Sidebar

Меню

вписване

  • Дайджест "Собственост и право", 2016 г., кн. 08

    Рубрика: Собственост и други вещни права. Придобивни способи

    Подновяване на вписването на ипотеката и ново вписване на ипотеката - разграничения и особености (чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 179, ал. 3 ЗЗД)
    авторски материал
    Автор / източник: Стоян Ставру, д-р
    стр. 5

    За ликвидацията на отношенията между страните по нищожна сделка за продажба на недвижим имот
    авторски материал
    Автор / източник: Валери Петков
    стр. 16

    Решение № 65 от 28.06.2016 г. по гр. д. № 5115/2015 г. на ВКС, І г.о.
    Задълженията на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго, са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта. Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 25


    Рубрика: Държавна и общинска собственост. Концесии

    Свързване на концесионната територия, попадаща в земеделски земи, с републиканските и местните пътища
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Георгиев
    стр. 30


    Рубрика:Земеделски земи, гори и горски територии

    Допустимост на косвения съдебен контрол на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
    авторски материал
    Автор / източник: Светослав Йорданов
    стр. 39


    Рубрика: Кадастър и имотен регистър

    Преглед на измененията и допълненията в Закона за кадастъра и имотния регистър, обнародвани в ДВ, бр. 57 от 2016 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Валентина Бакалова
    стр. 46

    Проблем ли е разликата в площта на поземлените имоти, която е по-малка от допустимата?
    авторски материал
    Автор / източник: Петър Лефтеров
    стр. 57


    Рубрика:Наследяване. Семейни имуществени отношения

    Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 59

    Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, І г. о.
    За изменение на установеното от закона равенство на дяловете при прекратяване на съпружеската имуществена общност се вземат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 61


    Рубрика:Нотариални действия. Вписване

    Задължен ли е нотариусът при удостоверяване на правна сделка с недвижим имот да проверява и да уведомява страните за наличие на ипотека?
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Димитров, Марчела Помакова
    стр. 64


    Рубрика: Регулиране и застраховане на поземлените имоти

    За правото да се минава през чужд имот
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 72


    Рубрика: Авторско право

    Авторското право и правото на повторно използване на информация от обществения сектор, публикувана в отворен формат
    авторски материал
    Автор / източник: Офелия Киркорян-Цонкова, д-р
    стр. 75

    Важно за Вас

  • По някои въпроси на вписването, добросъвестното владение и придобивната давност, поставени в съдебната практика

    Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) добросъвестен владелец е този, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или формата на основанието е опорочена. Възможно е преди извършването на акта - правно основание, по отношение на недвижимия имот, който „се прехвърля“, да е вписана искова молба или възбрана. Поставя се въпросът за отражението на това вписване върху добросъвестността на придобиващия и придобивната давност.

    1.В Решение № 448 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 100/2011 г., ГК, I г.о., се разглежда следният случай. Придобит е (1990 г.) имот от съпруга по време на брака. Впоследствие (1996 г.) той се е разпоредил с имота, лично и като пълномощник на съпругата си. Следва развод (26.09.1997 г.) и иск за установяване (30.10.1997 г.), че недвижимият имот, макар и придобит по време на брака, е лична собственост на ишцата, съединен с ревандикация. Исковата молба е вписана. В хода на процеса обаче е предявен инцидентен установителен иск от ищцата за обявяване на разпоредителната сделка, извършена от бившия й съпруг, за нищожна. Приобретателят по сделката от 1996 г. е конституиран в процеса през 2007 г., през същата година е прекратено производството по първоначално предявения иск и през 2008 г. е уважен инцидентният иск срещу бившият съпруг и първия приобретател, че сделката е нищожна. Междувременно през 2002 г. първият приобретател е прехвърлил имота отново. Вторите приобретатели придобиват в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). При тази фактическа обстановка съпругата е предявила ревандикационен иск срещу първия приобретател и вторите приобретатели. Вторитеприобретатели са възразили, че са придобили по кратката или (евентуално) по дългата давност1. Районният съд отхвърля иска и приема, че ответниците са придобили по кратката давност, като изрично посочва, че към момента на продажбите от 1996 и 2002 г. нямавписани искови молби и прехвърлянията не са „по време на висящ процес“ (цит. по Решение № 43 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 56/2009 г. на РС - Балчик). Въззивният съд обаче е приел обратното - че е имало вписана искова молба „за оспорване собствеността върху вещта“, ответниците са можели да се уведомят за нея, но „след като не са сторили това и да получат предоставената от законодателя възможност за знание за тези факти, определящи субективния признак на владението, опровергава добросъвестността им по смисъла на чл. 70 ал. 1 ЗС“ (цит. по Решение № 425 от 21.10.2010 г., по гр. д. № 477/2010 г. на ОС - Добрич). При тази фактическа обстановка ВКС допуска касационно обжалване по въпроса „противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот, респективно лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС вписването на искова молба по предявен иск за собственост срещу праводателя на неговия праводател, по който иск производството е прекратено, но съдът се е произнесъл с решение по предявен в същото производство инцидентен установителен иск, исковата молба по който не е вписана, предявен също срещу праводателя на неговия праводател, с правно основание чл. 26 ЗЗД, различно от правното основание на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 21 СК (отм.)“.

    ВКС е съгласен с въззивната инстанция, че наличието на вписана искова молба се отразява на субективната добросъвестност (както се видя, и първоинстанционният съд не твърди обратното, а приема, че не е имало вписване). В отговора на поставения въпрос ВКС посочва, че „В случаи като процесния, когато правното основание за владението на купувач по договор, сключен с нотариален акт, е възникнало при наличие на вписана преди това искова молба - ревандикационна претенция против праводателя на продавача по договора, вписаната искова молба ограничава прехвърлителното действие на разпоредителната сделка и елиминира възможността тази сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането“ (удебеляването мое - Д. Н.).

    ВКС се мотивира с оповестително - защитния ефект на вписването: да даде гласност и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването.

