Sidebar

Меню

ВКС

  • Актуални въпроси на облигационното право

    30 март - 1 април 2016 г.
    София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
    Лектори: Доц. д-р Кристиан Таков, Бистра Николова, Мариана Обретенова, Красимир Машев
    Цена: 300.00 лв.

  • Актуални въпроси на търговското право

    7 - 9 октомври 2015 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Азия”
    Лектори: Бистра Николова, Стефан Стефанов, Ралица Топчиева, Доц. д-р Силви Чернев
    Цена: 300.00 лв.

  • Актуални промени в производството по несъстоятелност в светлината на Тълкувателно дело № 1 от 2017 г.

    Началото на 2017 г. предложи динамични промени в уредбата на търговските правоотношения и по-конкретно в материята на търговската несъстоятелност. Първоначално с „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 105 от 30.12.2016 г. бяха приети изменения в редица текстове, касаещи търговските дружества и производството по несъстоятелност на търговци. Освен измененията законодателят прие и изцяло нови текстове, уреждащи фигурата на помощник-синдика и производството по стабилизация на търговец.

    Скоро след обнародването на законодателните новости и изменения Върховният касационен съд (ВКС) образуваТълкувателно дело (т. д.) № 1 от 2017 г., насочено към тълкуване и изясняване на 6 въпроса, касаещи материята на търговската несъстоятелност, по които е налице противоречива или неправилна съдебна практика. Производството по търговска несъстоятелност е специфично, като редица процесуални правила се съдържат в самия Търговски закон (ТЗ) и по отношение на това производство общият процесуален ред на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не се прилага в пълен обем. Така е и с обжалваемостта на съдебните актове, постановени в производството по несъстоятелност (аргумент от чл. 613а ТЗ), поради което не всички спорни въпроси биха могли да бъдат разрешени от ВКС по реда на касационния контрол. Ето защо разпореждането за образуване на т. д. № 1/2017 г. на Търговската колегия (ТК) на ВКС е от изключителна важност за производството по несъстоятелност, тъй като то се явява единствен способ за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика, създадена от окръжните съдилища.

    Предстоящото тълкувателно решение по т. д. № 1 на ТК на ВКС, заедно със съдебната практика, която се очаква да бъде генерирана при приложението на новосъздадените текстове, ще оформят обновената правна рамка в материята на търговската несъстоятелност в обозримо бъдеще. Ето защо, считам, че предстоящите отговори, които ВКС ще даде в тълкувателното си решение, имат значение съизмеримо с това на законодателните промени, влезли в сила в началото на януари 2017 г. Настоящата статия има за цел да направи последователен анализ на въпросите, залегнали в разпореждането за образуване на т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС.

    1. Какъв е процесуалният ред, по който се развиват производствата по молби по чл. 625 ТЗ, депозирани от кредитор при подготовката им за разглеждане в открито съдебно заседание?

    Първият въпрос, на който трябва да отговорят върховните съдии, е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор. Той е за това дали преди насрочването на заседанието по делото трябва да бъде поискан отговор от длъжника, както изисква чл. 131 ГПК при наличието на специалните правила в ТЗ - че молбата се разглежда в 14-дневен срок и до приключване на първото заседание могат да се правят възражения, да се представят доказателства и да се присъединят и други кредитори (чл. 629, ал. 2 и 4 ТЗ).

    Озадачаващ е фактът, че подобен въпрос все още не е бил подложен на касационен контрол и за него не съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС. Това е така, защото решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на обжалване по общия ред на ГПК (аргумент от чл. 613а, ал. 1 ТЗ), следователно въпросните решения подлежат и на касационен контрол пред ВКС при положение, че отговарят на предпоставките за допустимост. Въпреки това, към момента, независимо че някои от окръжните съдилища прилагат общия процесуален ред за отговор на искова молба (чл. 131-133 ГПК), а други се придържат стриктно към специалните правила, уредени в ТЗ, ВКС не е произвел задължителна съдебна практика по посочения проблем.

    Всъщност още през 2012 г. подобен въпрос, заедно с редица сходни с него проблеми, попада под вниманието на върховните ни съдии. В търговско дело № 616/2012 г. на ВКС се иска допускане до касационен контрол и произнасяне по следните въпроси:

    • „Трябва ли да има задължителен доклад по реда на чл. 146 ГПК от съдията - докладчик по делата, образувани за откриване на производство по несъстоятелност?“
    • „Кои процесуални срокове, регламентирани в разпоредбите на ГПК, следва да се прилагат и спазват от съдилищата относно размяна на книжата по делата във връзка с образувано производство по несъстоятелност?“
    • „Следва ли да се предостави едномесечен срок на ответника по реда на чл. 131 ГПК за право на отговор, ако се приеме, че производството по несъстоятелност е търговски спор при условията на чл. 367 ГПК?“

    С Определение № 761 от 22.10.2012 г. обаче ВКС не допуска до касационен контрол горепосочените въпроси и по този начин не постановява задължителна за съдилищата съдебна практика. Аргументите на върховните съдии за недопускането са, че посочените въпроси не попадат в приложното поле на касационния контрол по чл. 280 ГПК. Логиката, която следва ВКС при постановяване на отказа от допускане до касация, се формира от довода, че цитираните въпроси са свързани с пороци от значение за правилността на първоинстанционното решение за откриване на производството по несъстоятелност. На касационен контрол обаче подлежи въззивното решение на апелативните съдилища, в което такива пороци не са допуснати, тъй като страните не са сезирали въззивния съд с твърдения за процесуални нарушения. Ето защо с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало, върховните съдии са счели за недопустимо такива пороци да бъдат изтъквани за пръв път в касационната инстанция, чийто предмет на контрол е въззивното решение, поради което не са допуснали касационното му обжалване.

    Все пак въпросът за приложимия процесуален ред при разглеждане на молби за откриване на производство по несъстоятелност, предявени от кредитор, остава ключов и несъмнено следва да бъде изяснен от ВКС. Полемиката е свързана с разпоредбата на чл. 621 ТЗ, съгласно която ГПК намира субсидиарно приложение за всички въпроси в производството по несъстоятелност, за които ТЗ не разполага с особени разпоредби. Буквалното тълкуване на въпросната разпоредба води до извода, че правилата на ГПК относно двойната размяна на книжа и свързаните с нея процесуални преклузии следва да се прилагат при откриването на производство по несъстоятелност, тъй като подобни особени правила не са предвидени в ТЗ. Действително прегледът на съдебната практика показва, че болшинството от окръжните съдилища прилагат правилата на ГПК относно двойна размяна на книжа при откриване на производство по несъстоятелност по молба на кредитор. Дори тук има разминаване в практиката, тъй като някои съдилища прилагат общите правила за размяна на книжа (чл. 131-133 ГПК), а други считат спорът за търговски, поради което прилагат специфичните правила за търговски спорове (чл. 367-370 ГПК). Считам, че независимо от прилагания ред, съществуват преки противоречия между разпоредбите на ГПК и тези на ТЗ.

    При прилагане на общите правила за размяна на книжа ГПК регламентира, че срокът за подаване на отговор от ответника е едномесечен и съответното му пропускане води до процесуална преклузия на редица права на ответника (чл. 133 ГПК). Не става ясно как ще се осъществи двойната размяна на книжа по общия ред в ГПК, като едновременно с това се спази 14-дневният срок за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в заседание при закрити врата, регламентирано от чл. 629, ал. 2 ТЗ. Такова разминаване в сроковете би могло да се избегне, ако се приложи специалният ред за разглеждане на търговски спорове, където срокът за отговор на исковата молба е двуседмичен (чл. 367 ГПК). Производството по откриване на несъстоятелност по молба на кредитор обаче не попада пряко в приложното поле на производствата по търговски спорове (аргумент от чл. 365 ГПК). Както общият, така и специалният ред за разглеждане на търговски спорове по ГПК предвиждат процесуални преклузии при неподаване на отговор на исковата молба, които са несъвместими с възможностите, предвидени в чл. 629, ал. 4 ТЗ.

    Отделно от посочените по-горе разминавания чл. 621а ТЗ предвижда особени процесуални правила в производството по несъстоятелност. В обхвата на тези особени правила е включена и възможността съдът по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Не става ясно как, ако се приложат правилата за двойна размяна на книжа, предвидени в ГПК, ще се осигури съответствие с тези особени правила. Неподаването на отговор съгласно ГПК води до преклудиране на правата на ответника, свързани с възражения, оспорване на истинността на документи, представяне на писмени доказателства и др. (аргумент от чл. 133 и 370 ГПК). Тези последици са несъвместими с предвидените в ТЗ особени правила, даващи възможност на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства по всяко време в производството.

    Считам, че особените правила в ТЗ са предвидени от законодателя с цел да бъде засилено служебното начало и да се осигури бързина на производството по несъстоятелност, така че в пълнота да бъдат изяснени отношенията между страните, отчитайки динамиката на търговските отношения. В случай че се прилага общият процесуален ред за двойна размяна на книжа, не би било възможно да се осъществи тази бързина, нито да се спази засиленото служебно начало, които са основни отличителни характеристики на специфичното производство по несъстоятелност.

    При всички случаи обаче решението на ВКС по поставения проблем ще има изключително ключов ефект, тъй като съществуващата в момента неяснота потенциално може да доведе до съществени процесуални нарушения в постановяването на решенията за откриване на производство по несъстоятелност.

    2. Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ?

    Вторият проблем е свързан с тълкуването на чл. 673, ал. 3 ТЗ, съгласно който съдът може да предостави право на глас в събранието на кредиторите и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му. Съгласно цитираната разпоредба се предвиждат допълнителни условия за предоставянето на право на глас в общото събрание на кредитори със спорни вземания, които предвиждат представяне на убедителни писмени доказателства за съществуване на вземането. Не става ясно обаче дали убедителни писмени доказателства следва да представя и кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване на несъществуване на вземането му.

    Сложността на поставения проблем се засилва и поради факта, че нормата на чл. 694 ТЗ беше изменена с промените от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. Ето защо считам за необходимо да се направи пояснение на същността на въпроса, на който следва да бъде отговорено в светлината на последните изменения на ТЗ.

    На основание чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът може да предостави право на глас на три групи кредитори, а именно:

    • Кредитор, чието вземане не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ.
    • Кредитор, чието вземане не е прието, но той е предявил положителен установителен иск за съществуването му по чл. 694, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.).
    • Кредитор, чието вземане е прието, но срещу него е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането му от несъстоятелния търговец (чл. 694, ал. 1, изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) или от друг кредитор (чл. 694, ал. 3, изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.).

    Пред ВКС реално е поставен въпросът дали и трите групи кредитори следва да представят убедителни писмени доказателства, за да може съдът да удовлетвори искането им и да им предостави право на глас в събранието на кредиторите. В постановлението за образуване на т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС несполучливо се опитва да изясни поставения въпрос, фокусирайки се върху последната група кредитори. Добавен е подвъпрос, съгласно който се пита дали кредитор с прието вземане, срещу когото е подаден отрицателен установителен иск по чл. 694, следва да представя убедителни писмени доказателства, или е достатъчен фактът на предявяване на иска по чл. 694, за да премине съдът към преценка дали въпросният кредитор да бъде допуснат до участие в събранието.

    По-голямата част от практиката на окръжните съдилища относно тълкуването на чл. 673, ал. 3 ТЗ приема, че писмени доказателства се изискват за удостоверяване вероятността на вземането и за трите групи кредитори. Аргументите се състоят в това, че правото на глас на тези групи кредитори настъпва само след направено искане и след постановяване на акт на съда, с който на съответния кредитор се предоставя право на глас. Предоставяйки такова право, съдът по несъстоятелността действа по вътрешно убеждение, преценявайки в съвкупност предоставените от кредитора писмени доказателства в подкрепа на вземането му. При всяка една от трите хипотези по чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът извършва преценка дали да предостави, или да откаже право на глас на кредитора. Тази преценка следва да почива на доказателствения материал, предоставен от кредитора. Искането за предоставяне право на глас следва да се прави от кредитора за всяко отделно събрание, съответно и актът на съда по допускане до участие на кредитор има действие само за конкретното събрание. Съдът по несъстоятелността не е обвързан от свое предходно произнасяне по искане на кредитор по чл. 673, ал. 3 ТЗ и в зависимост от представените му доказателства или от служебно известните му такива е свободен да извърши отново преценката си (така Решение от 29.12.2016 г. по ч. т. д. № 51/2016 г. на Окръжен съд - Видин).

    Въпреки изложените по-горе аргументи, считам, че върховните съдии следва да отговорят на поставения въпрос, отчитайки спецификите на всяка една от гореизброените групи от кредитори. Буквалното тълкуване на спорния чл. 673, ал. 3 ТЗ показва, че за първата група кредитори, чиито вземания не са включени в списъците с приети вземания, задължително следва да бъдат приложени убедителни писмени доказателства към искането им за включване в събранието на кредиторите. Считам, че изискването за представяне на писмени доказателства следва да се приложи и спрямо втората група кредитори, чиито вземания не са приети, но за тях е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2. В същото време не смятам, че изискването за представяне на убедителни писмени доказателства следва да се прилага за последната група кредитори с приети вземания, срещу които е предявен отрицателен установителен иск за тяхното несъществуване. Подобно тълкуване би било в разрез с общите принципи за разпределение на доказателствената тежест. Факт е, че ТЗ дава правомощие на съда по несъстоятелността да не допусне такива кредитори до участие в общото събрание, но също така би било недопустимо да изисква от тях допълнително доказване на вземането им само на основание, че то е оспорено от друго лице.

    3. Допустимо ли е провеждане на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него?

    Подобно на втория въпрос от т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС, считам, че и този въпрос се нуждае от по-прецизна формулировка. Не става ясно дали въпросът се отнася до провеждане на първо събрание на кредиторите и избор на постоянен синдик (раздел III от глава четиридесет и втора на ТЗ), или обикновеното събрание на кредиторите, което има правомощие да избира и заменя синдиците (раздел IV от глава четиридесет и втора на ТЗ). Най-вероятно се има предвид събранието на кредиторите по чл. 673 и сл. от ТЗ (раздел IV).

    От тази гледна точка, законът изглежда категоричен, защото разпоредбата на чл. 673, ал. 1 ТЗ гласи, че събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда. Този текст не предполага наличието на неясноти. Буквалното тълкуване би следвало до доведе до отрицателен отговор на поставения въпрос.

    От друга страна обаче, действително в практиката на съдилищата се среща и обратното схващане (така Определение № 432 от 11.08.2011 г. по т. д. № 507/2011 г. на Апелативен съд - Варна). Аргументите в подкрепа на тази теза показват последователност и логичност, които следва да бъдат отчетени от върховните съдии при постановяване на тълкувателното решение. Разпоредбата на чл. 673, ал. 1 действително предвижда събранието на кредиторите да се провежда след одобряване на списъка по чл. 692 от съда. Но от тази разпоредба не следва непременно извод за невъзможност за свикване на събрание на кредитори след първото събрание (чл. 669-672 ТЗ) и преди одобряване от съда на списъка по чл. 692 ТЗ.

    Напълно възможна е хипотеза, при която назначеният от първото събрание на кредиторите постоянен синдик да бъде освободен по негово писмено искане, отправено до съда. В същото време, ако на първото събрание не е изготвена листа с класирани по предпочитание няколко лица за синдици (чл. 656, ал. 4 ТЗ), на основание чл. 657, ал. 7 ТЗ съдът е длъжен да свика събрание на кредиторите за избор на нов синдик. След като до провеждането на това събрание няма одобрен списък на приети и служебно вписани вземания, липсва възможност за определяне на правото на глас при условията на чл. 676, ал. 2 ТЗ. Затова правото на глас продължава да се определя при критериите на първото събрание, т.е. кредитори са лицата, които временният синдик е определил, позовавайки се на данни от търговските книги на длъжника. Ето защо при подобни практически хипотези законът не би следвало да ограничава възможността за провеждане на събрание на кредиторите до одобряване на списъка на приети вземания, а следва единствено да определя как се формира правото на глас, след като вече има одобрен списък.

    4. Допустими ли са доказателства, различни от писмените, в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ?

    Отговорът на този въпрос е обусловен до голяма степен от отговора, който ВКС ще постанови по първия въпрос, както и мотивите към него. Това е така, тъй като, както вече посочих, съгласно чл. 621 ТЗ субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК. В същото време възраженията, които се подават срещу списъците с приети вземания, може да попаднат в приложното поле на специалното производство по търговски спорове, уредено в ГПК. Съгласно чл. 365, т. 4 ГПК по реда на специалното производство по търговски спорове се разглеждат всички искове с предмет попълване на масата на несъстоятелността, включително установителните искове на кредиторите. Не е ясно дали възраженията по чл. 692, ал. 3 попадат пряко в този обхват, но, както видяхме, някои окръжни съдилища прилагат специалния ред субсидиарно дори при разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

    Отделно от казаното дотук следва да се има предвид, че част четвърта от ТЗ не предвижда систематично отделени правила, уреждащи процеса по доказване и доказателствените средства, каквито съществуват в глава четиринадесета от ГПК. Ето защо по аргумент от чл. 621 ТЗ правилата за доказване на ГПК би следвало да намерят субсидиарно приложение в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, в случай че върховните съдии преценят, че в специалния закон няма изрично създадени особени правила.

    „Допустимо ли е списъкът по чл. 688, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона, и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите?“

    По гореописания въпрос най-вероятно има допусната техническа грешка в публикуваното на официалния уеб сайт на ВКС разпореждане за образуване на т. д. № 1/2017 г.1 Цитираният чл. 688, ал. 1 касае допълнителното предявяване на вземания и няма нищо общо с въпроса относно критериите за включване в списък на предявените вземания. Допуснатата грешка създава още по-големи трудности да се разбере коя точно разпоредба ще тълкуват върховните съдии. От контекста на въпроса става ясно, че най-вероятно се има предвид чл. 668, т. 1, макар че е възможно да има объркване и с чл. 686, ал. 1, т. 1, където е уреден списъкът на предявените вземания.

    При всички положения, ако техническата грешка съществува и в оригинала на разпореждането, подписано от председателя на ВКС, то е препоръчително ВКС да я коригира, за да може да е безспорно ясно коя разпоредба ще подлежи на тълкуване.

    От цялостното представяне на цитирания въпрос става ясно, че върховните съдии ще следва да разтълкуват правомощието на временния синдик да състави списък на кредиторите, които имат право на глас на първото събрание (чл. 669, ал. 2). Съгласно чл. 668, т. 1 за съставянето на въпросния списък временният синдик използва данните от търговските книги на длъжника. Действително не става ясно как следва да се процедира, ако са налице обективни пречки за използване на търговските книги. Често срещана практическа хипотеза е търговските книги на дадено дружество да не са водени редовно или такива изобщо да липсват. В този случай временният синдик е поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за създаване на списък на кредиторите, които да участват в първото заседание, ако се приеме, че законът не предвижда възможност списъкът да бъде съставен и на базата на други критерии.

    5. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ?

    Последният въпрос, поставен пред върховните съдии, се явява класически пример за противоречива практика на съдилищата, която следва да бъде уеднаквена от ВКС. Проблемът е свързан с възможността съдът по несъстоятелността да разреши дадено действие, предприето в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, независимо от спирането на всички изпълнителни производства, което законът постановява след откриване на производството по несъстоятелност. Съдът с определение разрешава или отказва дадено действие по изпълнение на обезпечението на кредитор от масата на несъстоятелността. Върховните съдии ще се произнесат по въпроса относно възможността за обжалване на въпросното определение пред по-горна инстанция.

    Общото между двете тези, застъпени в съдебната практика, е, че безспорно определението попада в обхвата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, т.е. то представлява акт на съда по несъстоятелност, за който не е предвиден специален ред за обжалване. От тази гледна точка, такъв тип актове се обжалват само пред съответния апелативен съд и по съответния ред от ГПК.

    Първата теза, застъпена в съдебната практика, е, че определението подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Аргументите в полза на тази теза се основават върху съждението, че отказът на съда по несъстоятелността за продължаване на изпълнителните действия е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства (така Определение № 573 по ч. т. д. № 2194/2013 г. на ВКС, I т. о., Определение № 831 по ч. т. д. № 3063/2014 г. на ВКС, I т. о., Определение № 457 от 28.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1609/2016 г., I т. о. и др.). От наведените доводи обаче не става ясно дали, в случай че съдът разреши продължаване на изпълнителните действия, то това определение би имало преграждащ ефект, съответно дали би било обжалваемо от несъстоятелния длъжник или друг кредитор от масата на несъстоятелността.

    Втората теза застъпва мнението, че определението не подлежи на обжалване, тъй като за него не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. то няма преграждащ характер. Независимо от това дали с определението се разрешава продължаване на изпълнителните действия или се отказва такова, обжалваемостта му зависи единствено от общите изисквания и предпоставки на чл. 274, ал. 1 ГПК, а именно да бъде изрично призната в закона неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност. Голяма част от настоящата съдебна практика приема, че определението по чл. 638, ал. 3 няма нито една от гореизброените предпоставки, поради което не подлежи на обжалване (така Определение № 461 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1768/2016 г., II т. о., ТК).

    В заключение - очакваното Тълкувателно решение № 1 от 2017 г. на ТК на ВКС ще внесе яснота по всички гореописани въпроси. Имайки предвид големия брой производства по несъстоятелност, както и натрупаната с години противоречива практика на съдилищата, моментът за изясняване на някои от най-спорните въпроси в производството отдавна е настъпил. Върховните съдии от ТК на ВКС следва внимателно да отчетат всички специфики на поставените въпроси преди постановяване на тълкувателната практика. В същото време е препоръчително цялата общност от съдии, адвокатура и търговци да следят и алармират по-често при наличие на спорни моменти в производството по несъстоятелност, с оглед ограничаването на натрупване на противоречива и несправедлива съдебна практика.

    Радослав МАРИНКОВ, адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“
    ____________
    1 http://www.vks.bg/Dela/2017_1_TK_%D0%A0_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf

  • Граждански процесуален кодекс

    Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
    Второ преработено и допълнено издание.Луксозно изпълнение с твърди корици.

  • Дайджест "Собственост и право", 2016 г., кн. 08

    Рубрика: Собственост и други вещни права. Придобивни способи

    Подновяване на вписването на ипотеката и ново вписване на ипотеката - разграничения и особености (чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 179, ал. 3 ЗЗД)
    авторски материал
    Автор / източник: Стоян Ставру, д-р
    стр. 5

    За ликвидацията на отношенията между страните по нищожна сделка за продажба на недвижим имот
    авторски материал
    Автор / източник: Валери Петков
    стр. 16

    Решение № 65 от 28.06.2016 г. по гр. д. № 5115/2015 г. на ВКС, І г.о.
    Задълженията на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго, са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта. Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 25


    Рубрика: Държавна и общинска собственост. Концесии

    Свързване на концесионната територия, попадаща в земеделски земи, с републиканските и местните пътища
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Георгиев
    стр. 30


    Рубрика:Земеделски земи, гори и горски територии

    Допустимост на косвения съдебен контрол на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
    авторски материал
    Автор / източник: Светослав Йорданов
    стр. 39


    Рубрика: Кадастър и имотен регистър

    Преглед на измененията и допълненията в Закона за кадастъра и имотния регистър, обнародвани в ДВ, бр. 57 от 2016 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Валентина Бакалова
    стр. 46

    Проблем ли е разликата в площта на поземлените имоти, която е по-малка от допустимата?
    авторски материал
    Автор / източник: Петър Лефтеров
    стр. 57


    Рубрика:Наследяване. Семейни имуществени отношения

    Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 59

    Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, І г. о.
    За изменение на установеното от закона равенство на дяловете при прекратяване на съпружеската имуществена общност се вземат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 61


    Рубрика:Нотариални действия. Вписване

    Задължен ли е нотариусът при удостоверяване на правна сделка с недвижим имот да проверява и да уведомява страните за наличие на ипотека?
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Димитров, Марчела Помакова
    стр. 64


    Рубрика: Регулиране и застраховане на поземлените имоти

    За правото да се минава през чужд имот
    авторски материал
    Автор / източник: Красимир Добрев
    стр. 72


    Рубрика: Авторско право

    Авторското право и правото на повторно използване на информация от обществения сектор, публикувана в отворен формат
    авторски материал
    Автор / източник: Офелия Киркорян-Цонкова, д-р
    стр. 75

    Важно за Вас

  • Дайджест "Търговско и облигационно право", 2016 г., кн. 08

    Рубрика: Търговци

    Недействителност на новоучреденото при преобразуване дружество - съдебно производство
     авторски материал
    Автор / източник: Мария Лекова
    стр. 5

    Допустимо ли е предмет на предварителен договор по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите да бъдат поименни налични акции?
     авторски материал
    Автор / източник: Катя Владимирова, д-р
    стр. 15

    Повторното използване на информация от обществения сектор за търговски и нетърговски цели - начин на употреба
     авторски материал
    Автор / източник: Невин Фети, д-р
    стр. 20


    Рубрика: Търговски сделки

    Безсилието на кредитополучателите трябва ли да разрушава основни правни институти?
     авторски материал
    Автор / източник: Поля Голева, проф. д-р
    стр. 29


    Рубрика: Търговски и граждански обезпечения

    Прехвърлимост на вземанията и действителност на залога
     авторски материал
    Автор / източник: Мариана Терзиева
    стр. 35


    Рубрика: Облигационни отношения

    Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.
    Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.  съдебна практика
    Автор / източник: ВКС
    стр. 47


    Рубрика: Спорове. Процес. Принудително изпълнение

    Към въпроса за обикновените такси по изпълнението за налагане на запор върху вземания по банкови сметки
     авторски материал
    Автор / източник: Румен Неков
    стр. 52


    Рубрика: Несъстоятелност

    Процесуални гаранции за упражняване на правата на новоконституирани страни в производството по чл. 637, ал. 3 от Търговския закон
     авторски материал
    Автор / източник: Диана Митева
    стр. 57


    Рубрика: Обществени поръчки

    Новите процедури в Закона за обществените поръчки
     авторски материал
    Автор / източник: Полина Цокова
    стр. 69


    Рубрика: Конкуренция

    Телевизията и правилата на конкуренцията
     авторски материал
    Автор / източник: Петър Градинаров
    стр. 81

    Рубрика: Информация в плюс

  • Коментар на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. на ВКС

    Тълкувателна практика на ВКС

    ВЪПРОСЪТ: „Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда“.

    ДИСПОЗИТИВЪТ:Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда“.

    КОМЕНТАРЪТ:Съществуваше противоречиво решаване на посочения материалноправен въпрос от ВКС със застъпени две противоположни становища. В първата група решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се застъпваше становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че изплатената сума ги покрива изцяло, той няма правото да получи от делинквента обезщетение за същите (курсивът на авт.) вреди, за които е бил обезщетен от застрахователя по силата на постигнатото споразумение. Именно това становище е възприето като правилно в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. от 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 2016 г.).

    Но не трябва да се избягва една „малка“ особеност. В цитираното и възприето становище става дума за „същите“ вреди. И това е напълно оправдано и разбираемо. Ако пострадалият е направил разходи за лечение, чийто размер е окончателно и дефинитивно определен, същите вреди не може да се покриват от друг обезщетителен източник - те вече не съществуват. Пострадалият няма основание да ги търси не само от делинквента, но и от друго трето лице, защото липсва вреда. Това обаче важи за случаите, когато вредите са обезщетени в пълен размер.

    Аргументът на ОСГТК на ВКС е, че „притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), респективно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност(курсивът е на автора) с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу носителя на гражданската отговорност“. Този аргумент е безспорен в теорията и в съдебната практика, цитирана в разглежданото тълкувателно решение.

    Аргументацията и разсъжденията, намерили израз в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. са правилни до момента, в който се стигне до изложението относно сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.

    Не съм съгласна обаче с извода, че „с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата“. Да, вярно е, че се погасяват, но само до по-малкия размер на обезщетението, което е получил увреденият. Ако уговорената застрахователна сума, като максимална граница на отговорността на застрахователя, е по-малка от размера на вредите, няма пречка за остатъка от необезщетените вреди пострадалият да предяви иск и да упражни деликтното си право срещу делинквента за разликата. Ако делинквентът няма достатъчно парични средства, за да обезщети пострадалия, последният има право да търси обезщетение за разликата от застрахователя, който от своя страна отговаря до размера на застрахователната сума. Не е изключено част от вредите да останат необезщетени.

    Не може да се сподели и следващият извод в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г., че „за погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили“. Смятам, че не е основателно становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя за изплащане на вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, той няма основание да търси обезщетение за същите вреди отново по съдебен ред от причинителя на вредите поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Споразумението представлява по правната си същност спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. от ЗЗД, а спогодбата е договор, с който страните по него прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

    Нормално и обичайно е един дълъг и скъпо струващ спор за обезщетение на вреди, основан на прякото право на увреденото лице срещу застрахователя по чл. 226 КЗ (отм.), чл. 432 от сега действащия КЗ, да приключи с взаимни отстъпки на двете насрещни страни, защото застрахователят отказва да плати застрахователното обезщетение, тъй като счита, че не го дължи или го дължи в по-малък размер, докато третото лице претендира по-голям размер на обезщетението. Сключва се един материалноправен договор, а последният, според чл. 21, ал. 1 ЗЗД, поражда действие само между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Няма закон, който да предвижда, че спогодбата между застрахователя и третото увредено лице поражда действие и за застрахования. В Кодекса за застраховането - чл. 228 (отм.), чл. 434, ал. 1 от сега действащия - е уредена само спогодбата между увредения и застрахования, като е предвидено, че тя има действие за застрахователя, ако я одобри. Следователно, дори в застрахователното право се признава общият принцип на договорното право, че спогодбата не може да има действие за лице, което не е участвало в нейното сключване и което не е изразило изрично съгласието си с нея. За съжаление КЗ, който „мисли“ само за едната страна по застрахователното отношение, е „забравил“ да уреди и другата хипотеза - когато спогодбата е сключена между застрахователя и третото увредено лице, обвързва ли тя застрахования и не се ли изисква и тук неговото съгласие. Липсва следователно правна реципрочност, правна симетричност. И поради липса на изрична правна разпоредба, ще приложим по силата на препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, като отговорът ще бъде отрицателен.

    Спогодбата между застрахователя и третото лице не поражда действие за делинквента. Вярно е, че има връзка между деликтното и застрахователното отношение - едно и също вредоносно събитие, едни и същи вреди, едно и също пострадало лице. Вярно е, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент. Но ако е вярно това правно положение, не е вярно обратното - отговорността на делинквента не е функционално обусловена от отговорността на застрахователя. Нито те са идентични, нещо, което иска да ни втълпи разглежданото тълкувателно решение. Защото отговорността на делинквента е първична, а отговорността на застрахователя е вторична и е обусловена от нея. Застрахователят може да плати на третото лице, независимо че застрахованият делинквент смята, че не носи гражданска отговорност. Той може да смята, че няма изобщо гражданска отговорност и не е извършил деликт. Не може да отнемаме на застрахования възможността да се защити срещу деликтния иск на третото лице, което, след като е сключило споразумение със застрахователя, решава, че част от претендираното обезщетение е останала извън споразумението, част от вредите са останали необезщетени, поради което има право да иска тяхното покриване от делинквента на основание непозволеното увреждане.

    Възможно е и обратното положение - делинквентът да е причинил по-големи вреди, отколкото са установени и договорени в спогодбата между застрахователя и третото лице. В крайна сметка третото лице не е длъжно да иска от застрахователя пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди. То може да разпредели търсенето на обезщетение на вредите между застрахователя и делинквента, може дори да иска обезщетение само от последния. Това е негово право. По собствена преценка то може да упражни или само деликтния, или само прекия си иск, или и двата, ако пълният размер на вредите не е покрит нито от застрахователното, нито от деликтното обезщетение. Затова, изключването с Тълкувателно решение № 1 от 2016 г.на възможността за увредения да предяви и деликтен иск, независимо от постигнатото споразумение със застрахователя, го лишава от пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

    Ако делинквентът бъде осъден (след като привлече и застрахователя в деликтния процес), той може да предяви иск на основание чл. 229 КЗ (отм.), чл. 435 от сега действащия КЗ, при положение че удовлетвори за претендираната част, за която е осъден, пострадалото трето лице. Така ще бъдат постигнати всички резултати на застраховката „гражданска отговорност“. Първо, пострадалият ще получи пълно обезщетение на всички вреди, както изисква чл. 51 и 52 ЗЗД. Второ, застрахователят ще отговаря за всички вреди, за които отговаря застрахованият - чл. 223, ал. 1-4 КЗ (отм.), чл. 429 от сега действащия КЗ. Трето, застрахованият ще има право да получи застрахователно обезщетение за това, за което е удовлетворил увреденото лице - чл. 229 КЗ (отм.), чл. 435 от сега действащия КЗ. В тази връзка напълно подкрепям особеното мнение на съдии Веска Райчева, Ваня Атанасова и Диана Хитова, че „пострадалият не е длъжен да иска от застрахователя обезщетение за всички вреди от деликта - имуществени и неимуществени. Същият може да разпредели обезщетението между застрахователя или делинквента, както и да го претендира само от последния. Ако лишим пострадалия от право да претендира обезщетение от делинквента, ще го лишим и от възможността да претендира всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, така както изискват разпоредбите на чл. 51 и 52 ЗЗД. Тълкуването на законовите разпоредби дава възможност на пострадалия да търси пълно обезщетение на претърпените вреди - имуществени и неимуществени, още повече когато е получил обезщетяване само на част по постигната спогодба със застрахователя“.

    Ние ощетяваме пострадалия, който в прякото си отношение със застрахователя е по-слабата в икономическо и социално отношение страна. Ясно е, че застрахователят е този, който диктува условията, при които ще бъде обезщетен пострадалият и ако той иска да се освободи от неговата „прегръдка“, ще бъде готов на голям компромис. Ако лишим пострадалия и от деликтното обезщетение, ще подобрим не неговото положение, а това на виновния причинител на смърт и телесни увреждания.

    Вярно е съждението на съда, че „увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението“. Но това волеизявление е направено само спрямо застрахователя. Увреденото лице е обвързано само в прякото си правоотношение със застрахователя, в което не участва делинквентът. Но не е обвързано спрямо застрахования причинител на вредите. В този смисъл се присъединявам към особеното мнение на съдиите Веска Райчева, Ваня Атанасова и Диана Хитова относно относителното действие на споразумението между увреденото лице и застрахователя.

    ВКС казва в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г.: „С получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента“. Да, така е. Нещо повече, със споразумението се погасява прякото право на увреденото лице срещу застрахователя, но не и неговото деликтно право. Между двете права има функционална връзка, но не и правна обусловеност - прякото право не е условие за съществуване на деликтното право. Погасяването на прякото право, което е вторично спрямо деликтното право, не означава непременно погасяване и на първичното право.

    Не мога да се съглася и с аргумента, че „невъзможността да се търси допълнително обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер (до лимита на застрахователната сума)“, защото след приемането на Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. може би ще се стигне изобщо до несключване на споразумения между пострадалия и застрахователя. Практиката показва, че обикновено пострадалите от пътнотранспортни злополуки са поставени пред дилемата - или да сключат споразумение, но при непълно (дори символично) обезщетяване, или да не сключат и да търсят обезщетението по трудния начин - по исков ред.

    Не мога да не се съглася обаче със сентенцията, че „увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди“. ВКС като че ли разглежда тези случаи като изключения. За мене обаче те потвърждават обратния генерален извод, който за съжаление не е възприет от ОСГТК и който, перифразирайки ВКС, бих си позволила да формулирам така:

    „Когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че изплатената сума ги покрива изцяло, той няма право да получи от делинквента обезщетение за същите вреди само ако те действително са обезщетени в пълен размер и има право да претендира обезщетение за непокритите от споразумението вреди“.

    Тук е удачно да се добави и съждението, изразено в особеното мнение: „По деликтния иск съдът следва да съобрази само реално полученото обезщетение, заплатено от застрахователя за репариране на вредите на пострадалия в размера по споразумението, при определяне размера на дължимото се такова за всички вреди“.

    Проф. д-р Поля ГОЛЕВА

  • Правен семинар Закон и практика - Пролет 2016

    6 - 10 юни 2016 г.
    Курортен комплекс „Ривиера”, Хотел  „Ривиера Бийч” 5*
    Лектори: Мариана Кацарова, Борислав Белазелков, Проф. д-р Иван Русчев
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по вещно право

    5 - 7 октомври 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Азия”
    Лектори: Красимир Влахов, Бонка Дечева, Проф. д-р Венцислав Стоянов, Александър Георгиев
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по граждански процес

    6 - 8 април 2016 г.
    София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
    Лектори: Красимир Влахов, Борислав Белазелков, Емануела Балевска,Д-р Петър Бончовски
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по граждански процес

    7 - 9 декември 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Стефан Кюркчиев, Борислав Белазелков, Емануела Балевска, Боян Балевски
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по облигационно право

    2 - 4 ноември 2016 г.
    София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
    Лектори: Доц. д-р Кристиан Таков, Тотка Калчева, Красимир Машев, Борислав Белазелков
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по търговско право

    9 - 11 ноември 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Азия”
    Лектори: Костадинка Недкова, Бистра Николова, Д-р Георги Хорозов, Проф. д-р Силви Чернев
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по уредбата на трудовите отношения и социалното осигуряване

    19 - 21 октомври 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Теодора Дичева, Марио Първанов, Елка Атанасова, Даниела Асенова
    Цена: 300.00 лв.

  • Трудови отношения - 2015 г.

    Книга годишник. Излиза за осемнадесета поредна година!

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит