Sidebar

Меню

завещание

  • Вписване на завещания, изготвени и обявени в чужбина

    Законът за наследството (ЗН) определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване. Считано от 01.01.2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет. Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му. Вписването има оповестително-защитно действие. Контролът върху подлежащите на вписване актове е възложен на съдията по вписванията, като правомощията му в тази връзка са разписани в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 32а, ал. 1 от правилника съдията по вписванията следи дали заявения за вписване акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията на закона. В зависимост от констатациите от направената проверка, съдията по вписванията или постановява да се извърши вписване, или постановява отказ за вписване.

    Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

    Самото вписване на практика създава редица проблеми. При универсалните завещания, а понякога дори и при завет се изисква „декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание“. В нея деклараторът под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК), следва да посочи каква квота му е завещана, или всички недвижими имоти, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му. Представянето на такава декларация не е предвидено в закон, указ или постановление на МС, за да може от декларатора да се търси отговорност по чл. 313 НК. В този смисъл непредставянето на такава декларация не е основание да се извършва отказ от вписване на обявено саморъчно завещание.

    Обикновено в молбата за вписване, ако се извършва по молба на нотариуса (чл. 8 ПВ), се описва подробно недвижимият имот, каквото е и изискването на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

    Нотариусът обявява както завещание, депозирано за съхранение в нотариалната му кантора, така и представено му за обявяване от трето лице - приносител (чл. 27 ЗН). Депозираните преди нотариалната реформа от 1998 г. в Република България завещания в различните нотариални служби към районните съдилища в страната продължават да се съхраняват от службите по вписванията (СВ), които поеха архива на нотариалните служби и се обявяват от съдията по вписванията на съответния районен съд. За тези завещания до момента не е воден електронен регистър, тъй като Правилникът за вписванията досега не предвиждаше наличието на такъв, което прави изключително трудно тяхното търсене и намиране. И в Наредба 32 за служебните архиви на нотариусите не е предвидено архивирането от тяхна страна на завещанията от 1998 г насам.

    Първата крачка към разрешаването на този проблем и създаването на централен електронен регистър на завещанията, депозирани преди 1998 г., са предложените от работната група към министъра на правосъдието промени в чл. 33а на Правилника за вписванията, където нова б. „ж“ предвижда създаване на регистър на завещанията. След като такива се изградят във всички СВ, следващата крачка ще бъде тяхното свързване в общ информационен масив, с възможност за едновременна справка по електронен път за наличие на завещание във всички служби в страната и неговото свързване към RERT (Европейска мрежа на регистрите на завещания), с оглед получаването на пълна информация за наличието на завещание от определено лице не само след 1998 г., както е в момента, а и преди това.

    По силата на двустранно подписано споразумение от 12.01.2013 г. между Нотариалната Камара на Р. България и ARERT е регламентиран редът за достъп и финансовите условия, при които нотариусите могат да ползват системата „PERT light“ за търсене и намиране на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания.

    Тази мрежа позволява на нотариусите или други правни специалисти с компетентности в областта на завещанията да извършват търсене в чужди регистри на завещания чрез техните собствени национални регистри. Чуждестранният регистър, до който е отправено запитването, изпраща отговорите до нотариуса чрез неговия национален регистър. Благодарение на Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания (ARERT), става възможно за всички граждани в Европа да търсят и откриват завещанията на починалите, независимо от това, в коя държава членка завещанията са били регистрирани. Тази асоциация е международна организация с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Асоциацията е създадена по инициатива на Съвета на нотариатите от Европейския съюз (CNUE) през 2005 г., като е учредена първоначално от Белгийския, Словенския и Френския нотариати. Нормативна основа за нейната дейност е Базелската конвенция от 14.05.1972 г. относно създаването на система за регистрацията на завещания, която постави правната рамка, според която европейските страни, които притежават национални регистри на завещанията, могат да ги свържат в обща международна мрежа.

    Към настоящия момент в ARERT членуват нотариати и организации, управляващи национални регистри на 17 държави. Нашата страна е една от първите страни присъединили се към тази асоциация. Наличието на вътрешен регистър на завещанията направи възможно българският нотариат да се включи ефективно в създадената европейска мрежа, считано от 16.10.2012 г.

    Създаването на регистър на завещанията, който отразява и последващи промени - оттегляне, отмяна и други, е наложително с оглед европейското ни членство, свободното движение и установяване, придобиване на имущества на територията на Съюза и на трети страни и на неговото наследяване. У нас до момента няма създаден национален регистър.

    Съгласно изследване от Германския нотариален институт, между 50 000 и 100 000 наследявания с международен елемент се извършват ежегодно в страни от Европейския съюз. Конвенцията за създаване на регистър на завещанията от Базел - 1972 г. цели да се регистрират извършените завещания, за да се намали рискът завещание да остане неизвестно или да бъде намерено твърде късно. Амбицията за създаването на такава мрежа е тя да обхване цяла Европа. Основа за създаването й е националният регистър на завещанията, а където няма, той следва да се създаде. Принципът е на взаимно свързване на регистрите.