    Всъщност още тук тезата на ВКС е компрометирана: вписването на ревандикационния иск няма оповестително - защитно действие, още по-малко такова има искът за установяване, че имотът е личен, а не СИО. Непротивопоставимостта на прехвърлянето на чуждите права произтича от закона (чл. 21, ал. 1 ЗЗД), а не от вписването - така Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2013 г. по т. д. № 6/2013 г., (мотивите към т. 3). Ако ищецът е собственик, значи ответникът не е, и няма нужда вписването на иска по чл. 108 ЗС да защитава собственика - ищец от евентуално прехвърляне от ответника, защото то така или иначе му е непротивопоставимо. Материалноправното състояние не се изменя от прехвърлянето - поради непротивопоставимостта на договора за разпореждане с чужда вещ. Процесуалната ситуация не се изменя съществено, защото при прехвърляне на спорното право делото продължава между същите страни, но решението има действие и спрямо приобретателя по време на процеса (чл. 226, ал. 1 ГПК). След като въпросът за непротивопоставимостта на придобивния акт на третото лице, договаряло с ответника, и разпростирането на силата на пресъдено нещо (СПН) спрямо приобретателя в процеса е ясно разрешен в закона, остава необходимостта от защита на ищеца във фазата на принудителното изпълнение срещу трети лица, които евентуално владеят имота след завеждане на иска (защото субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по ревандикацията, естествено, не се разпростират спрямо всички трети лица, но се предполага, че към момента на завеждането на иска именно ответникът е владял, след като в крайна сметка е получено осъдително решение). Тази защита на ищеца обаче е постигната не чрез някакво особено действие на вписването на исковата молба, а чрез нормата на чл 523, ал. 1 ГПК, която установява, че въвод се извършва срещу всяко лице, придобило владението след завеждане на иска2.

    Същинският аргумент на ВКС обаче не е непротивопоставимостта по отношение на придобитите от трети лица права. Така щеше да бъде, ако беше прието, че ефектът на придобивната давност е настъпил, но този ефект „не изчиства“ вписаната искова молба, защото тя му е противопоставима. Вместо това ВКС настоява за обезличаване на субективната добросъвестност, която е „ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко вписани акта досежно един имот“3. Това е вярно, доколкото, под конкуренция между няколко вписани акта, се разбира конкуренцията между няколко приобретатели на един и същи прехвърлител - тогава няма значение кой е добросъвестен, важно е кой е вписал акта си пръв (чл. 113 ЗС). У нас няма норма, която по принцип защитава третите добросъвестни лица, затова добросъвестността винаги е ирелевантна, освенкогато законът я зачита. Но ВКС не обсъжда тази хипотеза, а и тук не се касае до такава конкуренция - придобиването е a non domino. Не се касае до няколко акта на придобиване от един праводател.

    В мотивите си съдът се обляга на т.нар. оповестителнодействие. Следва обаче да се посочи, че конкуренцията на актовете и субективната добросъвестност стоят на съвсем различни плоскости; и ако изобщо се говори за конкуренция извън случаите на конкуренция между вписани актове, то трябва да се постави въпросът именно за конкуренцията между ефекта на вписването на исковата молба и ефекта на придобивната давност. Посочването, че правилата за конкуренция на актове, което в крайна сметка означава конкуренция на права, водят до това изобщо да няма конкуренция, защото всъщност няма придобито второ конкуриращо право, означава смесване на две различни правни явления. Ясно е, че субективната добросъвестност не се влияе от вписването на някакъв акт, но понеже се явява „неудобна“ като отключваща оригинерния състав, ВКС я обявява за „ирелевантна“. Всъщност така по заобиколен начин се достига до презумпция за знание поради наличието на вписване. Такава презумпция обаче не е предвидена в случая. Затова е напълно основателна критиката на посоченото решение от К. Кунчев, че - напротив - има презумпция за добросъвестност (чл. 70, ал. 2 ЗС), а „вписването в имотния регистър при сега действащото законодателство може да създаде само едно косвено доказателство за знание, но не и достатъчно, за да се обори презумпцията“4.

    Следва да се приеме, че след като законът не предвижда изрично презумпция за знание при вписването на исковата молба, това вписване само по себе си не влияе на добросъвестността.

    Следва също така да се отбележи, че вписването никога не защитава ищеца срешу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Всяко вписване има специфично действие; както посочих, ревандикацията няма оповестително - защитно действие и не препятства придобиването по кратката давност от добросъвестен владелец, придобил a non domino, освен чрез способността си да прекъсне и спре давността, когато това е приложимо. Но дори и когато исковата молба има оповестително - защитно действие (например искът по чл. 17, ал. 2 ЗЗД или по чл. 19, ал. 3 ЗЗД5), това действие не се разпростира спрямо всички и неправи правата на всякакви трети лица по принцип непротивопоставими на ищеца. „...трети лица в областта на вписванията - посочва в тази връзка акад. Л. Василев - са само ония лица, които извличат права на собственост или ограничени вещни права срещу същия праводател върху същия имот, но от други актове, различни от вписания“6.

    2.Следващият обсъден случай засяга именно вписване, което има оповестително - защитно действие.

    Във въззивното Решение № 896 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 1622/2007 г. на Варненския окръжен съд е обсъдена ревандикационната претенция на приобретателите по силата на решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу приобретателите по прехвърлителен договор, сключен със същия праводател, но след вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. ВОС приема, че „ответниците са придобили собствеността върху имотите въз основа на сделки, сключени след вписване на исковата молба по гр. д. № 6318/1998 г. на ВРС и в хода на висящото производство съдът счита, че същите нямат качеството „добросъвестни владелци“, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 114, б. „б“ ЗС вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има оповестително - защитно действие по отношение на всички трети лица и същите се считат уведомени (удебеляването мое - Д. Н.), че по отношение на конкретния имот е налице правен спор, което изключва тяхната добросъвестност“.

