Sidebar

Меню

Търговско и облигационно право

  • Дайджест "Търговско и облигационно право", 2015 г., кн. 11

    Рубрика: Търговци

    Забранената финансова подкрепа при придобиване на акции от трети лица
    авторски материал
    Автор / източник: Владимир Сотиров
    стр. 5


    Рубрика: Търговски сделки

    Особени залози - разсъждения върху някои практически проблеми, предмет на разрешаване от ВКС
    авторски материал
    Автор / източник: Димитър Иванов
    стр. 11

    Владение и контрол при финансовите обезпечения. Законодателства и съдебна практика на държави - членки на ЕС.Практически съвети при предоставяне на финансови обезпечения чрез договор за залог
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Мангачев, д-р, Александър Тонев
    стр. 25


    Рубрика: Спорове. Процес. Принудително изпълнение

    Бележки по отговора на въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Румен Неков
    стр. 41


    Рубрика: Несъстоятелност

    Продажба на предприятието на длъжника или на обособена част от него в производството по търговска несъстоятелност
    авторски материал
    Автор / източник: Делян Маринов
    стр. 53


    Рубрика: Обществени поръчки

    Относно някои правни проблеми във връзка с оценяването и съпоставянето на оферти при възлагането на обществени поръчки
    авторски материал
    Автор / източник: Илонка Горанова
    стр. 68


    Рубрика:Конкуренция

    Действие на акта на органа по конкуренция и на решението на съда спрямо необжалвалия картелист
    авторски материал
    Автор / източник: Теодор Георгиев
    стр. 80


    Рубрика: Информация в плюс

  • Дайджест "Търговско и облигационно право", 2016 г., кн. 04

    Рубрика: Търговци

    Нередовните заявления за вписване в търговския регистър и възможностите за тяхното поправяне
    авторски материал
    Автор / източник: Нели Маданска
    стр. 5

    Прекратяване участието на длъжника в ООД от взискателя - характер и последици
    авторски материал
    Автор / източник: Георги Хорозов
    стр. 13


    Рубрика: Търговски и граждански обезпечения

    Преглед на съдебната практика относно банковата гаранция
    авторски материал
    Автор / източник: Димитър Иванов
    стр. 29

    Хипотези при изпълнение върху недвижими имоти, включени в търговско предприятие, заложено по реда на ЗОЗ
    авторски материал
    Автор / източник: Мариана Терзиева
    стр. 38

    Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гражд. д. № 2225/2015 г. на ВКС, IV г. о.
    Ако и двете страни по един договор са неизправни и липсва готовност за изпълнение, всяка от тях може да развали договора.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 50

    Решение № 233 от 02.12.2015 г. по гражд. д. № 2036/2015 г. на ВКС, III г. о.
    При условията на чл. 90, ал. 1 изр. 2 ЗЗД ответникът може да направи възражение за право на задържане - искане за постановяване на диспозитив за едновременно изпълнение и от двете страни.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 55


    Рубрика: Спорове. Процес. Принудително изпълнение

    Пасивна процесуална легитимация при преобразуване на юридическо лице без ликвидация
    авторски материал
    Автор / източник: Делян Маринов
    стр. 59


    Рубрика: Обществени поръчки

    Новите положения в подзаконовата уредба на обществените поръчки, в сила от 15 април 2016 г.
    авторски материал
    Автор / източник: Полина Цокова
    стр. 59


    Рубрика:Конкуренция

    Постепенната дерегулация на телеком сектора и приложението на конкурентното право
    авторски материал
    Автор / източник: Георги Сулев
    стр. 66


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Спорни въпроси на относителната недействителност на договора по чл. 135 ЗЗД
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Русчев, проф. д-р

     

    Рубрика: Информация в плюс

  • Дайджест "Търговско и облигационно право", 2016 г., кн. 06

    Рубрика: Търговци

    Правни последици при публично предлагане на ценни книжа, извършено при проспект, който съдържа невярна, непълна или заблуждаваща информация
    авторски материал
    Автор / източник: Ясен Николов
    стр. 5

    Разграничение между хипотезата на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон и иска по чл. 29 от Закона за търговския регистър
    авторски материал
    Автор / източник: Маргарита Балабанова
    стр. 18


    Рубрика: Търговски и граждански обезпечения

    Пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози
    авторски материал
    Автор / източник: Михаил Нацкин
    стр. 24


    Рубрика: Търговски сделки

    Решение № 138 от 05.01.2016 г. по т. д. № 1727/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.
    Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят косвен иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 31

    Решение № 133 от 14.01.2016 г. по т. д. № 1834/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.
    Джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 36


    Рубрика: Облигационни отношения

    Обработване на лични данни в преддоговорните и договорните отношения
    авторски материал
    Автор / източник: Невин Фети, д-р
    стр. 40


    Рубрика: Спорове. Процес. Принудително изпълнение

    Фактите, настъпили след предявяване на иска, при образувано заповедно производство
    авторски материал
    Автор / източник: Иван Георгиев
    стр. 50

    Определение № 184 от 20.04.2015 г. по ч. гражд. д. № 306/2015 г. на ВКС, І г. о.
    Когато представените доказателства не създават вероятност за основателността на иска, съдът следва да отхвърли искането с определение - чл. 239, ал. 3 ГПК, и да премине към разглеждане на делото по общия ред, като изготви доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК и укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест между тях и за кои обстоятелства не сочат доказателства. Съдът не може в неприсъственото решение да прави нова преценка за вероятната основателност на иска и да приеме, че той е неоснователен, защото така ще се наруши правото на защита на страната, поискала неприсъственото решение, като се постанови необжалваем съдебен акт, с който се формира сила на пресъдено нещо, при отсъствие на предпоставките на чл. 238-239 ГПК. Необжалваемостта на неприсъствено решение по искане на ищеца се основава на правилото, че в първото заседание, а не в самото решение, съдът преценява вероятната основателност на иска като гаранция, че искът ще бъде уважен, без да е необходимо ищецът да провежда пълно доказване по реда на чл. 154 ГПК.
    съдебна практика

    Автор / източник: ВКС
    стр. 59


    Рубрика: Несъстоятелност

    Допустимо ли е сключване на извънсъдебно споразумение в хода на оздравителното производство?
    авторски материал
    Автор / източник: Янка Тянкова, доц. д-р
    стр. 63


    Рубрика: Обществени поръчки

    Лично състояние на кандидатите и участниците съгласно новия Закон за обществените поръчки и правилника за прилагането му
    авторски материал
    Автор / източник: Весела Андонова
    стр. 70


    Рубрика: Информация в плюс

  • Новият закон за обществените поръчки

    Общ преглед

    През февруари 2016 г. Народното събрание на Република България прие нов Закон за обществените поръчки, който беше публикуван в ДВ, бр. 13 от 2016 г.

    Основната причина за приемането на изцяло нов закон е задължението за транспониране в националното законодателство до 18.04.2016 г. на две нови директиви, приети от Европейския парламент през 2014 г. - Директива 2014/24/ЕС, която отменя Директива 2004/18/ЕО, и Директива 2014/25/ЕС (секторни възложители), която отменя Директива 2004/17/ЕО.

    В Преходните и заключителни разпоредби към новия ЗОП е предвидено, че той влиза в сила от 15.04.2016 г. с изключение на отделни текстове, които ще влязат в сила от по-късна дата. Текстовете, които ще влязат в сила на по-късна дата, са свързани с: електронните средства за комуникация, чрез които ще се извършва обменът на информация в процеса на възлагане на обществените поръчки; с възлагането на обществени поръчки чрез централизирана електронна платформа - чл. 40; с електронните платформи на централните органи за покупки - чл. 41; определяне на документите за доказване на критериите за подбор в съответствие с тези, обхванати от електронната база данни за удостоверителни документи на ЕК „e-Certis“ - чл. 59, ал. 4; задължителното представяне на Единен европейски документ за обществени поръчки в електронен вид - чл. 67, ал. 4; невъзможността възложителят да изисква документи, които могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки - чл. 67, ал. 8, т. 2; провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от централните органи за покупки чрез използване на електронни средства за комуникация - чл. 97; контрол чрез случаен избор, който ще бъде осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП) - чл. 232. Параграфи 26, ал. 1 и 27, касаещи приемането на правилник за прилагане на закона, наредбата по чл. 13, ал. 2, тарифата за държавните такси за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС) по чл. 220, ал. 1 и наредбата по чл. 71, ал. 5 влизат в сила от деня на обнародването на закона и следва да бъдат приети/издадени в срок до 15.04.2016 г.

    Отново в Преходните и заключителни разпоредби на закона е предвидено, че възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до влизането на новия закон в сила е взето решение за откриване или е публикувана покана по реда на глава осма „а“ от отменения ЗОП, се приключват по досегашния ред. Договорите въз основа на рамково споразумение, сключено до влизането в сила на новия закон, се възлагат по реда, действащ към датата на решението за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение. Динамичните системи за доставки и системите за предварителен подбор, създадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30.06.2016 г.

    Поради предвиденото довършване на започнатите процедури по действащите към момента на откриването им правила и влизането на закона в сила от 15.04.2016 г., първите решения на КЗК, свързани със законосъобразността на откриването на процедурите може би ще се появят през юни 2016 г., следвани от решенията по законосъобразността на провеждането на процедурата, а решения на ВАС по издадени актове на КЗК вероятно ще има след септември 2016 г.

    Част от досегашната практика на КЗК и ВАС ще бъде актуална и за в бъдеще.

    Целта на настоящата разработка е най-общо представяне на правилата, въведени с новия закон за обществените поръчки. Необходимо е да се има предвид, че ЗОП е приет и разписан като рамков закон, т. е. закон, който съдържа основните принципи и правила в процеса на възлагане на обществените поръчки. Конкретни правила във връзка със съдържание на документи при откриване на процедурата, условия и ред за провеждане на процедурата, избор и работа на комисията за провеждане на процедурата, някои правила във връзка с договорите за обществената поръчка, ще бъдат детайлно уредени с правилника за прилагане на закона, който следва да бъде приет до 15.04.2016 г.

    Освен принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, в чл. 2, ал. 2 е пресъздадена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от отменения ЗОП, като е указано, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Очевидно, съобразявайки и останалите разпоредби на закона, актуална ще остане досегашната практика на органите по обжалване по прилагане на посочената по-горе разпоредба на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.). Тази практика разглеждаше като нарушение само необоснованото предоставяне на предимство или необоснованото ограничаване на конкуренцията. В случаите на ограничаване на участието в обществени поръчки, което обосновано произтича от спецификите на предмета на обществената поръчка, практиката приемаше, че не е налице нарушение на законовата разпоредба. Що се отнася до съобразяването с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, това е въпрос, който трябва да се изследва във всеки конкретен случай, но също би могла като ориентир да се използва досегашната практика, включително произнасянията за съответствието на заложените от възложителя условия и/или изисквания при наличието на обособени позиции.

    В новия закон е дефиниран кръгът възложители на обществени поръчки, като за разлика от предишния подход, при който нямаше изчерпателно изброяване и възложител беше съответната институция (например БНБ, държавни институции, създадени с нормативен акт, публичноправните организации...), в новите правила е налице изчерпателно изброяване по групи възложители и като такива са посочени лицата, представляващи съответната институция (напр. председателите на държавни комисии, агенции, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, председателят на Конституционния съд, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с ПМС, представляващите лечебните заведения и т.н. - чл. 5 ЗОП).

    За разлика от досега действащи ЗОП, който установяваше шест вида процедури за възлагане на обществена поръчка (открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог, две процедури на договаряне - със и без обявление и конкурс за проект), в новия закон са предвидени тринадесет броя процедури, като е направено разграничение на процедурите, които се провеждат от публичните, секторните възложители и възлаганите поръчки в областта на отбраната и сигурността. Разпоредбите относно самите процедури са обособени в отделни глави за видовете възложители. Законът очертава основните правила по отношение на всеки един от видовете процедури, като конкретните стъпки, които следва да бъдат предприети от комисията, назначена от възложителя в хода на провеждане на процедурата, ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

    Освен предвидените тринадесет броя процедури, възлагане на обществени поръчки ще може да бъде осъществявано и чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица. Правилата за възлагане са уредени в глава двадесет и шеста от закона и се отнасят до обществените поръчки със стойности, посочени в чл. 20, ал. 3 (строителство от 50 000 до 270 000 лв.; доставки и услуги с изключение на услугите по Приложение № 2 - от 30 000 до 70 000 лв.). За по-ниски стойности в съответствие с чл. 20, ал. 4 обществените поръчки могат да бъдат възлагани директно.

    По отношение на връчването на решенията на възложителя на кандидатите и участниците, новият ЗОП урежда случаите, в които по една или друга причина решенията не достигат до адресатите. В случаите на неполучаване на решението (решенията по чл. 22, ал. 1, т. 3-10 ЗОП) по някой от начините, посочени в чл. 43, ал. 2, възложителят публикува съобщението до него (участника или кандидата) в профила на купувача, като решението се смята за връчено от датата на публикуване на съобщението. Така уредената възможност ще преодолее проблемите, свързани с неполучаването на съобщенията поради непотърсено известие, преместване на друг адрес, изключване или повреждане на факс и т.н., а оттам и с бавенето на процедурата от страна на участниците или кандидатите, така познато досега на възложителите.

    Ново задължение на възложителите при определянето на предмета на обществената поръчка е посочването на причините за неразделяне на предмета на обособени позиции, ако прецени, че такова разделяне е нецелесъобразно.Министерският съвет може да определи области, в които обществените поръчки задължително се разделят на обособени позиции съобразно специализираните сектори на дейност на малките и средните предприятия и техните капацитетни възможности.

    При подготовката на процедурата за възлагане на обществената поръчка възложителите ще могат да се възползват от възможността да проведат пазарни консултации с независими експерти или органи, или от участници на пазара. Възложителят може да използва пазарните консултации при условие, че не водят до нарушаване на конкуренцията и на принципите на недискриминация и прозрачност. Законът позволява на лицата, предоставили на възложителя пазарните консултации, да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Възложителят трябва да предприеме действия, които да гарантират, че лицата, участвали в пазарните консултации и/или в подготовката на процедурата, нямат предимство пред останалите участници и кандидати. Минималните действия са посочени в чл. 44, ал. 3, т. 1 и 2 ЗОП и са свързани с публикуване на цялата информация от пазарните консултации в профила на купувача и с определянето на срока за получаване на оферти.

    Интерес представлява възможността да бъде направено изменение на условията на процедурата. В чл. 100, ал. 1 е указано, че възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Отново, както и в редакцията преди измененията и допълненията на ЗОП през 2014 г., законът се връща към възможността само заинтересовани лица да правят искания за изменение на условията. През 2014 г. законът замени „искането на заинтересовано лице“ със „сигнал за нередност“, което на практика означаваше, че всяко лице или организация можеше да подава такъв сигнал за нередност, независимо от отношението им към обществената поръчка. Въвеждането отново на изискването за подаване на искане само от лице, което има качеството „заинтересовано“, гарантира в определена степен намесата само на онези субекти, които имат или са имали интерес от получаването на определена обществена поръчка и на които е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Важно е да се подчертае, че в случаите на изменения в условията на обществената поръчка, които налагат промени в офертите на участниците, възложителите, измененията не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица.

    Новият закон запазва забраните за подаване на самостоятелно заявление за участие или оферта от лице, което участва в обединение или е дало съгласие да бъде подизпълнител на друг кандидат или участник, за участие на едно лице в повече от едно обединение и за участие на свързани лица като самостоятелни кандидати или участници в една процедура. За разлика от досега действащия ЗОП, който не съдържаше изрична разпоредба и се наложи практиката да даде отговор на този въпрос, новият закон изрично указва, че когато обществената поръчка има обособени позиции, условията по ал. 8-11 (от чл. 101) се прилагат отделно за всяка обособена позиция.

    Законът не урежда изчерпателно правилата, свързани със съдържанието на офертите и заявленията за участие, редът и начините за тяхното подаване ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

    Внимание следва да се обърне на изискванията към кандидатите и участниците. В раздел I „Лично състояние на кандидатите и участниците“ са правилата, които най-общо могат да бъдат съпоставени с разпоредбите на чл. 47 от отменения ЗОП. В чл. 54 от новия закон са посочени основанията за задължително отстраняване на кандидати и участници. Наред с посочените в чл. 47, ал. 1 ЗОП (отм.) престъпления, са включени още престъпленията по чл. 159а-159г от Наказателния кодекс (трафик на хора); чл. 172 НК (престъпления против трудовите права на гражданите), което в отменения ЗОП беше незадължително основание за отстраняване от участие; чл. 192а НК (приемане на работа без разрешение на ненавършили пълнолетие лица); и чл. 352-353е НК (престъпления против околната среда). Основание за задължително отстраняване е наличието на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК към държавата и общината, като за разлика от стария ЗОП, са посочени и лихвите към задълженията. В досега действащия текст беше записано само „към общината“, което означаваше общината по седалището на кандидата или участника. Сега изискването е както за задължения към общината по седалището на кандидата или участника, така и към общината по седалището на възложителя. Налице са и други изисквания за задължително отстраняване, различни от текста на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОП (отм.). В текста на чл. 54, ал. 3 са посочени изключенията, а именно случаите, при които, въпреки че са налице основанията за задължително отстраняване, те не се прилагат - когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; когато размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е не повече от едно на сто от сумата на годишния оборот за последната приключена финансова година.

    Основанията за незадължително отстраняване са посочени в чл. 55, ал. 1 ЗОП. Обявяването в несъстоятелност вече е сред незадължителните основания за отстраняване. Възложителят ще може да отстранява и кандидати и участници, опитали да повлияят на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация или които са получили информация, която може да даде неоснователно предимство в процедурата. Възложителят има възможност да отстранява и участник или кандидат, който е сключил споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентен орган.

    Изцяло нов момент в новия закон е възможността въпреки наличието на основания за отстраняване, кандидатът или участникът да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност и да не бъде отстранен от процедурата.

    Критериите за подбор са разделени на годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност; икономическо и финансово състояние; и технически и професионални способности. Изискванията за икономическо и финансово състояние могат да бъдат свързани с минимален общ или специфичен оборот, наличие на застраховка „Професионална отговорност“ с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт, както и положително съотношение между определени активи и пасиви. Изискванията за технически и професионални способности са сходни с тези в чл. 51 от отменения закон. Както и в досега действащия закон, така и в новия е установена забрана за възложителите да изискват от кандидатите и участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон.

    Интересен е подходът на законодателя по отношение на възможността за използване на капацитета на трети лица. На първо място, той позволява участниците да се позовават на капацитета на трети лица по отношение на критериите, свързани с професионалната компетентност, само тогава, когато лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказва изпълнение на изискванията на възложителя, ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Освен това законът изисква още третите лица да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Съгласно чл. 65, ал. 6 ЗОП възложителят може да предвиди изискване за солидарна отговорност за изпълнението на поръчката от кандидата или участника и третото лице, чийто капацитет се използва за доказване на съответствие с критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние.Тези разпоредби правят от третото лице странна правна фигура, която, от една страна, е трето лице (лице, стоящо извън рамките на дадено правоотношение), а от друга страна, е лице, което активно участва в правоотношението. Предоставена е и възможност за смяна на третото лице, ако то не отговаря на съответните критерии за подбор или са налице основанията за отстраняване от процедурата.

    По отношение на подизпълнителите се връща положението отпреди промените през 2014 г., а именно те трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, които ще изпълняват, и за тях не трябва да са налице основанията за отстраняване от процедурата. Предвидено е задължение за възложителя да изисква замяна на подизпълнител, ако предложения не отговаря на изискванията.

    Законът в чл. 70 определя, че обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като са посочени три критерия за възлагане - най-ниска цена; ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; оптимално съотношение качество - цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Подробно в закона в чл. 70, ал. 4 са развити правила за показателите при избран критерий „оптимално съотношение качество/цена“, а в чл. 71 правилата относно оценката на разходите за целия жизнен цикъл.

    В чл. 72 от закона са предвидени случаите на изискване на подробна писмена обосновка от участник, предложил необичайно благоприятна оферта. Такава писмена обосновка вече ще може да се изисква само по отношение на предложената цена или разходите, посочени в офертата.Ново правило, въведено от закона, е възможността при необходимост от участника да бъде изисквана уточняваща информация.

    Положително развитие са претърпели правилата, свързани с възможността кандидатите и участниците да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. Досега действащите правила на закона в чл. 33, ал. 4 и 5 даваха възможност за много широко тълкуване на възможностите за защита на информацията в офертите, поради което се достигаше до случаи, в които е защитена цялата информация в офертите, включително предложенията, въз основа на които се определя изпълнителят на обществената поръчка. Това обаче влизаше в противоречие с принципите на публичност и прозрачност при провеждане на процедурите. Въпреки последователната практика на КЗК и ВАС, че предложенията, които се оценяват, не могат да бъдат такава конфиденциална информация, не бяха малко случаите на публикувани протоколи от работата на комисията с почти изцяло заличена информация за даден участник и неговите предложения. В новия ЗОП този недостатък е преодолян и чл. 102, ал. 2 изрично указва, че участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка.

    Относно назначаването и работата на комисията за провеждане на процедурата законът отново препраща към правилника за неговото прилагане. Комисията трябва да се състои от нечетен брой членове, по отношение на които не е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците. Легална дефиниция на понятието „конфликт на интереси“ е дадена в § 2, т. 21 от ДР на ЗОП.

    Ново правило в ЗОП при разглеждането на заявленията за участие и офертите е, че при откритата процедура съществува възможност оценката на техническите и ценовите предложения на участниците да се извърши преди провеждане на предварителния подбор. За да се възползва от тази възможност, възложителя следва да я предвиди и посочи в обявлението за обществената поръчка. Проверката за наличие на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор трябва да бъде извършена по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения. Друго ограничение по отношение на тази възможност е, че тя може да бъде използвана само в случаите, в които всички предложения от офертите на участниците се представят чрез числова стойност, която се оповестява в момента на отваряне на офертите.

    Запазва се задължението на комисията при установяване на липси, непълноти или несъответствие на информация, включително нередовност или фактическа грешка по отношение на критериите за подбор или изискванията към личното състояние на участниците или кандидатите, да предостави възможност за отстраняване на тези нередовности. Запазва се и възможността, предвидена в чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.), комисията да извършва проверки на заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица, както и да иска от участниците разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Забраната за промени в техническото и ценовото предложение чрез проверката и предоставянето на разясненията е възприета и в новия закон.

    Предвидено е комисията, назначена от възложителя, да отрази резултатите от работата си в доклад, който заедно с протоколите от работата ù се представя на възложителя за утвърждаване. Възложителят може да го утвърди или да върне доклада с писмени указания, когато информацията в него не е достатъчна за вземането на решение за приключване на процедурата и/или констатира нарушение в работата на комисията, което може да бъде отстранено, без това да налага прекратяване на процедурата. Изрично законът указва, че указанията не могат да насочват към конкретен изпълнител или към определени заключения.

    Основанията за прекратяване на процедурата са сходни с тези в досега действащия закон, като новият закон изрично предвижда задължение за възложителя да прекрати процедурата, когато са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Досега в тези случаи възложителите използваха разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП (отм.), което създаваше спорове относно това дали е налице отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата. С новия ЗОП отново остава задължението за прекратяване при отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, но е посочено изрично и основанието за прекратяване при необходимост от съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. По този начин се достига до по-голяма яснота относно правомощието на възложителя да прекрати процедурата, която не удовлетворява в пълна степен нуждите му.

    В новия ЗОП не са предвидени гаранции за участие в процедурата, поради което възложителите вече няма да могат да изискват такива. Предвидените гаранции са гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора или авансово предоставените средства. Освен прилаганите досега форми на гаранция - парична сума и банкова гаранция, законът въвежда и възможност за представяне на гаранцията под формата на застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Също така нова възможност е предоставянето на гаранцията от името на изпълнителя за сметка на трето лице - гарант.

    По отношение на договорите за обществени поръчки в новия закон са предвидени много повече основания за изменение в сравнение с досега действащата уредба.

    Предвиденият за обжалване ред не се различава съществено от досегашния. На обжалване подлежат приетите от възложителите решения по процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и действията и бездействията, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. От обхвата на обжалването изрично са изключени решенията за определяне на изпълнител чрез вътрешен конкурентен избор, когато общата стойност на поръчките, възложени по рамковото споразумение от съответния възложител, е по-ниска или равна на стойността по чл. 20, ал. 3, както и откриването в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции.

    Въпреки че не е изрично упоменато като изключение, на обжалване няма да подлежат и актовете при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица, тъй като тези начини на възлагане не са посочени от закона като процедури и поради това не попадат в обхвата на чл. 196 ЗОП.

    В правилата за обжалване няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 122а, ал. 1 от отменения закон, която разпоредба ограничаваше правото на защита само до изложените твърдения в срока за обжалване. Доколкото в новите разпоредби подобно ограничение липсва, това означава, че твърдения могат да бъдат навеждани и след изтичане на срока за обжалване на съответния акт на възложителя.

    Запазена е възможността възложителят сам да отстрани нарушението до получаване на съобщението по чл. 209, ал. 3 за приключване на проучването по жалбата от КЗК. Разликата с досега действащата разпоредба на чл. 121, ал. 8 ЗОП (отм.) е в крайния срок, в който може да се упражни правото на отстраняване на нарушението. В досега действащата разпоредба срока е до произнасянето на КЗК по жалбата, което означава, че решението за отмяна можеше да бъде представено и на заседанието на КЗК по разглеждане на жалбата. Новия текст определя срокът до получаване на съобщението за приключване на проучването.

    Освен посочената по-горе възможност за отстраняване на нарушението, в чл. 22, ал. 8 ЗОП е предвидена възможност за отстраняване на нарушението и тогава, когато не е налице производство по обжалване. Подходът е в положителна насока, тъй като целта на закона е законосъобразно възлагане на обществените поръчки и липсата на производство по обжалване не може да бъде пречка за възложителя да отмени издаденото от него незаконосъобразно решение. В досега действащия закон липсата на подобна изрично разписана възможност предизвикваше спорове доколко възложителят може сам да отмени решението си, без да има жалба срещу него, поради липса на препращане към АПК по отношение на разпоредбите за провеждане на процедурите. Разбира се, практиката на КЗК никога не е отричала възможността на възложителя да отмени сам незаконосъобразното си решение и без да е налице производство по обжалване, но създаването на изричен текст в тази насока може би би свело до минимум споровете в тази връзка.

    Със закона са въведени някои нови правомощия за Агенцията по обществени поръчки като контрол чрез случаен избор, контрол върху някои изключения от приложното поле на закона и контрол при изменение на договор за обществена поръчка.

    Предвидено е създаване на постоянно действащ методически съвет с участието на Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция за унифициране на практиките по прилагане на контролната дейност по закона.

    С приемането на новия ЗОП се открива нов етап в провеждането на обществените поръчки. За възложителите, както и за участниците ще се открият много нови възможности и предизвикателства. За да бъде обаче пълен и всеобхватен механизмът на откриване и провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки, е необходимо да бъде приет правилникът за прилагане на закона.

    Елена ДИМОВА,експерт по обществени поръчки

  • Търговско и облигационно право

    Месечно списание за търговско право, за облигационно право, за обществени поръчки и защита на конкуренцията, за граждански и административен процес.
    Списанието излиза от м. януари 1997 г.

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит