Sidebar

Меню

официални празници

  • Кои са почивните дни през 2016 г. и заплащане на труда, положен по време на официалните празници

    Разяснение

    Почивни дни през 2016 година

    Със свое Решение № 935 от 30.11.2015 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) Министерският съвет определи по четири последователни почивни дни през март, май и септември 2016 г., като размести почивните дни през следващата година.

    За да не се прекъсва работната седмица, както и за да се осигури по-ефективно използване на почивните дни, кабинетът взе решение да обяви за неработни 4 март (петък), 23 май (понеделник), 5 септември (понеделник) и 23 септември (петък). Те ще се отработват съответно на 12 март (събота), 14 май (събота), 10 септември (събота) и 17 септември (събота).

    Разместванията са уместни, тъй като през 2016 г. националният празник на България - 3 март, се пада в четвъртък, а по календар 4 март е петък. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, е във вторник, а предходният ден -
    23 май се пада в понеделник.

    Официалният празник 6 септември - Ден на Съединението, през 2016 г. е във вторник, а по календар
    5 септември е в понеделник. Денят на независимостта на България - 22 септември, е в четвъртък, а следващият ден - 23 септември се пада в петък.

    Дните, които се обявяват за работни, са съботите през същия месец, като по този начин броят на работните дни в месеца не се променя.

    Заплащане на труда, положен по време на официалните празници

    Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:

    • 1 януари (през 2016 г. по календар се пада в петък) - Нова година;
    • 3 март (четвъртък) - Ден на Освобождението на България от османско иго;
    • 1 май (неделя) - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
    • 6 май (петък) - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
    • 24 май (вторник) - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
    • 6 септември (вторник) - Ден на Съединението;
    • 22 септември (четвъртък) - Ден на Независимостта на България;
    • 1 ноември (вторник) - Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, но за останалите учреждения и предприятия е работен ден;
    • 24, 25 и 26 декември - Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник);
    • Великденските празници - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник - също са официални празници за страната. Конкретните дати за тези празници се определят за всяка календарна година от Българската православна църква. Така през 2016 г. ще празнуваме Великден на 29 и 30 април, и 1 и 2 май.

    Освен посочените празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

    При разместването на почивните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.

    Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

    При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

    За работата по време на празник при сумирано изчисляване на работното време

    Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

    Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

    Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

    Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

    Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Работа на смени по празниците

    Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
    Работните смени са три вида - дневна, нощна и смесена.
    Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня - от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните.
    Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.
    Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
    Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
    При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

    Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден

    Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

    Отделно от това, положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи хипотези.

    Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; както и за извършване на усилена сезонна работа.

    Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто - за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто - за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

    От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор1.

    При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата, този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение - в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

    Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

    Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

    Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

    Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

    Жанет БОГОМИЛОВА,юрист
    ___________________
    1 Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина - вж. Мръчков, В., Средкова, К., Василев, А., Коментар на Кодекса на труда, С., 2009 г.

  • Официални празници през 2018 година

    1 януари
    (понеделник)
    Нова година
    3 март
    (събота)
    Ден на Освобождението на България от османско иго – Национален празник
    6 април
    (петък)
    Велики петъкк
    7 април
    (събота)
    Велика събота
    8 и 9 април
    (неделя и понеделник)
    Възкресение Христово – Великден
    1 май
    (вторник)
    Ден на труда и на международната работническа солидарност
    6 май
    (неделя)
    Гергьовден,
    Ден на храбростта и Българската армия
    24 май
    (четвъртък)
    Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост
    6 септември
    (четвъртък)
    Ден на Съединението
    22 септември
    (събота)
    Ден на Независимостта на България
    1 ноември
    (четвъртък)
    Ден на народните будители  – неприсъствен ден за всички учебни заведения
    24 декември
    (понеделник)
    Бъдни вечер
    25 и 26 декември
    (вторник и сряда)
    Рождество Христово

     

    ________
    Официалните празници в Република България са определени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

     

  • Трудов календар през 2018 година при петдневна работна седмица и 8-часов работен ден

    Тримесечие

    Месец

    Кален-
    дарни дни

    Седми-
    чна почивка
    (събота и неделя)

    Официални празници по
    чл. 154,
    ал. 1 КТ

    Нера-
    ботни дни

    Работни дни

    Месечна
    норма
    работни
    часове

    1

    2

    3

    4

    5

    6

    7= 3-6

    8=7 х8ч/д.

    ПЪРВО януари

    31

    8

    1

    9

    22

    176

    февруари

    28

    8

      -

    8

    20

    160

    март

    31

    9

    1

    10*

    21

    168

    Общо  

    90

    25

    2

    27

    63

    504

    ВТОРО април

    30

    9

    4

    11**

    19

    152

    май

    31

    8

    3

    11*

    20

    160

    юни

    30

    9

      -

    9

    21

    168

    Общо  

    91

    26

    7

    31

    60

    480

    ТРЕТО юли

    31

    9

    -

    9

    22

    176

    август

    31

    8

    -

    8

    23

    184

    септември

    30

    10

    2

    12*

    18

    144

    Общо  

    92

    27

    2

    29

    63

    504

    ЧЕТВЪРТО октомври

    31

    8

    -

    8

    23

    184

    ноември

    30

    8

    1

    8***

    22

    176

    декември

    31

    10

    3

    13

    18

    144

    Общо  

    92

    26

    4

    29

    63

    504

    ОБЩО
    ЗА ГОДИНАТА
     

    365

    104

    15

    116

    249

    1992

    СРЕДНО­МЕСЕЧНО      

     

     

    20.75

    166


    _________
    * Официален празник съвпада с почивен ден.
    ** Два официални празника съвпадат с два почивни дни.
    *** Официален празник, неприсъствен ден за всички учебни заведения.

Книги