    С Решение № 638 от 07.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 73/2009 г., I г. о., ГКе потвърдено решението на въззивния съд, но ВКС изтъква различни мотиви,за да приеме, че ответниците не са придобили по давност. Според него, ответниците не са добросъвестни владелци, „защото отношенията между страните в разглеждания случай се уреждат от правилата относно конкуренцията между актове, изходящи от един и същи праводател върху един и същи имот. Без правно значение, с оглед на конкуренцията, е дали приобретателят по договора за покупко-продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди неговия акт. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително - защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател“. На пръв поглед разрешението на ВКС е близко до приетото в горното Решение № 448 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 100/2011 г., ГК, I г.о. Сходнияткраен извод обаче почива на различни предпоставки - тук исковата молба наистина има оповестително - защитно действие и правата на страните се уреждат от него. В първия разгледан случай ответниците придобиват от несобственик, срещу когото (по-късно) е предявен ревандикационен иск; във втория придобиват от собственик, срещу когото обаче е вписана искова молба, като вписването има защитно действие. За конкуренция между придобивни актове следователно става въпрос само във втория случай. Изобщо, вписването не разрешава конкуренцията между няколко вписани акта досежно един имот, както се изразява ВКС в първото обсъдено решение, а между няколко акта на придобиване от един и същи праводател (чл. 113 ЗС, чл. 114, б. „б“ от ЗС).

    В резюме, по отношение на обсъдените две решения на ВКС може да се посочи следното. В нито един от двата случая вписването не прави владелеца на имота субективно недобросъвестен, защото няма презумпция за знание на вписването, а - напротив - за незнание (чл. 70, ал. 2 ЗС). Във втория случай ВКС е прав, когато се обляга нена знанието и съответно липсата на субективна добросъвестност, а на специалните правила за непротивопоставимост, които се прилагат по отношение на приобретателите по висящ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В първия ВКС не е прав, защото не се касае за такава непротивопоставимост на вписването, а презупмция за знание, както се посочи, не съществува.

    3.Следва да бъде поставен най-важният въпрос: могат ли изобщо да придобият ответниците по давност в посочените два случая?

    В първия са налице всички предпоставки за придобиване по кратката давност. Ответниците са добросъвестни владелци и ако срокът е изтекъл (няма данни за спиране и прекъсване, доколкото производството по вписания ревандикационен иск е прекратено, а уваженият иск е отрицателен установителен за нищожност). Ако срокът е изтекъл, кратката давност в полза на ответниците следва да се зачете. Отделен е въпросът, че вписването на исковата молба не се „заличава“ или „отменя“ с придобиването по давност, но в тази хипотеза не може да се противопостави на оригинерните собственици.

    Във втория случай придобиването е от собственик, който обаче е изгубил правото си с влизане в сила на съдебното решение и това е непротивопоставимо на приобретателите. Деривативното придобиване се е оказало неуспешно поради ефекта на вписването на исковата молба и последващото уважително решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (чл. 114, б. „б“ от ЗС) и се явява акт, годен да прехвърли права, който обаче не го е сторил. Хипотезата е много близка до т.н. относителна недействителност на правното основание: сделката е прехвърлила права в отношенията между страните, но е непротивопоставима на определено лице (ищецът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Към момента на придобиването делото е висящо и е неясно дали е придобито от собственик или не - дали, образно казано, настъпилото правоприемство „ще се затвърди“, ако искът бъде отхвърлен, или - напротив - ще се окаже неуспяло, ако бъде уважен. Следователно до постановяване на решението владението ще остане „скрито“ зад тази неяснота и няма да има качеството давностно7.Също така, неяснотата дали извършената сделка е годно основание за правоприемство (ако искът не бъде уважен) или годно основание за добросъвестно владение, защото не е породила правопремство (ако искът бъде уважен), ще се прекрати с влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД. От този момент, ако искът бъде уважен, основанието ще може да се счита годно за добросъвестено владение и следователно петгодишният срок ще се брои оттогава. Мислимо е също придобиване по дългата давност, но отново след след уважаване на иска с влязло в сила решение, защото, както посочих, владението преди това не е давностно,доколкото се основава на придобивната сделка, сключена с ответника.

    4.Разрешението на ВКС по отношение на субективната недобросъвестност при вписана искова молба се пренася в практиката и по отношение на възбраните - така Решение № 12 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 3800/2012 г. на РС - Добрич (влязло в сила)„...с аргумент от по-силното основание приложими и по отношение на публично оповестените възбрани“ - посочва Добричкият районен съд по отношение на посочените по-горе съдебни актове. Следва обаче да се отбележи, че разгледаният случай е различен. Ищецът е собственик по силата на постановление за възлагане в изпълнително производство, а ответниците са придобили имота от собственика (длъжника) след наложената възбрана. Усложението идва от обстоятелството, че възбраната е наложена през 2001 г., постановлението е издадено и влязло в сила през 2002 г. но не е вписано веднага; придобивният акт на ответниците е вписан през 2004 г., а постановлението е вписано много след този акт (през 2012 г.). Възбраната обаче не е била вдигана. Данните в решението сочат, че след 2004 г. изпълнителни действия не са били извършвани.

    При това положение съдът посочва, че ответниците не са добросъвестни владелци по чл. 70, ал. 1 ЗС именно поради наличието на вписана възбрана, основавайки се на горепосочената практика. Всъщност, въпросът за добросъвестното владение и придобиване по давност тук изобщо не стои.

    Възможни са две линии на разсъждение.

    Първатае да се приеме, че възбраната действа докато не бъде заличена, което означава, че придобиването не може да се противопостави на взискателя поради наложената възбрана - чл. 347, б. „а“, чл. 284, ал. 2 ГПК (отм.). Наистина тук постановлението е влязло в сила преди нотариалния акт, но вписано след него: придобиването следователно не е a non domino, a важи общото правило за приоритет на приобретателя по първия вписан акт. Конкуренцията обаче не есамо между постановлението и нотариалния акт: възбраната е вписана първа и никога не е била заличавана, следователно защитното й действие ще се разпростре по отношение на купувача на публичната продан до момента на вписване на постановлението8. Ако съдът приеме тези аргументи, следва да заключи, че деривативното придобиване от страна на правоприемниците на длъжника е непротивопоставимо на купувача по проданта и затова последният е собственик. Разпореждането от длъжника е по правило валидно, но относително недействително за взискателя9, което означава, че не може да послужи за годно правно основание за добросъвестно владение. По отношение на придобилите от длъжника по време на действието на възбраната е мислима дългата давност,която - както посочва д-р Ст. Ставру - може да тече от влизане в сила на постановлението за възлагане (разбира се, стига да е установено владение от тях), защото тогава собствеността се придобива от купувача по проданта10. (Тук следва да се отбележи, че окръжният съд, като втора инстанция, изрично посочва възможността за придобиване по дългата давност, като посочва за начало 20.12.2004 г. (датата на нотариалния акт на ответниците) и отбелязва, че десетгодишният срок не е изтекъл до завеждане на иска. Така, ако се следва тази линия на разсъждение, следва да се приеме, че защитното действие на възбраната не се е изгубило, правата на приобретателите от длъжника не могат да се противопоставят на правата на купувача по публичната продан, а ответниците не са станали собственици по давност, защото десетгодишният срок не е изтекъл.

    Втората възможност е да се приеме, че възбраната няма никакво действие, въпреки че съдебният изпълнител не я е заличил. Ако наистина, както сочат данните, изнесени в решението, изпълнителни действия не са били искани след 2004 г., то две години по-късно изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д“) ГПК (отм.), сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК11. Оттук може да се твърди, че възбраната ще изгуби действието си, защото изпълнително производство вече не съществува (съгласно Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г., ОСГК принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи и съответно се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не).

    Тогава актът на приобретателите от длъжника ще се окаже вписан пръв - преди постановлението, и техните права ще са придобити деривативно. Съдът обаче не счита, че въпросът за прекратяването на изпълнителния процес е важен: „по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия най-малкото до 2004 г., като евентуалното последващо неизвършване на изпълнителни действия за период от 2 и повече години няма значение за изхода от настоящия правен спор“.

    Ако може да се направи обобщение, съдът илиследва да зачете действието на възбраната, което се изразява в относителна недействителност на действията на разпореждане на длъжника спрямо взискателя, респективно купувачите по проданта, или следва да приеме, че възбраната изобщо нямадействие.

    Вместо това, районният съд избира един среден вариант - позовава се на гласността, която дава вписването на възбраната.

    В аргументите си районният съд стъпва именно върху посочените по-горе аргументи на ВКС, отнасящи се не до непротивопоставимоста, която законът специално предвижда като ефект на възбраната, а до „оповестително -защитното действие спрямо трети лица на вписването на искови молби и респективно тяхната добросъвестност, но с аргумент от противното основание приложими и при наличието на публично оповестени възбрани“.

    Така възбраната се оказва в положение да отнеме субективната добросъвествност на приобретателите на длъжника, а не да направи разпореждането от длъжника непротивопоставимо.

    Добричкият окръжен съд (Решение № 319 от 08.07.2013 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 436/2013 г.), потвърждавайки това решение, отново обсъжда въпроса за добросъвестността. Той не е съгласен с „аналогията“, която РС прави с действието на исковите молби, предвидено в ЗС, и съответно счита посочената от първата инстанция практика за неприложима. Обаче отново поставя в центъра добросъвестността: приема, че презумпцията за добросъвестност е оборена, защото „поради публичността на регистрите по вписванията настоящите ответници при изповядване на н. а. № **** на нотариус № ***, са знаели, че купуват имот, върху който е наложена възбрана“ и още, че „приобретателите на възбранен имот са били в състояние да извършат проверка относно вписаната възбрана, като в този случай дори биха установили, че праводателите им са несобственици, което обстоятелство изключва тяхната добросъвестност...“. На практика това заключение не се различава по нищо от това, до което стига и районният съд.

    Тук следва отново да се посочи, че вписването в Службата по вписване (Имотния регистър) не създава презумпция за знание и следователно не оборва презумпцията за добросъвестност. Всяко вписване на определен акт има свое самостоятелно действие и то следва да се зачита точно, съгласно закона.

    Делян НЕДЕВ,хоноруван асистент в УНСС
    ____________
    1 Впрочем и въззивният, и касационният съд приемат, че срокът на дългата давност не е изтекъл, но не представят ясни аргументи за това. Фактите са описани на базата както на касационното, така и на предходните две решения - Решение № 425 от 21.10.2010 г., по гр. д. № 477/2010 г. на ОС - Добрич и Решение № 43 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 56/2009 г. на РС - Балчик. Ищцата е предявила и иск за нищожност на продажбата на чужда вещ, който обаче е отхвърлен.
    2 По въпроса за разпростирането на СПН спрямо приобретателя на спорното право и изключенията по чл. 226, ал. 3 ГПК (съответстващ на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), свързани именно с оповестително-защитното действие на иска (сред които не е ревандикацията) вж. Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес, второ изд. С., Сиела, 2007, с. 308, с. 345 и сл.
    3 В предходно изречение ВКС говори за незнанието за исковата молба, но според мен тук се има предвид субективната добросъвестност изобщо, т.е., и за незнанието, че прехвърлителят не е собственик.
    4 Кунчев, К., Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика. Част II. С., Сиби, 2015, с. 26.
    5 Вж Василев, Л., Българско вещно право. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 605-611.
    6 Василев, Л., Българско вещно право. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 592.
    7 Д-р Ст. Ставру обсъжда скритото зад титула (зад собствеността) владение, когато впоследствие титулът е отпаднал с обратна сила и е против възможността такова владение да се счита давностно. „Владението може да бъде „предната стража“ на собствеността, но не и обратното: собствеността не може да бъде „предна стража“ на владението“ - образно посочва авторът - Ст. Ставру, Ограничаване и моделиране на вещнопридобивното действие на придобивната давност (давностно владение „срещу“ или „в полза)“, Във: Владението. Юридически фрагменти. С., Сиела, 2015, с. 248. Разглежданият случай е сходен, доколкото собствеността се придобива от лицата, договаряли и ответника, но прехвърлянето е непротивопоставимо на ищеца и след влизане в сила на решението всъщност той ще се окаже придобил.
    8 „...вписването на влязото в сила постановление за възлагане води едновременно до консолидиранеи отпадане на оповествително-защитното действие на възбраната.“ - Неков, Р., Сила на изпълнено нещо в контекста на правното действие на възбраната. Бележки по отговора на въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., В: Предизвикай: Изпълнителния процес, сборник, съст. Ст. Ставру, В. Петров, С., Сиела, 2016, с. 57
    9 Попова, В. в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, Попова, В., Иванова, Р., Българско гражданско процесуално право, девето издание. С., Сиела, 2012, с. 1023.
    10 Ставру, Ст., „Давностно владение (паралелно) „със самия себе си“ - владение въз основа на непротивопоставимо или относително недействително правно основание“, Във: Владението, Юридически фрагменти, С., Сиела, 2015, с. 264, 265.
    11 Прекратяването настъпва по право според госпостващото мнение - Петров, В., „Някои дискусионни въпроси на прекъсването на погасителната давност“, - В: Съдийски вестник, 2012, № 3, с. 82, 83, вж. също Петров, В. Спорни въпроси на прекъсването на погасителната давност, - В: Норма, 2014, № 4, с. 5-28. Това се възприема и в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

  • Подновяване на вписването на ипотеката и ново вписване на ипотеката - разграничения и особености (чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 179, ал. 3 ЗЗД)

    Анализ на съдебната практика

    В текста на чл. 172 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) следва да бъдат разграничени две групи от правни последици:

    А) такива, свързани с действието на вписването:

    • подновяване на вписването

    Подновяването на вписването на ипотеката става по искане на ипотекарния кредитор - с подаване на молба по чл. 172, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗЗД. С подновяването на вписването се продължава действието на вписването за срок от следващи 10 години, броени от момента на подновяването; или

    • отпадане действието на вписването

    Действието на вписването на ипотеката отпада автоматично - с изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. С отпадането на действието на вписването ипотеката става непротивопоставима спрямо трети лица, но продължава да съществува в „латентно“ състояние и може да бъде вписана наново;

    Б) такива, свързани със съществуването на ипотеката:

    • ново вписване на ипотеката

    След отпадане на действието на вписването ипотеката може да бъде вписана наново по искане на ипотекарния кредитор - с подаване на молба по чл. 172, ал. 2 ЗЗД. Новото вписване на ипотеката води до възстановяване на нейното правно действие спрямо трети лица и до придобиване на нов ред на ипотеката; или

    • заличаване на ипотеката

    Заличаване на ипотеката се извършва по искане на заинтересовано лице - с подаване на молба по чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВ), без да са необходими други доказателства. Заличаването по чл. 22 ПВ има конститутивно действие и води до прекратяване на ипотеката: след заличаването ипотеката не може да бъде вписана наново (чл. 172, ал. 2 ЗЗД), а трябва да бъде учредена и вписана нова ипотека.

    По-долу ще бъдат разгледани някои от особеностите на посочените правни последици.

    1. Подновяване действието на вписването

    Подновяването на вписването се извършва с подаване на молба по чл. 172, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗЗД (в два еднообразни екземпляра1)2, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.3 В молбата за подновяване на вписването трябва да се съдържат данни за първоначалното вписване и да се посочат наследниците, ако ипотекарният длъжник е починал, тъй като за разлика от частните правоприемства в службата по вписване няма данни за настъпило по силата на закона универсално правоприемство.4 Не е необходимо да се прилага документ за собственост5. В съдебната практика се приема, че „заинтересован от продължаване действието на вписването е кредиторът, затова е предвидено той да подаде заявлението, без да е необходимо съгласието на длъжника (чл. 18 ПВ). Такова съгласие безусловно би било нужно при сключване на нов договор за ипотека, но законодателят не е предвидил длъжникът да прави каквото и да било волеизявление при условията на чл. 172 ЗЗД“6. При подновяване на вписването „не са нужни допълнителни доказателства за промяна в кадастралните данни на имота и не е необходимо кредиторът да представя отново скица на имота.... Одобрената кадастрална карта с идентификатор на имота от кадастъра не е основание да се откаже подновяване на вписването, тъй като същото се извършва чрез подреждането на молбата в същата партида, на първоначалния собственик.“7

    Подновяването на вписването се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник дори да е имало след учредяването й последващи разпореждания с ипотекирания имот. Като причини за това разрешение в съдебната практика се посочват строго формалният характер на производството по вписване и все още действащата в България персонална система за вписване, при която вписването на подлежащите на вписване правни действия се извършва по партидата на отчуждителя, респективно на собственика, който ипотекира имота си. При последващите разпореждания с имота вписаната ипотека не се отбелязва „по партидите на прехвърлителите и на новите собственици, тъй като по силата на закона, ипотеката следва имота и е тежест върху него… Справка за това, дали имотът, с който се разпорежда лицето е ипотекиран се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител.“8 За тези прехвърляния поради публичността на книгите по вписване, всеки може да се информира. Ето защо, подновяването на ипотеката се отбелязва единствено по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник.

    При подновяване на вписването без значение е и настъпването на последващи промени в индивидуализацията на ипотекирания имот: „последваща промяна на индивидуализиращи имота признаци не води до извод за липса на тъждество, съответно да се приеме, че учредителят … е вписал подновяване на ипотека върху друг имот“9. Подновяването на вписването следва да се извърши независимо от настъпилата промяна в индивидуализацията на имота, а евентуалният спор относно тъждеството на ипотекирания имот ще се решава от сезирания с този спор съд въз основа „на обстоятелствата по делото, а не единствено въз основа на описанието на вещта в акта“10.

    Интересен случай на подновяването на вписването на ипотека е разгледан в Решение № 75 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2015 г., I г. о., ГК. Съгласно данните по делото молбата за подновяване е подадена през нощта - в 01,04 ч. ВКС е приел, че такова подновяване е незаконосъобразно и не води до предвидените в чл. 172, ал. 1 ЗЗД правни последици. Причината за това е специфичното предназначение на вписване по ПВ. Вписването се извършва „незабавно в рамките на работния ден“ със записване във входящия регистър, актовата книга по чл. 33, б. „в“ или „г“ ПВ и в партидната книга по чл. 36 ПВ. Входящият регистър се приключва всеки ден, като се разпечатва на хартия и се подписва от съдията по вписванията. „Това означава, че след работното време на съответния ден не може да постъпи акт за вписване и да бъде вписан същия ден или на следващия ден. Тъй като вписването е незабавно, постъпил документ преди работното време на следващия ден не може да пази ред. За разлика от търговския регистър, вписването по Правилника за вписване не може да се заявява по електронен път, защото редът на постъпване пази права и има значение не само в рамките на един ден, а изобщо.“

    2. Отпадане действието на вписването

    Действието на вписаната ипотека отпада (автоматично) с изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД11. Според посочената разпоредба вписването на ипотеката „трае“ 10 години, след което ипотеката не може да бъде противопоставена на трети лица, но може да бъде вписана „наново“, ако преди това тя не бъде заличена по реда на чл. 22 ПВ.

    Заличаването на ипотеката поради изтичане на 10 годишния срок на нейното „траене“ по чл. 22 ПП има конститутивно действие и води до прекратяване на ипотечното право, а ипотекарният кредитор не може да иска вписване на ипотеката „наново“. Възможността за ново вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД съществува за кредитора единствено, ако ипотеката не е заличена.

    В периода между изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и настъпването на едно от двете събития: извършване на ново вписване на ипотеката или заличаване на ипотеката, ипотеката продължава да съществува, но без (действащо) вписване: кредиторът запазва своето ипотечно право, без то да е защитено от действието на вписване в имотния регистър. Ипотеката все пак преживява „траенето“ на своето вписване. В посочения период тя е еманципирана от действието на вписването, което по правило е конститутивно условие от нейното съществуване (чл. 166, ал. 1 ЗЗД). Ипотеката продължава да съществува, но като непротивопоставимо на трети лица субективно право на ипотекарния кредитор, което може да възстанови своя характер на публична тежест върху имота, ако ипотеката бъде вписана наново. В посочения промеждутък от време ипотеката ще продължава да обвързва учредилия я ипотекарен длъжник (по силата на сключения между тях договор12), като ипотекарният кредитор ще може да изпълнява вземането си спрямо ипотекирания имот. Той обаче няма да може да противопостави своите права и привилегии, следващи от ипотеката, нито по отношение на трети лица, придобили и вписали собствеността или ограничени вещни права върху имота, нито спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявяващи претенции за удовлетворение от същия имот. Това състояние на ипотеката, което условно бихме могли да наречем „латентно“, продължава докато не бъде извършено ново вписване на ипотеката (чл. 172, ал. 2 ЗЗД) или докато ипотеката не бъде заличена (по реда на чл. 22 ПВ).

    При извършването на ново вписване на ипотеката тя възстановява своята противопоставимост спрямо трети лица, като обхватът на тази противопоставимост се определя от реда от новото вписване. За разлика от подновяването на вписването, което се извършва чрез отбелязване по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник, дори и когато след учредяването на ипотеката е имало последващи разпореждания с ипотекирания имот13, то новото вписване на ипотеката няма да има правно действие14 спрямо новия собственик, ако към момента на извършването му ипотекираният имот вече не е притежание на лицето, което е учредило ипотеката15. Друг е въпросът, дали ипотекарният кредитор би могъл да атакува с иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД разпоредителната сделка с ипотекирания имот, извършена от ипотекарния длъжник (по скоро не би могъл, защото увреждането на ипотекарния кредитор настъпва от неговото бездействие и изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, а не от самото разпоредително действие, извършено от ипотекарния длъжник), както и допълнителния въпрос, дали за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има значение обстоятелството, че разпореждането е извършено в рамките на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД или след неговото изтичане (по-скоро това обстоятелство няма значение, предвид неприложимостта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и в двете хипотези).

    Ново вписване на ипотеката се извършва въз основа на молба по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, като се спазва общият ред за вписване на ипотека. Представя се актът, с който е учредена ипотеката, без да е необходимо повторното й учредяване. В този смисъл в съдебната практика се посочва, че използваният в чл. 172, ал. 2, изр. първо от ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ израз „може да се впише наново“ обосновава тълкуване, че „правната норма не предвижда сключване на нов ипотечен договор, тъй като в този случай законовият термин би бил „може да бъде учредена“16. След като законът говори за „ново вписване“, а не за „ново учредяване“, то следователно не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл. 167 ЗЗД, както и правилата за вписване на новоучредена договорна ипотека.“17

    При заличаване на ипотеката тя окончателно загубва своето правно действие и вече не може да бъде вписана наново. Ако изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД води до „притихване“ на ипотеката - ограничаване на действието й единствено в договорното правоотношение между ипотекарния кредитор и ипотекарния длъжник със запазване на възможността за нейното ново „публикуване“ в имотния регистър (което би довело до възстановяване на пълното й правно действие, макар и с нов ред на вписване), то заличаването на ипотеката по чл. 22 ПВ води до окончателното й прекратяване - ипотечното право престава да съществува както за трети лица, така и в отношенията между ипотекарния кредитор и ипотекарния длъжник. В този смисъл в съдебната практика се посочва, че заличаването по чл. 22 ПВ има конститутивно действие и „погасява“ учредената ипотека. Този извод се аргументира и със сравнителното тълкуване на нормите на чл. 179, ал. 3 ЗЗД и на чл. 172, ал. 2 ЗЗД:

