Sidebar

Меню

Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

  • Дайджест "Труд и право", 2016 г., кн. 05

    Рубрика: Трудови отношения

    Практически проблеми на трудовото право, свързани с дисциплинарната и имуществената отговорност на работника или служителя
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 5

    Видове отпуски за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, регламентирани в Кодекса на труда
    авторски материал
    Автор / източник: Мариана Василева
    стр. 13

    Кога работодателят уволнява задължително с предизвестие
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 22


    Рубрика: Човешки ресурси

    Ученето през целия живот и джендър различията
    авторски материал
    Автор / източник: Мария Иванова
    стр. 24


    Рубрика: Заплащане и обезщетения

    Обезщетения за незаконно недопускане или отстраняване от работа, дължими от работодателя
    авторски материал
    Автор / източник: Жанет Богомилова
    стр. 32


    Рубрика: Безопасност и здраве при работа

    Въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка
    авторски материал
    Автор / източник: Веселин Цоневски
    стр. 42


    Рубрика: Заетост, квалификация и обучение

    Новият Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
    авторски материал
    Автор / източник: Атанас Колчаков
    стр. 47


    Рубрика: Социална интеграция

    Още за промените в подзаконовата нормативна уредба по прилагането на КСО
    авторски материал
    Автор / източник: Снежана Малакова
    стр. 57

    Въпроси и отговори по отпускане и изплащане на обезщетенията за безработица
    административна практика
    Автор / източник: НОИ
    стр. 60


    Рубрика:Здравно осигуряване

    Ново решение на Надзорния съвет на НЗОК в полза на пациентите
    авторски материал
    Автор / източник: Багряна Маркова, Страшимир Генев, д.м.
    стр. 69


    Въпроси и отговори по прилагане на трудовото законодателство

    Въпроси и отговори по прилагане на трудовото законодателство
    административна практика
    Автор / източник: МТСП


    Приложение
    Работата от разстояние – законова уредба, обща характеристика и особености
    авторски материал
    Автор / източник: Васил Мръчков, проф. д.ю.н.


    Рубрика: Социална фактология
    стр. 79

    "Важно е да знаете!"

  • Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

    Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) (обн. ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.) въвежда в националното законодателство разпоредбите на три нови директиви на ЕС: Директива 2014/54/ЕС на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.Освен това със ЗТМТМ се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. Към настоящия момент като основен законов инструмент за въвеждане на достиженията на европейското право в тази област беше използван Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и неговите подзаконови актове. А с предходното изменение и допълнение през 2011 г. се въведоха разпоредби от още две директиви - Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).

    В Общите разпоредби на ЗТМТМ е изрично определен неговият обхват, изключена е възможността за прилагане на всички конституционно признати форми на дискриминация. Определени са и условията, при които се формулира националната политика в областта на свободното движение на работници в ЕС и тези, касаещи достъпа до българския пазар на труда на чужденци, включително за извършване на дейност на свободна практика на територията на Република България.

    С този закон се урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.

    Съгласно чл. 3 от закона политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    Това сътрудничество и консултациите се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ). Този съвет се създава към министъра на труда и социалната политика. НСТМТМ се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление. В състава на съвета могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци. Председател на НСТМТМ е министърът на труда и социалната политика.

    ЗТМТМ предвижда възможност министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност да може да налага ограничения на достъпа на работници - граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.

    На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател, когато е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, преместен е по вътрешнокорпоративен трансфер или извършва дейност на свободна практика.

    Задължително условие при кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда е чужденецът да пребивава извън територията на Република България.

    Съгласно чл. 7 ЗТМТМ достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:

    1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда (пазарен тест);
    2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
    3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
    4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

    Работниците - граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи място, длъжност и срок на работа.

    За разрешаване на достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението. Документите, необходими за предоставяне на решението, се подават от работодателя в Агенцията по заетостта. За предоставяне или продължаване на срока на решението той внася такса в размер на 400 лв. Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца. Този срок може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.

    Законът забранява правото на достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България и които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.

    Извън посочените по-горе случаи право на достъп до пазара на труда могат да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход, лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна и др.

    В чл. 8 ЗТМТМ изрично са посочени случаите, в които за работа в Република България не се изисква разрешение за достъп до пазара за работници - граждани на трети държави.

    Законът предвижда задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведомява за това Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.

    В чл. 11 ЗТМТМ са посочени случаите, когато изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Такива са случаите, в които работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец, когато той през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава, работодателят има в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение влязло в сила наказателно постановление, има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване, той не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност и др. Отказ се предоставя и когато работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането и когато министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда.

    Отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Освен отказ на правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава законът урежда и случаите, в които решението може да бъде отнето. Това става, когато се установи, че за предоставянето му са представени неверни данни, контролните органи установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава и когато разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.

    ЗТМТМ предвижда изрична забрана за наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането.

    Върху изплатеното възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

    Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.

    В чл. 14 ЗТМТМ е предвидена възможност в отделни случаи министърът на труда и социалната политика, при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда извън предвидените в закона ограничения. В тези случаи на разрешаване на достъп до пазара на труда министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

    Раздел IIе посветен на Единното разрешение за пребиваване и работа. Текстовете от този раздел възпроизвеждат разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта, с които през 2013 г. в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.

    Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) “Единно разрешение за пребиваване и работа" е документ с обозначение "единно разрешение за пребиваване и работа", с което едновременно се разрешава пребиваване и работа на територията на Република България на чужденци от трети държави. Разрешението се издава в рамките на единна процедура на кандидатстване на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа и които притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост. Единна е процедурата за кандидатстване, при която след подадено от работодател единно заявление за разрешаване на пребиваване и работа на гражданин на трета държава се взема решение по това заявление.

    Срокът на Единното решение може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.

    В ЗТМТМ беше пренесена частта от глава осма от ЗНЗ, с която в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

    Разрешението за пребиваване и работа тип “Синя карта на Европейския съюз” за упражняване на висококвалифицирана заетост се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на АЗ решение в рамките на единна процедура за кандидатстване. По смисъла на Закона “висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.

    Решението на изпълнителния директор на АЗ се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението, когато:
    1. работникът - гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
    2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

    Валидността на решението е за срока на трудовия договор.

    В ЗТМТМ намери своето място и въведената с изменението и допълнението на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ) (ДВ, бр. 80 от 2015 г.) облекчена процедура във връзка с издаването на “Синя карта на ЕС”. Тази процедура предвижда да не се изисква провеждане от работодателя на предварително проучване на работната сила - т.нар. “пазарен тест” за наемане на граждани на трети държави по професии, определени в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти (Списъка). Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта, проведено въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.

    С цел осигуряване на по-продължителна и равнопоставена заетост в чл. 18 ЗТМТМ е въведено изискване трудовият договор да е със срок не по-кратък от 12 месеца и размерът на възнаграждението да е най-малко 2 пъти по-висок от средната работна заплата в Република България, съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.

    В раздел IV от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени голяма част от разпоредбите на Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.

    По смисъла на ЗТМТМ “сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България. Според закона сезонна е работата, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.

    Министерството на вътрешните работи издава на гражданина на трета държава разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България за работа като сезонен работник. Разрешението за сезонен работник се издава след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение в рамките на единна процедура. Това разрешение може да бъде удължено еднократно.

    Изпълнителният директор на АЗ предоставя решение в 15-дневен срок след подаване на заявление от работодателя за извършване на сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца.За предоставянето на решение не е необходимо работодателят да прави предварително проучване на пазара на труда. Също така за него не се прилага условието в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за него да не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

    Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТМТМ е необходимо да бъде изготвен Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. Списъкът ще бъде представен на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. В тази връзка е важно да се посочи, че този списък ще се утвърждава еднократно. Решението на изпълнителния директор във връзка с издаването на разрешение за сезонен работник се предоставя само за дейности, включени в Списъка.

    Законът за чужденците в Република България дава възможност разрешението за сезонен работник да се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.

    В случаите на извършване на сезонна работа до 90 дни се прави регистрация в Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л ЗЧРБ чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква. Регистрацията в АЗ се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

    ЗТМТМ предвижда транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник, до работното му място в Република България и обратно да са за сметка на работодателя.

    Законът задължава работодателя да представи на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. Жилището се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем. Наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището, и не може да бъде приспадана автоматично от възнаграждението на сезонния работник. При проверка на тези обстоятелства Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

    В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени и разпоредбите на Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Тази Директива определя реда и условията, при които граждани на трети държави могат да пребивават и да работят на територията на ЕС като преместени за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в поделение на предприятието, за което работят.

    Съгласно ЗТМТМ разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи. Разрешението се издава при спазване на единна процедура след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

    Подобно на процедурата по издаване на разрешение за сезонен работник и при процедурата по предоставяне на решение за издаване на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер не се прилагат условията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗТМТМ.

    Решението на изпълнителния директор на АЗ дава право на работника - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите ръководител, специалист или служител-стажант. Според ЗТМТМ “ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като управлява приемащото предприятие или негова административна структура, контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол и дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.

    Законът дава легални определения и за понятията “специалист” и “служител-стажант”. “Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие. “Служител-стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.

    Законът предвижда срокове, в които работникът - гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, както следва:
    1. до три години - за работещите като ръководители и специалисти;
    2. до една година - за работещите като служители-стажанти.

    Със ЗЧРБ се предвиди възможност притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка на ЕС да има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Уредена беше и хипотезата на мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер, а именно притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, да има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка.

    Според закона условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.

    Съществува възможност членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

    В раздел VIот закона са уредени въпросите относно заетостта на научни работници, студенти и стажанти. Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, могат да упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа - за срока на продължителност на проекта. В тези случаи се прави регистрация в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация. Законът дава право на членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

    По отношение на граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България ЗТМТМ предвижда възможността те да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото º:
    1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
    2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.

    Същите изисквания се прилагат и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите.

    В ЗТМТМ намериха своето място и някои от разпоредбите на НУРИООРРЧРБ относно издаването на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ, както и разпоредби от Наредба № 2 от 10 септември 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България(обн. ДВ, бр. 90 от 2002 г.).

    Изпълнителният директор на АЗ издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България. Такова разрешение за работа се издава за:
    1. командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
    2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;

    Разрешението за работа се издава за срок до една година. Този срок за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване. Срокът за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.

    В ЗТМТМ са предвидени и случаите, в които изпълнителният директор на АЗ отказва да издаде или продължи разрешението, както и тези когато го отнема.

    Раздел VIIIот закона е посветен на издаването на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, което до приемането му беше уредено с Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България.

    Съгласно чл. 44 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България.Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава за срок до една година. Срокът може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

    Законът не допуска промяна в предмета на извършваната дейност за срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика.

    В чл. 47 са посочени случаите, в които се отказва издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави. Това са случаите, в които гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи, представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект, от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения и др. Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

    Самостоятелна глава от закона е посветена на равното третиране на работниците-граждани на ЕС и от трети държави с българските граждани по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право, като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.

    Освен това е урегулиран и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на трудовата миграция и заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане на нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на български граждани в трети държави.

    ЗТМТМ урежда възможността министърът на труда и социалната политика да води преговори и да сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави. За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от договарящите страни договорите приоритетно ще се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.

    Със закона се цели и осигуряване на правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на ЕС/ЕИП и в трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави.

    Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното º законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник, като бъдат командировани от работодателя си, при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.

    Законът забранява на работодателите и посредниците да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното º законодателство.

    За защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси (СТСВ) в съответните задгранични представителства на Република България. Службите се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи. В СТСВ работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.

    Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Контролните органи имат право да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи, да изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.

    ЗТМТМ предвижда и задължения за контролните органи, като те са длъжни да проверяват получените сигнали за нарушения, да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване и да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение. При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи задължително уведомяват прокуратурата.

    Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” извършва контрол по наемането на работа на чужденци. Оценката на риска се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната за наемане на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Оценката на риска може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.

    Съгласно ЗТМТМ изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” може да прилага принудителни административни мерки, като дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон, спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон, дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници и дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му плащания.

    Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

    В глава десета се съдържат административнонаказателни разпоредби. Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    С оглед постигане на пълно съответствие на националното законодателство с директивите в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници в момента се разработва проект на Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ). В него подробно ще бъдат разписани конкретните процедури за предоставяне на решенията на изпълнителния директор във връзка с издаване на съответното разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи. Процедурата за издаване на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ и на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България също ще бъде регламентирана.

    Атанас КОЛЧАКОВ,държавен експерт, отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция”- МТСП

  • Новият Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

    С Постановление № 255 от 29.09.2016 г. Министерският съвет прие Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ) (обн. ДВ, бр. 79 от 07.10.2016 г.). С приемането на ППЗТМТМ приключи процесът на хармонизиране на българското законодателство в областта на трудовата миграция с цел заетост на чужденци - граждани на трети държави на територията на Република България с разпоредбите на Директива 2014/36/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.

    Освен новите разпоредби в ППЗТМТМ са включени и разпоредбите от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България и от Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България, с които се уреждаха процедурите за предоставяне на право на достъп на работници-чужденци от трети държави до българския пазар на труда преди влизането в сила на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

    С правилника се урежда прилагането на ЗТМТМ по отношение на условията и реда за предоставяне, продължаване, отказ и отменяне на писменото решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави във връзка с издаване от Министерството на вътрешните работи на:
    a) единно разрешение за пребиваване и работа;
    б) разрешение за пребиваване и работа тип “Синя карта на Европейския съюз”;
    в) разрешение за сезонен работник;
    г) разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

    В ППЗТМТМ са предвидени и условията и реда за издаване, продължаване, отказ и отнемане на разрешения за работа и на разрешения за извършване на дейност на свободна практика на работници - граждани на трети държави в Република България.

    Уредени са условията и реда за регистрация и за деклариране на заетост без разрешение за работа.

    На структурата, функциите и организацията на дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ) е посветена глава трета от ППЗТМТМ.

    В глава четвърта са уредени въпросите с двустранното регулиране на заетостта с трети държави, а в глава пета - условията и реда за определянето на служителите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), които да се командироват дългосрочно в Службите по трудови и социални въпроси.

    Всеки един от разделите в глава “Трудова миграция от трети държави” въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на работници - граждани на трети държави до българския пазар на труда. Подчертана е ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване и предоставяне на решение във връзка с издаване на съответния тип разрешение за пребиваване и работа. Подробно са изброени необходимите документи, които работодателят следва да подаде в Агенцията по заетостта при кандидатстване за наемане на работа на работници-чужденци от трети държави и са определени срокове, в които могат да бъдат отстранени пропуски или да се подаде допълнителна информация от работодателя.

    За получаване на решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта във връзка с издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа работодателят провежда предварително проучване на пазара на труда и посочва причините, поради които през изтеклия период не е подготвил български гражданин за заемане на длъжността и изпълнението на съответната работа.

    Предварителното проучване на пазара на труда се извършва в национални и местни средства за масово осведомяване, включително в дирекция “Бюро по труда” по месторабота на работника - гражданин на трета държава. Това проучване не може да бъде с продължителност по-малка от 15 дни и по-голяма от 3 месеца. При обявяване на свободно работно място работодателят представя информация относно изискванията за заемане на длъжността, възнаграждението и другите социални придобивки.

    Резултатите от проведеното предварително проучване на пазара на труда се използват от Агенцията по заетостта за установяване на обективната невъзможност на работодателя да наеме на свободното работно място по трудово правоотношение български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или лице по чл. 9, ал. 1, т. 2-6 ЗТМТМ.

    За предоставяне на решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта във връзка с издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа работодателят подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота на работника - гражданин на трета държава заявление по образец съгласно приложение към ППЗТМТМ, а към заявлението прилага и обосновка на искането. В обосновката работодателят представя копия от обяви в местни и национални средства за масово осведомяване, интернет и др., посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работник - гражданин на трета държава и мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2-6 ЗТМТМ, което отговаря на посочените в обявата изисквания.

    Освен това работодателят трябва да подаде и копие от документа за регистрация или ЕИК (единен идентификационен код) съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и/или регистрацията в Българската търговско-промишлена палата или друг документ, легитимиращ вносителя на искането, както и удостоверение за актуално състояние (в случаите на фирми без ЕИК, съгласно чл. 23 ЗТР), както и документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността. Професионалните умения и опит се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж и заеманата длъжност.

