Работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда

Тази книга Ви предлага цялостно и конкретно знание за заплащането на труда на работниците и служителите в предприятията и в държавните структури.

Акцент в изложението са допълнителните трудови и други възнаграждения, както и обезщетенията, уредени в Кодекса на труда и в други законови и подзаконови нормативни актове.

Представени са и възможностите за уредба на тези възнаграждения и обезщетения с вътрешните актове на предприятията и ведомствата.

За първи път подробно са разгледани специфичните възнаграждения и обезщетения в бюджетната сфера -в държавната администрация, в образованието, в здравеопазването, в системата на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната и в научната сфера.

В приложения към книгата компактдиск са публикувани всички нормативни актове по заплащането на труда, подбрана съдебна практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и примерни образци на вътрешни актове на предприятието.

Цялостното съдържание на тази книга е публикувано в компютърния информационен продукт „ЕПИ Труд и социално осигуряване“.

Целева аудитория: Книгата е предназначена за широк кръг специалисти от управленските екипи на предприятията, държавните ведомства и общините – мениджъри по човешко ресурси, експерти по труд и работна заплата, счетоводители, юрисконсулти, лични състави, работодатели и синдикалисти.

• Съдържание на книгата

  Част първа
  ПРИЛОЖНИ РАЗЯСНЕНИЯ
  
  Глава първа
  ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА
  
  І. Основни функции и принципи на работната заплата
  ІІ. Нормативна уредба на заплащането на труда
  1. Международни актове
  2. Национално законодателство
  3. Вътрешни актове на предприятието
  ІІІ. Структура на работната заплата
  ІV. Определяне на трудовото възнаграждение
  1. Подходи и методи за определяне на трудовото възнаграждение
  2. Националната класификация на професиите и длъжностите и определянето на работните заплати
  V. Размер и изплащане на трудовите възнагарждения
  1. Гарантиран размер на трудовите възнаграждения
  2. Удръжки от трудовите възнаграждения
  3. Изплащане на трудовите възнаграждения
  
  Глава втора
  ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И ДРУГИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА
  
  Въведение
  І. Възнаграждения по Кодекса на труда
  1. Трудово възнаграждение при вътрешно заместване (чл. 259 КТ)
  2. Трудово възнаграждение при външно съвместителство (чл. 260 КТ)
  3. Заплащане на нощен труд (чл. 261 КТ)
  4. Заплащане на извънреден труд (чл. 262 КТ)
  5. Заплащане на извънреден труд при ненормиран работен ден (чл. 263 КТ)
  6. Трудово възнаграждение за работа през официалните празници (чл. 264 КТ)
  7. Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми (чл. 266 КТ)
  8. Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост (чл. 267 КТ)
  9. Трудово възнаграждение при некачествена продукция (чл. 268 КТ)
  10. Трудово възнаграждение при удължаване на работното време (чл. 136а КТ)
  11. Трудово възнаграждение при непълно работно време (чл. 138а КТ)
  12. Възнаграждение за платен годишен отпуск (чл. 177 КТ)
  
  ІІ. Допълнителни трудови възнаграждения по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
  1. Допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение (чл. 10 НСОРЗ)
  2. Допълнително трудово възнаграждение за притежаване на образователна и научна степен (чл. 11 НСОРЗ)
  3. Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12 НСОРЗ)
  4. Допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда (чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ)
  5. Допълнителни трудови възнаграждения за промени в условията на труд с временен характер (чл. 13, ал. 1, т. 2 НСОРЗ)
  6. Работническо участие в разпределението на печалбата (чл. 13, ал. 1, т. 3 НСОРЗ)
  7. Допълнителни трудови възнаграждения по реда на колективното и индивидуалното трудово договаряне
  
  ІІІ. Допълнителни трудови възнаграждения в бюджетната сфера
  1. Допълнителни възнаграждения на служителите в държавната администрация
  2. Допълнителни трудови възнаграждения в сферата на образованието
  3. Допълнителни трудови възнаграждения в сферата на здравеопазването
  4. Допълнителни трудови възнаграждения в системата на отбраната
  5. Допълнителни възнаграждения в Министерството на вътрешните работи
  6. Допълнителни възнаграждения в научната сфера
  
  Глава трета
  ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА
  
  Въведение
  І. Обезщетение при недопускане на работа (чл. 213 КТ)
  ІІ. Обезщетение при временно отстраняване от работа (чл. 214 КТ)
  ІІІ. Обезщетение при командировка (чл. 215 КТ)
  ІV. Обезщетение при преместване (чл. 216 КТ)
  V. Обезщетение при трудоустрояване (чл. 217 КТ)
  VІ. Обезщетение при бедствие (чл. 218 КТ)
  VІІ. Обезщетение при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата (чл. 219 КТ)
  1. Право на обезщетение по чл. 219 КТ
  2. Осигурителни вноски и данъчно облагане на обезщетението по чл. 219 КТ
  VІІІ. Обезщетение при неспазено предизвестие (чл. 220 КТ)
  1. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
  2. Обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ
  3. Осигурителни вноски и данъчно облагане на обезщетението по чл. 220 КТ
  ІХ. Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие (чл. 221 КТ)
  1. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
  2. Обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ
  3. Обезщетение по чл. 221, ал. 3 КТ
  4. Осигурителни вноски и данъчно облагане на обезщетението по чл. 221 КТ
  Х. Обезщетение при уволнение на други основания (чл. 222 КТ)
  1. Обезщетение за оставане без работа (чл. 222, ал. 1 КТ)
  2. Обезщетение при болест (чл. 222, ал. 2 КТ)
  3. Обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ)
  ХІ. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ)
  1. Основни правила при изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ
  2. Изчисляване на обезщетението
  3. Вписване на обезщетението по чл. 224 КТ в трудовата книжка на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение
  ХІІ. Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител (чл. 225 КТ)
  1. Основни правила при изплащане на обезщетенията по чл. 225 КТ
  2. Обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и 2 КТ)
  3. Обезщетение при недопускане на работа на възстановен работник или служител (чл. 225, ал. 3 КТ)
  4. Зачитане на трудов и осигурителен стаж
  5. Начин за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ
  6. Наказателна отговорност
  7. Облагане на обезщетенията по чл. 225, ал. 1-3
  8. Вписване в трудовата книжка
  ХІІІ. Обезщетениe за други вреди, причинени на работника или служителя (чл. 226 КТ)
  1. Основни правила при изплащане на обезщетенията по чл. 226 КТ
  2. Документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение
  3. Задължение на работодателя за оформяне и незабавно предаване на трудовата книжка
  4. Какво включват обезщетенията при различните хипотези на чл. 226 КТ
  5. Облагане на обезщетенията по чл. 226 КТ
  6. Признаване на трудов стаж
  7. Изчисляване и внасяне на осигурителни вноски
  8. Съдебна защита
  9. Давност
  10. Бързо производство
  11. Такси и разноски
  12. Административнонаказателна и дисциплинарна отговорност
  ХІV. Уговорено обезщетение при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 331 КТ)
  1. Основни правила при изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 КТ
  2. Предпоставки за изплащане на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ
  3. Размер на обезщетението
  4. Изчисляване на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ
  5. Форма и момент на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ
  6. Закрилата по чл. 333 КТ не означава забрана за прекратяване на трудовото правоотношение срещу уговорено обезщетение
  7. Осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ
  8. Облагане на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ
  9. Възникване на трудов спор относно заплащането на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ
  10. Прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните
  ХV. Заплащане на първите три работни дни от временната неработоспособност (чл. 40, ал. 5 (предишна ал. 4) КСО)
  1. Обща информация
  2. Условия за заплащане на първите три дни от временната неработоспособност
  3. Задължения на осигурителя по оформяне на документи
  4. Ред за плащане на първите три дни
  5. Хипотези, при които осигурителят не дължи плащане за първите три дни на временната неработоспособност
  6. Осигурителят не дължи възнаграждение за първите три работни дни при настъпване на осигурителния риск бременност и раждане
  7. Внасяне на осигурителни вноски върху възнаграждението по чл. 40, ал. 5 КСО
  8. Внасяне на здравни вноски върху възнаграждението по чл. 40, ал. 5 КСО
  9. Данъчно облагане на обезщетението по чл. 40, ал. 5 КСО
  10. Среднодневно брутно възнаграждение
  11. Счетоводно отчитане на изплатените суми по чл. 40, ал. 5 КСО
  
  Част втора
  ПРАКТИКА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
  
  Писма на Министерството на труда и социалната политика
  Указателно съдържание
  Писма на Министерството на труда и социалната политика
  Въпроси и отговори от практиката на Министерството на труда и социалната политика
  1. Работещите пенсионери имат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
  2. Периоди от време, които не се вземат предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
  3. Когато дейността и/или професията упражнявана преди сключване на трудовия договор е същата или сходна с работата по сключения трудов договор и лицето е било задължително осигурено за…, работодателят е длъжен да вземе предвид съответния период при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
  4. Право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по време на платен годишен отпуск
  5. Право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при работа по втори трудов договор
  6. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент. Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при работа на намалено работно време
  7. Работодателят е длъжен да заплаща положените часове извънреден труд, дори когато трудът е положен над допустимата от закона продължителност
  8. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка работникът или служителят има право и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица. За деня, определен за почивка, работникът или служителят няма право на трудово възнаграждение
  9. Възнаграждението, което дължи работодателят – осигурител на лицето, представило болничен лист, се изчислява от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност
  10. В „базата“ за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск, не могат да се включват суми изплатени от работодателя за първите 3 дни болнични и като възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
  11. Към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение
  12. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск
  13. Когато смъртта на работника или служителя е причинена от трудова злополука или професионална болест, за работодателя възниква имуществена отговорност за вредите
  14. Обезщетението при трудоустрояване е за периода, от който работникът или служителят не полага труд и не получава трудово възнаграждение до датата на изпълнение на предписанието
  15. Работник или служител, чието трудово правоотношение е прекратено при липса на качества за ефективно изпълнение на работата, няма право на обезщетение за оставане без работа
  16. Получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е пречка за изплащане на обезщетение за оставане без работа
  17. Работникът или служителят следва да удостовери оставането си без работа пред работодателя, за да му бъде изплатено обезщетението
  18. Когато работник или служител работи по основен и по допълнителен трудов договор и двата договора са прекратени от една и съща дата, той има право на обезщетение за оставане без работа и по двата договора
  19. Обезщетението за оставане без работа не може да се изплаща едновременно с парично обезщетение за временна неработоспособност
  20. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, които получават обезщетение за оставане без работа
  21. Ако работникът или служителят отговаря на условията за получаване на обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и по чл. 222, ал. 3 КТ, работодателят дължи изплащане и на двете обезщетения
  22. При смърт на работник или служител, който отговаря на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща на неговите наследници
  23. Работникът или служителят няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след прекратяването на трудовия договор
  24. Уреждането на трудовото правоотношение на работника или служителя при условията на чл. 123 и чл. 123а КТ не е причина за отказ на работодателя да изплати обезщетение при пенсиониране
  25. Към обезщетението за неползван платен годишен отпуск не се изплаща добавката по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ
  26. Работник или служител, който не е придобил един пълен месец трудов стаж, няма право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ
  27. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Върху обезщетението не се дължат осигурителни вноски. Обезщетението подлежи на данъчно облагане
  28. Работник или служител, който е трудоустроен, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа
  29. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд
  30. За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение
  31. При липсата на изрична законова разпоредба как се изчислява обезщетението по чл. 331 КТ и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 КТ .
  32. Страните не могат да уговарят размер на обезщетението по чл. 331 КТ, ако трудовият договор е прекратен на друго правно основание
  33. Срокът за изплащане на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ е едномесечен и започва да тече от датата на прекратяване на трудовия договор
  34. Ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ работникът или служителят отговаря на условието по чл. 222, ал. 3 КТ, работодателят дължи и двете обезщетения
  
  Част трета
  НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
  
  Кодекс на труда (Извлечение)
  Закон за корпоративното подоходно облагане (Извлечение)
  Закон за данъците върху доходите на физическите лица (Извлечение)
  Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  Наредба за работното време, почивките и отпуските
  Наредба за договаряне на работната заплата
  Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
  
  Част четвърта
  ПРИЛОЖЕНИЯ
  
  Минимална работна заплата за страната
  Трудов календар през 2014 година при петдневна работна седмица и 8-часов работен ден
  Официални празници и почивни дни през 2014 година
  Размер на командировъчните пари за страната
  Размер на командировъчните пари за чужбина
  Колективен трудов договор (Примерен образец)
  Вътрешни правила за работната заплата (Примерен образец)
  Правилник за вътрешния трудов ред (Примерен образец)

• Съдържание на компактдиска – приложение към книгата

   

  I. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА
  1. МЕЖДУНАРОДНИ АКТОВЕ
  1.1. Всеобща декларация за правата на човека
  1.2. Декларация за целите и задачите на Международната организация на труда
  1.3. Декларация на Международната организация на труда за основните принципи и права в труда
  1.4. Конвенция № 26 относно установяването на методи за определяне на минималните заплати, 1928 г.
  1.5. Конвенция № 95 на Международната организация на труда за закрила на работната заплата, 1949 г.
  1.6. Конвенция № 100 на Международната организация на труда за равенство в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд, 1951 г.
  1.7. Конвенция № 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на професиите, 1958 г.
  1.8. Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземания на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г.
  
  2. АКТОВЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
  2.1. Европейска социална харта
  2.2. Харта за основните права на гражданите на Европейския съюз
  2.3. Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)
  2.4. Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да запознае работниците или служителите с условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение
  2.5. Дирeктива на Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя
  2.6. Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива на Съвета 80/987/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със защитата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя
  2.7. Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  2.8. Директива на Съвета 97/81/EО от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа (UNICE ), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC)
  
  3. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  А. Нормативни актове от общ характер
  3.1. Конституция на Република България
  3.2. Кодекс на труда
  3.3. Закон за корпоративното подоходно облагане
  3.4. Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  3.5. Закон за защита от дискриминация
  3.6. Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  3.7. Постановление № 44 на МС от 19.02.2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори "Индустрия" и "Услуги"
  3.8. Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
  3.9. Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения
  3.10. Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  3.11. Наредба за работното време, почивките и отпуските
  3.12. Наредба за договаряне на работната заплата
  3.13. Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя
  3.14. Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
  3.15. Правилник за прилагане на Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.
  3.16. Методологични бележки към Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.
  
  Б. Нормативни актове по заплащане в бюджетната сфера
  В държавната администрация
  3.17. Закон за държавния служител
  3.18. Закон за администрацията
  3.19. Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
  3.20. Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
  В сферата на образованието
  3.21. Закон за народната просвета
  3.22. Правилник за прилагане на Закона за народната просвета
  3.23. Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета
  3.24. Колективен трудов договор за системата на народната просвета ^pdf
  В сферата на здравеопазването
  3.25. Закон за лечебните заведения
  3.26. Наредба № 13 от 28.06.1996 г. за определяне на индивидуалните работни заплати на висшия персонал в здравеопазването
  3.27. Колективен трудов договор в отрасъл здравеопазване ^pdf
  В системата на Министерството на отбраната
  3.28. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  3.29. Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия
  3.30. Наредба № Н-7 от 8.03.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от служба "Военна информация"
  3.31. Наредба № Н-11 от 31.08.2012 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите от служба "Военна полиция"
  3.32. Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия
  3.33 Колективен трудов договор в Министерството на отбраната ^pdf
  В системата на Министерството на вътрешните работи
  3.34. Закон за Министерството на вътрешните работи
  3.35. Наредба № Iз-2209 от 29.10.2012 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност
  3.36 Колективен трудов договор в Министерството на вътрешните работи ^doc
  В научната сфера
  3.37. Закон за висшето образование
  3.38. Закон за развитието на академичния състав в Република България
  3.39. Закон за Българската академия на науките
  3.40. Закон за селскостопанската академия
  3.41. Устав на БАН ^pdf
  
  II. СЪДЕБНА ПРАКТИКА
  Решения на Върховен касационен съд
  1. Тълкувателно Решение № 2 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската колегия от 12.12.2013 г.
  2. Решение № 493 от 18 юни 2010 г., IV г.о. по гражд. д. № 538/2010 г.
  3. Решение № 364 от 03.05.2010 г., III г.о. по гражд. д. № 894/2009 г.
  4. Решение № 847 от 14.01.2011 г., IV г.о. по гражд. д. № 1558/2009 г.
  5. Решение № 271 от 17.10.2012 г., ГК, ІІІ г.о., гражд.д. № 409/2011 г.
  6. Решение № 104 от 05.06.2012 г., ГК, ІІІ г.о., гражд. д. № 860/ 2011 г.
  7. Решение № 166 от 15.07.2013 г., ГК, ІІІ г.о., гражд.д. N 1285/ 2012 г.
  8. Решение № 272 от 31.05.2011 г., IV г.о. по гражд. д. № 30/2011 г.
  9. Решение № 247 от 13.07.2011 г., IV г.о. по гражд. д. № 1974/2009 г.
  10. Решение № 43 от 03.02. 2012 г., IV г.о. по гражд. д. № 281/2011 г.
  11. Решение №. 496 от 23.06.2010, IV г.о. по гражд. д. № 884/2009 г.
  12. Решение № 518 от 08.07.2010 г., III г.о. по гражд. д. № 374/2009 г.
  13. Решение № 308 от 11.07.2011 г., IV г.о. по гражд. д. № 1732/2010 г.
  14. Решение № 519 от 09.01.2012 г., ГК, IV г.о., гражд.д. № 1741/2010 г.
  15. Решение № 30 от 02.02.2011 г., IV г.о. по гражд. д. № 1768/2009 г.
  16. Решение № 228 от 24.06.2011 г., III г.о. по гражд. д. № 1625/2010 г.
  17. Решение № 14 от 27.03.2012 г., IV г.о. по гражд. д. № 405/2011 г.
  18. Решение № 103 от 27.07.2012 г. IV г.о. по гражд. д. № 299/2011 г.
  19. Решение № 540 от 7 юли 2010 г., IV г.о. по гражд. д. № 895/2009 г.
  20. Решение № 369 от 24.10.2012 г., IV г.о. по гражд. д. № 1070/2011 г.
  21. Решение № 357 от 29.02.2012 г., ГК, ІV г.о., гражд.д. № 860/2010 г.
  
  Решения на Върховен административен съд
  1. Решение № 15602 от 07.12.2012 г. по адм. д. № 8946/2012 г. на ВАС, VI о.
  2. Решение № 10855 от 23.12.2004 г. по адм. д. № 58/2004 г. на ВАС, I о.
  3. Решение № 4870 от 08.04.2013 г. по адм. д. № 15422/2012 г. на ВАС, VI о.
  4. Решение № 1973 от 11.02.2013 г. по адм. д. № 14356/2012 г. на ВАС, VI о.
  5. Решение № 3975 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 15391/2012 г. на ВАС, VI о.
  6. Решение № 7367 от 28.05.2011 г. по адм. д. № 1218/2011 г.на ВАС, VI о.
  7. Решение № 11110 от 25.07.2013 г. по адм. д. № 5947/2013 г. на ВАС, VI о.
  8. Решение № 9 от 2.01.2013 г. по адм. д. № 9135/2012 г. на ВАС, VII о.
  9. Решение № 10397 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 3464/2012 г. на ВАС, VI о.
  10. Решение № 11547 по адм. д. № 5910/2007 г. от 21.11.2007 г. на ВАС, VI о.
  11. Решение № 7974 от 29.10.2001 г. по адм. д. № 2724/2001 г. на ВАС, I о.
  12. Решение № 11553 от 20.09.2012 г. по адм. д. № 3412/2012 г. на ВАС, VI о.
  13. Решение № 8054 по адм. д. № 12663/2012 г. от 11.06.2013 г. на ВАС, VI о.
  14. Решение № 9320 от 5.07.2010 г. по адм. д. № 4072/2010 г. на ВАС, VI о.
  
  III. ПРИМЕРНИ ОБРАЗЦИ НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО
  1. Колективен трудов договор
  2. Вътрешни правила за работната заплата
  3. Правилник за вътрешния трудов ред

Как да закупите тази книга: - чрез електронната книжарница на ИК "Труд и право" (Доставката на книгата чрез „Български пощи” е за сметка на издателството); - в офиса на издателството; - на телефони: 02/981-13-93; 02/4010-467; 088/240-03-01; - чрез нашите търговски представители във Вашия регион.; - чрез разпространителските фирми - Партньори на ИК "Труд и право". Информация за търговските ни представители във Вашия регион можете да получите на телефон: 02 981-13-93.

Свързани продукти

Пазарната оценка на труда

Социално осигуряване - 2015 г.

Новото данъчно законодателство през 2015 г.

Трудови отношения - 2015 г.