    „Безспорно е, че в чл. 179, ал. 3 ЗЗД е прокламирано конститутивното действие на заличаването на ипотеката, при заличаване въз основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение. В тази норма са уредени и правата на ипотекарния кредитор, когато основанието, въз основа на което е станало заличаването, се обяви за недействително. В този случай ипотеката не възкръсва - тя може да се впише наново, като ще има реда на новото си вписване. Същата правна възможност да впише ипотеката наново с реда на новото вписване законодателят е предвидил и за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, когато 10-годишният срок на действие на ипотеката е изтекъл, без да се извърши подновяване. След като за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД възникват същите права както за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД, свързани с отпадане на заличаването й, това означава, че в хипотезата на чл. 172 правото на ипотекарния кредитор да впише ипотеката наново с реда на новото вписване ще възникне само ако тя не е била заличена на основание чл. 22 ПВ, поради изтекъл срок на действие.“18

    В по-новото Определение № 197 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1467/2016 г., IV г. о., ГК, е посочено, че „вписването на заличаване на ипотека, на каквото и основание да е извършено, не е пречка за последващо отбелязване за нейно подновяване нито за новото й вписване (курсив - авт.) след изтичането на 10-годишния срок на действие, най-малкото защото, актът, въз основа на който е вписано заличаването, може19 да е порочен или действието му да отпадне с обратна сила или занапред. Още по-малко вписването на заличаване поради изтичането на 10-годишния срок на действие може да бъде пречка за ново вписване на ипотеката, тъй като според чл. 172, ал. 2 ЗЗД тъкмо изтичането на този срок е основанието за ново вписване.“ В конкретния случай фактическата ситуация е била по-усложнена: преди „предявяването на ипотеката“ (изразът е на съда) за ново вписване е поискано заличаване на първоначално вписаната ипотека, постановен е отказ, който впоследствие е отменен и ипотеката в крайна сметка е била заличена. Въззивният съд е посочил, че в този случай „заличаването на ипотеката има конститутивно действие, поради което същата не може да се впише отново“.

    Според мен цитираните текстове в Определение № 197 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1467/2016 г., IV г. о., ГК, следва да се разбират като указание относно действията на съдиите по вписванията, които трябва да извършват нови вписвания на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, дори и след заличаването й по реда на чл. 22 ПВ, като ефектът и правното действие на това „ново вписване на ипотеката“ ще се преценява впоследствие от съда, сезиран с евентуалния спор между страните, а не от съдията по вписванията в охранителното производство по извършването на новото вписване пред Агенцията по вписванията. Ако заличаването е извършено след изтичането на 10-годишния срок по реда чл. 22 ПВ, съдът е този, който би могъл да установи, че не е налице „ново вписване на ипотеката“ по смисъла на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, тъй като ипотеката е окончателно погасена в резултат от извършеното заличаване. Ако заличаването е извършено преди изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД на основание, различно от това по чл. 22 ПВ, отново съдът ще е този, който би могъл да прецени и отчете евентуалната последваща отмяна на това заличаване по реда на чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Новото вписване на ипотеката по чл. 179, ал. 3 ЗЗД, подобно на новото вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ще даде нов ред на ипотеката, като от него ще започне да тече и нов 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Именно спрямо този нов 10-годишен срок ще се прилагат правилата за подновяване на вписването и възможността за ново вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

    Едва със заличаването по реда на чл. 22 ПВ се прекратява действието на самата ипотека и тя не може да бъде вписана наново. Заличаването на ипотеката премахва последния елемент на публичност на ипотеката - съществуването на вписване (без заличаване), което едва със заличаването, престава да бъде видимо в имотния регистър. Макар и 10-годишният срок на действие („траене“) на вписването да е изтекъл, до заличаването на ипотеката вписването продължава да бъде видимо в имотния регистър. Изгубилото своето „траене“ вписване съдържа в себе си минимум публичност (видимост), който запазва ипотечното право в латентно състояние и дава възможност на ипотекарния кредитор да впише наново своята ипотека. След отпадането на тази минимална публичност със заличаването на ипотеката, вече няма какво да „задържи“ ипотечното право и то окончателно престава да съществува. Наличието на вписване по чл. 166, ал. 1 ЗЗД се оказва достатъчно за съществуването на ипотеката, независимо от неговото „траене“: за запазването на ипотеката е важно съществуването на вписване в смисъл на публична видимост на ипотеката, а действието („траенето“) на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД се оказва решаващо само за противопоставимостта на ипотеката спрямо трети лица. След изтичането на 10-годишния срок на действие на вписването, действието на ипотеката, макар и ограничено, се запазва. Ипотеката се „еманципира“ от правното действие на вписването (тя продължава да съществува и след отпадането на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД), но не и по отношение на съществуването на вписването (за да продължи да съществува ипотеката, тя не трябва да бъде заличена). Заличаването на ипотеката унищожава и „остатъчното“ действие на вписването, което съхранява възможността за нейното ново вписване, въпреки изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.

    Това различава хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД (ново вписване на ипотека след изтичането на 10-годишния срок на действие на нейното вписване) от тази на чл. 179, ал. 3 ЗЗД (ново вписване на ипотека след нейното заличаване, извършено въз основа на акт, за който впоследствие е установено, че е недействителен). В хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД „еманципирането“ на ипотеката от вписването настъпва в много по-голяма степен, тъй като законът позволява ново вписване на заличена ипотека. Макар и заличаването да погасява ипотеката (чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД), в случая на чл. 179, ал. 3, изр. 2 ЗЗД ипотеката преживява собственото си заличаване, а не просто 10-годишния срок на действие на вписването - както е в хипотезата на ново вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД се запазва възможността ипотеката да бъде вписана наново дори и след нейното заличаване: извършва се ново вписване на съществуваща (макар и заличена и поради това погасена) ипотека, а не се учредява нова ипотека. За разлика от ипотеката в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД (ипотека след отпадане на действието на нейното вписване), ипотеката в хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД (ипотека след нейното заличаване) е напълно „скрита“, тъй като тя не притежава дори онзи минимум публичност, който се осигурява от съществуването на вписване (чл. 166, ал. 1 ЗЗД), пък било то и вписване, продължило след изтичане на срока на неговото действие (чл. 172, ал. 1 ЗЗД). Поради това и предвид погасителния ефект на заличаването (чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД) заличената ипотека, според мен, не може да бъде основание за предприемане на действия по изпълнение на обезпеченото с нея вземане дори и в отношенията между страните по ипотечното правоотношение20, каквото основание би могла да бъде незаличената ипотека, действието на чието вписване е отпаднало поради изтичане на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.21

    Стоян СТАВРУ,доктор по гражданско и семейно право, Нов български университет
    ____________
    1 Вж. Решение № 75 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2015 г.,
    I г. о., ГК.
    2 За изискването молбата за подновяване на вписването да е с нотариална заверка на подписа вж. Тенева, Л. Вписване на ипотеки, коментар, образци на документи, съдебна практика. С., 2004, с. 26.
    3 Няма ограничения за броя на подновяванията. Вж. Марков, М. Ипотеката. С., 2008, с. 311.
    4 Вж. Решение № 75 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2015 г.,
    I г. о., ГК.
    5 Вж. Определение № 94 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 789/2012 г., IV г. о., ГК.
    6 Вж. Определение от 16.01.2015 г. на ОС - Монтана по гр. д. № 7/2015 г., потвърдено с Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о., ГК.
    7 Пак там. Вж. също и Определение № 278 от 30.06.2010 г. на ВКС по
    ч. гр. д. № 238/2010 г., II г. о., ГК.
    8 Вж. Решение № 75 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2015 г.,
    I г. о., ГК.
    9 Вж. Определение № 94 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 789/2012 г., IV г. о., ГК.
    10 Пак там.
    11 Вж. Определение № 47 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г., III г. о., ГК.
    12 Този обвързващ ефект на ипотеката е трудно обосновим в случаите на законни ипотеки, вписани въз основа на едностранна молба от страна на ипотекарния кредитор. В тези случаи грижата, която трябва да положи кредитора, за да запази действието на ипотеката си, е по-голяма и включва поддържането на действието на нейното вписване. В хипотезите на чл. 168 ЗЗД вписването е единствен елемент от фактическия състав на учредяването на ипотеката, поради което с отпадането на действието на вписването, отпада действието и на ипотеката като цяло - липсва договор, чието действие да се запази след отпадане на действието на вписването.
    13 Вж. Решение № 75 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6307/2015 г., I г. о., ГК.
    14 В този смисъл вж. също Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга втора. С., 1996, с. 214, където се посочва, че новото вписване на ипотеката „не може да засегне“ купувачът на ипотекирания имот, който го е купил след отпадане на действието на вписването на ипотеката, защото той „е купил имота без ипотека“.
    15 Това обстоятелство обаче няма да води до нищожност на ипотеката, тъй като изискването тя да е учредена от собственика на имота (чл. 167, ал. 3 ЗЗД) се преценява към момента на „сключването на договора“, а не към момента на вписване на ипотеката.
    16 Вж. Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о., ГК, както и Определение № 827 от 08.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1021/2013 г., I т. о., ТК.
    17 Вж. Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о., ГК.
    18 Вж. Определение № 69 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2011 г., I т. о., ТК.
    19 Специалното правило на чл. 179, ал. 3 ЗЗД обаче не намира приложение в хипотезата на заличаване по чл. 22 ПВ във връзка с чл. 172, ал. 2 ЗЗД, което заличаване може да се извършва по искане на всеки заинтересован - бел. авт. Вж. аргументите в Определение № 69 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2011 г., I т. о., ТК.
    20 За тезата, че заличената по чл. 179, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ипотека „не засяга съществуването на ипотечното право в отношенията между ипотекарния кредитор и собственика на имота“, вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2002, с. 620.
    21 Това може да обоснове и следваща разлика между двете хипотези: ако новото вписване по чл. 179, ал. 3, изр. 2 ЗЗД на заличена ипотека не може да породи правно действие, когато към момента на извършването му имотът вече не е притежание на ипотекарния длъжник (в този смисъл вж. Венедиков, П. Ипотеки, залог, привилегии. С., 1994, с. 187), то новото вписване по чл. 172, ал. 2, изр. 1 ЗЗД може да бъде извършено и ще има правно действие за страните по договора за учредяване на наново вписаната ипотека и в случаите, когато към момента на повторното вписване на ипотеката имотът вече е собственост на трето лице - в тези случаи обаче новото вписване на ипотеката няма да е противопоставимо на третото лице, придобило ипотекирания имот и вписало правата си върху него преди реда на новото вписване на ипотеката.

Предстоящи учебни семинари

Практически въпроси по прилагането на международните счетоводни стандарти в българия за 2017 г.

25 - 27 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Граждански и търговски обезпечения

1 – 3 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Проф. д.ю.н. Иван Русчев, Проф. д-р Поля Голева, Проф. д-р Камелия Касабова, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални въпроси на търговското право

8 - 10 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Бистра Николова, Валентина Гигова, Диана Митева, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

16 - 17 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните предприятия. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

9 ноември 2017 г.
Добрич, ул. България 3, ет. 2, Висше училище по мениджмънт (Международен колеж срещу Община Добрич)
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

10 ноември 2017 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 ноември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Социално осигуряване - 2018

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!