    Възможността да се проследи едно завещание, независимо от това къде може да бъде открито, е от особена важност за европейските граждани. Този юридически документ, съдържащ тяхната последна воля, създава възможността за тях да се разпоредят със всички свои активи в един-единствен документ, който впоследствие ще произведе действие след тяхната смърт. Именно затова изпълнението на последната воля на починалия зависи от възможността да се открие необходимият (релевантният) документ. В изпълнение на тази цел институциите на Общността започнаха работа по въпроса за наследяването и завещанията.

    Бъдещият документ на Европейската общност трябва изрично и недвусмислено да поощрява взаимната свързаност между националните регистри на завещанията, а не да цели установяване на централен европейски регистър, тъй като същият би създал редица неудобства.

    Базелската конвенция в чл. 4 изрично предвижда регистрацията на нотариални и саморъчни завещания, депозирани при нотариус от континентален тип, при орган на публичната власт или при друго овластено лице. Същата конвенция в чл. 11 предвижда възможност да се регистрират завещания, различни от нотариалните завещания и саморъчните такива, депозирани при орган на публичната власт. В момента на практика много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им при нотариус или друг овластен орган на публичната власт.

    Разпорежданията с правни последици за последващото прехвърляне на недвижими имоти могат да бъдат вписани в самия регистър на завещанията или в друг регистър, в зависимост от конкретната държава. Важно е да се разграничи действителността на завещанието от неговата регистрация в съответния регистър, както и това да бъде съобразено от правните норми на различните национални законодателства. По този начин регистрацията не бива да се превръща в изискване за валидност на завещанието.

    В държавите, чиято правна система принадлежи към романо-германското семейство, регистърът може да се поддържа от държавата или от нотариата. Понастоящем е налице тенденция за делегиране управлението на съответния нотариат. Нотариатът като основен ползвател на регистъра всъщност е изцяло заинтересован от това той да функционира ефективно. Например през 2009 г. България премина направо от система на депозиране на завещанията пред местните власти към електронен регистър на завещанията, поддържан от нотариата.

    Развитието на ефективна система за търсене на завещанията в Европа ще предложи на европейските граждани възможност да регистрират последната си воля в държавата, в която се намират към момента на съставяне на завещанието, и ще допринесе за разгръщане на правното пространство, свободата и сигурността в рамките на Европейския съюз.

    Асоциацията на европейската мрежа на регистрите на завещанията (ENRWA) е разработила подходящи средства, за да помогне на европейските граждани да открият завещателните разпореждания на своите близки, независимо от това в кой национален регистър са вписани. След като завещанието бъде открито, възниква въпросът за движението на този документ. На практика след откриването на завещанието следващият етап при уреждане на наследството е да се получи самият правен акт (оригинал или официално удостоверен препис), за да се изследва неговото съдържание. Една от целите на тази асоциация е създаването на европейска мрежа на регистрите на завещания, без изрично да се уточнява, че тази цел се ограничава само до държавите членки на Европейския съюз.

    Правните проблеми, свързани с наследяванията с международен елемент, са многообразни и сложни. С оглед съществените различия в международно частно правните уредби на държавите - членки на ЕС на тази материя, бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г. урежда компетентността, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент. Дотогава то ще продължи да се регулира от вътрешното право на държавите членки.

    В тази връзка са и направените изводи от Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение. С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по
    гр. д. № 515 по описа за 2012 г.
    той е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

    Според състава, следва да се приеме, че завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако отговаря на изискванията на някой от посочените закони: закона по местосъставянето на завещанието, отечествения закон на завещателя, закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или закона по местонахождението на недвижимия имот.

    В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24). Принципът, установен в регламента, е: материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22, по реда на същия член.

    Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки. В чл. 75 е предвидено, че той не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г. Тази конвенция ще продължи да бъде източник на стълкновителна правна уредба (вместо Регламент 650/2012) във връзка с условията за признаване на завещания с международен елемент във всички случаи, в които такова признаване се иска в държава членка, обвързана от конвенцията.

    Интересни и разнообразни по своето правно естество са представяните за вписване пред съдиите по вписванията саморъчни завещания и различни видове завещателни договори.

    Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.

    Примери от практиката

    Една от категориите „разпореждания по случай на смърт“ са т.нар. договори за определяне на наследник - непознати на българското право. По такъв депозиран „договор за определяне на наследник“ съдията по вписванията при РС - гр. П. е постановил отказ за вписване на договор за посочване на наследник от 28.05.1999 г. на нотариус д-р Петер Леман, обявено с протокол на районен съд гр. Лихтенберг ФР Германия на 12.07.2006 г. Договорът е депозиран в Службата по вписванията гр. П. с молба на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ххх, с район на действие - района на гр. П. с искане да бъде вписано завещание - договор за посочване на наследник.

