Sidebar

Меню

заплащане на извънреден труд

  • Заплащане и отчитане на извънредния труд

    Коментар

    Темата за извънредния труд е чувствителна както за работниците и служителите, така и за работодателите. Все още се справяме с последиците от голямата световна икономическа криза, което на пазара на труда означава, че работа има много, но Фонд „Работна заплата“, при голяма част от работодателите, е ограничен. Много работодатели както в частния сектор, така и в държавната администрация, се стремят да наемат минимален брой работници и служители, които натоварват максимално, за да спестят средства. При по-натоварени периоди от годината това понякога води до злоупотреби при възлагането и заплащането на извънреден труд, поради финансовите затруднения, които част от работодателите изпитват.

    Важно е работодателите да имат предвид, че дори когато извънредният труд е неправомерно положен - например в повече от часовете, допустими по закон за съответния период - седмица, месец или година, той следва да бъде заплатен със съответното увеличение за извънредна работа в почивен ден или на празник по правилата на чл. 262 и чл. 264 от Кодекса на труда. В този смисъл е налице трайна съдебна практика (вж. Мръчков, В., Кр. Средкова, А. Василев, Коментар на Кодекса на труда. С.: Сиби, 2013 г., стр. 513).

    Същност на извънредния труд и кога е допустим той

    Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че законът счита за извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните часове, определени в трудовия договор или в заповедта за назначаване в държавната администрация, било по писмена заповед на началника, било с неговото изрично съгласие.

    В практиката е важно да изясним какво означава законовият термин „със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител“ по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, когато извънреден труд се полага без да е възложен с изрична писмена заповед на работодателя. В тези случаи съгласието на работодателя за полагане на извънредните часове труд може да се изрази например в положителна писмена резолюция върху докладна записка на прекия ръководител до работодателя, която обосновава необходимостта от полагане на извънредния труд от определени работници или служители в неговото звено. В случаите когато в предприятието има охрана и достъпът в извънработно време е ограничен, съгласието на работодателя може да се изрази в разпореждане съответните работници и служители, които ще положат извънреден труд, да бъдат допуснати в предприятието извън официалното работно време, както и в други подобни действия според конкретните правила за трудовия ред в предприятието. Важното е от тези разпореждания или действия на работодателя да е безспорно ясно, че той знае, съгласен е и не се противопоставя съответните работници и служители да положат извънреден труд.

    Поначало извънредният труд е забранен съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 2 КТ. Той е допустим само по изключение по реда на чл. 144 КТ в следните случаи, изчерпателно посочени в закона:

    • за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
    • за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
    • за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
    • за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
    • за извършване на усилена сезонна работа; и
    • за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

    Тук ще припомним, че с промяната в чл. 144, ал. 5 КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) се премахна ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само „ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали“. След промяната всяка работа, започната в редовното работно време, може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя.

    Дори в случаите когато е допустим, работодателите трябва да имат предвид, че могат да възлагат извънреден труд в рамките на предвидените в закона ограничения. Така според чл. 146 КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

    Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

    • 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
    • 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
    • 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

    На някои категории работници и служители пък работодателят изобщо не може да нареди да работят извънредно. Съгласно чл. 147 КТ не се разрешава полагане на извънреден труд от:

    • работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
    • бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
    • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
    • трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
    • работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

    Не се разрешава полагането на извънреден труд и от работници и служители, за които е установено намалено работно време.

    Посочените ограничения не се прилагат в случаите на извършване на извънредна работа, свързана с отбраната на страната; при кризи или бедствия и при неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.

    Работникът или служителят има право, на основание чл. 148 КТ, да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на трудовото законодателство на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.

    Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд съгласно чл. 149 КТ. Освен това, положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.

    В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.

    Извънредният труд може да бъде положен в почивните дни или на официален празник - заплащането в тези два случая е различно.

    Официални празници до края на годината

    Официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), като до края на 2017 г. такива са:

    • 6 септември (сряда) - Деня на Съединението;
    • 22 септември (петък) - Деня на Независимостта на България;
    • 1 ноември (сряда) - Деня на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения (за останалите учреждения и предприятия е работен ден);
    • 24, 25 и 26 декември - Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник); (през 2017 г. съответно неделя, понеделник и вторник).

    Тук ще припомним, че до началото на 2017 г. Министерският съвет можеше да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично беше нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител. Досега по традиция в края на всяка година правителството използваше тази законова възможност и с решение разместваше почивни и работни дни през следващата календарна година, за да се съберат около празниците повече неработни дни накуп.

    От началото на 2017 г. по предложение на Министерския съвет беше направена кардинална промяна в КТ по отношение на регламентацията на почивните дни около официалните празници. Отпадна отработването на почивните дни в събота. Създадена беше ал. 2 на чл. 154 КТ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) със следното съдържание: когато официалните празници по чл. 154 ал. 1 КТ, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/‌или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

    Съответно промени са направени в чл. 55 от Закона за държавния служител с аналогично съдържание.
    Така от началото на годината и в бъдеще, когато има официален празник и той съвпадне със събота или неделя, то следващият понеделник е почивен, както за работещите по трудов договор, така и за държавните служители. Това не се отнася за Великден, защото тогава винаги се почива четири поредни дни, които по канон са непременно петък, събота, неделя и понеделник. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията източноправославното вероизповедание се определя като традиционна религия в България. Конкретните дати се определят за всяка календарна година от Църквата. Така Великден всяка година е на различна дата, като петъкът в навечерието на Великден - Разпети петък също е официален празник и понеделникът задължително е почивен.

