Sidebar

Меню

2018

  • Актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2018 г.

    12 - 22 април 2018 г.
    ВИЕТНАМ
    Лектор: Валентина Василева
    Цена: 4 550.00 лв.

  • Актуални въпроси на облигационното и търговското право

    21 – 23 март 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Красимир Машев, Тотка Калчева, Бистра Николова, Проф. д-р Георги Димитров
    Цена с ДДС: 318.00 лв.

  • Актуални въпроси на устройството на територията и строителството. Административен контрол, упражняван от дирекция национален строителен контрол. Практика на върховен административен съд

    14 – 16 март 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Савин Ковачев, Валентина Бакалова,Георги Даракчиев, Галина Солакова
    Цена с ДДС: 318.00 лв.

  • Задължително застраховане за риска „трудова злополука” и коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2018 г. - Заповед № РД 01-883 от 03.11.2017 г. на МТПС

    Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., посл. изм. бр. 5 от 2010 г.).

    Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието.

    При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат застраховани за риска „трудова злополука“. Тази възможност може да се реализира само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.

    Задължителната застраховка „трудова злополука“ покрива следните рискове:

    • смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
    • трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
    • временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

    Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

    На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

    • при смърт на застраховано лице - в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
    • при трайно намалена работоспособност - процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
    • при временна неработоспособност - процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

    - над 10 до 30 календарни дни включително - 3 на сто;
    - над 30 до 60 календарни дни включително - 5 на сто;
    - над 60 до 120 календарни дни включително - 7 на сто;
    - над 121 календарни дни - 10 на сто.

    За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

    • писмено искане;
    • копие от застрахователния договор;
    • препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
    • копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
    • разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
    • други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

    Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.

    Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука“ се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

    Договорът за задължителната застраховка „трудова злополука“ се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането - „Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания)“.

    Максималният срок на договора е ограничен до една календарна година, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който ще се прилага през следващата календарна година. (Вж. по-долу Заповед № РД 01-883 от 03.11.2017 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г.)

    В тази връзка, работодателите не трябва да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие, а да следят за това, дали тяхното предприятие, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в заповедта на министъра на труда и социалната политика.

    Калина ПЕТКОВА,директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП

    _____

    МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

    ЗАПОВЕД № РД 01-883 ОТ 03.11.2017 Г. НА МТСП
    (обн. ДВ, бр. 92 от 17.11.2017 г.)

    На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с параграф единствен от Заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 6 февруари 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп. бр. 68 от 2006 г.; изм. бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.)

    ОПРЕДЕЛЯМ
    Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г. съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед.
    МИНИСТЪР: (п)

    Приложение

    Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г.

    № по
    ред

    Икономическа дейност
     

    Код
    по
    КИД – 2008

    Коефициент на трудов
    травматизъм
    (Ктт)
    (2013-2014-2015)

    1

    2

    3

    4

    1. Добив на метални руди

    07

    8,55

    2. Добив на въглища

    05

    2,80

    3. Воден транспорт

    50

    2,67

    4. Производство на основни метали

    24

    2,67

    5. Производство на химични продукти

    20

    2,34

    6. Ремонт и инсталиране на машини и оборудване

    33

    1,74

    7. Строителство на съоръжения

    42

    1,71

    8. Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене

    16

    1,68

    9. Даване под наем и оперативен лизинг

    77

    1,62

    10. Добив на неметални материали и суровини

    08

    1,51

    11. Сухопътен транспорт

    49

    1,50

    12. Горско стопанство

    02

    1,41

    13. Пощенски и куриерски дейности

    53

    1,34

    14. Специализирани строителни дейности

    43

    1,32

    15. Производство на метални изделия, без машини и оборудване

    25

    1,24

    16. Строителство на сгради

    41

    1,22

    17. Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали

    38

    1,21

    18. Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта

    52

    1,19

    19. Производство на изделия от други неметални минерални суровини

    23

    1,14

    20. Производство на тютюневи изделия

    12

    1,12

    21. Артистична и творческа дейност

    90

    1,11

    22. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

    35

    1,11

    23. Производство на превозни средства, без автомобили

    30

    1,07

    24. Дейности по обслужване на сгради и озеленяване

    81

    1,04

    25. Производство на електрически съоръжения

    27

    0,98

    26. Производство на изделия от каучук и пластмаси

    22

    0,97

    27. Събиране, пречистване и доставяне на води

    36

    0,97

    28. Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение

    28

    0,95

    29. Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон

    17

    0,93

    30. Производство на мебели

    31

    0,89

    31. Производство на напитки

    11

    0,84

    32. Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло

    13

    0,72

    33. Далекосъобщения

    61

    0,72

    34. Радио– и телевизионна дейност

    60

    0,70

    35. Производство на хранителни продукти

    10

    0,70

    36. Растениевъдство, животновъдство и лов;

    спомагателни дейности

    01

    0,67

    СРЕДЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ТРУДОВ ТРАВМАТИЗЪМ ЗА СТРАНАТА Ктт = 0,66.

     

  • Защита на личните данни

    16 март 2018 г.
    Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
    Лектор: Д-Р Невин Фети
    Цена: 108.00 лв.

  • Кратък обзор на промените в счетоводното и данъчното законодателство, въведени посредством ЗИДЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г.

    В началото на декември, с обнародването в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), станаха факт измененията в счетоводното и данъчното законодателство, с които предприятията и данъчно задължените лица ще трябва да се съобразяват, считано от началото на новата 2018 г. С настоящата статия ще се опитаме да поясним какви изменения ще настъпят по отношение прилагането на три закона, а именно - Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица1. Като цяло промените не са много на брой и не внасят съществени и концептуални промени в счетоводното и данъчното законодателство. Същите по-скоро внасят определена яснота по практическото прилагане на законодателството, и елиминират нееднаквото и двузначно разбиране на определени текстове.

    1. Промени в Закона за счетоводството

    Промените в Закона за счетоводството (ЗСч) се въвеждат посредством § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗДДС.

    Първата промяна в счетоводния закон засяга текста на чл. 29, регламентиращ формата, структурата и съдържанието на съкратените годишни финансови отчети, които микро- и малките предприятия имат възможност да възприемат в своите счетоводни политики като начин на представяне. Обръщаме внимание на особеността, че тези съкратени годишни финансови отчети могат да се съставят единствено от онези предприятията, възприели НСС като своя счетоводна база, докато предприятията, съставящи своите финансови отчети на база МСФО, нямат възможност да избират да съставят съкратени годишни финансови отчети по реда на чл. 29 ЗСч.

    Като част от мерките, свързани с имплементиране на Директива 2013/34/ЕС и имащи за цел премахване на административната тежест за най-малките предприятия, чл. 29, ал. 4 ЗСч, влизащ в сила считано от 01.01.2016 г., даваше право на микропредприятията по смисъла на чл. 19, ал. 22, които не са инвестиционни дружества и финансови холдингови дружества, да съставят годишни финансови отчети състоящи се само от съкратен счетоводен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели. Видно от примерната двустранна форма на отчета за приходите и разходите съгласно Приложение № 2 към СС 1 - Представяне на финансови отчети, подобен съкратен отчет за приходите и разходите по раздели би следвало да представя единствено две позиции: А. Разходи и Б. Приходи, което едва ли е целта на счетоводния закон.

    В същото време измененият СС 13 от началото на 2016 г. разширяваше изискванията, регламентирани в чл. 29, ал. 4 от счетоводния закон. Именно по силата на точка 20.4 от СС 1, този съкратен отчет за приходите и разходите следва да съдържа най-малко следните осем статии, както следва:

    Статия 1: Нетни приходи от продажби;

    Статия 2: Други приходи;

    Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги;

    Статия 4: Разходи за персонала;

    Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки;

    Статия 6: Други разходи;

    Статия 7: Разходи за данъци; и

    Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).

    Промяната на чл. 29, ал. 4 ЗСч, направена със ЗИДЗДДС и влизаща в сила, считано от 01.01.2018 г., премахва противоречието с точка 20.4 от СС 1 и регламентира възможността микропредприятията да съставят съкратен отчет за приходите и разходите, без да уточнява, че същият следва да е по раздели (уточнението за съкратения баланс да се изготвя по раздели остава). По този начин промяната в чл. 29, ал. 4 ЗСч не внася някакви нови моменти и изисквания при изготвянето на финансови отчети през 2018 г., а премахва противоречията и постига унифицираност между изискванията в закона и изискванията в СС 1 по отношение на съставянето на съкратения отчет за приходите и разходите на микропредприятията, избрали да се възползват от предоставената им законовата възможност.

    По подобен начин ЗИД ЗДДС изменя и чл. 29, ал. 6 ЗСч, който регламентира съдържанието на съкратения годишен финансов отчет на малките предприятия по смисъла на чл. 19, ал. 34. Преди промяната в счетоводния закон, малките предприятия, съставящи своите финансови отчети на база НСС, имаха възможност да изберат да съставят годишен финансов отчет, състоящ се от три съставни части, както следва:

    I. Съкратен баланс по раздели и групи.

    II. Съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи; и

    III. Приложение.

    Противоречието, което съществуваше между текста на чл. 29, ал. 6 ЗСч и точка 20.5 от СС 1 се изразяваше в това, че счетоводният закон говори за възможност за съставяне на съкратен отчет за приходи и разходи по раздели и групи, докато СС 1 дава възможност на малките предприятия при изготвянето на съкратения отчет за приходите и разходите да групират в една статия, наречена„Брутен финансов резултат“, следните статии:

    В двустранната форма на отчета: 1. Нетни приходи от продажби; 2.Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство; 3.Разходи за придобиване на активи по стопански начин; 4.Други приходи; 5.Намаление на запасите от продукция и незавършено производство; 6.Разходи за суровини, материали и външни услуги.

    В едностранната форма на отчета: 1.Нетни приходи от продажби; 2.Себестойност на продажбите; 3.Брутна печалба или загуба и 4.Други приходи.

    След промяната в Закона за счетоводството, направена посредством § 51 от ПЗРЗИД на ЗДДС, от текста на чл. 29, ал. 6 са заличени думите „по раздели и групи“, отнасящи се като изискване за съставянето на отчета за приходите и разходите, в резултат, на което регламентираната в счетоводния закон възможност за съставяне на съкратен отчет за приходите и разходите ще реферира към изискванията на точка 20.5 от СС 1, без да има противоречие и непоследователност при прилагането на приложимото счетоводно законодателство.

    За затруднението, което до момента създаваше текстът на чл. 38, ал. 10 ЗСч, нашите редовни читатели се запознаха от Приложение № 4 към брой 11 от 2017 г. на списание „Счетоводство, данъци и право“5 - стр. 40.

    Съгласно стария текст на закона, предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, има задължението да публикува на български език консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от крайното предприятие майка, в срок до 30 юни на следващата година. В подобна хипотеза българското дружество майка има две алтернативи - да преведе на български език консолидирания финансов отчет и консолидирания доклад за дейността на крайното контролиращо предприятие в чужбина и да го публикува в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, или ако крайното контролиращо предприятие в чужбина (крайното предприятие майка) няма задължението да изготвя консолидирани финансови отчети, българското предприятие майка ще трябва да изготви и съответно да публикува в срок до 30 юни на следващата година консолидиран годишен финансов отчет и консолидиран годишен доклад за дейността.

    След редакцията на чл. 38, ал. 10 ЗСч, влизаща в сила считано от 01.01.2018 г., българското предприятие майка, което се явява междинна майка в икономическата група, което няма задължението да съставя консолидиран финансов отчет, ще трябва да преведе на български език и съответно да публикува в търговския регистър консолидирания финансов отчет на първото по възходящ ред предприятие майка, което изготвя консолидирани финансови отчети, в които финансовите отчети на българското предприятие майка са консолидирани. Срокът за това публикуване е обвързан със законово определения срок, в който чуждестранното предприятие майка има задължението да публикува този консолидиран финансов отчет, а именно в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.

    Нов момент за предприятията, попадащи в хипотезата на чл. 38, ал. 10 ЗСч е, че те следва да изготвят и публикуват в срока, който разгледахме по-горе изготвените от тях консолидирани годишни доклади по реда на глава седма от Закона за счетоводството (консолидиран доклад за дейността; консолидирана нефинансова декларация и консолидиран доклад за плащанията към правителствата, когато закона изисква тяхното съставяне) и одиторския доклад, издаден от регистрирания одитор.

    С промяната на чл. 48, ал. 1 ЗСч се изменя изискването към съдържанието на нефинансовата декларация по реда на глава седма, раздел II от счетоводния закон, като от нея отпада информацията, свързана с описание на политиките на предприятието по отношение на дейността им, осъществявана в областта на разнообразието и равенството на половете в ръководните му органи - брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества и религия.

    По скоро като доуточняващо следва да се приеме промяната на чл. 54 от закона, която внася яснотата, че годишния доклад за плащанията към правителствата следва да се съставя на български език и в хиляди лева.

    Имайки предвид, че новото счетоводно законодателство изисква във финансовите отчети да не се представят позиции от извънреден характер (извънредни приходи и извънредни разходи), счетоводният закон, считано от 01.01.2018 г., е изменен в две направления, а именно:

    • в дефиницията на понятието „Нетни приходи от продажби“, дадено в § 1, т. 11 от ДР на закона отпада израза „получени от обичайната дейност на предприятието“; и
    • заличава се т. 12 от § 1 на ДР, която даваше до момента дефиниция на понятието „обичайна дейност“.

    По този начин Законът за счетоводството имплементира разбирането, залегнало в Директива 2013/34/ЕС за липса на обичайна дейност на отчитащото се предприятие.

    Последното изменение в Закона за счетоводството е свързано с приемането на нова допълнителна разпоредба - § 5а, посредством която изрично се пояснява, че предприятията, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона, осъществяват текущото си счетоводно отчитане и съставят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти. До момента единствено чл. 26, ал. 2 от закона поддържаше тази концепция, тъй като изискваше от предприятията, когато счетоводната им база са Международните счетоводни стандарти, да не прилагат счетоводните принципи, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от закона, а да осъществяват счетоводството си в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти. Идеята е новият § 5а от ДР на закона да обезпечи правилното прилагане на Закона за счетоводството от предприятия, които са възприели МСФО като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, като за тях приетите за прилагане в ЕС Международни счетоводни стандарти с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета следва да се прилагат изцяло както са приети и без изменения.

    2. Промени в ЗКПО и ЗДДФЛ

    Освен промени в Закона за счетоводството, със ЗИДЗДДС се изменят и двата закона, облагащи с данък доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и печалбите на юридическите лица (ЗКПО). Промяната в ЗКПО е само една (чл. 28, ал. 4), като цели синхронизиране на текстовете на материалния данъчен закон с тези по смисъла на ЗДДС, свързани с непризнатите разходи за данък по ЗДДС в случаите на установени липси и брак на активи.

    До момента ЗКПО реферираше към погрешната норма на ЗДДС - чл. 79, ал. 3, в резултат на предишните изменения и преномериране на текстовете в ЗДДС.

    След изменението на ЗКПО, в сила считано от 01.01.2018 г., непризнатите разходи от липси и брак по реда на ЗКПО реферират към коректната норма на ЗДДС - чл. 79, ал. 1, регламентираща корекцията на данъчен кредит при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, за която такъв е приспаднат при производството, придобиването или вноса й.

    С промените в ЗДДФЛ за първи път се дава възможност на физическите лица доброволно да декларират в ГДД по чл. 50, ал. 1 придобитите през годината доходи, които са необлагаеми по реда на чл. 13, както и полученото имущество по наследство, завет, дарение и такова с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.Тази промяна следва да се третира като опция за упражняване, поради което лицата, които не намират за нужно да декларират тези необлагаеми доходи, не трябва да ги посочват в своята годишна данъчна декларация.

    Правото на отстъпка от данъка за довнасяне, в случаите на подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ по електронен път се запазва за физическите лица, но с променени условия и параметри, както следва:

    • срокът за подаването на декларацията, вместо до 31 март, се скъсява до 31 януари на следващата година;
    • размерът на общата отстъпка, вместо до 1000 лева, се ограничава до 500 лева;
    • условията се ползват и при деклариране на доходите, придобити от физическите лица през финансовата 2017 г.

    Когато местни физически лица са получили облагаеми доходи от чужбина, към ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ, вместо удостоверения, следва да приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, с което отпада затруднението данъчно задължените лица да се снабдяват с удостоверения, издадени от компетентните чуждестранни данъчни администрации.

    Като новост следва да се приеме задължението на предприятията (това не се отнася до самоосигуряващите се лица), платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, които трябва да подават дължимата декларация по чл. 55, ал. 1 по електронен път, при условие че задължението за подаване на декларацията възниква след 31.12.2017 г.

    Променя си и срокът за подаване на Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, която предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят по образец за изплатените през годината доходи. Вместо до 30 април на следващата година, тя вече ще трябва да се подава до 15 март на следващата година. За доходите, изплатени през 2017 г., срокът за нейното подаване е до 15 март 2018 г.

    Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
    _____________
    1 Със ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. се изменят още и: Закона за данък върху добавената стойност; Закона за акцизите и данъчните складове; Закона за пощенските услуги; Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и Закона за местните данъци и такси.
    2 Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
    1. Балансова стойност на активите - 700 хил. лева.
    2. Нетни приходи от продажби - 1 400 хил. лева.
    3. Средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.
    3 Приети с ПМС № 394 от 30.12.2015 г. за изменение и допълнение на НСФОМСП, приети с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., в сила от 01.01.2016 г.
    4 Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
    1. Балансова стойност на активите - 8 000 хил. лева;
    2. Нетни приходи от продажби - 16 000 хил. лева;
    3. Средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
    5 „Годишно счетоводно приключване на 2017 година“, ИК „Труд и право“, с автор д-р Антон Свраков, д.е.с., регистриран одитор.

  • Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

    23 февруари 2018 г.
    Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
    Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
    Цена: 108.00 лв.

  • Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

    19 февруари 2018 г.
    Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
    Лектор: Димитър Войнов, Лорета Цветкова
    Цена: 120.00 лв.

  • Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

    20 февруари 2018 г.
    Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
    Лектор: Теодора Дичева
    Цена: 108.00 лв.

  • Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

    15 декември 2017 г.
    Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
    Лектор: Мина Янкова
    Цена: 108.00 лв.

  • Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

    14 - 16 февруари 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
    Цена с ДДС: 336.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!
    Заповядайте на същия семинар в дните 21 - 23 март 2018 г.,
    Конферентна зала "Америка"

  • Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

    20 - 22 февруари 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
    Цена с ДДС: 336.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!
    Заповядайте на същия семинар в дните 21 - 23 март 2018 г.,
    Конферентна зала "Америка"

  • Новото данъчно законодателство през 2018 г.

    Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

  • Официални празници през 2018 година

    1 януари
    (понеделник)
    Нова година
    3 март
    (събота)
    Ден на Освобождението на България от османско иго – Национален празник
    6 април
    (петък)
    Велики петъкк
    7 април
    (събота)
    Велика събота
    8 и 9 април
    (неделя и понеделник)
    Възкресение Христово – Великден
    1 май
    (вторник)
    Ден на труда и на международната работническа солидарност
    6 май
    (неделя)
    Гергьовден,
    Ден на храбростта и Българската армия
    24 май
    (четвъртък)
    Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост
    6 септември
    (четвъртък)
    Ден на Съединението
    22 септември
    (събота)
    Ден на Независимостта на България
    1 ноември
    (четвъртък)
    Ден на народните будители  – неприсъствен ден за всички учебни заведения
    24 декември
    (понеделник)
    Бъдни вечер
    25 и 26 декември
    (вторник и сряда)
    Рождество Христово

     

    ________
    Официалните празници в Република България са определени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

     

  • Подоходното облагане във въпроси и отговори

  • Практически въпроси по прилагане на закона за обществените поръчки. Добри и лоши практики.

    28 – 30 март 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
    Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
    Цена с ДДС: 318.00 лв.

  • Практически въпроси по социално осигуряване и трудови отношения за 2018 г. Защитата на личните данни на работниците и служителите

    21 - 23 март 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
    Лектори: Катя Кашъмова, Елка Атанасова, Марио Първанов, Теодора Дичева, Доц. д-р Андрей Александров,
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Промени и актуални въпроси по данъка върху добавената стойност за 2018 г.

    16 февруари 2018 г.
    Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
    Лектор: Валентина Василева
    Цена: 120.00 лв.

  • Промените в гражданския процесуален кодекс

    Тематичен коментар
    Практически разрешения

  • Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

    23 януари 2018 г.
    Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
    Лектор: Вержиния Заркова
    Цена: 108.00 лв.

Книги