    От изложената фактическа обстановка е видно, че сме изправени пред частноправни отношения с международен елемент. Съгласно КМЧП частноправно отношение с международен елемент е определено като отношение, свързано с две или повече държави. Тези отношения с международен елемент пораждат въпроса за приложимото право във всеки конкретен случай. Принцип в международното право е: тези въпроси се уреждат на първо място от договор за правна помощ между държавите. В случай че между държавите няма договор за правна помощ, ще се прилага КМЧП. В конкретния казус между България и Германия няма такъв договор, поради което приложим ще бъде Кодексът за международно частно право. В него по отношение на вещните права е възприет отдавна установеният принцип в материята, че владението, правото на собственост и другите вещни права се уреждат от правото на държавата в която се намират (глава VII от КМЧП). За разлика от немското право, по българското право завещанието е единствената сделка mortus causa. Определяме го като личен, едностранен, формален, отменим акт на безвъзмездно разпореждане на физическо лице с имущество за след смъртта в полза на едно или няколко лица. Завещанието по нашето право е винаги формален акт, като формата е условие за действителност. Законът установява две форми за извършването му - нотариална и саморъчна. Съгласно ПВ преписите от обявените саморъчни завещания подлежат на вписване. За разлика от немското право, нашето право не познава завещателните договори като вид завещания. В Германия завещанията могат да бъдат частни, т.е. саморъчни и нотариални. В нотариалната практика често се срещат и наследствени договори.

    В конкретния казус, посочен по-горе, е представен за вписване договор за определяне на наследник. Нормите, които уреждат вписването на актове, с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижими имоти, са императивни. Актовете, които подлежат на вписване, са изчерпателно изброени в Правилника за вписванията или в друг закон. В ПВ е предвидено, че подлежат на вписване преписите от обявените саморъчни завещания. Препис от наследствен договор не е предвиден сред актовете, които подлежат на вписване, нито е предвиден препис от обявен такъв, поради което, имайки предвид императивния характер на разпоредбите, касаещи вписването, не би могло да се впише нито договорът, нито протоколът за обявяването му.

    Според българското право - чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му. В този смисъл органът, пред който е съставен съответният документ, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото право. При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по ПВ съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право. При преценка на зачитане на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България съответният орган би следвало да спазва изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.

    В конкретния казус от така представения договор за определяне на наследник и протокола за откриването му е видно, че същите противоречат на разпоредбите, които уреждат вписването на актове, касаещи недвижими имоти, и имайки предвид, че същите са императивни, същият не би следвало да се вписва.

    Потвърден отказ на съдията по вписванията от Пернишкия районен съд намираме в Определение от 21.08.2009 г. по въззивно гр. д. № 557 по описа за 2009 г. на Окръжния съд - Перник. Постановен е отказ за вписване на нотариално завещание, изготвено от нотариус за провинция К., практикуващ в гр. Л. П. С така представеното завещание, което има характер на универсално нотариално завещание по смисъла на българското право, с оглед съдържащите се в него завещателни разпореждания. Починалата съпруга на заявителя, приживе се е разпоредила с притежаваното от нея имущество в полза на съпруга си и своите деца, като част от това имущество е и идеална част от недвижим имот, находящ се на територията на Република България, а именно в гр. П. От представените доказателства се установява и обстоятелството, че завещателката е имала двойно гражданство - българско и канадско. В конкретния случай, изпълнявайки правомощията си по ПВ, съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт - нотариално (универсално) завещание, не отговаря на изискванията на закона, поради което е постановил и обжалвания в настоящото производство отказ. Въззивният състав напълно подкрепя мотивите за отказ на съдията по вписванията. Безспорно в случая е налице частноправно отношение с международен елемент. Представен е за вписване акт - завещание, съставено от канадски нотариус, във форма, със съдържание и при условия по правото на държавата, в която е съставено. Завещателят е с двойно гражданство - българско и канадско, който към момента на съставяне на завещанието и към момента на смъртта си е имал постоянно местопребиваване в К. Предмет на завещателното разпореждане е и имот в Република България. Съставът счита, че съдията по вписванията е задължен да извърши проверка, дали заявеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона за форма и компетентност на органа, който го е изготвил, съобразно българското право, на основание чл. 90, ал. 2 КМЧП. В последния са дадени алтернативи за приложимото право с оглед формата на завещанията, от което се налага изводът, че същото би било действително, ако отговаря на правото на държавата, посочена във всяка една от тези алтернативи. Изрично обаче е предвидено прилагането на правото на държавата по местонахождението на имота, когато завещателните разпореждания касаят недвижим имот. Тази алтернатива на чл. 90, ал. 2 КМЧП следва да се разглежда като специална спрямо останалите, които са общи и касаят всички завещания, независимо от характера на разпорежданията. Предвид на това, настоящият състав счита, че по отношение на формата на конкретното завещание е приложимо правото на държавата по местонахождението на недвижимия имот - предмет на завещателното разпореждане, т.е. българското право, и след като представеното завещание не отговаря на изискванията на българския закон за съставянето и формата му, то правилно и законосъобразно съдията по вписванията е отказал неговото вписване.

    С Определение № 1229 от 12.12.2014 г. на Старозагорския окръжен съд, I гр. състав, по ч. гр. д. № 1512/2014 г., се отменя Определение № 83 от 14.11.2014 г.на съдията по вписванията при Районния съд - Стара Загора, с което е отказано вписване на препис на саморъчно завещание.