    Промяната в чл. 154 КТ и в други специални закони има за цел да гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година и избягването на работата в събота. Така отпадна необходимостта Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни през годината. Практиката показва, че ефектите от разместването са противоречиви и по-скоро негативни по следните причини:

    • нарушава се комуникацията в реално време между бизнеса, институциите и др. партньори в чужбина, тъй като почивните дни по календар се разминават в различните държави;
    • нарушава се работата на финансовите институции и се забавят плащания;
    • в сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес, като транспорт, здравеопазване, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др., разходите за работна заплата се увеличават поради увеличеното заплащане за работа в дни, обявени за почивни;
    • в производството увеличените разходи за труд рефлектират върху себестойността на продукцията;
    • наблюдава се нерегламентирано полагане на извънреден труд;
    • намалява се продължителността на седмичната почивка - един вместо два дни, когато се отработва съботата, което води до по-слаба ефективност и производителност на работната сила, допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работното място.

    Очакваните резултати от прилагането на новата уредба са установяване на еднакъв брой работни дни за всяка година и по този начин създаване на предвидимост и сигурност при планиране и управление на трудовия процес.

    Съгласно актуалната редакция на чл. 154, ал. 3 КТ (публ. ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени еднократно за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, национални официални празници, както и дни за честване на определени професии и дни за оказване на признателност.

    Заплащане на труда в празничен и почивен ден


    Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

    Отделно от това положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение - ако се наложи работникът или служителят да работи извънредно през празниците - следва да му се плати четворна надница.

    Според чл. 262 КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

    • 50 на сто - за работа през работните дни;
    • 75 на сто - за работа през почивните дни;
    • 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
    • 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

    Посочените минимални прагове на увеличеното заплащане, предвидено за работа в почивните дни, на официалните празници, както и за положения извънреден труд, са определени в КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), са задължителни. Това означава, че работодателят не може да плаща по-ниско трудово възнаграждение от посочените. Винаги обаче при наличие на финансово икономическа възможност и желание на работодателя може да се платят по-големи увеличения за работа на празник, в почивен ден или за полагане на извънреден труд, от посочените по-горе минимуми. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.

    От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор. Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина (вж. Мръчков, В., Кр. Средкова, А. Василев, Коментар на Кодекса на труда. С.: Сиби, 2013, с. 831).

    Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден в работните дни в извънработно време, не е предвидено да се заплаща трудово възнаграждение с увеличение. Поради особения характер на работата работодателят може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Той предприема това след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

    Работниците и служителите с ненормиран работен ден поначало са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Ето защо, за работниците и служителите, за които е въведено ненормирано работно време по законоустановения за това ред, работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, на основание чл. 263, ал. 2 КТ се заплаща трудово възнаграждение в посочените минимални размери: 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници.

    За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

    Задължителни почивки


    При производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване.

    Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

    Съгласно чл. 153, ал. 4 КТ за извънреден труд, положен в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа. В тези случаи в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер, не по-малък от 24 часа.

    При сумирано изчисляване на работното време законът гарантира непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа. Само при промяна на смените и то в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.

    При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано работно време.

    Работа на смени по празниците


    Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.

    Работните смени са три вида - дневна, нощна и смесена. Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня - от 06:00 до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 до 20:00 ч. за непълнолетните. Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 до 06:00 ч. за непълнолетните работници.

    Следва да се има предвид, че за непълнолетните съгласно чл. 140, ал. 4 КТ нощният труд е забранен. Законодателят определя кой труд е нощен за тази категория работници и служители, само за да изясни, в кой отрязък от денонощието за тях е забранено да полагат труд.

    Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица през деня е до 40 часа, а през нощта - до 35 часа, като през деня се работи нормално до 8 часа, а през нощта - до 7 часа.

    Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

    Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.

    При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

    Промени, в сила от началото на 2018 г.


    Едно от последните изменения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) засяга правилата за извънреден труд в предприятия, където е въведено сумирано изчисляване на работното време. Това е новата разпоредба на чл. 9г от НРВПО (ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г.), която влиза в сила от 1 януари догодина.

    Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време по реда на чл. 142 КТ - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от
    6 месеца.

    Съгласно новата разпоредба на чл. 9г НРВПО отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени по реда на чл. 9б НРВПО, се отчитат за извънреден труд съобразно чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Съгласно чл. 9б НРВПО от 01.01.2018 г. при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.
    Жанет БОГОМИЛОВА,юрист

Предстоящи учебни семинари

Практически въпроси по прилагането на международните счетоводни стандарти в българия за 2017 г.

25 - 27 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Граждански и търговски обезпечения

1 – 3 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Проф. д.ю.н. Иван Русчев, Проф. д-р Поля Голева, Проф. д-р Камелия Касабова, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални въпроси на търговското право

8 - 10 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Бистра Николова, Валентина Гигова, Диана Митева, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

16 - 17 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните предприятия. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

9 ноември 2017 г.
Добрич, ул. България 3, ет. 2, Висше училище по мениджмънт (Международен колеж срещу Община Добрич)
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

10 ноември 2017 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 ноември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Социално осигуряване - 2018

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!