоспособността на МСП.
5. Съществува положително и значимо пряко влияние на партньорството за осъществяване на КСО дейности върху конкурентоспособността на МСП.

Икономическият и социален съвет (ИСС)4 в своето най-ново становище от 2015 г. счита, че основното предизвикателство пред по-широкото прилагане на корпоративна социална отговорност в България е необходимостта от публично признание, мотивиране, насърчаване и подкрепа за компаниите и предприятията, провеждащи последователна политика на прилагане на добрите практики на корпоративна социална отговорност.

По време на дискусията “Корпоративната социална отговорност - достижения и предизвикателства”, организирана от ИСС в партньорство с МТСП през март 2016 г. бе посочено, че е необходимо да се насърчи корпоративната социална отговорност в малките и средни предприятия. Образованието също трябва да се включи активно в създаването на култура за корпоративната социална отговорност сред младите хора и младите бизнес лидери. Докладчикът М. Ангелова от АИКБ подчерта също, че КСО не трябва да се използва за “измиване на имиджа” на предприятията. От друга страна бизнесът, който споделя тази кауза, трябва да получава подкрепа и признание.

В периода 27-30.11.2016 г. в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи се проведе експертна среща - дискусия с международно участие на тема: “Перспективи за развитието на политиката по корпоративна социална отговорност в контекста на добрите международни практики”. Посочено бе, че корпоративната социална отговорност е политика, която се развива в условията на динамични промени в обществената среда и нагласи спрямо бизнеса. Тези промени отразяват преди всичко нарастващото значение на социалната отговорност на предприятията и фирмите, както във връзка с въздействието, което те оказват върху обществото, така и по отношение спазването на основните човешките права. Политиката по КСО е част от ангажираността на българската държава за насърчаване развитието на модели и практики, които да подпомогнат и улеснят средата, в която компаниите могат и следва да проявяват социална отговорност.

В духа на разбирането на ЕК, по-отговорен бизнес означава по-висок и по-устойчив икономически растеж. Анализът на силните и слабите страни, заплахите и перспективите пред бизнеса за проява на социално отговорно поведение в България предоставя възможност да бъдат начертани следващите стъпки, които ще подпомогнат процеса на утвърждаване на работещите модели и практики в областта на КСО.

Експертната среща - дискусия с международно участие на горепосочената тема допринесе за разпространение на вече натрупани знания (представен бе опитът на Кралство Нидерландия, на Република Чехия, на МОТ)5 и спомогна за утвърждаване на добри практики. Тя предостави възможност за обмяна на опит и дискутиране на важни за нашата действителност конкретни действия, които да подпомогнат процеса на развитие на политиките по КСО. А това улеснява прехода към очертаване на следващите стъпки и разработване на нормативни документи, които да доведат до подкрепяща политическа рамка в областта на КСО.

По време на експертната среща - дискусия бе посочено още, че с приемането на измененията в Устройствения правилник на МТСП, от 20.07.2016 г, дирекция “Стратегическо планиране и демографска политика” има нова функционална характеристика, отнасяща се до разработването и провеждането на национално ниво на политиката в областта на корпоративната социална отговорност. Това предполага предприемане на действия по: (1) идентифициране на основните заинтересовани страни и определяне на участниците, които да подпомогнат работата по дефиниране на бъдещите приоритети в посочената област в рамките на работеща структура към министъра труда и социалната политика; (2) възстановяване функциите на Консултативния съвет по КСО към министъра на труда и социалната политика; (3) проучване на натрупания опит в рамките на експертната работна група към ЕК в областта на КСО и възможностите за адаптирането на добрите практики към българската действителност (дирекцията е представена в експертната работна група); (4) разработване на нормативни документи, които да поставят основата за бъдещата работа в тази област; (5) организиране на подходящите инициативи, които ще подпомогнат изпълнението на набелязаните по-горе първи стъпки.

Диалогът, който се разгърна по време на срещата бе особено полезен за набелязването на конкретни стъпки и действия за разработване на следващата Стратегия за КСО в България. Участието на широк кръг заинтересовани страни имаше допълнителна добавена стойност по концептуалното изясняване и идентифицирането на работещи мерки, които да бъдат заложени в новата Стратегия.

След изключително краткия преглед на достиженията в областта на КСО в рамките на ЕС и България може да се очертаят следните приоритетни области и тенденции, които политиката по КСО в България следва да развива:
1. Един от основните проблеми продължава да бъде ниската информираност относно КСО и добрите практики в тази област; (липсва достатъчно информация относно добри практики в България и в рамките на другите държави членки); често пъти не само липсва човешки ресурс, но и познание от страна на човешкия ресурс за прилагане на КСО.
2. Въпреки че все повече компании въвеждат принципите и практиките на корпоративната социална отговорност, необходимо е компаниите, вкл. и малките и средните предприятия, да бъдат насърчавани да прилагат по-обхватни, международно признати корпоративни модели и стандарти, които са част от дългосрочна стратегия, чрез която да постигат устойчив растеж.
3. Необходимо е да се засили включването (чрез ясни изисквания) на заинтересованите страни в дейността по въвеждането на принципите и практиките на КСО.
4. Насърчаване внедряването на съответните системи за управление (на качеството, на околната среда, на условията за безопасни и здравословни условия на труд и др.).
5. Включване на КСО в процеса на колективното трудово договаряне на отраслово и браншово ниво.
6. Насърчаване на партньорството между заинтересованите страни по прилагане на КСО, в т ч. насърчаване на местните власти да разработват и прилагат политики в областта на социално отговорното поведение. Също така следва да се насърчават такива КСО практики, които развиват местните общности.
7. Насърчаване на прозрачното и отговорно корпоративно управление и представяне на социални отчети от страна на компаниите.

Във връзка с гореизложеното е необходимо да се предприемат следните стъпки през следващата 2017 г.:
1. Сформиране на работна група, която да разработи Национална концепция (стратегия) за КСО в България и План(ове) за действие.
2. Възстановяване на Консултативния съвет по КСО към министъра на труда и социалната политика.

Д-р Теодора ТОДОРОВА, държавен експерт, дирекция “Стратегическо планиране и демографска политика” - МТСП
________________
1* До този момент определението на ЕК за КСО в рамките на Съобщението на Комисията от 2001 г. - COM(2001)366.) за корпоративната социална отговорност (КСО) е: “понятие, с което се означава интегрирането от страна на предприятията, на доброволна основа, на социалните и екологичните аспекти в икономическите им операции и във взаимодействието им със съответните заинтересовани страни”.
2* Славова, И., Банкова, Й., Иванов, Х., Калинкова, С., Цолов, Л. (2014), КСО в България - част от европейските социални практики, Издателски комплекс УНСС, ISBN 978-954-644-594-0.
3* Стефанова, Марина, 2016, Фактори за внедряване на корпоративната социална отговорност в Български малки и средни предприятия, (Дисертационен труд).
4* ИСС има едно становища по темата за КСО - Становище по “Корпоративната социална отговорност - достижения и предизвикателства“, 2015 г. и един анализ: “Корпоративната социална отговорност - някои подходи и добри практики”, 2009 г.
5* За повече информация: www.elibraryeu.com

Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) (обн. ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.) въвежда в националното законодателство разпоредбите на три нови директиви на ЕС: Директива 2014/54/ЕС на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.Освен това със ЗТМТМ се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. Към настоящия момент като основен законов инструмент за въвеждане на достиженията на европейското право в тази област беше използван Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и неговите подзаконови актове. А с предходното изменение и допълнение през 2011 г. се въведоха разпоредби от още две директиви - Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).

В Общите разпоредби на ЗТМТМ е изрично определен неговият обхват, изключена е възможността за прилагане на всички конституционно признати форми на дискриминация. Определени са и условията, при които се формулира националната политика в областта на свободното движение на работници в ЕС и тези, касаещи достъпа до българския пазар на труда на чужденци, включително за извършване на дейност на свободна практика на територията на Република България.

С този закон се урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.

Съгласно чл. 3 от закона политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Това сътрудничество и консултациите се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ). Този съвет се създава към министъра на труда и социалната политика. НСТМТМ се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление. В състава на съвета могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци. Председател на НСТМТМ е министърът на труда и социалната политика.

ЗТМТМ предвижда възможност министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност да може да налага ограничения на достъпа на работници - граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.

На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател, когато е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, преместен е по вътрешнокорпоративен трансфер или извършва дейност на свободна практика.

Задължително условие при кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда е чужденецът да пребивава извън територията на Република България.

Съгласно чл. 7 ЗТМТМ достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:

1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда (пазарен тест);
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Работниците - граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи място, длъжност и срок на работа.

За разрешаване на достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението. Документите, необходими за предоставяне на решението, се подават от работодателя в Агенцията по заетостта. За предоставяне или продължаване на срока на решението той внася такса в размер на 400 лв. Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца. Този срок може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.

Законът забранява правото на достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България и които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.

Извън посочените по-горе случаи право на достъп до пазара на труда могат да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход, лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна и др.

В чл. 8 ЗТМТМ изрично са посочени случаите, в които за работа в Република България не се изисква разрешение за достъп до пазара за работници - граждани на трети държави.

Законът предвижда задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведомява за това Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.

В чл. 11 ЗТМТМ са посочени случаите, когато изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Такива са случаите, в които работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец, когато той през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава, работодателят има в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение влязло в сила наказателно постановление, има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване, той не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност и др. Отказ се предоставя и когато работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането и когато министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда.

Отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Освен отказ на правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава законът урежда и случаите, в които решението може да бъде отнето. Това става, когато се установи, че за предоставянето му са представени неверни данни, контролните органи установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава и когато разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.

ЗТМТМ предвижда изрична забрана за наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането.

Върху изплатеното възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.

В чл. 14 ЗТМТМ е предвидена възможност в отделни случаи министърът на труда и социалната политика, при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда извън предвидените в закона ограничения. В тези случаи на разрешаване на достъп до пазара на труда министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

Раздел II е посветен на Единното разрешение за пребиваване и работа. Текстовете от този раздел възпроизвеждат разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта, с които през 2013 г. в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.

Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) “Единно разрешение за пребиваване и работа" е документ с обозначение "единно разрешение за пребиваване и работа", с което едновременно се разрешава пребиваване и работа на територията на Република България на чужденци от трети държави. Разрешението се издава в рамките на единна процедура на кандидатстване на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа и които притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост. Единна е процедурата за кандидатстване, при която след подадено от работодател единно заявление за разрешаване на пребиваване и работа на гражданин на трета държава се взема решение по това заявление.

Срокът на Единното решение може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.

В ЗТМТМ беше пренесена частта от глава осма от ЗНЗ, с която в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

Разрешението за пребиваване и работа тип “Синя карта на Европейския съюз” за упражняване на висококвалифицирана заетост се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на АЗ решение в рамките на единна процедура за кандидатстване. По смисъла на Закона “висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.

Решението на изпълнителния директор на АЗ се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението, когато:
1. работникът - гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

Валидността на решението е за срока на трудовия договор.

В ЗТМТМ намери своето място и въведената с изменението и допълнението на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ) (ДВ, бр. 80 от 2015 г.) облекчена процедура във връзка с издаването на “Синя карта на ЕС”. Тази процедура предвижда да не се изисква провеждане от работодателя на предварително проучване на работната сила - т.нар. “пазарен тест” за наемане на граждани на трети държави по професии, определени в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти (Списъка). Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта, проведено въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.

С цел осигуряване на по-продължителна и равнопоставена заетост в чл. 18 ЗТМТМ е въведено изискване трудовият договор да е със срок не по-кратък от 12 месеца и размерът на възнаграждението да е най-малко 2 пъти по-висок от средната работна заплата в Република България, съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.

В раздел IV от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени голяма част от разпоредбите на Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.

По смисъла на ЗТМТМ “сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България. Според закона сезонна е работата, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.

Министерството на вътрешните работи издава на гражданина на трета държава разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България за работа като сезонен работник. Разрешението за сезонен работник се издава след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение в рамките на единна процедура. Това разрешение може да бъде удължено еднократно.

Изпълнителният директор на АЗ предоставя решение в 15-дневен срок след подаване на заявление от работодателя за извършване на сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца.За предоставянето на решение не е необходимо работодателят да прави предварително проучване на пазара на труда. Също така за него не се прилага условието в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за него да не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТМТМ е необходимо да бъде изготвен Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. Списъкът ще бъде представен на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. В тази връзка е важно да се посочи, че този списък ще се утвърждава еднократно. Решението на изпълнителния директор във връзка с издаването на разрешение за сезонен работник се предоставя само за дейности, включени в Списъка.

Законът за чужденците в Република България дава възможност разрешението за сезонен работник да се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.

В случаите на извършване на сезонна работа до 90 дни се прави регистрация в Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л ЗЧРБ чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква. Регистрацията в АЗ се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

ЗТМТМ предвижда транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник, до работното му място в Република България и обратно да са за сметка на работодателя.

Законът задължава работодателя да представи на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. Жилището се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем. Наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището, и не може да бъде приспадана автоматично от възнаграждението на сезонния работник. При проверка на тези обстоятелства Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени и разпоредбите на Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Тази Директива определя реда и условията, при които граждани на трети държави могат да пребивават и да работят на територията на ЕС като преместени за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в поделение на предприятието, за което работят.

Съгласно ЗТМТМ разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи. Разрешението се издава при спазване на единна процедура след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

Подобно на процедурата по издаване на разрешение за сезонен работник и при процедурата по предоставяне на решение за издаване на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер не се прилагат условията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗТМТМ.

Решението на изпълнителния директор на АЗ дава право на работника - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите ръководител, специалист или служител-стажант. Според ЗТМТМ “ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като управлява приемащото предприятие или негова административна структура, контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол и дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.

Законът дава легални определения и за понятията “специалист” и “служител-стажант”. “Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие. “Служител-стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.

Законът предвижда срокове, в които работникът - гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, както следва:
1. до три години - за работещите като ръководители и специалисти;
2. до една година - за работещите като служители-стажанти.

Със ЗЧРБ се предвиди възможност притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка на ЕС да има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Уредена беше и хипотезата на мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер, а именно притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, да има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка.

Според закона условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.

Съществува възможност членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

В раздел VI от закона са уредени въпросите относно заетостта на научни работници, студенти и стажанти. Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, могат да упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа - за срока на продължителност на проекта. В тези случаи се прави регистрация в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация. Законът дава право на членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

По отношение на граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България ЗТМТМ предвижда възможността те да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото º:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.

Същите изисквания се прилагат и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите.

В ЗТМТМ намериха своето място и някои от разпоредбите на НУРИООРРЧРБ относно издаването на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ, както и разпоредби от Наредба № 2 от 10 септември 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България (обн. ДВ, бр. 90 от 2002 г.).

Изпълнителният директор на АЗ издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България. Такова разрешение за работа се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;

Разрешението за работа се издава за срок до една година. Този срок за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване. Срокът за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.

В ЗТМТМ са предвидени и случаите, в които изпълнителният директор на АЗ отказва да издаде или продължи разрешението, както и тези когато го отнема.

Раздел VIII от закона е посветен на издаването на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, което до приемането му беше уредено с Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България.

Съгласно чл. 44 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България.Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава за срок до една година. Срокът може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

Законът не допуска промяна в предмета на извършваната дейност за срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика.

В чл. 47 са посочени случаите, в които се отказва издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави. Това са случаите, в които гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи, представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект, от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения и др. Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Самостоятелна глава от закона е посветена на равното третиране на работниците-граждани на ЕС и от трети държави с българските граждани по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право, като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.

Освен това е урегулиран и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на трудовата миграция и заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане на нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на български граждани в трети държави.

ЗТМТМ урежда възможността министърът на труда и социалната политика да води преговори и да сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави. За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от договарящите страни договорите приоритетно ще се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.

Със закона се цели и осигуряване на правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на ЕС/ЕИП и в трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави.

Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното º законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник, като бъдат командировани от работодателя си, при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.

Законът забранява на работодателите и посредниците да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното º законодателство.

За защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси (СТСВ) в съответните задгранични представителства на Република България. Службите се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи. В СТСВ работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.

Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Контролните органи имат право да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи, да изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.

ЗТМТМ предвижда и задължения за контролните органи, като те са длъжни да проверяват получените сигнали за нарушения, да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване и да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение. При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи задължително уведомяват прокуратурата.

Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” извършва контрол по наемането на работа на чужденци. Оценката на риска се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната за наемане на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Оценката на риска може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.

Съгласно ЗТМТМ изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” може да прилага принудителни административни мерки, като дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон, спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон, дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници и дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му плащания.

Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

В глава десета се съдържат административнонаказателни разпоредби. Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

С оглед постигане на пълно съответствие на националното законодателство с директивите в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници в момента се разработва проект на Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ). В него подробно ще бъдат разписани конкретните процедури за предоставяне на решенията на изпълнителния директор във връзка с издаване на съответното разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи. Процедурата за издаване на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ и на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България също ще бъде регламентирана.

Атанас КОЛЧАКОВ, държавен експерт, отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция”- МТСП

Министерският съвет прие промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, Наредбата за осигурителните каси.

1. Промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

С Постановление № 41 от 25.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.) Министерският съвет прие изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Значителна част от промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са във връзка с приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 01.01.2016 г.

Направени са и някои изменения, свързани с прецизиране на действащи разпоредби.

  • Съкратен е срокът, в който лицата, подали заявление за отпускане на пенсия с нередовни и/или липсващи документи, следва да отстранят нередностите - от два на един месец, считано от датата на уведомяването, като по отношение на пенсиите, за които се прилага международен договор, срокът за отстраняване на нередностите е 2 месеца.
  • Отменя се задължението за лицата да представят копие на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК към заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност, тъй като експертните решения се изпращат по служебен път.
  • Прецизират се документите, които се прилагат в пенсионното досие.
  • В създадената точка 5 на чл. 11 от наредбата е предвидено, че спирането на пенсията, когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд, ще се извършва от датата на постъпване в Националния осигурителен институт на влязъл в сила акт, с който е установено извършено нарушение на предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд.

Изменят се и разпоредби, свързани с приетите промени в КСО по отношение на условията за пенсиониране.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО след 01.01.2016 г. се придобива, както следва:

  • от 01.01.2016 г. - при възраст 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2017 г. - при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2018 г. - при възраст 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 6 месеца за жените и 38 години и 6 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2019 г. - при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2020 г. - при възраст 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2021 г. - при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете;
  • от 01.01.2022 г. - при възраст 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2023 г. - при възраст 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2024 г. - при възраст 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2025 г. - при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2026 г. - при възраст 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца за жените и 39 години и 10 месеца за мъжете;
  • от 01.01.2027 г. - при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 64 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2028 г. - при възраст 62 години и 10 месеца за жените и 64 години и 11 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2029 г. - при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2030 г. - при възраст 63 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • .от 01.01.2031 г. - при възраст 63 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2032 г. - при възраст 63 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2033 г. - при възраст 64 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2034 г. - при възраст 64 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2035 г. - при възраст 64 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2036 г. - при възраст 64 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
  • от 01.01.2037 г. - при възраст 65 години за жените и за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

В случаите, когато лицата нямат право на пенсия по посочените по-горе условия, те придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва:

  • от 01.01.2016 г. - 65 години и 10 месеца;
  • от 01.01.2017 г. - 66 години;
  • от 01.01. 2018 г. - 66 години и 2 месеца;
  • от 01.01.2019 г. - 66 години и 4 месеца;
  • от 01.01.2020 г. - 66 години и 6 месеца;
  • от 01.01.2021 г. - 66 години и 8 месеца;
  • от 01.01.2022 г. - 66 години и 10 месеца;
  • от 01.01.2023 г. - 67 години.

По посочения начин в наредбата е отразено нарастването на възрастта за лицата по чл. 69 КСО (служителите от специалните ведомства), за лицата по чл. 69а КСО (балерини, балетисти или танцьори в културни организации), за категорийните работници по чл. 69б, ал. 1-3 КСО и за учителите по чл. 69в, ал. 1 КСО (за придобиване право на ранна учителска пенсия).

  • Със създадената разпоредба на чл. 15б от наредбата се предвижда, че при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а КСО намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО.
  • Изрично се регламентира, че в хипотезата на безвестно отсъствие на лице, което има право на пенсия или е пенсионер, наследниците му имат право временно на наследствена пенсия след влизане в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Предложено е спиране на личната пенсия на обявения за безвестно отсъстващ пенсионер, с оглед избягване на двойно плащане в тези случаи. След обявяване на смъртта на лицето с влязло в сила съдебно решение наследствените пенсии стават постоянни.
  • В разпоредбата на чл. 38 е въведена ал. 15, която предвижда, че за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:

1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

  • Във връзка с новата ал. 6 на чл. 9 КСО е изменена разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от наредбата, според която се зачита за осигурителен стаж времето от 01.01.2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга), както и времето от 15.08.2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
  • Отменя се изискването за вземане на образец от подписа на получателя на пенсията при първото º изплащане.
  • Регламентира се период, в който ежегодно лицата с постоянен адрес в чужбина, които получават пенсии на територията на Република България, представят декларация за продължаване на получаването на пенсията. Предвижда се, че декларацията за продължаване получаването на пенсия от Република България се подава по пощата или по електронен път, подписана с персонален идентификационен код и ЕГН/ЛНЧ или с квалифициран електронен подпис.
  • Понятието “членове на семейството” е дефинирано в допълнителна разпоредба.

Промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влизат в сила три дни след обнародването им в “Държавен вестник” с изключение на параграфи 2, 10, 12-21 и 24 от ПМС № 41 от 25.02.2016, които влизат в сила от 01.01.2016 г.

2. Промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

Правителството прие промени и в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с Постановление № 38 от 24.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.).

Промените произтичат от:

  • приемането на новите ал. 4 на чл. 222 от Кодекса на труда и ал. 3а на чл. 106 от Закона за държавния служител, уреждащи правото на обезщетение при прекратяване на правоотношението на лица, които отговарят на условията за получаване на пенсия по чл. 68а КСО. С направените допълнения в наредбата върху посочените обезщетения не се изчисляват и внасят осигурителни вноски;
  • приемането на новите специални закони - Закона за Националната служба за охрана и Закона за Държавна агенция “Разузнаване”, които са в сила от 01.11.2015 г. Уеднаквява се режимът за освобождаване от внасянето на осигурителни вноски при изплащане на обезщетения, възнаграждения и др., предвидени в останалите закони - Кодекса на труда, Закона за държавния служител и др.
  • приети промени в КСО, в сила от 01.01.2016 г. Изрично се посочва, че при упражняване на трудова дейност за непълни месеци, частта от облагаемия доход, която се отнася за всеки месец от периода се определя пропорционално на работните дни на самоосигуряващото се лице през календарната година. По този начин самоосигуряващите се лица ще бъдат равнопоставени на останалите категории осигурени лица.
  • промените в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, свързани с това, че от 01.07.2015 г. осигурителни книжки не се издават, а издадените преди това се заверяват за периоди на осигуряване преди 01.01.2016 г. В тази връзка се отменя изискването окончателният размер на месечния осигурителен доход за съответната година да се вписва в осигурителните книжки на лицата.

Промените влизат в сила от 01.01.2016 г., а от 01.11.2015 г. влиза в сила § 1, т. 5 от постановлението за изменение на наредбата относно т. 16 и 17.

3. Промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Измененията и допълненията в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са приети с Постановление № 37 на МС от 24.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.).

  • Със създаването на ал. 4 в чл. 38 от наредбата изрично се регламентира, че правото на парична помощ при смърт на самоосигуряващо се лице е предпоставено от внасянето на дължимите осигурителни вноски за последния месец, предхождащ месеца на смъртта, за който е изтекъл срокът за внасяне на осигурителните вноски, определен в чл. 7, ал. 4 КСО (до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат).
  • С § 3 от Заключителните разпоредби на постановлението се изменя чл. 52 от Наредбата за медицинската експертиза, като препратката към отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се заменя с такава към съответната разпоредба на сега действащата наредба.

Промените влизат в сила от 01.01.2016 г.

4. Промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

С Постановление № 35 от 24.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.) Министерският съвет прие изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Значителна част от измененията и допълненията в наредбата произтичат от промените в КСО, в сила от 01.01.2016 г.

  • С предложената промяна в чл. 1, ал. 4 от наредбата се регламентира началото и краят на срока за промяна на вида на осигуряването. Новата редакция на разпоредбата предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
  • Допълнението в чл. 4, ал. 2 от наредбата е свързано с включване на доходите от работа по чл. 114а от Кодекса на труда при определяне на сбора от осигурителните доходи за лицата, които подлежат на осигуряване на различни основания и ограничаването му до максималния размер, установен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Промените в наредбата влизат в сила от 01.01.2016 г.

5. Промени в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица

Направени са промени и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Промените са приети с Постановление № 36 на МС от 24.02.2016 г.(обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.).

  • С направеното допълнение в чл. 8 от наредбата се регламентира начинът, по който се процедира в случаите, когато документите, удостоверяващи осигурителен стаж и/или доход от друга държава не съдържат всички необходими данни за изчисляване размера на обезщетението, поради което е необходимо те да бъдат изяснени служебно с компетентната институция от другата държава. Създадената ал. 4 предвижда, че в случай че по представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти в областта на социалната сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните от Регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт).
  • Изменят се и приложенията към наредбата във връзка с промените в КСО, в сила от 1 януари 2016 г., с които се създават новите основания за прекратяване на паричните обезщетения за безработица - при отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО.

Промените и в тази наредба влизат в сила от 01.01.2016 г.

6. Промени в Наредбата за осигурителните каси

Измененията в Наредбата за осигурителните каси са приети с Постановление № 39 на МС от 24.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2016 г.).

  • Предвижда се осигурителните каси да представят в Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване по реда на новата Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
  • В съответствие с промените в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според които от 01.07.2015 г. осигурителни книжки не се издават, а издадените преди това се заверяват за периоди на осигуряване преди 01.01.2016 г., в Наредбата за осигурителните каси се отменя задължението на осигурителните каси да снабдяват с осигурителни книжки самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО. Отменя се и задължението им да представят за заверка в териториалните поделения на Националния осигурителен институт осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица и на лицата по чл. 4, ал. 9 КСО, за осигуряването им за всяка календарна година - до края на юли следващата година, съответно в 30-дневен срок след прекратяване на членството им в касата - за периода до прекратяването.

Промените влизат в сила от 01.01.2016 г.

Красена СТОИМЕНОВА, главен експерт, дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” - МТСП

От началото на октомври 2015 г. на интернет страницата на НОИ е публикувана нова полезна е-услуга – “Избор на най-добър 36-месечен период преди 01.01.1997 г. за изчисляване на индивидуален коефициент на пенсия”.
Програмният продукт е насочен към всички осигурени лица, на които предстои пенсиониране или преизчисляване на вече отпусната пенсия от друг период. Той подпомага потребителите да определят кои са най-благоприятни като доход за тях три последователни години до края на 1996 г., които да бъдат включени във формулата за изчисляване или преизчисляване на пенсията им.
След въвеждане на данните (по години или по месеци) и стартиране на изчислението, системата автоматично сравнява попълнените доходи със средните работни заплати за съответните периоди и посочва кой от тях е най-благоприятен за човека.
Ето основните стъпки, които трябва да направите, за да изчислите сами прогнозната пенсия за прослужено време и старост.

Чрез тази услуга се изчисляват прогнозен индивидуален коефициент и прогнозна пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, на които не е отпусната такава от ДОО. За целта се използва подадената информация за осигурителен стаж и доход от осигурителите/самоосигуряващите се в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) – за периоди след 31.12.1996 г. и въведена от лицето информация за осигурителен/трудов стаж и за доход за избран 3-годишен период – за периоди преди 01.01.1997 г. Осигурителните периоди след 31.12.1996 г. включват последния месец с обявен от НОИ среден осигурителен доход за страната. За определяне прогнозния размер на пенсията се взема предвид средно месечния осигурителен доход за 12 календарни месеца, предхождащи датата, от която се изчислява пенсията.

Не се прави преценка правото на пенсия според възрастта и осигурителния стаж на лицето, т.е. приема се, че има необходимите условия за пенсиониране.

Важно!

  • Пенсията има предварителен, прогнозен характер при въведените от лицето и извлечени от РОЛ първоначални данни.
  • При промяна на законодателството и информацията за осигурителен стаж и доход на лицето, НОИ не носи отговорност за получаване на друг размер на реалната пенсия.
  • Липсата на информация в РОЛ може да се дължи на: неподаването º от съответния осигурител/възложител/самоосигуряващ се; наличие на осигурено време в специалните ведомства, която информация е класифицирана и не може да бъде включена в автоматичното изчисляване.

Изпълнението на услугата изисква достъп до лични данни. За целта се въвежда личен идентификатор/ЕГН, личен номер на чужденец или служебен номер, чиято защита се осигурява чрез въвеждане на Персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.

Национален осигурителен институт

Министерският съвет с Постановление № 188 от 20.07.2015 г. прие нова Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.).
Реализирането на проекта “Разработване и внедряване на Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни с Националния осигурителен институт за изплащане на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване” наложи да се уреди по нов начин редът, по който документите за изплащане на паричните обезщетения се представят в Националния осигурителен институт (НОИ).
Поради големия обем на изменения в сега действащата Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, както и промяната на всички образци на документи - приложения, се наложи да се приеме нова наредба.
С нея се предвижда паричните обезщетения да се изплащат въз основа на удостоверения: приложение № 9, представяно от осигурителите и самоосигуряващите се лица за изплащане на парични обезщетения въз основа на болничен лист и Приложения № 10 и 11, представяни от осигурителите, съответно - от самоосигуряващите се лица за изплащане на обезщетения извън тези, които се изплащат въз основа на болничен лист.
Трите удостоверения са структурирани по един и същ начин, като съдържат раздел, в който се удостоверяват обстоятелствата, свързани с правото на парично обезщетение и раздел, който се попълва при промяна в обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетението, вкл. и на личната банкова сметка на лицето.
Удостоверенията ще се представят в НОИ по електронен път, с квалифициран електронен подпис, чрез уеб-приложение, достъпно чрез интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните, утвърдени със заповед на управителя на НОИ и публикувани на сайта на НОИ.
Запазва се възможността до две удостоверения за изплащане на парични обезщетения да се представят в НОИ на хартиен или на електронен носител. Когато са повече от две, удостоверенията ще се представят само на електронен носител или по електронен път, а повече от десет удостоверения ще се представят само по електронен път. Осигурителните каси ще представят в НОИ удостоверенията за изплащане на паричните обезщетения само по електронен път.
В наредбата се предвижда, както и досега, за изплащане на паричните обезщетения извън тези, които се изплащат въз основа на болничен лист, осигурените лица да представят на осигурителите си заявления-декларации, с които искат изплащането на обезщетение от НОИ. В новите заявления-декларации подлежащите на деклариране обстоятелства са прецизирани, предвиден е раздел, който се попълва и представя от лицата при промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, вкл. и при промяна в банковата сметка. Отпада необходимостта лицата да представят документи към заявленията-декларации, поради това, че изплащането на обезщетенията се обвързва с ползването на съответния разрешен от работодателя отпуск.
Предвижда се осигурителите да съхраняват заявленията-декларации и съответните доказателства към тях за срок от 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им, с оглед осъществяването на последващ контрол от органите на НОИ. Самоосигуряващите се лица съхраняват доказателствата за удостоверените от тях обстоятелства в същия срок.
Уредена е възможност лицата, които са задължени да представят документи по наредбата, да могат да упълномощават други лица да представят по електронен път от тяхно име удостоверенията в НОИ, както и възможност за коригиране или заличаване на данните, подадени с документите за изплащане на паричните обезщетения.

В интерес на лицата, които получават обезщетенията, удостоверенията Приложения № 9, 10 и 11 ще се представят в НОИ в следните срокове:
- от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя;
- от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението.

Предвижда се максималният срок за изплащане на паричните обезщетения да бъде намален от 15 на 10 работни дни от постъпване на всички необходими данни в НОИ. Тъй като стартирането на новия ред за представяне на документите за изплащане на обезщетенията от 01.01.2016 г. изисква подготовка на всички участници в процеса и неминуемо ще е съпътствано от извънредно натоварване на информационната система и служителите на НОИ, предвидено е до 30.06.2016 г. да се запази сега действащият срок за изплащане на обезщетенията.
В новата наредба са прецизирани разпоредбите, регламентиращи изплащането на паричните обезщетения и помощи при прилагането на европейските регламенти и международните договори в областта на социалната сигурност, както и определянето на понятието “осигурител”.
Документите за изплащане на паричните обезщетения и за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, представени до 31.12.2015 г. на осигурителите или дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, както и документите за промяна на обстоятелства, свързани с изплащането на обезщетения, документите за изплащане на които са представени в НОИ до края на 2015 г., ще се представят в съответното териториално поделение на НОИ по сега действащия ред.
Наредбата влиза в сила от 01.01.2016 г., с изключение на разпоредбите на чл. 18 и 19, регламентиращи регистрацията на потребителите на уеб услугите и упълномощаването на други лица да представят по електронен път удостоверения за изплащане на парични обезщетения от името на задължени по наредбата лица, които влизат в сила от 01.12.2015 г.
С § 1 от Заключителните разпоредби на ПМС № 188 от 20.07.2015 г. се отменя Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, считано от 01.01.2016 г.

Красена СТОИМЕНОВА, главен експерт в Дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” - МТСП

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит