Дайджест „Труд и право“, 2020 г., кн. 10
Коментар
Напоследък съдилищата се сблъскват с някои нови трудовоправни проблеми, резултат най-вече от законодателните изменения и практиката по прилагането им в периода на извънредното положение и последвалата го извънредна епидемична обстановка, обявени с цел ограничаване разпространението на коронавируса (COVID-19). Посочените изменения вече многократно са анализирани в правната периодика, включително в списание „Труд и право“. Затова е достатъчно тук да се припомни, че с тях беше направен опит за облекчаване на работодателите в преодоляването на последиците от пандемията: предоставяне на правото едностранно да въведат дистанционни форми на работа, намалено работно време в предприятието, да разпоредят ползване на платен годишен отпуски т. н.1
Същевременно трябва да се отчете, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (в актуалната редакция на заглавието на този акт) не установи никакви допълнителни правни гаранции за коректното изпълнение на новите работодателски правомощия и дори нещо повече – той обуслови спирането на правораздавателния процес по трудови (а и други) спорове. Без съмнение това създаде нагласи у някои работодатели към злоупотреби с трудови права, а възможността работниците и служителите да потърсят съдебна защита се откри едва след отмяната на извънредното положение и завръщането на съдилищата към нормален ритъм на работа.2 Затова и съдебната практика едва сега се запознава с мащабите на генерираните в последните месеци спорове и проблеми, и вероятно още дълго ще търпи техните негативни последици.
…..
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при БАН
____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 10/2020 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