    Другите документи, необходими за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда от чужденец-гражданин на трета държава са:

    • справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, наети по трудов договор, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;
    • справка-декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, включително лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6 ЗТМТМ - в предходните 12 месеца, (по месеци), подписана от работодателя и от главния счетоводител;
    • декларация на работодателя, че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
    • други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими;
    • заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора. В договора следва да са определени задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на работника - гражданин на трета държава;
    • документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации;
    • копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава.

    За предоставяне на решение във връзка с издаване на Единно разрешение на лица от български произход, на чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна, на гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища, артисти-изпълнители и спортисти и треньори в спортни клубове не се прилага справка-декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца и към обосновката не се изисква представянето на копия от обяви в местни и национални средства за масово осведомяване, интернет и др.

    За гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища, артисти-изпълнители и спортисти и треньори в спортни клубове не се изискват документи, удостоверяващи завършено образование, придобита квалификация и трудов стаж.

    Спортната федерация и националната спортна организация - работодател на спортисти и треньори граждани на трета държава трябва да представи в АЗ копие от спортната лицензия, издадена от министъра на младежта и спорта, или удостоверение от съответната лицензирана спортна федерация или национална спортна организация.

    За наемане на артисти-изпълнители е необходимо работодателят да представи писмо от Министерството на културата за наличие на интерес от наемането на граждани на трети държави.

    За продължаване на решението работодателят отново подава в съответната дирекция “Бюро по труда” копие от притежаваното от работника - гражданин на трета държава, Единно разрешение за пребиваване и работа, копие от трудов договор или от допълнително споразумение към трудовия договор и само някои от посочените по-горе документи. В тези случаи не се подават документи за образование и декларация, че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. Не се изисква представянето на други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност. Документите за продължаване на решението се подават не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на Единното разрешение за пребиваване и работа и при спазване на изискванията за първоначалното му издаване.

    Когато за упражняването на професията и дейността се изисква призната от български орган правоспособност, издадено разрешение или лиценз, за продължаване и за предоставяне на ново решение работодателят подава в Агенцията по заетостта:

    • за преподавателите в училища - документ, издаден на основание чл. 213, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование;
    • за хазартна дейност - лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта;
    • за спортисти и треньори - удостоверение от съответната спортна федерация и национална спортна организация, че работникът - гражданин на трета държава, има статут на професионален състезател съгласно изискванията на международната федерация по съответния вид спорт, притежава особени лични качества и висока степен на професионални умения и са налице основанията да бъде картотекиран в съответната спортна федерация/спортен клуб.

    При необходимост за удостоверяване на условията за даване на решение във връзка с издаване на Единно разрешение Агенцията по заетостта може да изиска допълнителни документи, за което работодателят се уведомява писмено и се определя срок за представянето им. При констатирани пропуски и нередности на документите Агенцията по заетостта уведомява писмено работодателя, като му определя 15-дневен срок за отстраняването им. В случай че не може да представи документите в указания срок, работодателят може да оттегли заявлението с писмено уведомление до Агенцията по заетостта и впоследствие може да ги внесе отново.

    За предоставяне на решение във връзка с издаване от органите на МВР на “Синя карта на ЕС” е необходимо работодателят да подаде в АЗ заявление. Към заявлението той прилага обосновка на искането, копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР, документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника, справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, наети по трудов договор, декларация че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими, заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора, документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България и копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава.

    За продължаване на решението работодателят подава в АЗ заявление не по-късно от 15 дни преди изтичането на валидността на Синята карта на ЕС и при спазване на изискванията за първоначалното º издаване. Към заявлението се подават обосновка на искането, копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР и заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, придружени от копие от притежаваната от работника - гражданин на трета държава, Синя карта на ЕС.

    За изготвяне на първия Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти по чл. 18, ал. 1 ЗТМТМ, и за неговото актуализиране организациите на работодателите, признати за представителни на национално равнище, представят мотивирани предложения до председателя на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ). В 30-дневен срок от получаването на предложението председателят на НСТМТМ свиква заседание на съвета. Предложенията се разглеждат и на заседание на Националния съвет за насърчаване на заетостта по реда на правилника за дейността му. НСТМТМ предлага на министъра на труда и социалната политика включването на предложенията в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, или ги отхвърля - заедно или поотделно.

    За предоставяне на решение на изпълнителния директор на АЗ във връзка с издаване от органите на МВР на разрешение за сезонен работник за сезонна работа от 90 дни до 9 месеца работодателят подава в АЗ заявление по образец и обосновка на искането. Освен това трябва да се подаде копие от документа за регистрация или ЕИК и/или регистрацията в БТПП, както и удостоверение за актуално състояние (в случаите на фирми без ЕИК, съгласно чл. 23 ЗТР). Необходимо е работодателят да подаде и документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността. Работодателят декларира, че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд и представя други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими. В АЗ работодателят подава и заверено копие на срочен трудов договор, документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България и копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава. Необходимо е да се представи и договор за наем на жилище.

    Тези документи работодателят трябва да внесе не по-късно от 30 дни преди заявената начална дата на започване на заетостта.

    При смяна на работодателя или за продължаване на заетостта при същия работодател решението за сезонен работник се предоставя при спазване на посочените по-горе условия.

    В ППЗТМТМ са уредени и редът и условията за предоставяне на решение на изпълнителния директор на АЗ във връзка с издаването от органите на МВР на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За предоставяне на решението работодателят трябва да подаде в АЗ заявление по образец, обосновка на искането, копие от документа за регистрация или ЕИК, справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, декларация, че условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд и копие от страницата на документа за задгранично пътуване на чужденеца.

    Освен тези документи, работодателят трябва да внесе и документ, който да доказва, че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен превод на български език. Работодателят е необходимо да представи данни за продължителността на трансфера и документи, легализирани съгласно българското законодателство, удостоверяващи, че работникът:
    а) е работил в същото предприятие/група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението - за ръководителите и специалистите, и не по-малко от 6 месеца без прекъсване - за служителите-стажанти;
    б) притежава необходимите професионален опит и квалификация - за длъжността ръководител и специалист;
    в) ще продължи да работи в предприятието, установено в третата държава, след срока на трансфера;

    Към посочените по-горе документи за длъжността служител-стажант е необходимо в АЗ да се представи документ за завършено висше образование, легализиран и придружен от заверен превод и копие от споразумението за обучение, свързано с подготовката на бъдещата позиция на стажанта в рамките на предприятието или групата от предприятия, придружено от описание на програмата за обучение. В програмата за обучение изрично се посочва продължителността на програмата, условията, при които служителят-стажант ще бъде ръководен по време на програмата и че целта на заетостта на работника е професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи.

    За продължаване на решението работодателят подава заявление не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Към заявлението той прилага обосновка, копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР и копие на разрешението, притежавано от работника - гражданин на трета държава.

    Раздел V и VI от ППЗТМТ са посветени на условията и реда, при които изпълнителният директор на Агенцията по заетостта може да издава, продължава, отказва и отнема разрешения за работа по чл. 40, ал. 1 ЗТМТМ и на разрешения за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 ЗТМТМ на работници-граждани на трети държави в Република България.

    За издаване на разрешение за работа на основание чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, подава в Агенцията по заетостта заявление, обосновка на искането, копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР, справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, наети по трудов договор, декларация за декларация, че условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, копие от страницата на документа за задгранично пътуване на чужденеца и две цветни снимки - формат 3,5/4,5 см.

    Към тези документи работодателят прилага копие от договора с чуждестранна фирма за предоставяне на услугата, който е основание за приемане на командированото лице, заверен от страните по договора с подпис и печат. Освен това се представя легализиран съгласно българското законодателство документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател - страна по договора. Работодателят внася в АЗ и легализирано съгласно българското законодателство писмо-потвърждение от чуждестранната фирма - работодател, което:

    • удостоверява наличието на трудово правоотношение с командирования работник;
    • посочва конкретните задачи за изпълнение;
    • определя срока на командироване и
    • гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования.

    За продължаване на разрешението за командировани или изпратени работници и служители работодателят подава в Агенцията по заетостта заявление, обосновка на искането, копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава и копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР. Към тях работодателят прилага оригинал и копие на допълнително споразумение към трудовия договор за наетите лица или актуализиран документ за командированите лица, в случаите по чл. 41, ал. 3 ЗТМТМ.

    Посочените документи се подават не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на разрешението за работа и при спазване на изискванията за първоначалното му издаване. Разрешението за продължаване срока на разрешението за работа се издава в 3-дневен срок след заплащане на таксата и се получава лично от работника - гражданин на трета държава.

    За преиздаване на разрешението поради загубване, повреждане или унищожаване на документите изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава дубликат на разрешението за работа в 3-дневен срок след представяне на документ за платена такса.

    За издаване на разрешение за работа на членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България към заявлението освен посочените по-горе документи работодателят подава в АЗ и документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава и заверено от работодателя копие на срочен трудов договор. Същото разрешение на изпълнителния директор се издава и за осъществяване на дейност по трудово правоотношение от членовете на семейство на: притежател на Синя карта на Европейския съюз, на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер и на гражданин на трета държава - научен работник.

    За издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика гражданинът на трета държава, желаещ да работи на свободна практика, подава в Агенцията по заетостта заявление по образец. Към него прилага други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими. Освен това чужденецът подава и документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника и две цветни снимки. За получаване на разрешението кандидатът трябва да представи в АЗ кратко описание на вида, характера и целите на дейността на свободна практика и подробен план на дейността за срока, за който се иска издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика. Необходимо е да приложи и документ, удостоверяващ наличието на професионален опит не по-малко от две години по дейността, свидетелство за съдимост на лицето, валидно към датата на подаване на заявлението, документ за владеене на български език на ниво минимум В1 от Общата европейска езикова рамка на Съвета на Европа и документ, установяващ наличието на финансови средства за извършване на дейността на свободна практика в съответствие с представения план.

    Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се получава лично от кандидата в Агенцията по заетостта след заплащане на таксата, предвидена в ЗТМТМ. Същото разрешение се издава и за извършване на дейност на свободна практика от членовете на семейства на притежател на Синя карта на Европейския съюз, на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер и на гражданин на трета държава-научен работник.

    Съгласно ППЗТМТМ планът за дейността трябва да съдържа доказателства за икономическия и/или обществения ефект от дейността, информация за актуалното състояние на външната и вътрешната икономическа среда, идентификация на пазара, ясно дефинирани цели за дейността, възможностите за постигане на практически измерими резултати, общите тенденции в развитието на пазара и финансова обосновка.

    Разрешението за извършване на дейност на свободна практика може да бъде продължено. За целта гражданинът на трета държава подава в АЗ заявление не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на разрешението за извършване на дейност на свободна практика и при спазване на изискванията за първоначалното му издаване. Към заявлението прилага план на дейността за срока, за който се иска продължаване на дейността, най-малко два договора за извършване на услуга, отчет за изпълнението на плана за дейността за предходния период, декларация за липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, регистрационно удостоверение от регистър БУЛСТАТ, декларация за патент по чл. 61н от Закона за местните данъци такси - при извършване на патентни дейности и копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

    Разрешението за продължаване на дейността на свободна практика се издава в 3-дневен срок след заплащане на таксата, определена в ЗТМТМ и се получава лично от гражданина на трета държава в АЗ.

    За преиздаване на разрешението поради загубване, повреждане или унищожаване на документите изпълнителният директор на АЗ издава дубликат на разрешението в 3-дневен срок след представяне на документ за платена такса.

    В раздел VII от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са уредени редът и условията за регистрация на заетост на граждани от трети държави. За регистрация на заетост на работник - гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца или командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, местното лице, приемащо командирования или изпратения работник или служител, подава в Агенцията по заетостта декларация в 3 екземпляра по образец. Към декларацията се прилагат обосновка на искането, копие от документа за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР, декларация, че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд и копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава. Тези документи са придружени от:

    • копие от договора с чуждестранна фирма за предоставяне на услугата, който е основание за приемане на командированото лице, заверен от страните по договора с подпис и печат;
    • легализиран съгласно българското законодателство документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател - страна по договора;
    • легализирано съгласно българското законодателство писмо-потвърждение от чуждестранната фирма - работодател, което:

    1. удостоверява наличието на трудово правоотношение с командирования работник;
    2. посочва конкретните задачи за изпълнение;
    3. определя срока на командироване;
    4. гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования.

    Важно е да се отбележи, че регистрацията се извършва преди влизането на гражданина на трета държава на територията на Република България и преди началото на заетостта и се потвърждава чрез заверка на декларацията от изпълнителния директор на АЗ в 10-дневен срок от датата на подаването º.

    Съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗТМТМ за регистрация на заетостта на граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, приемащата научноизследователска организация подава в Агенцията по заетостта декларация в два екземпляра по образец. Към декларацията се прилага копие от споразумението за прием на научни работници, копие от документа за пребиваване на научния работник - гражданин на трета държава и копие от срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с посочената продължителност на научноизследователския проект.

    Горепосочените документи се подават в 7-дневен срок от началото на заетостта, а регистрацията се извършва в 7-дневен срок от подаването им. Регистрацията се потвърждава със заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

    За регистрация на заетостта на граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България работодателят подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота на работника декларация в два екземпляра по образец, копие от трудовия договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на обучението и с договореното разпределение на работното време, в случай че се сключва за работа на непълно работно време, удостоверение за приемането на гражданина на трета държава за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че същият ще се обучава в редовна форма на обучение през съответната година и копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

    Документите се подават в 7-дневен срок от началото на заетостта. Регистрацията се извършва в 7-дневен срок от подаване на документите и се потвърждава със заверка на декларацията от директора на дирекцията “Бюро по труда”.

    Декларирането на заетостта на членовете на семейства на чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, членове на семейство на български граждани и членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, работодателят подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота декларация в два екземпляра по образец. Към декларацията прилага копие от валиден документ за пребиваване на гражданина на трета държава и заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника - гражданин на трета държава.

    За деклариране на заетостта на лицата, ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), освен документите, посочени по-горе, работодателят подава и служебна бележка, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, за наличие на обстоятелства по чл. 29, ал. 3 от ЗУБ.

    Декларирането на заетостта на лицата, ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от ЗЧРБ - до осъществяване на експулсирането освен документите по ал. 1 работодателят подава и служебна бележка от органите за административен контрол на чужденците за наличие на обстоятелства по чл. 44а, ал. 4 от ЗЧРБ.

    Глава трета от ППЗТМТМ е посветена на структурата, функциите и организацията на дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ). Определени са съставът, изискванията за кворум и процедурата по гласуване и вземане на решение от съвета. Изброени са правомощията на председателя, зам.-председателя, секретаря и членовете на НСТМТМ. Подробно са изброени функциите на НСТМТМ и организацията на дейността му.

    НСТМТМ се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Председател на НСТМТМ е министърът на труда и социалната политика. Заместник-председател на НСТМТМ е заместник-министър на труда и социалната политика или друго оправомощено от министъра на труда и социалната политика длъжностно лице.

    Председателят на НСТМТМ представлява съвета, свиква заседанията и предлага дневния ред, ръководи заседанията и цялостната работа на съвета и има право на глас от името на Министерството на труда и социалната политика, организира и контролира изпълнението на решенията на съвета, подписва протоколите от заседанията на съвета, има право да изисква от членовете на съвета информация по всички въпроси от областта на трудовата миграция, както и съответно да им предоставя такава при поискване от тяхна страна.

    Заместник-председателят на Съвета подпомага работата на председателя и при необходимост го замества и координира изпълнението на взетите решения. Той няма право на глас, освен когато замества председателя на съвета.

    ППЗТМТМ предвижда възможността при отсъствие на председателя, съответно на заместник-председателя, неговите функции да се изпълняват от секретаря или от оправомощено за това лице. Секретарят на НСТМТМ няма право на глас, освен когато замества председателя. Той организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета и осигурява необходимите материали за тях, подготвя проект на дневния ред за заседанията на съвета, осъществява връзката и координацията между членовете на съвета, осигурява воденето на протокол от заседанията и др.

    Членове на НСТМТМ на паритетен принцип са:

    • представители (заместник-министри/заместник-председатели или главен секретар/административен секретар) на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Министерството на младежта и спорта, Държавна агенция “Национална сигурност”, Държавната агенция за българите в чужбина и Националното сдружение на общините в Република България;
    • дванадесет представители на национално представителните организации на работниците и служителите;
    • дванадесет представители на национално представителните организации на работодателите.

    ППЗТМТМ предвижда възможността с право на съвещателен глас може да бъдат привличани в работата на НСТМТМ и ръководители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които имат предмет на дейност, свързан с трудовата миграция и свободното движение на работници. Министърът на труда и социалната политика може да привлича като консултанти в работата на НСТМТМ и на работните групи към него представители на академичните среди и на международни организации.

    Поименният състав на НСТМТМ се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации.

    Членовете на НСТМТМ участват в заседанията на съвета и осигуряват необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхната компетентност и се задължават да не разпространяват предоставената им информация във връзка с работата на съвета преди официалното º оповестяване.

    Съгласно ППЗТМТМ при разглеждане на въпроси, свързани с конкретен икономически сектор (бранш), е задължително участието на браншовата структура, когато има такава, на съответната национално представителна организация на работодателите и на работниците и служителите. Представителят на тази организация има право да изложи вижданията си по конкретния въпрос пред НСТМТМ, но не участва във вземането на решения.

    При разглеждане на въпроси от регионално значение може да бъдат канени да присъстват и представители на компетентен орган на съответната местна власт, както и на регионални структури на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Поканените лица имат право да изложат вижданията си по конкретния въпрос пред НСТМТМ, но не участва във вземането на решения.

    За изпълнение на конкретни задачи НСТМТМ може да създава работни групи.

    Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност:

    • обсъжда и подпомага изпълнението на политиката в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, включително чрез изготвяне на проекти на решения;
    • дава предложения в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници, по проектите на годишните планове за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.) и обсъжда изпълнението им;
    • обсъжда информация относно резултатите от проучвания и анализи на предлагането и търсенето/недостига на работна сила на пазара на труда, включително по отрасли, професии и региони, и прави предложения за мерки за компенсиране;
    • обсъжда приема на работници от трети страни, включително в рамките на двустранните спогодби, при реален недостиг на заявените специалисти на пазара на труда в Република България;
    • обсъжда и предлага приемането на Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, по реда на чл. 18 ЗТМТМ;
    • обсъжда и предлага приемането на Списъка на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, по реда на чл. 25 ЗТМТМ;
    • прави преглед на законодателството и на административната практика по прием на граждани от трети страни с цел работа и при необходимост предлага съответни изменения;
    • дава становища при осъществяване на мерки по отношение на заетостта на български граждани в чужбина и тяхното привличане за заетост обратно в Република България;
    • следи за изпълнението на двустранни спогодби за трудова миграция и за заетост, особено по отношение на избора на икономически сектори, в които да се прилагат;
    • запознава се и обсъжда опита на други държави;
    • обсъжда информация относно дейността на службите по трудови и социални въпроси и др.

    НСТМТМ осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания. Редовните заседания се провеждат поне два пъти годишно, а извънредни заседания се свикват по предложение на председателя или по искане най-малко на 1/3 от членовете на съвета.

    Решенията на НСТМТМ се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове на съвета с право на глас. По изключение правото на глас на отделен член може да се упражни неприсъствено. В този случай вотът се изразява писмено и е неразделна част от протокола от заседанието на съвета. В изключителни случаи НСТМТМ може да вземе решение и неприсъствено, с обикновено мнозинство от състава си, чрез протокол, подписан от всички членове, по въпроси, по които вече е проведено обсъждане.

    За всяко заседание на НСТМТМ се съставя протокол, който се подписва от председателстващия и от секретаря.

    За своята дейност в НСТМТМ членовете на съвета не получават възнаграждение.

    Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност периодично публикува информация за дейността си на портала на консултативните звена, администриран от Министерския съвет, официалните интернет страници на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта, както и в Информационния бюлетин по труда.

    Процедурата по провеждането на преговори за сключването на международни договори за регулиране на трудовата миграция и такива в областта на заетостта по чл. 62 ЗТМТМ е уредена в глава четвърта “Двустранно регулиране на заетостта с трети държави” от ППЗТМТМ.

    Провеждането на преговори за сключването на международни договори за регулиране на трудовата миграция и на договори в областта на заетостта започва след размяна на ноти по дипломатически път за установяване на взаимен интерес с дадена трета държава. Министърът на труда и социалната политика информира НСТМТМ за установените възможности за стартиране на преговори и подписване на международни договори за регулиране на трудовата миграция. След това Министерството на труда и социалната политика изготвя проект на международен договор. Министърът на труда и социалната политика препраща проекта на договор по дипломатически път до другата страна с предложение за провеждане на предварителни консултации по проекта на договор и предлага дата за провеждането им. Проектът на международен договор като основа за водене на преговори се съгласува по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и при спазване изискванията на чл. 3-7 от Закона за международните договори на Република България (ЗМДРБ). След приключването на тази процедура проектът на договор се внася в Министерския съвет за одобряване и за възлагане на мандат за неговото подписване по реда на чл. 6 ЗМДРБ.

    Преди започването на всеки кръг за водене на преговорите министърът на труда и социалната политика определя със заповед ръководителя и състава на българската делегация. След приключването на експертните преговори по дипломатически път се предприемат съответните мерки за осигуряване на подписването на международния договор за регулиране на трудовата миграция. Министърът на труда и социалната политика внася подписания договор в Министерския съвет за одобряване съгласно чл. 9, ал. 2 и чл. 17 ЗМДРБ. Договорът влиза в сила по реда на чл. 24 ЗМДРБ.

    Условията и редът за определянето на служителите на Министерството на труда и социалната политика, които да се командироват дългосрочно като ръководители на Службите по трудови и социални въпроси и в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, техните задължения и отговорности са разписани в глава пета “Служби по трудови и социални въпроси” от ППЗТМТМ.

    Командированите дипломатически служители трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство освен на държава - членка на Европейския съюз, и да притежават необходимата професионална и езикова квалификация, както и професионален опит, свързани с характера на изпълняваните задачи и със специфичните условия в приемащата държава, както следва:

    • професионална квалификация - висше образование с минимална образователно-квалификационна степен “магистър”, доказана с официални документи;
    • специализирана квалификация - допълнително образование или друга форма на повишаване на квалификацията в изброените области по т. 1, доказана с официални документи, е предимство;
    • професионален опит - 3 години в централната администрация на Министерството на труда и социалната политика или 5 години трудов/служебен стаж в държавната администрация в страната в областта на европейската интеграция и/или координация, свободното движение на хора, трудовата миграция и интеграция, международните отношения, социалната политика и заетостта;
    • езикова квалификация съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 3 на Закона за дипломатическата служба (ЗДС) (да владее най-малко два чужди езика, поне единият от които е официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия).

    Владеенето на официалния език на държавата по акредитация се счита за предимство.

    Дипломатическите служители се командироват със заповед на министъра на труда и социалната политика след извършване на конкурентен подбор в Министерството на труда и социалната политика и след съгласуване с министъра на външните работи. Временният дипломатически ранг на тези служители се определя от министъра на външните работи съгласно чл. 39, ал. 4 ЗДС по предложение на министъра на труда и социалната политика и зависи от минималния трудов и/или служебен стаж.

    Службите по трудовите и социалните въпроси (СТСВ) се ръководят от дългосрочно командировани от министъра на труда и социалната политика служители на Министерството на труда и социалната политика. Ръководителите на СТСВ са служители на Министерството на труда и социалната политика по служебно правоотношение и се командироват дългосрочно от министъра на труда и социалната политика в съответствие с действащото законодателство в Република България. При осъществяването на своята дейност ръководителите на СТСВ се задължават да изпълняват и указанията на ръководителя на задграничното представителство на Република България в приемащата държава, отнасящи се до общата организация на дейността на даденото представителство. Ръководителите на СТСВ участват в осъществяването на дейностите на задграничното представителство на Република България, към което са командировани, които са от компетентност на МТСП, като съдействат за:

    • изграждане и развитие на двустранните отношения в областта на свободното движение на хора и трудовата и социалната политика като цяло;
    • разширяване и укрепване на връзките между Министерството на труда и социалната политика и съответните институции в приемащата държава;
    • провеждане на държавната политика в областта на свободното движение на работници и защита на интересите на българските граждани в тази област в приемащата държава;
    • координиране изпълнението на вече сключени двустранни договори в областта на трудовата миграция;
    • оказване, в рамките на своята компетентност, на съдействие на български граждани в приемащата държава за защита на техните интереси;
    • оказване на информационно съдействие на местни граждани и юридически лица по въпроси, свързани с българската нормативна уредба в областта на заетостта и социалната политика, за упражняване на дейност на свободна практика, заетост като командировани лица, за техните осигурителни и други права и задължения;
    • подготовката на протоколни посещения на представители на ръководството на Министерството на труда и социалната политика в приемащата държава, координиране и организиране на протоколните срещи в рамките на посещенията, оказване на съдействие с логистична подкрепа и превод при необходимост;
    • подготовката и оказване на съдействие при работни посещения на делегации от експерти на Министерството на труда и социалната политика в приемащата държава, командировани в страната за участие в преговори, експертни консултации, заседания на смесени комисии по действащи двустранни договори, експертни срещи, конференции и други мероприятия по въпроси на отделните политики, провеждани от МТСП, както и участие по компетентност в тези форуми като представител на Министерството на труда и социалната политика.

    Министърът на труда и социалната политика командирова дългосрочно служители на МТСП с временен дипломатически ранг в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел (ПП) с цел осигуряване на ефективно участие в дейността на ПП по въпросите на социалната политика и заетостта, свободното движение на работници, координацията на системите за социална сигурност, трудовата миграция и интеграцията на граждани от трети държави. Представителите в ПП са служители на Министерството на труда и социалната политика по служебно правоотношение и се командироват дългосрочно от министъра на труда и социалната политика в съответствие с действащото законодателство в Република България, съобразно одобрения от Министерския съвет състав на ПП. Статутът на тези лица се определя от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), Закона за държавния служител и от подзаконовите нормативни актове към тях.

    Дългосрочно командированите дипломатически служители съдействат за изпълнението на ангажиментите на Република България като пълноправен член на ЕС в постоянните органи на Съвета на Европейския съюз и в Европейската комисия и участват в подготовката и съгласуването на позициите на българската страна от компетентност на Министерството на труда и социалната политика по въпросите на социалната политика и заетостта и на свободното движение на хора. В своята дейност дългосрочно командированите служители на Министерството на труда и социалната политика изпълняват указанията на министъра на труда и социалната политика, като координират изпълнението на поставените задачи с ръководителя на ПП или със съответното задгранично представителство на Република България в държавата по назначението им. Средствата за цялостната издръжка на дългосрочно командированите служители за времето на командировката им в СТСВ или в ПП са за сметка на Министерството на труда и социалната политика.

    Атанас КОЛЧАКОВ,държавен експерт в отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция” в дирекция “Политика на пазара на труда и трудова мобилност”- МТСП

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит