Sidebar

Меню

ЗДДФЛ

  • Семинар по данъчно облагане и счетоводно приключване на 2016 г. - Испания, Португалия

    18 – 25 октомври 2016 г.
    ИСПАНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ
    Лектор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
    Цена: 1 850.00 лв.

  • Годишно облагане на доходите от трудови правоотношения

    В срок до 31.01.2018 г. работодателите, които към 31.12.2017 г. се считат за работодатели по основно трудово правоотношение за своите работници и служители, трябва да преизчислят данъка върху доходите от трудовите им правоотношения на годишна база. Това е едно от основните годишни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Механизмът за извършването му е добре познат в практиката и с основание може да се каже, че не е променян съществено през последните няколко години.
    Независимо от това често се допускат грешки и неточности при прилагането на законовите разпоредби, касаещи този процес. Отчитайки това, настоящият материал ще припомни основните ангажименти на работодателя, касаещи коректното му изпълнение, като ще акцентира върху най-новите и важни моменти.
    Редът за извършване на годишно облагане на доходите от трудови правоотношения от работодателя е регламентиран в нормата на чл. 49 ЗДДФЛ и съдържа няколко основни стъпки, които ще бъдат разгледани по-долу в настоящата статия.

    1. Определяне на годишната данъчна основа

    Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗДДФЛ най-напред е необходимо да се формира годишна данъчна основа за доходите по трудови правоотношения на съответния работник или служител. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход, придобит през годината, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Към така изчислената сума се добавя годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 3, в случай че през течение на годината физическото лице е придобило доходи и като „морско лице“. На основание чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите, придобити като „морско лице“, е 10 на сто от определената по общия ред годишна данъчна основа.

    Ще припомня, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък не се включват доходите от правоотношения, които се определят като трудови по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“1 от Допълнителните разпоредби на закона (вж. чл. 49, ал. 1 и 8 ЗДДФЛ). Тези доходи се облагат при работодателя само авансово, а годишно - с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от физическото лице.

    Когато през течение на годината работникът/служителят е работил при друг работодател, на основание чл. 49, ал. 2 ЗДДФЛ, работодателят, който към 31.12.2017 г. се счита за такъв по основно трудово правоотношение за това лице, включва придобитите от другите работодатели доходи при изчисляването на годишната данъчна основа, ако лицето му предостави служебна бележка от другия работодател. В случай че такава служебна бележка не е представена, отговорността за определянето на годишната данъчна основа и на годишния размер на данъка е на съответния работник или служител. В тези случаи, предвид разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ, може да се окаже, че физическото лице е задължено да подава годишна данъчна декларация, независимо от факта, че през течение на годината е получавало доходи единствено по трудови правоотношения.

    Необходимо е да се уточни, че непредставянето на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ от друг работодател (ако лицето има или е имало такъв през течение на годината) не освобождава работодателя по основното трудово правоотношение от ангажиментите му по чл. 49 ЗДДФЛ. Това означава, че в тези случаи преизчисляването на годишната данъчна основа и на годишния данък ще обхване само доходите, които работодателят по основното трудово правоотношение е изплатил на съответния работник или служител.

    2. Прилагане на данъчните облекчения

    След като се формира годишна данъчна основа, трябва да се приложат данъчните облекчения, които законът предвижда, разбира се, ако са налице всички необходими обстоятелства за това. В тази връзка е необходимо да се спазват разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ, като следва да се има предвид, че тук е направено едно важно допълнение, което е в сила от 01.01.2017 г.

    Най-напред обаче ще уточня, че броят и видът на данъчните облекчения, които могат да се ползват чрез работодателя по основното трудово правоотношение, са идентични с тези от предходната година. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ, при определени условия работодателите могат да прилагат всички данъчни облекчения, регламентирани в глава четвърта на ЗДДФЛ, с изключение на:

    • данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а; и
    • новото данъчно облекчение за направени безкасови плащания по чл. 22д ЗДДФЛ.

    Посочените две данъчни облекчения могат да се ползват от физическите лица единствено с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., включително когато през течение на годината са получавали само доходи от трудови правоотношения.

    На основание чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения може да се намали от работодателя по основното трудово правоотношение със:

    • годишния размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18 ЗДДФЛ (7920 лв.);
    • годишния размер на данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, регламентиран в чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ, при условие че сумите са удържани от работодателя при изплащане на възнаграждението през течение на годината;
    • данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно чл. 20 ЗДДФЛ;
    • данъчното облекчение за дарения по чл. 22 ЗДДФЛ, ако същите са удържани от работодателя при изплащане на възнаграждението през течение на годината;
    • данъчното облекчение за деца по чл. 22в ЗДДФЛ; и
    • данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г ЗДДФЛ.

    Прилагането на изброените данъчни облекчения е обвързано с необходимостта от предоставянето на конкретни документи пред работодателя.Броят и видът на тези документи зависи от броя и вида на облекченията, които физическото лице ще ползва чрез работодателя си.

    Предвид новата т. 8 в чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ, независимо от вида на облекчението, което работникът или служителят желае да ползва чрез работодателя по основното си трудово правоотношение, е необходимо да се представи писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя лицето няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация. Това изискване беше въведено с промените, направени в ЗДДФЛ в края на 2016 г., и е в сила от 01.01.2017 г., като за първи път ще се приложи сега при предстоящото годишно облагане на доходите от трудови правоотношения. Въпросната декларация следва да се представи пред работодателя в периода от 30.11. до 31.12.2017 г., какъвто е визираният в чл. 49, ал. 4
    ЗДДФЛ срок за представяне на всички документи, необходими за ползване на облекченията. Декларацията се попълва в свободна форма, като законодателят не е предвидил специален образец. Не е необходимо към нея да се прилагат документи, доказващи декларираното обстоятелство, а именно че към момента на подаването й пред работодателя лицето няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.

    По отношение на останалите документи, които трябва да се представят пред работодателя, няма промяна, а именно в зависимост от вида на облекчението, на което лицето има право, се изисква:копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (за данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност); копия на договорите със съответното застрахователно и/или осигурително дружество (за данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане); копия на документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а КСО (за данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране); копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е сред изброените в чл. 22 ЗДДФЛ и че предметът на дарението е получен (за данъчното облекчение за дарения); декларация по чл. 22в, ал. 8 ЗДДФЛ (образец 2005), включително приложенията към нея (за данъчното облекчение за деца); копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и декларация по чл. 22г, ал. 7 ЗДДФЛ (образец 2006), включително приложенията към нея (за данъчното облекчение за деца с увреждания).

    Обръщам внимание, че декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 ЗДДФЛ се представят ежегодно, т.е. ако определен работник или служител е ползвал данъчно облекчение за деца и/или за деца с увреждания за предходната 2016 г. и желае да приложи намаленията и за 2017 г., е необходимо отново да попълни и представи пред работодателя си съответните образци на декларации (образец 2005 и/или образец 2006) и приложенията към тях. Това е така, тъй като данъчното облекчение се определя в годишен размер и се изисква деклариране на обстоятелства към определена дата (31 декември на данъчната година). Ежегодно трябва да се представя и декларацията от другия родител, че същият няма да ползва облекчение за деца и/или за деца с увреждания, освен в предвидените от закона изключения, когато такава декларация не се изисква.

    Предвид изричната разпоредба на чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ, предоставянето на изброените по-горе документи е едно от условията, при наличието на които данъчните облекчения е възможно да се ползват чрез работодателя по основното трудово правоотношение (чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ). Това се отнася и за писмената декларация посочена в нормата на чл. 49, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ, т. е. ако такава не му е предоставена, работодателят не следва да прилага изброените в чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ данъчни облекчения. В определени случаи това може да доведе до определяне на допълнителен данък, ако лицето е ползвало данъчно облекчение при авансовото облагане по реда на чл. 42 ЗДДФЛ.

    ПРИМЕР:

    На 17.09.2017 г. физическо лице, работещо по трудово правоотношение, е сключило договор за доброволно пенсионно осигуряване, копие от който е представило пред работодателя си. Вноските се удържат от трудовото възнаграждение на лицето и се превеждат от работодателя. На основание чл. 42, ал. 3, т. 2 ЗДДФЛ, за целите на авансовото облагане, работодателят е приложил облекчението по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ.

    В конкретния случай ще приемем, че до края на 2017 г. размерът на ползваното намаление е равен на направените през годината вноски общо в размер на 1000 лв., т.е. лицето е реализирало икономия от данък в размер на 100 лв. В срок от 30.11. до 31.12.2017 г. това лице трябва да предостави писмената декларация по чл. 49, ал. 4, т. 8 ЗДДФЛ.

    В случай че не го направи, работодателят не следва да прилага годишния размер на облекчението по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ (1000 лв.) при определянето на годишния данък, в резултат на което същият ще бъде по-висок от авансово внесения по реда на чл. 42 ЗДДФЛ.

    Важно е да се има предвид, че ако физическото лице не е представило необходимите документи пред работодателя по основното трудово правоотношение или не е ползвало данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане и/или данъчно облекчение за дарения, тъй като съответните суми не са внесени чрез работодателя, това лице може да ползва намаленията по реда на чл. 23 ЗДДФЛ, т. е. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. Тази възможност се отнася и за случаите, в които придобитите през годината доходи са единствено от трудови правоотношения.

    Обръщам внимание, че независимо дали физическото лице ще подава, или не годишна данъчна декларация, работодателят по основното трудово правоотношение е длъжен да определи годишен размер на данъка и съответно да приложи предвидените в закона данъчни облекчения, ако лицето му представи всички необходими за това документи.

    3. Определяне и деклариране на годишния данък

    Правилата, касаещи определянето и декларирането на дължимия годишен данък, не са променяни през последните няколко години, поради което само ще ги припомня в хронологичен ред:

    • в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, работодателят по основното трудово правоотношение изчислява годишния размер на данъка, като умножава определената от него годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, с данъчна ставка 10 на сто;
    • от определения годишен размер на данъка се приспада авансово удържаният и/или внесеният през годината от работодателя и/или от други работодатели на база представените от лицето служебни бележки за доходи от трудови правоотношения, получени през годината (вж. чл. 48, ал. 3 ЗДДФЛ);
    • На основание чл. 48, ал. 8 ЗДДФЛ, така получената разлика се закръглява към всеки пълен лев.

    Следващите действия на работодателя спрямо конкретния работник и служител се определят в зависимост от това дали получената след закръглението разлика е положителна, или отрицателна величина.

    Когато размерът на годишния данък е по-висок от размера на авансово удържания, на основание чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ, разликата трябва да се удържи от лицето в срок до 31.01.2018 г. В случай че пълният размер на годишния данък не е удържан до 31.01.2018 г., на основание чл. 45, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят е задължен да издаде и да предостави, в срок до 05.02.2018 г., служебна бележка за придобития през годината облагаем доход и за удържания данък. В тези случаи физическото лице трябва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., включително когато придобитият през годината доход е единствено от трудови правоотношения.

    Когато размерът на годишния данък е по-нисък от размера на авансово удържания,което като хипотеза се среща по-често в практиката - на основание чл. 49, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят до 31.01.2018 г. трябва да възстанови разликата на съответния работник или служител. Възстановената сума може да се прихваща последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 7 ЗДДФЛ). В случай че по някаква причина пълният размер на удържаната в повече сума няма да може да бъде възстановена на конкретното физическо лице, на основание чл. 45, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят е задължен да издаде и да предостави, в срок до 05.02.2018 г., служебна бележка за придобития през годината облагаем доход и за удържания данък. В тези случаи лицето може да поиска възстановяване и/или прихващане на надвнесената сума чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

    След като извърши описаните по-горе действия за всяко отделно физическо лице, работодателят, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДФЛ, трябва да се разчете с бюджета. Ако е установен дължим данък по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ, същият се внася от работодателя до 25.01.2018 г. в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрацията му. В същия срок дължимият данък по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ следва да се декларира от работодателя в Декларация образец № 6 (Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица).

    Лорета ЦВЕТКОВА,данъчен експерт
    __________
    1 В § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ са посочени правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

  • Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2016 г., кн. 07

    Рубрика:Счетоводство и одит

    Ръководителят на предприятието – мениджър или счетоводител по смисъла на новия Закон за счетоводството
    авторски материал
    Автор / източник: Христо Досев
    стр. 5

    Документиране и счетоводно отчитане на данъка при регистрация и дерегистрация по ЗДДС
    авторски материал
    Автор / източник: Евгени Рангелов
    стр. 17


    Рубрика: Корпоративно подоходно облагане

    Отклонение от данъчното облагане по ЗКПО - нормативна уредба и практически аспекти
    авторски материал
    Автор / източник: Анета Георгиева
    стр. 24


    Рубрика: Данъци върху доходите на физическите лица

    Специфични моменти при авансовото облагане на доходите от наем по реда на ЗДДФЛ
    авторски материал
    Автор / източник: Евгения Попова
    стр. 34


    Рубрика: Данък върху добавената стойност

    Облагане на личното потребление на дълготрайни активи
    авторски материал
    Автор / източник: Ивайло Кондарев
    стр. 46


    Рубрика:Местни данъци и такси

    Нов административно-наказателен състав в Закона за местните данъци и такси
    авторски материал
    Автор / източник: Ганета Минкова, проф. д-р
    стр. 60


    Рубрика:Данъчно-осигурителен кодекс

    Липсата на подпис на ревизионния доклад като основание за нищожност на ревизионния акт
    авторски материал
    Автор / източник: Стефан Тихолов
    стр. 65


    Рубрика: Мита. Акцизи

    За новите моменти в митническото представителство, във връзка с прилагането на Митническия кодекс на Съюза
    авторски материалл
    Автор / източник: Ана Стоилова, д-р
    стр. 76


    Рубрика:Финансово управление

    За проблемите на банковия сектор в Европа и тяхното отражение в България
    авторски материал
    Автор / източник: Николай Стоянов
    стр. 83


     Рубрика: Делова информация

    Рубрика: Информационен преглед

  • Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2016 г., кн. 08

    Рубрика:Счетоводство и одит

    Счетоводните документи - изисквания, съдържание и съхранение в съответствие с разпоредбите на новия Закон за счетоводството
    авторски материал
    Автор / източник: Христо Досев, д.е.с.
    стр. 5


    Рубрика: Корпоративно подоходно облагане

    За някои промени, направени в края на 2015 г., свързани с корпоративното подоходно облагане за 2016 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Велин Филипов, д.е.с.
    стр. 18


    Рубрика: Данъци върху доходите на физическите лица

    Въпроси и отговори по прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
    авторски материал
    Автор / източник: Лорета Цветкова
    стр. 24


    Рубрика: Данък върху добавената стойност

    Промените в ЗДДС, отнасящи се до обезпечения в полза на държавата при сделки с течни горива
    авторски материал
    Автор / източник: Ивайло Кондарев
    стр. 33


    Рубрика:Местни данъци и такси

    Въпроси и отговори по прилагането на Закона за местните данъци и такси
    авторски материал
    Автор / източник: Красимира Узунува
    стр. 44


    Рубрика:Данъчно-осигурителен кодекс

    Предварителни обезпечителни мерки по ДОПК
    авторски материал
    Автор / източник: Ана Стоилова, д-р
    стр. 51


    Рубрика: Мита. Акцизи

    Последните промени в Закона за митниците, в сила от 30 юли 2016 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Цветан Мадански, Ирена Ставрева
    стр. 62


    Рубрика: Застраховане

    Застраховка на отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителя, съгласно Закона за туризма
    авторски материал
    Автор / източник: Поля Голева, проф. д-р
    стр. 72


    Рубрика:Финансово управление

    Смекчаване на ограниченията по отношение на офшорните компании посредством промените в закона за юрисдикциите с преференциален данъчен режим
    авторски материал
    Автор / източник: Велко Джилизов
    стр. 78


    Рубрика: Делова информация

    Рубрика: Информационен преглед

  • Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2017 г., кн. 05

    Рубрика: Счетоводство и одит

    Изготвяне на консолидирани финансови отчети по реда на Националните и Международните счетоводни стандарти
    авторски материал
    Автор / източник: Бойка Брезоева, доц. д-р, д.е.с.
    стр. 5

    Договорът за превоз - правна уредба, счетоводно отчитане и данъчно третиране
    авторски материал
    Автор / източник: Евгени Рангелов
    стр. 18

    Рубрика: Корпоративно подоходно облагане

    Преглед на данъчната практика относно реквизитите на пътните листа за целите на ЗКПО
    авторски материал
    Автор / източник: Людмила Мермерска, доц. д-р
    стр. 25


    Рубрика: Данъци върху доходите на физическите лица

    Кои доходи от трудови правоотношения са необлагаеми по ЗДДФЛ
    авторски материал
    Автор / източник: Лорета Цветкова
    стр. 29


    Рубрика: Данък върху добавената стойност

    Начисляване на ДСС и облагане с подоходен данък при използване на стоки и услуги за лични нужди
    авторски материал
    Автор / източник: Росен Иванов
    стр. 37

    Корекции на данъчен кредит при придобиване на леки автомобили, и стоки и услуги, свързани с тяхната поддръжка, ремонт и експлоатация, съгласно новите разпоредби на ППЗДДС
    авторски материал
    Автор / източник: Милена Кирилова
    стр. 50

    Третиране на доставките, възникващи в хипотезата на тристранна операция по чл. 15 ЗДДС
    авторски материал
    Автор / източник: Ивайло Кондарев
    стр. 53


    Рубрика:Данъчно-осигурителен процес

    Възстановяване и прихващане на недължимо платени суми по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
    авторски материал
    Автор / източник: Ганета Минкова, проф. д-р
    стр. 62

    Рубрика: Застраховане

    Ще стане ли застраховката част от виртуалния свят
    авторски материал
    Автор / източник: Гергана Иванова
    стр. 70

    Рубрика: Финансово управление

    Споразумение за намаляване размера на задълженията на общини - бенефициенти за наложени финансови корекции по оперативни програми и предоставени безлихвени заеми от централния бюджет
    авторски материал
    Автор / източник: Владимир Младенов
    стр. 77

    Рубрика: Делова информация

    Рубрика: Информационен преглед

  • Данъци и счетоводство - Пролет 2017

    19 - 23 юни 2017 г.
    Курортен комплекс „Албена”, Хотели „Калиопа” и „Сенди Бийч”
    Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Калина Златанова, Д-р Антон Свраков
    Цена: 300.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2014 г.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2015 г. Новият закон за счетоводството. Актуални въпроси на ДОПК

    18 - 20 ноември 2015 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Валентина Василева, Росен Иванов
    Цена: 300.00 лв.
    Местата за семинара за запълнени!
    Заповядайте на семинара в хотел "Света София" със същите лектори (Доц. д-р Бойка Брезоева вместо Велин Филипов) в дните 25 - 27 ноември 2015 г.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2015 г. Новият закон за счетоводството. Актуални въпроси на ДОПК

    25 - 27 ноември 2015 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Калина Златанова, Росен Иванов
    Цена: 300.00 лв.
    Местата за семинара за запълнени!
    Заповядайте на паралелния семинар в хотел "Света София" в същите дни25 - 27 ноември 2015 г. със същите лектори
    (Доц. д-р Бойка Брезоева вместо Велин Филипов).

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2015 г. Новият закон за счетоводството. Актуални въпроси на ДОПК

    25 – 27 ноември 2015 г.
    София, ул. „Пиротска” № 18, Хотел „Света София“
    Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., Росен Иванов
    Цена: 300.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    16 - 17 ноември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    29 ноември - 1 декември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

    22 - 24 ноември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
    Цена с ДДС: 336.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!
    Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
    1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
    2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

  • Кратък обзор на промените в счетоводното и данъчното законодателство, въведени посредством ЗИДЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г.

    В началото на декември, с обнародването в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), станаха факт измененията в счетоводното и данъчното законодателство, с които предприятията и данъчно задължените лица ще трябва да се съобразяват, считано от началото на новата 2018 г. С настоящата статия ще се опитаме да поясним какви изменения ще настъпят по отношение прилагането на три закона, а именно - Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица1. Като цяло промените не са много на брой и не внасят съществени и концептуални промени в счетоводното и данъчното законодателство. Същите по-скоро внасят определена яснота по практическото прилагане на законодателството, и елиминират нееднаквото и двузначно разбиране на определени текстове.

    1. Промени в Закона за счетоводството

    Промените в Закона за счетоводството (ЗСч) се въвеждат посредством § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗДДС.

    Първата промяна в счетоводния закон засяга текста на чл. 29, регламентиращ формата, структурата и съдържанието на съкратените годишни финансови отчети, които микро- и малките предприятия имат възможност да възприемат в своите счетоводни политики като начин на представяне. Обръщаме внимание на особеността, че тези съкратени годишни финансови отчети могат да се съставят единствено от онези предприятията, възприели НСС като своя счетоводна база, докато предприятията, съставящи своите финансови отчети на база МСФО, нямат възможност да избират да съставят съкратени годишни финансови отчети по реда на чл. 29 ЗСч.

    Като част от мерките, свързани с имплементиране на Директива 2013/34/ЕС и имащи за цел премахване на административната тежест за най-малките предприятия, чл. 29, ал. 4 ЗСч, влизащ в сила считано от 01.01.2016 г., даваше право на микропредприятията по смисъла на чл. 19, ал. 22, които не са инвестиционни дружества и финансови холдингови дружества, да съставят годишни финансови отчети състоящи се само от съкратен счетоводен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели. Видно от примерната двустранна форма на отчета за приходите и разходите съгласно Приложение № 2 към СС 1 - Представяне на финансови отчети, подобен съкратен отчет за приходите и разходите по раздели би следвало да представя единствено две позиции: А. Разходи и Б. Приходи, което едва ли е целта на счетоводния закон.

    В същото време измененият СС 13 от началото на 2016 г. разширяваше изискванията, регламентирани в чл. 29, ал. 4 от счетоводния закон. Именно по силата на точка 20.4 от СС 1, този съкратен отчет за приходите и разходите следва да съдържа най-малко следните осем статии, както следва:

    Статия 1: Нетни приходи от продажби;

    Статия 2: Други приходи;

    Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги;

    Статия 4: Разходи за персонала;

    Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки;

    Статия 6: Други разходи;

    Статия 7: Разходи за данъци; и

    Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).

    Промяната на чл. 29, ал. 4 ЗСч, направена със ЗИДЗДДС и влизаща в сила, считано от 01.01.2018 г., премахва противоречието с точка 20.4 от СС 1 и регламентира възможността микропредприятията да съставят съкратен отчет за приходите и разходите, без да уточнява, че същият следва да е по раздели (уточнението за съкратения баланс да се изготвя по раздели остава). По този начин промяната в чл. 29, ал. 4 ЗСч не внася някакви нови моменти и изисквания при изготвянето на финансови отчети през 2018 г., а премахва противоречията и постига унифицираност между изискванията в закона и изискванията в СС 1 по отношение на съставянето на съкратения отчет за приходите и разходите на микропредприятията, избрали да се възползват от предоставената им законовата възможност.

    По подобен начин ЗИД ЗДДС изменя и чл. 29, ал. 6 ЗСч, който регламентира съдържанието на съкратения годишен финансов отчет на малките предприятия по смисъла на чл. 19, ал. 34. Преди промяната в счетоводния закон, малките предприятия, съставящи своите финансови отчети на база НСС, имаха възможност да изберат да съставят годишен финансов отчет, състоящ се от три съставни части, както следва:

    I. Съкратен баланс по раздели и групи.

    II. Съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи; и

    III. Приложение.

    Противоречието, което съществуваше между текста на чл. 29, ал. 6 ЗСч и точка 20.5 от СС 1 се изразяваше в това, че счетоводният закон говори за възможност за съставяне на съкратен отчет за приходи и разходи по раздели и групи, докато СС 1 дава възможност на малките предприятия при изготвянето на съкратения отчет за приходите и разходите да групират в една статия, наречена„Брутен финансов резултат“, следните статии:

    В двустранната форма на отчета: 1. Нетни приходи от продажби; 2.Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство; 3.Разходи за придобиване на активи по стопански начин; 4.Други приходи; 5.Намаление на запасите от продукция и незавършено производство; 6.Разходи за суровини, материали и външни услуги.

    В едностранната форма на отчета: 1.Нетни приходи от продажби; 2.Себестойност на продажбите; 3.Брутна печалба или загуба и 4.Други приходи.

    След промяната в Закона за счетоводството, направена посредством § 51 от ПЗРЗИД на ЗДДС, от текста на чл. 29, ал. 6 са заличени думите „по раздели и групи“, отнасящи се като изискване за съставянето на отчета за приходите и разходите, в резултат, на което регламентираната в счетоводния закон възможност за съставяне на съкратен отчет за приходите и разходите ще реферира към изискванията на точка 20.5 от СС 1, без да има противоречие и непоследователност при прилагането на приложимото счетоводно законодателство.

    За затруднението, което до момента създаваше текстът на чл. 38, ал. 10 ЗСч, нашите редовни читатели се запознаха от Приложение № 4 към брой 11 от 2017 г. на списание „Счетоводство, данъци и право“5 - стр. 40.

    Съгласно стария текст на закона, предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, има задължението да публикува на български език консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от крайното предприятие майка, в срок до 30 юни на следващата година. В подобна хипотеза българското дружество майка има две алтернативи - да преведе на български език консолидирания финансов отчет и консолидирания доклад за дейността на крайното контролиращо предприятие в чужбина и да го публикува в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, или ако крайното контролиращо предприятие в чужбина (крайното предприятие майка) няма задължението да изготвя консолидирани финансови отчети, българското предприятие майка ще трябва да изготви и съответно да публикува в срок до 30 юни на следващата година консолидиран годишен финансов отчет и консолидиран годишен доклад за дейността.

    След редакцията на чл. 38, ал. 10 ЗСч, влизаща в сила считано от 01.01.2018 г., българското предприятие майка, което се явява междинна майка в икономическата група, което няма задължението да съставя консолидиран финансов отчет, ще трябва да преведе на български език и съответно да публикува в търговския регистър консолидирания финансов отчет на първото по възходящ ред предприятие майка, което изготвя консолидирани финансови отчети, в които финансовите отчети на българското предприятие майка са консолидирани. Срокът за това публикуване е обвързан със законово определения срок, в който чуждестранното предприятие майка има задължението да публикува този консолидиран финансов отчет, а именно в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.

    Нов момент за предприятията, попадащи в хипотезата на чл. 38, ал. 10 ЗСч е, че те следва да изготвят и публикуват в срока, който разгледахме по-горе изготвените от тях консолидирани годишни доклади по реда на глава седма от Закона за счетоводството (консолидиран доклад за дейността; консолидирана нефинансова декларация и консолидиран доклад за плащанията към правителствата, когато закона изисква тяхното съставяне) и одиторския доклад, издаден от регистрирания одитор.

    С промяната на чл. 48, ал. 1 ЗСч се изменя изискването към съдържанието на нефинансовата декларация по реда на глава седма, раздел II от счетоводния закон, като от нея отпада информацията, свързана с описание на политиките на предприятието по отношение на дейността им, осъществявана в областта на разнообразието и равенството на половете в ръководните му органи - брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества и религия.

    По скоро като доуточняващо следва да се приеме промяната на чл. 54 от закона, която внася яснотата, че годишния доклад за плащанията към правителствата следва да се съставя на български език и в хиляди лева.

    Имайки предвид, че новото счетоводно законодателство изисква във финансовите отчети да не се представят позиции от извънреден характер (извънредни приходи и извънредни разходи), счетоводният закон, считано от 01.01.2018 г., е изменен в две направления, а именно:

    • в дефиницията на понятието „Нетни приходи от продажби“, дадено в § 1, т. 11 от ДР на закона отпада израза „получени от обичайната дейност на предприятието“; и
    • заличава се т. 12 от § 1 на ДР, която даваше до момента дефиниция на понятието „обичайна дейност“.

    По този начин Законът за счетоводството имплементира разбирането, залегнало в Директива 2013/34/ЕС за липса на обичайна дейност на отчитащото се предприятие.

    Последното изменение в Закона за счетоводството е свързано с приемането на нова допълнителна разпоредба - § 5а, посредством която изрично се пояснява, че предприятията, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона, осъществяват текущото си счетоводно отчитане и съставят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти. До момента единствено чл. 26, ал. 2 от закона поддържаше тази концепция, тъй като изискваше от предприятията, когато счетоводната им база са Международните счетоводни стандарти, да не прилагат счетоводните принципи, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от закона, а да осъществяват счетоводството си в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти. Идеята е новият § 5а от ДР на закона да обезпечи правилното прилагане на Закона за счетоводството от предприятия, които са възприели МСФО като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, като за тях приетите за прилагане в ЕС Международни счетоводни стандарти с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета следва да се прилагат изцяло както са приети и без изменения.

    2. Промени в ЗКПО и ЗДДФЛ

    Освен промени в Закона за счетоводството, със ЗИДЗДДС се изменят и двата закона, облагащи с данък доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и печалбите на юридическите лица (ЗКПО). Промяната в ЗКПО е само една (чл. 28, ал. 4), като цели синхронизиране на текстовете на материалния данъчен закон с тези по смисъла на ЗДДС, свързани с непризнатите разходи за данък по ЗДДС в случаите на установени липси и брак на активи.

    До момента ЗКПО реферираше към погрешната норма на ЗДДС - чл. 79, ал. 3, в резултат на предишните изменения и преномериране на текстовете в ЗДДС.

    След изменението на ЗКПО, в сила считано от 01.01.2018 г., непризнатите разходи от липси и брак по реда на ЗКПО реферират към коректната норма на ЗДДС - чл. 79, ал. 1, регламентираща корекцията на данъчен кредит при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, за която такъв е приспаднат при производството, придобиването или вноса й.

    С промените в ЗДДФЛ за първи път се дава възможност на физическите лица доброволно да декларират в ГДД по чл. 50, ал. 1 придобитите през годината доходи, които са необлагаеми по реда на чл. 13, както и полученото имущество по наследство, завет, дарение и такова с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.Тази промяна следва да се третира като опция за упражняване, поради което лицата, които не намират за нужно да декларират тези необлагаеми доходи, не трябва да ги посочват в своята годишна данъчна декларация.

    Правото на отстъпка от данъка за довнасяне, в случаите на подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ по електронен път се запазва за физическите лица, но с променени условия и параметри, както следва:

    • срокът за подаването на декларацията, вместо до 31 март, се скъсява до 31 януари на следващата година;
    • размерът на общата отстъпка, вместо до 1000 лева, се ограничава до 500 лева;
    • условията се ползват и при деклариране на доходите, придобити от физическите лица през финансовата 2017 г.

    Когато местни физически лица са получили облагаеми доходи от чужбина, към ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ, вместо удостоверения, следва да приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, с което отпада затруднението данъчно задължените лица да се снабдяват с удостоверения, издадени от компетентните чуждестранни данъчни администрации.

    Като новост следва да се приеме задължението на предприятията (това не се отнася до самоосигуряващите се лица), платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, които трябва да подават дължимата декларация по чл. 55, ал. 1 по електронен път, при условие че задължението за подаване на декларацията възниква след 31.12.2017 г.

    Променя си и срокът за подаване на Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, която предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят по образец за изплатените през годината доходи. Вместо до 30 април на следващата година, тя вече ще трябва да се подава до 15 март на следващата година. За доходите, изплатени през 2017 г., срокът за нейното подаване е до 15 март 2018 г.

    Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
    _____________
    1 Със ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. се изменят още и: Закона за данък върху добавената стойност; Закона за акцизите и данъчните складове; Закона за пощенските услуги; Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и Закона за местните данъци и такси.
    2 Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
    1. Балансова стойност на активите - 700 хил. лева.
    2. Нетни приходи от продажби - 1 400 хил. лева.
    3. Средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.
    3 Приети с ПМС № 394 от 30.12.2015 г. за изменение и допълнение на НСФОМСП, приети с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., в сила от 01.01.2016 г.
    4 Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
    1. Балансова стойност на активите - 8 000 хил. лева;
    2. Нетни приходи от продажби - 16 000 хил. лева;
    3. Средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
    5 „Годишно счетоводно приключване на 2017 година“, ИК „Труд и право“, с автор д-р Антон Свраков, д.е.с., регистриран одитор.

  • Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

    19 февруари 2018 г.
    Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
    Лектор: Димитър Войнов, Лорета Цветкова
    Цена: 120.00 лв.

  • Новите изисквания за извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ

    На 02.05.2017 г. изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи, придобити през предходната 2016 г.*1

    Много често, след подаване на формуляра се установяват пропуски или грешки в декларираните данни и в тази връзка възникват различни въпроси, свързани с отстраняването им. Тези въпроси са особено актуални сега, тъй като със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) бяха въведени някои нови правила за извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, които ще се прилагат включително и за 2016 г.

    Настоящата статия разглежда действащата нормативна уредба и дава основни насоки за коректното й прилагане в практиката, като в тази връзка процедурните правила условно са разграничени в зависимост от това дали корекциите се извършват преди, или след изтичането на крайния срок за подаване на формуляра.

    1. Извършване на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ в рамките на срока за подаването й

    Данъчният закон не съдържа специални правила относно извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация, преди да е изтекъл срокът за подаването й. Ето защо в тези случаи е необходимо да се прилагат общите разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 104, ал. 1 и 2 ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законово установения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промените се извършват с подаване на нова декларация. Това означава, че ако физическото лице вече е подало годишна данъчна декларация за 2016 г., но впоследствие установи, че е допуснало грешка, това лице може да подаде нова декларация, в която се съдържат всички данни за годината, а не само тези които се променят.

    Видно от цитираните разпоредби, няма ограничение по отношение броя на декларациите, които могат да бъдат подадени с цел отстраняването на грешки в декларираните данни, в рамките на законово установения срок за подаване на формуляра. В тази връзка следва да се уточни, че когато едно физическо лице е подало повече от една годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, за действителна се смята тази, която е била подадена последна по време. Подадените преди това данъчни декларации нямат правна стойност и съответно не пораждат права и задължения за подателя им.

    ПРИМЕР:

    На 06.03.2017 г. физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която е декларирало придобитите през 2016 г. доходи и е определило дължимия по декларацията данък.

    Впоследствие установява, че е пропуснало да декларира 100 лв., получени на 28.01.2016 г. по извънтрудово правоотношение, поради което подава нова данъчна декларация на 15.04.2017 г.

    Няколко дни по-късно лицето констатира, че е допуснало грешка при описването на данните за платеца на доходите по извънтрудовото правоотношение, и на 19.04.2017 г. отново подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., в която въпросната грешка е отстранена.

    В конкретния случай за действителна се смята декларацията, подадена от лицето на 19.04.2017 г.

    Когато физическо лице желае да ползва отстъпката от 5 на сто върху дължимия по декларацията данък, е необходимо да има предвид следното:

    Правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:

    • годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март на следващата година (за 2016 г. срокът е 31.03.2017 г.);
    • към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
    • данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април на следващата година (за 2016 г. срокът за внасянето на дължимия по декларацията данък също е 02.05.2017 г., тъй като 30 април е неприсъствен ден).

    Следователно, ако физическото лице извърши корекция в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., като подаде нова декларация след 31.03.2017 г., това лице не може да ползва отстъпка от 5 на сто, тъй като няма да е изпълнено поне едно от условията, регламентирани в чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ, а именно подаване на формуляра в срок до 31.03.2017 г. Иначе казано, в тези случаи липсва правна възможност лицата да ползват отстъпката от 5 на сто, ако такава е била изчислена в първоначално подадената декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г.

    2. Извършване на корекции в подадена годишна данъчна декларация след законово установения срок за подаването й

    В общия случай, предвид цитираните по-горе правила на чл. 104, ал. 1 и 2 ДОПК, корекции в подадена данъчна декларация се извършват в рамките на законово установения срок за подаване на съответната декларация. Нещо повече, в ДОПК изрично е уточнено, че при подаване на нова декларация след този сроктя ще се смята за неподадена и няма да породи правни последици за целите на данъчното облагане (чл. 104, ал. 3 ДОПК). С промените в ЗДДФЛ, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), беше въведено изключение от това правило по отношение на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

    На основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ (в редакцията на закона, действаща от 01.01.2017 г.), при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, данъчно задължените лица имат право, еднократно, в срок до 30 септември на същата година, да правят промени чрез подаване на нова декларация. С разпоредбата на § 52 от ПЗР на ЗИДЗАДС е предвидено специално правило за реализирането на тази възможност и при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. На това основание при откриване през 2017 г. на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения за 2016 г. данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30.09.2017 г. да направи промени чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

    Следва да се подчертае, че цитираното правило представлява самостоятелно правно основание за извършването на корекции и се прилага независимо от разпоредбите на ДОПК. Инициативата за отстраняването на грешки по реда на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ е на данъчно задълженото лице, поради което е предвидено това обстоятелство изрично да се отбелязва в общата част на формуляра (образец 2001).

    Във връзка с прилагането на новото правило е необходимо да се има предвид следното:

    1. При подаване на нова данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. на основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ физическото лице не може да ползва отстъпка от 5 на сто, тъй като няма да е изпълнено изискването формулярът да е подаден от лицето в срок до 31.03.2017 г. В тази връзка, ако е изчислена отстъпка от 5 на сто в първоначално подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., ,при извършването на корекция, на основание 53, ал. 2 ЗДДФЛ лицето ще загуби правото си.

    2. Разпоредбата дава правна възможност за извършването на еднократна корекция в дължимия по декларацията данък, но не и за удължаване на срока за неговото внасяне. Следователно, ако в резултат от прилагането на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ се установи по-голям размер на дължимия по декларацията данък, сумата, която не е внесена в законово установения срок, ще се дължи с лихва, определена по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

    Грешки в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ могат да се отстраняват и от органите по приходите. В случай че те установят несъответствие между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации, се прилага процедурата по чл. 103 ДОПК, а именно:

    • подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението;
    • отстраняването на несъответствията и в този случай се извършва с подаване на нова декларация. Когато подаването на новата декларация е извършено в посочения по-горе 14-дневен срок, ползва подателя, независимо от разпоредбата на чл. 104, ал. 3 ДОПК. Иначе казано, в тези случаи декларацията за 2016 г. ще се счита за валидна, независимо дали е подадена преди или след законово установения срок (02.05.2017 г.);
    • отстраняването на грешки по реда на чл. 103 ДОПК, т.е. чрез подаване на декларация по инициатива на орган по приходите, не отнема правото на физическото лице да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, дори ако въпросната декларация е подадена след законово установения срок.

    ПРИМЕР:

    На 20.04.2017 г. физическо лице подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., в която е посочен данък за довнасяне в размер на 25,40 лв.

    При обработка на декларацията органът по приходите е установил, че данъкът за довнасяне, съгласно данните, описани във формуляра и приложенията към него, се разминава с посочения от лицето. В тази връзка е изпратено съобщение до физическото лице да отстрани констатираното несъответствие.

    Съобщението е получено от лицето на 28.04.2017 и на 11.05.2017 г. лицето подава нова декларация, в която коригира размера на данъка.

    Впоследствие лицето установява, че е пропуснало да декларира получена от него сума по извънтрудово правоотношение в размер на 50 лв.

    Това лице има право, на основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, да подаде нова декларация в срок до 30.09.2017 г.

    Следва да се има предвид, че ако физическото лице е допуснало техническа грешка, която се отнася до данни, съдържащи се в регистъра на НАП (например наименование или идентификационен номер, постоянен адрес или адрес за кореспонденция и т.н.), същата се отстранява от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието (вж. чл. 103, ал. 3 ДОПК).

    Не на последно място, корекции в подадена годишна данъчна декларация след изтичане на законово установения срок за подаването й могат да бъдат извършвани и служебно от органите по приходите, на основание и по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК. Според посочената правна норма, ако в подадената декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.

    Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 ДОПК (5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията). Същият може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор.

    Важно е да се уточни, че независимо от издаването на посочения акт, включително когато същият е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.

    Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
    __________
    1* Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април, но тъй като през тази година това е неприсъствен ден, срокът изтича на следващия след него присъствен ден, а именно - на 02.05.2017 г.

  • Новият закон за счетоводството. Промените в националните счетоводни стандарти. Промените в ЗКПО и ЗДДФЛ за 2016 г.

    19 февруари 2016 г.
    Добрич, ул. България 3, ет. 2, Висше училище по мениджмънт
    (Международен колеж срещу Община Добрич)
    Лектор: Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с.
    Цена: 96.00 лв.

  • Новият закон за счетоводството. Промените в националните счетоводни стандарти. Промените в ЗКПО и ЗДДФЛ за 2016 г.

    23 февруари 2016 г.
    Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел „Верея”
    Лектор: Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с.
    Цена: 96.00 лв.

  • Новото счетоводно законодателство през 2016 г. Новият Закон за счетовоството. Промените в Националните счетоводни стандарти. Промените в данъчните закони за 2016 г.

    23 - 25 март 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Валентина Василева
    Цена: 300.00 лв.

  • Особености и нови моменти в данъчното облагане на придобитите от местни физически лица доходи от лихви

    Облагането на придобитите от местните физически лица доходи от лихви е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като данъчното третиране е различно и е поставено в зависимост от вида на тези доходи - лихви по банкови сметки, лихви по предоставени парични заеми и т.н.
    Една част от доходите от лихви се облагат с окончателен данък, друга с данък върху общата годишна данъчна основа, а съществува и категория лихви, които са освободени от данъчно облагане.
    Следва да се има предвид, че според дадената дефиниция в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека, или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
    Много важно е да се отбележи, че местните физически лица са задължени за придобитите от тях доходи от лихви както от източник в България, така и от източници в чужбина.
    Преди да се спра на облагането на различните видове доходи от лихви, е добре да припомня, че на облагане подлежат доходите от лихви, които са придобити от физическите лица. По отношение на момента на придобиването на доходите се прилага общият принцип на чл. 11 ЗДДФЛ, според който доходите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой, или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода - при безналично плащане.
    При авансово изплащане на лихви по депозитни сметки съществува изключение от общия принцип и в тези случаи доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Това изключение е валидно само за лихвите по депозитни сметки и не се прилага за другите видове доходи от лихви, където се прилага общото правило. Под „депозитни сметки“ се имат предвид банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).

    1. Доходи от лихви, подлежащи на облагане с окончателен данък

    Доходите от лихви, придобити от местни физически лица, които подлежат на облагане с окончателен данък, са доходите от лихви по банкови сметки. Тук се включват лихви от всякакви банкови сметки като например лихви по разплащателни сметки; депозитни сметки; спестовни сметки; детски влогове и др. Облагането с окончателен данък е по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, а данъчната ставка е в размер на 8 на сто.Окончателният данък се определя върху брутната сума на придобитите от физическите лица доходи. В тази връзка припомням, че данък се дължи, независимо от размера на дохода от лихва - например за лихва в размер на 2 лв., данъкът ще бъде 0,16 лв. Освен това при облагането на доходите от лихви с окончателен данък не е налице възможност за ползване на данъчните облекчения по ЗДДФЛ.

    1.1. Доходи от лихви по банкови сметки от източник в България

    Дължимият окончателен данък за доходите от лихви от източник в България се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, като банките са задължени в същия срок да подадат и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (образец 4001). Следователно за доходите от лихви по банкови сметки, открити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени на територията на България, местните физически лица нямат ангажименти по отношение на облагането и декларирането на тези доходи.

    1.2. Доходи от лихви по банкови сметки от източник в чужбина

    Придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки от банки в чужбина, без значение дали става въпрос за държави членки на Европейския съюз, или за други държави, също подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. Специфично е, че когато придобитите доходи са в чуждестранна валута, те следва да се преизчислят в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им.

    Тук искам да обърна внимание, че с направените промени в ЗДДФЛ с § 51 от Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) е налице нов момент при облагането на доходите от лихви по банкови сметки от източник в чужбина, който е в сила от 01.01.2017 г. и се прилага за придобити доходи след тази дата. В резултат на направените промени е въведен нов механизъм за облагане на доходите от лихви по банкови сметки, придобити от местни физически лица от източник в чужбина. Тези доходи продължават да се облагат по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, но новият момент е, че в сила от 01.01.2017 г. окончателният данък по чл. 46 ЗДДФЛ вече се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Дължимият данък се внася по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, където се подава и данъчната декларация.

    Освен това физическото лице в тези случаи вече няма да подава данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.

    Следователно, след направените промени в ЗДДФЛ (чл. 67, ал. 4 и чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ от закона) се въвежда изключение при облагането с окончателен данък, при което окончателният данък ще се определя в годишната данъчна декларация и ще се внася в същият срок, в който се внася и данъкът за довнасяне по декларацията. Обръщам внимание, че въпреки че вече данъкът ще се определя и декларира в годишната данъчна декларация, видът на данъка се запазва и той остава окончателен данък.

    Припомням, че до промяната местните физически лица, придобили доходи от лихви по банкови сметки от чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, бяха задължени да ги декларират само информативно в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за годината на придобиването им. В същото време тези лица, имайки задължение сами да внасят дължимия окончателен данък, следваше да подават и декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.

    1. Доходи от лихви, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа

    В обхвата на доходите от лихви, които подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, попадат лихви, различни от лихвите по банкови сметки. Придобитите през данъчната година облагаеми доходи от лихви, в т.ч. лихви, съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 от същия закон, се облагат на реда на чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ. Размерът на данъчната ставка е 10 на сто. Тук попадат всякакви лихви, които не са освободени от облагане и не подлежат на облагане с окончателен данък, а облагаемият доход е брутната сума на придобитите доходи.

    По този ред се облагат изплатените във връзка с доходи от трудови правоотношения лихви. Например изплатени от работодателя лихви във връзка със забавено изплащане на трудови възнаграждения ще попаднат в обхвата на доходите по чл. 35 ЗДДФЛ, а няма да се облагат като доходи от трудови правоотношения.

    Паричните доходи от лихви по чл. 35 ЗДДФЛ се облагат и авансово с данък по реда на чл. 44а ЗДДФЛ, когато платецът им е предприятие или самоосигуряващо се лице. Авансовият данък се определя, удържа, внася и декларира от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходите.

    Когато се придобиват доходи от лихви по чл. 35 ЗДДФЛ, платецът на които е друго физическо лице, не се дължи авансов данък. В тези случаи физическото лице - придобило дохода, няма задължение само да внася и декларира авансов данък. Например физическо лице е придобило през март 2017 г. доход от лихва във връзка с предоставен от него паричен заем на друго физическо лице. Този доход подлежи на облагане с данък по реда на чл. 35 ЗДДФЛ, авансов данък не се дължи, а дължимият данък ще бъде изчислен в годишната данъчна декларация на физическото лице, придобило дохода.

    Независимо дали доходите от лихви по чл. 35 ЗДДФЛ се облагат или не с авансов данък, те задължително подлежат на деклариране в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ на физическите лица, които са ги придобили. Декларацията се подава ТД на НАП по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите.

    При облагането на доходите от лихви, попадащи в обхвата на чл. 35 ЗДДФЛ, физическите лица биха могли да ползват и всички предвидени в ЗДДФЛ данъчни облекчения. Например, ако физическо лице - пенсионер с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, придобива единствено доходи от лихви, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 35 ЗДДФЛ в размер на 200 лв. месечно, няма да подлежи данъчно облагане (както авансово, така и годишно).

    1. Необлагаеми доходи от лихви

    Не са облагаеми лихвите и отстъпките на местни физически лица от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП на основание чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ.

    ПРИМЕР:

    Местно физическо лице е закупило корпоративни облигации, издадени от унгарско дружество. Придобитият от това лице доход от лихва представлява необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ от източник в чужбина, който не подлежи и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

    В обхвата на необлагаемите доходи от лихви по ЗДДФЛ попадат и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗДДФЛ. Например съдът е присъдил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, което не подлежи на облагане. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗДДФЛ и присъдената лихва ще попадне в обхвата на необлагаемите доходи.

    1. Предоставяне на информация за доходите от лихви

    В справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ платците на доходите, когато те са предприятия или самоосигуряващи се лица, посочват:

    • доходите от лихви, облагаеми по чл. 35 ЗДДФЛ;
    • доходите от лихви по банкови сметки, подлежащи на облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ (без тези, за които се подава декларация по реда на чл. 142, ал. 5 ДОПК), като доходите се посочват само като обща сума за всички лица, без да бъдат персонализирани;
    • необлагаемите доходи от лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации, само когато годишният размер на дохода, изплатен на конкретно физическо лице, надвишава 5000 лв. - от платците на доходите.

    Пример:

    Местно физическо лице през 2017 г. е придобило доход от лихва по банкова сметка от търговска банка в България в размер на 1000 лв., 500 лв. доход от лихва по банкова сметка от търговска банка в чужбина, който подлежи на облагане в България, и доход от лихва по предоставен заем на физическо лице в размер на 200 лв. Задълженията на местното физическо лице във връзка с придобитите от него доходи от лихви са:

    1. За придобития доход от лихва по банковата сметка в търговската банка в България физическото лице няма ангажимент за деклариране и внасяне на окончателния данък, в размер на 80 лв. (1000 х 8%), тъй като това е задължение на банката.
    2. Окончателният данък върху дохода от лихва по банковата сметка от търговска банка в чужбина в размер на 40 лв. (500 х 8%) ще се декларира от физическото лице в годишната му данъчна декларация и ще се внесе в срок до 30.04.2018 г.
    3. Доходът от лихва по предоставения заем ще се декларира в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация, където ще се изчисли и данъкът върху общата годишна данъчна основа (като се имат предвид и другите доходи, посочени в декларацията, които се облагат със същия вид данък, ако има такива). Ако в примера се предположи, че лицето няма други доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, и не ползва данъчни облекчения, данъкът ще бъде в размер на 20 лв. и следва да бъде внесен също в срок до 30.04.2018 г.

    В конкретния пример общият размер на дължимите данъци от физическото лице, които то ще има задължение да внесе в срок до 30.04.2018 г., ще бъде 60 лв.

    Евгения ПОПОВА,главен експерт по приходите в НАП

Книги