Sidebar

Меню

Закон за наследството

  • Вписване на завещания, изготвени и обявени в чужбина

    Законът за наследството (ЗН) определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване. Считано от 01.01.2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет. Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му. Вписването има оповестително-защитно действие. Контролът върху подлежащите на вписване актове е възложен на съдията по вписванията, като правомощията му в тази връзка са разписани в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 32а, ал. 1 от правилника съдията по вписванията следи дали заявения за вписване акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията на закона. В зависимост от констатациите от направената проверка, съдията по вписванията или постановява да се извърши вписване, или постановява отказ за вписване.

    Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

    Самото вписване на практика създава редица проблеми. При универсалните завещания, а понякога дори и при завет се изисква „декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание“. В нея деклараторът под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК), следва да посочи каква квота му е завещана, или всички недвижими имоти, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му. Представянето на такава декларация не е предвидено в закон, указ или постановление на МС, за да може от декларатора да се търси отговорност по чл. 313 НК. В този смисъл непредставянето на такава декларация не е основание да се извършва отказ от вписване на обявено саморъчно завещание.

    Обикновено в молбата за вписване, ако се извършва по молба на нотариуса (чл. 8 ПВ), се описва подробно недвижимият имот, каквото е и изискването на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

    Нотариусът обявява както завещание, депозирано за съхранение в нотариалната му кантора, така и представено му за обявяване от трето лице - приносител (чл. 27 ЗН). Депозираните преди нотариалната реформа от 1998 г. в Република България завещания в различните нотариални служби към районните съдилища в страната продължават да се съхраняват от службите по вписванията (СВ), които поеха архива на нотариалните служби и се обявяват от съдията по вписванията на съответния районен съд. За тези завещания до момента не е воден електронен регистър, тъй като Правилникът за вписванията досега не предвиждаше наличието на такъв, което прави изключително трудно тяхното търсене и намиране. И в Наредба 32 за служебните архиви на нотариусите не е предвидено архивирането от тяхна страна на завещанията от 1998 г насам.

    Първата крачка към разрешаването на този проблем и създаването на централен електронен регистър на завещанията, депозирани преди 1998 г., са предложените от работната група към министъра на правосъдието промени в чл. 33а на Правилника за вписванията, където нова б. „ж“ предвижда създаване на регистър на завещанията. След като такива се изградят във всички СВ, следващата крачка ще бъде тяхното свързване в общ информационен масив, с възможност за едновременна справка по електронен път за наличие на завещание във всички служби в страната и неговото свързване към RERT (Европейска мрежа на регистрите на завещания), с оглед получаването на пълна информация за наличието на завещание от определено лице не само след 1998 г., както е в момента, а и преди това.

    По силата на двустранно подписано споразумение от 12.01.2013 г. между Нотариалната Камара на Р. България и ARERT е регламентиран редът за достъп и финансовите условия, при които нотариусите могат да ползват системата „PERT light“ за търсене и намиране на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания.

    Тази мрежа позволява на нотариусите или други правни специалисти с компетентности в областта на завещанията да извършват търсене в чужди регистри на завещания чрез техните собствени национални регистри. Чуждестранният регистър, до който е отправено запитването, изпраща отговорите до нотариуса чрез неговия национален регистър. Благодарение на Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания (ARERT), става възможно за всички граждани в Европа да търсят и откриват завещанията на починалите, независимо от това, в коя държава членка завещанията са били регистрирани. Тази асоциация е международна организация с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Асоциацията е създадена по инициатива на Съвета на нотариатите от Европейския съюз (CNUE) през 2005 г., като е учредена първоначално от Белгийския, Словенския и Френския нотариати. Нормативна основа за нейната дейност е Базелската конвенция от 14.05.1972 г. относно създаването на система за регистрацията на завещания, която постави правната рамка, според която европейските страни, които притежават национални регистри на завещанията, могат да ги свържат в обща международна мрежа.

    Към настоящия момент в ARERT членуват нотариати и организации, управляващи национални регистри на 17 държави. Нашата страна е една от първите страни присъединили се към тази асоциация. Наличието на вътрешен регистър на завещанията направи възможно българският нотариат да се включи ефективно в създадената европейска мрежа, считано от 16.10.2012 г.