    Мотивите на Окръжния съд - Стара Загора за отмяна са следните:

    „По своята правна същност завещанието представлява едностранна сделка с оглед на смърт. Завещанието е и формален акт. Изискванията по отношение на саморъчното завещание са изрично посочени в чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, съгласно която саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен под завещателните разпореждания. Следователно завещанието трябва да бъде съставено писмено и да съдържа определени реквизити, но в закона няма изискване документът да съдържа някакво конкретно описание на завещаните вещи и лицата, които ще се ползват от завещанието към момента на откриване на наследството. Актът подлежи на вписване на основание чл. 4, б „к“ ПВ и отказът на съдията по вписванията може да бъде основан единствено на съображения за нередовност на същия от външна страна, но не и по отношение на данни на лицата, които ще се ползват от завещанието към момента на откриване на наследството. Тези лица, дори може да не са родени към момента на откриване на наследството, а само заченати, поради което, няма и как да имат ЕГН, постоянен адрес и три имена - фикцията, че заченатият съществува и е способен да наследява (част от мотивите на съдията по вписванията за постановяване на отказа му).“

    Що се отнася до конкуренцията между чл. 25 от Закона за наследството и чл. 6 от Правилника за вписванията - касае се за конкуренция между нормативни актове и доколкото Законът за наследството е от по-висш ранг - законодателен акт на Народното събрание, а Правилникът за вписванията - от по-нисш ранг - акт на Министерския съвет, то съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да намери приложение актът от по-висок ранг, а именно чл. 25, ал. 1 ЗН.

    Не е без значение и фактът, че вписването има само оповестителен характер относно наличието на такова завещание и при наличие на евентуално засегнати страни, същите могат да потърсят правата си по съдебен ред, а отказът от вписване на завещанието лишава тези страни от това право.

    Елена КРЪШКОВА,съдия по вписванията

  • Завещание - приращение, заместване, субституция

    Завещателят може да се разпореди със свое имущество за след смъртта си (чл. 13 и 14 от Закона за наследството - ЗН) в един завещателен акт, който да съдържа няколко завещателни разпореждания. Облагодетелствани могат да бъдат няколко физически лица, или юридически лица, а също физически и юридически лица или държавата. Физическите лица могат да бъдат наследници по закон, но също и лица, които нямат родствена връзка със завещателя или са вън от кръга на наследниците по закон (чл. 5-10 ЗН).

    Ако завещателното разпореждане е общо (чл. 16, ал. 1 ЗН), тогава всички те стават сънаследници, които конкурират в наследството. Ако са посочени като правоприемници само на едно или няколко имуществени права, те са съзаветници. И в двата случая, това което им се предоставя - дяловете им, се определя от завещателя. Той може да определи изрично частта на всеки наследник, респективно заветник. Възможно е да посочи само наследниците и имуществото, което им оставя и тогава всеки ще има равен дял от завещаното.

    Какво е завещано и какъв е делът на всяко облагодетелствано лице се извлича от изявлението на завещателя, което трябва да бъде така изтълкувано, че да се разкрие действителната воля, истинският й смисъл (чл. 20 ЗН)1.

    Проблеми се пораждат, когато някой от облагодетелстваните лица не може да получи това, което му е завещано, защото е неспособен да наследява - починал е преди завещателя или е недостоен, или откаже да приеме по завещание. Остава открит въпросът, кой ще получи неговия дял, ще се наследи ли той от другите лица, посочени в завещанието, или ще се включи в имуществото за наследяване. Това са проблемите на приращението и на заместването в наследяването по завещание. Законът за наследството не съдържа специални правила, които да дават изричен отговор. Той зависи от вида на завещателното разпореждане - общо или частно и от волята на завещателя.

    1. За приращението (уголемяването)

    а.При няколко частни завещателни разпореждания, когато завещателят е определил правото, което завещава на всеки заветник, обстоятелството, че един от тях не може да получи или отказва завета, не може да ползва останалите заветници, на които са определени други конкретно посочени имуществени права. Всеки заветник има право само върху определения за него имуществен обект. Неполученият завет остава в имуществото за наследяване от общите правоприемници - по завещание или по закон.

    б.Когато е направено общо завещателно разпореждане в полза на няколко лица и на всяко от тях е определена идеална част от наследството, неспособността на един от наследниците или неговият отказ от наследяване не води до уголемяване на дяловете на останалите наследници по завещанието. Делът на този наследник се включва в наследството, което ще бъде разпределено за наследяване от всички наследници и по закон, и по завещание съобразно определените им дялове.2

    в.Когато са определени за наследници няколко лица, които се конкурират, без да им е посочен делът им, тогава те имат равна част, която съответства на определения от завещателя брой наследници. (Например трима души наследници ще имат по една трета от наследството, което им е завещано). Делът на отпадналия поради смърт, недостойнство или отказ наследник не уголемява дяловете на останалите, защото волята на завещателя е всеки наследник да има част, съответстваща на дела при определения от него брой наследници по завещание. Прирастване (уголемяване) на дяловете ще има само при изрична воля на завещателя. Това уголемяване на дяловете не може да се обоснове с разпоредбата на чл. 53 ЗН, защото тя има предвид наследяването по закон.3 Не може да се презумира воля на завещателя за уголемяване на дяловете. Законът не установява такава презумпция, каквато се извлича от отменения чл. 152 ЗН (стар).

    Законът за наследството от 1890 г. предвиждаше уголемяване дела на наследниците по завещание, когато всички те са установени в едно и също завещание, с едно и също разпореждане без да има определена от завещателя „особена част“ за всекиго. Определяйки легално „особената част“, чл. 152 ЗН (стар) посочваше, че това е изрично назначена част и че изразът „по равни части, по равни дялове“ не изключва правото на уголемяване.4 Тези положения не са закрепени в ЗН от 1949 г. Затова уголемяване ще се извърши само ако такава е изразената в завещанието воля. В един от проектите за граждански кодекс Министерството на правосъдието е включило правило за „прирастване“. То е отнесено и към общите и към частните завещателни разпореждания. Въпросът стои и сега открит de lege ferenda. Струва ми се обаче, че подобно правило не е в съгласие с принципното положение, заложено в уредбата на наследяването по завещание - правоприемникът да се посочи от наследодателя-завещател. С подобно правило действително изразената воля на завещателя се заменя с предполагаема воля. Въвежда се неоправдано презумпция в полза на наследник по завещание, като му се предоставя това, което завещателят не му е дал. Правото на наследяване се поставя не в зависимост и в изпълнение волята на праводателя, а от други обстоятелства - странични или настъпили след изразяването й. Това се вижда особено ясно в случая на отказ от наследство, който е едностранен акт на призования към наследяване, т.е. на лице, за което вече се е породило правото за наследяване и актът се извършва след смъртта на завещателя. Последицата в този случай е, че правоприемството ще се осъществи в зависимост от волята на едно трето лице (облагодетелствания от завещателя) и то след като законът не допуска отказ от наследство в полза на друг. Засяга се свободата на завещаване - задължаваме завещателя чрез изрично волеизявление да изключва едно предположение. Не трябва да се игнорират и усложненията, които биха се явили на практика. Сега съществува яснота - изпълнява се това, което е разпоредил завещателят. Не трябва да се открива място за спорове чрез промени в законовата регламентация, които не са необходими. Принципът на изявената воля не трябва да се подменя с принципа на предполагаемата воля.

    2. За заместването

    Законът за наследството урежда заместването в наследяването по закон при условията на чл. 10. Той обаче не допуска заместването на наследника по завещание и на заветника, в случай че не са способни да придобият по завещание наследството или завета, освен ако самият завещател не е посочил в завещателния акт изрично заместник. Това е тъй наречената субституция по чл. 21, ал. 1 ЗН, известна още като вулгарна субституция. През 1979 г. Министерството на правосъдието в проект за Граждански кодекс от 1979 г., на социално и морално основание, предвижда, че ако назначеният за наследник или заветник е низходящ на завещателя, негов брат или сестра или братово, съответно сестрино дете, той се замества от своите деца, ако почине преди завещателя или е недостоен да го наследи, освен ако завещателят е разпоредил друго. Така чрез проекторазпоредбата на чл. 840, ал. 3 на този проект, който остана неосъществен, подобно и на следващите два проекта за Граждански кодекс, без дотогава в теорията да се обосновава необходимост от подобна уредба, се очерта един нов проблем на наследственото право и на наследяването по завещание, проблем, който с оглед на някои житейски казуси се поставя и сега на вниманието ни и може да се обсъжда de lege ferenda.

    Трябва да припомним, че чл. 160, ал. 2 ЗН (стар) допускаше заместването в полза на низходящите на наследника по завещание или на заветника, когато се допуска по закон, освен ако завещателят е изключил заместването5. Идеята да се допусне заместване и при наследяването по завещание беше опит имуществото на починалия да остане в семейството, да се разшири възможността за наследяване от физически лица, да осуети наследяването от държавата поради липса на наследници (чл. 11 ЗН). Защото ЗН от 1949 г. ограничаваше наследяването по закон. То се допускаше само за роднините по права линия - низходящи и възходящи, а по съребрена линия - братя и сестри, и по заместване техните деца и внуци, т. е. до четвърта степен съребрено родство. В същото време, съгласно императива на чл. 14 ЗН завещание на лица, които не са наследници по закон, ако надхвърляше една втора от имуществото на починалия, беше недействително. Провеждаше се концепцията, че не трябва да се допускат нетрудови доходи, каквито несъмнено бяха тези по наследяване.

    Сега въвеждането на заместването и при завещателните разпореждания би следвало да се дискутира много внимателно. Струва ми се, че при съвременните условия на свобода на притежание и защита на частната собственост и на установен с реформата на наследственото право през 1992 г. - широк кръг наследници по закон - включително до шеста степен родство по съребрена линия, на възможност да се завещае имущество без ограничение на свободно избран от завещателя наследник, респективно заветник, с единственото изключение да не се засегне правото на запазена част на необходимите наследници (чл. 28 ЗН), което при това не води до недействителност на завещанието. Въвеждането на заместване би било ненужно усложняване на наследствените отношения. Предлаганата уредба търпи критика и по същество. Установява се субституиране по закон на наследници, като се достига до смесено правоприемство - основано на волеизявление на наследодателя и на разпореждане на закона. Налице е отклонение от принципното положение да се призове към наследяване този, когото завещателят е посочил. Отново се оперира с предполагаемата воля, а не се действителната воля на завещателя, което е достойнство на българския закон. По действащата правна уредба няма пречка да бъдат посочени няколко лица за приемници по завещание, които да се призовават последователно. Това е именно субституцията, която е уредена от закона. А щом завещателят може да изрази воля за заместване не е необходимо да се въвеждат предположения. Фактът, че той не е назначил субституент показва, че не е желаел да стори това. При това, винаги е възможно да стори това с промяна и допълване на своето завещание. Кръгът на наследниците по закон след реформата на Закона за наследството през 1992 г. е достатъчно широк. При наследяването по закон заместването (наричано още по традиция от стария закон представителство) е механизъм за привличане на лица, които иначе не биха били наследници, макар семейни и социални съображения да оправдават те именно да получат наследството, към което, ако не бяха привлечени от закона, ще се призовават следващите редове наследници. Отчитат се общите, нормалните отношения на привързаност и грижа към низходящите, наследници от първи ред, съобразява се справедливостта. При завещанието определящи са конкретните условия на живот, социалните и лични връзки, конкретните съображения. Завещателят свободно определя лицата и възможния кръг правоприемници. Почине ли наследникът по завещание, ако не е посочено в завещанието друго лице, ще се извърши наследяване по закон. Когато облагодетелстваният е недостоен, смело е да предполагаме при липса на изрична воля, че завещателят желае това, което не може да получи неспособният, да се получи от низходящите му, които е възможно дори да не са познати на завещателя. Да не говорим за многото житейски хипотези на негативно отношение, на комплицираност на семейноправните отношения при разрушеното патриархално семейство.

    Що се отнася до недостойнството на облагодетелствания, игнорира се и моралната страна на санкцията и то се превръща в средство за промяна в реда на наследяването. Ако при наследяването по закон трябва непременно да се направи избор между лицата, включени в родствения кръг на наследодателя, за да се осигури правоприемството, то при наследяването по завещание такава необходимост няма. Не трябва да се търсят непременно наследници чрез презумпция, щом не е изразена воля, каквато възможност законът дава. Това не служи за укрепване на завещателната свобода. С изменението на Закона за наследството през 1992 г. се осигури правоприемство по закон на един много широк кръг от лица, които са в родствена връзка с наследодателя. Обстоятелството, че чрез подобно „субституиране“ ще се дава възможност на завещателя да „разпореди друго“, т.е. да изключи заместването, не променя нещата. Не само че се създава едно допълнително задължение обременяващо завещателя при определяне съдържанието на завещанието, но и се повишават и усложняват изискванията към него, но не е и етично да го обременяваме и да искаме да предвиди такива факти, каквито са смъртта и недостойнството на избрания от него наследник или заветник, да изрази отношението си към тях и съмненията и колебанията относно нравствено издържаното поведение на този, когото облагодетелства. Естествено е да се опираме на безспорната воля на завещателя, още повече че случаите когато завещанието няма да породи действие поради смъртта или недостойнството на облагодетелстваното лице, ще бъдат изключение. Осигуряването на действието на завещанието не е самоцел, то е нужно да се изпълни изразената воля на завещателя.

    3. Субституция

    Субституцията е усложняване на волеизявлението от завещателя с цел да се осигури действие на завещателното разпореждане, което той прави. И при нея има заместване на облагодетелствания, но завещателят може в завещанието да посочи няколко лица, които се призовават към наследяване или към правоприемство по завет последователно, в определения от него ред, като всяко следващо лице се призовава само ако предходното не може да получи (починало преди завещателя или недостойно), или се откаже от правото, предоставено му със завещанието (чл. 21, ал. 1 ЗН). Ако първият назначен наследник или заветник почине преди завещателя или се окаже недостоен, или се откаже от наследството, няма да се извърши наследяване по закон, а ще се призове следващият, посочен от завещателя правоприемник. Целта на завещателя е да осуети наследяването по закон и да осигури изпълнението на своята воля, въплътена в завещателния акт. Законът за наследството (стар) не я уреждаше, но нейната допустимост беше общоприета, тъй като по същество завещателят поставяше условие, а условните завещателни разпореждания бяха допустими .6 Те са допустими и сега (чл. 17 ЗН).

    Наследствената субституция е уредена в чл. 21, ал. 1 ЗН. Уредени са три хипотези. Тя представлява съчетаване най-малко на две завещателни разпореждания. С първото се назначава правоприемник, който се призовава към наследяване по общия ред. Второто е условно - посоченият в него правоприемник ще се призове към наследството само при условие, че първото завещателно разпореждане не прояви действие. Разбира се, това не изключва възможността завещателят да направи всяко от двете разпореждания с модалитети, включително и условия. В случая обаче условието по чл. 21, ал. 1 ЗН е особено. То се отнася до лицето, на което се завещава. 7

    Завещателят може да посочи един или няколко субституенти. Това „запасяване“ с наследници подчертава неговата воля да се извърши правоприемството по силата на неговия завещателен акт и да се изключи наследяването по закон. Поднаследник може да бъде всяко лице стига да се изпълни условието - безусловно назначеният за наследник или заветник да не е възможно да стане правоприемник, и поднаследникът да е способен да наследява. Не е изключено да са налице условията за недействителност, съгласно чл. 42 ЗН поради нарушаване на изискванията на закона относно субституирането или общите правила на недействителността.

    Субституирането не е ограничено само до физическите лица, макар най-често да се прави, когато се завещава на тях. От друга страна, обикновено за субституенти се назначават от завещателя лица, които са свързани с безусловно назначения наследник в семейноправна връзка, но е възможно като поднаследник или заветник по субституцията да бъде посочено всяко друго физическо лице, както и юридическо лице. Не е изключена и държавата, защото и тя може да наследява по завещание. Субституиране може да има и в завет за ползване, макар самото право на ползване да е лично и да се погасява със смъртта на носителя си (чл. 59 на Закона за собствеността). В случая първоначално посоченият заветник не е станал носител на правото, щом е починал преди завещателя, или се е оказал недостоен. Правото не се е породило и когато се е отказал от завета. На негово място в тези три случая по волята на завещателя се призовава субституентът.

    4. Фидеикомисарната субституция

    Законът за наследството изрично забранява фидеикомисарната субституция (чл. 21, ал. 2 ). Завещателят не може да задължи наследника да запази и предаде на трето (определено от завещателя) лице след своята смърт изцяло или отчасти полученото от завещателя наследство. Това би било сделка, ограничаваща правоспособността на наследника. Би било назначаване на наследник на наследника по волята на третото лице (завещателя), а това е недопустимо. Такова разпореждане ще бъде нищожно (вж. така Решение 308 от 1991 г., І г. о. на ВС). В конкретния случай наследодателят задължава заветника, който няма деца, след неговата смърт, ако съпругата му го преживее, нито тя, нито нейните близки да наследят имота, а имотът да премине в близки на заветника. Съдът приема разпорежданията за нищожни.

    Фидеикомисарната субституция трябва да се отграничава от разпореждането за завет за ползване (чл. 35 ЗН)8, съчетано с общо разпореждане за назначаване на наследник. В този случай има две разпореждания, които проявяват своето действие след смъртта на завещателя едновременно. Доколкото обаче заветникът получава ползването на имота, за наследника остава голата собственост. Двете права се пораждат в един и същ момент - откриването на наследството, и няма последователност в правоприемството. Правото на собственост се възстановява в пълен обем едва след изтичане на срока на ползването или след погасяване на правото на ползване на ползвателя. В практиката такова съчетаване на разпореждания се среща често. Необходимо е винаги, когато се открие, че един имот се завещава на две лице да се изследва дали има допустимо от закона съчетаване на завет с наследяване, респективно на два завета или недопустимо назначаване на наследник на наследника, т.е. забранената субституция9.

    В съдебната практика се откриват случаи на извършване на завещания, при които завещателят предвижда фидеикомисарна субституция. Няколко примера:

    Вън от посоченото по-горе Решение № 308 от 21.03.1991 г. въпросът за вида на субституцията и нейната допустимост е поставен в Решение № 1068 от 21.11.1985 г. по гр. д. № 723/1985 г., ІV г. о. ВС, по което завещателят, правейки саморъчно завещание в полза на своята съпруга, залага клауза, в която забранява на наследницата по завещание да отчуждава завещания имот до смъртта си, а да го предаде изцяло на трето лице, което ще я гледа до нейната смърт. Съдът приема, че това е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН и затова самото завещание е недействително.

    В Определение № 540 от 16.10.2014 г. по гр. д. № 4157/
    2014 г., І г. о. на ВКС
    спорът е, че е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗН да се налага на бенефициента задължение за пазене и предаване на завещаното му имущество на трето лице. Въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане е нищожно и не поражда правно действие. Направена е разлика между завещателно разпореждане с възложена тежест по чл. 17 ЗН и вменяване на заветника да прехвърли собствеността върху завещаното имущество на трето лице (в конкретния случай във връзка с облигационен дълг на завещателя).

    В Определение № 662 от 20.12.2013 г.по гр. д. № 4795/ 2013 г., І г. о. на ВКС съдът намира, че изводът за забрана на фидеикомисарната субституция е съобразен с Решение № 308 от 21.03.1991 г. по гр. д. № 1346/1990 г. на ВС съгласно което „наследодателят не може да се разпореди валидно в полза на две лица, като задължи едното да задържи имуществото и да го предаде на второто. Липсва основание да се приеме, че при наличие на такава клауза, тя следва да се счита за неписана и да се зачете завещателното разпореждане в полза на първото облагодетелствано лице, защото такъв извод би противоречал на принципите на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, приложим и по отношение на едностранните волеизявления на основание чл. 44 ЗЗД“. Затова ВКС не допуска касационно обжалване на въззивното решение.

    В Определение № 598 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 138/ 2010 г., І г. о., съдът посочва, че трябва да се прави разлика между тежест в едно завещание и разпореждане, с което се вменява на заветницата задължение да прехвърли собствеността на своя син, когато прецени, че е в негов интерес да стори това, но не по-късно от 5 години от смъртта на завещателката. Разисквайки материалноправния въпрос за разликата между тежест на едно завещание и разпореждане, с което се вменява задължение на заветника да прехвърли завещаното имущество на трето лице, въззивният съд е приел нищожност на завещанията, поради противоречие с изискването за безвъзмезден характер на акта. Въпросите са други, обаче казва ВКС - „как следва да се тълкува уговорката: „Желанието ми, също така и желанието на покойния ми съпруг … е жилищният имот описан в т. 2 да бъде прехвърлен в собственост на внука ми, след време, когато майка му прецени, че е в негов интерес да стори това, но не по-късно от пет години от моята смърт”.

    С Решение № 773 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 1360/2014 г. СГС приема, че е нарушен чл. 21, ал. 2, защото „завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице, в какъвто смисъл е изразената воля на завещателката“.

    В Решение № 1677 от 08.03.2013 гр. д. № 11955/2011 г. на СГС, вън от всички констатирани от съда недостатъци на завещателния акт, съдът приема, че е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗН, тъй като завещателката задължава сестрите си да не прехвърлят полученото по наследство от нея имущество на другиго. Отново съдът се позовава на цитираното вече Решение № 308 от 1991 г.

    Решение № 280 от 31.07.2009 г. по гр. д . № 548/2009 г. на ОС - Велико Търново, в което завещателката е вменила задължение на дъщеря си да прехвърли завещаното имущество в полза на трето лице - да прехвърли имота на сина си в срок от 5 години от смъртта на завещателката, клауза, която е в противоречие „с общите правила на наследяването по завещание, които са категорични, че не може завещателят да налага на бенифициера да не се разпорежда със завещаното имущество, а да го пази и да го предаде на друго лице …“? Направено под това условие завещателното разпореждане противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН.

    Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка ЦАНКОВА
    _____________
    1 Две основни положения трябва да стоят в основата на тълкуване и разбиране волята на завещателя: 1. Пълно зачитане на волята на завещателя и гаранции за свободно формиране и изпълнение на тази воля. Този принцип е легално закрепен и отразява принципа на завещателната свобода. 2. Разкриване и изпълнение на действителната, а не на предполагаемата воля на завещателя. По това действащият ЗН се отличава от ЗН 1890 г., който съдържа множество предположения.
    2 Вж. Тасев, Хр. Българско наследствено право. Сиела, 2013, с. 76.
    3 Още в Тълкувателно решение № 137а от 1955 г. ОСГК ВС, изяснявайки уголемяването на дяловете при наследяването по закон на основание чл. 153 ЗН се посочва, че делът на отказалия се може да премине към наследник по завещание,само ако няма наследници по закон. Петров, В. в статията „За уголемяването на дяловете при наследяването по завещание“, сп. Съвременно право, № 1 от 2011 г. намира, че чл. 53 ЗН следва да се прилага и при наследяването по завещание.
    4 Венедиков, Петко, в Система на българското наследствено право, С.,1939, (с. 247, 181-183) сочи, че разпоредбите на уголемяване на дяловете почиват на предполагаемата воля на завещателя. Действащият Закон за наследството при нормирането на наследствените отношения по начало изключва принципа на предполагаемата воля. Тя има правно значение, само когато законът изрично казва това.
    5 Вж. по въпроса Венедиков, П. цит., с. 166-169.
    6 Сравни Венедиков, П., цит. съч., Система на наследственото право, с. 165,181-184,191-193.
    7 Вж. Тасев, Хр. цит. съч. Българско наследствено право, десето изд. 2013 г., С., „Сиела“, с. 81-82. Той приема, че законът урежда хипотезата и на общо и на частно правоприемство.
    8 Проблемът е отбелязан отдавна в литературата, вж. Тасев, Хр. цит. съч., десето прераб. и доп. изд., нова редакция С. Тасев, Г. Петканов, С., 2013, с. 82-83 се сочи, че всъщност винаги се касае за съчетаване на завет с назначаване на наследник. В първите издания на учебника авторът предлага текстът да отпадне. В последното, като че ли позицията е смекчена- посочва се, че въпросът се нуждае от нормативно изясняване. Предложение за отпадане на разпоредбата вж. Ненова, Л., Гражданският кодекс и наследственото право стр. 233, но следва да се имат предвид обществените условия, при които е направено това предложение.
    9 Розанис, С. цит. съч., стр. 33 смята, че въпреки забраната фидеикомисарната субституция се практикува. Такъв случай е констатиран от Върховния съд в Решение № 176 от 1986 г. на ОСГК, становището по което авторът споделя.

  • Семинар по Закон за наследството. Проблеми на правоприлагането

    15 - 17 март 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
    Лектори: Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Д-р Веселин Петров и Иван Георгиев
    Цена: 300.00 лв.

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит