Sidebar

Меню

платен годишен отпуск

  • Дайджест "Труд и право", 2017 г., кн. 03

    Рубрика: Трудови отношения

    За платения годишен отпуск
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 5

    Трудовоправни аспекти на пенсионирането
    авторски материал
    Автор / източник: Жанет Богомилова
    стр. 10

    Въпроси и отговори от практиката на МТСП
    административна практика
    Автор / източник: МТСП
    стр. 18


    Рубрика: Човешки ресурси

    Създаване на компетентностен модел на лидера в организацията - предизвикателства и ползи
    авторски материал
    Автор / източник: Мария Иванова
    стр. 27


    Рубрика: Бизнес етикет и протокол

    Бизнес срещи
    авторски материал
    Автор / източник: Кристина Крънчева
    стр. 35


    Рубрика: Заплащане и обезщетения

    Кога, колко, как и от кого се правят удръжки от заплатата
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 41


    Рубрика: Безопастност и здраве при работа

    Психологически механизъм на трудовите злополуки
    авторски материал
    Автор / източник: Веселин Цоневски
    стр. 44


    Рубрика: Заетост, квалификация и обучение

    Източници за финансиране на работодатели от национални програми и проекти за заетост през 2017 година
    авторски материал
    Автор / източник: Атанаска Тодорова
    стр. 51


    Рубрика: Социално осигуряване

    Актуални правила за пенсионирането през 2017 година
    авторски материал
    Автор / източник: Елка Атанасова
    стр. 65

    Правото на обезщетение може да се запази частично при неползване или прекъсване на отпуска за бременност и раждане
    авторски материал
    Автор / източник: Михаела Тодорова
    стр. 79


    Рубрика: Здравно осигуряване

    Националната здравноосигурителна каса отбеляза 18 години от своето създаване
    Автор / източник: НЗОК
    стр. 81

    Харта на клиента на НЗОК
    административна практика
    Автор / източник: НЗОК
    стр. 82


    Професионални празници през април
    стр. 90

    Социална фактология
    стр. 91

    Важно е да знаете
    стр. 94

  • Дайджест "Труд и право", 2017 г., кн. 04

    Рубрика: Трудови отношения

    Промените в Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
    авторски материал
    Автор / източник: Михаил Илиев
    стр. 5

    Нови моменти в уредбата на официалните празници по Кодекса на труда. Обявяване на определени дни за празнични и неприсъствени за работещите на територията на община, район, кметство или населено място
    авторски материал
    Автор / източник: Лариса Тодорова
    стр. 10

    Платен годишен отпуск по трудов договор за допълнителен труд
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 15

    Oбщи задължения на работодателя по трудовото правоотношение
    авторски материал
    Автор / източник: Стойна Сербезова
    стр. 18

    Искова давност за предявяване на иска за възстановяване на работа
    авторски материал
    Автор / източник: Васил Мръчков, проф. д.ю.н.
    стр. 25

    За майчинството
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 29


    Рубрика: Държавна служба

    Промени в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат
    авторски материал
    Автор / източник: Мариана Василева
    стр. 32


    Рубрика: Човешки ресурси

    За тиймбилдинга и превръщането на една работна група в екип
    авторски материал
    Автор / източник: Вяра Гюрова
    стр. 44


    Рубрика: Бизнес етикет и протокол

    Бизнес етикет по телефона
    авторски материал
    Автор / източник: Кристина Крънчева
    стр. 53


    Рубрика: Заплащане и обезщетения

    Доплащане на разликата за обезщетение при постъпване на работа с по-ниско възнаграждение
    авторски материал
    Автор / източник: Емилия Маркова
    стр. 59


    Рубрика: Безопастност и здраве при работа

    Знак за спиране на обекта - новото „старо“ правомощие на инспекторите по труда
    авторски материал
    Автор / източник: Теодора Дичева
    стр. 61


    Рубрика: Социално осигуряване

    Промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
    авторски материал
    Автор / източник: Ася Гонева
    стр. 68

    Промени в подзаконовата уредба по прилагането на КСО
    авторски материал
    Автор / източник: Петя Малакова
    стр. 71

    Изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
    авторски материал
    Автор / източник: Михаела Тодорова
    стр. 73


    Рубрика: Здравно осигуряване

    Задължително здравно осигуряване на лице в неплатен отпуск
    административна практика
    Автор / източник: НАП
    стр. 76

    Професионални празници през май
    стр. 79

    Социална фактология
    стр. 80

    Важно е да знаете
    стр. 83

  • Дайджест "Труд и право", 2017 г., кн. 05

    Рубрика: Трудови отношения

    Ползване на платен годишен отпуск за текущата и предходни години
    авторски материал
    Автор / източник: Жанет Богомилова
    стр. 6

    За дисциплинарните наказания
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 19

    Възможности за едностранна промяна на мястото на работа
    авторски материал
    Автор / източник: Десислава Алексиева
    стр. 24

    Има ли право работодателят да се намесва в интимния живот на работниците и служителите
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 33

    Въпроси и отговори от практиката на МТСП – 31/2017
    административна практика
    Автор / източник: МТСП
    стр. 39

    Рубрика: Човешки ресурси

    Kак да съчетаваме кариера и семейство
    авторски материал
    Автор / източник: Стефан Стефанов
    стр. 51

    Рубрика: Бизнес етикет и протокол

    Писмото винаги трябва да има конкретен адресат
    авторски материал
    Автор / източник: Кристина Крънчева
    стр. 55

    Рубрика: Безопастност и здраве при работа

    За значението на обучението на личния състав и на отговорните лица по пожарна безопасност
    авторски материал
    Автор / източник: Веселин Цоневски
    стр. 60

    Рубрика: Заетост, квалификация и обучение

    Европейско финансиране за доброволчески дейности
    авторски материал
    Автор / източник: Елка Димитрова, д-р
    стр. 64

    Рубрика: Социално осигуряване

    Промените в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила от 1 юни 2017 г., и прилагането им в практиката
    авторски материал
    Автор / източник: Нели Вангелова
    стр. 67

    Прилагане на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, в сила от 1 май 2017 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Диляна Йорданова
    стр. 77

    Рубрика: Здравно осигуряване

    Възможности за смяна на личния лекар и временен избор при пребиваване в друго населено място
    административна практика
    Автор / източник: НЗОК
    стр. 88

    Професионални празници през юни
    стр. 90

    Социална фактология
    стр. 91

    Важно е да знаете
    стр. 94

  • Дайджест "Труд и право", 2018 г., кн. 01

    Рубрика: Трудови отношения

    Комплексни законодателни мерки срещу неизплащане или забавено изплащане на заплатите
    авторски материал
    Автор / източник: Васил Мръчков, проф. д.ю.н.
    стр. 5

    Нормативни правила относно ползването и отлагането на платения годишен отпуск
    авторски материал
    Автор / източник: Мариана Василева
    стр. 23

    Кои са документите, необходими за сключване на трудов договор
    авторски материал
    Автор / източник: Тодор Капитанов
    стр. 33

    Действие на колективния трудов договор за работа при друг работодател
    авторски материал
    Автор / източник: Емилия Маркова
    стр. 36


    Рубрика: Служебни правоотношения

    Относно правото на представително и униформено облекло на държавния служител
    авторски материал
    Автор / източник: Емилия Александрова
    стр. 39


    Рубрика: Защита на личните данни

    Подготвителни действия на работодателите за прилагане на Общия регламент за защита на личните данни
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 43


    Рубрика: Заплащане и обезщетения

    За работа на празниците се плаща поне двойно
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 54


    Рубрика: Заетост, квалификация и обучение

    Промени в Националната класификация на професиите и длъжностите, в сила от 1 януари 2018 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Елка Димитрова, д-р
    стр. 57

    Какво представлява Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, и приложението й в България
    авторски материал
    Автор / източник: Ивайло Найденов
    стр. 61


    Рубрика: Социално осигуряване

    Основни акценти в Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. и преглед на промените в Кодекса за социално осигуряване
    авторски материал
    Автор / източник: Жанет Богомилова
    стр. 67

    Бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (Извлечение)
    нормативен текст
    стр. 93

    Нови моменти през 2018 г. относно правото на лицата да променят осигуряването си от втори в първи стълб на пенсионната ни система
    авторски материал
    Автор / източник: Любомира Язаджиева
    стр. 84


    Стартира Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
    Автор / източник: "ТП"
    стр. 96

    Важно е да знаете
    стр. 76

    ПРИЛОЖЕНИЕ
    СОЦИАЛНА ФАКТОЛОГИЯ – Важни показатели и цифри, в сила от 01.01.2018 г.

  • Дайджест "Труд и право", 2018 г., кн. 02

    Рубрика: Трудови отношения

    Oще за задължението на работодателя за начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение, и срокове за изплащането му
    авторски материал
    Автор / източник: Теодора Дичева
    стр. 5

    Как може да се ползва правото на платен годишен отпуск при договор със срок за изпитване
    авторски материал
    Автор / източник: Тодор Капитанов
    стр. 12

    Работник може да вземе обезщетение, дори когато е прекратил договор без предизвестие
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 15

    МТСП отговаря - Въпроси и отговори
    административна практика
    Автор / източник: МТСП
    стр. 18


    Рубрика: Защита на личните данни

    Видеонаблюдението на работното място, в контекста на защитата на личните данни
    авторски материал
    Автор / източник: Невин Фети, д-р
    стр. 25

    Kакви лични данни на работниците и служителите се събират във връзка със сключването на трудовия договор
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 38


    Рубрика: Човешки ресурси

    Развитие и задържане на талантите в организацията
    авторски материал
    Автор / източник: Мария Иванова
    стр. 46


    Рубрика: Безопасност и здраве при работа

    За някои проблеми и нерешени въпроси, свързани с дейността на Службите по трудова медицина
    авторски материал
    Автор / източник: Веселин Цоневски
    стр. 54


    Рубрика: Заетост, квалификация и обучение

    Oсновни политики и приоритети в Националния план за действие по заетостта за 2018 година
    авторски материал
    Автор / източник: Елка Димитрова, д-р
    стр. 61


    Рубрика: Социално осигуряване

    Промените в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
    авторски материал
    Автор / източник: Красимира Атанасова
    стр. 70

    Указание № 4504-40-481 от 22.12.2017 г. на НОИ
    Относно промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. административна практика
    Автор / източник: НОИ
    стр. 74

    Oпределяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за 2017 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Вержиния Заркова
    стр. 77


    Рубрика:Здравно осигуряване

    Hадзорният съвет на НЗОК определи правилата, по които ще закупува медицински услуги, в периода от началото на декември 2017 г. до края на март 2018 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Багряна Маркова, Страшимир Генев, д.м.
    стр. 88


    Социална фактология
    стр. 92

    Важно е да знаете
    стр. 94

  • Дайджест "Труд и право", 2018 г., кн. 07

    Рубрика: Трудови отношения

    Право и ред за ползване на платения годишен отпуск
    авторски материал
    Автор / източник: Жанет Богомилова
    стр. 5

    От 1 юли 2018 година са в сила промените в Кодекса на труда относно правото на отпуск на осиновителите
    авторски материал
    Автор / източник: Лариса Тодорова
    стр. 17

    Министерският съвет прие промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските
    авторски материал
    Автор / източник: ИК "Труд и право"
    стр. 24

    Колко дни максимално може да се работи без прекъсване
    авторски материал
    Автор / източник: Тодор Капитанов
    стр. 25

    Въпроси и отговори от практиката на МТСП
    административна практика
    Автор / източник: МТСП
    стр. 28


    Рубрика: Служебни правоотнишения

    Кариерно развитие в държавната служба
    авторски материал
    Автор / източник: Ирена Борисова
    стр. 33

    При тормоз на работното място имате право да сезирате Комисията за защита от дискриминация и/или компетентния съд
    авторски материал
    Автор / източник: Тодор Томов
    стр. 44


    Рубрика: Защита на личните данни

    Практически указания на Комисията за защита на личните данни относно случаите, когато не се изисква съгласие за обработване на лични данни
    авторски материал
    Автор / източник: Комисия за защита на личните данни
    стр. 51

    Какво трябва да знаят работодателите при обработване на лични данни на деца
    авторски материал
    Автор / източник: Андрей Александров, д-р
    стр. 58


    Рубрика: Безопастност и здраве при работа

    Основания за издаване на задължителни предписания от държавните контролни органи на Инспекцията по труда
    авторски материал
    Автор / източник: Теодора Дичева
    стр. 67

    Стартира традиционната инспекционна кампания в морските курорти, насочена към превенция на недекларирания труд
    административна практика
    Автор / източник: ИА "ГИТ"
    стр. 76


    Рубрика: Социално осигуряване

    Преглед на промените в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, обнародвани на 10 юли 2018 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Петя Малакова
    стр. 79

    От 1 юли 2018 година са в сила нови, преизчислени размери на пенсиите
    административна практика
    Автор / източник: НОИ
    стр. 83


    Рубрика: Здравно осигуряване

    Здравно осигуряване на български граждани, пребиваващи продължително време в чужбина и възстановяване на здравноосигурителни права след завръщането им в страната
    административна практика
    Автор / източник: НАП
    стр. 85

     

    Социална фактология
    стр. 91

    "Важно е да знаете"
    стр. 94

    Момчето и ябълковото дърво
    стр. 95

  • Относно ползването, прекъсването и отлагането на платения годишен отпуск през 2016 г.

    Консултация

    С настъпването на лятото навлизаме в сезона на отпуските, а с тях за голяма част от работниците и служителите и работодателите, възникват различни правни въпроси относно законовите размери на платения годишен отпуск, начина на ползването му, възможностите за отлагане и т.н. Целта на настоящата статия е да даде отговори на тези въпроси, като предостави ясна информация за основните нормативни правила, които уреждат платените годишни отпуски.

    Видове платен годишен отпуск и минмалните му размери

    Платеният годишен отпуск може да бъде разделен на три вида - основен, удължен и допълнителен.

    • Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпускв размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Достатъчно е тези първоначални 8 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва отпуска по реда, предвиден за това.
    • Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет - в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

    Така, съгласно разпоредбите на НРВПО, директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Същият брой дни удължен платен отпуск се полага и на професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища.

    Право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни имат преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца.

    Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Същият размер важи и за ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от президента на Република България, ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на президента на Република България, главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.

    Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

    • асистент и главен асистент - 35 работни дни;
    • доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни;
    • член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

    Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

    • до 400 пролетени часа - 36 работни дни;
    • от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;
    • от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;
    • над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

    Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно Приложение № 1 към НРВПО.

    • Съгласно чл. 156 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:
    • за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
    • за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от
      5 работни дни. При работа на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

    Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

    Важно е да се отбележи, че посочените по-горе размери за всички видове платен годишен отпуск са минималните, които законът определя, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят по-големи.

    Ползване на платения годишен отпуск

    Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. А според чл. 173, ал. 1 КТ платеният отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда процедура, форма и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ в свободен текст - заявление/молба за ползване на отпуск - на работодателя. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент.

    Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ (за отлагане ползването на платения отпуск вж. по-долу).

    Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

    • по време на престой повече от 5 работни дни (престоят следва да бъде обявен от работодателя - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (но едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.

    Съгласно разпоредба на чл. 37а НРВПО (в сила от 18.08.2015 г.), в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

    Прекъсване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск

    Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

    На първо място - съгласно чл. 175, ал. 1 КТ, това става когато през време на ползването на този отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане и в практиката обикновено се прави устно волеизявление за прекъсване ползването на платения отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения. Препоръчително е обаче и в този случай процедурата да се извърши формално, чрез свободно подготвено от работника (служителя) писмено изявление, което да служи като доказателство.

    На второ място - извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - чл. 175, ал. 2 КТ. Това означава, че работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платения годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 КТ.

    Разпоредбите на чл. 176 КТ уреждат случаите, в които ползването на платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

    • от работодателя - когато важни производствени причини налагат това. Преценката за наличието на такива причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено - чл. 37г, ал. 1 НРВПО;
    • от работника или служителя:
    • когато ползва друг вид отпуск (например: отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл.163 и 164 КТ), учебните отпуски по чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо - чл. 38 НРВПО;
    • по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

    В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (предоставяне ползването на отпуска без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (отлагане ползването на отпуска от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

    Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

    Погасяване правото на ползване на платения годишен отпуск

    Законодателят е уредил в чл. 176а КТ правилото, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А когато платеният отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в рамките на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.

    Важно е да се знае, че натрупаният неизползван платен годишен отпуск до 31.12.2009 г. се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ.

    Атанас ЙОРДАНОВ,юрист

  • Ползване на платен годишен отпуск за текущата и предходни години

    Коментар

    С приближаването на летните месеци навлизаме в сезона на отпуските, а с тях за много от работниците, служителите и работодателите възникват различни правни въпроси относно законовите възможности за ползване на платения годишен отпуск за настоящата и минали години, начина на ползването му, кога отпускът се погасява по давност, и т.н.

    Целта на настоящия коментар е да даде отговори на тези въпроси, като предостави ясна информация за актуалните нормативни правила, които уреждат платените годишни отпуски, както и за правата на работниците и служителите във връзка с ползването на платената почивка.

    Кратък преглед на промените в режима на ползване на платен годишен отпуск

    През последните 15 години преминахме през различни режими на регулация в материята на платения годишен отпуск, които уреждаха реда за ползването, отлагането и погасяването му по давност.

    Така до 1992 г. в Кодекса на труда (КТ) съществуваше 3-годишната давност, с изтичане на която се погасяваше правото на платен годишен отпуск. С изменение на КТ от 1992 г. беше отменена давността и вместо това се възприе по-благоприятен режим на ползване на платената годишна почивка, според който работниците и служителите можеха да използват отложения отпуск до прекратяване на трудовото правоотношение със същия работодател.

    Това законово решение представлява по-силна правна закрила на правото на платен годишен отпуск, като осигурява ползването на изостанал от минали години отпуск, без ограничение във времето за в бъдеще, включително и паричното му обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 224 КТ). Тази правна уредба обаче породи на практика проблема с натрупани стари отпуски, които подлежат на отлагане, понякога в особено големи размери. Статистиката сочи, че отлагането на отпуск се засилва особено с наближаването на пенсионна възраст, за да се получи по-голямо обезщетение за „спестения“ отпуск при прекратяването на трудовия договор1. Статистиката установи, че за 18-те години, през които действаше този режим, много работници и служители, наети по трудов договор предимно в държавната и общинската администрация, по една или друга причина са отлагали ползването на платения си годишен отпуск години наред. Така в някои случаи се установиха натрупани стотици дни неползван платен годишен отпуск. А това беше основание за изплащане на солидни обезщетения (предимно от държавния бюджет) за неползвания размер на годишните отпуски при прекратяване на трудовото правоотношение.

    Проблемът наложи нова поредица от законодателни промени в условията на ползване на платения годишен отпуск, както и на предпоставките, при наличието на които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

    Изискването за ползването на платения годишен отпуск по предварително изготвен и утвърден график за работниците и служителите по трудово правоотношение, беше въведено с промяна в КТ, която влезе в сила от 30 юли 2010 г. За държавните служители от 01.03.2011 г. влязоха в сила аналогични промени в Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 18 от 2011 г.), които предвидиха предоставянето на платената почивка по график.

    Животът показа, че това законово решение не е твърде удачно, тъй като графиците за ползване на отпуските се изготвяха формално и рядко се спазваха точно. В днешната житейска и трудова динамика е трудно да се прогнозира година напред, през кои периоди точно работата и личните ангажименти ще позволят да се почива.

    За трудовите правоотношения правилото за задължително изготвяне на графици за отпуските действаше 5 години - до 17.07.2015 г., след което отпадна от КТ.

    Почивката по график отпадна и за държавните служители, макар и с година по-късно - от 25.07.2016 г., с измененията в Закона за държавния служител (ЗДСл), обнародвани в ДВ, бр. 57 от 2016 г.

    Видове платен годишен отпуск и минимални размери

    Размерите на платената годишна почивка, дадени в закона, имат само задължителен минимален размер. При възможност и добро желание работодателят винаги може да предостави на своите работници и служители по-голям размер на годишния отпуск от този, който е предвиден в КТ. Под законовия минимум обаче почивката не може да пада.

    Платеният годишен отпуск (ПГО) може да бъде разделен на три вида - основен, удължен и допълнителен.

    • Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпускв размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва ПГО, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Достатъчно е тези първоначални 8 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва ПГО по реда, предвиден за това.
    • Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен ПГО. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет - в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

    Така, съгласно разпоредбите на НРВПО, директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Същият брой дни удължен ПГО се полага и на професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища.

    Право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни имат преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца.

    Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Същият размер важи и за ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от президента на Република България, ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на президента на Република България, главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.

    Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

    • асистент и главен асистент - 35 работни дни;
    • доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни;
    • член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

    Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

    • до 400 пролетени часа - 36 работни дни;
    • от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;
    • от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;
    • над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

    Артистичният и художествено- техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно Приложение № 1 към НРВПО.

    • Съгласно чл. 156 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:
    • за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
    • за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. При работата на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

    Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

    Важно е да се отбележи, че посочените по-горе размери за всички видове ПГО са минималните, които законът определя, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят и по-големи.

    Ползване на платен годишен отпуск

    Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. А според чл. 173, ал. 1 КТ ПГО се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда процедура, форма и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ в свободен текст - заявление/молба за ползване на отпуск - на работодателя. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент.

    Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ (за отлагане ползването на ПГО вж. по-долу).

    Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя ПГО. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

    • по време на престой повече от 5 работни дни (престоят следва да бъде обявен от работодателя - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (но едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.

    Съгласно разпоредбата на чл. 37а НРВПО в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

    Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗДСл платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага. Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването. Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59 ЗДСл (това са случаите когато поради служебни нужди или при наличието на уважителни причини по писмено искане на държавния служител, органът по назначаването отлага за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск).

    Прекъсване ползването на платения годишен отпуск

    Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

    На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши на основание на чл. 175, ал. 1 КТ - когато през време на ползването на ПГО на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск.

    Правилото на чл. 175, ал. 1 КТ гласи, че когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

    Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на ПГО при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения.

    Добре би било обаче и в този случай процедурата да се оформи формално, чрез свободно подготвено от работника (служителя) писмено изявление, което установява волята на страната отпускът да бъде прекъснат и отложен за по-късен момент.

    На второ място, извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - чл. 175, ал. 2 КТ. За целта страната по трудовото правоотношение, която инициира прекъсването, следва да връчи писмено волеизявление на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително. Тоест прекъсването на отпуска по взаимно съгласие следва да бъде оформено документално.

    Спазването на формалната процедура по прекъсване ползването на отпуска има важно практическо значение с оглед установяване законосъобразното му извършване. А това е необходимо, защото извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на ПГО, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 КТ.

    В някои предприятия поради финансови затруднения са въведени ограничения на щата, което създава напрежение през отпускарския сезон, както е в описания случай. Напоследък все по-често се среща практиката работодателят едностранно да прекратява платена годишна почивка, която вече е разрешил, и да вика работника или служителя обратно на работа преди да е изтекъл разрешеният отпуск. Тази практика е незаконосъобразна.

    Отлагане ползването на платения годишен отпуск

    Освен че може да бъде прекъсвано, ползването на ПГО може да бъде и отлагано от страните по трудовото правоотношение. За следващи календарни години може да се отлага основният, удълженият и допълнителният отпуск по КТ.

    С измененията в КТ (обн. ДВ, бр. 54 от 2015 г.) и в ЗДСл (обн. ДВ, бр. 57 от 2016 г.) отпадна изискването отложеният отпуск да бъде в размер не повече от 10 работни дни.

    Разпоредбите на чл. 176 КТ уреждат случаите, в които ползването на ПГО може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

    • от работодателя - когато важни производствени причини налагат това. Преценката за наличието на такива причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено - чл. 37г, ал. 1 НРВПО;
    • от работника или служителя:
    • когато ползва друг вид отпуск (например отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл.163 и 164 КТ), учебните отпуски по чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо - чл. 38 НРВПО;
    • по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

    В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (предоставяне ползване на ПГО без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (отлагане ползването на ПГО от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

    Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

    Предпоставки и механизъм, по който работодателят може да предостави платения годишен отпуск едностранно

    Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 4 КТ).

    Механизмът на едностранно предоставяне на отпуска от страна на работодателя подробно е разписан в новите разпоредби на чл. 37б НРВПО и е в сила от 18.08.2015 г. Съгласно правилата на чл. 37б НРВПО в случаите по чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато:
    1. Е обявен престой за повече от 5 работни дни - за да се приложи тази хипотеза, работодателят трябва първо да е обявил официално престоя, т.е. прекратяването на трудовия процес в предприятието, без значение е обстоятелството какви са причините за това.
    2. Е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред едновременно ползване на отпуска от всички работници и служители.
    3. Работодателят писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. В тези случаи работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ.

    Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

    Погасяване правото на ползване

    Законодателят е уредил в чл. 176а КТ правилото, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

    Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, съобразно чл. 176а, ал. 2 КТ.

    Важно е да се знае, че предвидената в закона 2-годишна погасителна давност не се прилага за неползвана годишна почивка, която се полага за времето до 31.12.2009 г. Ето защо, изостанал отпуск, който се полага за времето преди 31.12.2009 г., може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение. Натрупаният неизползван платен годишен отпуск до 31.12.2009 г. се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ.

    При прекратяване на трудовото правоотношение неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в границите на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.

    Жанет БОГОМИЛОВА,юрист
    __________
    1 По този въпрос, вж. и книгата-годишник „Трудови отношения - 2010 г.“, авторски колектив с ръководител В. Мръчков, ИК „Труд и право“, С., 2010, с. 529.

  • Право и ред за ползване на платения годишен отпуск

    В сезона на отпуските възникват различни правни въпроси относно законовите възможности за ползване на платения годишен отпуск за настоящата и минали години, начина на ползването му, колко отпуск и по какъв ред може да се отлага, кога отпускът се погасява по давност, и т.н.
    Целта на настоящия коментар е да припомни актуалните нормативни правила, които уреждат платените годишни отпуски, както и какви са правата на работниците и служителите, във връзка с ползването на платената почивка.

    Кратък преглед на промените в нормативната уредба и как те се отразяват на актуалните трудови права

    През последните 15 години законодателят извърши редица промени в материята на платения годишен отпуск, които уреждаха реда за ползването, отлагането и погасяването му по давност.

    До 1992 г. в Кодекса на труда (КТ) съществуваше 3-годишната давност, с изтичане на която се погасяваше правото на платен годишен отпуск. С изменение на КТ от 1992 г. беше отменена давността и вместо това се възприе по-благоприятен режим на ползване на платената годишна почивка, според който работниците и служителите можеха да използват отложения отпуск до прекратяване на трудовото правоотношение със същия работодател.

    Това законово решение представлява по-силна правна закрила на правото на платен годишен отпуск, като осигурява ползването на изостанал от минали години отпуск без ограничение във времето за в бъдеще, включително и паричното му обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 224 КТ). Тази правна уредба обаче породи на практика проблема с натрупани стари отпуски, които подлежат на отлагане, понякога в особено големи размери. Статистиката сочи, че отлагането на отпуск се засилва особено с наближаването на пенсионна възраст, за да се получи по-голямо обезщетение за „спестения“ отпуск при прекратяването на трудовия договор1. Статистиката установи, че за 18-те години, през които действаше този режим, много работници и служители, наети по трудов договор предимно в държавната и общинската администрация, по една или друга причина са отлагали ползването на платения си годишен отпуск години наред. Така в някои случаи се установиха натрупани стотици дни неползван платен годишен отпуск. А това беше основание за изплащане на солидни обезщетения (предимно от държавния бюджет) за неползвания размер на годишните отпуски при прекратяване на трудовото правоотношение.

    Проблемът наложи нова поредица от законодателни промени в условията на ползване на платения годишен отпуск, както и на предпоставките, при наличието на които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

    Изискването за ползването на платения годишен отпуск по предварително изготвен и утвърден график за работниците и служителите по трудово правоотношение беше въведено с промяна в КТ, която влезе в сила от 30.07.2010 г. За държавните служители от 01.03.2011 г. влязоха в сила аналогични промени в Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 18 от 2011 г.), които предвидиха предоставянето на платената почивка по график.

    Животът показа, че това законово решение не е твърде удачно, тъй като графиците за ползване на отпуските се изготвяха формално и рядко се спазваха точно. В днешната житейска и трудова динамика е трудно да се прогнозира година напред през кои периоди точно работата и личните ангажименти ще позволят да се почива.

    За трудовите правоотношения правилото за задължително изготвяне на графици за отпуските действаше 5 години - до 17.07.2015 г., след което отпадна от КТ.

    И за държавните служители отпадна почивката по график, макар и с година по-късно - от 25.07.2016 г., с измененията в Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 57 от 2016 г.).

    Видове платен годишен отпуск и минимални размери

    Следва да се има предвид, че в закона са посочени само задължителните минимални размери на платената годишна почивка. При възможност и добро желание работодателят винаги може да предостави на своите работници и служители по-голям размер на годишния отпуск от този, който е предвиден в КТ. Не може обаче да се определя платен годишен отпуск в размери, по-ниски от законовия минимум.

    Платеният годишен отпуск може да бъде разделен на три вида - основен, удължен и допълнителен.

    • Основен отпуск

    Съгласно чл. 155 КТ всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпускв размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Достатъчно е тези първоначални 8 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва платен годишен отпуск по реда, предвиден за това.

    • Удължен платен отпуск

    Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет - в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

    Така, съгласно разпоредбите на НРВПО, директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Същият брой дни удължен ПГО се полага и на професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища.

    Право на удължен платен годишен отпуск в размер на
    36 работни дни имат преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца.

    Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Същият размер важи и за ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от президента на Република България, ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на президента на Република България, главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.

    Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

    • асистент и главен асистент - 35 работни дни;
    • доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни;
    • член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

    Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

    • до 400 пролетени часа - 36 работни дни;
    • от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;
    • от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;
    • над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

    Артистичният и художествено- техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно Приложение № 1 към НРВПО.

    • Допълнителен платен годишен отпуск

    Съгласно чл. 156 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:

    • за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
    • за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. При работата на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

    Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

    Важно е да се отбележи, че посочените по-горе размери за всички видове платен годишен отпуск са минималните, които законът определя, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят по-големи размери.

    Ред за ползване на платения годишен отпуск

    Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж, или на части. А според чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда процедура, форма и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ в свободен текст - заявление/молба за ползване на отпуск - на работодателя. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекия ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент.

    Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ (за отлагане ползването на платения годишен отпуск - вж. по-долу).

    Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

    • по време на престой повече от 5 работни дни (престоят следва да бъде обявен от работодателя - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (но едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.

    Съгласно разпоредба на чл. 37а НРВПО в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

    Прекъсване ползването на платения годишен отпуск

    Законът предвижда две възможности за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск:

    На първо място,прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши на основание на чл. 175, ал. 1 КТ - когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск.

    Правилото на чл. 175 , ал. 1 КТ от гласи, че когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

    Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения.

    Добре би било обаче и в този случаи процедурата да се оформи формално, чрез свободно подготвено от работника (служителя) писмено изявление, което установява волята на страната отпускът да бъде прекъснат и отложен за по-късен момент.

    На второ място, извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - чл. 175, ал. 2 КТ. За целта страната по трудовото правоотношение, която инициира прекъсването, следва да връчи писмено волеизявление на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително. Тоест, прекъсването на отпуска по взаимно съгласие следва да бъде оформено документално.

    Спазването на формалната процедура по прекъсване ползването на отпуска има важно практическо значение с оглед установяване на законосъобразното му извършване. А това е необходимо, защото извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платения годишен отпуск, при положение, че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 КТ.

    Отлагане ползването на платения годишен отпуск

    Освен че може да бъде прекъсвано, ползването на платения годишен отпуск може да бъде и отлагано от страните по трудовото правоотношение. За следващи календарни години може да се отлага основният, удълженият и допълнителният отпуск по КТ.

    Важно е да се има предвид, че с измененията в КТ (обн. ДВ, бр. 54 от 2015 г.) и в ЗДСл (обн. ДВ, бр. 57 от 2016 г.), отпадна изискването отложеният отпуск да бъде в размер не повече от 10 работни дни.

    Разпоредбите на чл. 176 КТ уреждат случаите, в които ползването на платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

    • от работодателя - когато важни производствени причини налагат това. Преценката за наличието на такива причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено - чл. 37г, ал. 1 НРВПО;
    • от работника или служителя:
    • когато ползва друг вид отпуск (например: отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл. 163 и чл. 164 КТ), учебните отпуски по
      чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо - чл. 38 НРВПО,
    • по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

    В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (при предоставяне ползване на платения годишен отпуск без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (при отлагане ползването на платения годишен отпуск от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

    Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя, най-малко 14 дни предварително.

    Предпоставки и механизъм, по който работодателят може да предостави платения годишен отпуск едностранно

    Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 4 КТ).

    Механизмът на едностранно предоставяне на отпуска от страна на работодателя подробно е разписан в новите разпоредби на чл. 37б НРВПО. Съгласно правилата на чл. 37б НРВПО в случаите по чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато:

    1. е обявен престой за повече от 5 работни дни - за да се приложи тази хипотеза работодателят трябва първо да е обявил официално престоя, т.е. прекратяването на трудовия процес в предприятието, без значение е обстоятелството какви са причините за това;

    2. е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред едновременно ползване на отпуска от всички работници и служители;

    3. работодателят писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. В тези случаи работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ.

    Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

    Погасяване правото на ползване

    Съгласно правилото на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

    Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му съобразно чл. 176а, ал. 2 КТ.

    Важно е да се знае, че предвидената в закона 2-годишна погасителна давност не се прилага за неползвана годишна почивка, която се полага за времето до 31 декември 2009 г. Ето защо, изостанал отпуск, който се полага за времето преди 31 декември 2009 г., може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение. Натрупаният неизползван платен годишен отпуск до 31.12.2009 г. се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ.

    При прекратяване на трудовото правоотношение, неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в границите на 2-годишния давностен срок, на общо основание подлежи на парично обезщетение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.

    Жанет БОГОМИЛОВА, юрист
    ____________
    1 В тази връзка - вж. и книгата-годишник „Трудови отношения - 2010“, авторски колектив с ръководител В. Мръчков, 2010 г., ИК „Труд и право“, с. 529.

  • Семинар по уредбата на трудовите отношения и социалното осигуряване

    19 - 21 октомври 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Теодора Дичева, Марио Първанов, Елка Атанасова, Даниела Асенова
    Цена: 300.00 лв.

Книги