    Създаването на регистър на завещанията, който отразява и последващи промени - оттегляне, отмяна и други, е наложително с оглед европейското ни членство, свободното движение и установяване, придобиване на имущества на територията на Съюза и на трети страни и на неговото наследяване. У нас до момента няма създаден национален регистър.

    Съгласно изследване от Германския нотариален институт, между 50 000 и 100 000 наследявания с международен елемент се извършват ежегодно в страни от Европейския съюз. Конвенцията за създаване на регистър на завещанията от Базел - 1972 г. цели да се регистрират извършените завещания, за да се намали рискът завещание да остане неизвестно или да бъде намерено твърде късно. Амбицията за създаването на такава мрежа е тя да обхване цяла Европа. Основа за създаването й е националният регистър на завещанията, а където няма, той следва да се създаде. Принципът е на взаимно свързване на регистрите.

    Възможността да се проследи едно завещание, независимо от това къде може да бъде открито, е от особена важност за европейските граждани. Този юридически документ, съдържащ тяхната последна воля, създава възможността за тях да се разпоредят със всички свои активи в един-единствен документ, който впоследствие ще произведе действие след тяхната смърт. Именно затова изпълнението на последната воля на починалия зависи от възможността да се открие необходимият (релевантният) документ. В изпълнение на тази цел институциите на Общността започнаха работа по въпроса за наследяването и завещанията.

    Бъдещият документ на Европейската общност трябва изрично и недвусмислено да поощрява взаимната свързаност между националните регистри на завещанията, а не да цели установяване на централен европейски регистър, тъй като същият би създал редица неудобства.

    Базелската конвенция в чл. 4 изрично предвижда регистрацията на нотариални и саморъчни завещания, депозирани при нотариус от континентален тип, при орган на публичната власт или при друго овластено лице. Същата конвенция в чл. 11 предвижда възможност да се регистрират завещания, различни от нотариалните завещания и саморъчните такива, депозирани при орган на публичната власт. В момента на практика много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им при нотариус или друг овластен орган на публичната власт.

    Разпорежданията с правни последици за последващото прехвърляне на недвижими имоти могат да бъдат вписани в самия регистър на завещанията или в друг регистър, в зависимост от конкретната държава. Важно е да се разграничи действителността на завещанието от неговата регистрация в съответния регистър, както и това да бъде съобразено от правните норми на различните национални законодателства. По този начин регистрацията не бива да се превръща в изискване за валидност на завещанието.

    В държавите, чиято правна система принадлежи към романо-германското семейство, регистърът може да се поддържа от държавата или от нотариата. Понастоящем е налице тенденция за делегиране управлението на съответния нотариат. Нотариатът като основен ползвател на регистъра всъщност е изцяло заинтересован от това той да функционира ефективно. Например през 2009 г. България премина направо от система на депозиране на завещанията пред местните власти към електронен регистър на завещанията, поддържан от нотариата.

    Развитието на ефективна система за търсене на завещанията в Европа ще предложи на европейските граждани възможност да регистрират последната си воля в държавата, в която се намират към момента на съставяне на завещанието, и ще допринесе за разгръщане на правното пространство, свободата и сигурността в рамките на Европейския съюз.

    Асоциацията на европейската мрежа на регистрите на завещанията (ENRWA) е разработила подходящи средства, за да помогне на европейските граждани да открият завещателните разпореждания на своите близки, независимо от това в кой национален регистър са вписани. След като завещанието бъде открито, възниква въпросът за движението на този документ. На практика след откриването на завещанието следващият етап при уреждане на наследството е да се получи самият правен акт (оригинал или официално удостоверен препис), за да се изследва неговото съдържание. Една от целите на тази асоциация е създаването на европейска мрежа на регистрите на завещания, без изрично да се уточнява, че тази цел се ограничава само до държавите членки на Европейския съюз.

    Правните проблеми, свързани с наследяванията с международен елемент, са многообразни и сложни. С оглед съществените различия в международно частно правните уредби на държавите - членки на ЕС на тази материя, бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г. урежда компетентността, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент. Дотогава то ще продължи да се регулира от вътрешното право на държавите членки.

    В тази връзка са и направените изводи от Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение. С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по
    гр. д. № 515 по описа за 2012 г.
    той е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

    Според състава, следва да се приеме, че завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако отговаря на изискванията на някой от посочените закони: закона по местосъставянето на завещанието, отечествения закон на завещателя, закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или закона по местонахождението на недвижимия имот.

    В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24). Принципът, установен в регламента, е: материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22, по реда на същия член.

    Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки. В чл. 75 е предвидено, че той не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г. Тази конвенция ще продължи да бъде източник на стълкновителна правна уредба (вместо Регламент 650/2012) във връзка с условията за признаване на завещания с международен елемент във всички случаи, в които такова признаване се иска в държава членка, обвързана от конвенцията.

    Интересни и разнообразни по своето правно естество са представяните за вписване пред съдиите по вписванията саморъчни завещания и различни видове завещателни договори.

    Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.

    Примери от практиката

    Една от категориите „разпореждания по случай на смърт“ са т.нар. договори за определяне на наследник - непознати на българското право. По такъв депозиран „договор за определяне на наследник“ съдията по вписванията при РС - гр. П. е постановил отказ за вписване на договор за посочване на наследник от 28.05.1999 г. на нотариус д-р Петер Леман, обявено с протокол на районен съд гр. Лихтенберг ФР Германия на 12.07.2006 г. Договорът е депозиран в Службата по вписванията гр. П. с молба на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ххх, с район на действие - района на гр. П. с искане да бъде вписано завещание - договор за посочване на наследник.

    От изложената фактическа обстановка е видно, че сме изправени пред частноправни отношения с международен елемент. Съгласно КМЧП частноправно отношение с международен елемент е определено като отношение, свързано с две или повече държави. Тези отношения с международен елемент пораждат въпроса за приложимото право във всеки конкретен случай. Принцип в международното право е: тези въпроси се уреждат на първо място от договор за правна помощ между държавите. В случай че между държавите няма договор за правна помощ, ще се прилага КМЧП. В конкретния казус между България и Германия няма такъв договор, поради което приложим ще бъде Кодексът за международно частно право. В него по отношение на вещните права е възприет отдавна установеният принцип в материята, че владението, правото на собственост и другите вещни права се уреждат от правото на държавата в която се намират (глава VII от КМЧП). За разлика от немското право, по българското право завещанието е единствената сделка mortus causa. Определяме го като личен, едностранен, формален, отменим акт на безвъзмездно разпореждане на физическо лице с имущество за след смъртта в полза на едно или няколко лица. Завещанието по нашето право е винаги формален акт, като формата е условие за действителност. Законът установява две форми за извършването му - нотариална и саморъчна. Съгласно ПВ преписите от обявените саморъчни завещания подлежат на вписване. За разлика от немското право, нашето право не познава завещателните договори като вид завещания. В Германия завещанията могат да бъдат частни, т.е. саморъчни и нотариални. В нотариалната практика често се срещат и наследствени договори.

    В конкретния казус, посочен по-горе, е представен за вписване договор за определяне на наследник. Нормите, които уреждат вписването на актове, с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижими имоти, са императивни. Актовете, които подлежат на вписване, са изчерпателно изброени в Правилника за вписванията или в друг закон. В ПВ е предвидено, че подлежат на вписване преписите от обявените саморъчни завещания. Препис от наследствен договор не е предвиден сред актовете, които подлежат на вписване, нито е предвиден препис от обявен такъв, поради което, имайки предвид императивния характер на разпоредбите, касаещи вписването, не би могло да се впише нито договорът, нито протоколът за обявяването му.

    Според българското право - чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му. В този смисъл органът, пред който е съставен съответният документ, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото право. При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по ПВ съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право. При преценка на зачитане на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България съответният орган би следвало да спазва изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.

    В конкретния казус от така представения договор за определяне на наследник и протокола за откриването му е видно, че същите противоречат на разпоредбите, които уреждат вписването на актове, касаещи недвижими имоти, и имайки предвид, че същите са императивни, същият не би следвало да се вписва.

    Потвърден отказ на съдията по вписванията от Пернишкия районен съд намираме в Определение от 21.08.2009 г. по въззивно гр. д. № 557 по описа за 2009 г. на Окръжния съд - Перник. Постановен е отказ за вписване на нотариално завещание, изготвено от нотариус за провинция К., практикуващ в гр. Л. П. С така представеното завещание, което има характер на универсално нотариално завещание по смисъла на българското право, с оглед съдържащите се в него завещателни разпореждания. Починалата съпруга на заявителя, приживе се е разпоредила с притежаваното от нея имущество в полза на съпруга си и своите деца, като част от това имущество е и идеална част от недвижим имот, находящ се на територията на Република България, а именно в гр. П. От представените доказателства се установява и обстоятелството, че завещателката е имала двойно гражданство - българско и канадско. В конкретния случай, изпълнявайки правомощията си по ПВ, съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт - нотариално (универсално) завещание, не отговаря на изискванията на закона, поради което е постановил и обжалвания в настоящото производство отказ. Въззивният състав напълно подкрепя мотивите за отказ на съдията по вписванията. Безспорно в случая е налице частноправно отношение с международен елемент. Представен е за вписване акт - завещание, съставено от канадски нотариус, във форма, със съдържание и при условия по правото на държавата, в която е съставено. Завещателят е с двойно гражданство - българско и канадско, който към момента на съставяне на завещанието и към момента на смъртта си е имал постоянно местопребиваване в К. Предмет на завещателното разпореждане е и имот в Република България. Съставът счита, че съдията по вписванията е задължен да извърши проверка, дали заявеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона за форма и компетентност на органа, който го е изготвил, съобразно българското право, на основание чл. 90, ал. 2 КМЧП. В последния са дадени алтернативи за приложимото право с оглед формата на завещанията, от което се налага изводът, че същото би било действително, ако отговаря на правото на държавата, посочена във всяка една от тези алтернативи. Изрично обаче е предвидено прилагането на правото на държавата по местонахождението на имота, когато завещателните разпореждания касаят недвижим имот. Тази алтернатива на чл. 90, ал. 2 КМЧП следва да се разглежда като специална спрямо останалите, които са общи и касаят всички завещания, независимо от характера на разпорежданията. Предвид на това, настоящият състав счита, че по отношение на формата на конкретното завещание е приложимо правото на държавата по местонахождението на недвижимия имот - предмет на завещателното разпореждане, т.е. българското право, и след като представеното завещание не отговаря на изискванията на българския закон за съставянето и формата му, то правилно и законосъобразно съдията по вписванията е отказал неговото вписване.

    С Определение № 1229 от 12.12.2014 г. на Старозагорския окръжен съд, I гр. състав, по ч. гр. д. № 1512/2014 г., се отменя Определение № 83 от 14.11.2014 г.на съдията по вписванията при Районния съд - Стара Загора, с което е отказано вписване на препис на саморъчно завещание.

    Мотивите на Окръжния съд - Стара Загора за отмяна са следните:

    „По своята правна същност завещанието представлява едностранна сделка с оглед на смърт. Завещанието е и формален акт. Изискванията по отношение на саморъчното завещание са изрично посочени в чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, съгласно която саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен под завещателните разпореждания. Следователно завещанието трябва да бъде съставено писмено и да съдържа определени реквизити, но в закона няма изискване документът да съдържа някакво конкретно описание на завещаните вещи и лицата, които ще се ползват от завещанието към момента на откриване на наследството. Актът подлежи на вписване на основание чл. 4, б „к“ ПВ и отказът на съдията по вписванията може да бъде основан единствено на съображения за нередовност на същия от външна страна, но не и по отношение на данни на лицата, които ще се ползват от завещанието към момента на откриване на наследството. Тези лица, дори може да не са родени към момента на откриване на наследството, а само заченати, поради което, няма и как да имат ЕГН, постоянен адрес и три имена - фикцията, че заченатият съществува и е способен да наследява (част от мотивите на съдията по вписванията за постановяване на отказа му).“

    Що се отнася до конкуренцията между чл. 25 от Закона за наследството и чл. 6 от Правилника за вписванията - касае се за конкуренция между нормативни актове и доколкото Законът за наследството е от по-висш ранг - законодателен акт на Народното събрание, а Правилникът за вписванията - от по-нисш ранг - акт на Министерския съвет, то съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да намери приложение актът от по-висок ранг, а именно чл. 25, ал. 1 ЗН.

    Не е без значение и фактът, че вписването има само оповестителен характер относно наличието на такова завещание и при наличие на евентуално засегнати страни, същите могат да потърсят правата си по съдебен ред, а отказът от вписване на завещанието лишава тези страни от това право.

    Елена КРЪШКОВА,съдия по вписванията

  • Дайджест "Собственост и право", 2017 г., кн. 03

    Рубрика: Собственост и други вещни права. Придобивни способи

    Вертикална, хоризонтална и… „диагонална“ етажна собственост?
    авторски материал
    Автор / източник: Стоян Ставру, д-р
    стр. 5

    Граждански процес
    Въпроси на Павловия иск и изпълнителното производство
    авторски материал
    Автор / източник: Бисерка Маринова, д-р
    стр. 19

    Извлечение от Решение № 183 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 2011/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
    Не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху процесната площ, нито е налице конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху нея.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 27


    Рубрика: Държавна и общинска собственост. Концесии

    Актуване и деактуване на имоти - общинска собственост
    авторски материал
    Автор / източник: Живка Юрукова
    стр. 30


    Рубрика:Земеделски земи, гори и горски територии

    За уедреното ползване по споразумение на пасищни имоти и на трайни насаждения
    авторски материал
    Автор / източник: Стойка Куртева
    стр. 36


    Рубрика:Земеделски земи, гори и горски територии

    Недействителност на отказа от наследство
    авторски материал
    Автор / източник: Методи Марков, проф. д.ю.н.
    стр. 46

    Пълно или непълно е осиновяването, възникнало при действието на Закона за извънбрачните деца и осиновяването?
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Георгиев
    стр. 55

    Всички деца - включително осиновени или от друг брак, наследяват поравно
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 58

    Извлечение от Решение № 168 от 20.01.2017 г. по гр. д. № 823/2016 г. на ВКС, І г.о.
    Когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произхода на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 61


    Рубрика:Устройство на територията и строителствтото

    Урегулиране на земеделски земи с цел застрояване
    авторски материал
    Автор / източник: Валентина Бакалова
    стр. 64


    Рубрика: Индустриална собственост

    Административна процедура в Патентното ведомство по установяване на факта, че една търговска марка се ползва с известност или е общоизвестна на територията на Република България
    авторски материал
    Автор / източник: Атанас Костов
    стр. 77

    Рубрика: Важно за Вас

  • Дайджест "Собственост и право", 2017 г., кн. 04

    Рубрика: Собственост и други вещни права. Придобивни способи

    За тежестите върху недвижимите имоти
    авторски материал
    Автор / източник: Бисерка Маринова, д-р
    стр. 5

    Извлечение от Решение № 176/2016 от 27 февруари 2017 г. по гр. д. № 1733/2016 г., ІІ г. о. на ВКС.
    Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато правото на собственост се оспорва, чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за част от имота, дори тази част да не представлява самостоятелен обект, но е част от обект на правото на собственост. Снабдяването на друго лице (ответника) с констативен нотариален акт за собственост върху тази част, като самостоятелен обект, представлява оспорване правото на собственост с правни действия.
    съдебна практика
    Автор / източник: ВКС
    стр. 13


    Рубрика: Държавна и общинска собственост. Концесии

    Нищожност на актове на концедента поради липса на компетентност
    авторски материал
    Автор / източник: Ясен Ковачев
    стр. 16


    Рубрика:
    Земеделски земи, гори и горски територии

    Някои въпроси на принудителното изпълнение върху земеделски имот, оземлен по реда на чл. 20 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
    авторски материал
    Автор / източник: Христина Георгиева
    стр. 23


    Рубрика: Кадастър и имотен регистър

    Кои от актовете, изброени в чл. 112 от Закона за собствеността, не се регистрират в кадастралните регистри на недвижимите имоти
    авторски материал
    Автор / източник: Петър Лефтеров
    стр. 31


    Рубрика: Наследяване. Семейни имуществени отношения

    Последици за съпрузите във връзка с имуществения режим при нищожност на брачния договор
    авторски материал
    Автор / източник: Димитър Топузов
    стр. 34

    Как се наследява по заместване
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 43


    Рубрика: Нотариални действия. Вписвания

    Измененията в Закона за арендата в земеделието от 7 февруари 2017 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Златимир Орсов
    стр. 45


    Рубрика:
    Устройство на територията и строителствтото

    Конституиране и участие на заинтересованите страни в производството по одобряване на подробните устройствени планове
    авторски материал
    Автор / източник: Валентина Бакалова
    стр. 54

    Извлечение от Решение № 116 от 3 ноември 2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г., ІІ г. о. на ВКС
    Липсата на съгласие от страна на етажните собственици, респективно съсобственици, не може да бъде преодоляна с иска по чл. 109 ЗС, доколкото по съществото си същият е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост.
    съдебна практика
    Автор / източник: ВКС
    стр. 65


    Рубрика: Индустриална собственост

    Интелектуалната собственост и модата
    авторски материал
    Автор / източник: Атанас Костов
    стр. 67

    Рубрика: Важно за Вас

  • Дайджест "Собственост и право", 2017 г., кн. 05

    Рубрика: Собственост и други вещни права. Придобивни способи

    Особености в обекта на ипотечните права
    авторски материал
    Автор / източник: Александър Георгиев
    стр. 5

    Някои спорни въпроси на иска по чл. 61 от Закона за собствеността в новата съдебна практика
    авторски материал
    Автор / източник: Димитър Стоянов
    стр. 16

    Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 3267/2015 г. на ВКС, І г.о.
    При наличие на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС. На разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж.
    съдебна практика
    Автор / източник: ВКС
    стр. 27


    Рубрика:Земеделски земи, гори и горски територии

    За приложното поле на разпоредбата на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и приключването на поземлената реституция
    авторски материал
    Автор / източник: Стойка Куртева, Юлия Стойкова
    стр. 30


    Рубрика: Кадастър и имотен регистър

    Изменения в кадастралната карта при действието на новата Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР
    авторски материал
    Автор / източник: Петър Лефтеров
    стр. 40

    Рубрика: Наследяване. Семейни имуществени отношения

    Отказ от наследство. Проблеми в практиката
    авторски материал
    Автор / източник: Станислав Йордански
    стр. 47

    Определение № 4 от 9.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3197/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
    Съдът по висящо дело за делба във втора фаза, не е обвързан от решението на друг съд, установяващо права на собственост на трето, неучаствало в делбата лице върху наследствената маса. Производството по такова дело не е преюдициално по отношение на делбеното. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има действие само между страните и техните частни и универсални правоприемници и не обвързва неучаствалите трети лица, независимо дали притежават права върху имотите от делбената маса и дали са съсобственици. Последните, ако не са участвали, не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение, а могат да предяват иск за делба. В този случай делбата е нищожна и могат да предявът нов иск за делба. При висящо делбено производство във втора фаза, ако с влязло в сила решение, обвързващо съделителите, бъде установено, че трето лице е съсобственик или притежава правото на собственост върху делбенто имущество в пълен обем, това ще има значение за правния интерес от продължаване на производството за делба. Ако прецени, че няма правен интерес от продължаване на делбеното дело, съдът, който следи и служебно във всеки един момент за допустимостта на исковия процес, ще прекрати делбеното производство.
    съдебна практика
    Автор / източник: ВКС
    стр. 55

    Рубрика: Нотариални действия. Вписвания

    Относно страните и участниците в нотариалното удостоверяване на договора за аренда в земеделието
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Димитров
    стр. 58


    Рубрика:Устройство на територията и строителствтото

    Процедурата по одобряване на подробни устройствени планове след последните промени в Закона за устройство на територията
    авторски материал
    Автор / източник: Савин Ковачев
    стр. 62

    Актуални въпроси, касаещи съдебните производства по оспорване на актове по Закона за устройство на територията, съгласно последните изменения (ДВ, бр. 13 от 2017 г.)
    авторски материал
    Автор / източник: Галина Солакова
    стр. 72

    Рубрика: Защита на личните данни

    Правни проблеми на защитата на личните данни при автоматизираното профилиране
    авторски материал
    Автор / източник: Мартин Захариев
    стр. 78

    Рубрика: Важно за Вас

  • Закон за наследството

    Научноприложен коментар
    Проблеми на правоприлагането
    Анализ на съдебната практика
    Нормативен текст

  • Семинар по Закон за наследството. Проблеми на правоприлагането

    15 - 17 март 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
    Лектори: Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Д-р Веселин Петров и Иван Георгиев
    Цена: 300.00 лв.

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит